Както писах преди, миналата събота в СУ се проведе българското издание на TEDxYouth – голям брой паралелни конференции из цял свят с фокус върху младите. Доколкото разбирам, събитието в София е минало доста добре. Съдейки по програмата, посетителите е имало какво да научат. Предавали са го на живо в мрежата, така че очаквам записи на отделните лекции в YouTube. В канала на TEDx вече има няколко от другите събития на онзи ден. Под статията може да видите снимките.

Съжалявам само, че не нямаше възможност да представим One Young World на младежите, които са били там. Тази конференция ще се проведе чак през септември 2011, но регистрацията вече тече, а набирането на спонсори за делегатите започва. Въпреки нуждата от спонсори и конкуренцията при кандидатстването, усилията определено си струват.

От организаторите TEDxYouth@Sofia познавам Милена и Теодор от Гудевица. С тях направихме ония сайт за виртуалния протест преди почти 2 години. Сега има план София да кандидатства за Европейска Младежка Столица. Преди година писах за това тук и тук като идеята дойде покрай първото издания на TH!NK. Изглежда обаче не му е било времето. Сега разбирах, че има интерес по въпроса (включително от общината) и ще видим какво може да се направи. Моята роля най-вероятно ще е по-скоро да намирам контакти и да пускам мухата, тъй като ще съм рядко в БГ.

Напомням ви също така, че на 8-ми януари ще се проведе второто издание на TEDxBG. Билетите вече са в продажба. Побързайте, защото ранните – от по 35 лв. – са се изкупили за някъде 3 мин. Миналата година се получи прекрасно и само мога да съжалявам, че няма да съм в БГ по на 8-ми януари.

Снимки: Милена@Flickr

Видео от Jason Eppink във Vimeo

На конференциятаOne Young World през февруари, Кофи Анан даде много добро определение – великите водачи трябва да могат да следват. Според мен не много лидери имат това качество, но от средата, в която работят, зависи дали ще могат да го приложат. Дали ще направим нещо подобно в България? Имаме много примери като тази тръба във всеки град, квартал и блок. Да отмятаме, че просто няма да има ефект, би постигнало същото, както да псуваме, че никой не прави нещо. А какво, ако пробваме? Някакви идеи?

Много от делегатите са участвали във формулирането на предложение към ООН да допълнят целите на века за развиващите се страни с още една – диалог между религиите. Проектът се казва „Missing Millennium Development Goal“ и са успели да го представят на заседание на ООН. Сега събират подкрепа за него.

Мен са ме споменали с това, че преведох част от клиповете на OYW. Скоро в списъка ще се включи и проекта ми Lipsva.com, който цели не само откриване на изчезнали хора, но и повишаване на разбирането у обществото за проблема.

Повече за конференцията One Young World може да намерите на сайта й. Там ще видите много клипове, документи и примери какво може да получите от нея като вдъхновение и да направите за общността си. Вече може да се запишете за участие за следващото издание. Направете си и мини-профил в специалната им страница във Facebook, за да получите повече подкрепа. Тъй като организацията е с идеална цел, всеки делегат трябва да помогне като набере спонсори за 3000 евро. Много от делегатите тази година бяха изпратени от собствените им фирми, които получиха признание от ОYW за това. Доколкото знам другите две делегатки от България бяха финансирани от HP.

Затова регистрирайте се и опитайте – никой не знае какво може да се случи. Най-много да загубите час в интернет. Най-малкото ще може да се насладите на прекрасни познанства и конференция в Цюрих.

Финалният вариант на промоционалното видео събиращо моменти от първата конференция.

Какво се случи на One Young World? Трудно ми е да го опиша. С цялата си увереност мога да твърдя, че това е едно от малкото единични събития, които са ми повлияли толкова. Всичките ми предположения какво ще се случи там, какво трябва аз да правя и каква е целта му бяха меко казано погрешни.

Кратката версия е, че получих вдъхновение от стотици млади активни хора от цял свят, които успяха тотално да разбият предствите ми за другите култури и начин на мислене, като в същото време намерих уникална платформа за осъществяване на бъдещи проекти и намиране на контакти. Това беше кратката. Дългата започва така…

Пристигайки в Лондон, аз бях посрещнат от една добре смазана организация. Всичко си беше на мястото и имаше резервни варианти за неизбежните проблеми. Отведоха ме в хотела, където за пръв път се срещнах с другите делегати. През следващите три дни разговаряхме за всичко – от здравеопазване, през културни различия до социални мрежи и гражданска активност. Над 700 делегата от 108 държави и още 100 гости, съветници и лектори бяха събрани в огромна зала и общуваха. Нямаше възръст, статус, националност или религия. Това ме впечатли много – колко естествено се получи всичко.

Мисля си, че точно за това имаше огромна нужда. Едно момче от Израел ми каза, че е имал възможност за пръв път в живота си да се запознае с хора от Саудитска Арабия, където е забранено за евреи. После същия излезе на сцената и с палестинско момиче разказаха как са срещнали по 250 семейства от двете страни на ивицата Газа, за да се запознаят и говорят за мир, независимо, че са загубили роднина от ръката на другия.

Такива уникални примери за младежка инициативност видях много – от Замбия, Австралия, Чили, Китай, Малайзия и т.н. Всъщност оказва се, че политическата обстановка в България преди 10 години не се е различавала много от тази в Малайзия сега. Запознах се с буквално стотици делегати с всякакъв опит и интереси. Това, което ни обединяваше беше огромното желание да правим нещо. В един момент просто се отказах да се опитвам да запомня имената и лицата на всички. Разсмя ме групата от Китай, от която като казах, че съм от България, възкликнаха „А, вие имате рози и прекрасни жени“. Разплака ме минути след това делегатката от Замбия, която работи в бежанските лагери и ми разказа много подробно какво реално се случва там.

Формата на конференцията включваше 7 основни теми. За всяка от тях имаше между 3 и 6 съветници, които ни вдъхновяваха и ни напътстваха. Те включваха хора като Десмонд Туту, Мартин Дейвидсън, Оскар Моралез, Алехандро Толедо и прочие. Въз основа на допитване преди конференцията бяха оформени 7 начални резолюции. Основната работа обаче се свърши от самите делегати, които говориха за постиженията си на 20 и нещо, вдъхновяваха публиката и предлагаха изменения на резолюцията. Следваха въпроси, изказвания на публиката и гласуване на резолюциите. Чухме уникални истории от момичето, което е нахранило милиони с простата идея за продажба на торбички, до делегата от Хаити, който не само, че е оцелял след земетресението, но е успял сам да събере средствата, за да участва.

Най-голям ефект за мен имаха обаче разговорите с другите делегати. От тях се родиха и много идеи за това какво да направим реално след конференцията, вместо думите ни да висят във въздуха. Мисля, че това е основния скептицизъм към One Young World – че е котел от идеализъм без реален резултат. Още в началото на първият ден се организирахме в групи и започнахме да разменяме и усъвършенстваме идеите си. Тъй като всички бяхме online, за минути се направиха специални групи във фейса, linkedin и локални социални мрежи. В официалния сайт на One Young World пък ще има специална секция за посланици, каквито стават делегатите след края на конференцията. Сега тече поток от идеи, от които всеки ще може да избере по няколко и да участва. Една такава е създаването на министерство за идеи. В Исландия, която практически фалира, са създали едно такова с цел да събира идеи от обществото как да се възстанови държавата. Резултатите на месно ниво са били прекрасни. Този модел може да бъде приложен на широк мащаб.

One Young World обаче е и марка. Организаторите на събитието всъщност работят в PR агенция и ще направят всичко възможно тази марка да бъде чута и да носи тежест. Широкото медийно отразяване помогна много на това. Като посланици, ние ще имаме това име зад гърба си, тяхната подкрепа и достъп до контактите и знанията им. Съветниците, които участваха в събитието също ще ни помагат по подобен начин, когато имаме нужда. Въобще конференцията сама по себе си не е успех и реален резултат, но също както кариерийните форуми, това е едно много добро начало и база за напредък.

Най-странното нещо от цялото преживяване обаче беше завръщането към ежедневните задължения след това. Това е заради краткия период между големите глобални идеи и дребните досадни неща. Не се съмнявам, че много ще ни нарекат мечтатели и твърде млади за да направим каквото и да е било. Хората, които срещнах там оборват това твърдение, защото са повявали в себе си. Дори и най-малкото нещо, което направиш в полза на другите може да има огромен ефект. Сигурен съм, че за много от нас OYW не е било просто разходка, а вдъхновение и тласък към действие.

Догодина ще има отново OYW събиране и най-вероятно ще е през Септември. Ще гледам отрано да разпространя информацията, за да се намерят достатъчно спонсори за всички желаещи. Не забравяйте – трябва да сте под 25, да искате да помогнете на околните и да сте направили нещо в тази насока. Ще работя и за докарване на делегати и от Сърбия, Македония, Румъния и Албания, които не бяха представени този път. Препоръчвам ви да погледнете цялото генерирано съдържание в Twitter, Facebook, Flickr, Youtube и из новинарските сайтове. Най-вече ви препоръчвам клипа-обобщение на конференцията с акценти от последните три дни.

Сега си събирам багажа за Лондон за конференцията OneYoungWorld. Утре сутринта в 7:30 отлитам и до 9 сутринта трябва да съм в хотела. По план на обяд трябва да се съберем и да обиколи Лондон. Към 18:30 (британско време) ще е откриването с официална церемония и речи на участващите организации. Във вторник и сряда ще са пленарните обсъждания, гласувания и допълнителни панели. В четвъртък се връщам в Германия.

За мое съжаление темите, които исках да засегна, не са включени изцяло. Особено тази за трафика на хора и насилствения труд. Във вторник ще обсъждаме „Околната среда и защитата й“, „Диалога между религиите“ и „Ролята на глобалния бизнес“. В сряда темите са „Силата за промяна на медиите“, „Глобалното здраве“, „Политика за позитивно бъдеще“ и „Нека света да каже“. Последната пленарна среща ще се излъчва на живо по световните медии и ще отрази цялото генерирано съдържание в интернет около събитието – от делегати и зрители. Между обсъжданията ще има почивки за networking и кратки семинари. Аз например по всяка вероятност ще участвам в разговор по въпросите на личното достойнство в контекста на междукултурния диалог с принца на Норвегия и още 4-5 делегата. Точно там ще дам примери и с насилствения труд, където хората позволяват да се стъпчат правата и достойнството им поради липса на информация, избор и защита от страна на организациите. Други делегати пък ще говорят на самите пленарни обсъждания или ще задават въпроси. В рамките на събитието ще гласуваме декларация генерирана от всички дискусии и мнения, която ще бъде разпространена из световните организации и срещите на върха.

Цялата конференция може да следите на живо по няколко канала. Първо, видео от срещите ще се излъчва на живо на страницата на OneYoungWorld. Клипове ще бъдат качвани в YouTube, а снимки – във Flickr. Пак във YouTube ще намерите и мнения на делегатите по различни въпроси около конференцията, а медиите могат да намерят подробна информация за делегатите и темите на специалната страница тук. Естествено най-бързо ще се получава информация в Twitter и във Facebook. В Twitter следете моя акаунт, където ще пиша редовно какво се случва и таговете #oneyoungworld и #oyw.

Ще се опитам да опиша впечатленията си по време на конференцията, но не мога да обещая. В четвъртък обаче определено ще пиша, за да ви дам поглед над това как се организира такова нещо, какво е значението му, каква полза имаме ние от него и какво можем да научим. Пожелайте ми късмет. Ще се радвам да чуя какво вие искате да знаете за конференцията.