Прозрачността е термин, с който много се спекулира. Всички я обещават, но дори когато в институциите се прави нещо по въпроса, резултатът е почти безполезен. Причината е в огромния брой документи и сложни процедури в администрацията. Общоприетото определене е, че прозрачност означава да се предоставя достатъчно информация на обществото за това какви решения се взимат, как се взимат, какви са резултатите, какви са проблемите и кой е виновен. Така гражданското общество на теория може да контролира процесите и да реагира навреме.

Един съществен проблем в горната дефиниция е липсата на думата „достъпна“. Това означава, че обикновен човек трябва да му е сравнително лесно да осмисли и обработи данните. В противен случай самото им публикуване се обезсмисля. Вземете, например, стенограмите от заседанията на кабинета или парламента – как бихте могли да направите справка за изказванията на определен депутат или министър от последните 6 месеца? Би било полезно, за да се разбере как се е променяла позицията му през времето по определен въпрос. Информацията е на сайта им – дори не се налага да пращате молби за достъп до информация. Пречката обаче е, че са в свободен текст и се налага да изчетете стотици документи за една малка справка. Същият проблем се корени във почти всички публични документи и практически унищожава прозрачността.

Решението на този въпрос се състои в публикуването на отворени структурирани данни. Ключовата дума тук е структурирани, защото информацията не е просто свободно достъпна, но и лесна за автоматична обработка. Това може да са Excel таблици, XML или CSV файлове, а ако мислим за 10 години напред – семантично описани документи. Така с малко знания за таблици можем лесно да изведем гореспомената справка. Ако сте програмист пък може да автоматизирате всичко и да се получават периодично отчети по интересни теми – примерно за общата активност на депутатите в зала. На пръв поглед незначителния момент с подредеността на информацията се оказва решаваща за полезността й.

Отворените данни не са обаче полезни само в публични сектор и в никакъв случай не са само за следене на чиновници. В Монреал, например, са използвали данни от здравните служби, за да направят карта на глобените за проблеми с хигиената ресторанти в града. Други подобни данни помагат на хората да планират по-добре пътя си из градовете, в какви имоти да инвестират и как да започнат бизнес. Все по-често се случва и държавни институции да използват в работата си анализи, направени от обикновени хора. Така се възползва от експертната помощ на доброволци без сложни държавни поръчки и финансиране.

Натиснете графиката за по-голям размер

Да се убедят политиците и чиновниците да пуснат такива данни обаче е сложно. Има три основни пречки – не разбират какво е това, после не виждат смисъл и накрая се извиняват с липсата на пари. Първите два проблема могат да се решат с практически примери. От създателите на картата на Монреал разбрах, че точно с нея са убедили кмета да публикува отворени данни – когато е видял, че любимият му ресторант е с окаяна хигиена, веднага разбрал практическата стойност. Напомням, че цялата тази информация си е била на сайта на здравната им служба, но никой не й е обръщал внимание. Налага се да се направи достатъчно добра визуализация, за да се извлича някаква полза. Дори да имаме сурови отворени данни, повечето хора няма да могат да ги обработят. Един прост инструмент като карта или графика може да постигне изключителни резултати.

Съществен проблем е също така финансирането. Не малко институции по света са започнали проекти с отворени данни, но са ги изоставяли поради липса на бюджет. Често се случва и да довършат проекта донякъде и след време да махнат отворените данни с твърдения, че никой не се интересува от тях. На конференция във Варшава, за която ще пиша подробно в следващите ми статии, споделиха един интересен принцип – ако отворените данни не плащат сами за себе си, значи не са направени добре. Данните за здравните инспекции спестяват огромни разходи за здравна помощ при натравяне. Данните за пътната обстановка – намаляват разхода на бензин, задръстванията и смога. Повечето данни имат косвен, но измерим ефект.

Отворените данни обаче не трябва да бъдат услуга, която се предоставя от администрацията – тя трябва да стане основа на работата им. Един принцип, който научих е, че свободата да намираш, обработваш и споделяш информация е полезна не само извън, но и вътре в една институция. То помага за взимане на по-информирани решения и бърза реакция при грешки. Изненадващ ефект от тази свобода на достъп е, че улеснява значимо сигурността на информацията – нуждата от по-добра информационна система налага добър контрол и яснота кое е свободна информация, кое е секретно и кой е отговорен за пазенето й. Този принцип може и трябва да е в основата на реформата на администрацията ни. Отворените данни са ключов камък в електронното управление, успехът на който се корени в свързаността на данните и електронната комуникация.

В следващите ми статии ще опиша по-подробно няколко проекта, които видях на Open Government Data Camp и ми направиха впечатление. Всички те представят по един по-различен начин свободно достъпна информация, превръщайки я в нещо разбираемо и полезно.

Първият ден мина доста интересно. Имаше малко объркване на места, но всичко мина добре. Посетих доста лекции. Най-голямо впечатление ми направиха три. Едната беше за портал за визуализация на обществени поръчки, който ще пускат в Словакия. След месец ще пуснат и кода и ще можем да го използваме за България. Данните по темата са отворени и сега, но са много нечетливи и трудно за търсене. С този инструмент ще може да се покаже кой, колко и за какво харчи и на кого ги дава. Има и индекс на конкуренция при избора на изпълнител и цялостна статистика. Би било също интересно това да се свърже с Търговския Регистър.

Втората тема бяха отворените банки. Тук говорихме за две концепции. Първата е публикуването на отворени данни от страна на банките, която е извлечена от работата им и от осреднените заеми и сметки на хората. Примерно – колко заеми имат хората средно във всяка община, колко от тях за просрочени и как това се променя месец за месец. Втората и основна концепция е доста революционна – отварянето на информацията за банковите сметки на определени хора, организации или фирми. Няма да навлизам в подробности, защото е доста стряскаща концепция в първия момент, но има логика като се обясни добре.

Третата тема беше научни изследвания за разпространението на отворени данни в управлението на Европа и България в частност. Изглежда няколко човека са прави такива и съвсем скоро ще бъдат публикувани. Ще е интересно да ги видим.

Всички тези теми имат доста подробности и идеи около тях. Имаше и доста други, които ще спомена в следващите дни, но няма да мога да обясня всичко. Количеството информация, впечатления, идеи и обратна връзка е просто главозамайващо. Имате 400 души, които са ентусиазирани за същото нещо като вас, също като вас ги гледат странно като говорят за него и по-същия начин се опитват да променят отношението в страните си. Голямата новина е, че в последната година има експлозия на отворени данни, споделянето и използването им. Това се случва след достигане на критична маса в определени държави. Други, сред които и България, все още не са стигнали там, но правилото винаги е, че няма да знаем докато не сме минали този праг.

Избрах вече 4-те теми, върху които ще се съсредоточа. Тези дни ще подготвя статии за тях, както и текст за Дневник и блога на OKFN. Има много идеи и се надявам, че ще м помогнете да ги осъществя.

С помощта на Европейската Комисия другата седмица ще посетя Open Government Data Camp във Варшава. Заедно с Пейо ще представяме България на най-голямата конференция за отворени данни, прозрачността в управлението и свързаните с това технологии. На събитието ще присъстват основателя на OKF, комисаря по дигиталното развитие на ЕК и един куп open data евангелисти, ентусиасти и специалисти. Ще има 400 посетители от 50 държави.

Програмата

Конференцията ще е два дни, но няколко дни преди това и след това ще има съпътстващи семинари. Ще имам възможност да присъствам само на основното събитие. На него лекциите ще са разпределени в 4 стаи като всяка е между 10 и 30 мин. Цялата програма ще намерите на сайта им. Ето планът ми за темите, които искам да чуя.

Покажи целия план за двата дни

Доста неща са наистина и всяко от тях е кратко, но определено ще са ми страшно полезни. Всички лектори са със солиден опит в проекти с отворени данни. Най-много ме интересува обаче опита им за връзката с правителствата и убеждаването им да променят практиките си.

Къде е България

Замислих се как да представя България. В почивките и съпътстващите разговори ще има дискусии за ситуацията в различните представени държави. От гледна точка на отвореното управление на първо място трябва да спомена Парламента, който първи започна да публикува такава информация. Първо под натиск на обществото започна да публикува отсъствията и индивидуалните гласове на депутатите. В новия им сайт доста от данните могат вече са в отворен формат. За жалост обаче вече 9 месеца не е пусната най-апетитната част – индексираните стенограми. Напомням, че и сега те са публични, но са практически неизползваеми. Причината е, че са в свободен текст, а това е най-голямата илюзия за прозрачност. Имат готовност да ги пуснат в структуриран вид за лесна обработка, но не се случва заради технически проблем с часовете. Опитах се да ги убедя, че това не е важно, но нямам напредък.

Друг важен аспект, за който се опитвам от месец да получа информация, е участието на България в OpenGovPartnership.org. За него научих от Николай Младенов в Twitter. В рамките на това партньорство, 45 държави ще поемат ангажимент да въведат и отстояват принципите на отворените данни. В общата декларация, която ми пратиха от Външно, може да прочетете принципните ангажименти, които сме подписали. Шефката на кабинета на премиера – Румяна Бъчварова – е изпратила писмо до организацията, в което заявява участието ни. Все още нямаме конкретни ангажименти, но до март 2012 трябва да предадем цялостен план за действие. Свързах се с кабинета на Бъчварова с молба за подробности какво планираме в тази посока. Ще ми се да мога да кажа повече за плановете на България и се надявам да върне обаждането ми.

Ще спомена също така общата стратегия за електронно управление, която беше приета от Кабинета. Тя се основава на план разработен година по-рано и доразвива принципите му. За него написах три статии в края на миналата година – за сегашното състояние на администацията, за рисковете за стратегията и за нужните краткосрочни и дългосрочни мерки.

От усилията ни за отваряне на данните в управлението ще споменем моята и работата на Пейо с данните на парламента; неговите проекти за бюджета на страната и даренията към полицията; порталите Crime.bg, Lipsva.com и FairElections.eu; комуникацията ми с МВР за данните за престъпността; ситуацията с обществените поръчки за компютърни системи и интернет сайтове; статистиката на НСИ и въобще интереса към темата у нас.

Как да научим повече

Разбира се, ще пиша подробно другата седмица за всичко, което ми е направило впечатление и ще се опитам да предам наученото от всяка сесия. Повече по темата за отворените данни и приложението им в администрацията може да прочетете в следните статии: