Не, вижте сега - винаги да излезеш е по-трудно. от финансова гледна точка ще излезе на вашите по-малко пари, защото тук непременно ще работите, а в БГ най-вероятно - не.
Тук не съм съгласен. Повече пари ще отидат със сигурност, а и това че си намерите работа не означава, че парите винаги ще ви стигат. Освен това имайте предвид, че работата която ще работите евентуално ще е почасова и мизерна. Ще ви експлоатират и поставят ултиматуми, и някои работодатели дори не се съобразяват с това че сте студенти. Не веднъж са ми казвали "или работиш цяла седмица, или нищо този месец", ако "случайно" имам изпит или нещо друго важно да свърша - губя около 400 евро. Супер нали? В случеи като този, ако родителите ви имат пари ще ви пратят, ако не - хей ги на първите заеми. Стрес, лишения и мизерия. Някои хора затъват постоянно и увлечени в продаването на здравето си за мизерни пари дори не могат да осъзнаят кога е дошъл момента в който да се приберат в България.
Не си мислете и че немците са като българите. Те са си в страната а вие сте натрапниците. А когато имате нужда от тях, повечето от тях н
е само няма да ви помогнат, но дори и няма да ви погледнат.
При търсенето на квартири в началото пък нямате никакви шансове и най-вероятно ще свършите в Дийбург или чакащи на опашките за студентските Карсхоф за да живеете с напълно непознати и миришещи хора. Повечето немци чувайки че сте от България ще ви затворят вратата/телефона защото репутацията ни е цветуща. В университетите също. Много "студенти" само работят ползвайки студентските си права, и това не остава незабелязано, други пък се изявяват доста често с някой друг побой или кражба.
Така че с освен всичко останало, ще трябва и да се преборите с репутацията ни.
Аз продължавам да се сблъсквам с подобни неща постоянно, макар да съм тук от почти 5 години. Не искам да ви плаша, да ви отказвам от плановете и амбициите ви, но искам да ви покажа с какви неща ще се забавлявате тук, докато се предполага че "учите". А съм сигурен че не ги пише в брошурата на Университета.
Германия не е като България и се пригответе да се простите с всичко което сте имали и харесвали там.
Creepy, huh?
Е хубу де, може и малко да съм краен, но не съм си измислил нищо. Просто показвам онова което българите тук си говорим по между си, но забравяме да кажем на онези които тепърва искат да идват.
П.С. А ако искате, ще ви кажа и каква ще е първата работа която ще работите тук в региона. Знам, че ще ви хареса, и то много.
Better to Reign in Hell, than to Serve in Heaven
// John Milton
27 May 2008 8:18
lera Мнения: 10
Metal, ти направо ми разби представата за всичко! Въпреки това не мисля, че ще е чак толкова зле! А пък нали и за това сме братя ( и сестри де ), за да си помагаме. Надявам се, а и по това, което чета разбирам, че не сте се затворили в себе си и все някак успявате да се преборите с това и да намерите време за забавление. Също така се надявам, че приемате и новодошлите и им помагате със съвети и напътствия
Все пак не е както у дома и това е ясно, но всеки, насочил се в тази посока трябва да знае, че няма да срещне по пътя си цветя и рози, а действителният жибот и трябва да е наистина със силна воля.
Естествено тези думи не означават, че аз съм напълно готова, но ще се постарая да постигна целите си и не мисля, че човек трябва да се отказва от мечтите си. Трябва да опита, пък каквото стане, защотот не опиташ ли, ще съжаляваш!!!
27 May 2008 14:44
yurukov Мнения: 1370
Трябва да се съглася с Метъла, за повечето неща, но се свиква след 1-2 години. В началото наистина е мизерия. Най-малкото докато се ориентирате в обстановката. Хубаво е да се свържете с някой българин на място поне да ти обясни за 1-2 часа кое къде е. Въобще се откажете да си намерите работа първите 3-6 месеца. Момичетата да се приготвят психически да вдигнат между 5 и 15 килограма - случва се в 99% от случаите.
Добре, хора, много благодаря, че казвате това навреме. Никой не е казал, че всичко ще е цветя и рози, нито, че трябва да се откажеш от мечти заради трудности, просто някак трябва да намериш възможно наи-добрия баланс между краен резултат, пари и степен на дискриминация и аморалност. Явно даже не съм се доближил до какъвто и да е баланс, още повече, че обучението, на което ще ме "подложат" не ме устройва по начало заради таз математика. Сега гледам един уни в Холандия, а пък е възможно и бизнес администрация да почна. Не искам да загубя 6 години от живота си в мизерия без да получа задоволителни резултати накрая. Повече хора с Еразъм няма да слушам...
За тези твърдо решили да ходят в TUD - късмет.
Пък нищо чудно да се видим... Всъщност ще е доста чудно.
28 May 2008 0:42
Metala Мнения: 105
Ама не изплаших ли всички а?
Better to Reign in Hell, than to Serve in Heaven
// John Milton
Ще кандедатствам: ами Darmstadt, Mainz, Wiesbaden, Coburg, Kaiserslautern; Munchen; Rosenheim и Stuttgart. Това са местата където искам и има Innenarchitektur. Но като за начало смятам да поживея една година в Германия, за да навляза поне малко в нещата.
28 May 2008 11:04
yurukov Мнения: 1370
Знам, че вътрешната архитектура при нас е добра. Провери сайта http://www.meinprof.de/ за останалите. Там има оценка от студентите за професорите. Ако можеш да изкараш и хорариума - какви лекции ще взимаш - може да видиш и оценките за тези курсове.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети Не можеш да добавяш файлове към форума Можеш да сваляш файлове към форума
), за да си помагаме. Надявам се, а и по това, което чета разбирам, че не сте се затворили в себе си и все някак успявате да се преборите с това и да намерите време за забавление. Също така се надявам, че приемате и новодошлите и им помагате със съвети и напътствия 
