Тук ще се опитам да извърша една дисекция на бездуховността. Простащината, която ни залива, е нейно проявление, а пък бездуховността е неин корен. Но тъй като бездуховността е безпределна, многолика и забулена в мистериозност, в нея има нещо неуловимо и изплъзващо се. Тя неусетно се всмуква в съзнанията, разполага се и ги обзема, а след това строго диктува една линия на поведение, изпълнена с арогантност, агресивност, с ненавист спрямо индивидуалното и личностното. Ето защо е добре да бъде разпозната на основата на вникването в нейния корен...
Всякакви мнения и разбирания са добре дошли, те все нещо... показват
