Отдавна искам да направя нещо, с което да стимулирам българите в чужбина да се върнат в България. В началото на месеца си бях вкъщи и ме свързаха с няколко души, които подготвят сайт на темата. Казва се Back2BG и тръгна този Четвъртък. Представлява сайт за работа, като се набляга на специалистите ни извън страната.
А такива има много. В четвъртък бях на среща на българските студентски сдружения в Германия. Беше в Нюрнберг и присъстваше г-жа Димирова от Агенцията за българите в чужбина. По техни данни, имаме 1,5+ милиона българи извън страната. Към момента голяма част са студенти и когато завършат, най-вероятно ще станат емигранти. Не бъркайте студентите с емигрантите. Въпреки, че някои от първите са решили твърдо да живеят извън България, нищо не е написано на камък. В края на образованието има една рязка промяна начина на живот и множество важни решения, които един студент трябва да вземе за да продължи. Ако се дадат повече и добри възможности на тези студенти, които са на кантар, везните може да натежат в полза на родината.
Всеки, които е търсил персонал е наясно, че има остра липса на специалисти. Може да наемеш човек, но няма да ти върши добре работата и как при това положение да му се плаща много. Пример за това са програмистите – много от студентите първа година ги взимат на работа, защото им трябват хора. Друг е въпросът, че повечето незавършили студенти имат умения на програмисти колко машинописка.
Разликата със студентите, завършващи западни университети е, че дипломата им не е обезценена. Знаят поне един чужд език и са работили в различна среда от българската. Последното обаче е и нож с две остриета. От една страна могат по-добре да се сработват с чужденци, които все повече идват да инвестират в България. От друга обаче, бизнес културата в България е корено различна и адаптацията може да доста стресираща в началото. Още повече, че почти всички не са работили въобще в България преди да заминат да учат в чужбина.
Всичко си има и плюсове, и минуси, но в случая плюсовете са много повече и за завършващите българи, и за работодателите. Стига да е коректна, една фирма може не само да си намери много качествени кадри, но и да научи много от външен опит. Затова и сайт като Back2BG е толкова нужен в този момент.
Когато влезете в сайта, ще видите три секции – работа, проекти и програми. След като се регистрирате, може да публикувате биографията си или да пуснете обява. В проектите ще може да се намира информация за текущи проекти, в които хора като вас търсят съмишленици и съдружници. В последната секция може да намерите информация за различни програми за финансиране и развитие на човешките ресурси. За сега има само 5 обяви, 9 регистрирани работодатели и около 50 „търсещи“. Не се съмнявам, че съвсем скоро ще станат много повече.
Тъй като искам да подкрепя инициативата, съм събрал около 10-тина предложения за оптимизация и още толкова основни допълнения към сайта. Тепърва ще обсъждаме със Симона – едно момиче от екипа, което също е завършило в Германия, как точно ще се осъществят. Смятам да следя сайта отблизо и да давам предложения и по-нататък.
В тази връзка по време на срещата в Нюрнберг стана дума за база с данни със студентите ни в Германия, която да се подготви между сдруженията. Има няколко такива отделни списъци, включително един доста обемен на сдружението в Манхайм. Няма обаче единна, с която да може да се консултират фирмите в България. Надявам се, че да се изгради скоро.
🙂 Страхотна идея, мисля от понеделник да го покажа в офиса, че така и така ни трябват още хора…
Браво за сайта!
Харесва ми идеята за направата му. Аз също уча висше образование в чужбина и мисля, че този сайт ще е полезен. Живот и здраве, като завърша след една година, бих искала да се върна и да работя в България.
Регистрацията и вписването на CV-то отнемат само 5 минути. Струва си – не се знае откъде ще изскочи птичката, дето се казва. Ти къде учиш?
Така е, наистина не се знае откъде ще се появи възможност.
Иначе, аз уча в Холандия.
@Васил Колев – добро е като идея наистина. Хубаво ще е да се включат повече работодатели, защото студентите като мен ще видят, че има интерес към тях.
@Мария – в Холандия има бая българи. Поне доколкото съдя по купоните, които се организират.
@ Боян – Да, Холандия е предпочитана от много българи, особено последните две години. Като започнах да уча през 2005 бяхме 8 човека от България в един и същ университет, започващи първа година.
Сега първи курс започват по 30-40-50 човека…
В Германия пък намаляваме. Основно заради новите такси, които въведоха преди година. Пред 2002 в една специалност в моя университет са били приети около 70% българи, пред 2003 – 80%, а после около 30%. Сега сме на трето място сред чужденците в университета след местните вече турци и китайците. Всяка година обаче идват все по-малко и по-малко хора.
Възхищавам се на оптимизма Ви, но се чудя колко ли ще изтрае на родна почва. Всеки си взима сам своето решение, но за един студент като че ли на първо време е по-важно да си завърши образованието…
На слука!
Да се завърши образованието е едно. В Германия специално това отнема страшно много време, поради редица фактори. Несъмнено ще има яко скърцане на зъби ако и като някой се върне в България. Една от причините е неуредената администрация, корупцията, прашните улици и изостаналостта в мисленето на много хора. Всъщност разни малки неща ще ни дразнят най-много като едно счупено кошче или намусена продавачка.
Много от придобитите ни навици тук лесно ще се претопят. Пример за това е модата. Много познати като се връщат за 2-3 седмици и искат да си вземат дрехи, се шашкат колко шарено и накичено се обличат всички. Това е защото сме свикнали вече с начина на обличане тук. Според мен ни трябват 3-6 месеца този ни навик да изчезне.
Моментът за връщане в България обаче е точно след завършването или най-много 2-3 години след него. Защо? Защото тогава има един стресов момент, който трябва да се използва. След него човек иска да се установи, да се задоми и да потърси спокойствието и сигурността, която му е липсвала досега. Преместване на всичко в България трудно се вписва в тези рамки на по-късен етап от живота.
Все пак виждаме все повече български семейства да се връщат в родината. Повечето посочват като причина факта, че не могат да издържат повече там, а в България положението се подобрява. Всичко е на везна – колко те дразни там социалната среда и колко не ти допада икономическата и бизнес средата вкъщи. Вече всеки си избира сам кое натежава.
Аз лично мога да кажа, че в Германия не мога и не искам да гледам деца. Семействата тук са толкова разпокъсани, че си нямате представа. Хората са страшно отчуждени и липсва това, което имаме за елементарна приятелска комуникация в България. Да не говорим, че проблема с детските градини в София бледнее пред това, което се случва тук. Разликата е, че тук са свикнали да плащат луди пари по частни градини.
Познайте кой сайт излиза на второ място след самия Back2BG, когато търсите в Google? Вече има и група във Facebook.
Здравей Бояне,
Браво за блога ти, харесва ми. Открих го днес и смятам да се поровя в него през следващите дни 🙂
Очаквам с нетърпение твоя коментар за вчерашния форум за млади професионалисти с образование и опит в чужбина, организиран от сдружение Тук-там и Back2BG. Добре е да виждаме не само журналистически статии, отразяващи събитието, но и оценката на самите хора, към които беше насочено то, за да сме наясно къде бърка българският работодател или пък – какво прави добре.
Милена
Здравей, след форума написах един пост по темата.