Тази вечер имаше репортаж по bTV Новините за цените, здравословното хранене и потребителската кошница. Сравняваха с Германия. Наскоро имах два разговора точно по тази тема и затова се заслушах. Изкараха около 300 лв на човек разход за здравословно хранене в България срещу 380 лв. в Германия. Имам четири забележки към репортажа и все за неща, с които подвеждат зрителите си.

Първо, говориха за здравословно хранене повече като реклама на определени стоки, отколкото като разнообразна диета. Вкарването на прескъпи „био“ продукти в темата беше повече от излишно. Огромен проблем на здравето ни е не само липсата на движение и спорт масово заместена с пушене, но и еднообразната храна с премного кебапчета, пържено и бира и твърде малко плодове и зеленчуци. И не, салатата покрай бирата не се брои.

Второ, взимаха цените от неназован интернет магазин за доставка на храна и … Фантастико. Харесвам Фантастико, но там цените са често 30% отгоре на тези в други магазини. Същото важи за сайтовете за доставка, макар и по други причини. Затова не може да се каже, че който и да е от източниците им беше представителен за това, което плащаме.

Трето, в Германия може да се храни човек относително по-евтино от България. Ще последва едно „обаче“ след малко, но фактите са, че с ниското ДДС за храните с чисто социална насоченост, големият пазар, работещата дотация на ключови за немското земеделие и животновъдство сектори и в голяма степен наложената от държавната машина практическа липса на печалба у същите компании държащи големите вериги у нас, цените на някои продукти и марки са по-ниски. Комбинирано със значително по-високата средна заплата това означава, че е възможно разходите на човек да са по-ниски не само като процент от бюджета, но и в абсолютна стойност.

Не на последно място обаче, също толкова вярно е, че много вероятно е за вас специално това да не важи. Това казвам често когато се отвори темата – да, може да се храниш по-евтино, но ти точно няма. Причината е многопластова и първата улика е в самия репортаж на bTV – сред главните примери за здравословното хранене бяха домати, краставици и яйца. Да, има по-евтини яйца в Германия, но ако искаш всъщност да имат някакъв вкус и жълтъкът да е жълт, ще платиш 3 пъти отгоре на скъпите във Фантастико. Доматите и краставиците са далеч по-сложни. В Германия трябва бая да се търси, за да намериш нещо с някакъв вкус. При турците е по-скоро добре, но не винаги. Аз плащах по 7 евро килото за домати, които що-годе ставаха, когато в България бяха по 3 лева. Някои свикват след години и не им е такъв проблем – въпрос на приоритети.

Втората улика отново се виждаше в репортажа – сиренето. Към него може да се добави лютеница, баница и прочие. Все неща, с които сте израснали и ще търсите. Намират се по български магазини и са значително по-скъпи от България. В зависимост колко пазарувате там това би било перо в бюджета, което не е за пренебрегване.

Трети и основен фактор е хранителната култура. В България обичаме храната и вкуса ѝ. Немската потребителска кошница е различна от българската по много отношения, особено в липсата на вкус. Имах колеги немци със сходни възможности като моите, които пазаруваха неща, до които от безпаричие съм прибягвал в студентските си години. Те просто не правиха разлика във вкуса. Тук дори не включвам храненето навън или традиционната им вечеря със хляб и шунка. Гледали са ме като луд излизайки с копър, три кила краставици и две кила кисело мляко от магазина. Да напълните количката си с нещата, с които сте свикнали да се храните в България с дори близък вкус и качество ще се охарчите значително повече от онова, което bTV съобщава.

Всичко това е строго индивидуално спрямо това как се храните, какви пари получавате в България и бихте получавали в Германия, както и на какви жертви сте готови. Някои хора свикват, на други не им е проблем изначално, а на трети им харесва дори повече. За 17 години съм минал през широк спектър на възможности и съображения за храненето си. В последните 8 следя в таблица всичките си разходи. Прецених, че ще е полезно да следя изкъсо финансите си, а и исках да видя как се променят през времето спрямо инфлацията. Затова знам точно колко съм давал за храна и каква част от бюджета ми е било към всеки момент.

Продължих да го правя след като се върнах в България на този ден преди точно три години. За това време видях, че разходите ми за храна намаляха между три и четири пъти. Храним се по същия начин, в повечето случаи дори със същите продукти. Сирене, лютеница и киселото мляко ни излизат по-евтино, но шоколадът, телешкото и алкохолът са значително по-скъпи. При други хора, с които сме си споделяли по темата, разликата би била по-скоро между 80% и два пъти, което отново е значително. Всичко зависи от навиците и за какво решиш да даваш пари.

Затова когато видите следващия път снимки на разминаващи се цени в български и немски, холандски, британски или където и да е там магазини, замислете се дали не е поредната въдица за кликове караща ви да гледате през ключалка нещо изолирано и крайно конкретно. Също, ако наистина сте решени да заминете за друга държава, приемете, че ще трябва значително да промените доста повече от езика и пощенския си код. Може би това е целта ви и е добра цел стига да е добре осъзната.

Вчера се проведе седмата годишна срещата между бизнеса и управляващите в България. Организира се от Капитал като гостуват политици и аналисти като Иван Кръстев, Кристалина Георгиева и Симеон Дянков. Основната тема на форума беше неефективната администрация и обещанията за оптимизация през следващата година. Няма да се впускам в подробности, но ви съветвам да прочетете изказването на Иван Кръстев и да погледнете записите на Politikat.

Нещо, което на мен ми направи впечатление, бяха заглавията и върху какво се фокусираха отделни медии отразявайки едно и също събитие. Ето някои от тях:

Мисля, че добре отразяват политическите пристрастия на всяка от медиите. Не обаче това е проблемът, а че няма критичност и проверка на фактите – само демагогия и цитати. В този смисъл, добра идея е да прочетете текста на Бедров за еврофондовете и злоупотребите, които очакваме преди изборите.

В съобщението си, медията отбелязва, че са започнали борба срещу пиратството и заедно с това са поръчали на YouTube да блокира стотици клипове и акаунти. Обясняват, че свалянето на записа на пресконференцията е страничен ефект (което е вярно) и заявяват, че действията им са от полза за всички останали телевизии и продуценти (ней мноу сигурно [с гласа на Зуека]). Повечето коментари в мрежата сочеха, че крайната цел на тази „борба“ е да премахнат цялото тяхно съдържание от мрежата, за да се продават абонаментите за новата им услуга Voyo. Това е вярно и съм съгласен, че такава услуга е нужна, но определено са тръгнали по грешен път. Ето защо:

Нещо похвално

Един от основните аргументи срещу ACTA е, че бихме си плащали за съдържание, ако въобще беше възможно да го получим по лесен и достъпен начин. Voyo е нещо такова – портал, където са събрали всичката си продукция, новини и клипове. Разгледах го, изглежда сносно и каталогът е пълен. Не познавам някой, който го е пробвал, а е много важно колко им е бърз нета и дали ще издържат на натоварването. Това е много важно, защото ако ще поддържат streaming с високо качество трябва да имат стабилна връзка, която да не дразни с прекъсвания. За този тип услуги говорехме покрай ACTA и е похвално, че BTV са се заели да я развиват на доста достъпна цена. Обаче…

Стъпка напред, две назад

Voyo e… ОК. Цената е ниска, но пак не бих използвал сайта, защото не знам какво е качеството и не знам колко ще са коректни. Това са двете най-важни неща в платеното streaming съдържание. Най-вече няма да го ползвам, защото не е достъпно от чужбина. Впрочем на сваления профил в YouTube, който разбуни духовете, пишеше ясно, че качва, за да могат и в чужбина да гледат БГ телевизия. Пише, че ще го поддържат в бъдеще, но да видим кога.

Да кажем обаче, че тези неща са налице. Основната причина повечето хора да не ползват този сайт ще бъде не, че сме скръндзи и сме свикнали на безплатно – просто Voyo не ни носи нищо ново. Това е. За да привлечеш потребителите към един нов продукт, трябва да покажеш с какво е по-добър. Сега обаче получаваме същото качество от торенти и видео сайтове напълно безплатно. При това е доста по-удобно от техния портал. За да се наложи техния породъкт, трябва реклама, промоции, интерактивни възможности и начини за споделяне.

Тяхното решение – просто ще блокират всичко друго. Да, те са правоносителите. Технически по закон имат право да изискат всяко тяхно съдържание да се свали. Затова и са започнали „борба с разпространението на пиратско съдържание в интернет“. В тази борба обаче те се бият със собствените си зрители и клиенти. Какво е пиратското съдържание и кой го разпространява? Това са обикновени хора, които го свалят от други обикновени хора и на свой ред оставят трети да го свалият. Това е мрежа, в която съдържанието се разлива от възел към възел според търсенето. Колко хора около вас познавате, които НЕ свалят торенти? Много са малко, нали? С тази си стратегия BTV практически обявява война на същите хора, които иска да направи свои клиенти. Дали е правилната стратегия това?

Още една стъпка назад към пропастта

Дали една услуга ще успее или не е сложен въпрос. Понякога нещо много малко може да обърне каруцата. Ето поредното такова – не може да се сваля съдържание. Всеки ден аз си свалям TED лекции на таблета и ги гледам в градския транспорт. Понякога качвам сериали и предавания на USB и ги гледам на телевизора. Това възможно ли е с Voyo? Технически – може би да, но е забранено. Веднага се превръщате в нарушител.

Вторият аспект е липсата на интерактивност и възможност за споделяне. Ако искам да споделя запис от конкретно предаване по BTV в блога ми, аз няма да мога в бъдеще. Особено, ако наистина премахнат всички клипове в YouTube. Настрана от факта, че така ще пострадат самите им продукции, изгарят се мостовете към креативността на зрителите. Те за телевизията са просто потребители – консуматори на продукта им, които най-нагло не са си плащали до сега. Всъщност това не е изцяло вярно – в „Аз, репортерът“ се качват текстове и снимки, които BTV използва. Потребителите са ценен източник на информация за техните предавания, които после се продават. Разбира се, качването на снимки е доброволно, но е изключително непропорционално. BTV излиза от мрежата с това си действие и се изолира в собствен платен балон на самоувереност.

Ще си платим

Най-вероятно няма да успеят да премахнат всички записи в мрежата. Може да блокират в YouTube, да заплашат Арената, да пращат Дачков на частни сайтове, но историята ни учи, че блокирането никога не сработва. Така на практика ще си платим, но не финансово, а със загуби на съдържание и възможности.

Не малко медии по света въведоха платено съдържание. Това бяха най-често вестници и някои от тях успяха, а други не. Причините са сложни и не толкова ясни. Аз знам обаче за какво бих платил – нещо качествено, нещо ново, нещо по-добро. Преди бях абониран за Егоист – плащах да ми го докарат чак в Германия. Развалиха списанието и спрях да плащам.

В BTV има множество качествени продукции (макар и вече с една по-малко) и за някои от тях бих платил … понякога. Липсва обаче постоянство и обхватност на това качество. По-скоро бих казал, че имат силни моменти и доста слаби. Едни силните са Код:Криминално и Комиците, а слаби са ток-шоу елементите в доста от другите предавания. Музикалните албуми се продават с 2-3 хубави песни и 10-тина за пълнеж. Това е една причина почти да не се купуват. Защо да плащам за този тип телевизия?

Когато видя някоя статия, която максимално се приближава до мнението ми, гледам да не разпъвам още локуми. Затова не съм писал за казуса Господарите – БТВ до сега. Статията „Пълен буламач“ на Тома Захариев в WebCafe.bg казва всичко. Днес обаче се случи нещо интересно. Преди час във фейса излязоха съобщения, че запис на пресконференцията на Халваджиян в YouTube е бил изтрит от БТВ. Може да проверите сами.

Има една малка подробност – блокиран е изцяло потребителят, а не само записът. Едната възможност е да е качвал предавания на БТВ и затова да са го нападнали. Това обаче няма как да го проверим. В същото време доста посещавани клипове с предавания на телевизията стоят необезпокоявани отдавна. Другата възможност е конкретният запис на пресконференцията да е бил изключително гледан и БТВ да са решили да действат. Тази версия е вероятна, защото намерих линкове към клипа в много сайтове.

Тази форма на цензура е колкото притеснителна, толкова и безполезна. Напомня много на това, което сайентолозите направиха преди 4 години сваляйки клипа на Том Круз. Резултатът беше надигането на Anonymous и прерастването му в политически активно движение. Подобна практика на триене на клипове и коментари има и Nestle. Огромна вълна от недоволство се изля върху тях преди повече от година и прерастна в медийна буря. @suncho напомни в Twitter, че това се нарича ефекта на Стрейсънд. БТВ също трие доста коментари както от сайта си, така и от страницата във Facebook. Общо взето всичко, което е срещу медията независимо от езика и тона не оцелява дълго. Това предизвикваше недоволство, но не чак толкова – публичния открит контакт с обществото не е силна черта на която и да е медия, партия или институция у нас. След случая с това видео обаче може да видим някакво раздвижване.

А може би не… недоволни, недоволни, колко да сме недоволни. Замислете се малко – говорим за цензура. Господарите го казаха открито, подкрепиха ги продуценти, а сега виждаме нещо, което най-вероятно доказва модел на поведение. Като сапунка ли ще го гледаме или ще направим нещо по въпроса? Разговорът не се изчерпва с персонални нападки и декларации. Цинизмът диктува, че това вече е норма в медиите и не трябва да се учудваме. Ако сме толкова уврени в този ни цинизъм, дори Господарите да лъжат за друго, то поне обвиненията в цензура са верни. Престрашиха се да забият длето в стената на БТВ – хайде да удряме по него и да покажем истината.

Междувременно ще намерите копия на записа на доста други места.

Както сте забелязали, започна зимният сезон на сериалите. Ако не сте забелязали, значи спокойно може да пропуснете тази статия. По традиция в този период пускат най-добрите сериали, но към края на статията ще намерите няколко изключения на това правило. Тъй като е трудно да се следи дата по дата кога кое излиза, направих този график по дни. Това са дните, в които през следващите няколко месеца ще може да ги сваляте. Предишната вечер се излъчва в щатите и обикновено рано сутринта са на разположение. Арената на удоволствието ще е пълна и съм сигурен, че някой ще стигнат дори до република Замунда и бейовете на Пиратските заливи, за да ги получат.

Някои от заглавията са нови. Включил съм всички, които открих. Ако се сещате за някой – казвайте да ги добавя. Аз лично когато имам време ще следя House, CSI LV и Outlaw. Последния е доста обещаващ. Та ето календара:

	Седмичен календар на сериалите
Понеделник:	CSI Miami – Gossip Girl – Lost Girl – Boardwalk Empire – Family Guy – Desperate Housewives – Dexter
Вторник:	House – How I met your mother – Castle – Two and a Half Men – The Event – 90210 – Hawaii Five – Chase – Chuck – Weeds
Сряда:	One Tree Hill – Glee
Четвъртък:	Criminal Minds – Outlaw – V
Петък:	CSI Las Vegas – Nikita – The League – The Office – The Big Bang Theory – Fringe
Събота:	CSI NY – Star Wars: The Clone Wars – Supernatural
Неделя:	Merlin – Стъклен дом (излиза веднага в нета)

Интересното е, че това лято имаше изключително силни сериали като Leverage, White Collar, Covert Affairs, Eureka и Rookie Blue. Ако не сте ги виждали, определено ви ги препоръчвам в този ред.

Оставям ви с тази снимка на House:

Задача на медиите е да ни информират за света около нас. Поне така е по дефиниция. Работата е там, че светът и всички преплитащи се истории са толкова сложно нещо, че неизменно и традиционните медии се оплитат в мрежа на интереси и тайни.

Ако медиите са едно донякъде изкривено огледало на света, но и самите те са част от него, кой ни информира за медиите? Знаем, че има търговия на влияние, подмолни игри, изкривяване на истината и прочие. Кой у нас съставя подробен отчет на тези неща?

Фондация „Медийна Демокрация“ прави анализ на медийната среда, но техният фокус е по-скоро върху темите, за които се говори, а не връзките между разказвачите. Обединение от медии поиска осветляване на собствеността на всички издания и това е стъпка напред. Икономедия, като част от тази група започна кампания срещу няколко други вестника заради изкривяване на информация, клевети и обслужване на интереси. Дали това е достатъчно?

Причината да пиша всичко това е огромното впечатление, което ми направи едно предаване по AlJazeera – Listening Post. Какво знаете за AlJazeera? Преди да забележа Ричард Гизбърт и подробните му репортажи за това как медиите оформят обществата по света и аз си мислих, че е просто арабска телевизия, която се опитва да даде алтернатива на CNN и другите подобни. От това, което чуваме от западните медии, разбираме, че арабският международен канал е просто инструмент в ръцете на диктатори и терористи в Близкия Изток и толкова.

Зареден с такива впечатления предаването на Ричард Гизбърт обяснимо ме учуди. Направено е изключително грамотно, а и би трябвало – преди AlJazeera той е работил 11 години за ABC където е отразявал конфликтите в Босна, Чечня, Сомалия и Руанда. В Listening Post той не само проследява медиите по света, но и ни показва как си взаимодействат и влияят от световните събития. Погледът му е глътка свеж въздух на фона на откровената пропаганда на американските телевизии. Говори както за атаките срещу WikiLeaks и Джулиан Ансандж така и за дупките в цензурата на Китай. В едно от предаванията си той направи цялостен репортаж за филма South of The Border, където Олвър Стоун обикаля Южна Америка и говори с почти всички т.н. диктатори там. В интервюто си за The Listening Post, той показва, че тези държави имат и друго лице, което не виждаме – къде заради заглушителното боботене на медиите, къде заради културните ни различия. Учудих се да разбера, че всъщност почти всички лидери като Чавез са избрани демократично на избори одобрени от ООН и имат огромна популярност сред населението. Нещо, за което не се говори в черно-белите истории на ABC, BBC и CNN е, че те се борят с олигархия (предимно бели) създадена от предишните режими, която контролира повечето ресурси за сметка на местното население.

Доколко истории като тази за Южна Америка са верни или не, няма значение. Когато прекарате достатъчно време в наблюдаване на хората разбирате, че няма прави и криви – има гледни точки от които фактите се наблюдават и интерпретират. Задачата на медиите – нови или стари (колкото и да не обичам тези определения), е да ни дават тези различни интерпретации. Медийните конгломерати – като Труд/24 часа, Капитал/Дневник, Стандарт или Дума – застават съзнателно или не на на своята камбанария и не могат да се определят като обективни.

В това, разбира се, няма нищо лошо. Не мисля, че може да има обективна медия, както не може да има обективна личност. Когато съберем повече хора на едно място те почти никога не са коректив един на друг, а по-скоро натрупват грешките си. В този смисъл не виждам лошо да има субективни медии. И сега имаме такива, но това не е ясно заявено, защото се стигматизира както всяка публична тайна.

В този контекст смятам, че би било много полезно да имаме един такъв навигатор из медийното пространство като този, който Ричард Гизбърт създава в AlJazeera. У нас този тип говорене е по-скоро част от сблъсъците между политически и икономически интереси. Господарите и Слави просто докосват повърхността, а останалото се изчерпва с изчитане на печата. Мисля си, че е време да видим такова предаване и в България.

Нещо друго, което The Listening Post ни показва е, че можем да получим много качествен медиен продукт (както го наричат журналистите) от източни медии. Това мисля, че може да е вдъхновение за нашите журналисти, защото показва, че с малко инвестиции и използвайки социалните мрежи може да се постигне много. Друг дори по-добър пример е Russia Today. И те както AlJazeera публикуват всичките си предавания в YouTube и са удобни за гледане. Макар, че повечето наши телевизии пускат записи на сайтовете си, те още нямат смелост да се откажат от контрола върху съдържанието и това кой как го гледа. Чак тогава може да осъзнаят голямата полза от това да пуснат всичко свободно в такива мрежи. Просто има разлика между това да присъстваш в мрежата и да участваш в нея и това беше съществен момент в онзи дебат в Капитал.

И говорейки за мрежата като социална среда, друга важна особеност на The Listening Post е, че след всяка новина, която обсъждат, включват няколко минути с видео-коментари на техни зрители от YouTube. Накрая обикновено пускат някое viral видео, което е имало определен отзвук в медиите, за да покажат как нещо обикновенно може да получи широко внимание без непременно да има някаква художествена или медийна стойност.

Може да следите The Listening Post всяка седмица в YouTube. Публикуват новини и събират мнения във Facebook и Twitter. English Russia има аналогични канали: YouTube и Twitter.

Току-що свърши първият епизод на „Стъклен дом“. Определено ми хареса. Добър беше, но не беше много добър. Мисля, че е първият от класата на (по-лошите) американски сериали, които много от нас гледаме, но над доста немски, например.

Това, което ми хареса в първия епизод беше, че представиха добре героите. Имаше някои неизбежни клишета, но бяха добре поднесени. Диалогът беше естествен, без да залитат нито в посока на прекалено уличен език, нито към престорено снобарски. Подборът на актьорите определено пасва на героите и игра им ми хареса. В Twitter писаха, че играта на изчезналия син е била фалшива, но аз съм точно на обратното мнение. Също така историята е добра и има потенциал за завръзки и обрати.

Първият негатив, който забелязах е, че пилотният епизод не беше двоен. Станимир отбеляза, че всъщност е бил двоен. Вече почти всички сериали го правят и така се привлича повече внимание. Изглежда обаче точно този няма нужда от още реклама, защото всички говорят за него. Второто нещо е клишето за агента от ДАНС. Разбирам, защо са го направили такъв и че практически няма друга служба, от която да идва, но все пак съм сигурен, че всеки гледащ сериала се е засмял. Ако сте гледали CSI New York ще знаете, че това се използва и като тактика за подобряване имиджа на такива служби. Всъщност точно в CSI това се натрапва постоянно на зрителя, а в „Стъклен дом“ засега е добре направено. Друго, което не ми хареса е, че интригата засега е ясна. Искрено се надявах мрачният съдружник да не е поръчителя, но явно е. Щеше да е много по-заплетено и интересно, ако беше някой друг, а той беше просто зъл и алчен. Сега знам какво да очаквам.

Всъщност надявам се да ме изненадат. Доколкото разбирам ще е веднъж седмично и определено ще чакам следващия епизод.

Ето и коментарите в Twitter. „Стъклен дом“ стана голяма новина там и го обсъждахме още по време на серията:

Ако сте изпуснали епизода, може да го гледате направо тук.

В шоу програмите основният език се квалифицира като „народен“. Попаднах на Слави покрай (честно казано сполучливият му проект) „Добре дошли в България“ и там той каза, че правят шоуто според това, което се продава. Говорят на езика на народа. Същото правят Иван и Андрей. За жалост често и Росен Петров го прави, макар, че самият той ми допада като човек. Господарите пък са на вълни, но клонят към безбрежните простотии независимо от добрите им разследвания.

Какво е това езикът на народа? Какъв е народът ни? Напоследък се чуха безброй мнения, че Биг Брадър показва истината за семейството и хората ни. Да, и бройлерът във фризера ми показва физиката на птиците, но взирайки се в него няма да науча повече за особеностите на орнитологията. По-вероятно е да и замръзне мозъка. Точно това се случва с всички гореспоменати шоу програми.

Универсална истина е, че когато една група бъде водена на нивото на най-глупавия, всички в нея се държат така. Колкото и да не си го признават, медиите имат тази отговорност. Днес попаднах на извадка от открития актьорски клас на Тодор Колев. В статията естествено наблягат на пикантни подробности от миналото му, но за мен остана реплика на Станиславски: „На сцената може да си събуеш и гащите, но ако е оправдано и ако има смисъл“. Защо в момента Иван и Андрей, актьорите на Слави, а и самият Слави, Комиците, в Биг Брадър и въобще във всички шоу програми си свалят гащите и викат „Вижте и гласувайте със sms-и“? Каква е целта? В Биг Брадър твърдят, че показват представителна извадка от българите и правят социален експеримент. Нека проверят значението им в речника.

Доколкото ми е известно журналистите в България имат етичен кодекс. При това е подписан от всички по-големи вестници, радиа и телевизии. Зачетете се – за всяка една точка може да се сетите за поне един репортаж от последните 3 месеца, където принципите са били нарушени. Ще кажете – шоумените не са журналисти. Трябва да се съгласите обаче, че все повече хора получават новините си от точно техните предавания. И на къде води това – възмущаваме се от медиите, но дори този факт става „новина“, която да ни занимава няколко дни.

Сигурен съм, че ще се намерят хора, които в коментарите ще пишат, че не можем да очакваме друго в държава като нашата, че българите сме си виновни да търпим това и че всъщност само от това разбираме. Според пазарният принцип наистина предлагането се съобразява с търсенето. Според принципът на свободното слово всеки може да пише и каже каквото мисли, стига пряко да не засегне някой друг. Тези два принципа се използват като извинение от създателите на тези програми. Мантрата им е, че те са на по-високо ниво, но правят нещо за масите.

А може би не са. Може би Иван и Андрей не могат да направят нищо с реална културна стойност. Може би Слави не е способен да направи сериозно шоу с политически коментари или поне нещо от типа на The Daily Show. Може би Росен не може да избяга от мръсните шеги. Може би на всички продуценти и сценаристи това да им са възможностите. В крайна сметка не опира всичко до публиката, а какъв е потенциала на тези, които предлагат продукта. Извинения има всякакви. Етичен кодекс явно на практика няма.

Затова и повечето хора, които познавам и смятам за интелигентни избягват да гледат телевизия. Затова и блоговете с културен език и ценно съдържание преуспяват. Затова хората вярваме повече на някое що-годе познато име в мрежата, отколкото на утвърдените национални медии и журналисти. Но дали „новите медии“ ще преуспеят – може би не. Цинизмът на „старите“ си генерира сам аудитория като я тренира в простотия. Самозахранващ се пазар измерващ се с рейтинги и цени на реклами. 15 минути по-късно същите наричат политиците ни безпринципни. Дали виждат иронията?

Напоследък имам две любими реклами, които не мога да спра да си въртя. Първата я видях за пръв първо по The Voice и е за кроасаните 7 Days. Да си призная дори де знаех, че още ги има. Спомените ми за тях от преди доста години са като за сухи и спаружени. Рекламата обаче е супер яка. Направена е от DDB Sofia. На сайта им може да прочетете как са я направили. Благодаря на Йордан за линка. Ето ги и в Twitter, а това е клипа:

Следващата реклама е на душгел, който никой от нас не е и чувал. Рекламите за него обаче са просто уникално. Пълна пародия са на останалите, където ти казват, че ако не се миеш с техния продукт, кожата ти ще окапе и жените ще те мразят. Направена е обаче супер ефектно и целта й е да привлече вниманието както на мъжете, така и на жените, които така или иначе обикновено пазаруват тези неща. Интервю със създателите може да видите на Twit.tv, където са направили и дисекция на рекламата. Впрочем няма почти никакви специални ефекти – всичко е снимано наведнъж. Репликата в края на рекламата „I’m on a horse“ е станала толкова популярна в момента, че продават вече тениски с нея. Актьорът може да намерите в Twitter, а клипът е тук:

В центъра на Амстердам едно дизайнерско студио събира доброволци, които поставят стотици монети с различна степен на потъмняване директно на плочките. След известно време се получава красива картина с съобщение към преминаващите хора. Част от идеята е да се проведе експеримент дали те ще оставят скулптурата заради красотата й или всеки ще си вземе няколко монети с нищожна стойност.

На центъра на Берлин се вижда странна група ентусиасти с плакати „Безплатни прегръдки“. От време на време някой се престрашава и им позволява да го прегърнат. Не, не са умни джебчии – целта им е да скъсят разстоянието между хората с едно просто и естествено действие. След като получиш прегръдката ти става по-леко и продължаваш с деня си.

На почивка си в Лондон. Естествено отиваш да снимаш Биг Бен. Малко встрани виждаш палатки и плакати. Бързо осъзнаваш, че това е политически протест. Ако се зачетеш, ще разбереш, че не е един, а няколко – всеки с различна цел и искания. Наоколо няма медии – само туристи и забързани бизнесмени. Всички ги подминават сякаш са просякът, който виждаме всеки ден на път за работа.

Какво общо имат всички тези привидно отдалечени и несвързани събития? За тях научаваме от медиите. Идват новините в 8 и набързо се изброяват ключовите думи от деня. Ако нещо е хванало вниманието им, може да получи 80 секунди слава между бройката убити и времето. Толкова са много случките, че е невъзможно да се поберат всички в един толкова скъп сегмент. По принцип целта на протестите, флашмоб-овете и другите подобни е да хванат вниманието на медиите, за да може пророкуваното съобщение да стигне до цялото общество. Защо?

Анатомията на една инициатива се състои от едно ядро активни граждани с някаква амбиция. Кръвта на тази инициатива е ентусиазма им. Методите им са различни, но по възможност най-стряскащи (пример – хора в червена боя и опаковани в найлон като метафора за месото идващо от кланиците). Този организъм говори пряко с минаващите хора, но очите му са в камерите и репортерите наоколо. Защо?

Една медия се състои от репортери, фотографи, редактори, директори, рекламен отдел и т.н. Целта на една медия е да продава новини. Генерират се сензации и хората гледат. Медиите в съществото си са търговски дружества, които купуват информация, слагат й панделка и я препродават. Когато преценят, че една новина ще се харчи, те наблягат на нея. Ако твоята новина може да се представи популярно, тя стига до лавиците им. И сякаш това, което не е в медиите остава извън вниманието ни. Защо?

Защо инициативите трябва да се правят за медиите? Истината е, че много не се правят за тях. Идеята с прегръдките се прави за хората на улицата. Правят се изложби за минувачите. Организират се фестивали и събори. Група студенти замръзват за пет минути в Халите сякаш времето е спряло. Обществото прави нещо за обществото. Няма нужда да има смисъл. Слага се нещо на вниманието на останалите с надеждата, че то ще им даде някаква стойност. Виждаш го, взимаш го, харесва ти и казваш на приятел. Той го споменава на друг и новината върви.

Питали са ме много дали блоговете са новите медии. Стереотипът във въпроса е погрешен. Директната комуникация между хората не може да се сравни с тази на медиите. Хората произвеждат съдържание и консумират. При медиите само консумираме. Блогърите не са гилдия от нови журналисти, които да предоставят новините по малко по-модерен начин. Блоговете са продукт на нуждата, за която медиите само компенсираха през цялото си съществуване – възможността да говорим бързо с всички останали. Много се говори за предизвестената смърт на вестниците и като причина се посочва желанието на хората да четат в интернет. Затова и Капитал вече слага препратки към сайта си в печатното издание. Според мен проблемът е не в мястото на информацията – на хартия или на файл в някой сървър, а във формата. Не чета вестници не защото новините са остарели за разбиранията ми, а защото знам какво ще пише. Езика, формата, спектъра и анализа, с които се разисква случващото се, е толкова познат и стандартизиран, че прелиствам страниците само за да търся малкото ключови думи, които ми носят някаква стойност. Защо ми е да чета интервю с министъра на отбраната в някое издание, след като съм го добавил във Facebook и в Twitter и мога да говоря директно с него? Защо да чета за някой протест, след като се случва под прозореца ми или под този на някой познат? Живея на 2000 километра от София и научих 2 часа преди първото съобщение в новинарските сайтове за инцидента в Челопечене. Минути по-късно имах и снимки.

Инициативите не трябва да се правят за медиите и дори с медиите. Трябва да се правят с хората и за хората. Медиите помагат, но неизбежното препакетиране на информацията и очакванията на зрителите за подправен продукт донякъде развалят ефекта. Вина за това нямат журналистите – това е просто работата им. Дори да изключим автоцензурата и натиска под формата на ситен шрифт в договорите им, ако те не пакетират новината правилно, тя просто няма да се поеме от зрителите. Получава се затворен кръг на грешни очаквания и порочно предлагане. Същите тези журналисти с контактите, знанията, аналитичния ум и афинитета им към новини ще се и се справят прекрасно в т.н. нови медии.

Затова като говорим за смъртта на старите медии, не мисля, че трябва да гледаме към аматьорските (от гледна точка на журналистиката) прояви на блогърите. Трябва да гледаме в общуването между хората и в опитите на обществото да говори със себе си без посредник. Скъсявайки разстоянието между самите нас и то предимно извън интернет, променя разбиранията ни за достоверен източник на информация и предпочитанията ни към темите. Медиите няма да си отидат, а вече са започнали да се адаптират. Според мен ще се превърнат в открити официози на този или онзи интерес и просто още една брънка в голямата мрежа от говорещи хора.

Може и да греша, но по-скоро не.

Преди няколко дни в Neterra излезе свободния запис на късните новини от 20-ти Февруари и реших да ви ги пусна и тук:

Забавно е обаче да се види една такава останала следа от завършен сериал. Това показва до колко сериалите са станали важна форма на забавление. Някой виждал ли е други подобни случаи?

Снимките може да видите и във Flickr

В Арената може да видите последните два епизода от петия сезон на Stargate Atlantis. Още от самото начало си личи, че са съшити с бели конци – само и само да излезе някаква завършена история. По-запознатите с касовите сериали могат да забележат в 19-ти епизод стилът на CSI Vegas и Las Vegas. Струва ми се, че идеята там е екипа на Stargate да покаже на пук, че могат да правят и другия вид сериали, които все още остават на сцената. 20-ти епизод пък болезнено напомня последната част на Stargate SG1, където набързо прехвърлиха няколко действия, за да спасят нещо от унищожение и да предадат завършен вид.

Очаква се обаче историята да продължи. По SG1 пуснаха два филма – The Ark of Truth и Continuum. Обявен е и подобен за Atlantis за 2009. Жалко е наистина, че така свършва историята. Причините отново са финансови и както винаги няма много информация по въпроса. Чуха се слухове, че поради покачващия се долар и финансовата криза е трябвало да бъдат орязани много разходи и Stargate е един от първите потърпевши. Всъщност да си призная напоследък аудиторията му беше сериозно спаднала. Не се виждаха нови неща и все повече хора се умориха. Най ми е кофти обаче не заради самия сериал, а защото в него имаше шанс да се видят актьорите от SG1. Там историята беше истински интересна. Ще очаквам филма за да видя дали ще е също толкова глупав колкото The Ark of Truth.

Очаквам го с нетърпение. Пише, че ще пуснат първия епизод на 16-ти Септември, значи към 18-ти ще е в Арената. Припомням, че в последния епизод Амбър почина отчасти заради Хаус и сега всичко е с главата надолу. Снимките, които виждате тук са от фотосесия-промоция на новия сезон.

Един от най-очевидните плюсове на конвенционалната телевизия е изобилието от програми. Човек има избор между страшно много телевизии и различни предавания. В момента имам около 30-40 програми и повечето са доста интересни. Един голям проблем, който осъзнах истински едва днес е, че не може да се слагат на пауза предавания и филми, не може да отидете за малко до хладилника или банята и не може да пропускате паузите. Много се дразня, защото съм от хората, които гледат по три пъти една сцена във филма за да видя всички детайли в нея.

Когато свалите предаване от интернет от друга страна, рекламите вече са отрязани и въобще не ги виждате. Сега всеки път като гледам някой научно-популярен филм, се учудвам, че епизода не продължава веднага, а трябва да чакам 30 мин. Отвикнал съм. Друго предимство на епизодите от торенти е, че може да решите кога какво да гледате. Това е много важно, защото не ви се налага да чакате рекламите и да следите програмата.

Недостатък на теорентите е, че трябва да чакате да се свали. Този проблем го няма при online телевизията, но там повечето сайтове са платени. Основния проблем и при двете обаче е, че не всички предавания са в интернет. Наистина по-известните ги качват редовно, защото хората ги търсят, но ако сте фен на някое по-екзотично шоу, трябва доста да търсите.

Една друг белег на телевизиите е, че не ви се налага сами да решавате какво ще гледате. Някой друг подрежда програмата вместо вас. Това е и основната причина радиата да са все още толкова популярни. Липсата на участие от моя страна е едновременно предимство и недостатък. Предимство е, защото мога да си работя докато слушам радио и не се затормозявам. Недостатък, защото наистина много се затъпява пред телевизора. Ако видите тази реч тук, ще разберете, защо това е толкова голям проблем.

И така – не мога да реша кое е по-добро за сега, но мисля, че комбинацията ще сработи добре. Ще свалям любимите си предавания и ще гледам останалото по телевизията. Тя така или иначе постоянно е включена на музикалните канали. А и скоро сигурно ще ми омръзне. Хубаво е обаче да имаш телевизор като си уморен късно вечер, като има мач или някое друго събитие. Мисля, че не беше лоша идея да го вземем.

След поредицата от филми за Терминаторът (I, II, III), човек не можеше да очаква да излезе нещо добро. Правилото е просто такова – всеки филм-продължение е по-лош от предишния, а ако има сериал – по-добре да не се гледа. Пример за това е трилогията Blade (I, II, III), по който беше направен ужасен сериал.

Има разбира се изключения и едно от тях е „Хрониките на Сара Конър“ (Terminator: The Sarah Connor Chronicles). Въпреки, че тук-таме проличават бели конци в сценария, като минаване във времето за да дойдат в наше време и да могат да боравят с днешни технологии, всичко изглежда доста прилично. Сериалът е интересен и изненадва с нови неща. Препоръчвам на всеки фен на sci-fi филмите да го гледа. Минали са само 10 серии, което означава, че или ще продължи през лятото, или чак другата зима. Зависи кога сценаристите ще наваксат. Започна по никое време – Януари.

За филмът си спомних наскоро, когато бях на Cebit. Там се срещнах с един асистент от нашия университет Калман Граффи. В неговия екип разработват P2P технологии за нуждите на индустрията и бизнес мрежите. Опитват се и да разбулят митът, че P2P е технология, чиято единствена цел е нарушаване на лицензии. (Което ми напомня – сериалът го има в Арената) Имат доста интересни прототипи и идеи. Примери за това са services over P2P и социални мрежи върху P2P. Един от тях обаче ме притесни – казваше се SkyNet. Това е името на злия изкуствен интелект, който унищожава човечеството в Терминаторът. Описанието само потвърждава опасенията ми – самоорганизираща се интелигентна мрежа. Когато казах на Калман за притесненията ми, той отговори, че затова са я кръстили така и че е немислимо да се говори за изкуствен интелект. Още. Странното беше, че думите му ми напомнят страшно много на реплики от сериалът, за който писах горе. Почва да ме хваща страх. Сериозно.

[tags]Терминаторът, сериал, Blade, Terminator: The Sarah Connor Chronicles [/tags]

Източник: firstshowing.net

Добавих още няколко варианта на снимки към колекцията:

Thank you! Thank you very much.

[tags]слави, шоуто на слави, борис, ванчо, гола глава, мустаци, gimp, photoshop[/tags]

Има определено какво да се желае и от двете предавания, но при тези условия мисля, че екипа на Слави и Росен се справя повече от добре. Така или иначе Music Idol 2 ми доскуча и мисля почти да спра да го гледам. Може да погледна някой епизод за да видя дали при концертите да се подобрили нещата.

Впрочем снощи докато свалях „Пей с мен“ видях, че го сийдва един и в рамките на 10 мин. са се накачили 800 човека да свалят. Знам, че има система за измерване на рейтингите по телевизията, но зрителите в нета се пренебрегват. Трябва да се направи подобна обобщена статистика за свалянето на епизодите на торенти, както и гледанията по онлайн телевизиите. Мисля, че ще стане видна една значителна публика, която сега бива игнорирана.

[tags]пей с мен, music idol, шоу, конкурс, нова телевизия, слави, седем осми, бтв, сравнение[/tags]

Евала бате, евала Слави. Спирам да свалям Music Idol.

Ето няколко причини да харесвам сериала Heroes. Падам си по sci-fi сериалите и този за сега се оказва най-добрият. След StarTrek и Stargate разбира се. Ако продължават в същият дух, нищо чудно да ги надминат. Просто досега е нямало епизод в който да не съм бил шашнат.

Източник: nymag.com

[tags]heroes, sci-fi, сериал, причини, харесвам[/tags]

Ако не сте го гледали вече, това е било излъчено снощи в новините на БТВ. Кадрите са от поредната среща между синдикатите и министрите на икономиката и образованието. Мисля, че показват много красноречиво какво е отношението им към синдикатите. Според мен на тези разговори не се търси решение, а се пазарят за пари. Решението не е в ударно увеличение на заплатите (и вноските за синдикатите) или пък уволнения и съкращаване на училища, а реформи в образованието и последователна политика. Вече писах за това.

Това, което ме разочарова в този репортаж обаче е държанието на министъра на образованието. Досега го възприемах за сериозен човек, който иска да помогне на образованието, а не само да стои на поста няколко години и да разпределя бюджети. Изглежда съм грешил. Не мисля обаче, че липсата на воля у управляващите за промяна оправдава действията на учителите. В крайна сметка и тяхното съсловие е на същото дередже – говорим за пари, но не и за задължения и промени. Трябва да се дават повече пари за образование и заплати, но трябва и да има по-добри резултати. Последното всички го пропускат.

Свалих репортажа от арената.

[tags]репортаж, политика, образование, учители, протести, синдикати, бтв[/tags]

[tags]heroes, сериал, пародия[/tags]