talkinghead Мнения: 31
|
Ченгетата отдавна са се сетили за него. Знаят го. И го прилагат в пропагандата си. Като действат под прикритие. Прикриват се като журналисти, политолози и политици. Творчески прилагат и обогатяват наученото от минали времена. Сега например се правят на загрижени. Загрижили са се не за друго, а за дясното обединение. За целостта, ненакърнимостта, славата, напредъка и успеха на СДС.
И най-много се е загрижил не друг, а човекът на Държавна сигурност Тошо Тошев. Също толкова загрижена и безпокойна за дясното и за СДС е слугинята му Бреза. Те препоръчват във вестника си един много особен, много вълнуващ и трогателен начин за обединение на дясното и възпиране на социалистическото.
Този начин е следният:
ВСИЧКИ ДЕСНИ ПОЛИТИЦИ И СЕДЕСАРИ ДА ОБЯВЯТ, ЧЕ УПРАВЛЕНИЕТО НА ОДС Е БИЛО ПРОВАЛ.Няма как, значи, народът да не се впечатли от едно такова възвишено признание, от един такъв светъл пример на смирено простодушие и покайна хрисимост. Няма как да не изпадне в умилно вцепенение и няма как след това да не прогласува за едно такова чисто, просто, разкаяно, мило, затрогващо и обединено дясно. Това изглежда наивно и глупаво поради една очевидна причина. Такова си е. И е не само наивно и глупаво, а си е направо тъпанарско. Защото ако има някакво силно и смислено послание, което десните партии, особено СДС и ОДС, могат да отправят към хората, за да се противопоставят на социалистическия устрем към властта, то това е истината за успешното управление на Демократичните сили.
Нужно е само да припомнят, че след Жан Виденов социалистите оставиха необуздана инфлация, разрушена държавност, разбита финансова система, неудържима престъпност, недоимък и световна изолация.
Нужно е само да припомнят, че когато ОДС пое властта, в България нямаше хляб, нямаше нефт, нямаше фураж и дори не беше сигурно дали ще има отопление през зимата.
Нужно е само да припомнят, че правителството на Демократичните сили редовно увеличаваше заплатите и пенсиите, за разлика от лъжливия цар. Че благодарение на това правителство България сега влиза в Европа и НАТО. Че ОДС успя да обуздае престъпността, да възвърне държавността, да върне значението на демократичните институции и да постави основите на нова България. И че при всичките си недостатъци реформата и приватизацията бяха успешни.
НУЖНО Е ИСТИНАТА ОТНОВО ДА БЪДЕ КАЗАНА, ЗА ДА МОГАТ ХОРАТА ДА СИ Я ПРИПОМНЯТ И ДА Я ОСЪЗНАЯТ.
Защото сегашната предизборна битка ще бъде битка на сравненията. Никой вече не вярва и не обръща внимание на обещания, програми и заклинания. За 17 години и политиците, и партиите показаха какво могат и какво струват. Сега ще бъдат оценявани. Дойде време избирателите да осмислят изминалите години, да подкрепят добрите и да отхвърлят лошите. Но за какво им е да подкрепят десницата , след като всички - и комунистите заедно с Петър Стоянов, и социалистите заедно с разни бивши сини икони, и жълтите заедно с Надежда Михайлова - твърдят, че дясното управление се е провалило. И вместо да кажат истината за него те се впуснаха да задават въпроси на Костов.
Това, че му задават въпроси, е хубаво. Чудесно, гражданско, демократично и прелестно даже.Само че вече шест години се задават въпроси единствено и само на Костов. Може би защото Костов е единственият, който отговаряше на въпроси и продължава да отговаря.
Но България отдавна се управлява от съвсем друг човек. И този друг човек е господин Симеон Сакс Кобургготски. На него никой по никакъв повод никакви въпроси не задава. И той, естествено, не отговаря за нищо. И в буквалния, и в преносния смисъл на думата. С няколко простовати, известни още от времето на Луи ХІV, психологически хватки Сакскобургготски така мунщрова българската нация, че тя захвана да си харесва за премиер едно пригладено управленско чучело, което се възползва от всички облаги на управлението, без да поеме нито една от отговорностите му.
А общественото съзнание, следвайки някакви свои мътни и невнятни психотични кривини, отново прехвърля всички отговорности върху така наречения Командир. И всичко се повтаря като в мъчителен сън. Повтарят се въпросите, които при управлението на СДС задаваха и парламентарната опозиция, и медиите, и политиците, и интелектуалците, и работниците, и селяните, и държавните служители и деловите хора, и цялото съвкупно, натъпкано с гражданска непримиримост и надъхано с демократическа бдителност природонаселение. И, естествено, отново се получават старите отговори.
Като този за фалита на авиокомпания “Балкан” например. “Балкан” влиза в списъка за ликвидация на Виденовото правителство още през 1996 заради огромните си дългове. Правителството на ОДС му даде още една глътка въздух. А че е губещо предприятие, се видя още в началото на 90-те, когато го ръководеха и го източваха роднините на Милен Велчев. Всичко това беше повтаряно десетки пъти. И въпреки това все ще се намери някой неразбрал любопитник, който отново да пита за фалита на “Балкан“. И когато се окаже, че недоразбралият не е някой махленски философ или кръчмарски политикан, а Едвин Сугарев например, то мъчителният сън се превръща във виц. Защото един от управниците, които неизвестно защо и по каква линия много държаха “Балкан“ да се продаде на израелците, беше Александър Божков. А пък Александър Божков и Едвин Сугарев членуват в един и същи клуб на СДС. И Сугарев може винаги да зададе въпросите си не на друг, а на своя партиен побратим по време на някоя от интелектуалските им сбирки в “Лозенец”. При такива странности се стига дотам, че ДСБ, която уж се отцепи от СДС, защитава управлението на СДС, а пък СДС се разграничава от него и се отрича от самото себе си. Тези бърканици и чудесии си имат обяснение.
Не на социалистите искат да попречат сегашните десни водачи. Защото не социалистите са заплаха за далаверите, постовете им и общественото им положение. Преди да се създаде ДСБ, те хич не се безпокояха от социалистическото възшествие към властта. И сега се страхуват не от друго, а от новата партия и от Костов. И са готови на всичко, за да не допуснат влизането й в Народното събрание. А това всичко включва:
- сговаряне с най-отблъскващите служители и слуги на бившата Държавна сигурност като Тошо Тошев-Бор и агент Димитър. Съвсем не случайно пропагандната измислица за провала на управланието на СДС бе написана в агентурния вестник “Труд” една седмица преди Петър Стоянов да я подхване и разпространи;
- - политическо сговаряне с другия агент на Държавна сигурност - Сава, и поддържане на пагубния за България етнически модел на Ахмед Доган;
- - примирение с тайното прехвърляне на властови лостове в ръцете на социалистите от Симеон Сакскобургготски;
- - ортаклък със сегашните властници и съучастие в далаверите им.
Такова поведение, колкото и да е укоримо, не е изненадващо. Дори е предвидимо. Мръснишките номера са неизбежни за домораслата ни политика. Те вече могат да бъдат дори забавни, ако се въприемат като мила родна картинка.
- Но лъжата за проваленото управление на СДС е нещо повече от мръснишки номер и политическа подлост. То не е само предателство към една партия и милионите й привърженици..
-
ЛЪЖАТА ЗА ПРОВАЛЕНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА СДС Е ПРЕДАТЕЛСТВО СПРЯМО БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ.
ТОЧНО ТАЗИ ЛЪЖА ПОМАГА БИВШИТЕ КОМУНИСТИ ОТНОВО ДА СЕ ДОБЕРАТ ДО ВЛАСТТА. ТАЗИ ЛЪЖА ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН ОПРАВДАВА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ИДЕОЛОГИЯ И ПОДХРАНВА ИЗМИШЛЬОТИНИТЕ ЗА БЛАГОДЕНСТВИЕТО ПРИ СОЦИАЛИЗМА.ТАЗИ ЛЪЖА, ПОДЕТА И РАЗПРОСТРАНЯВАНА ОТ ПРОКОПСАЛИ И УБОГИ ПОЛИТИЦИ, Е НЕ САМО ПРЕИНАЧАВАНЕ НА МИНАЛОТО, НО И БЕЗОТГОВОРНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ.
Не на русофилите.
Не на КДС/КГБ ченгетата.
“Една власт не се е предала, докато не е предала своята агентура.”
(Збигнев Бжежински)
|