Не успях да отделя време да снимам реката, затова Николай Ангелов и Гергана Тодорова ми дадоха да използвам техните. Тук пускам тези, които най-много ми харесаха. Като ги гледам, се замислих колко всичко това стресира хората тук. В същото време обаче, ако съпоставим проблема с онова, което се случи в Пакистан и случващото се в Австралия и Бразилия, някак тревогите на немците изглеждат незначителни. Явно не можеш да оцениш мъките и нуждите на другите, докато не ти се случи същото. Сигурно затова западния свят не е много солидарен с останалите страни или обществото като цяло с изоставените деца и малцинствата. Помощите и sms-ите не решават проблема – те са просто данък-съвест.

Вчера вечерта кацнах в България. Днес вече се усещам, че доста мърморя. За пред себе си го пиша като градивна критика, защото показвам проблемите и се опитвам да им реагирам адекватно. В Германия отбелязвам някак жлъчно проблеми, които те имат, и обикновенно изтъквам само положителни неща в България, когато ме питат. А те питат. Интересуват се, защото не ни познават. Забелязал съм обаче, че немците около мен очакват да чуят нещо лошо за България, защото ние само това пускаме в новините. Когато им кажа нещо хубаво сяках се дразнят. Може би е защото си мислят, че преувеличавам, а може би е защото смятат, че там е по-добре във всички отношения спрямо България.

Както и да е. Реших да мърморя по-малко. Пак смятам да реагирам, но не и да мърморя. Тъпо е, защото става дума все за дребни неща, които и в други страни ги има, а там не мърморя за тях. Защо тогава го правя в България? Може би защото тук ми пука. В тази връзка, върлува една много странна идея за това какво има „на запад“ и „в Европа“. Тези определения се използват едва ли не за да се опише идеали, които трябва да придобием за да се оправим. Всеки път като го чуя се изприщвам, но за това друг път.

За да покажа, че не мърморя повече, че ви разкажа няколко хубави неща за полета ми към София с BG Air. За жалост, започваме с нещо лошо – полетът закъсня. Качихме се с час и половина по-късно, но вината не беше тяхна. Полетът беше закъснял в София заради внезапната мъгла. После пък на летището във Франкфурт се беше скапала електрическата система на моста (немска му работа). Наваскахме малко по пътя и кацнахме с час и 15 мин. закъснение.

В самолета беше малко тясно както винаги, но обстановката беше малко обновена. Също така ми хареса храната и как я бяха опаковали. Вместо да я раздават едно по-едно, беше спретнато опакована в кутийки. Те, заедно с чашките бяха от рециклирана хартия и с логото на BG Air. Единия плюс е, че е по-подредено, а другия – че почти всичко може да се рециклира отново. Също така, за разлика от други пъти, червеното вино беше хубаво.

Единствената критика, която имам към тях е, че в офиса им във Франкфурт не бяха наясно със промяната на часовете на полета ми. Обадиха ми се лично от София още преди месец да ми ги кажат, но аз забравих да си ги запиша. Когато се обадих после да питам, се получи малка обърквация, докато се разбере кога всъщност излитам. Това обаче го оправихме бързо.

Като цяло този път съм доволен. Получават червена точка.

Вижте и във Flickr