Порталът за обществени консултации започва работа през 2008-ма година. Целта му е да бъде централна точка за дебат между неправителствени организации, бизнеса и администрацията относно предложения за закони, наредби и други промени. Като замисъл – бързо, електронно, модерно, прекрасно. Именно затова беше включен в стратегията и отчетите по инциативата Open Government Partnership, в която България учатва от 2011-та и за която съм писал много пъти.

Обърнах внимание на Strategy.bg точно покрай работата ми по OGP. В докладите забелязах, че отчитат публични консултации по плана за работа и текущите дейности именно във въпросния портал. Такива обаче практически лиспваха. За „обществените“ консултации по втория план научих случайно. Скоро след това в Strategy.bg (но не в секцията за консултации) беше публикувана финалната чернова и срок от едва два дни за становища. Неофициално научих, че от организаторите на инициативата притискат България да предадем плана си след сериозно забавяне. Кабинетът Орешарски набързо прехвърли работата по Open Government Partnership и въобще темата открито управление/open data на Министерството на регионалното развитие и изглежда са били сварени неподготвени. В крайна сметка излезе някакъв план и единствено благодарение на 1-2 по-будни организации в него беше включено нещо що-годе смислено.

Всичко това ме накара да се замисля до колко порталът за обществени консултации се използва и има ли смисъл в него въобще. Затова през юли поисках следните справки от Министерски съвет, който го поддържа:

Отговорът и справките ще намерите под статията. По първия въпрос се оказа, че въпросния портал почти успява да стигне този блог по брой посещения. Това е доста странно предвид факта, че там се публикуват десетки документи за обсъждане всяка седмица. В същото време (и за съжаление), тук ще намерите най-много по 1-2 статии седмично. Там би трябвало да се водят сериозни дебати за закони и нормативни актове, което само по себе си ще генерира сериозен трафик. Повечето мнения изглежда обаче се изпращат по мейл и дискусията там, където я има, се случва offline и не съвсем публично.

Сравнение на посещенията

Отделно забелязах, че услугата ми @GovAlertEu е отговорна за около 5-7% от посещенията на Strategy.bg в последните 3-4 месеца. Припомням, че Twitter акаунтът автоматично съобщава за новини, събития и документи в държавната администрация. Тези посещения са от хора научили за консултациите и отворили Strategy.bg от Twitter.

По другите въпроси отговорът беше „нямаме представа“. Не събират информация дали някои дава предложения, защото няма такова административно изискване. Министерски съвет не прави анализ на ефективността на портала, колко се използва от държавните институции, колко предложения се дават, колко от предложенията се приемат и колко реално са постигнали някаква промяна в разглежданите проекти. Накратко казано – никой няма идея дали от портала има някакъв смисъл.

От опита ми с няколко консултации бих казал, че проблемът тук не е технологичен, а процедурен и културен. Сайтчето само по себе си върши работа. Забелязва се и че повечето министерства качват там документите си редовно. Някои от консултациите са с крайно недостатъчен срок. Повечето изглежда все още се правят лично, по кръгли маси, комисии и прочие. Канят се „заинтересувани“ НПО-та, което обикновено включва онези, за които чиновниците знаят, че се занимават с материята. Всичко това навярно ускорява процеса на консултации, но в крайна сметка не това е идеята, още повече, че няма гаранция дали ще да бъдат поканени само „послушни“ организации. Съвсем друг е въпросът дали предложенията въобще се обсъждат и какъв ефект постигат.

Всичко това надали учудва някого, а би трябвало. При толкова активен неправителствен сектор и сериозно надигнало се гражданско общество в последните няколко години, бихме очаквали натиск именно в подобен тип консултации. На площада се сменят правителства и ръководни кадри, но администацията и нормативната база отдолу остава същата. Един от начините да работи с нея е именно през Strategy.bg, със следене изкъсо на законопроекти и предложения. Затова направих @GovAlertEu. На фона на изброеното до тук обаче се вижда, че заявените цели в OGP и хвалбите за открито управление са далеч от реалността. При това вината далеч не е само в администацията.

Документи : Отговор на МС по ЗДОИ, справка по първа точка, справка по втора точка.

Тъй като се интересувам от темата за отворените данни от доста време – както вече сте забелязали – потърсих контакт с хора от кабинета. Имам доста идеи за това какво може да се отвори, а също така и как това да се изпълни технически и направи устойчиво. През януари имах среща с шефа на кабинета г-жа Бъчварова и зам. министъра на електронното управление – Валери Борисов. Стана ясно, че политическа воля за отворени данни има. Двата основни проблема, които обсъдихме, бяха, че от една страна липсва разбиране за това какво са отворени данни у повечето чиновници и журналисти, както и че не е съвсем известно с какви масиви от данни разполагат повечето министерства. Пуснато е допитване до всички ведомства да предоставят такава справка. За целта написах кратко техническо ръководство какво се търси като информация. Тогава подготвих и редица идеи за данни подходящи за отваряне, които ще намерите в този mindmap. В тази статия пък има още доста, които посетителите на този блог са дали. Очаквам отговор от занимаващите се с OGP, за да обощя тези концепции в подробен документ.

В края на януари България трябваше да предостави доклад в няколко параграфа, с който да опише работата си от октомври насам. Част от тези усилия е публична дискусия за отворените данни, в която да се включат НПО-та, журналисти, разработчици и служители на администрацията. Блогът „Отворен Парламент“ писа днес, че са получили отговор от секретаря на кабинета, че скоро такава дискусия ще започне в портала за обществени консултации Strategy.bg. Доклад за напредъка ни все още няма, но има уверения, че до края на март ще заявим ангажименти за данните, които ще бъдат отворени.

Хубавото в случая е, че темата за отворените данни и абсолютната прозрачност в управлението набира инерция у нас. Когато започнах да пиша за това преди две години съвсем не беше така. Днес дори се говори за пълно отваряне на бюджетите на институциите. Покрай данните за ражданията, които отворих преди месец, министър Константинов писа в коментарите, че харесва идеята и се интересува от темата. Изпратих му обща концепция и идеи какво може да се отвори в здравното министерство и сега очаквам отговор. В Twitter пък посланик Уорлик ми писа, че президента Плевнелиев също се интересува от отворените данни като средство за прозрачност. Очаквам отговор от екипа му на мейла ми.

Още по темата ще откриете в статиите тук. Ще следя темата и ще пиша, когато има някакви новини. Макар отворените данни да изглеждат безполезни за обиковенните хора, когато ги визуализираме и анализираме излизат интересни модели и изводи. Може не само да откриваме взаимовръзки, неефективност на администрацията и потенциална корупция, но и да намираме нови бизнес възможности и заблуди, които сме имали за обществото и процесите, от които сме част. Ето няколко проекта, в които съм отворил различни данни:

Все още работя по изчистването на данните за обществените поръчки, обръщане на данните на парламента в други формати и се опитвам да убедя Агенцията по вписванията, че плащането за информация от ТР е глупаво и вредно.

Търговският регистър е мястото, където всяка фирма в България подава информация за структурата, активите, финансите си и прочие. Това е безценен инструмент за гражданското общество, където можем да намерим бизнес връзките на всеки. Или поне би трябвало…

Всеки, които е отварял страницата на Търговския регистър или на който и да е друг регистър на Агенцията по вписванията знае колко трудно се работи с тях. Дори не говоря за проблемите при подаване на информация – само за извличането й. През октомври се срещнах със съоснователя на OpenCorporates (глобален търговски регистър) – Крис Тагарт и той беше изумен, че се налага на всяко търсене да се въвежда „анти-спам“ защита. Нещо повече – сесиите, в които се търси информация се затварят сами постоянно и се налага да започнеш отначало. Да не говорим, че е невъзможно да се правят сложни справки – само търсене по няколко критерии и обхождане на списъците.

А представете си, че искате да намерите нещо сложно. Например – колко от сътрудници на бившата Държавна сигурност участват в едни и същи фирми. Или пък колко депутати в настоящия парламент са има бизнес някога с хора спечелили обществени поръчки. Таблиците със сътрудниците на ДС и депутатите могат лесно да се вземат от данните, които отворих наскоро. Как обаче ще направим тези хиляди справки по имена и рождени данни?

Как трябва да бъде?

За целта трябва да се отворят данните и на фирмите в България. И сега те би трябвало да са публични, но можем да стигнем до тях единствено през търсачката на Търговския регистър. Вместо това, трябва да може всеки от нас да си свали тази част от базата данни, която е публична (без лични данни, подписи и прочие) и да може лесно да ги анализа. Възможностите са повече от невероятни. Може да се изгради цялостна мрежа от свързани фирми, да се търсят партньорства, модели и инвестиционни практики. Всеки от нас може да стане разследващ журналист и да помага на НАП и прокуратурата. Това е силата на отворените данни и за тази прозрачност се подписа настоящия кабинет преди 4 месеца.

Изненада! Това вече е възможно.

Ако отворите страницата на регистъра в част „Интеграция„, ще видите, че може да получите всичко. Дори има схема на данните. Има една подробност – струва 30000 лева. Информацията е публична, но според тарифата им, за да я получим трябва да се бръкнем дълбоко. По света има много примери за такива платени услуги и ефектът често е, че реално се блокира достъпа до обществена информация, докато в същото време печалбата от таксата не е кой знае каква. Затова реших да попитам Агенцията по вписванията до колко е ефективна тази такса. Днес получих отговорът, който може да прочетете по-долу. Парадокса беше, че трябваше да платя 30 ст., за да получа обществено достъпна информация за това кой плаща крупни суми за пълен достъп, но както и да е. Ситуацията е следната:

4 юридически лица са платили по 30000 лева за цялата им база данни, а една фирма се е абонирала за обновления. Не питах кои, защото това съвсем не очаквам да ми кажат. Това е от самото създаване на регистъра преди 4 години. Разходите по поддръжката на всички регистри и всички системи на агенцията от 2008-ма насам възлизат на 850000 лв.

Агенцията по вписванията има нужда от много сървъри, сложна инфраструктура и бази данни. Несъмнено сайта им е доста натоварен и поддържането му струва много пари на данъкоплатците. Въпросът ми обаче е следния – няма ли да се улесни работата както на сайта им, така и на администраторите, ако данните бъдат пуснати свободно в отворен и машинно-четим формат? Така ще се появят множество услуги, които ще предлагат различни видове анализ на данните. Няма да е трудно и да се направи по-добра търсачка. Към момента 4 фирми имат пълен достъп до информацията. Струва ли налагането на толкова голяма такса или каквато и да е такса, за да се блокира практически достъпа до толкова важен ресурс?

Бюрокрацията, Санчо…

Знам, че ще ми кажете, че искам много. Само преди 9 месеца бяха приети промени, които има вероятност да блокират съвсем достъпа до регистъра. Идеята ми обаче съвсем не е неосъществима. Една от първите задачи на електронното правителство, както писах миналата седмица, е да свърже всички регистри и да ги направи достъпни. Имам информация, че в самата Агенция по вписванията се дърпат и не искат интеграция, но това ще стане. На второ място, кабинета е подписал участието си в международното Партньорство за отворено управление. В рамките му, трябва да заявим до края на март конкретни задачи и данни, които ще бъдат не само публично достъпни, но и предоставени с структуриран формат, за който все говоря. Оставянето на тази безумна такса при наличие на почти готова web service интеграция противоречи с всички принципи на отвореното управление и публичността. Както съм казвал преди, затрудненият достъп до големи масиви с обществена информация е само илюзия за публичност.

Положителното тук е, че има хора, които разбират нуждата от промяна и истинска прозрачност. Има ги и в кабинета. Надявам се, че ще надвием Агенцията по вписванията и най-малкото ще направим Търговския регистър публичен. Приложенията оставам на вашата изобретателност.

Документи

Заявление за достъп до информация, решение от за предоставяне на достъп от Агенцията по вписванията и самата информация, която получих днес

Други отворени данни

Отворени данни на парламента
Отворени данни на безследно изчезналите в България
Отворени данни на ражданията в България
Отворени данни за сътрудниците на ДС – проект в изпълнение
Отворени данни на всички обществени поръчки – свалени са данните и ги анализирам; скоро ще ги пусна.