Форумът

[Makedonski]

Един от основните проблеми в българската демокрация е, че политиците дават обещания, които не изпълняват. Именно това е нещо, което в "западните прогнили капиталистически общества" изобщо го няма. Най-много ако се случи избирателите да накажат съответната партия за поне един мандат.

Това всъщност е критерий, по който можем да разграничаваме и партиите в България. Дори под презумпцията, че всеки се чуди как да се налапа, има много голяма разлика дали ще обещае да направи нещо или не. Най-малкото става дума за това, че освен, че ще се налапа, ще вземе да свърши и някаква работа. Именно затова когато някой политик казва нещо в предизборна кампания думите му се следят под лупа - колкото повече обещае, толкова повече ще се види принуден да свърши.

Така, обаче дотук с теорията. В България основните политически сили многократно са доказвали, че това, което обещават, не е същото, което вършат след това. Според мен е хубаво тук да събираме всичката информация за неизпълнени обещания и да видим кой се откроява на фона на голямото лъгане. Подобно нещо бяха направили преди последните парламентарни избори. Сайтът се казваше obeshtania.com, беше направен от Карбовски, Дилов-син и други, и имаше едно изказване от сорта на: ако на българите и пишките им бяха дълги колкото паметта, отдавна да сме изчезнали. Странно ми е защо сайта изчезна скоро след изборите. Така или иначе следи от него могат още да се намерят: http://www.google.bg/search?q=obeshtania.com

Та ето първите неща, които намерих - за БСП: http://albosh.blog.bg/viewpost.php?id=60771

За НДСВ си спомням 800 дни и обещанието, което СДС ги притисна да направят, за да слезе от ефир клипа, в който Симеон се морфваше в Станишев. Само, че след изборите и предизборния клип, и обещанието бяха забравени.

За други партии разчитам на вашите приноси...

Замислих се дали да не пусна този пост в http://yurukov.net/forum/viewtopic.php?t=1441 , но реших, че не за всички тези две теми може да се припокриват

[yurukov]

А не мислиш ли, че това всичко се отнася до всички демократични системи? Просто си е в основата на демокрацията. И се получава затворения кръг, че ако не обещаеш много, хората ще си мислят, че и това което казваш, макар, че наистина го имаш впредвид, няма да направиш.

[Makedonski]

И аз много обичам да обобщавам, но хайде, за да мога да те разбера ми кажи кой в Германия с какво е подвел избирателите. Бих те питал и за Щатите, но да започнем от по-лесното и по-познатото. Та кой какво подвеждащо обещание е дал в Германия?

[yurukov]

Не следя немския политически живот, но ще поговоря с шефа и ще ти кажа. За щатите е по-лесно - някой пример от двете кампании на Буш са обещанията за край на войните, справяне с тероризма и за да не кажеш, че това не зависи от него - оправяне на образователната система (aka No child left behind act) и повече преференции за ветераните. Нито едно от тези неща не са изпълнени, а ако се разровя ще извадя и още доста.

За Германия мога да се сетя, че партията на Меркел говореше, че ще саботира влизането на България и Румъния, защото влияели лошо на немската икономика. Спомням си, че като ги сложиха на управлението мв побиха тръпки на темата.

[Makedonski]

И тук идва въпросът кое е обещание, с което откровенно си излъгал и кое е обещание, което си опитал да спазиш, но не си успял. Това е и изкуството на политиката: Меркел може ли да си позволи да обещава такова нещо, след като е ясно, че тя няма властта да го наложи (нито в Германия, нито в ЕС)? Това ли е бил ключовият критерий на самите избори? От друга страна в случая става дума за малко по-сложни политически отношения. Това, което CDU искаха е България и Румъния да бъдат приети само ако изпълняват всичките критерии - нещо за което и до ден днешен се спори (макар и според мен да е ясно, че не ги изпълняват).

Републиканците в САЩ не искам да ги коментирам. За мен те са нещо като лидерите на БСП, а Шварценегер е нещо като Бойко - придърпаха го за да спечелят на чужд терен (каквото са Калифорния и София съответно), но новите звезди проявяват собствен характер.

Сещам се и за ситуацията, в която бяха австрийските управляващи относно започването на преговори с Турция: Австрийското общество беше единодушно против, всички опозиционни партии също, а наближаваха избори. Управляващите се оказаха в ситуация, в която от 25те страни те бяха единствените, които се опитаха да спрат преговорите с Турция, а и имаше външен натиск (САЩ). Ситуация, която можеш да наречеш "Between a rock and a hard place". Какво прави един политик в нея? Отговор: губи.

Това е само пример за компромисите, които трябва да се правят. Но това доста се отдалечава от примерите за които си говорим (може би освен компромиса на НДСВ да се коалира с БСП).

Политиката си е изкуство - поне когато водиш мислещи хора. Общо взето не съм съгласен, че грешките на определени политици могат да се пренесат на цялата политическа система. Нима системата е виновна, че някой си прави сметката криво? Ако избирателите бяха мислещи и активни, а не пасивни (не визирам само негласуващите, но и тези, които си гласуват за една партия по инерция без да се интересуват от действията и), нещата щяха да стоят по съвсем друг начин. Предимството на демокрацията е, че тя възпитава хората да се изявяват, ако интересите им не са защитени - да направят нещо за да ги защитят. Единственото по-добро от парламентарна демокрация, което е измислено досега, е парламентарна демокрация с НПО-та. Вече и у нас.