Една от сочените често причини за мръсния въздух в България е индустриалното замърсяване – ТЕЦ-ове, цехове, автосервизи и прочие. Търсейки информация за тях преди доста години попаднах на регистъра, който ИАОС поддържа. Според европейските изисквания, там се регистрират и подават информация всички инсталации, които замърсяват въздуха, водата, почвата или пренасят опасни отпадъци.
Всяка година там има данни от около 500 инсталации. Съвсем очаквано има сериозни съмнения около подадените данни от някои инсталации, както и дали има въобще някакъв контрол от страна на ИАОС върху коректността им. Знаем добре, че малки цехове, автосервизи и прочие не се регистрират, а произвеждат сериозно замърсяване въпреки изискванията.
Но регистър има, каквото е изискването по закон и редовно решение, до което чиновниците опират като им се наложи, че трябва да се вземат мерки. В никакъв случай не казвам, че данните в него са грешни или безполезни – точно обратното. Според хората в агенцията и запознати как работи индустрията, с които говорих, за голяма част от инсталациите контролират добре и подават коректни данни. Това обаче не е сигурно за всички, което обезсърчава спазващите изискванията и поставя под въпрос работата на всички.
Тъй като данните в регистъра са доста непрегледни, преди 6 години направих визуализация, която показва всичко наедно. Може да се разглеждат всички емисии по замърсител, както и отделни инсталации. Повече ще прочетете в тогавашната ми статия.
Тия дни обнових данните до 2018-та и се забелязват няколко интересни неща. Първо – CO2 емисиите практически не се променят през последните 12 години. Също така по-голямата съобщените стойности са на база изчисления, а не измервания. Всичко останали емисии обаче значително намаляват. Замърсяването с ФПЧ (PM10), например, намалява от 18 хил. тона през 2008-ма до 720 тона през 2018-та. Интересно е, че Хан Аспарух в Исперих, които произвеждат керамични плочи, са отговорни за 10% от това количество и емисиите им са два пъти повече от повечето ТЕЦ-ове.
При серните оксиди също има значително намаление – повече от 10 пъти за 10 години. 90% от тези оценки са на база измервания. Почти половината от 60-те хиляди тона емисии във въздуха миналата година са били от ТЕЦ Марица Изток 2. Още 25% са от Марица Изток 3.
При замърсяването на водите с азот има намаление до 2011-та, но след това остава непроменено. 42% от това замърсяване е съобщено от Софийска вода. При почвите е имало скок между 2011 и 2015-та. В последните 3 има намаление до 27 тона почти изцяло от три компании.
В инструмента може да разгледате подробно какво са съобщили предприятията като замърсяване. С картата може да фокусирате отделна инсталация или географски регион. Ще насоча вниманието само към ТЕЦ Варна, която влезе в новините наскоро. Интересно е, че в последните 4 години изглежда практически е спряла работа. Дори с най-добрите филтри, при каквато и да е работа тези емисии са невъзможни.
Данните за ФПЧ и серен диоксид драстично намаляват заради започване работата на очистващите инсталации – електрофилтри, сероочистваща инсталация и др. Друг съвременен момент, в който държавата още не е подготвена, е че след изгарянето на отпадъци под формата на RDF гориво или други видове замърсители, нито законово има ангажимент да ги измерва нито ще ги контролира с постоянен мониторинг. ФПЧ и серни диоксиди преди 30 години трябваше да са спаднали ние още говорим за тях. Успех! Обикновено индустрията казва, че всичко е наред с техните инсталации. Друг момент е, когато не е измерване, а е изчисление, тогава данните са с доста по-високо число. Измервания се правят последните години, преди се правеха изчисления спрямо операторите и техните емисии на замърсители.
Има проблем с изчисленията и замервания на местно ниво го показват. Дори те обаче отчитат драстично намаление през дадения период. Липсва контролът по места и инсталации.