Ето текстът на една от песничките ми:
Недей да питаш ти, защо сме се родили
и защо умираме, защо въобще сме живи.
И недей да търсиш за отговор съдбата,
да търсиш смисъл във живота посредством самотата.
Човека е обречен да търси истина,
истина за себе си, дори и за смъртта,
а истините са измислени неща,
измислени от нас за да търсим смисъла.
Проумей какъв е шанс това че съществуваш,
това че можеш да се смееш и на утрото да се любуваш.
И случайност е щастлива, че я има Луната,
че можеш да усетиш мириса и на тревата.
Трябва да обичаме, в очите да се гледаме,
приятели да се наричаме, да си помагаме.
Наздраве да си кажем, по бира да изпием
и винаги да знаем, че рецепта за живота няма.
Но ние го живеем и трябва да се радваме,
да гледаме напред с приятели до себе си.
Преди да искаме трябва първо да даваме,
за да подчиним хаоса във който сме.
Всички разберете моята идея,
не казвам в песента си, че истини аз пея,
но обичам да се смея
и искам всеки един от вас също да се смее.
Прекрасно е когато се събудиш със усмивка,
когато умееш да даваш на душата си почивка,
но да изживееш деня като първи, не последен.
И от вчерашния да боли, забрави го и помни -
с хаоса във който си можеш да се справиш
само със усмивка и мечти.
И ако питаш дали има смисъл от това, дали има съдба,
разбери, че смисълът е в теб, смисълът си ти,
а съдбата е просто всички твой мечти.
Така е нали?
