Днес немският посланик в България Матиас Хьопфнер публикува писмо към редакторите на в. Монитор. В него той остро критикува цензурирането на критиката му към свободата на медиите у нас. Казвам „цензуриране“, защото са премахнати цели пасажи в крайния текст и смисълът на отговорите е бил променен. Още повече, че от Монитор са съгласували с посолството версия на статията различаваща се с публикуваната във вестника. По думите на посланика:

Имам разбиране, че поради ограниченото място някои въпроси от интервюто е трябвало да отпаднат. Версията, в която в края на краищата интервюто бе поместено, не бе обаче съгласувана в тази форма, и представлява смислово изопачаване, което не мога да приема.

Нека да ви припомня само кой е собственик на Монитор – „Нова българска медийна група“ на Ирена Кръстева. Не се учудваме, че редакционната им политика – модерният темин за цензурата – включва избягване на темата за свобода на медиите. Всички призиви на международни и местни организации за прозрачност на собствеността, морална орговорност на материалите и плурализъм са насочени точно към медии като Монитор. Точно заради липсата на критичност, заради поръчковите статии и очевидната самоцензура България е толкова надолу в класацията за медийна свобода.

Не си мислете обаче, че немският посланник не е свикнал на такова „орязване“ и затова се възмущава публично. И в Германия държавата и местните правителства се радват на медиен комфорт. Редакцията на статиите обаче става съгласувано или журналистът губи тъй ценения достъп до политиците. Медиите знаят за какво трябва да говорят и гледат да предстаят „добрите новини“. Немците, които осъзнават, че не получават всички факти и критична гледна точка се бунтуват, но на повечето не им пука, защото е трудно да се мисли по сложните проблеми. Германия обаче е в топ 20 по медийна свобода, а ние сме на 78-мо. Разликата в плурализма и качеството на медиите е сериозна и това, че „и ония не са светци“ не е извинене.

Работа на посланниците е да критикуват и насочват местните политики спрямо интересите на собствените си държави. Това е целта на писмото – да даде пример за глупава цензура на една важна тема, защото Германия има интерес у нас медиите да са силни и свободни. Тук не говорим обаче за манипулация на общественото мнение – за това има нужда от умело изкривяване на фактите и изместване на диалога. В случая имаме просто нескопосано информационно затъмнение – избягва се темата на всяка цена сякаш това ще накара хората да не мислят за нея. Е, не се получава очевидно.

Към края на писмото си г-н Хьопфнер цитира Оруел: „Ако изобщо свободата означава нещо, то тя означава правото да кажеш на хората нещо, което те не искат да чуят.“ Свободни ли са медиите у нас да го направят? Какво не искаме да чуем?

В съобщението си, медията отбелязва, че са започнали борба срещу пиратството и заедно с това са поръчали на YouTube да блокира стотици клипове и акаунти. Обясняват, че свалянето на записа на пресконференцията е страничен ефект (което е вярно) и заявяват, че действията им са от полза за всички останали телевизии и продуценти (ней мноу сигурно [с гласа на Зуека]). Повечето коментари в мрежата сочеха, че крайната цел на тази „борба“ е да премахнат цялото тяхно съдържание от мрежата, за да се продават абонаментите за новата им услуга Voyo. Това е вярно и съм съгласен, че такава услуга е нужна, но определено са тръгнали по грешен път. Ето защо:

Нещо похвално

Един от основните аргументи срещу ACTA е, че бихме си плащали за съдържание, ако въобще беше възможно да го получим по лесен и достъпен начин. Voyo е нещо такова – портал, където са събрали всичката си продукция, новини и клипове. Разгледах го, изглежда сносно и каталогът е пълен. Не познавам някой, който го е пробвал, а е много важно колко им е бърз нета и дали ще издържат на натоварването. Това е много важно, защото ако ще поддържат streaming с високо качество трябва да имат стабилна връзка, която да не дразни с прекъсвания. За този тип услуги говорехме покрай ACTA и е похвално, че BTV са се заели да я развиват на доста достъпна цена. Обаче…

Стъпка напред, две назад

Voyo e… ОК. Цената е ниска, но пак не бих използвал сайта, защото не знам какво е качеството и не знам колко ще са коректни. Това са двете най-важни неща в платеното streaming съдържание. Най-вече няма да го ползвам, защото не е достъпно от чужбина. Впрочем на сваления профил в YouTube, който разбуни духовете, пишеше ясно, че качва, за да могат и в чужбина да гледат БГ телевизия. Пише, че ще го поддържат в бъдеще, но да видим кога.

Да кажем обаче, че тези неща са налице. Основната причина повечето хора да не ползват този сайт ще бъде не, че сме скръндзи и сме свикнали на безплатно – просто Voyo не ни носи нищо ново. Това е. За да привлечеш потребителите към един нов продукт, трябва да покажеш с какво е по-добър. Сега обаче получаваме същото качество от торенти и видео сайтове напълно безплатно. При това е доста по-удобно от техния портал. За да се наложи техния породъкт, трябва реклама, промоции, интерактивни възможности и начини за споделяне.

Тяхното решение – просто ще блокират всичко друго. Да, те са правоносителите. Технически по закон имат право да изискат всяко тяхно съдържание да се свали. Затова и са започнали „борба с разпространението на пиратско съдържание в интернет“. В тази борба обаче те се бият със собствените си зрители и клиенти. Какво е пиратското съдържание и кой го разпространява? Това са обикновени хора, които го свалят от други обикновени хора и на свой ред оставят трети да го свалият. Това е мрежа, в която съдържанието се разлива от възел към възел според търсенето. Колко хора около вас познавате, които НЕ свалят торенти? Много са малко, нали? С тази си стратегия BTV практически обявява война на същите хора, които иска да направи свои клиенти. Дали е правилната стратегия това?

Още една стъпка назад към пропастта

Дали една услуга ще успее или не е сложен въпрос. Понякога нещо много малко може да обърне каруцата. Ето поредното такова – не може да се сваля съдържание. Всеки ден аз си свалям TED лекции на таблета и ги гледам в градския транспорт. Понякога качвам сериали и предавания на USB и ги гледам на телевизора. Това възможно ли е с Voyo? Технически – може би да, но е забранено. Веднага се превръщате в нарушител.

Вторият аспект е липсата на интерактивност и възможност за споделяне. Ако искам да споделя запис от конкретно предаване по BTV в блога ми, аз няма да мога в бъдеще. Особено, ако наистина премахнат всички клипове в YouTube. Настрана от факта, че така ще пострадат самите им продукции, изгарят се мостовете към креативността на зрителите. Те за телевизията са просто потребители – консуматори на продукта им, които най-нагло не са си плащали до сега. Всъщност това не е изцяло вярно – в „Аз, репортерът“ се качват текстове и снимки, които BTV използва. Потребителите са ценен източник на информация за техните предавания, които после се продават. Разбира се, качването на снимки е доброволно, но е изключително непропорционално. BTV излиза от мрежата с това си действие и се изолира в собствен платен балон на самоувереност.

Ще си платим

Най-вероятно няма да успеят да премахнат всички записи в мрежата. Може да блокират в YouTube, да заплашат Арената, да пращат Дачков на частни сайтове, но историята ни учи, че блокирането никога не сработва. Така на практика ще си платим, но не финансово, а със загуби на съдържание и възможности.

Не малко медии по света въведоха платено съдържание. Това бяха най-често вестници и някои от тях успяха, а други не. Причините са сложни и не толкова ясни. Аз знам обаче за какво бих платил – нещо качествено, нещо ново, нещо по-добро. Преди бях абониран за Егоист – плащах да ми го докарат чак в Германия. Развалиха списанието и спрях да плащам.

В BTV има множество качествени продукции (макар и вече с една по-малко) и за някои от тях бих платил … понякога. Липсва обаче постоянство и обхватност на това качество. По-скоро бих казал, че имат силни моменти и доста слаби. Едни силните са Код:Криминално и Комиците, а слаби са ток-шоу елементите в доста от другите предавания. Музикалните албуми се продават с 2-3 хубави песни и 10-тина за пълнеж. Това е една причина почти да не се купуват. Защо да плащам за този тип телевизия?

Когато видя някоя статия, която максимално се приближава до мнението ми, гледам да не разпъвам още локуми. Затова не съм писал за казуса Господарите – БТВ до сега. Статията „Пълен буламач“ на Тома Захариев в WebCafe.bg казва всичко. Днес обаче се случи нещо интересно. Преди час във фейса излязоха съобщения, че запис на пресконференцията на Халваджиян в YouTube е бил изтрит от БТВ. Може да проверите сами.

Има една малка подробност – блокиран е изцяло потребителят, а не само записът. Едната възможност е да е качвал предавания на БТВ и затова да са го нападнали. Това обаче няма как да го проверим. В същото време доста посещавани клипове с предавания на телевизията стоят необезпокоявани отдавна. Другата възможност е конкретният запис на пресконференцията да е бил изключително гледан и БТВ да са решили да действат. Тази версия е вероятна, защото намерих линкове към клипа в много сайтове.

Тази форма на цензура е колкото притеснителна, толкова и безполезна. Напомня много на това, което сайентолозите направиха преди 4 години сваляйки клипа на Том Круз. Резултатът беше надигането на Anonymous и прерастването му в политически активно движение. Подобна практика на триене на клипове и коментари има и Nestle. Огромна вълна от недоволство се изля върху тях преди повече от година и прерастна в медийна буря. @suncho напомни в Twitter, че това се нарича ефекта на Стрейсънд. БТВ също трие доста коментари както от сайта си, така и от страницата във Facebook. Общо взето всичко, което е срещу медията независимо от езика и тона не оцелява дълго. Това предизвикваше недоволство, но не чак толкова – публичния открит контакт с обществото не е силна черта на която и да е медия, партия или институция у нас. След случая с това видео обаче може да видим някакво раздвижване.

А може би не… недоволни, недоволни, колко да сме недоволни. Замислете се малко – говорим за цензура. Господарите го казаха открито, подкрепиха ги продуценти, а сега виждаме нещо, което най-вероятно доказва модел на поведение. Като сапунка ли ще го гледаме или ще направим нещо по въпроса? Разговорът не се изчерпва с персонални нападки и декларации. Цинизмът диктува, че това вече е норма в медиите и не трябва да се учудваме. Ако сме толкова уврени в този ни цинизъм, дори Господарите да лъжат за друго, то поне обвиненията в цензура са верни. Престрашиха се да забият длето в стената на БТВ – хайде да удряме по него и да покажем истината.

Междувременно ще намерите копия на записа на доста други места.

Доста неща се случиха от петък насам. Тогава пуснах протеста си срещу ACTA и последвах тези, които отдавна предупреждаваха за опасностите. Доста блогове писаха по темата и ще се опитам да изброя някои от тях по-долу.

Може би първата медия, която реагира, беше в. Труд. Заглавието им обаче подвежда много определяйки подписа на кабинета като „смърт за торентите„. След това цитират мен и Емил, като пропускат същественото – вредата върху много сфери извън мрежата и върху свободата на споделяне като цяло. Дори ги дадох като пример за ранен сигнал за медийна контраатака. От това заглавие пострада и Мария Илиева, която честити „победата“ на всички изпълнителите (премахнала е вече коментара си). Отговорът не закъсня и сега реакцията й бива осмивана масово във Facebook и Twitter.

Като говорим за социални медии, в тази група ще намерите доста хора интересуващи се от темата. Няколко ентусиаста пък организират протест срещу подписа на България, който ще се проведе на 11-ти февруари и ще тръгне в 11 часа от НДК. На тази дата ще има глобален протест срещу ACTA. Ако има във Frankfurt, ще се опитам да кача снимки. Ето тук може да си свалите Anon маска за отпечатване, ако не искате да изпъквате от тълпата. Тук има и една по-сложна в 3D.

Доста медии пуснаха материали по темата – най-вече цитирайки блогъри и анализи в чужди медии. Основният фокус беше върху това, че би се спряло пиратството в мрежата. Една ранна статия в Капитал Daily ми направи впечатление – „Без неудобства„. Там доста точно и ясно се проследяват решенията на правителството и липсата на прозрачност. Една статия на Дневник от днес обаче уцели десетката – „Какво е ACTA и как ощетява интернет потребителите. Отговаря конкрено на някои арументи в подкрепа на споразумението и очертава основните проблеми.

От блогърите, трябва да спомена отново Нели Огнянова, която днес описа ACTA като инструмент за приватизиране на цензурата онлайн. Погледнете и по-ранните й статии за други препратки. Бивол пък пусна цитати от Wikileaks с мнение, че Борисов е натискан пряко от щатите, за да подпишем ACTA. За още мнения посетете Пейо, Eneya, Комитата, Еverhooder, Тишо, Странгера, Method-X, 111bits, Григор Гачев, Костадин и Ангел Игов. Има още много и ще ги намерите във Facebook, Twitter и Блогосферата.

Важно е да запомним

Трябва да отбележим е, че споразумението претърпява много промени през последните 3 години. Голяма част от ранната критика се основава на изтекли становища и части от документа. В днешният си вид, който може вече да прочетете сами, е в известна степен по-либерален и някои драконови мерки са отпаднали. Една такава е временната възбраната за достъп до мрежата при три нарушения. Останали обаче са доста спорни текстове, като това, че доставчиците на интернет трябва безапелативно да предоставят лични данни на клиентите си пряко на други компании и то само при съмнение за нарушаване на интелектуални права. Също така е възможно да се криминализира използването на технологии, които позволяват споделянето на пиратски копия (като торентите и Skype) или използването на системи за скриване на самоличността (като TOR мрежите използвани от Anon, Wikileaks и много репресирани активисти). Аналогични мерки са приложени и при предполагаемото нарушаване на патенти в производството.

Европейската Комисия пусна документ за „митовете около ACTA“, който общо взето (взимайки предвид изказвания в европарламента) казва две неща: „прозрачно сме обсъждали споразумението, но май никой не знаеше“ и „обещаваме, че компаниите няма да нарушават права ви“. Днес в Twitter комисаря по дигиталното развитие Круз отклони въпросите за ACTA и върна топката на комисаря по търговията. В този смисъл, един от аспектите, срещу които протестираме, е почти пълната липса на прозрачност и яснота кой е участвал в изготвянето, какво е променяно, кой ще упражнява контрол и какви са очакваните резултати.

Още проблеми с ACTA заедно с конкретни текстове в споразумението ще намерите при Eneya.

Други статии от по темата за ACTA

Кампания „Дарете кръв. Спрете ACTA!“ – една прекрасна идея за различен протест срещу ACTA. Дарете кръв и покажете, че споделянето е от жизнена важност

Министри спрямо продуценти за ACTA – сравнение на позициите на продуценти и министри спрямо спорното споразумение

ACTA – илюзията за решение – преглед на опитите да се успокои ситуацията с обявяване, че проблемът е решен

Между редовете на ACTA – корекция на някои грешки в аргументите ми и допълване с препратки към анализи на споразумение

ACTA или как се обират човешки права – първата ми статия по темата описваща основните опасности и даваща линкове към полезна информация

Вероятно не знаете какво e ACTA. На български акронимът би се превел „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането„. Много за него е забулено в тайна. В основите си би трябвало да защитава интелектуалната собственост и да спре ментета на световен мащаб. Такъв механизъм срещу фалшивите стоки в известна степен наистина е нужен. Всичко би било наред, ако обаче три очевидни заплахи не бяха налице:

Надали сте чули нещо за това в медиите – просто всички си мълчат очаквайки официална реакция на кабинета. След подробен анализ си проличава, че възможностите за ограничаване на свободното изразяване в мрежата са дори по-сериозни от тези на SOPA и PIPA. Това бяха проектите, срещу които се надигна огромен отпор както в щатите, така и по цял свят. Кой би предполагал, че зад ъгъла дебне „Големият Брат“ на тези проекти – ACTA.

Тук не говорим просто за спиране на торенти! Този договор задължава всички държави да предоставят на мултинационалните корпорации всякаква лична информация за предполагаеми престъпници и действа извън всякаква легална рамка и разбирания на отделните страни. Наказуеми са както тези, които „крадат“ интелектуална собственост, така и онези, които пренасят информацията – като интернет доставчици и hosting компании. Дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана и може да засегне дори блогъри, които споменават търговска марка в критична статия. Същото важи за иновации на малки компании, по-евтини алтернативи и generic лекарства, които не се нравят на големите корпорации. Повече за последствията на ACTA ще намерите в блога на Нели, която следи случая отдавна.

Ето и лошата новина – България вече е подписала споразумението. Това стана вчера в Токио, като посланика ни е бил упълномощен от кабинета на 11. януари. За жалост, не съм запознат с процедурата на одобрение, но се надявам да трябва ратификация от парламента, за да имаме шанс да го спрем. Европейският парламент вече е излязъл с резолюция против ACTA, но въпреки това Комисията е сложила подписа си в Токио. През юни се очаква да бъде внесен за ратификация в Европарламента и точно там ще трябва да бъде отхвърлен, за да спрем това безумие. Пейо съобщи, че дори докладчикът им днес е подал оставка в знак на протест срещу тайното придвижване на всички решения и умишленото избягване на всякаква прозрачност.

Не знам всички факти. Не съм изчел цялото споразумение, което до скоро дори не беше публично. Анализите се базираха предимно на изтекла информация. Това не е просто търговско споразумение, а над-правителствен и извън-съдебен пакт. Без да навлизаме в конспиративни теории, можем спокойно да го наречем и таен, тъй като почти никакви детайли около дискусиите не са известни. В Полша имаше масови протести срещу това, че страна им е подписала. У нас, както и в много други държави, дори не сме чували за него. Приоритетът сега е да проверим дали не късно да го спрем, как можем да го спрем, кой и защо е решил да се подпише това от името на България. До няколко седмици трябва да започнем да пишем на депутатите и евро-депутатите ни да гласуват против споразумението. Ако си мислите, че отпорът срещу SOPA е бил пресилен, то той въобще няма да бъде достатъчен за това, което ни готвят сега.

И не, въобще не съм параноичен. Просто чета, виждам и се опитвам да разбера. Пробвайте го докато ви е още позволено.

За повече информация: Блогът на Нели, StopActa, Wikipedia, обяснението на ЕК, решението на кабинета ни от ноември и други статии за ACTA.

Следващи статии от по темата за ACTA

Кампания „Дарете кръв. Спрете ACTA!“ – една прекрасна идея за различен протест срещу ACTA. Дарете кръв и покажете, че споделянето е от жизнена важност

Министри спрямо продуценти за ACTA – сравнение на позициите на продуценти и министри спрямо спорното споразумение

ACTA – илюзията за решение – преглед на опитите да се успокои ситуацията с обявяване, че проблемът е решен

Между редовете на ACTA – корекция на някои грешки в тази статия и допълване с препратки към анализи на споразумение

ACTA и нарастващата вълна на недоволство – обзор на дискусии и аргументи, които се появиха в медии и блогове през двата почивни дни

Днес в Монитор има интересна статия за това, което ни готви Фидосова с новият избирателен кодекс. Излиза, че ще третират всичко в интернет като медия и ще прилагат същите ограничения, както в печатните медии. Ако публикувате нещо, което „по някакъв начин засяга определен кандидат или накърнява доброто му име“, ще търпите същите санкции. Това важи както за интернет страниците на големите медии, така и за Facebook, блогове и форуми. Най-интересното е, че се забранява публикуването на анонимни материали. Всеки собственик на сайт (нещо, което тепърва трябва да се определи законово) трябва да сваля такива материали и да даде право на отговор без да го коментира.

След първоначалната изненада, бих могъл да кажа, че подкрепя някаква форма на изборен контрол над online медиите. ОБАЧЕ! Първо както е медия, второ кой е медия и трето какво означава контрол? Аз медия ли съм? Трябва ли да ме сърдят заради сайта/twitter-а БСП Реалност, в който давах линкове към всички новини изобличаващи БСП в лъжа по време на изборите? Или, ако с някой приятел обсъждаме във Facebook кой кандидат какъв простак е, ще определят ли чата ни като медийно изказване заслужаващо глоба? Ако откажа да платя, в ареста ли ще ме вкарат?

Нека оставим настрана липсата на чисто техническа възможност изборната комисия да следи Facebook и всички блогове. Нека и да забравим колко е невежо да си мислят, че ще забранят анонимните блогове и изказвания. Какво е online медия? Аз не съм такава в смисълът, който Фидосова и сие залагат. Ако аз публикувам слух срещу кандидат или партия, това е нещо, което споделям с приятели. Не могат да ме спрат на улицата и да ми забранят да говоря за изборите. Тук проблемът трябва да опира до дефиницията на „официално лице„. Ако аз съм част от щаб на някоя партия, тогава думите ми определено ще са клевета. Същото важи за сайта BoyKostov, с копия на който Фидосова явно иска да се пребори. В такива случаи наистина трябва да се глобяват сайтовете, но при доказана пряка връзка с една или друга партия. Това бих подкрепил.

Ако въобще тези нови забрани влязат в изборният кодекс, те биха сработили само при подаден сигнал. Надали някоя партия ще си вкара автогол като насъска ЦИК срещу Блогосферата. Най-вероятно ще има санкции срещу Дневник с тяхното отразяване на предпочитаните футболни отбори или секции от сайта в съответните партийни цветове. В същото време не бих се учудил да има атаки към индивиди, като знам каква е интернет културата и „напредничавото мислене“ на политиците ни като цяло. Затова и толкова общи дефиниции за online медии и откриване на ловен сезон за блогъри, е не само глупаво, а и опасно.

Не, че не ми се стои в ареста за 1-2 вечери заради нещо такова – ще стане супер материал за блога. Дори си мисля, да пускам всеки ден по време на предизборната кампания по един идиотски слух за случайни кандидати – ей така, за да тествам системата. Програмистите така правим.