В сряда бях в Брюксел по покана на Ивайло Калфин, за да говоря за отворените данни в България. Конференцията беше по повод резолюция на Европейската Комисия за публично достъпни данни, които могат да бъдат използвани повторно. Повече за резолюцията може да прочетете в блога на Калфин, който е докладчик към Европарламента, на страницата на Комисията и в блога на OKFN.

В панела участваха още Amelia Andersdotter – евродепутатка от шведските Пирати, Thibaut Kleiner от кабинета на Комисар Круз, който говори за самата резолюция, Marc de Vries от ePSI Platform – за икономиката на отворените данни, Chris Taggart от OpenCorporates – за данните на 49 милиона компании в проекта му и opendata усилията на Великобритания; Martin Kliehm от общинският съвет на Франкфурт – за отворените данни в Германия; Erich Möchel – за данните в медиите и Австрия; Ben White от Британската национална библиотека – за това как отваряйки данните и архивите си им е донесло приходи.

Аз представих проектите в Opendata.yurukov.net и проблемите свързани с тях. Опитах се да илюстрирам с практически примери три аспекта на отварянето на данни. Първият е, че има разлика между публични и отворени данни. Публична информация имаме и сега в България и то в големи количества. Може да погледнете например списъка с публични регистри изготвен от Програма Достъп до Информация. Проблемът с всички до един е, че практически данните не могат да се използват повторно. Ограничението идва от формата им – налага се загуба на много време, за да се направят прости справки. Затова трябва да ги „отворим“ както при съдебните актове (заедно с Пейо Попов), данните от Балканската война и бюджетните плащания. Вторият проблем е в нормативната база. Повторното използване и свалянето на тази информация на практика не е регламентирано от институциите. Повечето от тях посочват, че имат запазени права над тях и имат ценоразпис за продажбата й. Съществуват и неясноти около личните данни. Такъв е случаят с Търговския регистър и данните на Държавна сигурност. Друг важен проблем е качеството на данните. Нямаме информация за това кой ги поддържа и кой отговаря за точността им. При свалянето и обработка неизменно се губи информация, което създава проблеми. Липсата на документация и познания за контекста и термините – също. В тази насока могат да помогнат crowdsourcing проекти като този за катастрофите в София. Събиране на информация в структуриран формат от обществото е полезен и в други сфери. Затова споменах и проектите Lipsva.com, Crime.bg и Fairelections.eu.

Сред поканените бяха и представители на БАИТ, АПИС и Мусала софт, Програма Достъп до информация, Фондация за Отворено Знание, Института за модерна политика, Центъра за публични политики и застъпничество, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, СУ „Св. Климент Охридски”, УНСС и т.н. С шефката на Програма Достъп до информация говорихме доста за данните в България и участието ни в Open Government Partnership.

Повече за отворените данни може да прочетете в предишните ми статии, в това интервю за в. Дума, българската версия на блога OKFN. Все още няма публикуван запис на срещата, но ще го пусна ако намеря.

С помощта на Европейската Комисия другата седмица ще посетя Open Government Data Camp във Варшава. Заедно с Пейо ще представяме България на най-голямата конференция за отворени данни, прозрачността в управлението и свързаните с това технологии. На събитието ще присъстват основателя на OKF, комисаря по дигиталното развитие на ЕК и един куп open data евангелисти, ентусиасти и специалисти. Ще има 400 посетители от 50 държави.

Програмата

Конференцията ще е два дни, но няколко дни преди това и след това ще има съпътстващи семинари. Ще имам възможност да присъствам само на основното събитие. На него лекциите ще са разпределени в 4 стаи като всяка е между 10 и 30 мин. Цялата програма ще намерите на сайта им. Ето планът ми за темите, които искам да чуя.

Покажи целия план за двата дни

Доста неща са наистина и всяко от тях е кратко, но определено ще са ми страшно полезни. Всички лектори са със солиден опит в проекти с отворени данни. Най-много ме интересува обаче опита им за връзката с правителствата и убеждаването им да променят практиките си.

Къде е България

Замислих се как да представя България. В почивките и съпътстващите разговори ще има дискусии за ситуацията в различните представени държави. От гледна точка на отвореното управление на първо място трябва да спомена Парламента, който първи започна да публикува такава информация. Първо под натиск на обществото започна да публикува отсъствията и индивидуалните гласове на депутатите. В новия им сайт доста от данните могат вече са в отворен формат. За жалост обаче вече 9 месеца не е пусната най-апетитната част – индексираните стенограми. Напомням, че и сега те са публични, но са практически неизползваеми. Причината е, че са в свободен текст, а това е най-голямата илюзия за прозрачност. Имат готовност да ги пуснат в структуриран вид за лесна обработка, но не се случва заради технически проблем с часовете. Опитах се да ги убедя, че това не е важно, но нямам напредък.

Друг важен аспект, за който се опитвам от месец да получа информация, е участието на България в OpenGovPartnership.org. За него научих от Николай Младенов в Twitter. В рамките на това партньорство, 45 държави ще поемат ангажимент да въведат и отстояват принципите на отворените данни. В общата декларация, която ми пратиха от Външно, може да прочетете принципните ангажименти, които сме подписали. Шефката на кабинета на премиера – Румяна Бъчварова – е изпратила писмо до организацията, в което заявява участието ни. Все още нямаме конкретни ангажименти, но до март 2012 трябва да предадем цялостен план за действие. Свързах се с кабинета на Бъчварова с молба за подробности какво планираме в тази посока. Ще ми се да мога да кажа повече за плановете на България и се надявам да върне обаждането ми.

Ще спомена също така общата стратегия за електронно управление, която беше приета от Кабинета. Тя се основава на план разработен година по-рано и доразвива принципите му. За него написах три статии в края на миналата година – за сегашното състояние на администацията, за рисковете за стратегията и за нужните краткосрочни и дългосрочни мерки.

От усилията ни за отваряне на данните в управлението ще споменем моята и работата на Пейо с данните на парламента; неговите проекти за бюджета на страната и даренията към полицията; порталите Crime.bg, Lipsva.com и FairElections.eu; комуникацията ми с МВР за данните за престъпността; ситуацията с обществените поръчки за компютърни системи и интернет сайтове; статистиката на НСИ и въобще интереса към темата у нас.

Как да научим повече

Разбира се, ще пиша подробно другата седмица за всичко, което ми е направило впечатление и ще се опитам да предам наученото от всяка сесия. Повече по темата за отворените данни и приложението им в администрацията може да прочетете в следните статии: