европа – Блогът на Юруков

Вирусът Зика, комарите и климатичните промени

Боян Юруков — Thu, 28 Jan 2016 14:24:21 +0000

Паниката около вируса Zika започна да набира сила в последната седмица, но за измеренията на проблема се знае от много месеци. От две години се следи пренасянето му през океана, а в края на 2015-та имаше скок на малформациите сред родените в Бразилия – по-спрециално микроцефалията, случаите на която скочи от 150 на година до 4500 само за няколко месеца. Затова вече съвсем сериозно се говори за възможността това да стане глобална пандемия.

Все още не е установена сигурна връзката между Зика, микроцефалията, синдрома на Гилен Баре и други неврологични заболявания. Открита е обаче достатъчно силна корелация – почти всички родилки с деца с микроцефалия са били заразени с вируса. Има много неясни неща около самата болест, дали и как е мутирал вируса, за да се стигне до това. Знаят се обаче няколко важни неща.

Първото е, че трябва да се избягват пътувания в централна и Южна Америка. Особено от бременни или жени, които искат имат деца. В растящ брой страни дори има препоръки местното население да отложи планираните бременности с 6 до 24 месеца. Ако все пак се пътува, трябва да се взимат всички мерки за предпазване от ухапване на комари – мрежи, препарати, добре покриващи дрехи.

Вирусът се предава чрез ухапване от комари от род Aedes. Не е ясно все още дали е възможен пренос по кръвен и сексуален път. За да се зарази човек, трябва да е физически в популация на хора, които са заразени, защото комарите не живеят дълго и изминават малки разстояния. Затова, за да се стигне до епидемия където и да е, трябва да има две условия – заразени пътуващи да внесат вируса и голяма популация комари, които да го пренасят между хората.

Вчера беше съобщен първият диагностициран случай в Европа – турист връщащ се в Дания. Важно е да се разбере, че той се е заразил някъде в централа или Южна Америка, а не в Европа. Ако обаче заразен не бъде диагностициран при пристигането си, бъде ухапан от комар и комарът пренесе болестта на други, то тогава вече би имало местно заразяване. Също вчера излязоха данните на НСИ за пътуванията на българи в чужбина и посещенията на чужденци у нас. От тях може да си направим извод, че поне няколко хиляди всяка година пристигат от региони, които страдат от вируса. Не е задължително обаче внасянето да е диркетно – ако се потвърди местно заразяване където и да е в Европа, въпрос на време е да се случи и в България.

Видът комари преносители на вируса е Aedes albopictus или азиатския тигров комар и е все по-разпространен в Европа. У нас е потвърден официално от няколко години в Бургаска област, но към януари 2016-та вече има данни за разпространението му и в селища до 200 м. в области Благоевград, Враца, Монтана, Пловдив и Стара Загора. Не е изключено разпространение и в други селища в Дунавската равнина, Горнотракийската низина и долините на реките Струма и Места. Тази карта показва уязвимите зони:

В рамките на Европа към октомври 2015-та се вижда, че е вече разпространен (в червено) в цяла Италия и Албания, части от Гърция и средиземноморското крайбрежие на Франция и Испания.

Тук се намесват и промените на климата. Оказва се, че в следващите десетилетия условията за комарите от този вид ще стават все по-добри в почти цяла Европа. Така има потенциал да завладее цяла Германия и Франция. В България вече присъства, но не е ясно как ще се развие. Третирането с препарати има ефект, но не се пръска навсякъде, а и комарите бързо стават резистентни и трябват сериозни инвестиции в нови разработки.

Така има съвсем сериозен риск промените на климата да помогнат на една доста сериозна епидемия в Европа. Това не е задължително да е дори Зика – треските денга и Чикунгуня също се пренасят с този вид комари и заедно с маларията взимат много повече жертви всяка година. Това, което прави Зика страшен, е друго – повечето заразени ще я прекарат като лек грип и затова не биха се обърнали към лекар. Липсата на диагностика означава, че измеренията на заразата може да останат скрити доста преди първите случаи на увредени деца или да забележим рязък скок в неврологичните заболявания. Както виждаме в Бразилия, където има епидемия от Зика, такива има много. Най-страшното е, че лечение и ваксина за Зика няма – т.е. веднъж заразен, човек би могъл да го предава неизвестно колко дълго.

Трябва внимателно да следим как ще се развият нещата. Не трябва да забравяме, че идва лято, а с него и комарите в южна Европа и източна България. Ако пътувате към южна и централна Америка, запознайте се със симптомите и правете всичко, за да се предпазите от комари. При най-малки съмнения се консултирайте с лекар.

Повече информация:

Вчерашното съобщение на Националния център по заразни и паразитни болести
Предупреждение на Министерството на здравеопазването от днес
Aedes albopictus в Европа сега
Анализ на разпространението на Aedes albopictus в бъдеще
Информация на ECDC
Информация на CDC

Рискът от бедност и информационно изкривяване

Боян Юруков — Tue, 04 Nov 2014 15:06:39 +0000

Интерпретацията на всяка една статистика е най-важната част от отразяването ѝ. Затова трябва да сме сигурни, че сме я разбрали. В последните дни излезе новият доклад за риска от бедност и социално изключване през 2013-та. Както се очакваше, гръмнаха заглавия, че сме най-бедни, половината българи живеят в немотия и не могат да си намерят работа. Да, най-бедни сме в ЕС. С колко обаче и дали останалите скандални твърдения в медиите са верни?

Нека погледнем изводите от доклада – 48% от българите са в риск от бедност или социално изключване. Някои цитират, че през 2008-ма цифрата е била 44.8%, но пропуснат да кажат, че миналите три години сме били над 49%, а преди 2008-ма – над 60%. Тоест – подобрение има. Все пак, цифрата е изключително висока – почти половината население. При това сме доста над Румъния, Латвия и Гърция, които имат между 35 и 40%.

За да разберем причините, трябва да се вгледаме в дефиницията на този индекс (1), която има няколко компонента. „Риск от бедност или социално изключване“ – за да е човек в такъв риск, трябва да отговаря на поне едно от изброените условия.

Риск от бедност

Това означава (2), че човек получава по-малко от 60% от средния изравнен доход за страната след социални плащания. Изравненият доход (3) се смята за домакинство спрямо колко и какви членове има. За 2013-та е 280 лв. на човек на месец за България. Тоест за семейство с едно дете целият доход трябва да е под 840 лв. Този критерий не означава, че тези хора са бедни, а че през тази и поне две от предходните три години са получавали доста по-малко от останалите в страната. Рискът от бедност също така не означава непременно нисък стандарт на живот, както изясняват от Евростат.

За България процентът преди социалните плащания е … 25.9% за 2012. Това явно се пропуска от доста медии. По-внимателните казват, че почти половината българи са в риск от бедност. Останалите директно ги обявяват, че са бедни. Всъщност нивото от почти 26% е същото както в Австрия и Швеция и доста по-ниско от Белгия, Дания и Англия. Причината е в сравнително равното разпределение на заплатите в България.

След социалните плащания дялът пада до 21%, което е високо за Европа, но не от най-високите. По-добре е от Румъния, Гърция и Испания. Пенсиите и социалните плащания у нас са най-ниските, но ниската цена на живота компенсира донякъде. Отново обаче тези 21% са доста по-малко от 49.6%.

Сериозни материални лишения

Този индикатор ми е любим, защото с него най-много се спекулира. Той означава (4), че едно домакинство има сериозен проблем с поне четири от следните неща:

да плаща наем, заема или сметки

да отоплява дома си адекватно

да посрещне неочаквани разходи

да яде месо поне през ден

да си позволи една седмица почивка

телевизор

миялна машина

телефон

кола

Процентът българи, които декларират, че не могат да посрещнат неочаквани разходи е около 69% за 2012 при 40% средно за ЕС. 52% от българите заявяват, че не могат да си позволят месо или риба всеки втори ден при 12% средно за ЕС. 44.9% заявяват, че не могат да си затоплят дома адекватно. Тук изброявам само цифри. Познавам малко хора, които биха си признали, че могат да си позволят едноседмична почивка където и да е, независимо, че го правят дори два пъти годишно. То нашето море почивка ли е? Или в планината?

Около 45% (5) от българите са отговорили, че имат проблем с 4 или повече от изброените горе неща. Вие си преценете доколко това е реално. На практика този компонент е отговорен за високия процент на целия индекс. Другите два са значително ниски и ни поставят ако не в средното за ЕС, то поне малко над средното.

Домакинство с ниска трудова интензивност

Това е сложен термин обясняващ (6), че семейството е предимно безработно. Под „предимно“ се разбира, че общо за годината се събират не повече от 4-5 месеца работа за семейство с двама възрастни в трудоспособна възраст. Този индикатор показва каква част от населението живее в такива семейства.

По всички индикатори (7) сме на добри позиции в Европа. При самотните възрастни – 24.3% сме по-добре от Белгия, Дания, Финландия и Англия. При самотните родители с деца – 35.4% изпреварваме Белгия, Гърция, Малта и Англия. При най-честия случай – двама родители с деца – 8.2% и сме по-добре от Хърватска, Белгия и Гърция. Единствено при двама възрастни с три или повече деца сме на най-ниското ниво, най-вероятно заради сериозната безработица при ромите. Средното ниво на всички тези показатели обаче ни поставя пред доста европейски държави.

Е да, ама сме бедни

Абсолютно. Няма спор, че заплатите, пенсиите, социалните плащания и свободния капитал след всички разходи за живот са най-ниски в Европа. Индексът „Риск от бедност или социално изключване“ обаче не мери това. Той мери каква част от населението обективно получава доста по-малко от останалите или декларира, че има проблем с основни нужди.

В България индексът се припокрива почти изцяло с деклариралите, че не могат да си затоплят къщата, че не могат да си позволят едноседмична почивка и че не могат да си позволят месо или риба всеки втори ден. За първото бях спорил преди. Липсата на изолация и свободен пазар на енергия е сред основната причина за проблемите с отоплението, но има го и момента с възприятието. Всъщност всяко изследване включващо анкета за личното възприятие според мен трябва да се нормализира спрямо индекса на щастието, колкото идиотски да е той сам по себе си. Така ще се покаже как се чувстват анкетираните за дадено нещо спрямо общото си ниво на песимизъм.

Най-вече, трябва да имаме едно наум като четем за подобни индекси и съответно журналистите трябва да внимават какво пишат и как интерпретират данните. Днес Иван Бедров писа как читателите не трябва да вярваме на очевидно идиотските новини. Как трябва да сме критични и да се замисляме преди да споделяме нещо. Да, наистина филтърът не трябва да е само при журналистите, а при читателите. Ние като потребители на новини трябва да награждаваме или наказваме медиите на база качество. В същото време заглавия като тези, които споменах в началото, са значително по-трудни за отсяване. Първо, защото повечето хора не разбират грам от статистика, но най-вече защото не всеки читател има време да се рови в дефинициите на Евростат.

Не ни трябват нито черни, нито розови очила

Най-лошо обаче е, че такива гръмки заглавия, дори да ги пренебрегваме, изкривяват възприятието ни за нещата. Всеки път, когато обсъждам такива индекси и данни, ме нападат, че отричам бедността и проблемите в България. Това не е така – отричам грешната интерпретация. Който и да питате по улицата ще ви каже, че всички в България живеят в немотия, освен ония няколко дето крадат яко. Всеки вярва, че средната продължителност на живота от над 70 години е глупост, защото, виждаш ли – всички негови починали познати са били около 50-те. Докато пиша тази статия пуснах бърза анкета във Facebook – не колко от познатите ми са в горния индекс, а каква е преценката им за процента българи в риск. Цитираните цифри бяха 60, 70 и дори 80%. Реално са доста по-малко от това, а тук дори не включваме сивата икономика.

Това крайно песимистично възприятие не почива очевидно на цифри или факти, а на масово наложената депресия. Лошите новини стряскат, продават и привличат, но страничният им ефект е, че изкривяват възприятието. Така сме склонни да вярваме на всякакви крайно лоши и натрапчиво идиотски новини. Не!Новините започнаха да приличат на истински, ако съдим по заглавията на уж сериозните медии. Не защото са истински, а защото е подменено възприятието ни за нормалност.

Дефиниции и данни:
(1): Risk of poverty or social exclusion
(2): Risk of poverty
(3): Equivalised disposable income
(4): Material deprivation
(5): Material deprivation and low work intensity statistics
(6): Persons living in households with low work intensity
(7): Proportion living in households with very low work intensity 2012

Е, нали е модерно да сме най-зле

Боян Юруков — Fri, 27 May 2011 01:31:22 +0000

Е, нали е модерно да сме най-зле. Защо да не сме най-зле и за самоубийствата, сигурно е част от модата.

Цитирам коментар на Темелков (блог, twitter) под статията, която ще обсъждаме тук. Става въпрос за сензацията на д-р Михаил Околийски, която Дневник са цитирали. Не съм бил на пресконференцията, не познавам работата на доктора и въпреки, че много уважавам Дневник, те явно сериозно са преувеличили. Или това, или за една иначе добра кауза е използвана злокобна сензация с цел привличане на вниманието.

Е, успяха – 130 коментара и 2000 прочитания за 5 часа. Заглавието, за което говоря, е „България се оказа с най-много самоубили се в Европа„. То започва с това, че сме на първо място по успешни самоубийства в малкия ни континент. Това просто не е вярно. Замислете се само – кои страни са пословични със самоубийствата си? Скандинавските разбира се. За да не голословнича, ето ви списъка в Wikipedia на световната класация по самоубийства. На първо място е Литва. Ние сме на 43-то. Но да кажем, че данните са непълни и че не се доверяваме на списващите там. Ето ви официалната статистика на EuroStat. Тук съм ви я събрал по-нагледно – брой успешни самоубийства на всеки 100000 души:

1	Литва	31.5
2	Унгария	21.8
3	Латвия	20.7
4	Словения	18.7
5	Естония	18.3
…
18	Румъния	11.2
…
	Средно за Европа	10.1
20	България	10.1

Това са официални данни от 2009-та година. Тези за България са от 2008-ма, но дори да приемем, че е имало леко покачване (въпреки понижаването преди това, но все пак навсякъде имаше криза), пак ще се движим около средното за Европа. Цифрите, макар и доста тревожни, пак са в пъти по-ниски от тези на „първенците“. Но нали е модерно да сме най-зле. От нас по-зле няма, ние сме най-отъпкани, никой не прави нищо за нас и дай да се хвърляме на боклука, защото нито ние, нито държавата ни става за нещо. Нали това е психологията? Е как искате хората да не мислят за самоубийство? Тази насаждана депресия просто се стича като кал от всички медии, филми, пресата и дори мрежата, от където човек би предположил, че някой стон на оптимизъм би се чул.

Не смятам, че трябва да се въвежда правилото за „добрите новини“ – това е различно. Всяка новина може да се разкаже като трилър, комедия, филм на ужасите или документален филм. Е, благодарим ви на всички за трилъра – ежедневен, натискащ, подтискащ, депресиращ, сплъстен, катранен, задавящ, убиващ и необорим негативизъм. Ако търсите причините за самоубийствата – ето ви добро начало! Не трябва да си слагаме розови очила, а да свалим черните. Говорили сме си и преди за Бразилия. Ето – те си седят кротко в дъното на класацията, живеят си тежкия живот пълен с отвличания, крайна бедност и болести, за които вече сме забравили в Европа. Те нямат розови очила, но са реалисти – защо да се чувствам зле, като мога да си направя сам да ми е добре. При нас е обратното и общественият шум не помага въобще. Тук не нападам Дневник – просто първия параграф на тази статия ме накара да пиша.

На останалото в нея обаче наистина трябва да се обърне внимание, защото е доста на място. Явно наистина липсва стратегия за справяне с този проблем. Разбира се, за „решаването“ му няма стигнат чиновнически подписи и няколко оглозгани от корупция европроекти. Може обаче да се направи така, че да не се пречи на тези, които искат, знаят и могат да направят нещо по въпроса. Знам, че няма стратегия за общественото психологическо здраве, защото явно липсва такава и за физическото. Липсата на внимание към такива привидно дребни теми е симптоматична – преди 2 дни изтече срокът за въвеждане у нас на специалния общо-европейски номер за безследно изчезнали деца – 116000. Защо? Някой чиновник не си е свършил работата, а това става винаги, когато няма политическа воля – пъдар на място, който да развява редовно тоягата. А ако следваме горната статистика, през тази година ще се самоубият поне 700 души. 300 от тях вече са си отишли. За много по-малко се слагат забрани върху продукти, въвеждат се регулации и прочие.

Съвсем естествено е да кажете – „еми ти Бояне не си тук, не знаеш какво ни е“. И ще сте прави. Какво значение има това? Написаното тук не е ли все пак вярно?

Благодаря за снимките на Corrie и jason.kuffer @Flickr

ГМО: Зла технология или зли хора

Боян Юруков — Sun, 03 Apr 2011 20:28:10 +0000

Напоследък ми попадат доста лекции за биотехнологиите и генетично модифицираните организми. Една лекция от TED обаче някак ми избистри мислите по проблема. Ще я намерите в края на статията. Това е въпрос, който отдавна се дискутира в Европа, а и по цял свят. Обсъждаме дали са опасни този тип храни, как ще влияят на телата ни, дали ще спасят света от глад и болести, дали са единственият ни избор за бъдещето или поредният опит на големи корпорации да забогатеят. Чуват се моралните и религиозни дилеми, че не трябва да се правим на богове и да манипулираме животните.

Струва ми се обаче, че фокусът на проблема се измества някак от същественото. Няма зла или добра технология. Технологията сама по себе си е резултат от желанието ни да разберем повече за света и себе си. Науката изследва, проучва, търси и експериментира, а технологията е знание, което получаваме от нея. Научаваме се как да променяме средата си, какво получаваме от това и как можем да го използваме, за да подобрим живота си. Наистина го правим от векове и въпреки, че не съм съгласен, че селекцията на животни е същото, като директно да модифицираме генома им, все пак можем да ги сложим в същата категория.

Същественото в спорът, според мен, е не дали биоинженерството и ГМО-тата са нещо добро или лошо (i), а как се използват. Атомната енергия може да се използва за добро или лошо, също както отклоняването на реки и жалките ни опити да контролираме климата. Проблемът, който имам с този тип технологии и с конкретно ГМО-тата е по-скоро с морала. При това не толкова с това, дали имаме право да се месим в природата, а как го правим. Отдавна сме осъзнали, че технологичното развитие е задминало моралното ни такова и това разминаване заплашва да ни унищожи. Няма добри или лоши технологии – има добри и лоши хора. Всяко лекарство може да се използва да излекува милиони или да ги убие. Виждаме как невропатични газове, използвани през Първата Световна Война, днес се използват, за да спасяват бебета, жертви на катастрофи и хора, претърпели инфаркт (ii). Преди време имаше скандал в Германия относно използването на т.н. Атлас на Пернхоф (iii) – изключително подробен атлас по анатомия, създаден с рисунки на трупове на жертви на нацистите. В наши дни този атлас е изключително полезен за стотици хирурзи, които свидетелстват, че без него не биха могат да спасяват хиляди пациенти. Моралната дилема тук не е дали знанието, събрано в атласа е полезно, а как е събрано и дали имаме правото да се възползваме. Напомням ви, че всички графики в зората на анатомията, включително тези на да Винчи, са направени или тайно в катакомби и морги, или като ненужни „операции“ на живи хора в съзнание.

Тук въпросът е не дали технологията има потенциал да ни унищожи, а дали хората, които я използват имат моралът да не го позволят. В настоящият момент, тези „хора“ са международни компании – юридически лица, които не могат да бъдат съдени, затворени или спрени. Могат да бъдат глобени, което няма голямо значение, защото те включват евентуалните глоби предварително в бюджета си. 1000 души умират заради страничен ефект на някое лекарство и те плащат 10% от печалбата си. На 1 от 10000 коли отказват спирачките, умират няколко семейства и спорът се решава извънсъдебно с няколко милиона компенсации – минимална цена за печалбите, които получават. Проблемът не е в ГМО-то, защото ефектите на тази липса на морал и вманиачено преследване на печалби са на лице от десетки години. Страх ме е не от технологията, а от хората, които я използват.

Експеримент с отглеждане на органи върху плъхове

Разбира се, има го и обратният аргумент – че трябва да забраняваме технологиите, защото може да са опасни. В щатите казват, че „оръжията не убиват хора – хората убиват хора“. В същото време обаче последните имат едни от най-либералните закони за притежание на оръжие, една от най-високата смъртност от престрелки (iv) и са най-върли противници на това други държави да придобиват ядрени технологии дори за мирни цели. Може би някои технологии трябва да се забранят, но как решаваме кои? Ако няма друг избор, дали някой от вас би отказал трансплантация на сърце, отгледано в генетично модифицирано прасе (v) или на ухо, отпечатано от 3D биологичен принтер (vi)? Ползите от биотехнологиите са безспорни. Факт е, че с повишаване на производителността на пшеница на единица площ можем да спестим глада на стотици милиони, но е също вярно, че има и друго начини да го направим. Тонове житни култури застояват или биват унищожени заради икономическа изгода – колкото по-малко е предлагането, толкова по-голяма е печалбата. Факт е и че големите корпорации, контролиращи ГМО лицензите, ги използват, за да буквално изнудват фермери (vii). Това опорочава ползите от този вид знание, но не прави технологията лоша – показва, че тези, които я контролират са лоши.

Сметка от Монсанто

Едно решение на проблема е да се извади печалбата от уравнението. Привържениците на свободният пазар ще ви кажат, че за да оцелеят икономиките ни и да има напредък в науката и бизнеса, трябва по-малко регулация, повече потребление и повече свободна инициатива. Няма обаче нищо пазарно в глобалните корпорации и типичен пример за това е лобистката кампания в ЕС за вдигане на забраната на ГМО (viii).

Аз не разбирам от генетика. Не разбирам от биоинжинерство, отглеждане на добитък, стокови пазари, законодателният процес и контролът над тях. Знам обаче, че тези, които ще променят генома на свинското, което скоро ще ям и пшеницата, която вече е на масата ми, имат само един единствен приоритет – печалба. И точно защото не разбирам какво са направили с храната ми, аз не мога да знам дали са решили да спестят пари за някой тест или умишлено са включили гени, които правят организма по-издържлив, но и по-опасен за ядене. Всичко това ми напомня много разговор, който водих преди време за инвестиционните фондове и банки. Те имат толкова сложни формули и системи за боравене с пари, че ако чиновник от регулаторните органи дойде да ги провери за спазване на законите и успее по някакъв начин да разбере какво всъщност правят, те го наемат за луди пари. Всички видяхме каква глобална криза ни докараха подобни практики. Просто материята е толкова сложна, че нямам доверие и на тези, на които сме поверили да наблюдават пазара и контролират компаниите. А да не говорим, че на международно ниво това е практически невъзможно.

Това е. Вярвам на технологията. Вярвам на учените. Не вярвам обаче на тези, които продават и печелят от продукта. Не мисля, че лепвайки етикет „ГМО“ на опаковката би оправило нещата.

Източници и допълнителна информация:

(i) Статията ми от преди година – „6 аргумента за и 6 – против генномодифицираните храни„
(ii) Марк Рот за стазиса и забавянето на метаболизма като медицински метод по TED
(iii) Атласът на Пернкоф по анатомия и скандалът свързан с него
(iv) Статистика за смъртност причинена от огнестрелно оръжие разделена по държави. Щатите са на 5-то или 8-мо място според различни данни. Ние сме на 44-то място
(v) Колко сме близко до трансплантации на органи от прасета на хора? Статии на BBC и Technology Preview
(vi) Антъни Атaла за печатането на човешки органи по TED
(vii) Няколко статии за хоризонталното разпространение на полен от ГМО култури и как корпорациите държащи лицензите им го използват, за да изнудват съседните ферми: тук, тук и тук
(viii) Малко за лобистките практики на Монсанто – една от най-големите, но не единствените, които натискат ЕС за отпускане на контрол

Свободни данни: потреблението на енергия в ЕС

Боян Юруков — Fri, 04 Feb 2011 15:39:43 +0000

С линка под статията се отваря
интерактивната версия.

Знаете, че си падам по отворените данни (open data). Случайно в Twitter попаднах на зов за помощ с превод в един проект. Целта му е да визуализира данни публикувани от Евростат за потреблението, производството и типа електрическа енергия в рамките на Европа. Всъщност от там попаднах на Open Knowledge Foundation, с които имам намерение да се занимавам в близко време.

Данните лесно могат да се намерят в сайта на Евростат, но всеки ще признае, че са трудни за разбиране и осмисляне. Интерактивната графика, която OKFn са създали помага много в тази сфера. На хоризонтална ос са разпределени държавите като балони, а големината на балона отразява размера на населението или производството. Така стандартната графика с две оси се превръща в нещо – поне според мен – много по-разбираемо. На снимката долу може да видите енергийната зависимост по държави. Забелязва се, че ние сме малко над 50%:

С линка под статията се отваря
интерактивната версия.

Графиките имат обаче и трета ос – време. В горния ъгъл се вижда годината като наличните данни са между 1997 и 2008-ма година. Когато излязат тези от ’09 и ’10, могат да бъдат добавени много лесно. Когато сменяте годината или скролвате с бутона на мишката, графиката се променя. Минавайки с мишката върху балон виждате движението във времето на въпросния индекс. Може да отваряте и данните за отделни държави като натиснете върху балона им. Ето как изглежда България през 2008-ма:

С линка под статията се отваря
интерактивната версия.

Забелязва се спада на производството на атомна енергия през 2007-ма, когато спряхме реакторите. В същото време, има покачване на внесената енергия и тази произведена от въглища, но вариацията не е по-голяма от други години. Забелязва се също така, че след възход на възобновяемите източници на енергия, след 2006-та има рязък спад в повечето сектори – биомаса, слънчева и водна. Само при ветрената има покачване, но общата мощност тогава е била пренебрежителна. Не знаех, че имаме и геотермални източници. Интересно е какви ще са данните за последните 2 години.

Инструментът е преведен на 16 езика и се очакват още. Моят принос беше с превода на заглавията, но забелязах, че са ги омешали нещо. Ще им пиша да ги оправят. Някой друг преведе страницата с описанието и линковете, което ще намерите тук. Призовавам ви да си поиграете си с тази визуализация – понякога се учудваме колко интереси изводи излизат при едно добро представяне на сухи данни.

Отворете графиката на български език.

Европа ни предлага не само пари, но и технологии

Боян Юруков — Sun, 18 Jul 2010 12:23:11 +0000

Струва ми се да мислим за ЕС като дойна крава, до която всеки иска да се докопа. В този смисъл гледаме на Европейската Комисия за пъдар, който излавя всички, който хитруват. В действителност тези фондове имат за цел да развиват точно определени сектори от общественият живот като туризма, конкурентоспособността, образованието и прочие. Европейските институции предоставят обаче нещо повече от пари – технологии и знания. Комисията финансира ред научни проекти, резултатът от които е на разположение на всички страни членки. Това може да са проекти в информационните технологии, планирането, здравеопазването и т.н.

Едно изискване за избиране на участници е да са колкото се може по-пръснати из съюза. Това гарантира както различен опит и перспектива, така и разпространението знания и технологията. Самите компании не печелят от тези европейски проекти, защото парите предимно покриват разходите им. Изследванията и контактите, които се събират в рамките на такива проекти обаче са безценни. Мнозинството малки фирми нямат възможност да инвестират сами в нови разработки, докато доста големи предпочитат да намерят готови решения за конкретни проблеми сред такива партньори. Не на последно място, такива разработки, които са достъпни до държавните институции в целият съюз, създават нов пазар. Ако последните решат да използват споделените технологии, всеки от разработчиците ще е добра позиция да спечели обществената поръчка.

Пример за една такава технология наскоро беше пусната официално. Новината обяви комисарката за дигиталното развитие Neelie Kroes. Казва се ARRIVAL и накратко помага за по-добро планиране на железопътният транспорт. В една толкова сложна система с много променливи като метеорологични условия, повреди, забавяния по гари и (в случая на България) кражби, синхронът между влаковете е много труден. Ако сте се качвали на влак между Пловдив и София със сигурност сте забелязвали, че понякога спира и чака доста време, за да продължи. Това се дължи на установеният ред, че даден влак трябва да мине по разклонение след друг такъв. Тезо правила са направени, за да се избегнат катастрофи, но често създават ефект на домино в системата – един влак закъснява, а от там друг и така нататък. Една от основните цели на ARRIVAL е да създаде алгоритми, които ефективно да планират системата така, че този ефект на доминото да се намали. Също така, при възникване на непредвидени ситуации, с помощта на такива разработки може да се взимат по-добри решения. Германия, Швейцария и Холандия вече са използвали тези разработки, за да подобрят железопътният си транспорт. В берлинското метро това е помогнало да се намали средното закъснение от 4 на 2 минути.

Друга такава разработка е проектът NEON, в който участвах през последните 4 години. Целта му бе да подобри стандартите и създаде инструменти за обработка и използване на онтологии и въобще семантични технологии. Онтологиите са абстрактно описание на дадено знание – примерно структурата на една фирма или взаимовръзките между всички участници в здравната ни система. Те помагат на компютрите да „разбират“ информацията, която изпращаме и са в основата на новото поколение интернет. Този проект беше сериозна стъпка в посока използването на семантични технологии в държавните институции. Абстрактното описване на дейността им и на данните, които се публикуват, слагат началото на т.н. Web 3.0 и са безценни когато говорим за отворени данни (open data).

Не знам до колко тези неща могат да бъдат приложени в България, както и в други по-бедни страни членки. БДЖ има доста по-големи проблеми с инфраструктурата и заплатите, а държавната администрация има нужда първо да започне да публикува отворени данни въобще, а чак тогава да ги описва семантично. В същото време обаче е вярно, че може да се получи финансиране за въвеждане на такива технологии и те биха помогнали както на бизнеса, така и на самите институции. Ако успеем с инициативата да убедим държавата да публикува сурови данни и да създаде политика в тази насока, описването им семантично е само на крачка. Така ще може да се влеят както свежи средства, така и технологии в IT индустрията ни. Говори се доста за липсата на инвестиции в научни разработки и ако толкова няма пари за целта, поне може да се създава среда за развитие на бизнеса.

8 неща, които правят един човек европеец

Боян Юруков — Thu, 08 Apr 2010 15:52:55 +0000

Някои хора казват, че българите сме в Европа, но в същото време не отбелязват, че сме на последно място в почти всички категории. Други казват, че сме били европейци преди племената от западна Европа да са имали дори държави, но дори да е вярно, много вода е изтекла от тогава. Трети казват, че никога няма да станем европейци, заради бай-ганьовския ни начин на мислене.

Що за животно е европееца и как един човек може да се нарече такъв? Говорейки за европейци, аз имам в предвид граждани на ЕС, които вярват в принципите му. Изчитайки следните 8 точки, които според мен характеризират това особено същество, може би ще откриете, че повечето ви познати отговарят на не повече от 3. Предполагам обаче, че няма повярвате, че в по-голямата част от всички 500 милиона са точно като вас. Всъщност единствените хора, които аз лично познавам, които мога да нарека истински европейци, са Julien Frisch, Jon Worth и Bruno van den Elshout – блогъри, които пишат усилено на европейска тематика. Преди време писах за последния. Но нека да започнем:

Спазване и познаване на законите на всяка страна-членка
Уважение към различията на всеки народ
Уважение на правото на всеки малък народ на глас
Познаване на европейската история
Познаване и интерес към политическите процеси
Поне два чужди езика
Посещаване на поне четири страни-членки
Европейска идентичност наравно или пред националната

1. Спазване и познаване на законите на всяка страна-членка

Ще отгатнете, че това е най-трудното от повечето. Все пак, поради увеличаващият се брой директиви на евро-парламента, законодателството във всяка държава става все по-близко. Въпреки това невъзможно, а и непрактично, е да научим всички закони в ЕС. Те се учат обаче от опит. Тези, които ни интересуват нас лично са обикновено дребните правила, ограничения и норми на поведение, които важат в страната, която възнамеряваме да посетим. Тази информация може лесно да се открие из форуми и блогове, стига да имаме желание да я потърсим.

Ще откриете, че всички точки тук са обвързани малко или много с останалите. Тази тук зависи от уважението към останалите и пътуването из съюза. Именно въпрос на уважение е това да спазваме чуждите правила, когато сме на гости. На нас българите не ни е приятно, когато немци и французи карат като ненормални по пътищата ни, само защото си мислят, че е позволено. Нека да не правим аналогични неща при тях.

Начало

2. Уважение към различията на всеки народ

В ЕС има 27 държави и Бог знае колко националности. Всяка държава е развила независимо от останалите собствени закони въз основа на разбиранията и историята си. В един момент обаче, в рамките на ЕС се опитваме да ги уеднаквим. Това не е въобще лесна задача, защото всяко общество отстоява своите принципи и разбирания. Нещо, което се струва естествено на британците може да е смехотворно за италианците или румънците. Важна характеристика на един европеец е да разбира, че всеки има не само различна позиция, но и уникални разбирания по даден проблем. Това не означава, че трябва да се съгласява с другият, но от взаимното разбирателство и уважение е първата стъпка към намиране на компромис.

Начало

3. Уважение на правото на всеки малък народ на глас

В ЕС има малки и големи държави. Във всяка от тях има мнозинство и малцинства. Разпределението на вотове в ЕС е била винаги централна тема. Старите членки искат повече гласове заради „развитите си общества“, както един западен политик каза със сарказъм към България и Румъния. Германия иска още повече места в ЕП, заради големият дал от бюджета, който предоставя. Малките страни пък искат нещо повече от символична роля в решенията. Както винаги – битка между мнозинството и малцинството. Според мен един европеец трябва да разбира нуждата от баланс и да гледа напред в бъдещето, а не в сегашното разпределение на богатство и население.

Начало

4. Познаване на европейската история

Научи историята, за да опознаеш себе си. За да се чувства един човек европеец, той трябва да знае как е започнало всичко, защо са взети решенията, довели до тук и какво е създало нуждата от тези решения. В продължение на векове всички държави в ЕС са воювали помежду си. Резултатът неизменно е предразсъдъци, неприязън и неразбиране. Тези събития не трябва да се забравят, а да се учат. Мисля си, че само така можем да оценим компромисите, които правим сега, за да не се повтарят пак.

Начало

5. Познаване и интерес към политическите процеси

Комикът Еди Изард даде много добро определение за ЕС – „Най-новото и доброто от модерната политика оформено по изумително скучен начин“. Процесите в Брюксел и Страсбург са наистина сложни и скучни. И няма как да не е така – бюрократи от 27 страни се опитват да намерят най-малкото общо кратно след 1000 години омраза. Всичко, което се случва в ЕС обаче ни засяга. След диспута около ГМО-тата разбрахме това с още по-голяма сила. Затова един европеец трябва да знае какво се случва там и да стимулира обкръжението си да действа по актуалните теми.

Начало

6. Поне два чужди езика

В Европа говорим на 23 езика. Официалният е английски, но ви уверявам, че само с него няма да се оправите в Брюксел. Освен своя, един европеец трябва да разбира разговорно поне още два. Идеалният според мен вариант е английски, френски или немски и един от източна Европа. Защо не испански? Да, полезен е, но не се използва толкова. Защо източна Европа? Защото не малка част от членките говорят славянски езици и разбирайки дори малко от тях ще отвори доста врати.

Начало

7. Посещаване на поне четири страни-членки

До тук говорихме основно за познания и интереси. Не можеш да научиш много за другите народи само от четене. Един европеец трябва да е пътувал, говорил, живял и дишал в международна среда. Уважението към различията ни идва най-вече от преживяванията ни. Да не си излизал от страната си и да се наричаш европеец е самозалъгване. Да ходиш на екскурзии и почивки не е по-различно. Трябва да седнеш на маса в някоя забита кръчма, която познат от трета държава ти е препоръчал и да си говориш с местни познати за дребните неща от живота и общи теми от политиката. Точно тогава излизат наяве различията.

Начало

8. Европейска идентичност наравно или пред националната

Помните ли първата точка? Не тя е най-трудната. Националната идентичност е големият слон в стаята, който всеки пренебрегва. Творят се директиви и договори с надеждата, че тази тема няма да изскочи. Всеки народ обаче се притеснява, че ще изгуби националната си идентичност в големият „казан“ на Европа. Тази точка не помага много в тази насока. Аз наистина мисля, че един европеец трябва да се чувства първо такъв и после немец, българин или латвиец. Това далеч не означава, че трябва да изостави кой е и какъв е.

Имаме такива примери в доста народи, където има традиционни малцинства. Каракачаните са си българи, но имат собствени обичаи и култура. Власите също, а даже имат собствен език. С урбанизацията и свободното движение на хората тези връзки неизменно се рушат, но това не е по вина на съюза. Макар, че той улеснява предвижването на хора, никой не може да спре загубването на традиции на малцинствата. Един народ в рамките на ЕС обаче не е малцинство и принадлежността към него заедно с европейската принадлежност според мен дори ще помогне за опазването на културното ни наследство. В ЕС има ясна посока и взаимно уважение в тази област.

Начало

Конкурс за Европейска Младежка Столица – само месец до крайния срок

Боян Юруков — Sat, 19 Dec 2009 17:52:56 +0000

През Юни бях в Ротердам и попаднах на една инициатива на младежките организации там и Европейската Комисия за популяризиране на дейността на младите. Целта е всяка година да се избира град или общност от градове за Европейска Младежка Столица. Първата през 2009-та е Ротердам. Тези за 2010 и 2011 са вече избрани – Торино и Антверп. От тогава насам се опитвам да се свържа с български младежки организации и кмества. Сред първите има ентусиазъм, но осново трябва да е участието на градоначалството.

За мое учудване срока за кандидатстване за Столицата на 2012 е 25 Януари. Очаквах да е някъде до средата на Март. Хубавото е, че кметът не трябва да поема каквито и да е финансови ангажименти – целта е просто да се опише защо смята, че градът му залужава това признание, какви инвестиции е планирал в младежки проекти и инфраструктура през следващите години и каква подкрепа има на младежките организации. Въобще става дума за попълване на един фомуляр и представяне на града. Ако имате контакт с кмета или някой от заместник кметовете на общината ви, препратете му тези формуляри. В първия са разясненията и контактите за връзка, а втория е самото кандидатстване.

EYC2012 – Описание

EYC2012 – Формуляр

Два европейски конкурса за артистичното във вас

Боян Юруков — Fri, 13 Nov 2009 16:45:39 +0000

Първият конкурс започна преди три седмици и се фокусира върху лицето на югоизточна Европа. Целта е да се съберат най-добрите снимки, които представят потенциалните нови членове на ЕС – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия, Турция, Хърватска или Черна гора. Може да участват граждани на ЕС, както и на посочените страни. Представят се до три фотографии за всяка държава.

Снимките може да са от категориите: арт, танц и театър, филм, гастрономия, литература, музика и спорт. От категориите и условията на конкурса става ясна целта му – да представи другото лице на региона ни. Не измъчените пенсионери, бунтуващите се младежи, пищните вили на мафията и контраста им с бедността на циганите, а културата, храната и това, което формира идентичността ни. Мисля, че разбирам философията им – за може европейската общественост дори да се замисли да приеме новите членки, те трябва първо да видят другото им лице – отвъд новините и статистиката. В случая на България и Румъния това не се случи и последвалият голям интерес към „новите съседи“ генерира доста прибързани заключения и „сензационни“ репортажи.

Ако искате да се включите, може да го направите на официалната страница на конкурса до 20. Януари 2010. Наградите включват фотографска техника за няколко хиляди евро, фото-изложби и пътувания из Европа. Ако имате въпроси, напишете коментар отдолу и ще ви изпратя контакта на организаторите на конкурса. Впрочем те предлагат и възможност за размяна на банери на всички, които искат да рекламират тази инициатива на техния сайт.

Вторият конкурс се провежда от Европейската комисия и крайния му срок е 30. Ноември (още три седмици). Целта му е да открие най-добрия плакат за Деня на Европа (9-ти Май). Освен 2000-те евро награда, работата на победителя не само, че ще бъде преведена на 27 езика и ще краси сайта на Комисията, но и ще бъде видяна от десетки милиони из цяла Европа.

Всички подадени предложения ще бъдат оценени от жури и сведени до 12 финалисти. После те ще бъдат обявени на сайта на комисията за гласуване и обществеността ще реши кой е най-добър. Имате предостатъчно време за да вземете участие, ако графичния дизайн е в кръвта ви.

Ето и двете статии на Дневник за конкурсите тук и тук.

Източници: Emmanuel Tabard, DesignEurope2010.eu, Southeast-Europe.eu

Интервю с евро-кандидат: Богомил Шопов

Боян Юруков — Wed, 15 Apr 2009 10:37:14 +0000

Богомил Шопов е активист за дигитални права и кандидат за евро-депутат от партията на Зелените. Роден е на 22 Декември 1974 в Шумен. Завършил е Военно училище и до 2001 е работил за Министерството на Отбраната. От тогава насам се занимава предимно с интернет разработки, електронни права и блогове. Членува в няколко организации и е организатор на P2P конференцията във Велико Търново.

Още може да прочетете на личната му страница, страницата му като кандидат за евродепутат, в биографията му или във Facebook. Ето интервюто ми с него е по две основни теми:

ЕС и евро-избори

Кога решихте да се кандидатирате за евро-депутат?

Решението взех преди 2 години – точно тогава, когато започнах много активно да се занимавам със защита на цифрови и граждански права и разбрах, че именно в ЕП е мястото където мога да бъда най-полезен.

Какви смятате, че трябва да са основните качества на един евро-депутат?

– Упоритост – за да може дапостига целите си. За един български депутат това е повече от задължително, защото той трябва да може да изгради едно ново лице на България в ЕП и да направи така, че именно България да бъде водеща страна в защитата на цифровите права и в защитата на прородата на Европа.
– Добра комуникативност – за да може да убеждава и да намира верните решение
– Познания в много области на европейската политика и начин на пренесе всички свои личникачества на еврипейска сцена

Какви ще са целите ви в евро-парлемента, ако бъдете избран?

Да защитавам цифровите права на всички европейци и да се грижа и работя за защитата на природата на стария континент.

Смятате ли, че сте достатъчно подготвен за да взимате информирани решения по всички останали въпроси извън конкретния ви фокус?

От както съм се родил, постоянно се уча, това ми взема много от свободното време, но според мен верния начин на работа във всяка една сфера, това е близката работа с гражданите на Европа, чрез е-участие и със неправителствения сектор. Така, ако нещо не ми е ясно, аз ще комуникирам добре с всички.

Ако не бъдете избран за евро-депутат, как бихте работите в посока на въпросните цели?

Така или иначе, аз се занимавам и продължавам да се занимавам с това. Дали ще бъда или няма да бъда избран по никакъв начин няма да се отрази нито на начина на работа нито на мотивацията ми, защото това са неща в които вярвам и за които се боря – това са принципите на свободата и ефективността.

Какви са причините да се включите в листата на Зелените? Защо не избрахте по-голяма партия?

О, бях канен в 2 партии, но „Зелените“ за нов тип партия. Тя е създадена от граждански организации, работещи по екологични теми още от началото на демокрацията у нас, дори и от преди това. „Зелените“ олицетворяват именно нещата в които вярват и за кои о говорих по-горе.

Как смятате да поддържате контакт с избирателите си след евентуалното ви избиране?

Обратната връзка е по-скоро задължителна за един депутат било то в местния или в европейския парламент. Аз съм уеб 2,0 човек и за мен комуникацията през всички възможно канали е повече от начин на живот, така, че точно тези принципи ще използвам и за разговори с всички в Европа. е-участие на гражданите на Европа, както и много чести срещи със тях е повече от задължително.

Смятате ли, че трябва да се засили ролята на европейските институции за сметка на месните правителства?

Не. Местните правителства са гарант за свободата на всяка европейска държава.

Какво е отношението ви към мажоритарните избори?

Аз съм „за“ мажоритарни избори за Европейски парламент.

В личен план

Смятате ли, че ще можете да съчетаете личния и професионалния си живот ако бъдете избран?

Разбира се. Аз и сега успявам, да направя това, както и да се занимавам и с още много задачи. Имам син на 1 година и времето прекарано със семейство е най-ценното ми и успявам да го отделя, така, че да не пречи на другите ми задължения.

С какво се занимавате по принцип?

Занимавам се с нови медии, с бизнес архителтура с отворен код и свободен софтуер като начин на живот, със защита на граждански и цифрови права, като член на „Електронна граница България“ и със грижа за природата и хората като член на „Зелените“.

Има ли нещо, което отчитате, че ви липсва като опит за да станете евро-депутат?

Може би опит като евро-депутат и това, че не знам всички европейски езици, което бих искал един ден да стане.

Три нови статии за Th!nk състезанието – избори, партии и цигани

Боян Юруков — Sat, 04 Apr 2009 15:25:11 +0000

След първите ми две статии, написах още три, с които исках да дам повече знания за ситуацията в България на читателите на този европейски блог. Както писах и преди, целта на това блогърско състезание е да предизвика интерес у младите към ЕС и евро-изборите.

Както всички знаем тези теми не са въобще от най-популярните в България, а същото важи и за цяла Европа. Затова за да стимулират блогърите да пишат за това, Европейският Журналистически Център (EJC) организираха състезание с множество награди за стил на писане, посещения, гласуване на читателите и най-голям ефект. Като пример – когато прочетете някоя статия в блогът Th!nk About It, под нея ще намерите 5 звездички и с тях ще може да я оцените. В края на всеки месец до изборите се избира статията с най-голям среден брой гласове и авторът получава награда лаптоп. За март победителя беше George Jiglau от Румъния със статията си за Европа и циганите.

Новините около състезанието и мен са три. Първо, на 15 Юни ще се проведе церемонията по награждаването в Ротердам. Поканени са всички блогъри, които участваха в януарското събитие и които са спазили регламента. Най-вероятно и аз ще участвам, което означава, че два-три дни ще съм в Холандия. Също така спечелих един Flip камкодер от състезанието. Определят го като идеален за блогъри, защото може много бързо да се свали видеото и да се качи в Youtube без да трябва да се обработва допълнително. Трето, в края на този месец най-вероятно ще се присъединя към група студенти, които обикалят столиците на ЕС с цел да научат повече за Европа. Целта ми е да ги разпитам какво знаят вече и какви са впечатленията ми. Ако получа Flip камерата до тогава ще ми влезе в употреба.

Ето и последните ми три статии в обратен хронологичен ред. Вижте ги и гласувайте за мен, ако ви харесват:

Резултатите от евро-изборите в България

Въпреки провокативното заглавие, това очевидно е личното ми мнение за изхода от евро-изборите. Казвам, че поради ниския интерес у българите за проблемите и темите в Европейския Парламент, изборите за евро-депутати ще се използват до голяма степен като барометър от партиите за месните парламентарни избори. Описвам познатите ни политически противоборства и моята оценка коя партия колко места ще получи в евро-парламента. Отчитам също, че има вероятност малки и нови партии като Зелените да успеят да вземат едно място предвид широката подкрепа и активност на защитниците на природата и недоверието към големите партии, които вече са във властта.

Пълната статия може да прочетете тук: The results of the bulgarian EP elections

Основи на българската политика

Прецених, че за да говоря за вътрешната ни политика, трябва първо да изясня кой кой е и какво прави. Опитал съм се да бъда максимално обективен, макар и в статията да прозират личните ми пристрастия. Все пак смятам, че съм успял да се разгранича от клюкарските анализи по телевизиите и да покажа опасенията и предпочитанията на голяма част от гласоподавателите. Ако смятате, че не съм прав, ще се радвам ако напишете вашата гледна точка на английски в коментарите под статията в блогът Th!nk About It. Надявам се също така, че ще оцените статията (със звездичките под нея) за стил, оформление и изчерпателност, а не според политическите си убеждения.

Пълната статия може да прочетете тук: Bulgarian Politics 101

Да бъдем реалисти: Как могат да се решат проблемите на ромите?

Написах това в отговор на статията на George Jiglau за циганите. Основно изразявам несъгласие с виждането му, че е работа не ЕС да се справя с „проблемите на ромското население“. Пиша как стои ситуацията в България в моите очи и обяснявам, че циганските общества са толкова разпокъсани и разнородни в различните страни, че е невъзможно да се говори за единен подход за подобряване на ситуацията им. Затова смятам, че всяка държава трябва да бъде оставяна да се справи сама, като ролята на ЕС трябва да бъде не да хвърля пари за нови къщи и консултанти, а на наблюдава и следи напредъка. В същото време посочвам като основна пречка дълбоко вкоренените предразсъдъци у хората и липсата на желание у не малко цигани за промяна и интеграция.

Пълната статия може да прочетете тук: Getting real: How can the problems of the roma be solved?

Първите ми две публикации за състезанието „Th!nk about it“

Боян Юруков — Thu, 26 Feb 2009 17:06:33 +0000

В края на Януари започна блогърската инициатива „Th!nk about it“ организирана от Европейския журналистически център (EJC). Тя ще се проведе в рамите на 4 месеца и ще завърши след европейските избори през Юни тази година. Целта и е да стимулира блогъри от цяла Европа да пишат за ЕС, проблемите и предимства му, както и да споделят местен опит и поглед над глобалната картинка.

Тук написах серия от статии по тази тема. В следващите месеци смятам да напиша още доста и по-фокусирани върху работата на Европейския парламент и изборите, както и да започна отделен блог за целта. Като част от инициативата обаче има и състезание за статии в самия блог на „Th!nk about it“. Това ме подтикна и да пиша там. Досега не съм писал на английски, а и се колебах какво точно да пиша. Затова реших да се концентрирам върху това да представя ситуацията в България и позицията, която аз смятам, че мнозинството има. Разбира се не мога да гарантирам по някакъв начин обективност, защото нямам поглед над всички мои съграждани, но съм се опитал да нарисувам максимално добра картина.

Що се отнася до състезанието – в края на всеки месец ще има класация за най-високо оценени статии. Ще има награди за първите места, както и за оценени от жури автори с най-добър стил, информация и оформление. Затова ви призовавам да прочетете статиите в блогът и да ги оцените съвестно, за да спечели най-добрия. Гласува се под статиите със звездички, но всичко за съжаление с само на английски.

EU elections: Bulgaria in the spotlight

В първата ми статия се опитвам да предам политическата обстановка в България. Започвам с това, че има статистика, че 50% от българите са заявили твърдо, че няма да гласуват. Моето мнение е, че това не е чак толкова лошо щом 30% от нас са заявили, че ще гласуват, а средната стойност за новите държави в изборите през 2004-та са 40%.

Продължавам с това, колко обезверен е народа ни и как нямаме никакво доверие в политиците – било то управляващи или опозиция. Изказвам мнението, че с влизането ни в Европейския Съюз имаме надежда, че Комисията ще стегне нашите управляващи и ще ги накара да си вършат работата, но в същото време не знаем, че самите ние можем да влияем на Европа и законодателния процес там. Това, заедно с постоянните извинения на нашето правителство и омаловажаването на негативните евро-доклади е добро обяснение, защо българите нямаме голяма представа какво точно е Европа и не се чувстваме част от нея.

След това давам пример как това може да бъде поправено – с блоговете и нарастващата им популярност след януарските протести. В този смисъл инициативи като тази на EJC са страшно полезни, защото ни подтикват като ни дават визия за проблема и платформа за решаването му.

Пълната статия може да прочетете тук: EU elections: Bulgaria in the spotlight

Some statistics about bulgarians and the EU from my blog

Втората ми статия е за допитването, което направих в този пост тук, който пуснах точно преди да замина за Брюксел за откриването на инициативата. Цитирам подробна статистика за това какво посетителите на този сайт знаят за Европа и институциите му, как оценяват знанията си, откъде търсят информация и за какво искат да знаят най-много.

За мен едно такова изследване е важно, защото трябва да стане ясно дали публикуването на информация за Европейския съюз е нужна и какво точно трябва да съдържа. Резултатите показаха, че прекалено голяма част от нас знаят нищо за Европа, но в същото време почти няма хора, които не искат да научат повече. Около 26% са директно заинтересувани от изборите, начина на работа и задълженията на евро-институциите и депутатите. Тази група, заедно с другите 30%, които се интересуват директно от евро-законодателството и връзката му с нашето ме обнадеждава, че все пак трябва да се пише за Европа. Има шанс до изборите за евро-депутати не малко хора да научат достатъчно за изборите, за да направят информиран избор, а не да бъдат увлечени във вътрешната политика на България.

Пълната статия може да прочетете тук: Some statistics about bulgarians and the EU from my blog

Блогъри в Брюксел за европейските избори

Боян Юруков — Thu, 22 Jan 2009 20:55:06 +0000

В началото на Януари летях от София към Франкфурт и се зачетох в притурките на Дневник. Там забелязах една инициатива, която ме грабна – блогърско състезание на тема европейски парламентарни избори. Канят се по трима блогъри от всяка европейска страна на двудневна визита в Брюксел, през която ще има ралични семинари и дискусии. После в рамките на няколко месеца всички имат възможност да пишат за какъвто и да е аспект от изборите по какъвто и начин. Целта е да се дискутират проблемите на Европейския съюз, изборите и интересите на обществото. Накрая ще бъдат избирани победители в различни категории като „най-голям социален ефект“, „най-добра дискусия“ и „най-добре написана статия“. Ще има награди, грамоти и т.н.

Това видях в статията. Събитието е в Брюксел между 25-и и 27-ми Януари, а крайния срок за записване е 19-ти. Писах веднага на организаторите и се оказа, че са били претрупани със запитвания и вече са избрали участниците. Нямаше какво да правя и затова реших да споделя идеите си за статии и интервюта, за да могат поне други да направят нещо с тях. Изглежда обаче идеите ми са направили впечатление на организаторите от EJC – Европейския Журналистически Център, защото още на следващия ден получих официална покана за състезанието. Казаха ми, че някой от поканените се е отказал в последния момент и се е отворило място. Така станах четвъртия блогър от България. Първите трима са Нели Гочева, Христо Христов и Александър Кръстев.

Благодаря на B00MBL1TZ за снимката

Програмата, която получих преди час, е доста стегната. В неделя вечерта ще кацна на летището в Брюксел към 19:10. Ако успея да се чекирам в хотела преди 21:00, ще отида в един бар, където се събират всички пристигнали участници. Общата бройка не ми е много ясна, но мисля, че сме около 85. На следващия ден започваме в 9:30 с регистрация. После Wilfried Ruetten, директора на EJC ще ни приветства с добре дошли. Следва дискусия за блогването в ЕС с участници Tony Barber от FT Брюксел, Mark Mardell (кореспондент на BBC) в Брюксел и Stefan Happer, които е съавтор на няколко известни портала за европейска политика. Следват две презентации за горещите теми и видео блоговоете в ЕС. Накрая ще има обяд.

Следобяд ще има дискусия за Европейската блогосфера и дали блогването е журнализъм. Ще участват Joseph Hennon (говорител на европейската комисия) и Michael Opgenhaffen. Следва лекция на Юлиян Попов на тема политически блогове. По-късно ще има презентации за това как да изпъкнем в блогосферата, обяснения около състезанието, как да отразяваме европейската политика и workshop за създаване на успешен евро блог.

Втория ден ще сме в Европейския Парламент. В началото ще ни разяснят какво представлява той, кой работи и как се работи там. След това ще ни представят интернет сайтовете на парламента и изборите и как можем да ги използваме. Следва дискусия за големите проблеми на ЕС. Интересно, но следващата лекция ще е за опита на Обама и как могат европейските политици да се поучат от акцията му в интернет. Следобед ще имаме разходка из парламента, разговори с други блогъри и обобщение. Ще се върна във Франкфурт към 21:00.

Като цяло се очертава доста интересни два дни. Вече получих билетите и указанията за хотела. Утре ще пиша за това какви са личните ми интереси и цели в това пътуване. Имам идеята да пускам редовно съобщения в Twitter. Повече информация за инициативата може да намерите на официалната страница.

Това, което ми се ще да науча от вас е какво искате вие да знаете за тази инициатива и за Европейския парламент като цяло. Ще се опитам да отговоря на всички след като се върна и ако имам възможност, ще ги задам по време на дискусиите.