Форумът

[talkinghead]

Някога-не толкова отдавна обаче, на 10 септември, всяка година, социалистическата ни родина осъмваше с лозунги и транспаранти, възхваляващи труда на работниците от Министерството на вътрешните работи. Нещо повече, често можеше да се прочете един потресаващо верен с откровението си призив: “Да живее народната милиция – единствена опора на народната власт!”.
Естествено, че тук не става дума само за уличните стражари, наречени по съветски образец милиционери. Не. Онези, които наистина крепяха “народната власт”, които я пазеха и защитаваха безкомпромисно от “попълзновенията на буржоазните остатъци” у нас, а също и от “диверсантите на гнилия капитализъм” – това са най-вече “героите от тихия фронт”. Тоест-хората от Държавна сигурност. Агентите. Ченгетата. Щатните и нещатните. Очите и ушите на комунистическата диктатура в България, наброяващи близо четвърт милион българи, с които сме живели, работили, яли и пили, срещали сме се всеки ден – някога, но не толкова отдавна обаче – и които вероятно продължаваме да срещаме днес, уютно настанени в своята анонимност.
Тъкмо тази продължаваща и днес, 17 години след т. нар. промяна, анонимност май ще се окаже онзи непреодолян (дано не излезе непреодолим) психосоциален комплекс на нашето гражданство, който пречи да се превъзмогне болезненото чувство за фалшив, нечистоплътен политически живот; за съзнателна, злонамерена подмяна на понятието за политика в условията на демокрация; усещане за некоректно дефиниране на самата същност и на правилата за поведение на политическите субекти и въобще на политическото у нас.
Някога, но не толкова отдавна (поне от историческа гледна точка) с аргументите на калашника и маркс-ленинизма в България бе наложена схемата на класическа полицейска държава, която тоталитарната комунистическа диктатура кръсти с нелепото “социалистическа народна република”. Соцсистемата създаваше впечатление за изключителна стабилност и дълготрайността й се съизмерваше с вечността (за разлика от “хилядолетния райх” на Хитлер, който изкара “цели” 12 години). И за няколко десетилетия тя действително изглеждаше такава. После обаче и за нея настъпиха часът на истината и рухването й - съвсем логично – доказа недвусмислено, че всяка система, родена на фалшива основа и крепена с насилие, с брутално погазване на житейските и общочовешките правила и закони, е метастабилна, сиреч нестабилна и нетрайна във времето.
В наши дни уродливото отроче на комунистическия режим ДС (филиал на КГБ), наследила откраднатите от компартията държавни пари и препрала мафиотските милиони от градените и поддържани от самата нея контрабандни канали – та същата тази уж бивша ДС буквално пред очите ни извзе инициативата от ръцете на доскорошните си политшефове и днешни БСП гуру и вече успешно се домогва до държавните властови лостове — отгоре надолу и отляво надясно. В началото (след 1989 г.) ченгетата като че ли се задоволяваха с учредяването (и фалирането!) на банки, на силови охранителни и застрахователни групировки, организираха и координираха престъпността, узакониха рекета и почти успоредно с него корумпирането на магистрати, депутати, министри и медии. Напоследък обаче това явно не им е достатъчно и – благодарение на аморфното ни и алиенирано гражданско общество, безчувствено към случващата се дълбоко неморална имитация на демократично управление – са на път повсеместно да подменят политическото с ченгесарското и да превърнат републиката в агентурна държава. Както се вижда, това няма да е толкова трудно.
Само че и този път системата ще бъде метастабилна, тоест ще трае до време, след което отново ще има сериозен социален взрив и дано тогава българите – стига да не са се разбягали по широкия свят – съумеят да съградят една по-почтена, честна и нормална България, без ченгета и агенти сред магистратите, в парламента и в Министерския съвет, с разумно, прозрачно и отговорно управление в интерес на всеки гражданин.
Тъжното е, че това ще отнеме още години, може би десетилетие и повече – нищо чудно, ако се окажат прави онези, които пророкуваха, че след 45 години комунизъм ще са ни нужни нови 45 години, за да се излекуваме от последиците на това злокачествено заболяване на обществото и държавата. И нека никой не си прави илюзии, че формалното членство в НАТО и в Европейския съюз, продиктувано по-скоро от геоконюнктурни стратегически интереси на международната общност, а не толкова въз основа на реална обществена и икономическа готовност на България, е вълшебното разковниче за решаването на нашите вътрешнополитически проблеми. Щраусовата поза на днешните ни халтураджии в политиката не може да прикрие отсъствието на искрено желание и воля у изредилите се властимащи да предприемат бързи и решителни мерки за ликвидиране на въпроса с ченгетата и досиетата на ДС. И докато този принципен въпрос виси нерешен като дамоклев меч над българската демокрация и над всички нас, агонията на непрехождащия ни преход ще продължава да пропъжда зад граница поколение след поколение.

Наистина тъжно, но факт.

[Makedonski]

именно в този контекст за мен хората се делят на две групи:
- такива, които "разделят и владеят" чрез всевъзможни рекети, корупции, подмолни интриги и генериране на конфликти
- и такива, които "се съединяват, за да направят силата" като се конкурират конструктивно и стъпват на икономическите и научни постижения на другите, за да ги доразвият.

това е нещо много по-голямо от сегашното политическо състояние и го е имало винаги. уникалната възможност е, че сега интернет дава възможност хората да споделят и да се образоват. така се вижда кой лъже и кой дава път на способните. проблем в цялата тази ситуация остават безволевите хора, които са отчаяни от всичко и без да се поинтересуват оплюват всички наред, без да се загледат, че именно техните инат и твърдоглавие пречат на промяната и развитието. от нас зависи такива да има все по-малко в бъдещите поколения. не искам да давам примери, защото много хора ще се обидят. факт е, че не само ДПС е проблемът в България.

[Юзбаши]

Когато пишете за конкретни проблеми – Бойко сгафи с боклука, примерно, ви чета с удоволствие и съм съгласен с вас.
Обаче подобни мащабни анализи в стил „световната конспирация” ми звучат нелепо. Не мога да разбера срещу какво се бунтувате. Предпочитате вместо мутри, на върха да има CEO-та на големи банки и private equity фирми ли? Аз не виждам разликата. И едните, и другите пускат мизерно количество трохи на тези под тях, колкото да не умрат от глад и да не се дигнат на бунт. За някой без връзки или стабилен финансов гръб е еднакво трудно да успее и при едните, и при другите. Българският бизнес се развива и расте, въпреки всичките пречки. Какво повече искате?

[Makedonski]

Юзбаши написа:

Когато пишете за конкретни проблеми – Бойко сгафи с боклука, примерно, ви чета с удоволствие и съм съгласен с вас. Обаче подобни мащабни анализи в стил „световната конспирация” ми звучат нелепо. Не мога да разбера срещу какво се бунтувате. Предпочитате вместо мутри, на върха да има CEO-та на големи банки и private equity фирми ли? Аз не виждам разликата. И едните, и другите пускат мизерно количество трохи на тези под тях, колкото да не умрат от глад и да не се дигнат на бунт. За някой без връзки или стабилен финансов гръб е еднакво трудно да успее и при едните, и при другите. Българският бизнес се развива и расте, въпреки всичките пречки. Какво повече искате?

Ми гледай сега: ако окошарят Вальо Топлото или убият Андрей Луканов проблемите не се решават. Според мен, за да има по-дълготраен ефект трябва нещата трябва да се променят в главите на хората.
Ако на Вуте му е зле, рано или късно той ще си го изкара на Яне или най-малкото няма и през ум да му мине да ходи да помага при копането. Яне пък ще го черпи ли с вино? Факт е, че все повече средства от богатите страни се насочват към бедните - без значение дали това става с кохезионни фондове, venture capital, фондации на милионери-пенсионери или дори хуманитарна помощ. Факт е и, че аз познавам доста американци професори или самопризвани мисионери (те естествено не се приемат по този начин, а се кефят на природа, момичета или просто да си приказват с нови хора - не говоря за секс-туризъм), които ходят по мизерните страни да светнат хората за това-онова.
Ето това хора като агентите, доносниците и мутрите не го осъзнават. На тях са им съсипали живота и те си го изкарват на следващите. Дори най-интелигентните (в широк смисъл - тези, които се опитват да излязат от затворения кръг) имат толкова натоварена съвест, че трудно биха осъзнали някои основни неща, проповядвани например в религиите. Не, че няма примери.
Много си прав за CEO-тата. Дори според мен голяма част от тях са същите. Този проблем е най-изострен в Щатите, където един шеф може да получава абсурдно големи заплати, а отговорността за контрола над него се размива някъде по борсите, фондовете и инвестиционните схеми. Само, че поне на теория има една голяма разлика - борда на акционерите може да смени CEO-то, а хора като Путин, Овчаров и Луканов не се знае дали и как могат да бъдат сменени. На практика тази разлика се проявява в много малък процент случаи (все пак такива са достатъчно много - четеш Wall Street Journal и сам можеш да се сетиш примери), но все пак при тях влиянието на обществото при скандални разкрития е несъпоставимо по-голямо. Дори в Италия, която е доста "балканска" страна, Романо Проди се видя принуден да иска вот на доверие (естествено го получи и т.н, но все пак се стигна до нещо по-масово). А кой смени някой от гореспоменатите соц. величия? Докъде стигнаха опитите за това? Как те реагираха на протестите и защот те имат властта да подтиснат дискусията?
И за да не остана пак грешно разбран - тук не става дума за комунизъм. Комунизмът е просто най-близката до нас форма на диктатура. Става дума за твърдата ръка и моментите, в които тя неминуемо греши.

ПП: Сори, че разбърквам икономика и политика, но механизмите са много подобни. И в двете има както и демокрация, така и диктатура. В света на бизнеса обаче конкуренцията прави нещата много по-динамични и на практика големите компании, за да просъществуват се налага да станат публични - демокрация на акционерите.

[Юзбаши]

Съгласен, така е. Донякъде си мисля, че проблема не е толкова в предаване на лошото на следващия, колкото това, че всеки влиза в политиката беден, иска първо да стане богат и едва тогава да се захване с някакви неща. Обикновено му трябват 4 години, колкото му е мандата и съответно нищо не се случва.
Винаги съм казвал - който бърка в меда, ще си оближе пръстите. Обаче едно е от трилионите, които свестят покрай тебе, да отклониш някой и друг милион, друго е '97 из софийските дупки, на фона на ладички и шкодички, да се движиш с четири бронирани G класи. Слава Богу, вече всеки в политиката се е нагрухал достатъчно, че да почне да поглежда и надолу :)