Порталът за обществени консултации започва работа през 2008-ма година. Целта му е да бъде централна точка за дебат между неправителствени организации, бизнеса и администрацията относно предложения за закони, наредби и други промени. Като замисъл – бързо, електронно, модерно, прекрасно. Именно затова беше включен в стратегията и отчетите по инциативата Open Government Partnership, в която България учатва от 2011-та и за която съм писал много пъти.

Обърнах внимание на Strategy.bg точно покрай работата ми по OGP. В докладите забелязах, че отчитат публични консултации по плана за работа и текущите дейности именно във въпросния портал. Такива обаче практически лиспваха. За „обществените“ консултации по втория план научих случайно. Скоро след това в Strategy.bg (но не в секцията за консултации) беше публикувана финалната чернова и срок от едва два дни за становища. Неофициално научих, че от организаторите на инициативата притискат България да предадем плана си след сериозно забавяне. Кабинетът Орешарски набързо прехвърли работата по Open Government Partnership и въобще темата открито управление/open data на Министерството на регионалното развитие и изглежда са били сварени неподготвени. В крайна сметка излезе някакъв план и единствено благодарение на 1-2 по-будни организации в него беше включено нещо що-годе смислено.

Всичко това ме накара да се замисля до колко порталът за обществени консултации се използва и има ли смисъл в него въобще. Затова през юли поисках следните справки от Министерски съвет, който го поддържа:

Отговорът и справките ще намерите под статията. По първия въпрос се оказа, че въпросния портал почти успява да стигне този блог по брой посещения. Това е доста странно предвид факта, че там се публикуват десетки документи за обсъждане всяка седмица. В същото време (и за съжаление), тук ще намерите най-много по 1-2 статии седмично. Там би трябвало да се водят сериозни дебати за закони и нормативни актове, което само по себе си ще генерира сериозен трафик. Повечето мнения изглежда обаче се изпращат по мейл и дискусията там, където я има, се случва offline и не съвсем публично.

Сравнение на посещенията

Отделно забелязах, че услугата ми @GovAlertEu е отговорна за около 5-7% от посещенията на Strategy.bg в последните 3-4 месеца. Припомням, че Twitter акаунтът автоматично съобщава за новини, събития и документи в държавната администрация. Тези посещения са от хора научили за консултациите и отворили Strategy.bg от Twitter.

По другите въпроси отговорът беше „нямаме представа“. Не събират информация дали някои дава предложения, защото няма такова административно изискване. Министерски съвет не прави анализ на ефективността на портала, колко се използва от държавните институции, колко предложения се дават, колко от предложенията се приемат и колко реално са постигнали някаква промяна в разглежданите проекти. Накратко казано – никой няма идея дали от портала има някакъв смисъл.

От опита ми с няколко консултации бих казал, че проблемът тук не е технологичен, а процедурен и културен. Сайтчето само по себе си върши работа. Забелязва се и че повечето министерства качват там документите си редовно. Някои от консултациите са с крайно недостатъчен срок. Повечето изглежда все още се правят лично, по кръгли маси, комисии и прочие. Канят се „заинтересувани“ НПО-та, което обикновено включва онези, за които чиновниците знаят, че се занимават с материята. Всичко това навярно ускорява процеса на консултации, но в крайна сметка не това е идеята, още повече, че няма гаранция дали ще да бъдат поканени само „послушни“ организации. Съвсем друг е въпросът дали предложенията въобще се обсъждат и какъв ефект постигат.

Всичко това надали учудва някого, а би трябвало. При толкова активен неправителствен сектор и сериозно надигнало се гражданско общество в последните няколко години, бихме очаквали натиск именно в подобен тип консултации. На площада се сменят правителства и ръководни кадри, но администацията и нормативната база отдолу остава същата. Един от начините да работи с нея е именно през Strategy.bg, със следене изкъсо на законопроекти и предложения. Затова направих @GovAlertEu. На фона на изброеното до тук обаче се вижда, че заявените цели в OGP и хвалбите за открито управление са далеч от реалността. При това вината далеч не е само в администацията.

Документи : Отговор на МС по ЗДОИ, справка по първа точка, справка по втора точка.

В четвъртък в Лондон започва годишната среща на Open Government Partnership, за който писах доста до сега. България се включи в партньорството декларирайки редица цели в отваряне на данни и процедури в администрацията. На срещата трябва да представим доклад за напредъка си.

Напредък?!

През юни 2012-та излезе общ план в 33 точки за различни мерки за прозрачност. Точно тя бяха изпратени на OGP като официални цели. Очакваше се да последва стратегия с конкретни мерки по ресори, но доколкото ми е известно това не стана. От идеите само по една беше направена нещо – всяка бюджетна институция да пуска ежедневно справка с бюджетните си плащания. Тези справки обаче са практически неизползваеми – не са в отворен формат; пръснати са из сайтовете на ведомствата; не съдържат данни за отделни плащания, а за общи суми по направление; липсва документация за качеството, отговорните лица и прочие. Няма никаква техническа пречка всички тези проблеми да бъдат оправени от администраторите на финансовото министерство. Трябва само да бъде спусната заповед с точни инструкции от МС.

Знам, че са били водени разговори през последната година и половина за изготвяне на opendata портал. Продукт на Microsoft е бил дискутиран. Моето предложение все още е CKAN, който се използва от много подобни национални портали. В специалната страница за OGP в Strategy.bg няма нищо ново от март 2012-та. В началото на 2013-та беше създаден Обществен съвет „Прозрачност“ към транспортното министерство. В него се обсъждаха различни идеи и технологии. През юни излезе linked data търсачка за документите на Министерски съвет, която е дело на Пейо Попов. Към Egov.bg има и страница за оперативна съвместимост с регистър към различни данни. Изглежда обаче е попълнен само с тестова информация.

Още стратегии

След изборите ми писаха от дирекция в МС, която явно се занимава специално с отворени данни. Тогава им изпратих всичко, което съм изготвил като технически спецификации, предложения, примери, доклади и прочие. Знам, че изготвят стратегия за отворени данни, но не съм я видял до сега. Единствено на 9-ти август излезе решение на Съвета за административната реформа за въвеждане на opendata и директива 2013/37/ЕС (повторно използване на публична информация). Изготвянето на стратегия, както сме видели многократно до сега, само по себе си нищо не означава. Надеждата ми е обаче, че законодателните промени около директивата ще се случат по-скоро. Дай боже и да се изготви технически изисквания за публичните данни – нещо, за което говорим от години.

Стратегията на тази дирекция, доколкото разбирам, ще пренапише целите от юни 2012-та. По последните на практика няма движение нито от миналия, нито от сегашния кабинет. Затова ми е много интересно какво ще бъде съобщено в края на седмицата. Попитах няколко пъти, но не получих отговори дали ще имаме представител и какво би представил в Лондон.

Open Data Преброяване

Междувременно излезе един вид индекс на отворените данни изготвен от OKFN. Интересна статия за него ще намерите в Economist. България има сравнително добър резултат, но това далеч не е заради усилията на публичната администрация. С Пейо се постарахме да изровим колкото се може за България, за да покажем, че нещо се случва въобще. Повечето данни съществуват всъщност заради манията в последното десетилетие да правим регистри за всичко. Проблемът обаче е, че при липсата на единни стандарти, всеки регистър или публична информация се качва според както му хрумне на клетия чиновник натоварен със задачата. Така се стига до комични ситуации като снимка на екран с таблица. По този критерий се проваляме драстично – има ги данните, но не са използваеми. Проваляме се и с данните за фирмите – тези от търговския регистър се заплащат против всякаква бизнес и държавническа логика.

Още по темата за отворени данни може да прочие ще намерите в предишните ми статии. Погледнете и някои от проектите ми за отваряне на данни и визуализирането им. Ще продължа да пускам новини за OGP в Twitter.

Карта от The Guardian на най-добре справящите се с opendata страни

Това интервю беше публикувано в днещния брой на в. Дума. Данните, които съм отворил с други opendata ентусиасти, ще намерите на тази страница. Погледнете също блога на OKFN-BG и предишните ми статии по темата.

Горе виждате графика, която използвах в статията си за блога на OpenGovPartnership и показва ражданията в България в периода януари-юли т.г. Тук ще намерите данните и сравнение с минали години в съотношение с населението на областите.

Как ви хрумна идеята за отворените данни?

Концепцията за отворените данни съществува отдавна. Запознах се с нея преди две години покрай други мои проекти и видях потенциала й.

Българското правителство се присъедини към инициативата „Партньорство за открито управление“. Вие обаче правите разлика между „открито управление“ и „отворени данни“.

Отворени данни са всяка информация, която се предоставя свободно, структурирано, редовно и качествено. Това означава, че всеки може да намери сурови данни за работата на публична или частна организация, да ги използва свободно и да разчита на точността им. Откритото управление, от друга страна, е предпоставка за публичност на взети решения, разходи, обществени поръчки и прочие. Тази прозрачност обаче не гарантира непременно последващ контрол. И сега имаме открито управление – стенограмите са публични, някои разходи, регистри и обществени поръчки. Един активен гражданин или журналист обаче не може да получи поглед над всички неща.

Откритото управление е начин на работа на една администрация и комуникация с обществото. Отворените данни са инструмент, който позволява да проверим дали тази комуникация е искрена и да открием нови възможности за работа.

Каква е ползата за обществото, за обикновения човек от отворените данни?

Еврокомисар Нели Круз каза, че информацията е новият петрол. По подобие на него обаче данните са само ресурс, който трябва да се разработи. Грешка на много проекти за отваряне на данни е, че не се популяризират и използват от гражданите.
Истината е, че обикновеният човек в наши дни не е достатъчно технически грамотен, за да свързва, анализира и обработва такива данни. За целта журналисти и opendata-ентусиасти могат да създадат инструменти, които да помогнат да се вникне в огромни и сложни масиви от информация. The Guardian е светило в тази област – на сайта му можем например да намерим карта на Лондон на енергията, която се използва за отопление на частни и правителствени сгради по региони. Така лесно може да се види енергийната ефективност и как работят различни мерки за повишаването й. Аналогично в Канада има няколко карти, на които всеки може да намери нарушенията на хигиената в любимите си ресторанти и да сравни кулинарната оценка в други сайтове. Това действа дисциплиниращо за ресторантите и помага за ограничаване на случаите на хранителни натравяния. Трети пример са множеството сайтове за анализ на бюджетите и бюджетните разходи по света. С тяхна помощ могат да се открият проблеми с публичността и неефективни харчове.

Виждате ли връзка между отворените данни и растежа, конкурентоспособността?

Данните имат потенциала да разкрият бизнес ниши – примерно в сферата на услугите, полезните изкопаеми или анализа на информация за бизнеса. Когато са пълни и се използват правилно, те помагат на свободния пазар и така – на растежа. Това обаче може да е и нож с две отриета. В Индия, например, тази повишена прозрачност е била от полза предимно за многонационалните корпорации и технически развитите фирми. С тяхна помощ те са успели да надделеят над местния бизнес с познания за локалната култура и навици. Отворените данни водят със себе си стандартизация, която помага за растежа, но за да помогне и на конкурентоспособността, трябва да има инвестиции в техническа грамотност и в инструменти за оползотворяване на този ресурс.

Какво е вашето обяснение за съпротивата на институциите за „отваряне“ на данните?

Има два вида съпротива – пасивна и активна. Активна съпротива срещаме в онези институции, които търгуват с информация. Пример за това е Агенцията по вписванията, където множество регистри са практически заключени и са толкова неизползвами във вида, в който ги предоставят, че държавата се налага да плаща милиони за частен софтуер, през който да гледа същата информация, за която вече сме платили с данъците си.

Пасивна съпротива срещаме при полицията, обласните управи и министерствата. Публикуването на отворени данни изисква разбиране защо са нужни те и усилие за поддържането им. Това е много трудно, когато в работата на самите чиновници принципите на отвореност не са залегнали и използването на този тип информация не се насърчава.

Вие живеете от дълги години в Германия и може да сравните ситуацията там и в България по отношение на отворените данни. Какъв е вашият коментар?

В световен мащаб има подем на отворените данни едва в последните две-три години. Великобритания дръпна много напред през това време и начинът на мислене на управниците им е пример за цяла Европа. Германия е близко до България в това отношение – има много разпокъсани ресурси и липсва единна цялостна стратегия. Силната местна власт в Германия обаче позволява да се създават изключително добри проекти за отворени данни, които за жалост не виждаме в България. У нас почти всичко е централизирано и без заповед от София всички се притесняват да направят каквото и да било.

Очевидно институциите нямат интерес да ни „допускат“ до тайните си. Кой според вас трябва да се заеме с „отварянето“ на данните?

Институциите искат да отворят данните си, но само някои. Често става дума за информация, която искат да се види, от която ще проличат успехите им или пък такава, която ще покаже привидна публичност, но на практика няма да помогне за истинска прозрачност. Публикуването на хиляди документи в свободен текст не е прозрачност, защото никой няма да седне да ги чете. Затова например искаме да получим идексирани и подредени стенограмите на парламента. И сега ги получаваме, но е практически невъзможно да се изкарат всички изказвания на даден депутат по дадена тема. В системите на парламента има възможност да се публикуват стенограмите като отворени данни, но вече година това не се случва.

Освен вас има ли други ентусиасти, които работят в тази насока?

Ентусиасти има много – включително в рамките на институциите. Говорил съм както с хора в кабинета, така и с чиновници „в окопите“, които искат да използват и публикуват отворена информация. Откритото управление не е просто услуга за гражданите – това е принцип на работа и на реформи в самата администрация. Отворените данни помагат както за по-добра хоризонтална и вертикална видимост в работата на администрацията, така и за по-добра сигурност на оперативните и защитените данни. Всичко това се вижда от хора в държавния апарат и има желание за промяна. Не липсва дори воля от горните етажи. Това, което липсва и спира развитието обаче, е обща визия за легалните и техническите аспекти, липсва ефективен натиск към отделните институции нещата да се случат. Така отворените данни остават просто „нещо, което „би било хубаво да имаме“.

Кои данни вече са отворени и къде могат да се намерят.

Учудващо много информация е публична, но за жалост е трудна за обработка. НАП, НСИ и финансовото министерство публикуват редовно таблици с отчети и анализи. Често намираме подобни отчети и в други институции. Има регистри като търговския или кадастъра, където можем да намерим доста информация, макар да е трудно да се търси. Подобен е и случаят с актовете на съдебната система, с административния регистър и бюлетините на МВР. Навсякъде е проблем качеството – няма яснота как се поддържат, каква информация липсва и кой гарантира качеството на наличните данни.

Кои са данните, които предстои да отваряте?

В момента работя конкретно по данните за бюджетните плащания. Отворил съм тези на финансовото министерство и търся начин да отворя плащанията за всички второстепенни бюджетни разпоредители. Паралелно отварям данните за обществените поръчки и административния регистър.

Кое е най-голямото предизвикателство в работата ви по отварянето на данни?

Най-голямото предизвикателство си остава използването на данните. За мен техническата част е лесна, проблем обаче остават качеството, поддържането и оползотворяването на информацията. Често данните трябва да се свалят и проверяват на ръка (пример за това е регистърът на ражданията). В някои регистри има сериозни въпроси около точността и пълнотата на данните (пример – актовете на съдебната система, където много документи не са качени или са нечетими). Най-вече обаче цялата тази информация трябва да влезе в употреба – от журналисти, графични дизайнери, блогъри и ентусиасти. Трябва да се изготвят интерактивни приложения, инфографики, да се вадят изводи, да се поставят в различен контекст и да се комбинират с други данни. За да се стимулира този процес, има нужда от семинари и състезания. Такива се организират в други държави и помагат не само да се създадат полезни приложения, но и да се осъществи контакт между разработчици, дизайнери и журналисти. Точно тези контакти помагат да се създадат истински приложения, полезни както за обикновения човек, така и за самите политици и чиновници.

Дали съм оптимист? Защо не? Проблемите ни с прозрачността не са уникални за България, но трябва да намерим наш начин да ги решим. Има достатъчно хора, които искат да действат в тази насока, и реално няма значение кой е на власт – просто трябва да натискаме достатъчно дълго и на правилните места, за да се случат нещата. В никакъв случай няма да е лесно и в никакъв случай напредъкът няма е линеен. За да има устойчив успех, трябва първо да накараме обществото да разбере какво в действителност е открито управление, защо отворените данни са полезни и как то да разпознава кога политиците използват псевдопрозрачността за свои цели.

Какви са обещаните мерки?

Планът се състои от 33 точки, които можем да разделим на няколко групи – финансова прозрачност, подобряване и отваряне на регистри, публични консултации и корпоративна социална отговорност. Всяка от тях цели да подобри прозрачността при взимането на решения и даде възможност на гражданите да работят и взимат решения с актуална и отворена информация.

Най-важната точка при финансовите мерки е публичността на бюджетите и бюджетните разходи. Това означава, че всяко министерство ще разяснява не само разпределението на бюджетите си, но и ежедневно ще публикува всички плащания, които е правила. В Капитал ще намерите добро описание на тази точка. Друга изключително важна мярка е публикуване на информация за ревизиите на фирми при открити нарушения. Това, разбира се, ще се прави при защита на данъчна и осигурителна информация. Ще се регламентира и създаде концепция за финансирането на НПО-та и ще се създадат инструменти за по-добро разбиране на бюджета и разходите от страна на гражданите.

Друга много важна точка е достъп до всички данни и отчети на лекари и болници. Това означава, че ще можем да получим информация за дейността, нарушенията, натовареността и всичко свързано с предоставянето на здравни услуги. Това ще става през новата здравно-информационна система и за жалост – само с електронен подпис. Все пак обаче данните ще са полезни и се надявам да са в отворен формат за по-лесен анализ. Самата здравно-информационна система е също е част от плана.

Следващият важен момент е поставен последен като точка, но има най-много общо с отворените данни. Планира се промяна в Закона за достъп до обществени данни като се създадат изисквания за предоставянето и публикуването на данни от страна на институциите. Няма много подробности в този документ, но това, което обсъждахме с кабинета, е да се въведат ясни технически изисквания и задължение за институциите да публикуват част от данните си в отворен формат. Това означава, че ще може да изискваме всички данни свързани с въпроса ни към дадена институция. Разбира се, те ще бъдат изчиствани всякакви лични и секретни данни. При създаването на всички нови информационни системи ще има възможност за свободен достъп до отворени данни, а при старите – може да се изгради такава. Разбира се, не знам дали тези предложения ще залегнат в закона, но бяха централна част от разговорите. Предвиден е също така контрол от страна на кабинета на изпълнението на тези мерки за прозрачност и отворени данни, както и публикуването на доклади по темата.

В планът се говори също така за публичен регистър на всички природни богатства – местоположение, експлоатация, концесии и прочие. Ще бъдат създадени и отворени доста други регистри. Включени са точки за корпоративната социална отговорност и информираността на гражданите за тях. Планира се и анализ на въздействието на нормативните актове върху бизнеса, по-добър диалог с гражданите и организирането на форуми и консултации.

Какво липсва?

От мерките, които предложих липсва най-вече отварянето на регистрите на Агенцията по вписванията. Както писах по-рано, в сегашният си вид са почти неизползваеми и на практика работят само в полза на 3-4 фирми. В рамките на Стратегията за Електронното Управление обаче те трябва да се интегрират, което може би ще означава отварянето им и навън.

В планът не се говори също така директно за отворени данни, което е нормално предвид вида на документа, това може би е нормално. Предполага се, че при изпълнението на заложените мерки ще залегнат принципите на отвореност на информацията, какъвто е духът на OGP, но това не е дефинирано изрично. Припомням, че не е достатъчно просто да се публикува някаква информация – трябва тя да е достъпна както за сваляне, така и за лесна обработка и анализ. Не става дума и за изграждането на централен портал за отворени данни, какъвто заявиха или вече са създали другите участници в инициативата. Говори се за разширяване на сайта на правителството и предполагам, че точно това имат предвид.

В предложенията ми включих и данни в реално време от събраните данъци и такси от НАП, както и обобщени ежеседмични данни по общини от касовите апарати, които и сега са свързани с тях. Тези данни ще са безценни за създаването на ясна картина на икономическата ситуация у нас. Призовавам и за повече прозрачност в МВР – данни за регистрираните престъпления, катастрофи и издирвания с категоризация, местоположение и време. Същото важи и за обществените поръчки и евро-фондовете – макар там данните да са публични, те далеч не са отворени. Така можем да свалим всичките 177000 документа за обществени поръчки, но няма да можем да ги анализираме и направим важни изводи от тях.

Подобна е ситуацията с доста институции и регистри, където информацията е публична, но не може да се свали. В момента работя по отварянето на Административния регистър. Междинните резултати ще намерите тук. Отворих данните на Комисията за Държавна сигурност, защото в този си вид са невъзможни за анализ. Започнах да изграждам структура на връзките между агентите. Тук ще намерите предварителна графика с част от данните и то само с известните 5140 сътрудници. Работя по алгоритъм за извеждане на тези, които са споменати само по име и тогава ще има много повече връзки.

Къде да намеря повече информация?

Най-доброто място за новини и информация за отворените данни у нас е mailinglist-а на Open Knowledge Foundation за България. В събота се събрахме виртуално няколко души и решихме да създадем родна структура на тази организация. Първата стъпка е блог, където ще пускаме новини, ресурси и информация за събития. За повече на принципите на отворените данни и прозрачността може да прочетете и в предишните ми статии.

Допълнение 5 юни

Министерството на финансите вече публикува данни за ежедневните бюджетни плащания към всички ведмоства. Докладите са разбити по цели на плащанията и брой преводи. Очаква се от началото на август всички министерства да публикуват такива доклади. Това цели прозрачност и е част от точките, които съм описал по-горе. Повече за това ще намерите в българския раздел на блога на OKFN:

Всички бюджетни плащания се публикуват вече ежедневно в интернет

Примерни графики на потока от парични средства може да намерите в коментарите по-долу. Това са само начини на визуализиране и нямат реални данни от споменатите доклади.

Оказа се, че планът е бил пуснат на сайта още на 11-ти, но никой не го е забелязал. Заедно с него има и прес съобщение, че представител на кабинета ще участва днес на срещата на OGP в Бразилия и ще говори за нашия план. Може да го свалите в PDF версия по-долу.

Добрите новини

Планът започва с увод за целите на откритото управление и изброява нещата, които са свършени вече. Споменават се мерките за публичност на изготвянето на бюджета, стенограмите и решенията на кабинета, развитието на електронното правителство, регистрите, порталът Strategy.bg и този за обществените поръчки. Сред тях е намерил място и гражданският проект OpenParliament.net на Института за развитие на публичната среда. Този сайт в момента представлява блог, но съвсем скоро ще комбинира на данните на парламент, които отворих през декември заедно с такива от търговския регистър и сметната палата. Така ще дава добра представа кой какво прави сред управляващите ни. В плана са включени също законът за достъп до публични данни и свързването на касовите апарати.

Има няколко положителни точки, които се заявяват в плана. Четири от тях са сред предложенията, които изпратих на кабинета – изготвяне на единни отворени стандарти за електронни системи услуги, публикуване на подробна бюджетна информация, прозрачност и отчетност на здравните заведения и по-голяма ефективност на законът за достъп до обществени данни. Включени са и доста законодателни мерки свързани с подземните богатства, работата с НПО-та и отчетността на фирмите. За всички тях ще бъдат изготвени стратегии и конкретни регистри с публична информация. Конкретизирани са мерки свързани с електронното управление, които не бяхме виждали по-рано.

Открито управление или отворени данни

Това разграничение е много важно. Отворено управление означава прозрачност и отчетност, но не непременно отворени данни. Открито управление имаме и сега до известна степен – публикуват се стенограми, тонове документи, статистика, има доста публични регистри и сравнително добър закон за достъп до обществени данни. Това е откритото управление – предоставяне на някаква информация. Но за да е полезна тази информация на гражданите, тя трябва да е отворена. Това означава, че вместо да имаме достъп до тонове документи в свободен текст, анализите трябва да са в единен структуриран формат. Вместо статистика за работата на МВР и НАП, трябва да получаваме сурови данни, които сами да анализираме. Вместо разпокъсани регистри с почти неизползваем интерфейс допълнително блокиран с captcha (анти-спам), трябва да имаме интегрирани, свободни за сваляне и пълни данни. Едва тогава публичната информация на откритото управление става отворена. За подробен поглед над разминаването между OpenGov и OpenData препоръчвам труда на Харлан Юу и Дейвид Робинсън. Говорих с тях във Варшава миналата година и описват доста добре разликите и генезиса на проблема.

Пример, който илюстрира това, е Народното Събрание. На сайта им ще намерите може би най-добрите отворени данни предоставени от институциите ни. Въпреки това, дори те чисто технически не стават за работа. Затова се наложи да ги изчистя, смеся и трансформирам. Ще откриете поправените данни на тази страница. Съвсем скоро на OpenParliament.net ще заработи визуализация на тези и други данни. Тогава чак информацията публикувана от парламента ще стане истински полезна – когато обикновените хора имат интуитивен инструмент за анализ на работата на избраниците си. Гигабайтите стенограми в свободен текст, таблици с гласуване и законопроекти не помагат много.

„Може би“ добра новина

Говоря уклончиво, защото планът има два сериозни недостатъка. Първия е, че е изготвен на базата на неформални разговори със заинтересовани лица. Това е добър подход за придобиване на начална представа, но практически липсва публичният процес на консултации, който се забелязваше в други държави. Струва ми се, че повечето от участвалите във въпросните неформални разговори сме учудени, че това е крайният вариант и няма да подлежи на обсъждане.

Вторият недостатък е, че липсва конкретика. Макар това да е все пак просто план, много напомня на стратегията за електронно управление. Тя съдържаше много добри решения и идеи, повечето от тях обаче останаха на хартия. В прес-съобщението на кабинета се споменава, че в рамките на месец ще бъде изготвен списък с конкретни задачи. Те ще се базират на въпросния план и ще ни позволят да следим ангажиментите на управляващите в рамките на инициативата OGP. Остават обаче няколко важни въпроса:

Надявам се, че след днешната среща в Бразилия ще получим повече информация и планът за открито управление няма да бъде подритнат от медиите като поредната политическа клюка. Качествените журналисти ще спечелят най-много от тези данни, защото ще се натъкнат на златна мина от новини и поглед над нещата. Според разбирането им при отразяването на тематиката ще разпознаете едните от другите.

Може да погледнете целия документ на плана тук или на сайта на кабинета.

Втората новина около Open Gov Partnership е, че на 1-ви март сме предали отговор какъв е напредъка на България. През целия февруари предупреждавах многократно, че е повече от препоръчително да изпратим няколко кратки параграфа. Сега на сайта на OGP може да се види линк към Strategy.bg и кратко обяснение, че у нас тече дебат.

В интерес на истината е имало неформални срещи с НПО-та. Вероятно от типа на разговора ми с Бъчварова през януари. На 28-ми март имаше среща на Съвета за развитие към Министерски съвет, където са били обсъдени отворените данни. Преди тази среща изпратих на посочения от тях мейл обобщение на предложенията ми по темата. Изпратих и линк към тези, които вие дадохте през януари. За техническите предложения и другите ми идеи писах по-рано. Надявам се поне тези за бюджета, престъпността и регистрите да бъдат взети под внимание – това са най-важните данни на първо време.

От информацията, която имам, срещата е минала добре и в средата на април може да очакваме план. Надявам се да не е окончателен вариант, а да бъде подложен на допълнителна дискусия. Консултационният процес не е задължително да става с официални срещи с НПО-тата, кръгли маси и конференции. Достатъчно е да има платформа като споменатия горе сайт. Процесът обаче трябва да е прозрачен и всички предложения да се публикуват, за да e ясно какво е взето под внимание, какво – не и защо. Ако този елемент на прозрачност не бъде налице, всичко след това ще се опорочи. Така, например, може да погледнете резултатите от консултациите в Канада и Словения. В Дания ще излязат до края на месеца.

Тъй като вероятно сте забелязали, че напоследък пиша все повече по темата за отворените данни, мисля, че вече е време да се отдели всичко в нов блог. За целта ми трябват обаче още автори, така че ако някой е навит – пишете. Спомням си, че Бого беше направил такъв сайт преди време, но тогава не бях толкова запален. Сега мога да отделя всички статии за open data, да споделяме повече линкове и кратки новини. Ще пиша по-късно в BrainstormMonk за идеята ми да видим дали някой ще се навие.

Тъй като се интересувам от темата за отворените данни от доста време – както вече сте забелязали – потърсих контакт с хора от кабинета. Имам доста идеи за това какво може да се отвори, а също така и как това да се изпълни технически и направи устойчиво. През януари имах среща с шефа на кабинета г-жа Бъчварова и зам. министъра на електронното управление – Валери Борисов. Стана ясно, че политическа воля за отворени данни има. Двата основни проблема, които обсъдихме, бяха, че от една страна липсва разбиране за това какво са отворени данни у повечето чиновници и журналисти, както и че не е съвсем известно с какви масиви от данни разполагат повечето министерства. Пуснато е допитване до всички ведомства да предоставят такава справка. За целта написах кратко техническо ръководство какво се търси като информация. Тогава подготвих и редица идеи за данни подходящи за отваряне, които ще намерите в този mindmap. В тази статия пък има още доста, които посетителите на този блог са дали. Очаквам отговор от занимаващите се с OGP, за да обощя тези концепции в подробен документ.

В края на януари България трябваше да предостави доклад в няколко параграфа, с който да опише работата си от октомври насам. Част от тези усилия е публична дискусия за отворените данни, в която да се включат НПО-та, журналисти, разработчици и служители на администрацията. Блогът „Отворен Парламент“ писа днес, че са получили отговор от секретаря на кабинета, че скоро такава дискусия ще започне в портала за обществени консултации Strategy.bg. Доклад за напредъка ни все още няма, но има уверения, че до края на март ще заявим ангажименти за данните, които ще бъдат отворени.

Хубавото в случая е, че темата за отворените данни и абсолютната прозрачност в управлението набира инерция у нас. Когато започнах да пиша за това преди две години съвсем не беше така. Днес дори се говори за пълно отваряне на бюджетите на институциите. Покрай данните за ражданията, които отворих преди месец, министър Константинов писа в коментарите, че харесва идеята и се интересува от темата. Изпратих му обща концепция и идеи какво може да се отвори в здравното министерство и сега очаквам отговор. В Twitter пък посланик Уорлик ми писа, че президента Плевнелиев също се интересува от отворените данни като средство за прозрачност. Очаквам отговор от екипа му на мейла ми.

Още по темата ще откриете в статиите тук. Ще следя темата и ще пиша, когато има някакви новини. Макар отворените данни да изглеждат безполезни за обиковенните хора, когато ги визуализираме и анализираме излизат интересни модели и изводи. Може не само да откриваме взаимовръзки, неефективност на администрацията и потенциална корупция, но и да намираме нови бизнес възможности и заблуди, които сме имали за обществото и процесите, от които сме част. Ето няколко проекта, в които съм отворил различни данни:

Все още работя по изчистването на данните за обществените поръчки, обръщане на данните на парламента в други формати и се опитвам да убедя Агенцията по вписванията, че плащането за информация от ТР е глупаво и вредно.

Този тип данни се наричат „отворени данни„. Те предразполагат за максималната прозрачност в управлението на страната – нещо, което винаги ни се обещава, но само с тези данни може да стане факт.

В тази връзка искам да ви попитам какви данни искате да получите и защо смятате, че ще са полезни. В момента подготвям документ с предложения и технически изисквания. Целта е да убедим екипа работещ по проекта да ги включи. Данните ще бъдат публикувани в отворен формат, който ще може лесно да се трансформира и анализира (примерно електронни таблици). Може да дадете предложенията си във формуляра долу, в коментарите на статията или чрез формата за контакт горе. Резултатите от анкетата може да видите сами в тази таблица. Когато се съберат повече, ще ги обобщя в отделна статия. Междувременно ще включвам първите пристигнали в документа за отворени данни.

Анкетата е спряна.

Повече за отворените данни ще намерите в статиите ми по темата.