talkinghead
Мнения: 31
|
Прочутият ВАЦ е дело на германски военнопленници, освободени от сибирските лагери на смъртта благодарени на работата им в НКВД/КГБ
Краят на неколковековното османско владичество е белязано за българите с амбициите на поредната колективистична и деспотична империя в лицето на Русия да заеме мястото на султаните.
Това, което честваме като официален и национален празник е всъщност един договор за безсрочната руска окупация на България. Благодарение на намесата на европейските сили тази окупация трае само до лятото на 1879, но уж българската войска си остава под командването на руски офицери. Дори първият български министър-председател Тодор Бурмов е руски поданик.
Колкото и краткотрайна да е руската окупация, тя е достатъчно дълга, за да позволи на Русия да създаде в България добре разклонена мрежа от свои агенти. Българите усещат това по най-болезнен начин едва когато се одързостяват през септември 1885 да осъществят Съединението на Източна Румелия с Княжество България без да се допитат предварително до руския самодържец Александър ІІІ. Целта на Русия на Балканите е да завладее Цариград, Босфора и Дарданелите, а това е несъвместимо със самото съществуване на българска държава.
Затова и реакцията е брутална
Сърбия е насъскана да нападне българите в гръб, а през август 1886 под прякото ръководство на руския дипломатически агент в София Богданов е извършен преврат и е детрониран първият български княз Александър Батенберг, наказан заради отказа си да бъде руска марионетка.
Националните сили начело със Стефан Стамболов съумяват да овладеят ситуацията, но още от 1885 Азиатският департамент на руското външно министерство финансира щедро Драган Цанков и привържениците му, които сляпо изпълняват волята на Александър ІІІ. За Русия проблемът “за определяне на кандидата за заемане на българския престол от императорското правителство” е “окончателно решен в смисъл, че княжеството може да се управлява под върховната власт на негово величество господаря император и височайше назначен наместник”.
С оглед на това руското правителство организира цяла поредица от метежи, атентати и убийства, жертви на които стават българския дипломатически пратеник в Цариград д-р Георги Вълкович, финансовия министър Христо Белчев, а на края и самия Стефан Стамболов. Тероризмът не пречупва обаче волята на българите за самостоятелност, нито ги отклонява от европейската ориентация. Затова още през 1889 администрацията на Александър ІІІ одобрява един пъклен план, предложен от руската агентура от българско потекло в лицето на цанковистите. Идеята е
страната да се залее от разбойнически шайки
с цел не толкова да предизвикат “общо въстание в страната за сваляне на правителството”, колкото “да подкопават властта на правителството и да го препятстват при изпълнение на функциите му”.
Успоредно с това Азиатският департамент щедро финансира всякакви вестници като “Светлина” и “Търновска конституция” и дори цели политически партии, които гръмогласно бичуват Стамболов като “диктатор” и “тиранин”. Не е ли странна тази “диктатура”, която позволява всичко това?
Около половин век по-късно, под кървавото водачество на Сталин Русия постига целта си, но не спрямо Балканите като цяло, а “само” спрямо България. Този път обаче руската окупация трае не две, а цели 45 години. Благодарение на това агентурната мрежа, която Москва създава е несравнено по-всеобхватна и ефикасна. Комунистическата “Държавна сигурност” се изгражда като дисциплиниран филиал на съветското КГБ и се превръща в основния инструмент за железния контрол на СССР върху страната ни. Броят на съветските поданици, които стават министър-председатели
в България нараства на шестима – Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Гриша Филипов, Андрей Луканов и Сергей Станишев.
След падането на Берлинската стена през 1989 България за пореден път тръгва да се завръща в Европа. Основната част от средствата за масова информация попадат обаче отново в ръцете на кадри на комунистическата “Държавна сигурност”, а това означава в ръцете на съветската агентура. Струва си да се напомни в тази връзка, че прочутият ВАЦ е дело на германски военнопленници, освободени от сибирските лагери на смъртта в края на 40-те години на ХХ век. Интересно като как Сталин е дарил “великодушно” свобода именно на тях след като в ГУЛАГ загиват най-малко милион и половина германски военнопленници? Трябва ли да се учудваме също така, че именно тези медии лепнаха на бърза ръка на Иван Костов етикета на “командир”, че дори и на “диктатор”?
Сега нямаме разбойнически шайки, но пък си имаме обръчи от фирми и “честни частни бизнесмени”, които периодично се избиват по улиците на София и из страната. Очевидно е, че отварянето на архивите на комунистическите репресивни служби ще ни разкрие само част от истината за руската агентура у нас, но по-добре малко, отколкото нищо.
Не на русофилите.
Не на КДС/КГБ ченгетата.
“Една власт не се е предала, докато не е предала своята агентура.”
(Збигнев Бжежински)
|
