Не успях да отделя време да снимам реката, затова Николай Ангелов и Гергана Тодорова ми дадоха да използвам техните. Тук пускам тези, които най-много ми харесаха. Като ги гледам, се замислих колко всичко това стресира хората тук. В същото време обаче, ако съпоставим проблема с онова, което се случи в Пакистан и случващото се в Австралия и Бразилия, някак тревогите на немците изглеждат незначителни. Явно не можеш да оцениш мъките и нуждите на другите, докато не ти се случи същото. Сигурно затова западния свят не е много солидарен с останалите страни или обществото като цяло с изоставените деца и малцинствата. Помощите и sms-ите не решават проблема – те са просто данък-съвест.

Мисля, че няма какво да добавя към видеото, освен, че цирка беше доста добър предвид размера му. При това влязохме с безплатни билети, както и по-голямата част от публиката. Явно в първите дни няма много хора и за да не е празна залата, раздават билети из града и после си избиват парите от пуканки, безалкохолни, разглеждане на зоопарка и качване на слонове. Толкова ни хареса, че чак ни стана кофти, че не сме платили за вход.

Останалите клипове от цирка може да видите на страницата ми в YouTube. Особено ми хареса танца с белите завеси и ония, които се въртяха на кънки.

PS: Сигурен съм, че сте очаквали нещо за циркаджийските номера в политиката под това заглавие. Тази статия ще дойде малко по-късно.

Германия. Строг контрол върху храните. Въобще всичко трябва да отговаря на изисквания.

Нали?

А какви са изискванията? Купувате си месо от магазина. В моя случай това е телешко месо за супа. Изглежда сочно, червено и въобще – току-що отрязано от теле. Разрязвате го и вътре изглежда доста по тъмно (на снимката тук е много по-светло). До около сантиметър и половина повърхността е боядисана в ярко червено. Защо? За да изглежда по-добре разбира се! Когато започнете да го варите, тази боя бързо се разтваря във водата. Ако решите да си купите репички за салата, от оцета и на тях ще им падне червеното докато не останат изцяло бели. В млякото (прясно и кисело) освен многото консерванти, пише че е „възможно да има оцветители“.

Голям плюс на опаковката обаче е, че пише, че телето е родено в Германия, отгледано е, заклано е и е разфасовано тук. Пише дори колко са му въглехидратите, мазнините и прочие. Най-важното – че е от чисто телешко. Естествено не пише дали е хранено с ГМ фураж и от къде е внесен самият той. Също така не пише, че има оцветители, други добавки в самото месо, дали на телетата са им бити хормони и дали самите те не са изменяни някак. Въобще човек се замисля – какво от това, че пише нещо на хартийката отзад, щом правилата за изготвянето й явно могат да се заобиколят. А за ГМ фуража, как да пише нещо като никой не иска да чуе за това. В противен случай ще се налага да се притесняват за още едно нещо – дали да рискуват или да похарчат повече. Незнанието е блажено. Особено щом е по-шаренко.

А, пропуснах да спомена – месото е от Penny и кланицата работи единствено и само за тях. По техните изисквания. Те така работят.

Как да създадем приятели на родината? За да станат популярни българската култура, продукти и услуги по света, трябва първо да бъдат познати. Второ трябва да има хора от други култури, които да ги харесват и да ги препоръчват на познатите си. Ако един немец хареса българско вино, ще покани приятели да пийнат. Те също ще го харесат и ще си купят. Така стават нещата.

Как започват обаче? Как да представим българската култура и традиции? Дали да похарчим милиони за реклама по CNN и BBC или да ги похарчим по големи изложения, щандове и командировки? Опитът показва, че и двете неща са важни. Българският опит пък показва, че и двете не ги правим добре. Спомняте си скандалите около туристическите изложения.

Има обаче и трети вариант. Изисква минимални средства и самоотвержни усилия. Участието на държавата е почти никакво и може би в това се корени успехът му. Тази събота – 7 Юни 2008 – в Darmstadt, Германия се проведе инициативата на АIESEC – Global Village. АIESEC е международна организация на студенти, която организира различни практикуми, конференции и изложения. Целта на събитието беше студенти от различни култури и краища на света да покажат своите традиции и държави. Студентското сдружение „Съединение“ в Darmstadt направи българския щанд и смея да твърдя, че беше истински успех.

Щандът представляваше палатка на около 6 кв.м. с две маси. В рамките на 2-3 седмици успяхме да се организираме и да приготвим няколко баници и голямо количество таратор, за да могат посетителите да вкусят българска кухня. Щандът беше облепен със знамена и гледки от България. Отделно имаше и импровизирана изложба на снимки от родината. Поканихме Светлозар Бошев, който внася български вина в Германия. Той организира дегустация, която събра доста немци в този почивен ден. Накрая присъстваше и аматьорска танцова група от сдружението „Златен век“ в Erlangen-Nürnberg.

За жалост изложението беше прекъснато час по-рано заради обилен дъжд, но през останалото време имаше постоянно хора, които разпитваха, разглеждаха и опитваха българското. Ще си кажете, че мащабите не са достатъчни и може да сте прави. Факт е обаче, че шепа студенти без абсолютно никаква финансова или административна помощ от държавата, в свободното си време след лекции и работа, правят повече, отколкото много български агенции съумяват. И не говоря само да този щанд, а за всички инициативи, които сдруженията ни в чужбина правят – от културните вечери и купоните, до курсовете по български език и танци. Всички чужденци, които влизат в по-продължителен контакт с българи научават български в някаква степен. Впрочем в танцовата група от Erlangen едно от момчетата беше немец.

А представяте ли си какво ще направим, ако някой все пак ни помагаше? За събитието в събота имахме проблем да набавим дори туристически брошури, а на гърците им бяха изпратили цял камион. Всички разходи за бензин, продукти и т.н. бяха поети от организацията и респективно събрани пак с безвъзмездния труд на студенти.

Повечето ще си кажат, че системата в България е скапана, но това не решава проблема. На срещата на студентските организации в Nürnberg стана дума, че всички министерства са страшно въодушевени от това, което ние правим и искат да ни помогнат. Аз за жалост не съм видял и трошица от този екстаз и това не говори в ползва на желанието им да привлекат обратно т.н. „изтекли мозъци“. Постарайте се малко повече. Единият патриотизъм ни държи сега.

Вижте тук снимките и клиповете от изложението Global Village. Ето и два клипа. Не знам защо качеството е толкова лошо – на оригинала беше супер.

Когато си бях в България преди около седмица се шашнах колко са скочили цените. В Германия също са високи и продължават да се качват, но имах чувството, че са почти същите. За да получа по-обективна представа за това каква е разликата, реших да направя малък експеримент, в който се надявам да участвате и вие.

Избрах един типичен немски магазин – Lidl (тук в Darmstadt, Германия). Напоследък стана известен с това, че следи личния живот на работниците си с камери и детективи. Това обаче, което мен ме интересуваше повече е цените на основните продукти. Избрах го, защото е от ранга на евтините магазини, от които мнозинството немци пазаруват, но в същото време има и по-скъпи стоки. За горивата избрах бензиностанцията Total, която също е близко до нас.

На 11 Май (вчера) трябваше да пазарувам там и откъдето минех, си записвах на диктофона кое колко струва. В един момент продавачките започнаха да ме гледат странно, но не ми казаха нищо. За жалост не успях да намеря всички продукти които исках, защото в момента е сезона на гриловете в Германия и половината магазин беше буквално разграбен. Все пак някои табелки бяха останали.

Днес преслушах записа и организирах продуктите в 12 категории + горива. Взех списъка от докладите на КНСБ за цената на живота в България. На някои продукти съм намерил повече от една цена като тук ще ви дам минималната и максималната.

Някои основни продукти като сол, захар, масло, брашно и мед не съм ги включил, защото онзи ден не ги намерих в магазина. Газта също я няма, защото в Германия се използва много малко. В целия Darmstadt например има само две газостанции.

Трябва да се отбележи и че много от продуктите имат и еко варианти, цените на които са понякога в пъти по-високи. Пример за това са еко-яйцата, които труват 4,48 лв. за 10, еко-картофите – 3,89 лв. за кг., еко-лукът – 3,11 лв. за кг. и еко-ябълките 5,85 за кг. Има и специализирани еко-магазини, в които цените са още по-високи. Въпреки скъпотията обаче, екологичния пазар е бързо развиваща се ниша, защото все повече немци предпочитат да избегват нитратите и пестицидите.

Ще се радвам, ако предложите още стоки и продукти с цените им, като аз ще се постарая да ги намеря в Германия. Впрочем в зелено виждате еко цените. Скоро ще мина през някой еко-магазин и ще попълня цялата таблица.

Първата е да се видят и осъзнаят мащабите на спекулацията с цените в България. Всички знаем, че се спекулира с бензина, олиото и брашното, но никой не прави нищо съществено по въпроса. В същото време имаше невероятно организирани протести в подкрепа на биологичното разнообразие. Намирам това за странно при условие, че цените ги усещаме тук и сега, а негативните ефекти на екологията ще дойдат след 5+ години. Не че ги омаловажавам, но си мисля, че трябва да загърбим овчия поглед над проблема с цените от типа „Ми какво да направя аз!“. Има механизми (като протестите и съдилищата) да се накара правителството да приложи анти-монополното законодателство и сами видяхме, че те действат. Осъзнаването на проблема според мен е първата крачка.

Втората ми цел е да видя каква е разликата в цените в различните градове в България. Всички знаят, че живота в София в по-скъп, но колко е по-скъп и защо. Наистина ли има такава голяма разлика в цените или е просто мит.

Третата ми цел е да покажа колко е важен пазара на екологичните продукти. Както писах в Европа се харчат все повече. В България пък имаме невероятната възможност да ги произвеждаме масово поради ниската индустриализация и автоматизация на селското стопанство, както и малките ни мащаби. Възможно е с пари от евро-фондовете (ако и като ги пуснат) да се изградят повече мандри и ветеринарни кабинети и да се възроди дребното селско стопанство в планинските региони, където всичко е чисто. Когато тяхната продукция се изнесе ще спечелят луди пари. Естествено трябва да има кой да съблюдава качеството и чистотата на продуктите. Това иска добра организация и самоотверженост в началото на проекта, което не е от най-силните ни качества, но не съм казал, че е лесно. Обещавам ви обаче, че в този пазар има страшно много пари и със засилването на екологичното самосъзнание в богатите страни, пазара ще се увеличава.

Днес направих нова таблица за въвеждане на данните. Състои се от пет листа. Първия е са вас да въвеждате цифрите, които сте събрали. Най-отгоре има място за името ви, интернет адрес, градът за който са данните, датата на събиране и валутата. Втория и третия лист са това, което имаме за различни градове. Четвъртия е обобщение на всички данни в левове. На последния лист е валутния курс, по който се обръщат парите.

Защитил съм всички листи с парола за да не изтриете без да искате някоя формула. Паролата е „data“, ако ви трябва все пак. Позволил съм свободно да се променят само жълтите полета на първата страница – там където трябва да се въвеждат данните. При цените в първата колона се въвежда каква е разфасовката. Моля използвайте формат „0.123“ (без означение „кг“ или „лв“) и за количеството, и за цените, за да сработят формулите. Когато въвеждате данните ще видите, че останалата информация се изчислява автоматично и на четвъртата страница ще може да сравните веднага събраните от вас данни с това, което останалите сме намерили. Накрая запишете документа и ми го пратете за да включа и вашите данни към общите.

Участвали в проекта до сега:

Владо Георгиев – Данни от САЩ

Gamar – данни от София

Pierrot – данни от София – магазини „Европа“ и „Хит“