Преди няколко седмици България блокира ратификацията на ACTA и писах, че още нищо не е свършило – просто скриваме проблема от погледа на медиите, за да се намали напрежението. Седмица по-рано предупредих, че управляващите може за няколко дни тихомълком да я прокарат в парламента.

Днес научаваме, че Борисов неохотоно е признал за размразяване на ACTA и че ще внесе ратификацията в парламента. Обещал е обаче, че няма да я приемaт депутатите му. Настрана от притеснителната увереност, че законодателният орган ще последва послушно нарежданията на изпълнителната власт, тези действия са нелогични. Ако наистина той и групата на ГЕРБ са уверени във вредата на ACTA и поне наистина искат да изпълнят волята на народа, то кабинета може просто да се отегли от споразумението. Такава възможност е предвидена в него и според написаното, технически не е представлява кой знае каква трудност.

Разбира се, заемането на позиция „анти-ACTA“ би поставила кабинета в особена позиция. Всички групи лобиращи от името на правоносителите ще нададат вой как България е пиратска държава, как у нас цари беззаконие и своеволие на интернет хакери. Това е най-силният инструмент за дипломация на САЩ – включване в отрицателни спосъци, остри нападки и доклади. А каквото и да си говорим, всичко във външната им политика цели отваряне на пазари и защита на компаниите им, независимо от средствата и вредите. Швеция имаше неутрална позиция спрямо The Pirate Bay, но видяхме колко бързо щатите ги поставиха на мястото им.

Когато говорим за ACTA и другите подобни споразумения, голямата бележка под линия е винаги една и съща – финансови интереси и влияние. Дори да не си го признават изцяло, представители на този и предишния ни кабинет са обещали на лобисти и американски дипломати, че ще подпишат споразумение затрашаващо пряко свободното творчество и косвено – свободата на изразяване. Толкова просто е. Сега трябва да се намери галантен начин да се измъкнем от тази ситуация. Вместо това изглежда се взима лесния път – да пуснат споразумението и да стискат палци.

Доста блогъри казахме преди месец, че нищо не е свършило и днес имаме сигнал, че сме били прави. Ще ни трябват не само още протести, но и събуждане на журналистите, за които тази история е вече прашасла и скучна – също като стар случай на изнасилване или проточило се корупционно дело. Трябва ни последователност и настойчивост, за да покажем, че тези неща няма да минат без бой.

В същото време, не трябва да забравяме, че ACTA е само една птица от ято лешояди. Има още много мерки, закони и проекти, които носят съшите рискове. Някои от тях вече са приети – като мерките за следене в Испания, Великобритания и Полша. Други се разработват полу тайно от Европейската Комисия – като системата за глобално следене INDECT (тук и тук при Бого). За нея ще пиша по-късно. Голямата картинка е плашеща и анти-утопичните предсказания от филмите за глобално следене далеч вече не са технически неизпълними в нашата реалност.

Още по темата е писала Нели.

Допълнение:

Малко след като пуснах статията, @iapostolov цитира приблизително в Twitter разговора в пленарна зала:

Курумбашев попита Борисов: За да се приключи с темата, ще внесете ли ратификацията в парламента, за да бъде отхвърлена?
Борисов отговори: Да, ще внесем ратификацията в парламента и аз ще посъветвам ПГ на ГЕРБ да гласува против нея. За да се спрат спекулациите и да стане ясно, че няма да допуснем да се приеме, нещо, което е обществено неприемливо.

По думите му, Борисов искал веднъж за винаги България да отхвърли ACTA. Ето още от Дневник и Dir.bg. От една страна наистина е добре да мине сега през парламента – когато още ни са пресни спомените от протестите и ясната позиция на обществото. От друга обаче все още не ми е ясно защо просто не можем да оттеглим подписа си. Също така не съм съгласен, че не трябва да поставим проблема отново пред медиите и общетвото. Нужен ни е достатъчен натиск и минимален риск депутатите да гласуват „За“ на първото и единствено четене нужно за ратификация.