Светлината е най-добрият дезинфектант.

Преди малко повече от десет години се замислих, че ми е трудно да следя какво се случва из родните институции и мога да подобря процеса. Затова създадох система, която да изчита по няколко пъти на ден новини, документи, събития и други и да ги публикува в акаунт в Twitter. С времето източниците на информация се увеличиха на 140 от над 31 различни институции, а акаунтите станаха осем.

Проектът се нарича GovAlertEu и до скоро публикуваше съобщения в неофициални акаунти на няколко институции, включително тези на МВР и Министерски съвет. Акаунтът на МВР стана официален на два пъти – за последно при един от редовните кабинети. След това си върнах контрола над него. Този на Министерски съвет все още е официален и имат достъп до него като автоматизацията за публикуване на новини си остава.

Няколко неща се промениха в последната година. Първо, значително увеличеното количество информация, която публикувам за градоустройството в София, Пловдив и Благоевград, както и интереса към данните и визуализациите създаде натоварване на ресурсите, които използвам. Второ, промени в моделът на работа на Twitter/X като мрежа направи почти невъзможна работата на автоматизирани акаунти като моя без да се плаща значителни суми на месец. Суми, които биха били оправдани единствено за големи компании и astroturf бот мрежи, каквито сякаш са единствените останали там.

Още при първите крачки към затваряне на API достъпа до Twitter започнах да гледам мрежи като Mastodon. Тези дни довърших интеграцията и вече е достъпна за използване. Благодаря на @mapto, че ме насочи към подходящ код, който да използвам.

На адреса m.govalert.eu ще откриете всички акаунти свързани с тази мрежа. Там се публикуват в реално време без ограничения всички новини идващи от институциите. Тази страница е паралелно и портал за ActivityPub протокола, което значи, че може да ги следвате в която и да е Fedi мрежа искате, включително Mastodon. Свързал съм акаунтите пред Fedi Bridge с Bluesky, където съобщенията ще се появяват със забавяне от една до 15 мин.

Линковете към отделните мрежи, включително все още Twitter, ще намерите на самата страница като бутони. В Twitter от началото на годината заради ограниченията ще публикувам единствено препратки към Mastodon с ежедневна статистика колко съобщения са пропуснали следящите там. Като начало това ще се случи за основния акаунт на GovAlertEu, този на МВР и този за градоустройството в София. Този на правителството няма толкова много новини, така че ще остане последен.

Ще забележите, че липсват стари съобщения. В следващата седмица ще генерирам новините поне 4-5 години назад във времето. Искам да развия тази страница като основна за услугата заедно със статистика, индикация кои страници на администрацията са изтрити, изчезнали или променени, както и архивиране на някои от тях. В такива случаи линковете от социалните мрежи ще сочат към архивираната версия.

Също, вижда се, че акаунтът на парламента няма съобщения от известно време. Всъщност, източниците на информация не са 140, а 218 от 47 институции, но една немалка част от тях или са променили сайтовете си значително, или не публикуват вече нужната информация. Предвид смяна на фокуса към градоустройството не съм поддържал тези източници, но с този нов портал ще го направя – един по един ще ги обновя започвайки от страницата на парламента. Тази промяна отваря възможността да разширя значително информацията, която искам да публикувам като до сега въвеждах ограничения заради комуникацията с Twitter.

Моите акаунти в Mastodon и Bluesky ще намерите в линковете под блога ми. Приветствам всякаква обратна връзка и идеи.

В началото неофициалният акаунт на МВР получаваше новини използвайки Yahoo Pipes. Създадох го покрай акаунта за безследно изчезналите след като осъзнах колко разхвърлен е бюлетинът на полицията и колко трудно се намира каквото и да е. 13 години по-късно това не се е променило, но проектът за безследно изчезналите остава отчасти замразен. В последствие създадох цяла мрежа от акаунти и информационни инструменти обединени около GovAlertEU. Скоро ще пиша пак с новости покрай следенето на презастрояването на градовете ни.

Междувременно акаунтите придобиха популярност, защото бяха наистина информативни по начин, който трудно можеше да се достигне преди това. Събраха над 10 хиляди последователи всеки, цитирани бяха от депутати, дипломати и европейски институции. Някои министерства и други институции създадоха свои акаунти, но тези тук – не и затова все още ги поддържам.

Имаше интерес преди няколко години за поемане на акаунта на МВР от ПР екипа на министерството. Дори имаха достъп известно време и пускаха съобщения. При липса на приемственост на много нива в институциите ни обаче, трайна стратегия за комуникация и разбиране за важността на правилния подход към социалните медии, този опит се провали.

Преди няколко седмици независимо един от друг с мен се свързаха представители на Министерски съвет и МВР и пожелаха да опитаме отново. Целта беше да поемат пълен контрол над съдържанието докато остава частична автоматизация на пускане на новините от сайта им, а аз им помагам безвъзмездно със сигурността и друга поддръжка. Ще намерите описанията и на двата акаунта променени и маркерите за автоматизация – изтрити.

На този етап не се планира верифициране на акаунтите. Причината е отчасти пилотния характер на този експеримент, отчасти финансов. Най-вече обаче в Twitter има сериозни проблеми с верификациите и виждаме някои сайтове несвързани с институции да получават верификация въпреки това. Все пак верификацията като институция е нещо задължително в среден план и ще се случи, когато съответните екипи имат капацитет да поемат изцяло поддръжката на всички аспекти от присъствието в Twitter.

Вместо това реших да направя друго. Подобно на няколко други бури като #siromahovfacts и #toplomovies свалих цялата активност в Twitter и ще ви покажа кога и колко е говорено за това.

По ключови думи

Търсил съм по няколко термина видими долу. При „спас“ включих само tweet-овете, които са маркирани от Twitter, че са на български. Думата се използва доста в руски и сръбски съобщения. При „билети“ и „спас“ несъмнено има няколко, които не са свързани, но съдейки по активността преди 7-ми, те са единици. Забелязват се пиковете около обявяването на новини около случая.

Най-активно пишещи

Най-активни са @varnasummer и @NewsMixerBG, а след тях с над 3 пъти по-ниска активност са @Tangerrinka и @nervnata. Всъщност, почти всичко от @varnasummer е на 9-ти около обяд.

@apkarageorgiev @PippilotaM Нов хаштаг #toplomovies ли усещам?

“Добрият, лошият и изкъпаният”

— Georgi Kamov (@Joko) 9 февруари 2017 г.

После се сетих за #siromahovfacts от далечната 2010-та и графиката на активността, която направих тогава. Та ето активността този път.

Таблицата с всички съобщения може да свалите като TSV. Има още 2-3 статуса от тази сутрин, които не са включени. Става въпрос за малко повече от 700 статуса, повечето от които в четвъртък вечер. @Joko има 69, @Qblue има 54, а още 6 имаме между 20 и 40.

#toplomovies туитове

В началото на 2014-та пуснах един проект на име GovAlertEu. Най-общо казано, представлява алгоритъм, който следи сайтовете на различни институции и пуска новини и документи в няколко акаунта в Twitter. Днес той няма рожден ден или нещо друго. Една реклама на местна телевизия във Франкфурт ми напомни за него и реших да видя как върви. Оказа се, че не го пипал въобще от 8 месеца и върви относително добре. Ако използвате Twitter (а трябва) и сте забелязали tweet-ове от @GovBulgaria, @MIBulgaria, @MoHBulgaria или @NarodnoSabranie, значи са автоматично пуснати от този алгоритъм.

За тези две години и половина имах планове да добавя цялостен сайт и да включа повечето страници на правителството, общините и други институции. Сайтът не е стигнал до никъде. Добавих още 10-тина интересни комисии и агенции, но далеч не толкова колкото ми се искаше. Направих нов акаунт на НС – @LiveNABulgaria, където се следеше в реално време кой говори в пленарна зала и кога започват излъчванията на заседания на комисии. Миналата седмица обаче сайтът на НС се скапа нещо и създаде проблем с Tweet-овете.

@yurukov шефе, няма новини от Админ.Регистър от поне две седмици. Виж дали има проблем със сайта им: https://t.co/sN1K0CHKLW

— e-Държава (@GovAlertEu) 14 ноември 2016 г.

Всъщност, това е един от основните проблеми с този проект – когато сайт на институция се развали или бъде обновен, трябва да се променя тази част наново. Направил съм го доста умно, така че да засича проблеми и да ми ги съобщава директно. Все пак си отнема работа от време на време. В последните 8 месеца обаче не ми се е налагало да гo пипам. Да, няколко от източниците спряха, но като цяло информацията върви. Ще се опитам в следващите няколко месеца да обновя всичко и да изчистя натрупаните проблеми. При ЦИК ще трябва да се променят няколко неща. Ще видя какъв е проблемът със сайта на НС и други подобни. Сега следи 185 различни източника в 41 сайта на институции.

Малко статистика

Въпреки, че проектът съществува само в Twitter, посещаемостта му далеч не е малка. Извадих малко статистика по седмици от годината. Изключил съм всички тракъри, за да останат реални посетители. Вижда се, че през 2016-та има спад на средната посещаемост (в синьо; лява скала) спрямо 2015-та. Това мисля, че е заради по-малкото новини от определени източници. Вижда се, че броят документи и съобщения са относително същите (в червено; дясна скала) въпреки повечето източници. Основният брой новини идва от МВР и ЦИК. Останалите пускат по няколко на ден и дори седмица. От края на 2015-та записвам и броят tweet-ове, които са пуснати (в жълто; дясна скала). Вижда се сериозно увеличение по този показател. Увеличението е най-вече сред новите акаунти, които все още имат само няколкостотин последователя. В зелено са RT – или между акаунти вътре в този проект (например GovBulgaria RT-ва съобщение в NarodnoSabranie за законопроект на МС), или от серията акаунти на политици, които се следят интересно за популярни tweet-ве.

Алгоритмите на проекта постоянно проверяват сайтовете за новини. Оптимизирал съм това следене да не натоварва нито моя сървър, нито техните. Това ми позволява да извадя доста точна статистика колко бързи са сайтовете на институциите ни, както и колко често излизат от строя. Тук съм показал средно стойности за най-интересните. Министерски съвет и Народното събрание са най-добре. Независимо от атаките, които видяхме на последните избори, те са най-надеждните от всички, които следя. ЦИК имаше най-големи проблеми и е най-натоварен на моменти, но както се вижда, се движи около средното за всички държавни сайтове.

Най-зле са ДАНС и МВР. Всъщност НСО е особено зле, но не го включих тук, защото почти не работи. Този на ДАНС беше значително подобрен преди година, но все още е над средното като бързина и скапване. Сайтовете на МВР по принцип са под всякаква критика – дават постоянно грешки, информацията е много трудна за намиране и всяка заявка за прозрачност е достатъчно добре завоалирана. Не само това, но и от гледна точка на бързина са най-бавни – средно 2.2 секунди за да започне дори да се отваря страницата.

Всичко описано до тук е за достъп в България, където е сървъра ми. Ако тръгна да следя държавните сайтове от чужбина, една трета няма да се отварят, а повечето от останалите ще бъдат болезнено бавни. Тук е момента да благодаря и на SuperHosting, където е хостинга ми. Те ми помогнаха в оптимизацията, за да не блокира този проект останалите ми сайтове.

Инструмент, който трябва да се използва

Рекламата на онази немска телевизия ми напомни за първоначалния замисъл на проекта – да може да следим какво прави както централната власт, така и местната. В България децентрализацията е само на думи и това, което виждаме пред входната ни врата се влияе толкова от общинския ни съвет, колкото и от незнайна комисия в абстрактна агенция. Работата е, че ние не следим нито едните, нито другите. Наистина, понякога дори да се опитваме активно да намерим промените на устройствения план на града ни или променените изисквания за екологична оценка или нова регулация към бизнеса, те са старателно скрити. Най-често обаче властите разчитат на това, че никой не гледа. Този проект един инструмент в тази насока и макар да не се доближи до желания обхват, все пак постига нещо.

Забелязвам, че акаунта @GovBulgaria се използва доста от политиците ни, включително министри. Във всички акаунти съм посочил изрично, че не са официални и съм добавил името си. Все пак не мисля, че някои от тях са забелязали или запомнили. Акаунтът на @lipsva все още пуска новини за безследно изчезнали обявени от Интерпол и МВР. След като го спрях преди година и половина, все още няма сигнали от МВР, че нещо ще се промени в комуникацията им с гражданите по този въпрос. В тази връзка, пресцентъра на МВР има достъп до акаунта на @MIBulgaria. Дори са пускали новини в него. Това беше част от втория опит да го направя официален. Интерес от тяхна страна имаше, но чисто легалната част се забави. Дали е било, защото юристите не им се е занимавалo или просто не е имало воля. Не очаквам това да се подобри със следващото ръководство. Много искам да направя и @GovBulgaria официален, но дори не съм го предлагал предвид кой е прессекретар на премиера.

Изпробвах анкетите с няколко въпроса и си мисля отговорите им ще ви се сторят интересни. Във всяка са гласували по 30 до 50 души, което не ги прави представителни, но по мое мнение резултатите са доста близки до реалната обстановка.

Бележка: Да, знам, че догодина по план има само президентски избори. Както кабинета е тръгнал да спира и без това осакатените реформи, като нищо планът може да се промени.

Моята реакция беше следната:

До тук добре – насолих ги в социалките. По-късно се замислих обаче, че с обсъждане в твитерджийницата нищо няма да стане и писах направо на летище София. Разказах им, че съм минавал няколко пъти през терминала с бебе и всеки път в стаята за повиване или са спели хора, или е била изключително мръсна. Имаше дори мухъл по стените. Всъщност, в повечето случаи се наложи да отидем в едно от кафенетата. Попитах също защо на табелката пише „Baby room“ на английски, а на български – „Стая за майки с деца“. Българските бащи нищо общо ли нямаме със сменянето на памперси?

Седмица по-късно получих мейл, че се прави проверка. След още седмица получих следният отговор:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЮРУКОВ,

Благодарим Ви за отделеното време и за гражданската позиция, която заемате чрез отправените коментари и препоръки.

Вашето мнение е ценна и полезна информация и Ви уверяваме, че то ще допринесе за подобряване качеството на предлаганите от нас услуги.

Веднага след подадения от Вас сигнал, стаите за деца в обществената зона и в граничната зона на Летище София бяха боядисани, почистени и приведени в приветлив вид. Възложено е на дежурни служители от отдел „Терминали“ да извършват постоянни проверки и да гарантират поддържането на стаите в изряден вид.

Във времето от 23:00ч. до 04:00ч. стаите за деца се заключват с цел да бъде избегнато неправомерно ползване.

Като се надяваме случаят да не остави у Вас негативно отношение спрямо „Летище София“ ЕАД, Ви пожелаваме приятни бъдещи пътувания.

С уважение,
Comments Sofia Airport

Това, разбира се, трябваше да се провери и помолих в Twitter, ако някой минава през летището, да ми прати снимки. Няколко души откликнаха в следващите дни. На снимките им стаята определено изглежда по-добре – поне спрямо състоянието, което си спомням. Дори табелката е сменена на „Детска стая“. Благодаря на @Zmeyche, @inovakov и @thefuriousdi за помощта.

След няколко месеца ще минавам през летището и ще погледна дали стаята се поддържа. Дали е чиста зависи до голяма степен и от обноските на ползващите я, но е задължение на летището да я пази в добро състояние. Радвам се, че реагираха на сигнала ми и се надявам, че ще отделят средства да направят поне още една стая в обществената зона. При такъв пътникопоток е странно да има само една отвън, макар в зоната след проверката за сигурност да има още. Всъщност, няма да е зле да сложат карта на летището на сайта си, защото стаята явно не се намира толкова лесно.

„Излишно е да се правите на изненадани. Цялата проектосметна документация заедно със заповедта за разрушаване бяха на разположение в местния ви проектантски отдел на Алфа Кентавър през последните петдесет ваши земни години, тъй че имахте предостатъчно време да подадете жалба по официалния ред. Прекалено е късно сега тепърва да вдигате шум.“

Из речта на Вогоните за разрушението на Земята
„Пътеводител на галактическия стопаджия“, Дъглас Адамс

През годините се оказа, че съм натрупал доста скриптове, които ме уведомяват за различни неща – новини в МВР, проектозакони, издирвани от Интерпол, европроекти и прочие. Отдавна се каня да ги обединя в една услуга и пусна свободно. Този процес започна преди две седмици.

Целта е проста – да научаваме веднага за информация пусната от институциите в сайтовете им. Почти всички са длъжни да пускат веднага решения, новини, поръчки и прочие незабавно в интернет. Дълга тема е до колко го правят. Дори когато се спазват изискванията обаче, тези решения остават заровени във вътрешни страници и изчезват в архивите. Има вече достатъчно примери как обществото протестира пост-фактум за нещо „обявено“ месеци по-рано. За да не изпуснем нещо, трябва да следим постоянно десетки портали.

Както винаги, аз търся техническо решение на проблема и направих система, която да го прави вместо нас. За сега представлява само twitter акаунт – @GovAlertEU, където се пускат всички новини. Може да го следите и без да използвате twitter. Планирам и сайт с оценки, коментари, статистика по-подробна информация. За сега всички линкове в twitter съобщенията отварят оригиналната страница.

Към този момент се проверяват следните източници на информация:

Повечето се проверяват на всеки 10 минути, някои по-рядко – на всеки 1 до 4 часа. Това означава, че най-често в рамките на минути след пускане на новината, тя ще се появи с линк в акаунта в Twitter. Ако има повече решения наведнъж, както често се случва при МС, те се групират в един tweet.

За първите си две седмици услугата се радва на добър интерес. 132 последователи в Twitter, около 400 tweet-а с новини, 8790 посещения на линковете от 600 различни потребители. Разбивка на посещенията виждате на графиката горе. В първите дни са добавени доста новини от стари периоди с цел кеширане.

Приятното на този проект е, че се състои от множество малки и бързи за тестнане компоненти. Това означава, че мога да добавям нови източници когато имам 30 мин. време тук или там. Следващите, които планирам са новините на български от Европейския парламент, обществените поръчки и новите документи по тях, европейските проекти, новини, обяви и търгове от останалите министерства. Когато имам повече време ще помисля и как би могъл да изглежда сайта, абонамента по мейл и прочие. Търся и ново лого на проекта.

Основният проблем на услугата е промяната на интернет страниците на институциите. Например, сега около изборите сайта на ЦИК се изменя постоянно и се налага да се правят леки корекции върху скриптовете. При пълна промяна на някой сайт, скрипта трябва да се пише наново. Това е защото институциите ни не публикуват информацията си в отворен формат и се налага да се изчита не много добре структуриран HTML.

Ако имате идея какви други източници на новини биха били полезни, пишете в коментарите. Приемам всякакви предложения и критика. Имам доста идеи какво може да се прави с данните и се надявам да намеря време тази година да ги осъществя.

Тук виждате последните новини GovAlert.eu:

Допълнение

След кратка дискусия в twitter се оказа, че govalerts.eu не дублира напълно alerts.obshtestvo. Там се фокусират само върху документи и уведомяват абониралите се веднъж на ден, седмица или месец. Идеята на моята услуга е да следи за новини, обяви и решения и да ги съобщава в рамките на минути след като излязат. И двете са важни по различен начин. В случая с GovAlerts, при решенията от ЦИК понякога имаме часове да реагираме. Съобщенията на НЕК, например, важат само за деня.

Ще обмисля как може да работят проектите заедно. И аз планирам един rest api, така че ще могат да си говорят. Ще гледам да вкарам моите алгоритми за търсене на документи в Комисията по досиетата, документите за пленарна зала в НС и други, които вече следя.

Земеделското министерство и програмата за развитие на селските региони може да си има Facebook и Twitter акаунт. Това е доста рядко срещано в администрацията ни. Всъщност нуждата точно на ПРСР от присъствие в социалните мрежи се обяснява повече с „едни пари за усвояване“, отколкото с реална полза за селските региони. Външно министерство си има Twitter, който намирам за полезен и се обновява често. Преди 4 години писах за блоговете и twitter-ите на тогавашни министри. Навярно Кристалина Георгиева използва тази мрежа най-ефективно в работата си. Има още няколко български политици, които са доста активни.

Институциите обаче почти ги няма. Това е обяснимо предвид липсата на обща рамка за поведение на държавните служители и прес-офисите в социалните мрежи. Общо взето съществуващите акаунти се създават и поддържат, защото някой ентусиаст в администрацията поема лична инициатива. Друг проблем е, че повечето политици не виждат непременно полза от присъствие в социалните мрежи. Поне не ползата, която ги интересува – незабавна, пряка, политическа и лично за тях.

Полза обаче има и ще ви дам пример. Никога не е било тайна, че аз поддържам акаунтите @MIBulgaria и @NarodnoSabranie. Пише си го в описанията им, писах тук за законопроектите и подробности около МВР акаунта. С последния исках просто удобен начин да следя за съобщения за безследно изчезнали за Lipsva.com. Оказа се обаче, че доста хора го намират за полезен, тъй като събира автоматично новини от повечето всички РПУ-та и ги пуска почти в реално време. Британския посланик, например, превежда tweet-овете по време на бедствия, а съобщенията около протестите се споделят често. Аналогична е ситуацията с акаунта на парламента, където се пускат незабавно новите законопроекти.

Миналата година покрай разговорите за Lipsva, предложих на МВР да поеме акаунта @MIBulgaria. Вече има 1200 последователи, изграден имидж и ще е прекрасен начин за бърз контакт. От прес-центъра приеха идеята доста добре и обсъдихме стъпките напред. За жалост, дали заради бюрокрацията, дали заради смяната на правителства и ръководство, това така и не стана.

Опитах се да пробутам концепцията за комуникация в социалните мрежи на две от най-закостенелите ни институции. Заради това ми желание, се старах да оставя двата акаунта възможно най-изчистени от мнения и коментари. Заради това на едно издание на БГ Сайт дори имаше изказване, че не може да не взимам пари от ГЕРБ за тези неща. Сякаш съм взимал за всички останали простотии, с които се занимавам.

Това обаче се промени снощи. Заради случката на Пеевски с Arte и нещастния опит на Йовчев да скрие действията на МВР, пуснах следния tweet:

Ще споделяме вече и тук пред всички личните данни на тези, които снимат Д.П. и имотите му – за да е ясно, че няма специално отношение.

— МВР (@MIBulgaria) January 12, 2014

Естествено, реакцията в Twitter не закъсня. Някои знаеха, че акаунта е мой и отбелязаха, че си пише „неофициален“. Последваха критики как съм смеел да се представям за МВР. Това само показва колко чист съм пазил акаунта до сега в надеждата ми да стане официален, както стана с този на Кристалина Георгиева. Нещо повече – всяко официално лице, което е последвало акаунта на МВР, е получавал лично съобщение с обяснение как стоят нещата.

Twitter е силен инструмент, който макар не толкова разпространен в България, има сериозен ефект върху интернет общността. С него може да се правят интересни неща като катографиране на катастрофите в София и възпоменание на загиналите през Балканските войни. Шегите са част от това и има куп фалшиви профили, които доста успешно иронизират политиците ни. Целта на @MIBulgaria не е такава и ще продължи да пуска автоматични новини. Все пак, вече не общавам, че няма да пускам „откровения“ когато министрите решат да се скрият зад откровени лъжи.

През октомври миналата година пуснах свободно данните за загиналите в Балканските войни. Идеята ми беше да поставя на картата на полуострова родните и лобните места на 47657 български войни загубили живота си през 1912-1913 година. Така ще проследим пътя им до смъртта, движението на ротите, къде има най-големи загуби, от къде са войниците в определена рота, къде са родени жертвите от дадена битка. Бихме могли да проследим всичко с удобен интерактивен инструмент. Не ми остана време обаче да събера географските координати на всички 8000 места. Около 3000 от тях са вписани със старите си имена или не се намират.

Вчера обаче ме осени още една идея. Един познат отбеляза със статус във Facebook 100 години превземането на Одрин на 13 март 1913 (26 март по стар стил). На този ден са загинали 940 души. На предишния ден – 1028. Това е просто статистика, но някак ме накара да се замисля за измеренията на жертвата, която е дал народа ни преди толкова време.

Затова днес написах един кратък скрипт. Всеки ден в 15:00 ще пуска съобщение в Twitter с броя загинали на тази дата преди 100 години. Всички tweet-ове ще са с таг #БалканскитеВойни. В някои дни връзката в tweet-а ще сочи към страницата на Държавна агенция „Архиви“, от където взех данните, а в други – към отворените данни на моя сайт. Географските координати на тези tweet-ове ще водят към Националния военноисторически музей в София.

Натиснете снимките за по-голяма графика

Макар интерактивния инструмент споменат горе да не е готов, извадих две предварителни графики от данните. Натиснете снимките горе, за да ги видите в по-голям размер. Тази вляво ще ви покаже и колко ще са жертвите споменати в бъдещите tweet-ове. В този панел може да следите съобщенията:

Tweets за „#БалканскитеВойни“

Отворете за всички съобщения

@therealgenadi, засрами се

Истината е, че аз поддържам акаунта и доста пъти съм го споменавал. Не смятате сериозно, че прес-офиса на МВР ще се занимава със социални мрежи. Не, че не трябва, но надали някой очаква такава прогресивна стъпка точно от това министерство. Виж, Външно е друга работа – @MFABulgaria. Имат и Facebook страница и мога да гарантирам, че лично отговарят на двете места.

Всъщност като казвам, че „поддържам акаунта“ нямам в предвид, че се седя и пиша от тяхно име. Бях пуснал RSS feed-а им да генерира автоматично съобщения, също както направих и с @narodnosabranie. Причината е еднаква – да получаваме новините им по същото време както медиите. Това също автоматизира преглеждането на бюлетините им за изчезнали хора за Lipsva.

Причината за стоте съобщения преди две седмици е, че добавих още 18 RSS-а от различни РПУ-та към същия акаунт. Преди всяко съобщение пише от кой регион е – примерно „Перник:..“. Използвам TwitterFeed, който при добавяне на нов RSS пуска веднага последните 5 съобщения. Така се изляха последните новини на 2/3 от полицията в България. Когато разбрах, се извиних за спама.

Преди време пуснах списъка ми с линкове към новините, бюлетините и страниците за безследно изчезнали (предимно празни) на повечето РПУ-та у нас. За жалост, освен централния им бюлетин, никой от останалите няма RSS. Затова си поиграх малко с Yahoo Pipes. Набързо направих процес, който сканира страниците им и изважда новините от тях. Работи само при стандартизираните страници – 8 РПУ-та все още използват старите си страници и не са се съобразили с формата на централния им сайт. Ето тук може да видите pipe-а, който използвам за сканирането на една страница. Направих и още един, който да обединява всички RSS-и, но за жалост не работи. Причината е, че всяка страница на МВР е толкова бавна, че докато се обработят всички 18, времето за работа на скрипта изтича.

Отворете за по-голям изглед

Това ще увеличи малко tweet-овете на @MIBulgaria, но с не повече от 20-тина на седмица. Местните РПУ-та са учудващо тихи.

Пак повтарям – това не е официален акаунт. Затова може да спрете да ги псувате там. Не се опитвам да се правя на тях или да пускам новини от тяхно име – всички съобщения са или дословно заглавията в бюлетините им, или пояснения, че не се поддържа от прес-центъра им. Ако МВР прояви интерес, ще им го прехвърля на драго сърце. Би ми било интересно да видя как биха отговорили на някои от съобщенията.

Благодаря на @dimi_z за якия лаф, който влезе в #tow.

Днешния стрип на XKCD пише за Google+, че е като Facebook, но не е Facebook. Когато говорим за новата социална мрежа на големия G, ще споменаваме доста често Facebook. Най-вече защото това е сблъсък на гиганти в мрежата и като всеки такъв, и този ще има значително влияние върху ежедневието обикновения интернет маниак.

Нямам намерение да ви занимавам с преглед на предишните опити на Google да направят нещо подобно. Само ще кажа, че съжалявам, че Wave и Lively не успяха. Рано е да съм пророк, но Google+ определено няма същите проблеми, както всички предишни. Включиха ме в ранните тестове тази сутрин и вече виждам разликите. Просто тази социална мрежа е … различна. Именно предефинирането на начина, по който работим в мрежата, беше силата на Google и те най-накрая се сетиха за това. Wave също имаше такъв потенциал, но беше твърде тежък, хаотичен и иновативен, за да има успех.

В момента Google+ има четири основни функции – поток с новини, снимки, кръгове от хора и терен за разговори.

Потокът с новини (виж снимка) е като стената на фейса – изглежда по подобен начин, коментарите се обновяват сами и може да се like-ва (или +1). Разликата е, че обновяването става много по-бързо и безпроблемно, за разлика от Fb. Другата разлика е, че всички обновления (нови контакти, коментари) не само се появяват горе вдясно на статус лентата, но и може директно да отговорите там. Така няма да спирате работата си на други места. При писане на статус доста по-лесно се качва снимка, видео или линк. При слагане на линкове прегледа на сайта изглежда по-добре. Има възможност за докладване на местоположението, което най-вероятно ще се върже с Latitude по-късно и ще е в директна конкуренция на Foursquare и Fb Places.

Снимките (виж снимка) са на разположение, ако свържете профила си с този на Picasa. Не харесвам интернет албумите на Picasa и затова не ги ползвам, но след това може да започна. Удобно е, че може да се качват директно снимки от програмата за обработване след като се подредят и изпипат. Качването на снимки от мобилното приложение е доста по-бързо и лесно от това на Fb (което впрочем е ужасно). Има възможност за тагване на хора както във Fb, но отново… по-лесно. Една интересна особеност е, че може да обработвате снимките направо в G+. За сега може само да я въртите и да променяте цветовете, но имайки в предвид какво може Flickr, ще добавят и още функции.

Кръговете от хора (виж снимка) са истинският пробив според мен. Организирането на познати е доста лесно – нещо, което ми липсваше и мразех във Facebook. Просто хващате някой и го дръпвате в кръг. Това напомня на групите в други социални мрежи, но е доста по-добре направено. При това, при споделяне на някаква информация или статус, избирането на това в кой кръг да се сподели е само с два клика. Същото важи и за потокът от данни – лесно се филтрират съобщенията и коментарите.

Последната функция – теренът за разговори (виж снимка) – не съм го пробвал все още, но от демо клипа изглежда прекрасен. Мисля си, че с това са решили да направят онова, което целяха с Wave – бързи дискусии между големи групи от хора. Това решение обаче е по-добро и семпло – конферентни видео разговори между кръгове от хора. Ако е толкова лесно за започване, както показват, това ще се използва доста.

Мобилното приложение е прекрасно. Просто съм възхитен. Особено след ужасните програми на Facebook, за които просто не искам да говоря. Там лесно може да се следи всичко, което се вижда и в сайта. Качването на снимки и споделяне на местоположението е доста лесно. Не видях настройките обаче – може би ще улеснят още повече тагването и споделянето. Не открих как може да работи на заден фон, за да не ми стои включено постоянно.

Едно голямо предимство на сайта е, че работи много бързо и е доста по-лек от всичките им останали проекти. Недостатъка е, че има проблеми при Firefox (в Twitter казаха, че и при другите browser-и е така), но е оптимизиран за Chrome. Това е малко лицемерно от страна на Google, който уж е за отворените стандарти. Надявам се да оправят това. Един голям плюс е, че проекта е изцяло преведен на много езици от самото начало. Има го и на български. Това говори, че доста са се постарали. Забелязах обаче, че интеграцията с Gmail я няма още. Сега получавам мейл за всяко нещо (мога да махна известията), но ще е по-добре, ако ги виждам като разговори и там.

Съществена част от Google+ е лентата отгоре. Тя добавя меню за профила, известия и кутия за бързо споделяне и обновяване на статус. Както казах, в известията може да се отговаря направо на коментари, както и да се добавят приятели и променят кръгове (виж снимка) . Това означава, че може да си четете мейла, търсите в мрежата или гледате клипове, ще имате постоянен достъп до известия и Google+ без да се налага да го отваряте в нов прозорец или да напускате страницата. Ще е добре , ако се направи добавка за browser-ите, с които въпросната лента да се вижда над всички сайтове. Така ще може да се споделя прочетеното както в StumbleUpon и да се гледат известия.

Един важен аспект, заради който много хора намразиха Facebook, е сигурността. Тук тя е направена лесна за промяна и също има възможност да се види профила ви от гледна точка на друг човек. Кръговете помагат да се управлява видимостта на споделеното много по-лесно и разбираемо. Единствено се надявам да не правят същите номера като конкуренцията си и да ги променят на всеки когато им хрумне. Една възможност, която не бях виждал до сега, но е изключително полезна, е „Освобождаване на данните“ (виж снимка) . С нея ще можете да изтеглите като архив абсолютно цялата си информация – снимки, съобщения, чат, кръгове и контакти. Така ще може да запазите виртуалната си история в случай, че искате да я анализирате или да изтриете профила си завинаги.

Има обаче някои неща, които ми липсват. Първото са личните съобщения. Могат да се заместят със статус, който може да се чете само от даден човек. Всъщност има и възможност директно да се прати мейл без да знаете адреса, което май си е точно ЛС. Второто нещо са apps – приложения по подобие на Facebook. Макар да има доста спам, измами и прочие, приложенията са голяма част от силата на социалните мрежи. В Google+ определено ще има такива, но ми е интересно как ще решат проблемите на Fb и ще оправят интеграцията. Трябва също така интеграция с Reader, за могат да се следят новини и блогове направо там. Трябват и страници или някаква форма на специални профили за бизнеса или различни инициативи. Трябва и да е възможна интеграция с други услуги – Twitter, 4sq, Flickr и дори Facebook. От една страна ще им е доста трудно да тръгнат без това, но от друга, може да се окаже, че хората няма да са изцяло ангажирани с Google+.

Това са първите ми впечатления. Предричам голямо бъдеще за мрежата и ако плюсовете й сега се запазят, определено ще е голяма крачка напред. Ще е проблемно известно време да работим в двете мрежи, но или ще свикнем, или ще зарежем едната.

И да напомня нещо – сега няма никакви покани в Google+. За съжаление е невъзможно да раздавам такива. Ако сте вече в мрежата, ето профила ми.

Снимки:

Ако в някоя снимка има текст на английски, значи е от преди да си сменя езика на български. Снимката на Hangout не е моя, а от демо видеото.

По принцип не пускам лична кореспонденция, освен когато не съм питал нещо специално за блога, но има няколко извадки, за които не мога да не споделя. Става въпрос за типични мейли, вариации на които получавам през ден с въпроси от типа. Как става това, как става онова. Но да започнем…

1. Здравейте, виждам, че сте доста наясно с някои техники във Фейсбук, та реших да Ви попитам следното:
Как да увелича максимално „видимостта“ си?
И второ не по – малко важно нещо – вече 5 пъти ме наказват с по 30 дни без възможност да изпращам покани за приятелство, като ТЕ не могат да знаят в какви отношения съм с човека отсреща. Това е цензура!!!
Въпросът ми е към кого да се обърна или оплача или има някаква хитринка?

Предварително благодаря. Поздрави

Първо, това, че съм писал няколко статии за нещо не означава, че съм доста наясно. Имам самочувствието, че съм напред с материала, но една остаряла статия за сигурността във фейса не значи нищо в общия случай. Второ, ако някой го наказват няколко пъти за по месец, значи нещо определено не е наред в пред-мониторното устройство. Едно е да поканиш 100 човека, а друго е 1000. Има модели на поведение, които се засичат и блокират. Не знам въпросния какво е правил, но аз съм разпращал полу-спам на 400 човека (които познавам лично; е сега, имам 1200 добавени) и пак не са ме блокирали. Затова каквото и да правите – не го правете. Трето, ако искате съвет за популяризиране на марка, фирма или личност – имам два. Единия е – четете! В мрежата има достатъчно информация, списъци и обяснения. Никой няма да го сервира по-сдъвкано от това. Втория е – наемете професионалист. Ако наистина искате да ви се свърши работа, с четене няма да стане. Обърнете се към тези, които имат вече натрупан опит. Предвид пазара в България на тези неща, надали ще ви излезе скъпо, ако платите лично на някого. Запомнете обаче, че резултатите никога не са гарантирани, както във всяка реклама.

Zdrasti..
Ot izvestno vreme nemoga da se vpi6a v skype si, potursih informaciq v internet, no nishto ne otkrih . Problema e sledniq – edna ve4er izkliu4ih kompiutura si ot kop4eto 0 i 1 , gruba gre6ka, no bqh qdosana i go napravih zada izlezna po burzo ot skype.Sledvashtiq den kogato iskah da se vpisha izlezna slednoto suobshtenie “Provaleno sglobqvane na bazata ot danni na skype. Veroqtno drugo kopie na skype q polzva“ Deinstalirah skype i go instalirah nanovo no bez uspeh ..zatova ako moje da mi pomognete ..

Взех един от най-скорошните. Ако сте като мен и сте сляп за шльокавица – в общи линии не може да си влезе в Skype-а. Айде пак списъка… Първо, ако искаш някой да ти отговаря на мейлите, pi6i na kirilitsa! Второ, това, че съм писал статии за Skype и проблемите около него, не ме прави техен отдел поддръжка. Помагах по едно време, но писва. Особено след като Microsoft се хванаха за тях като удавник – сламка. Трето, всички имаме проблеми със Skype-а. Следи новини, форуми и самите съобщения на Skype. Има си страници на български дори, където помагат. Не, няма да дам линк – има си Google за целта.

Всички от типа: кажи как да си направя сайт / можеш ли да ми направиш / искам да стана спец бързо / искам нещо като Facebook+Twitter+Skype+Муцунки наедно

Сега, едно е да ме питат за съвместно участие в даден проект – на тези се радвам и въпреки, че нямам време да участвам се опитвам да помагам с проекти като BrainstormMonk, например. Не мога обаче да тръгна да преподавам по мейла (или не дай се боже да ми звънят през вечер на Skype-а) как се прави сайт и къде да търсят информация. За това пък има толкова много ресурси, че не е истина. Само да погледне човек (и да познайва малко английски). За нови блогове помагам – коя платформа, каква тема, от къде да започнат и прочие. Тази книга е доста полезна в случая. Останалото обаче е много несериозно. Най-несериозно е да мислите, че може да направите нещо като Facebook+Twitter+нещо там. Ако се чудите защо – попитайте в коментарите и ще ви отговорят.

Знам, че нещо много хейтвам напоследък, но малко ми се насъбра тези седмици. Не е само заради мейлите, но и за цялата атмосфера в нета. Има много теми, които искам да коментирам, но толкова ми бушуват мислите, че не излиза нищо смислено, което да вкарам в думи. И така си минава… Май трябва да започна да ги пиша тия неща. Ама без да ме разпъвате после, ок?

Тъй като ми липсваше нещо – Facebook, реших да направя свое допълнение към колекцията. Причината да използвам Министерски Съвет е, че във фейса се създават толкова много групи, дискусии и инициативи, че буквално има реално влияние върху някои решения. Да не говорим, че доста от членовете на кабинета са вече там.

Първата снимка на статията свързва Twitter и Народно Събрание. Както може би знаете, направих им акаунт преди време, на който сега се пуска информация за последните законопроекти и новини от комисии. Новият сайт на парламента вече почти в готов и макар със закъснение, ще получим все пак всички отворени данни. (Ето историята на проекта за новия сайт.) Някои от тях съм ремиксирал тук, а в OpenGovernment.bg ще пуснем с Бого скоро линкове към всички, както и новини по темата.

Скоро идват избори и ми е много интересно до колко кандидатите ще използват всички изброени мрежи горе. На миналите избори имаше добра тенденция – блогове, страници във фейса, видео интервюта, дори Twitter. Веднага след това обаче всичко замря. Останаха само няколко политици, които да блогват и Младенов, който редовно пише в Twitter. (Всъщност има и още няколко в Twitter, но не толкова известни.) Тази година не очаквам нещо различно, но поне по време на кампанията искам да видя малко повече видео, Twitter и Foursquare/Vivo. Въобще по солиден поток от информация от кампанията от самите кандидати.

Източник на колажите. Благодаря на @neuromantrice, че ми даде да ги използвам.

Горе виждате обновена статистика за протеста срещу Сиромахов в Twitter. 4200 съобщения от поне 500 потребителя. Съдържат всички съобщения с тага разделени в интервали от по 30 мин. След известно търсене, открихме, че #siromahovfacts е измислен от @Tiffries, а първото съобщение от вълната е пуснато в 10:32 вчера. Всъщност осмиването на Сиромахов заради навика му да копира е започнало доста по-рано, но е трудно да се проследи.

Всички данни за статистиката горе може да свалите тук. Пак в CSV формат може да свалите и всички tweet-ове до 21:30 тази вечер. Благодаря на @Dogan_Marketing и @eleonita за помощта в събирането на първите няколко стотин и @dido_pro за идеята. Пускам всички съобщения свободно, за да можем всички да проследим колко от тях ще се озоват в шегите на Шоуто на С***и. Промених мнението си заради добрата идея на @Dogan_Marketing за дигитална книга събрала всички майтапи. В този си вид ще са и удобни за анализ, а знаете, че си падам по отворените данни.

Иначе, преди малко научихме в шоуто, че Сиромахов ще изкарва нова книга. Изглежда ще съдържа материал от шоуто. Изглежда всичко е оригинално творчество. Изглежда нещо не го вярвам това. Интересно беше колко се възмущаваше на простотията в медиите, но който е поглеждал книгите му ще знае, че нямат нищо общо със сатирата и добрия тон. Всъщност подобни на неговите шеги надали ще намерите другаде, освен в книгите и шоуто на шефа му.

Всички очаквахме, че ще започне или да ни псува или да се оправдава за това, което стана днес и вчера, но явно е поел пътя на политиците – трае си и се надява „онова в интернета“ да отмине. Може би ще се случи, може би – не, но тази вечер и утре определено ще се пише още за него в Twitter. Предвиждам обаче ще нещата ще се пренесат повече в блоговете и фейса. Не, че има някакво значение за реалния живот, както отбеляза @Balthazar_, но човек никога не знае какво ще излезе от магическата шапка наречена интернет. Нещата текат, нещата се развиват и БГ нета не е това, което беше.

Явно Сиромахов не се притеснява от тези неща. Напомням ви какво писа за Facebook преди година:

Преди няколко месеца, докато пиех бира с един мой бивш съученик,… още в началото започнах да изпитвам известни съмнения към медията на модерните, динамични хора…. Колкото повече познанства трупах в мрежата, толкова повече трупах печал, защото страницата ми се задръстваше от безсмислени признания кой какво прави в момента… С всеки изминал ден участието ми в социалната мрежа ме правеше все по-объркан и отчаян… В този момент направих три важни заключения: първо – че никога не съм носил и няма да нося пола, второ – че не искам да навявам на момчетата перверзни мисли и трето – да ви пикая на социалната мрежа.

Нещо подобно може да намерим от него от преди 4 месеца, но този път за Twitter:

Направих си акаунт в “Туитър”, сложих там една по-пичовска високомерна снимка, тип “аз съм над нещата”, и зачаках какво ще се случи. В първите два дни не се случи нищо… Избрах произволно стотина човека, които ми се сториха безобидни, и приех доброволно да ги следвам… Още на следващата сутрин получих 73 съобщения за добро утро… След метеорологичната сводка върху мен се изсипа свлачище от линкове… След пороя от линкове настъпи часът на личните откровения… Докато следях кореспонденцията си в “Туитър”, усетих, че изпускам мача и започнах да се псувам. Какъв е смисълът някакви непознати хора постоянно да ме информират за това, което така или иначе виждам?… За пореден път се оказа, че интернет общуването ми носи предимно неволи и тегоби.

От всичко това става ясно, че той влиза в социалните мрежи без да има представа какво да прави там. Предполага, че ще се научи ей така, но първо желанието му е в малко и второ, циничността му е в повече. Също така добавя/следва случайни хора и очаква всички да му говорят умни неща. Ако отиде на случаен площад в случайна държава по света и се заслуша в разговорите на хората там, какво мисли, че ще чуе. Философия, шекспиров изказ и задълбочени екзистенциални спорове ли? Колко такива води на ден? Колко по-различни неща от тези в Twitter си говорят с екипа преди шоуто, а и по време на предаването?

Най-вече ме озадачава твърдението, че е излязъл от въпросните мрежи. Факт е, че той е още там, активен е и чете редовно. Доказателства за това са всички неща, които „заема“ от Twitter, пуска от първо лице в профила си във Facebook и/или после се появяват в сценария на Слави. В крайна сметка излиза, че Сиромахов е нищо повече от това, което в мрежата наричаме hater.

Съжалявам, че пиша трета поредна статия по темата, но се събраха доста неща за пускане и не исках да допълвам старите. Май единственото хубаво нещо от всичко това е, че покрай няколко tweet-а, с 1500 души повече посетиха Lipsva вчера и видяха снимки на изчезналите. Ще продължа да обновявам данните от следващите няколко дни и ще ги пускам тук отдолу. Очаквам, че в скоро време ще излезе и нова книга с всички лафове от @Dogan_Marketing.

Допълнение 24.11

Ето тук може да свалите обновената статистика и всички tweet-ове до 19:20 днес. Включили са се 600 човека, а общия брой съобщения минава 5100. Както се очакваше, снощи точно след шоуто е имало силен пик на кампанията в Twitter, но днес спада закономерно след вчера.

Междувременно @DimiKostadinov и @Dogan_Marketing са направили нова книга за #siromahovfacts от списъка със съобщения от вчера. За да усетите пък докъде е стигнала viral кампанията, вижте какво @oranjevmorkov е направил тук.

Допълнение 25.11

Ето статистиката от днес като графика и като csv файл. Има само около 200-300 tweet-а в повече (ето всички до сега), което показва пак това, което @Anelche каза – всяко чудо за 3 дни. Предполагам обаче, че ако Сиромахов проговори по темата или се раздуха в медиите, тага #siromahovfacts ще стане пак актуален. Впрочем както и очаквахме, Капитал писа по темата като са дали линкове към доста статии из блогосферата (включително и тази тук). Ще стане интересно, ако и други вестници се включат.

Снощи си направих труда да събера статистика за говорилнята, която се изля вчера. Всъщност свалих всички tweet-ове (2.1 Мб), но няма да ги пускам. Преди малко обнових данните и резултатите виждате горе. Почти всичко от последните 24 часа е групирано в интервали от 15 мин. Пикът е бил вчера към 16 часа с по съобщение на всеки 9 секунди. В периода на данните са участвали около 500 души с 3100 съобщения. Отворете картинката за по-подробна информация. Ето и CSV-то.

За жалост, не мога да сваля данните от началото на тага. Има ограничение в Twitter и дава достъп само до tweet-овете след 12 часа вчера. Мога само да съжалявам, че не се сетих по-рано. Събрах последните съобщения, в които се говори за Сиромахов и само между 12 и 22 часа вчера бяха над 2400. Открих, че поне 20% от хората са скрили tweet-овете си (приблизителна оценка от грешките при взимане на съобщения и от други стари мои статистики), затова съм направил съответните корекции в цифрите.

Не искам, а и не мога да правя анализ защо тръгна всичко това – мрежата си има собствена логика и никой не може да я дефинира. Затова PR-ти ги е страх толкова много от социалните мрежи, от блоговете и от Twitter – непредвидими са. В случая явно на всички им се е насъбрало от глупостите около въпросното шоу, а и от други кражби от този тип и са си го излели наведнъж. Но и това не може да е обяснение, защото в много от опитите за viral кампании не се получават въпреки предпоставките. Затова социалният маркетинг и блогърството са по-скоро майсторлък, отколкото нещо, което се учи в училище (въпреки, че има полезни напътствия). В същото време, лошият имидж тук – както навсякъде другаде – се заличава доста трудно. Мрежата не забравя и не прощава. (Всъщност и това не е съвсем вярно, но ми харесва лозунга на anon).

Снощи май не са споменавали скандала в шоуто, но според @dido_pro Сиромахов ще е гост тази вечер и сигурно ще стане дума. Интересно ми е как ще го изкриви. Във фейса същия твърди, че всичко било народно творчество и не е крал от никой (снимката на разговора е на @Gombeto).

Междувременно се стигна до там, че добавиха в страницата му във Wikipedia описание на скандала, а това в мрежата е равнозначно на постоянен запис в досието. В Twitter пък съобщенията продължават да текат.

„Народното творчество“ не му остава длъжно.

Вися си в Twitter и по някое време виждам, че _erka_ е писала за Lipsva, с тага #siromahovfacts. Последното ме озадачи. Тогава се усетих да погледна stream-а си и изпаднах в екстаз – всички го солят за това, че краде лафове и истории от мрежата. Включвам се и аз след малко. Може да следите всичко в кутията отдолу. Някои са взети направо от Чък Норис, а други са доста оригинални. Ето какво е писал и Свилен по темата. Сигурен съм, че довечера само за това ще се говори в Шоуто на Слави. Проси си го откакто писа онова за Фейса.

Ето всички лафове:

Впрочем благодаря на _erka_, d3l, krlkirilov, king__long, martinmetodiev и bibliata, че писаха днес за Lipsva.

Е па кмет съм – какво толкова? На български изглежда смешно като термин, но си е превод от 4sq – mayor на дадено място. Защо да не споделям къде съм? Първо е игра, второ е удобно и трето – вика му се early adopters. Нали знаете какво е това – ония дето първи преглеждат услуга/джаджа/сайт.

На първо място, това е игра. Дъската е целият град, че и държава, а фигурите сме самите ние. Състезаваме се, дразним се, а правилата създаваме в движение. Има си етика и мамене. Има си досадници и интересни хора. Забавно е да се видиш лице в лице с някой в кафене и да го познаеш по снимката във 4sq. Случвало ми се е да вдигам очи от телефона в търсене на някой чекнал се преди 10 мин. и да намеря погледа му докато той оглежда за мен.

Удобно е, защото получаваш оферти и се намираш с познатите си. В момента едва започваме да осъзнаваме потенциала за бизнес в този тип мрежи. За потребителите това означава или много спам, или много добри оферти на база на реалните им интереси и движение. Вече знаем как да контролираме спама, а офертите ще дойдат от това, какво ние искаме от бизнеса.

И тук идваме до личните данни. И в нашенската Vivo (за която ще пиша тия дни) и във 4sq има добре описано ръководство. Има си настройки на сигурността и повечето ги използват активно. При това, за разлика от фейса, там по подразбиране местоположението и съобщенията са скрити. Дори в началото те питат дали може да ги показват на приятелите ти и на фирмите където се чекваш. Този тип услуги са невъзможни, ако не се споделя някакво количество лични данни. А и (често) тези, които ползват 4sq не са онези, които викат срещу Бай Брадър. Всъщност, ако попиташ последните – проблемът не е в споделянето на лични данни, а в управлението им и свободният достъп от страна на държавата.

И накрая последната точка – ранните потребители. В момента, този тип услуги са новост. Сигурно знаете за кривата за прилагане на технологии. Tech geek-овете се струпват в самото начало като мухи на мед. После следва бум на потребители, пик, спадане на интересa и чак тогава технологията узрява и вече се възприема за нещо нормално. Виждаме го във всичко – мейлите, социалните мрежи, блоговете и прочие. Та в тази крива хейтърите идват между ранните потребители и бумът. Те се ядосват, че всички говорят за едно, разправят колко било гадно то, как въобще не биха го използвали и т.н. После неизменно стават част от тълпата и при това са от първите влезли в големия бум.

Така е било, така и ще бъде.

Иначе haters be hatin’.

С най-добри troll-ски чувства към Събина и статията й в ентелегентно.

BNox (блог и twitter) е популярна блогърка в Белгия, която говори на откриването първия TH!NK в Брюксел миналата година. Покрай една нейна статия открих интересния инструмент Facebakers, където е събрана статистика за фейса разделена по страни и възрасти. Горе виждате графиката за регистираните в България (отворете я, за да се видят всички данни). В последните 6 месеца броят на регистрираните почти се е удвоил като вече е близо 1.5 милиона или 20% от населението. Явно около 20000 българи са участвали в акцията по отказване от Facеbook като протест за занижения контрол над личната информация (впрочем има подобрение от тогава). Този скок в статистиката обаче може да се обясни и с промяна в методиката на смятане, защото се забелязва в подобен мащаб при всички държави.

От графиките по-долу се вижда, че почти 2/3 от регистрираните и нас са между 18 и 34. Интересното е, че има едни 10 хиляди пенсионери, които също се възползват от тази мрежа мрежата. Както се очаква, момичетата са малко повече от момчетата и увеличението им върви паралелно. Любопитно е да се отбележи, че в Македония регистрираните във фейса са 33%, но момчетата са повече от момичетата. Румънците във фейса, макар като брой да са близки до българите, са едва 5.8%. Мисля, че на всички ни е ясно защо.

Вчера във Варна Жюстин Томс от ABC Design (блог и twitter) в презентацията си за WebXpo показа горната снимка като пример защо трябва да внимаваме какво качваме в социалните мрежи. Работодателите отдавна проверяват кандидатите за работа в мрежата и тази тенденция ще се забелязва все повече и в България. Затова и писах за 10-те настройки, които трябва да направите за да защитите данните си във Facebook. Цялата презентация на Жюстин може да намерите в SlideShare.

Интернет репутацията е важна за фирмите, но основно заради клиентите им. Нещо, което не могат да контролират обаче е бившите им служители. Точно това може да използвате вие докато си търсите работа и както те проверяват вас, и вие може да разпитвате за тях. Именно това направих наскоро аз докато кандидатствах в една фирма във Франкфурт (получих работата, благодаря). Открих няколко техни бивши служители и ги попитах какво мислят за стария си работодател. Двама от тях се отзоваха и в конкретния случай потвърдиха положителните ми впечатления. Удобни инструменти за целта са сайтове като LinkedIn, Xing, Twitter и Facebook. Тъй като изпращането на съобщения в първите две професионални мрежи е платено, може просто да вземете имената им и да ги намерите в другите две. Има и специализирани интеренет услуги за намиране на хора.

Естествено, не може да приемате думите им като чиста монета. Полученото мнение зависи от това какъв е човекът срещу вас и как са се разделили с шефа си. Все пак, дори и негативните мнения ще ви дадат въпроси, които може да питате фирмата после. На интервюто може да отбележите, че сте се натъкнали на такъв човек и да ги попитате, защо той е на това мнение. Стига да не споменавате, че сте ги „разследвали“ в мрежата, няма нужда да се притеснявате, че ще се обидят. Напротив – това ще бъде добър повод за разговор за работата във фирмата, както и възможност да се измъкнете от момента, когато ви попитат дали имате въпроси към тях. Ако човека, с когото сте говорили, поддържа контакт с шефа си и им каже предварително, че сте говорили, това ще им покаже, че се интересувате активно от позицията и сте отделили време да се подготвите. От фирмата, където аз кандидатствах, дори бяха поласкани и се заинтересуваха кой е казал толкова добри неща за тях.

Това е една от причините защо скептиците да не са прави като казват, че социалните мрежи са загуба на време. При правилен подход, те са нова възможност за работа, бизнес и общуване между хората. Също както в разговорите на живо, те изискват т.н. soft skills и може бъдат допълнителен плюс по време на интервю.

Отскоро Министерството на Външните Работи си има Twitter. Най-вероятно има общо с полезното увлечение на министър Младенов към социалните медии, което донякъде елиминира нуждата от говорители на щат. Горе-долу по това време пуснаха и новия портал на министерството, чиито дизайн е глътка чист въздух сред обществените ни сайтове. Въпреки, че е официално публичен обаче, той далеч не е готов.

Изготвят го от eDesign – виновниците за сайтовете на BTV, Upsurt, Биг Градър и Survivor. Свързах се с тях и ме увериха, че макар и официално пуснат, сайта ще претърпи доста промени и ще бъде завършен. Затова реших да им помогна като покажа това, което смятам за проблем и това, което трябва да е за пример на останалите обществени страници.

Нека започнем с позитивните страни. Сайта е изчистен, добре подреден, няма претъпкване и неяснота, както при стария сайт или този на Парламента. На началната страница виждаме няколко важни неща – новини, бързи линкове за българи и чужденци, информация от кризисния център, удобен календар за бъдещите срещи и събития и обща информация като времето, курсовете и прочие. Новините са добре визуализирани със снимки и като се отворят страниците изглеждат добре. Менюто, галериите и AJAX елементите работят добре, има версии на различни езици и като цяло информацията е изчерпателна.

За негативните страни на сайта имам доста повече да кажа, но не защото е лош, а защото има още доста да бъде направено докато е готов. Започвам със съдържанието. Голяма част от текстовете липсват. Предполагам, че тук проблемът идва от страна на министерството, защото клиента обикновено дава тази информация. Пример за това е секцията „Новини“ във „Външна политика“. Някои секции напълно липсват, като „Кризисния център“. Превода на сайта на английски и немски пък е доста ограничен, като на повечето места липсва дори бутона.

От дизайнерска гледна точка, по някаква причина краткия откъс на новини и сбития се отрязва в кутия и не е четлив. Възможно да е от браузъра ми, но и на други съм го виждал. Също така, менюто се различава коренно, когато човек примерно е отворил някое консулство. Нещо притеснително също така е, че има много разнородни панели и стилове из сайта. Например – на началната страница бързите линкове, срещите и съобщението на кризисния център са тотално различни като вид. Новините на следващите страници – също. На страниците на други езици пък елементите са разместени и липсват цели секции от сайта като менюто, заглавията и прочие.

От чисто структурна гледна точка, на сайта липсват RSS абонаменти и извеждане на материалите в суров вид – XLS, XML или CSV. Всъщност намерих един RSS в новинарската секция, но това беше всичко. Важно е да може различни отчети, данни, изказвания и дори цели секции да могат да се извеждат така с цел автоматично обработване. При секцията за събития може дори да се добави някой свободен формат като iCal, за да ги запазват журналистите директно в календарите си. Нещо, което също ми изглежда неудобно, е разнородния начин, по който се търсят посолства и консулства. В зависимост откъде се мине, пътят към страницата на едно консулство изглежда различно. Този процес може значително да се опрости, ако се използва една карта на Google Maps, на която да се „забодат“ представителствата. Това ще улесни значително посетителите. Може дори да използват наготово данните от картата, която направихме за миналите избори със същата цел. Не на последно място, притеснително е, че сайта получава само 40% на YSlow – тест за качество, структура и бързина на зареждане на сайтове.

Мога само да се надявам, че еDesign ще поправят всички тези проблеми, а чиновниците в министерството ще съдействат и ще попълнят липсващата информация. По време на изборите открихме, че единици от българите в чужбина търсят информация на сайта. Надявам се, че с новия дизайн и структура това ще се промени. Трябва обаче да се промени и отношението на дипломатите ни, защото само с шарения и добър код не става, когато чиновника от другата страна не му пука.

Очаквайте другата седмица и анализа ми за бъдещия сайт на Народно Събрание. Отварянето на офертите е след 10 дни, а аз вече се сдобих с част от документацията за участие и по-специално – техническите изисквания и новите функции.

И слава богу! Макар на сегашния да има известно количество информация, тя е почти неоткриваема, освен ако не знаеш къде да търсиш. Да не говорим, че като дизайн и използваемост е от началото на 90-те. Преди време се оплаках, че RSS абонамента им не става за нищо, а навигацията е просто отвратителна. Напоследък преглеждам често сайта на АОП, защото искам да направя същото за обществените поръчки, както за законите и заседанията на комисиите – да може всеки да се абонира по мейл или в Twitter и да получава навременна информация. Покрай това попаднах на обществена поръчка със следното описание:

Разработване и внедряване на софтуерно решение за надграждане на съществуващата уеб базирана интегрирана информационна система на Народното събрание и за модернизация и развитие на сайта на Народното събрание до информационен (Интернет) портал; Оптимизиране процесите на обслужване в контекста на електронното управление.

Текста на цялата поръчка може да намерите тук. Срока за подаване на документи е 15-ти май, а отварянето на офертите ще е на 17-ти. Естествено, изискванията за участниците са отново бомбастични – оборот от 1 милион за кризисната 2009-та; от тях 300 хиляди да са от софтуер, поне един сайт на стойност 50000 и т.н. Най-вероятно само няколко фирми ще отговарят на изискванията и естествено ще подадат оферти с 5-6 цифрени суми за сайт, който може да се направи качествено от малка фирма за месец. Въобще историята на обществените поръчки със сайтовете е плачевна.

В обществената поръчка за жалост няма информация за някакви нови функции на сайта. С надеждата, че ще публикуват повече данни, като например индивидуалните гласове на депутатите, потърсих техническите параметри. От парламента ми отговориха, че трябва да закупя (лично и на място) документите за участие на стойност 26 лв. Само така може да прочета за изискванията. Не пожелаха да ми пратят само тази секция по мейла, но ми предложиха да ги изпратят по куриер.

От техническите изисквания към кандидатите може да се заключи, че сайта трябва да отговаря на W3C стандартите (айде да видим), сървъра им ще работи под Linux и ще използва Java, Oracle, MySQL и PHP . Първите две – добре, похвално е. От последните четири си вадя извода, че явно някъде ще правят връзка между съществуващата база данни на системата им (явно е Oracle) и новия сайт, който ще е с php и mysql. Това ме обнадеждава, че ще има информация в реално време. Много се надявам да имат и опция за публикуване на данните в суров формат (XML, RDF, XLS или каквото и да е), за да може да се четат автоматично, а да не ми се налага да им parse-вам страниците, за да си изведа законите и pdf документите за отсъствията.

Молба

Ако някой смята да присъства на отварянето или познава фирма, която ще подава документи, ще се радвам, ако може да ми даде контакт или направо параметрите на новият им сайт. Васил ми изпрати част от документацията. Ето какви са изводите.

История на сайта

Впрочем в началото казах, че дизайна и използваемостта на сайта са от 90-те. Ето как е изглеждал сайта на парламента ни през годините. Първият е бил през ’98, а сегашният е такъв от 2005-та насам. Интересно ми е кой го е направил.

	В края на 1998 – елементарен, с няколко линка и очевидно направен с Word от някоя чиновничка
	В края на 2000 – личи си евро-амбициите и любовта на някой към релефните бутони, но нищо друго. Явно са спечелили някаква награда. Кара дизайнерите да си дерат очите.
	В края на 2002 – всъщност този тук е по-добър от сегашния и типично в стила на тогавашното време. За жалост също няма много информация
	В края на 2003 – семпъл, подобен на настоящия, но каращ всеки web дизайнер да му прилошее
	В края на 2005 – настоящия дизайн. Има информация по линковете, но не за цялата публикувана на сайта. Навигацията куца заедно с дизайна, но поне няма „релефни“ бутони.

Добре е когато политиците са по-близко до хората. Днешните политици се научиха, че за целта трябва да участват активно в социалните мрежи и блогосферата. За жалост в повечето случаи от тяхно име с това се занимава говорителят им или PR отделът на тяхната партия/институция. Така не получаваме реален поглед над истинските мисли и качества на отговорната личност, а стандартни прес съобщения, но през друг канал.

Не е това случая с Кристалина Георгиева. По стечение на обстоятелствата, тя пише сама статиите в блога си. При това, бих казал, че са справя доста добре – проследява не само събитията около посещенията си в последните седмици, но и усещанията от събитията и изводите, които си е направила. Пример за това е статията за второто голямо земетресение в Чили, което се е случило точно при клетвата на новия им президент, където е присъствала еврокомисарката. На страницата ѝ в Комисията може да намерите също така видео, снимки, новини и нейни речи.

От съвсем скоро, комисар Георгиева има и Twitter акаунт. Там освен, че ще се добавят последните ѝ статии, тя ще пуска и кратки съобщения за срещите си и конкретни важни решения. Така ще може да следим от още по-близко работата ѝ. С това тя става вторият еврокомисар там след Янец Поточник от Словения. Само за няколко дни тя събра 114 последователя в Twitter, много от които са журналисти и блогъри пишещи на евро тематика.

Друга важна разлика между блога на Кристалина Георгиева и тези на повечето политици е, че чете коментарите си. В много случаи дори да пишат там сами, обществено-значимите личности не си правят труда да преглеждат въпросите, предложенията и критиката на читателите си. С последната статия, нашия еврокомисар показа, че не само им обръща внимание, но и ги цени. Съвсем скоро ще започне да отговаря на самите коментари, както и на запитвания в Twitter. В този смисъл смятам, че доста наши политици могат да се поучат от нея, както и от двамата ни министри с блогове и Twitter акаунти – Младенов и Дянков. Както каза Иван Бедров, това е въпрос на манталитет, не на пари.

Снощи по време на дискусията за ГМО Калин Илиев спомена, че законопроекта е от Ноември на сайта на Парламента. Тръгнахме да го оспорваме чак като влезе в пленарна зала, защото тогава го забелязахме. Същото беше и при промените на закона за протестите. От друга страна, преди две седмици похвалих двама министри за това, че са започнали блогове и са активи в Twitter. Днес на изслушването Кристалина Герогиева потвърди, че също би използвала Twitter. Там тя получи доста голямо одобрение.

Тези факти говорят само в полза на идеята ми за Twitter акаунт на Народното събрание. Не, не очаквам някой от там да го направи и поддържа. Аз направих такъв. На него автоматично ще се качват законопроектите в деня на внасянето им. От мен е идеята и 20 мин. да поправя RSS абонамента от страницата им, който явно е писан на ръка и е неизползваем. В Twitter съм направил акаунт @narodnosabranie, където се качват заглавията на предложенията и линк към страницата им. Ако не използвате Twitter, тук може да се абонирате и чрез мейл. Така ще получавате информация за последните законопроекти веднага щом излязат (максимум един мейл на ден):

Естествено, мейла ви няма да бъде предаван на трети лица или публикуван някъде. Няма да получавате други писма, освен тези свързани със законопроектите на парламента.

Кой би се заинтересувал? Хора, които се занимават активизъм и са били опарени от тихомълком прокарани закони, неправителствени организации, а защо не и журналисти. Така ще може своевременно да реагираме, а не да чакаме до последния момент. През Април ще подобря регистрацията по мейл като ще направя филтриране по ключови думи за тези, които се интересуват само от определен ресор. В Twitter пък ще показва коя партия го е внесла и дали има прикачен текст Вече пише коя е партията и има ли текст. Последното е много важно, ако искаме да реагираме навреме. Както знаете, промените за протестите ги видяхме чак в Държавен Вестник. Може да направя да се качват и във Facebook.

Ако имате идеи и съвети, ще се възползвам от тях. Няма да мога да променям обаче нищо до началото на Април, защото до тогава съм зает.

По време на европейските избори, много от кандидатите, които интервюирах, изразиха желание да направят собствени блогове. Целта на тази стъпка е по-ефективна и директна връзка с обществеността. Някои от тях има вече такива сайтове, но тук ще се съсредоточим на два специални – тези на българските министри Дянков и Младенов.

Николай Младенов

Новия блог на вече бившия министър на отбраната и настоящ външен министър замества стария му в blog.bg. Там той прехвърля постепенно някои стари статии още от преди създаването на кабинета. В блога си той дава линкове към новини, размисли върху военната ни политика и поздрави за различни празници. Може да го намерите и в Twitter, където също пуска кратка информация. Във Facebook обаче е по-активен. Преди време дори пусна снимки от телефона си на посещението му с Борисов на италиански кораб във Варна. Интересен факт е, че блогът е създаден и поддържан от самия него. Същото важи за останалите му акаунти.

Симеон Дянков

Макар и нов – на само една седмица, в блога на финансовия ни министър има вече две статии. Те включват интервюта, анализи и новини за посещенията на министъра. Може да го намерите и в Twitter, Facebook, YouTube и Flickr, където има все още малко активност. Надявам се обаче тя да се засили с времето и интереса към блога. Макар, че няма формуляр за директна връзка, там може да намерите такъв за сигнали за корупция, които министъра директно ще получи.

Защо тези блогове са важни?

Първата реакция на интернет обществото съвсем естествено е, че сайтовете не се списват от самите министри, а от асистентите им или PR екипа. Сред тези два „лоши“ варианта са доста различни – ако блогът се списва от PR екипа на кабинета, то това би било доста прозрачно. В случая с блога на Дянков тепърва ще разберем кой всъщност пише. Ако обаче там се пише от асистентите му и те отговарят във Facebook и Twitter, от това въобще не е лош вариант. Те са хората, които имат най-добра връзка с него и имат информация от първа ръка. Така тя излиза от министерството не само нефилтрирана, но и без да бъде изкривена от тактиките на PR екипа и монотонния глас на говорителите.

Друг важен аспект на интернет активността на министрите е реакциите им в социалните мрежи. Евро-блогърът Jon Worth преди малко коментира, че евро-депутата Alex Alvaro се държи в Twitter като типичен политик – съобщава и не отговаря на другите. Подобно нещо се наблюдава и в блоговете на много политици – използват се като сайтове за новини. Така се изпуска същността на този начин на комуникация – да влезеш в директен контакт с обществото, с хора, които иначе не бил срещнал и с мнение и идеи, които не би чул. В този смисъл Дяков отново трябва да вземе пример от Младенов. По-голямата активност би им помогнала да засенчат популярността на фалшиви акаунти като @diankov, @boiko и @tsetska.

Как би изблеждал Министерски съвет, ако повече хора туитваха.

Не на последно място, тези блогове са пример за подражание към другите членове на кабинета. В сайта на Дяков има дори анкета дали одобряваме идеята министрите да имат свои блогове. 60 от 200 гласували са казали, че са съгласни, ако има реална дискусия. Единствения възможен отрицателен отговор там е, че това е чист популизъм. Един друг такъв би бил, че ако министрите списват своите собствени блогове, те ще прекарват много време в интернет, а не вършейки задълженията си. Макар и това да е коректен аргумент и наистина един блог да отнема много време, аз смятам, че тази директна връзка с хората би им дала повече идеи и би възстановила връзката с реалността, която властта неминуемо отслабва.

А ако пък смятате, че тези неща са загуба на време, замислете се над факта, че вчера в Twitter научихме за оттеглянето на Желева още преди която и да е медия да разбере за това. Половин час по-късно, Капитал цитира това съобщение. По същия начин се коментират множество случващи се събития в реално време и се споделя информация. Политиците могат само са спечелят, ако са част от този процес.