За SOA, или Service Oriented Architecture, може да се каже същото, както във вица че обектно ориентираното програмиране е като тинейджърски секс – всички говорят за него и никой не го прави правилно и безопасно. SOA е най-новата мания и с основание – тя обещава да промени начина, по който се създават софтуерни системи и комуникацията вътре в бизнеса, както и с клиентите.

SOA не е поредната дума, около която се шуми много, но нищо не се прави. На Business Innovation Forum в Darmstadt на 2-ри Септември това беше една от основните теми. Дори в дискусията между съдебната министърка и шефовете на някой от основните софтуерни компании, SOA прозираше във всяка идея и довод. Целта е всички услуги, които досега се предоставят от персонал на различни нива, да се дублират виртуално, за да е възможен не само бърз достъп до данни, но и автоматизация на много задачи. Във въпросната дискусия ставаше дума за електронното правителство, за което ще говоря друг път, но тази концепция вече навлиза много активно в частния сектор. Повечето големи интернет портали са пуснали api-та (точки и стандарти за свързване с други сайтове), като някой използват стандарти приети за SOA като SOAP и WSDL. Такива сайтове са Ebay, Amazon и Flickr.

Обаче една птичка пролет не прави и, както ви подсказва горния комикс, същото се отнася до SOA и интернет услугите. Какво точно са интернет услугите или WS накратко (от web services)? При тях се публикуват няколко технически документа, които описват какво прави въпросната услуга, къде може да бъде намерена, как трябва да бъде извикана и дали има нужда от заплащане и предварителен договор. Ако ви се струва трудоемко – не е – въпросните „технически документи“ не са бумащина за очилати лелки, а XML файлове с информация, която може автоматично да се обработи от компютър. Така може да му кажете да търси услуга, която безплатно дава информация за времето във Варна и да я го оставите сам да я намери, да я извика и да ви покаже резултатите.

SOA не означава просто да имате една или две услуги предоставени на обществеността. SOA означава всички програми и информационни източници в компанията да са експортирани като WS и да комуникират помежду си чрез SOAP съобщения. Това не е самоцелно – имайки всички тези WS налице, реално създателите на една компютърна система – било тя на болница, министерство или корпорация – имат на разположение универсални блокчета от Лего и могат да сглобят каквато си искат структура бързо и удобно, в зависимост от настоящите нужди на институцията. Това е страшно важно във все по-динамичния бизнес днес.

За да разберем защо това е толкова нужно, нека погледнем през очите на обикновения потребител. Това много често е служител във фирма, който се опитва да събере информация за някой проект или статистика за работата на фирмата си. Горе съм илюстрирал какво правим сега – минаваме през десетки вътрешни сайтове с неудачен дизайн, търсим в Google и в чужди блогове, пишем на колеги с надеждата, че ще знаят нещо. Информацията съществува някъде, но е много разпръсната и разнородна. Дори да я намерим на едно място, шансовете, че няма да е представена добре и изчерпателно са големи. За да се справим с този проблем имаме нужда от чисти хомогенни данни, които да моделираме по свой начин, за да ги разберем.

Затова ни е полезна SOA. Тук както виждате става малко по-разноцветно. Червените сфери са местата, където има информация – това може да са бази данни, сензори, борсови индекси или информационни агенции. Преди те сами оформяха информацията като интернет страници и трябваше да я четем и разбираме сами. Сега те експортват всичко на WS-и (червено и лилаво). Някои от тези услуги ще пращат автоматични запитвания към колегите ни. Ние можем да вземем тези WS, да комбинираме функционалността им и да създадем по-мощна услуга (светло синьо). После може да се изгради сайт, който взима тези услуги (тъмно синьо) и оформя информацията така, както на нас ни е удобно.

Най-хубавата част от целия процес е, че за почти всички задачи има вече програми. С тях може визуално да подредите услугите и да ги свържете една с друга. Същото се отнася и до интернет страниците, които показват информацията. Като илюстрация на това мога да ви представя проектът, който направих с няколко приятели за Software AG. Там направихме всички неща, за които писах по-горе. Тук е официалната страница с видео на работния процес. Тук пък има описание как работихме.

Всъщност една от програмите там – Information Integrator – е и целта на моята бакалавърска работа, която ще започна през Октомври. Целта на II е да се вземе някакъв информационен източник, като база данни, XML документ или интернет услуга, да се създаде онтология, да се трансформира тази онтология в удобен вид, да се направят запитвания върху нея, и резултатите да се експортират като нова WS. Моята цел ще е да пренапиша програмата, като използвам вече достъпни инструменти с отворен код, както и новите интернет стандарти.

Накрая искам да уточня нещо, което доста хора са ме питали – защо имаме нужда от интернет услуги за да получаваме информация, ако имаме вече RSS. RSS е много мощен протокол, който се използва широко днес. Общото при RSS и WS е, че и в двата случая трябва да си поискаме информацията, за да я получим. Разликата е, че при WS може да се подават параметри, по които да се прави примерно търсене или обработване на данните. Има и нещо много по-важно – WS са активни. Това означава, че като обадите на една интернет услуга и дадете нужната информация, тя инициира някакво действие. Това може да е търсене на самолет, купуване на билет, резервиране на кола и хотел при пристигането, че дори и маса в ресторант преди хотела и всичко това с няколко клика. Не са за пренебрегване и предимства като сигурността, автоматичността и леснотата за интеграция. Това е силата на SOA и вярвам, че в най-скоро време ще можем да се насладим на плодовете от нея.