Форумът

[krum]

-----

[lilschmat]

Хм, като че ли кривим от темите....

[krum]

------

[lilschmat]

Ми извинявай, но всеки пише това, което му е в сърцето и освен това не мисля че е редно да говориш така при положение, че темата за Библията ти си я сложил.
Пък и не знам колко темите за Дънов или Димков интересуват студентите в Дармщад.
Когато едно нещо промени живота ти на 180 градуса и е най-прекрасното нещо, ти искаш да го споделиш с още много хора.Особено като си разбрал че това е истината. А Истината е само една, няма 150 истини.
Не пишем тук , за да ви натрапваме мнение, изборът си е ваш! Само че нашият живот върви нагоре, бихме били много щастливи това да се случи и с живота на много други хора...

[krum]

--------

[Prokoba]

След 10 години повечето ще сме на по 34-5 даже и на 40.А реалната статистика е,че повече от 60% от браковете завършват с развод до 10тата година, а 80% от криминално проявените произлизат от разбити семейства.Тука сме 10 човека които говорим по темите за Бог, Библията и т.н.Та трябва ли 6 от нас да се разведат и да разбият семействата си, за да станат на 40 и тогава да се замислят?Кое е по-лесно, да си на 40 и да оправяш нещата или на 22 да ги направиш както трябва?
Може да кажете,че е ултиматум едва ли не.Така ще кажете - Защо пък Христос или разруха?Питате се нали?Защо да няма и друг начин за щастие...Ами ако бъдете честни спрямо себе си прочетете това,за което говоря, нямаше да я има тая тема и нямаше да се опитвам да ви говоря.Всичко вече щяхте да знаете.Ако хората бяха добри по рождение и знаеха какво е добро и зло нямаше да я има Библията, нито нужда от каквото и да е било възпитание.Нямаше нищо такова да има.Но уви.
Изборите са много, но кой освен Бог може да ни каже,кой е истинния?Бог е дал един,а Сатана - колкото си измислиш има - въображението няма граници.
Молба към вас имам! Да не чакате след 10 години,че да отворим пак тема тогава в тоя форум.Тогава искам всички да сте живи, здрави, с големи и здраво споени семейства, без разводи и с най-щастливия и благословен живот.
Защо все остава във вас привкус,че се опитвам да ви излъжа и да зарибя по нещо,което аз съм измислил?Та аз дойдох от там където сте вие.Бях там и живях така и сега знам,че има за всеки един нов живот и по едно ново сърце,което само да поискате и си е ваше.Бог ви го е обещал!Защо поне от детски инат не си го поискате.Дори си кажете - Пък ако стане - стане.От опит глава не боли.
Вземете си живота - ваш си е.Това ще е моята радост - само един да се опита.

[krum]

--------

[Prokoba]

Искаш моята история?Добре - имаш я.
Дойдох в Германия от себичноста си и от манията си да се доказва на тоя и ония колко високо мога да стигна и колко съм умен, важен, красив, остроумен и велик и как мога да стигна докъдето си поискам.Това ми е рушало живота цял живот и не съм го съзнавал.Винаги бях анти и винаги бях против - АТАКА беше просто проводника на мойто непокорство и агресия, антисемитизъм,расизъм и т.н.
Имаше една жена - Елена Якимова (вече е женена) - която ми каза за Бог и ми каза,че има разлика между религия и вяра.Каза ми,че религия е паленето на свещи, целуването на икони, пръстени, хваленето на хора и така нататък - суеверията.Каза ми, че вяра е вярата в Бог.Просто така ми каза и нищо не вдявах,ама не и повярвах и грам.
После дойде един да учи в Германия - Даниел се казва.Живяхме няколко човека във Виксхаузен, както знаят вече доста хора.Все още живеят там българи и се знае.Правих си проучване за всичките религии и вярвания на тоя свят и исках да разбера какво ги кара да вярват толкова тия хора?Какво е общото? Тогава все още бях абсолютен технократ и атеист, и понеже уча инженерна физика, исках всичко да си го обясня научно и с факти и т.н. и да достигна до тая истина.Все се чудех как така Бог?Ацтеките са вярвали в някакъв бог и са клали деца на олтара и са си мислели,че техните сълзи ще предизвикат смилението на боговете и ще има дъжд.Сега си представям каква погнуса е било това в очите на добрия и обичащ Бог.Сърцето му се е раздирало от мъка.Затова няма и помен от Ацтеките.Взели са си обещаното справедливо наказание за несмислените си сърца.
После будизъм - сестра ми е по будизма.Какво ли не прочетох за "Амида Буда".Ама да де,ама да си пиша карма точки на тефтера и да ги подарявам ми се струва леко тъпо и безсмислено,защото не можеш да извиниш един убиец със всичките си карма точки в тефтера и колкото и да медитираш няма да ти бъдат простени твоите си грехове и няма да падне вината и гузната ти съвест.
Сциентология - Ооо, даже ще я пропусна.
Извънземните - "Ити, Фоун, Хоум!"
Накрая си оставих Корана и Новия завет.После така и не стигнах до Корана - благодаря на Бог за това.
Та след като дойде Даниел и ми каза и той за Бог и каза ми няколко стиха от Библията.Беше ми интересно,защото тамън това ми падна да проучвам.Но не съм си говорил в началото особено с него,щото той също така упорито ми говореше за Бог и колко ме обича и ме търси.Никак не му повярвах.Но пък Даниел ми остави Новия завет - превода със стария правопис.Почнах да го чета, но така и не стигнах по-далеч от 13та глава на 1-вото еванглеие.
После се върнах в България за лятото и така и 1 ред не прочетох.Просто си го носех.После се прибрах в Германия.Реших,че е време да го прочета след като ми казаха,че това бил Бог, а и обичал и реших да видя какво толкова хубаво ми е оставил в тая книга.Щом ни обича, то трябва да е много добро и да е недвусмислено абсолютното добро.
Всеки ден, когато ходех на работа в McDonalds Dieburg, четях на спирката на Nordbahnhoff по 30 минути докато ми дойде влака.Целия Август работех follzeit и затова можех да чета всеки ден.Силата на думите вътре ме грабна.Целия Нов завет е изпълнен с толкова доброта и любов.Просто няма други думи като тези на Исус.Стигнах до 3-тото евангелие - от Лука.Тогава реших,че щом пише,че Исус е Син на Бог - този Бог, който толква ни обича,че Сина си е дал да умре за нас - и като ми е обещал ново сърце и нов живот и че ще ме новороди и ще ме вземе един ден при себе си, защо да не си го поискам?Обещал ми е, че като си го пискам и щи ми го даде, стига само в сърцето си да го поискам.Тогава казах с устата си - Исусе,щом те има, ела и слез при мене!Ела и ми докосни сърцето и ме направи да обичам!Не ща повече тоя бълвоч в който плувам.Стига съм живял за себе си!Искам да живея за да бъда добър и да ме промениш и да се уча от тебе да стана като тебе добър и обичащ!Прости ми всичките злини дето съм направил!Съжалявам,че съм обиждал,че съм наранявал,че съм бил други хора, че съм се подигравал, че съм лъгал и съм злорадствал,че съм бил такова прасе безподобно!Умии ме и ме промени.Искам да живея за теб и да бъда като теб!

Тогава сърцето ми се разтрепери и усетих,че това,което ми е обещал Сина на Бог -Исус Христос - се случва и вече нищо няма да е същото.Стария човек умря в този един момент.На пода в стаята ми в Дармщат.Ей така на пода си умря там стария Огнян и Исус ми даде ново сърце,за не бъда никога вече същия.
След това продължих да чета и вече знаех мисъла всяка дума и не се съмнявах в нея.Бог отваря очите на смирения и нищо вече не е скрито за него.Тогава прочетох,че след смърта няма смърт,ами съд.Едните Бог ще сложи от дясната си страна - тия които са приели,че Той ги обича и е дал Исус да умре за тях, за да се спасят от 2рата смърт.А другите е ще сложи от лявата си страна - тези,които са отрекли смърта на Сина му и са продължили да живеят по своя си начин и да не го зачитат като любящия им Баща който е там в небесата.
Тогава в сърцето си разбрах,че ако не кажа на всичките хора,които познавам и обичам,че Бог е тук и ги търси, ако не се върна за да им кажа,че това е така, то всички те ще си умрат един ден и няма да бъдат в рая.Няма да умрат и да се оттърват ей така както си мислят.Ще отидат право в ада след съда,защото не са се смирили в сърцето си и не са приели Исус като син на Бог и че това е истината,която търсят.Всички хора ще изгубя завинаги и приятели и познати и непознати.То тогава какво имам?Немска диплома, пари, лукс, удобство, къща? Това е слама.Всичко, което имаме тук няма да си го отнесем в другия свят.Тогава разбрах,че ако живея за себе си винаги завихрям спиралата около своето АЗ, накрая ще изгубя и тая награда,която Бог ми е дал.Няма как да съм щастлив със себе си.А и няма начин родителите ми, приятелите ми и приятелите на приятелите ми и на родителите ми да разберат,че всичко е на живот и смърт и да бъдат спасени.
Тогава просто си вгиднах багажите и си казах пак - щом Бог казаал "Търсете първо божията правда и божието царство и всичко останало ще ви се прибви", то аз просто се вдигам от тука и зарязвам своя голям и потънал в мас АЗ и отивам да кажа на хората,че трябва да потърсят Бог и той да ги новороди от Духа си.Иначе никак няма да видят рая.Отказах се от болните си амбиции си и се върнах в Бъглария.Потърсих Даниел и отидох в църквата, в която съм в моемнта.Просто така го усещах.Имаше и други хора,които ми казваха,че има и други хубави църкви в които хората са новородени и знаех,че е така и не ме лъжат вече.Знаех вече,че няма майтап,но исках точно в тази църква да ида и там да слушам а Бог.След това там ме кръсти Бог съ Духа си и вече няма начин да ме убедите в какви въздушни кули вярвате,защото Бог ме кръсти, както и цял куп други хора, с Духа си и връщане назад от там НЯМА! Върнах се и във факултета по физика на СУ за да кажа и на колегите си там.Сега уча там и все някой ден ще ми се одаде възможност и щ им кажа.Няма да им спестя истината за живота и смърта.Ако ще да ме обяват и те за мисионер.Че какво?Да си отидат те всички един ден,а аз да се притеснявам,че някой ще ме сметне за откачен?Аз няма да ги съдя в деня на съда,ами Бог.От друго не се страхувам освен от Бог.
Родителите ми и те ме обявиха за смахнат.1/2 от приятелите ми.Дори най-добрия ми приятел спря да ми говори от този един момент.Той също не ми вярва.Но има хора на които съм казал и не се осъмниха и видяха истината и те се промениха и те вече ще свидетелстват пред всички,че Библията е единствената истина и Исус е и пътят и истината и живота 0 всичко.Това е моята радост за която живея - хората, които ще повярват и Бог ще ги спаси.Парите, успеха, образованието и всичко останало ми се прибави.Сега работя като програмист в Prototyp и уча СУ и ходя на църква и чета и се опитвам да казвам на хората защо съм се променил.Станах старателен, простителен, смирен, обичащ и всичко каквото си поискам добро от Бог и го получавам.Исус ми прости всичките вини и гузности и ме промени - това е.Никой друг не може да спасява освен един Бог!

[Юзбаши]

krum написа:

Кристиан ще намери поне 5~10.

Не виждам защо плашиш хората с мене, все едно съм дядо Яго.

[krum]

------

[krum]

------

[Юзбаши]

Е, аз пътувам основно за България. А там вече съм известен :)

[lilschmat]

Ок, Круме, ето нещо с което можеш да разбереш за живота ми:
Реших да започна историята си от началото на по-усилената дяволска работа в живота ми, ако мога така да се изразя. Истината е, че имах щастливо детство; нищо не ми е липсвало, била съм обичана, и още съм, от родителите си. Но също така е и истина, че от малка имах търсене за нещо повече. В Еремия 1:5 се казва: „ Преди да ти дам образ в утробата, познах те и преди да излезеш от утробата, осветих те”. Еремия беше един обикновен човек точно като теб и мен. Израстнах с Бибилята на аудио касети, така че от малка вярвах в Бог. Това, разбира се, с годините се разми с всякакви светски бози, тъй че не остана много от автентичната ми вяра. Вярвах в някакъв бог, който е абстрактен, който си ме разбира и не иска да се променям; някакъв мой бог (мисля, че повечето хора са така). Както и да е, когато станах на 13, усетих, че баща ми започва да се отдалечава от семейството ни; често ходеше в „командировки”, имаха сдърпвания с майка ми, което беше необичайно за нашето семейство – то беше за пример. Тук трябва да спомена, че баща ми беше най-близкият ми човек. За да направя историята по-кратка, родителите ми се разведоха по латино-американски образец, което съсипа майка ми, а също така и нас с брат ми.
Бих искала да вмъкна тук, че разказвам всичко това, за да се изяви Божията невероятна сила пред вас, а не за да ме съжалявате.
Та, както можете да предположите, чашката ми с любов никога не успяваше да се запълни, което, от своя страна, доведе до търсене на любов от другаде. Следствие на това бяха множеството отхвърляния от приятелки, момчета и прочие.
Като цяло тинейджърството ми премина в самота, депресия, лутане и най-вече липса на онази бащина любов, която ти вдъхва достойнство и сигурност. Но като се замисля, бих могла да ви опиша живота си преди новорождението с една дума: ПРАЗНОТА. Имах чувството, че като ходя, кънтя. Имало е ситуации в живота ми, в които съм гледала в една точка час-два и тази празнота е „крещяла” вътре в мен... Да, това беше нещото, което ме побъркваше – безсмисленото съществуване, прекарано в кафета, по купони, с цигари, с алкохол, с момчета, дори с трева.... И навсякъде аз търсех това, което ще запълни тази пустота в мен, това кънтене; нещото, което ще направи живота ми различен, а не просто „живя, па умря”.... Но не го намирах.....Исках да променя света, или поне част от него, но знаех, че сама не мога... че сама съм нищо.. Работех, опитвах се да бъда „добър човек”, но думите на апостол Павел в Римлями 7:18 са изключителни : „Защото знам, че в мене, тоест в плътта, ми не живее добро, понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.”; побъркваше ме невъзможността ми да не бъда егоистична.... Започнах сериозно да огладнявам за духовното, четях всякакви боклуци и все не намирах нещо, което да ме удовлетвори дълбоко. Всеки ми казваше нещо в книгата си, аз си казвах: „Уау, колко мъдро!” и дотам. Когато дойдеше реалната ситуация, аз бях също толкова безсилна и без отговор, колкото и преди.
Един ден след работа разговарях с едно момче, което ме попита дали вярвам в Исус. Разбира се, му отговорих отрицателно, и тогава той ми каза, че Исус ме обича и ме търси. По-точно каза, че имало нещо интересно в мен, което Бог искал да разбере. Аз, разбира се, с нищо не бях наясно, тъй като все пак Бог знае всичко за нас и няма какво да разбира, но тези последни негови думи, като се разделяхме, се запечатаха много дълбоко в мен.
Един месец това момче не се появи, а аз всеки ден чаках да дойде и да ми каже нещо повече. За съжаление, когато той дойде, взаимоотношението ни се разви в неправилна посока. Бях водена в две други протестантски църкви, където обаче не ходех заради словото или Бог, а заради момчето.
Впоследствие така се стекоха обстоятелствата, че отново бях отхвърлена (това нещо все се повтаряше в живота ми), а сърцето ми беше разбито както никога дотогава... Спомням си толкова ярко един момент: Седях на една пейка близо до Плиска и плачех, по-скоро ревях, и виках към небето: „Боже, моля те, помогни ми! Моля те, помогни ми!”. Тук е мястото да цитирам един стих от Еремия 29:13 : „И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, когато ме потърсите с цялото си сърце. И ще бъда намерен от вас”. В този момент аз наистина извиках от цялото си сърце.
Последвалите два дни бяха кошмарни, но след това дойде неделя и едно момче, което беше от компанията – Пепи, ме заведе на църква. В залата, в която съм ходила на танци 2 години, усетих Божия мир. След тези три динамични дни, в които имах чувството всяка вечер, че няма да се събудя на другия ден, това усешане беше невероятно; с влизането имах чувството, че се прибирам вкъщи. Не помня за какво е говорил пасторът, нито какво е било хвалението (песните, с които се хвали Бог от цялата църква на разбираем, съвременен български език), но през цялото време знаех, че няма да си тръгна от това място. Сякаш нещо щракна и аз си паснах на мястото. Знам, че има много църкви, и много от тях са чудесни, но Бог буквално ни посажда в една определена, и това беше моята.
Бог извърши невероятни неща в живота ми! Не мога да опиша любовта, която потече към мен, от Бащата, когото толкова съм търсила, но никога не съм намирала!! Моят Татко ме издигна изключително много, показа ми, че съм ценна и че трябва да се пазя, даде ми това достойнство, което цял живот ми е липсвало; помогна ми да устоявам, когато е трудно; започна малко по малко да води семейството ми при себе си и ако тръгна да изброявам всичките Му дела, ще ми окапят ръцете. 
Бих искала да запомните от това свидетелство нещо:
Аз изобщо не изглеждах надеждна! Напротив, бях човек, който се стремеше само да угодничи, да лавира, носех маски за пред хората. Бях егоист, със слаба воля и калпав характер, готова да се предам при първата трудност. Нищо внушително, нищо впечатляващо. Не бях нито добър човек, нито имах някакви изключителни заложби, способности и дарби... Човек лесно би ме пропуснал.... В този момент аз давам ВСИЧКАТА СЛАВА НА ИСУС, МОЯ ГОСПОД И СПАСИТЕЛ, за това, че не ме пропусна!! Много пъти съм питала Бог защо ме е избрал и получих отговор в Словото Му : 1 Коринтяни 1:28 : „още и долните и презрените неща избра Бог, и онези, които не са нищо, за да унищожи тези, които са нещо, за да не се похвали нито една плът. ” Бог видя всичко това, което може Той да извърши чрез мен, и ме избра! Няма да ми стигне целият живот да Му благодаря за това!!
Давам това свидетелство, за да бъде изявена Божията сила, Божията любов и милост; за да бъде победен дяволът, както Словото казва в Откровение 12:11 („ А те го победиха чрез кръвта на Агнето(Исус) и чрез силата на своето свидетелстване”).
Бих искала, който и да чете това, да знае: Божието спасение е free, достъпно за всеки, стига да го поиска. То е единственият път до Бога и вечния живот. Има един Баща, Небесен Баща, който чака всеки един свой блуден син/дъщеря да се завърне. И аз знам, че в този момент Бог хлопа на сърцето ви(„ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза ”). Не Му отказвайте, извън Него няма добро.
Нека цялата слава бъде за Всемогъщия Бог и Неговия Син – Исус Христос, моя Господ!
Елица Савова

[Онбашията]

Юзбаши написа:

krum написа: Кристиан ще намери поне 5~10. Не виждам защо плашиш хората с мене, все едно съм дядо Яго.

Дядо Яг е бе

[krum]

--------