На фона на добре управляваната еуфорична пропаганда някак си хората пренебрегват проблема, който се появи, а именно: Не ни наложиха предпазни клаузи. Въпреки повърхностните манипулации това е в наш ущърб. Ето едно обяснение защо:
Цитат:
Обезпечителни заповеди по нашенски Понастоящем като частен съдебен изпълнител продължавам да наблюдавам този типично български феномен: конкретен пример - също така набързо допуснато обезпечение на бъдещ иск от Добричкия районен съд, при също така съизмерим в абсурдността си срок за предявяване на иска (в случая на ДЗИ девет, а в нашия - три месеца) и то при каквато и да било липса на обезпечаване от страна на молителя. Бланкетни и неотносими към конкретния случай мотиви на съда за допускане на обезпечението - като че ли преписани от учебник по обща теория на гражданския процес. от Катилин ПОПОВ*
Бях провокиран от публикувания на 19 декември в "Дневник" материал, озаглавен "Сделката за продажба на ДЗИ банк ще се осъществи". Случаят, описан там, е поредният пример за това как безотчетността и липсата на прозрачност и ефективен контрол в съдебната ни система водят до произвол и недопустимо поведение от страна на нейни представители.
Бих искал да изразя възмущението си като гражданин на тази страна и като част от правната общност в нея и да задам на висок глас въпроса докога ще се толерират хората и действията, които хвърлят сянка върху имиджа на страната ни като цяло и върху името на всеки един от нас като част от това цяло?!
В практиката си на адвокат нееднократно съм се сблъсквал с визирания в материала проблем - издаване набързо на очевидно необосновани обезпечителни заповеди
от съдилищата в България. Заповеди, нарушаващи основния принцип на пропорционалност на налаганото ограничение спрямо целите, на които то е призвано да служи. Заповеди, издавани в съдебни райони, с които спорното правоотношение или страните не се намират в никаква логична връзка освен единствено тази, че съответният съдебен район попада в сферата на влияние на този, по чиято молба е допуснато обезпечението.
Понастоящем като частен съдебен изпълнител продължавам да наблюдавам този типично български феномен: конкретен пример - също така набързо допуснато обезпечение на бъдещ иск от Добричкия районен съд, при също така съизмерим в абсурдността си срок за предявяване на иска (в случая на ДЗИ девет, а в нашия - три месеца) и то при каквато и да било липса на обезпечаване от страна на молителя. Бланкетни и неотносими към конкретния случай мотиви на съда за допускане на обезпечението - като че ли преписани от учебник по обща теория на гражданския процес. Преповтаряне на същите тези мотиви от по-горната съдебна инстанция - Добрички окръжен съд - без да се взема отношение по конкретните доводи в подадената жалба; потвърждаване на абсурдно дългия срок за предявяване на бъдещия иск въпреки реалната опасност в този срок запорираните стоки да бъдат секвестирани от митническите власти единствено поради продължилия толкова дълго престой на контейнера на порт Варна.
Не искам да оставя грешно впечатление у читателя - тук не иде реч за два откъслечни частни случаи на две потърпевши от допуснатите обезпечителни мерки лица, та били и те чуждестранни инвеститори - в случая с ДЗИ - гръцка финансова група, а в нашия - американска търговска компания. Ще акцентирам върху
основните послания, които подобни явления отправят в публичното пространство у нас и зад граница:
съдебната система в България не е независима и нейните представителите не отсъждат безпристрастно и по вътрешно убеждение, водени единствено от закона. Това за съжаление е обществена тайна за нас, българите, но, уверявам ви, безкрайно шокира чужденците, които са поели риска от правене на бизнес в България. Когато хората у нас получават всекидневно доказателства в този смисъл, е много трудно да се съхранят дори и малкото останали зрънца обществено доверие в правосъдната ни система и вярата, че все пак живеем в правова страна (така, както прокламира нашата конституция).
Нито управляващите, нито самоуправляващата се съдебна власт са в състояние да се преборят с тези явления. За всичките тези години на преход законодателят не намери (а може би имаше други приоритети, както биха казали някои) средствата, с които да се сложи край на беззаконието в системата, призвана да брани и да утвърждава законността. Висшият съдебен съвет не само че не се утвърди в общественото съзнание като стожер на авторитета и независимостта на съдебната власт, но самият той се превърна в нов източник на доказателства за неспособността на системата сама да се разграничи и да се раздели с тези, които хвърлят сянка върху доброто име на множеството достойни магистрати в България. Дебатите около поправките в конституцията (включително и около предстоящата четвърта такава) като че ли също няма да допринесат съществено за разплитането на този гордиев възел.
България е изключително несигурно място за правене на бизнес. Тази несигурност, разбира се, по правилата на икономическата логика се калкулира от стопанските субекти и се отразява на цената, които те са склонни да платят за роден продукт - било то стока или услуга. Така българските продукти не могат да получат онази пазарна реализация, която биха имали, ако цената на риска от несигурната среда не беше толкова висока. По този начин несигурността на съдебната система
пряко се отразява на основни макроикономически показатели
като размера на инвестициите в България (както местни, така и чуждестранни), баланса по търговската ни сметка и ръста на брутния вътрешен продукт.
Съдебните актове, постановени от български съдилища, не трябва да се изпълняват в останалите страни - членки на ЕС. Именно подобни явления карат (и очевидно с основание) нашите европейски партньори да бъдат изключително предпазливи при допускането на България като равноправен член в европейското единно пространство на вътрешен ред и правосъдие. И при все че нашите дипломати засега успяват да убедят своите колеги от Брюксел, че няма нужда от предпазни клаузи, съвсем скоро ще излезе наяве истината, че към момента единствено възможният начин да се предпази интегритетът на европейското правосъдно пространство е чрез ограничаване изпълнението на постановените от българските съдилища актове в останалите държави от ЕС.
И за да не останем с лош привкус в навечерието на коледните и новогодишните празници, след всичките тези мрачни констатации можем да внесем лъч светлина, като се поздравим със свободата на изразяване, която прави възможно публикуването на подобни материали.
* Авторът е частен съдебен изпълнител, преди това е бил адвокат
Делото срещу Елена Костова може да тръгне отначало Съпругът й продължава да твърди, че процесът е политически, съдията плаши с отвод
Цитат:
...Според прокуратурата, като председател на фондация “Бъдеще за България” Елена Костова е укрила близо 8 хил. лв. данъци за периода 1998 – 2000 г., а с лихвите сумата е станала 10,5 хил. лв. Обвиняема по делото е и главната счетоводителка на фондацията Виолетка Илиева. Разследването по случая продължава близо шест години, в съдебна фаза влезе преди година и половина.
Иван Костов заяви, че е чел обвинителния акт и в него няма нищо. Той обяви, че няма данъчни задължения на фондацията, според данъчната администрация, която единствена може да установява подобни факти. В противен случай “Бъдеще за България” няма да може да кандидатства по проекти на ЕС и на настоящото българско правителство, изтъкна още Костов. “Щом няма престъпно облагодетелстване и вина, защо има обвиняеми”, попита той и заяви, че е горд от дейността на фондацията, която е “допринесла огромна полза за държавата и това може да се докаже”...
“Ако г-н Костов продължава да твърди, че съдебната система, част от която съм аз, изпълнява политически поръчки, ще си направя отвод”, заяви съдия Алексей Трифов след края на заседанието. Преди това той отложи делото за април, след като прие искането на прокуратурата за справка от НАП и териториалните данъчни подразделения за внесените задължения към държавата от фондация “Бъдеще за България”. Тогава се очаква и делото да приключи. Ако Трифонов обаче си направи отвод, процесът ще започне от начало, което означава, че ще продължи поне още две години на първа инстанция.
интересно е как прокуратурата може много лесно да разтмие съмненията за манипулиране на доказателствата, но не го прави:
Цитат:
Поправката и дописванията в писмото на бившия директор на “Топлофикация София” Валентин Димитров, арестуван миналата година, което бе публикувано във вестниците “Уикенд” и “Атака”, не са направени от ръката му, съобщиха в четвъртък от прокуратурата.
Това е установили експертиза, разпоредена преди месец от държавното обвинение.
Писмото създаде огромен публичен скандал малко преди Нова година заради спомената абревиатура на име “Р.Овч”. Впоследствие правоохранителните органи съобщиха, че въпросното писмо на Димитров има два варианта, като единият е дописван.
Проверката по двата варианта на писмото на Димитров бе разпоредена след като бяха открити съществени различия в текста на оригиналното писмо и варианта, появил се в медиите. И досега обаче от прокуратурата не са съобщили какво всъщност пише в така наречения от тях оригинален вариант на писмото.
Военният съд оправда бившия директор на НСС Атанас Атанасов
Цитат:
След произнасянето на присъдата Атанасов каза пред журналисти, че по делото срещу него има престъпление - злоупотреба с власт, от страна на бившия главен прокурор Никола Филчев. "Незнам колко неща трябва да изплуват за този човек, за да му се потърси отговорност", добави Атанасов.
Новият Административно-процесуален кодекс (АПК) за първи път позволи на граждани да искат Върховният административен съд (ВАС) да уеднакви съдебните практики, чрез тълкувателни решения и постановления...
Тази разпоредба дава защита на хората срещу хаоса в българското правосъдие, който избуява в диаметрално противоположни съдебни решения по принципно идентични въпроси. Тя е граждански коректив на лошото правосъдие, целящ предвидимост на съдебните решения, правна стабилност и върховенство на закона.
Въпреки че е в сила едва от 1 март 2007 г. г., чл.261 ал.2 от АПК вече си навлече височайшия гняв на някои върховни съдии. Пръв срещу него възропта председателят на ВАС. После неговият заместник – Венета Марковска, в интервю пред в.”24 часа” от 23 април 2007 г., заклейми правото на хората да искат предвидимо правосъдие...
В последно време Висшият съдебен съвет дори награждава с пари на данъкоплатеца напускащи магистрати, уличени в престъпления. “Премията” е в размер на толкова заплати, колкото години са прослужили в системата, независимо дали са служили на системата. Тези корупционни “бонуси” обичайно възлизат на 30-40 хиляди лева...
Справка в интернет-страницата на ВАС показва, че за единадесетте години след своето възстановяване, този съд е издал едва шест тълкувателни решения и едно тълкувателно постановление...
Цитат:
Михаил Екимджиев е адвокат от фондация "Правна алтернатива” – гр.Пловдив. Тази публикация е част от съвместния проект “На светло” между CEE Trust, фондация " Правна алтернатива” и Mediapool, чиято цел е да изважда на яве и да дискутира казуси от широк обществен интерес.
Препоръчвам на всеки, който още се съмнява в тоталната пристрастност на българското правосъдие да прочете целия текст. А такива текстове излизат периодично, само че съдиите са недосегаеми, или по-точно само удобните от тях.
"В Узбекистан няма мафия", ми съобщи преди време един тъжен човек, "защото мафията е правителството. Всички гангстери са в него и няма други."
Разговорът се развиваше в центъра на столицата Ташкент. Покрай нас бръмчаха предимно съветски и корейски брички, но от време на време профучаваше по някой голям, черен и лъскав, с тъмни стъкла. Бях задал обичайния за подобни географски ширини (42-ри - 43-и паралел) социологически въпрос: "Тия мафията ли са или правителството?" - и получих горния отговор.
В България, на същите географски ширини, все още има разлика между мафията и правителството. Най-малкото, има (все още) истински избори. Разлика има, но тя става все по-незабележима; и е време комисарят Фратини да престане да заплашва с предпазна клауза, а да я удари шумно о масата.
Всеки сериозен антрополог ще ви каже, че за състоянието на дадено общество лесно можем да отсъдим, като гледаме хората и отношенията помежду им: кой как изглежда, какво и как прави, как се отнася към другите. Това особено се отнася за по-примитивни страни като България, където анонимните и безлични регулатори - законите и институциите - са слаби и онова, което се случва, зависи не толкова от тях, колкото от различни индивиди, асоциирани с тях. Този точно анализ у нас не е популярен, защото разкрива прекалено ясно официалните лъжи относно състоянието на нещата.
Ние се раждаме животни, но успяваме да станем човеци, казва германският философ Юрген Хабермас, защото биваме въвличани в публично общуване помежду си. Доколко едно общество се е справило с животинското у себе си - и се е очовечило, - съдим, като гледаме какво става в публичните му пространства.
Българските публични пространства отдавна са контролирани от мутрите - от онези, които изобщо не са надмогнали животното у себе си, а напротив, налагат животинските нрави върху останалите. Всяко кафене, ресторант и всеки бар се подчиняват на волята на мутрата в момента, в който тя се появи на входа и започне да гледа злобно със свинските очички. Дори преди тя да е изръмжала своите желания, цялата структура на отношенията се нагажда към нейното присъствие. Бармани и келнери започват да се суетят около навлизащото животно, а нормалните хора бързат да плащат, за да ги няма. Ако нещо се забавят, а мутрата започне да гледа лошо, персоналът трескаво намеква на другите посетители, че е време да ги няма.
Бил съм опразван от ресторант в Кърджали заради един дебел, обявен официално за невинен (невинен човекът, как да му кажа името?). Напускал съм доброволно ресторант в София заради друг невинен (този - особено невинен, с приятели по самия връх на държавата) с празен поглед и осем горили със себе си. За по-дребните не говорим, така и не им научих имената. И никога не е имало най-малкото значение, че живея в европейска държава, плащам данъци, просвещавам студенти от почти четвърт век и полагам доброволен труд за обществени каузи. Защото знам: онези, комуто плащам данъците, за да не кръжат наоколо тълпи от гангстери, никога няма да свършат своята част от договора, по който ми вземат парите.
Все пак съм от онези оптимисти, които непрестанно се опитват да задействат органите на реда при ситуации на насилие, заплахи или измами. Научил съм отговорите. Не е трудно, защото те са само два: 1. "Нищо не можем да направим"; 2. "Твоя си работа, прави граждански иск."
А за какво сте ми тогава с пагоните и тогите, с патлаците и претенциите, с юридическите термини и кипренето при Бареков, с бурканите по колите и с фатмашкото чувство за хумор, щом трябва да се оправям сам?
Публичните места, които наричаме улици, площади и пътища, също се управляват безразделно от мутрите. Когато на пътя цъфне бандитът, останалите започват да се нагаждат към неговата воля. Защото знаят: няма закони, няма правилници. Има само сила. Ако се опиташ да караш по правилата, ти се случват случки.
Защо ли от няколко дена колата ми е одрана и огъната от лявата страна? Ами защото се опитах да спазя правилника за движение по пътищата, но това не се хареса на едно грозно животно със свински очички. И то, животното, се опита да ме измете от пътя със странично притискане с джипа си. Хем беше един много незначителен троглодит, на дъното на хранителната верига. Нямаше дори симетричен регистрационен номер, а пачаврите, седнали до него, имаха лица като разядени от проказа. Изобщо не бяха от онези, лъскавите, които дефилират по списанията като пример за подрастващите, та да се ориентират навреме, че е по-славно да си мутра (респективно предмет, притежаван от мутра), отколкото данъкоплатец.
Имат ли органите номера и описанието на тази дребна мутренска фауна, дето ме одра? Имат. Ще му се случи ли нещо като налагане на закона? Не. Когато се опери и започне да убива хора, пак няма да му се случи закон. Как, знам ли? Вие ми кажете: колко гангстери има в затвора? А колко виждате в първите стотина километра, докато си пърпорите по пътя?
Тъй като законът на животните е наложен трайно в публичните пространства, управляващите - "публичните служители", както им казват в англоезичните страни, стават трудно различими от мутрите. Освен че се събират в общи компании за увеселение и сделки, и двете породи започват да имат едно и също социално поведение. И едните, и другите търсят кого могат да рекетират, какво могат да задигнат, къде да вдигнат хотели, да изперат парите и кому да извият ръцете, за да стане всичко това без проблеми.
Не вервате? Тогава според вас за какво става дума в скандала "Овчаров - Александров - "Булгартабак"?
Не всички мутри са във властта и не всички във властта са мутри. Но процесът на симбиоза е тръгнал и преди да сме станали като Узбекистан, е крещящо необходимо да се наложи предпазна клауза в областта на правосъдието и реда. Крепостта е предадена отвътре и само помощ отвън може да спаси положението.
Фратини, комисарю, ти баща, ти майка - вади клаузата!
* Авторът е политолог, ръководител на Центъра за социални практики, преподавател в Нов български университет
Съдът: Не е сигурно, че ДС означава Държавна сигурност
Цитат:
Софийският административен съд е отменил решението на комисията по досиетата, с което обявява бившия член на Висшия съдебен съвет Павел Димитров за щатен сътрудник на бившите тайни служби, с мотива, че не било доказано, че "конфигурацията ДС безспорно означава, че става дума за Държавна сигурност".
Това съобщи пред "Медиапул" председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов. В понеделник стана известно, че съдът отменил решение на комисията по досиетата, с което варненският областен лидер на ГЕРБ Павел Димитров е обявен за щатен сътрудник на бившата Държавна сигурност (ДС).
Името му беше огласено през юли след проверката за чисто минало на всички членове на Висшия съдебен съвет от 1991 г. насам. Тогава като свързани с тоталитарните служби бяха посочени още 14 магистрати.
Според Евтим Костадинов съдийският състав начело с Ралица Романова не е взел предвид пред вид доклада от МВР, предаден на Комисията по досиетата, в който се съдържат всички документи, изисквани по закон за проверяваните лица.
В становището на МВР се потвърждава, че Димитров се е водил на отчет към ДС.
Документ, с който Павел Димитров е получил 20 лв. за извършване на "агентурно-оперативна дейност", също не е отчетен от съда като доказателство.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети Не можеш да добавяш файлове към форума Можеш да сваляш файлове към форума
