Форумът

[Makedonski]

Вчера се разхождахме с един приятел. Посочи ми една къща и ми разказа, че дядо му бил живял там. От дума на дума разбрах, че единия му дядо е бил адвокат, но като дошъл комунизма е трябвало да управлява работническата класа, затова са го направили копач като бригадира му бил някакъв простоватичък човек от село. Другият му дядо пък бил хирург, но някак си го делокализирали в ГУЛАГ в Русия да работи в някакви мини. Един ден някакъв местен директор се разболял и понеже нямало кой друг, се наложило нашият герой да го излекува. От тогава го преместили в лазарета и по един или друг начин му съкратили присъдата. На пускане му припомнили, че както го изкарват, така и пак могат да го вкарат ако не им помага по определени (добре познати на нас) методи. Такива истории всеки от нас е слушал много. Има и много филми по темата. Само дето тази ми е съвсем прясна.

А какво става сега? Желязко Христов държи речи за величието на българския работник. БСП правят концерти и манифестации (последното не точно в соц. смисъла, но приликата, поне за мен, е огромна). Никой и не споменава, че необразованият работник е роб (както Крум го нарича), който има голяма вероятност да остане безработен и, че днес се търсят само висококвалифицирани кадри. Това аз си го обяснявам само с едно: простия човек може да не е много полезен (дори бих казал е в тежест) на обществото, но за сметка на това не мисли като гласува и лесно можеш да го лъжеш - особено ако имаш 100 годишен опит в това. Пък и интернет не ползва да вземе да прочете някое алтернативно мнение. Изобщо - фасулска работа. Само такива са нужни за едно стабилно управление.