Каква е динамиката?

Тъй като говорим за доста числа и държави, реших да разгледам две конкретни години – 2019 и последната известна 2023-та. С други думи – преди и след пандемията. Защо избрах тях и защо не трябва да избързваме с изводите ще обясня по-нататък, но ето първо графиката. Тук сравнявам 24 държави включени в данните на Евростат. При 18 има спад от над 9% за пет години, което е сериозно. При Унгария, Хърватия и Португалия практически няма промяна, а при Сърбия и Македония има съответно увеличение от 6.6% и 18%. Тях ще разгледаме след малко. Най-голям спад има при Турция от 20%, както и при Полша, Швеция, Грузия, Естония, Латвия и Литва от между 15% и 21%.

Интересното е, че сред държавите от ЕС една от трите без намаление е България. При това е с най-голямо увеличение от 1.12%. Както коментирах в предишната статия, плодовитостта не трябва да се разглежда в изолация или дори кратък период, макар в определени случаи да е неизбежно. В случая дори да сравним 2023-та със средната стойност за същите държави между 2017 и 2019-та, картината не се променя. България дори скача с 3.82%. Тук важна бележка е, че изключвам държави като Кипър и Люксембург заради малкото население.

Държавите, където няма намаление за този период, са България, Сърбия, Македония, Унгария, Хърватия, Португалия и Кипър. Кривите им за последните десет години са добро начало, за да разберем условностите им, което да ни даде и идея за тези с голямо намаление.

Виждаме голяма вариация и в зависимост коя година вземем, получаваме различен ръст. При България, например, практически липсва промяна след 2018-та, след като до тогава има постоянно подобрение на плодовитостта. Въпреки това, се виждат леки пикове през 2019-там, 2021 и 2023-та, което прави сравнението горе подходящо. При Сърбия и Македония се отчита значително повишение след кризата. При Унгария и Хърватия виждаме първоначален скок от 1-2 години, след което рязък спад. При Португалия виждаме пък спад и после възстановяване, а при Кипър ситуацията в по-скоро като България. С други думи, при всички изброени с изключение на Сърбия и Македония виждаме по-скоро еднократни ефекти. Вижда се ясно обаче, че България има значително по-висока плодовитост от останалите дори с положителна тенденция и това е силен сигнал, който не трябва да се пренебрегва.

Възможни обяснения

Още в началото на пандемията, когато се разбра, че няма да свърши за няколко месеца, имаше твърдения, че тя ще доведе до сериозно увеличение на раждаемостта, а от там и плодовитостта. В това имаше някаква логика. От една страна, историята показва, че след кризи и войни има скок в раждаемостта като форма на компенсиране. От друга, много хора бяха затворени вкъщи продължително без много какво да правят.

Тези твърдения обаче се базират на повърхностно разбиране на поведението на хората, още повече в днешното общество. Голямата несигурност и смърт всъщност намалява шансовете двойки да се решат на деца. Видяхме го през 90-те в България. Това е още по-вярно във време, когато поне някаква част от населението има някаква здравна и сексуална култура и възможност да се предпазят от бременност. В тази връзка, не се забеляза увеличение на абортите нито според данните на НЗОК, нито според оценките на организации занимаващи се с темата. Има дори постоянно намаление – както в абсолютен брой, така и спрямо брой жени и брой раждания.

Както виждаме горе, забелязва се спад в раждаемостта в много държави. Средното за целия Европейски съюз (без Великобритания) е 9.8% надолу между 2019 и 2023-та. Една причина за това може да е продължаващата политическа и икономическа несигурност. Водещ фактор си остава застаряващото население, повишаващата се средна възраст на раждане и променящата се възрастова структура на жените в детеродна възраст. По време на пандемията пък навярно изолацията е имала ефект – когато не излизаш продължително време или общо страниш от групи, не срещаш нови хора, не заформяш връзки и семейства и от тях – деца. Това е феномен наблюдаван от много време в Япония и е основен проблем в демографията им, но по културни причини.

В държави крайно зависещи от имиграция за закрепване на демографското си положение като Италия, Германия и Франция пандемията доведе до намаляване на този поток. Като допълним затварянето на границите, паника подтикната от нативистични и националистически настроения, засилването на радикалните партии и общите негативни настроения срещу чужденците, разбираемо е защо притокът на деца и млади семейства, които да раждат такива би намалял, а тези вече на място биха отложили такова решение.

В България може би е имало отчасти положителен ефект от този процес. Шовинизма, расизма и сегрегацията са все още твърде сериозно заложени в обществото ни и работната среда и в комбинация с корупция и мудна бюрокрация никога не сме успявали да привлечем значително количество външни работници. Така временен спад не би се отразил толкова, но означава и че дългосрочно сами ограничаваме възможностите си като общество и икономика. От друга страна, имаше от рано сигнали подкрепени от последвали данни, че доста българи се върнаха в рамките на пандемията и останаха в България. Някои от тях навярно вече имат деца и са помогнали за наблюдаваното леко увеличение на плодовитостта. Аз съм сред тях, макар връщането ми в България да беше планирано доста преди самата пандемия.

Да не бързаме с изводите

Не трябва обаче да се взираме прекалено в тези отделни числа, защото те се влияят твърде силно от много фактори. В Унгария, например, широко тиражираните мерки за стимулиране на раждаемостта и брака сред семействата имаха еднократен и скромен успех. Причината за това е липсата на разбиране за мотивацията на хората и същността на проблемите, но и също, че бяха диктувани от религиозни, националистически и консервативни догми.

В други страни локализирани проблеми, кризи и несигурност имат голямо влияние върху числата. Пример за прибалтийските републики и заплахата от агресия от страна на Русия. Дори неща като инфлацията, която видяхме в Европа и освен всичко подпомогна изкачването на анти-системни партии, може да е фактор.

Но основен фактор според мен е вътрешната демографска динамика в самите държави, която съвсем очаквано не върви в синхрон. Често предупреждавам да не се сравнява така механично метрики между държавите, особено такива в конкретен момент във времето. Всяка метрика има своя смисъл, обяснение и приложение, но имаме склонност да ги изкарваме от контекст без особено разбиране. За тоталният коефициент на плодовитост навярно това важи в най-голяма степен.

В различните държави в детеродна възраст влизат и излизат различен брой жени. У нас в последните години влизат доста заради повишената раждаемост преди 15 години. Също така, различни социални фактори като възраст на завършване на училищата, практики за започване на университет, социална и трудова защита, достъпност до помощ и финансиране за подпомагане на репродуктивното здраве и промени в тези мерки и възможност в последните години могат да имат еднократен ефект, който за се види като сигнал в тези данни. Понякога дори продължителна липса на медикамент важен за хора с трудности в зачеването може да създаде ефект съизмерим с онези, които виждаме горе.

Не на последно място, данните за някои от изброените държави са предварителни и подлежат на корекция. Докато повечето деца родени през 2023-та са били заченати в условията на пандемията и още в началото на войната в Украйна, когато се смяташе, че ще свърши бързо, не може да знаем колко тази несигурност им се е отразила. Трябва да изчакаме окончателните данни за 2024-та и дори 2025-та, за да видим дали обсъжданото е имало по-сериозен ефект и какъв.

Затова е важно да четем с разбиране, да поставяме нещата под въпрос и в контекст, да сме запознати с методологията и ограниченията на данните и да не търсим гръмки твърдения и още по-малко – обяснения на ефект, който ни се ще да видим. Най-големият проблем на които да е данни е не в тях самите, а в презумпциите, с които подхождаме.

Горната снимка обиколи мрежата в петък, когато Eurostat обнови данните си за раждаемостта в Европа. Тя беше посрещната с разнопосочни реакции, но най-честата беше радост, че сме на първо място в България по брой деца на жена в детеродна възраст – 1.81. Доколкото това изглежда е вярно, има няколко важни подробности, които бяха пропуснати по веригата.

Първо, препоръчвам да прегледате статията ми обясняваща подробно каква е разликата между плодовитост и раждаемост и защо всъщност е нямало скок в първото преди три години. В графиката илюстрирам как и защо коригирам населението след последните две преброявания и как това се отразява на този индекс.

Имаше критика към преизчисляването на коефициента в същата статия, която пуснах през август 2024-та. От дискусиите се виждаше, че причината е предимно това, че показваше практически застой в последните седем години и неизбежните изводи за промяната на условията на живот в годините преди 2018-та и влиянието им за решенията на двойките. Данните публикувани на 7-ми март 2025-та от Евростат обаче съвпадат почти идеално с моите корекции. Голямата разлика е през 2012-та, когато те взимат числото на НСИ като базова точка, а аз го преизчислявам. Отклонението в другите години е под 0.7% и се дължи на това, че аз имам данни за ражданията само по възрастови групи, а не по отделни възрасти на майките. Все пак са доста точки и потвърждават моите изводи шест месеца по рано.

Много по-важно в случая обаче е, че макар да виждаме добри сигнали, трябва да ги поставим в контекст. Макар да имаме тази година най-висок показател в Европа, плодовитостта има значение единствено ако се разглежда в продължителен период от време, защото тогава проличават истинският ефект върху населението и обществото. Краткосрочен скок или спад носи само шумни заглавия, но само толкова. Притеснителен е застоя в последните години, макар по-долу ще покажа, че на фона на Европа може и да е добра новина. Въпреки това фактът, че е под 2.1 остава проблем. Зад това число има много детайли и съм ги обсъждал често. Най-важното е, че се използва премного за консервативана пропаганда целяща намаляване правата на жените без обаче да показват особено разбиране или работещи решения. Също така, плодовитостта е само един от многото параметри на демографията, не съществува в изолация и свеждането му до едно число, макар удобно, скрива много важни детайли като възрастовото разпределение на майките, еднократни ефекти, здравеопазване, реална смъртност на жени и новородени и прочие.

Забелязва се също разминаване с данните за други държави като Турция с официалните такива за 2023-та. Това може да се обясни с преизчислението, което правят за всички на база оценките за населението и дали имат достъп до окончателни данни. Всъщност, имаше разминаване и с данните на НСИ. Ще забележите че в статията ми от август миналата година за 2023-та съм посочил плодовитостта от НСИ да е 1.79. Тъй като пазя всичко, което свалям като данни, виждам, че това е показвал порталът Инфостат, когато свалих справката на 29-ти април 2024. Днес числото е коригирано на 1.81, което съвпада точно с моята оценка и тази на Евростат.

Предупрежавам, че трябва да се много внимателни когато сравняваме показатели между държави, особено такива зависещи от възрастовата структура на населението като смъртност, рак или заболевамост. В случая тези стойности могат да се сравняват като имаме едно наум, че има голяма вариация в средната възраст на раждане и разпределението по възрасти. Затова нека направим няколко сравнения.

Първо тук виждате коефициентът на плодовитост на България от 1960 до 2023-та по данни и оценки на Евростат. След резкия спад през 90-те виждаме бързо покачване. Вижда се спирането на растежа в последните седем години. На практика през 2018-та сме стигнали нивото, което е имала България преди голямата миграция от една трета от младото тогава поколение. След това обаче България на практика е спряла в демографското си развитие по този показател.

В следващите две графики ще видите сравнение за същия период между за България и няколко други европейски държави. Вижда се, че след възстановяването от кризата през 90-те сме задминали Германия преди 20 години. Повишението при тях в последните 10 години се дължи изцяло на външна миграция. В последните няколко години сме задминали дори шампионите демографски – Ирландия и Франция. Франция е интересен случай, защото има ниска раждаемост в последните 200 години и често се използва като ранен пре-индустриален пример за изследване на демографски преход. Ирландия пък показва много висока плодовитост през 60-те, но аналогичен на нас спад след това, но траещ 25 години вместо 10 и по други причини.

Тук виждаме сравнение със съседите ни. Демографския преход при всички съвпада с икономически крах и напускане на сериозна част от младите. Виждаме, че при Гърция в започнал 10 години по-рано и все още остава доста нисък. Плодовитостта в България и Румъния върви практически в унисон до пандемията, което може да даде индикации, че се диктува основно от външни фактори и общи черти и промени на ситуацията в двете държави. След пандемията обаче виждаме сериозен спад в Румъния, както и в Гърция, докато в България нещата остават непроменени.

За пълните данни препоръчвам да погледнете статията на Евростат и таблицата им, както и таблицата в Инфостат на НСИ, а тук ще намерите последните справки, карта и методологията им

По традиция това пак свърши с 30-тина свалени таблици и затъване в заешка дупка на моделите ми. Ще пусна данните от тях скоро.

Междувременно, ето нещо бързо, което бях започнал в края на миналата година, но реших да изчакам официалните данни на НСИ за ревизията на населението. По някое време след всяко преброяване, те пускат таблица, с корекция на преценката си за населението. През времето неизменно се натрупва грешка и тя се наблюдава във всички държави. Бях направил своя корекция и макар да смятам тяхната за твърде изкривена, следва да използвам нея. Та вкарах в модела си техните данни и преизчислих тоталния коефициент на плодовитост, сравних го с официалния и получих следната графика.

Както виждаме тук? Тоталният коефициент на плодовитост най-общо може да се определи като колко деца биха имали жените в рамките на живота си, ако имаха възможностите, здравето и избора на онези родили в рамките на дадена календарна година. В изчисляването му влиза броят родени деца по възраст на майката и колко жени има в тази група. Методологията ще откриете тук. Консенсусът е, че при ниската детска смъртност в наши дни е достатъчен коефициент от 2.1 за да се запази размерът на едно население. В действителност има и други фактори, но дългосрочно този е най-важният.

След 2021-ва попаднахме на няколко изказвания и заглавия, които отбелязваха рекордната раждаемост в страната. Тогава многократно обяснявах, че това е заради по-реалистичната представа за броя жени, които са в детеродна възраст. Преди това е бил нисък, защото сме смятали, че има повече жени във всяка възрастова група. С корекцията се вижда, че растежът на плодовитостта е растял равномерно.

Трябва да знаете, че въпреки, че НСИ публикува ревизия на данните си, те не ги прилагат в официалните таблици за населението. От там следва, че не ревизират индекси като този за смъртността, раждаемостта и прочие. За това има причини, но прави сравнението по-трудно. Затова и създадох свой модел да правят такива преценки, включително как ще се развива населението на база родените сега деца. Впрочем – забелязва се увеличение на момичетата влизащи в детеродна възраст.

Има два проблема с моето преизчисление на този коефициент. Когато го приложа с оригиналните, неревизирани данни за населението не получавам същия тотален коефициент на плодовитост както НСИ. Причината е, че имам достъп само до 5-годишни групи за население и възраст на раждалите майки. Вариацията между тези възрасти води до грешка в изчисленията и от средно 0.54% (медиана 0.44%, мин. 0.13%, макс 1.19%) за последните 14 години.

Вторият проблем, който виждам, е че ревизията на населението представена от НСИ има твърде силен скок веднага след преброяването през 2011-та и почти никаква промяна във времената на пандемията, когато смъртността скочи драстично, макар и предимно сред по-възрастните. Това ми се струва крайно странно, но предполагам, че имат причини за това, за които ще ги питам. Долу виждате разликата в червено. Вертикалната скала показва средният брой жени във всяка от възрастовите групи включени в детеродна възраст.

Ефектът от този рязък спад в оценката за населението през 2012-та се отразява и на привидната привиден скок в раждаемостта тогава. Аналогично забавянето на спадът в населението след 2020-та създава впечатление, че има застой в раждаемостта. Една причина за това може да бъде, че имаше увеличение на връщащите се в България наши сънародници, често вече с деца. Пример за това съм аз самият.

Повече по темата може да прочетете в анализа, който направих преди почти 10 години с данните за раждаемостта между 1968-ма и 2014-та. Обнових ги в края на 2021-ва с данните до преброяването, но там не съм включил ревизията, за която говоря тук. Ще ги обновя с тях и данните за следващите няколко години в близките седмици.

Тестът е пълен с грешки и крещящо неразбиране на демографските процеси в последните 100 години. Та сипвам си чаша вино и описвам най-очевидните:

Оставям настрана съчиненията какво е направил Бисмарк през 1881 и най-вече защо, но обвързването на каквато и да е форма на социална система с намаляващата раждаемост е подвеждаща до абсурдна. Демографският преход е феномен наблюдаван във всички индустриални общества до ден днешен и идва скоро след урбанизация и специализиране на голяма част от обществото. Сещайте се за повече фабрики и офиси и по-малко земеделие и крехка самодостатъчност. Често идва след бум в раждаемостта причинена от напредъка медицината, някакво здравеопазване и сносна инфраструктура, която не позволява на 2 до 5 от 12-те раждания на жена в началото на 20-ти век да са мъртвородени, а още 4-5 да не доживеят до венчило. Това виждаме и в България.

Прескачат после към соца 80 години по-късно, но там социалните мерки като градини и ясли са въведени, защото са осъзнали, че имат нужда и от жените да работят във фабриките. В голяма степен фактът, че се хвалим колко жени имаме в инженерните науки днес, е страничен ефект от именно това.

Коефициентът на плодовитост не е среден брой на децата, които една жена има между 15 и 49 г. Да отворят методологията на НСИ най-малкото. Най-общо казано това е индекс показващ колко деца би имала една жена, ако решенията и възможностите ѝ да има деца съвпадаха през целия ѝ живота с тези на жени от различни възрасти родили през дадената година. С други думи едно поколение жени може да има през една година или период нисък коефициент и пак да има толкова деца, колкото родителите си, но просто по-късно – точно каквото наблюдаваме сега. И България се пише с „я“ накрая.

Спадът през 90-те беше продължение на тенденция започнала още 70-те на база отново главно урбанизацията и подобрено здравеопазване, но се задълбочи заради кризите, несигурността и пропадането именно на социалните системи, които описват.

Скокът до преди 15 години се захранваше отчасти с повишаващата се сигурност, но най-вече с решения за първо или следващи деца отлагани от 90-те в някои двойки. Тези сигнали се виждат ясно във възрастовото разпределение на родилките в този период и особено около 2009-та.

Скокът през 2022-ра на 1.78 е странен, но всъщност има просто обяснение – преброяването показа, че има по-малко жени в детеродна възраст. Следва да коригираме старите данни както се прави с оценката на населението след всяко преброяване. Така ще видим същото плавно покачване, както в последните 10 години.

Индексът на плодовитост е един фактор, но е безсмислен най-малкото без да смяташ средната възраст и относителния брой жени в детеродна възраст. Отделно за развитието на населението и повъзрастовата смъртност и демографския преход като цяло. Да не говорим за емиграцията и шовинизма ни, който в голяма степен спира така нужната ни имиграция, а в немалка степен – и емигрантите да се върнат.

Нищо от това няма общо с връщането към някакъв традиционализъм. Всъщност, нарастването на консервативни настроения в едно общество банално закономерно съпровожда застаряването на това общество. Младите са тези, които носят промяна, готови са да поставят установеното под въпрос и да не се водят по предразсъдъците на родителите си. Готовността на повече двойки да имат деца е въпреки това наблюдение и заради вече описаното икономическо развитие. Към него може да добавим и елементи като повече сигурност за майките, все повече гъвкавост в работното място, мобилност и покачващ се среден размер на жилищата в градовете.

Не на последно място – да гледаш единствено две точки в развитието на една метрика от многото определящи демографската ситуация и да вадиш генерални изводи за обществото, църквата и семейството не е нещо, което си заслужава сериозно внимание, но ей на – обърнах му някакво. 

В тази и предишната ми статия отново се съсредоточваме върху жените, най-вече защото за тях има най-точни данни. Този фокус обаче е в немалка степен погрешен. От една страна, жените в детеродна възраст изнасят на раменете си един изключително тежък процес докато в същото време се очаква да отговорят на всички останали обществени очаквания в икономически и социален смисъл. От друга, почти изцяло се пропуска ролята на мъжа в репродуктивното здраве, както и в процесите, които описвам по-долу.

Първото нещо попада в по-широкия дебат за равноправното участие в грижата за децата, бащинството, дискриминацията на работното място, достъпа до ясли и градини, социалната мрежа и сигурност в началото на кариерата и прочие. Тези теми засягат в огромна степен и решението за отлагане на децата и дават обяснение, защо все по-малко се решават на тази стъпка в началото на 20-те си години. Тук следва да включим и все още битуващата стигма и очакване за определена отговорност на жените и то в определена възраст. Решението е лично на всяка двойка и за такова винаги има разнообразни и лични причини. Следвайки общата статистика може само да наблюдаваме резултатите. В никакъв случай обаче не може да определяме конкретен тип решения или аспект от работната или социалната среда като първопричина. Може да се работи в посока стимули и решение на споменатите проблеми. Никой от тях обаче няма да помогне взет самостоятелно.

Вторият споменат аспект е много малко изследван и това не помага въобще на обсъждания проблем. Когато се говори за репродуктивни проблеми, всички обръщат внимание на жените и особено на късната възраст. Докато рисковете и трудностите несъмнено се повишават значително, почти изцяло се пропуска нашата роля на мъже в този процес. Репродуктивните проблеми при мъжете не са по-малко и имат също толкова негативни последствия. Отделно влошеното общо здраве, масовото пушене, липса на спорт и общо затлъстяване на не малка част от сънародниците ни задълбочава проблема. Битува обаче разбиране, че това няма значение и вината се прехвърля почти изцяло на жените. От там и съответно повечето данни и изследвания са с фокус именно върху последните.

С всичко това наум и ясно осъзнавайки, че ефективно продължавам този проблем, реших да обновя графиките с данните между 2000 и 2020 г. Повече подробности за графиките ще намерите в предишния ми текст. Тук ще гледам да мина през важните точки.

Първата графика показва кривата на възрастовото разпределение през годините. Малко трудно се чете и затова направих следващите графики. Вижда се обаче ясно изместване на кривите вдясно към по-големите възрасти. Вижда се също спиране и обръщане на намалението на родилките под 25 г., за което ще говорим после.

Тук се вижда промяната по възрастови групи спрямо 2000 г. Вижда се, че родилките над 30 години заемат много по-голям дял, нещо, което знаем. Децата родени от майки над 45 г. пък са се увеличили 10 пъти, като основното увеличение е било след 2014-та. Обяснението за последното са делата по онова време срещу фонда за асистирана репродукция относно дискриминативните им практики.

Следващата графика показва броя деца родени по възрастова група на майките. Забелязва се резкия спад на броя деца от жени под 25 г. и изместването към 30 и 35 годишните. За това разбираме и от средната възраст на майките като индикатор публикуван всяка година от НСИ. Тази анимация обаче показва динамиката на този процес.

Около 2010-та година нарастването на средната възраст се е дължало не на намалението на ражданията сред 20-годишните, а на увеличената раждаемост сред 35 годишните поради отлагане на деца в края на 90-те. 10 години по-късно обаче вече се вижда ясно изместване на общия профил на жените, а и двойките, които се решават на деца в посока на стандартното за Западна Европа.

Горната графика обаче показва броя деца в абсолютни стойности. В действителност възрастовият профил на жените в детеродна възраст се е променял значително през разглеждания период от 20 години. Повече за това по-нататък. Докато до тук разглеждахме раждания, следващата графика показва раждаемостта – т.е. брой деца на всеки 1000 жени.

Сега се вижда онова паралелно увеличение до 2010-та година при 35 годишните, за което говорих преди. След 2010-та обаче не се вижда вече изместване на профила на родилките. Т.е. жените през 2010-та под 25 г. са раждали почти толкова, колкото тези през 2020-та. Просто като общ брой са били по-малко. Вижда се дори увеличение при тези между 25 и 30 г.

Оказва се, че основната причина за повишаването на средната възраст на раждане не е до каква степен жените навлизащи в детеродна възраст и по-слабите им половинки са готови на деца, а решенията, които техните родители са взели през 90-те. Защото сегашните 20 до 30 годишни са именно тези родени между 1990 и 2000 г.

На следната графика виждаме в лилаво динамиката на броя жени от всяка възрастова група през годините между 2000 и 2020 г. Освен ниската и отложена раждаемост през 90-те, един голям фактор е емиграцията. Затова този път добавих приблизителна оценка какъв би бил броя им, ако изключим изцяло емиграцията. В оценката взимам населението през 60-те и прилагам същите индекси на раждаемост и смъртност, каквито са регистрирани през следващите 60 години.

Виждаме ясно отдалечаване на двете криви колкото повече време минава. Тази разлика отразява не само хората напуснали страната, но и децата им, които тепърва ще влизат в детеродна възраст. През 2010-та година разликата е била около 342 хиляди жени между 15 и 55 години. През 2020-та вече е 415 хиляди. Това е липса изцяло базирана на емиграцията.

Разбира се, тази оценка е доста груба и в нея прозират няколко дефекта. Основният е, че предполага същата раждаемост и смъртност при условия на „затворени граници“. Най-малкото икономическите и социалните ефекти от подобна мярка биха влошили значително и двата показателя. Отделно, че в актуалните данни се отчитат двойки, които са родили деца и за заминали заедно и такива, които са били в чужбина, но са е върнали и са имали деца преди или след прибирането.

Динамиката на населението не е нещо, което може да се обрисува с толкова прост механизъм като описания. Целта тук обаче е да даде приблизителна представа за ефектът, който намалената раждаемост през 90-те има над раждаемостта сега, както и че дори без емиграцията такова намаление щеше да се наблюдава, макар и с известно закъснение.

Един положителен сигнал, който виждаме в данните от последните години, е лекото увеличение на жените навлизащи в детеродна възраст. Вижда се от увеличението на броя момичета под 20 години. Това, разбира се, е ефектът от повишената раждаемост, която видяхме в началото на графиките горе. В същото време е твърде слаб и все още кратък сигнал, за да може да си правим изводи. Вълната на ефекта от 90-те ще има нужда от 40 години да отмине, през което време ще виждаме намаляваща раждаемост. Т.н. демографски преход тепърва започва.

Има две неща, които могат да го обърнат. За първото ще си говорим друг път. Второто е имиграцията и включва както така бленуваното и обещаваното от всеки следващ провъзгласил се за спасител връщане на някаква част от българите от чужбина, така и миграция от трети страни като южна Азия, съседните балкански страни или такива, с които България е имала добри контакти и обмен на студенти в миналото. С досегашната политика, публично говорене, действия към правата на човека и бездействие по ред други теми, което и от двете е трудно да си представим да се случи в мащаби, които ще променят сигнала нагоре.

Колкото и да е странно, нямаме надеждна система за следене на ражданията и който и да е източник на данни в рамките на годината е ненадежден. В това число включвам справките на НЦОЗА от НЗОК и злощастния регистър за ражданията. Единствено може да разчитаме на статистиката на НСИ, която ще получим през април. До тогава всичко са мисловни упражнения и сензационни заглавия.

Отделно, ако разчитаме на мисловни упражнения и познания по биология, следва да предвидим, че какъвто и да е ефект от кризата ще се види едва през през първата половина на 2021, когато изтичат 9 месеца от ограничителните мерки и сериозните последствия за голяма част от бизнеса.

Ако гледаме исторически, през октомври и ноември всъщност има спад в ражданията преди пик през декември. Това виждаме следейки средните стойности за последните 20 години. Отбелязал съм и границите на минималните и максималните стойности. Съдейки по няколко отделения и дори един месец е много подвеждащо. Най-малкото ситуацията с болниците сега предполага, че случаи се пренасочват между болници и недостига на медицински персонал води до концентрация на такива.

Позовават се на регистъра на ражданията на МЗ. Ясно им е, че данните там са ненадеждни, но новината е дежурна, сензационна, а трябва да се гони рейтинг. Толкова е дежурна, че понякога не сменят дори числата между годините и просто препечатват. Преди две години дори обявиха „рекордно намаление“, а то имаше увеличение на раждаемостта.

Колко ненадежден е обаче регистърът?

Ето един пример основан на данни. Ако отворите регистъра днес и потърсите родените за първите 11 месеца на годината, ще видите, че са родени малко над 53150 деца. Ако направите същата проверка преди 26 дни на 4-ти декември, броят за същия този изминал период е с над 1200 по-малко. Как така?

Обяснението е просто и съм писал доста по темата в блога. Пиша го всяка година и на редакторите на редица медии. Родилните отделения имат задължението да въвеждат информацията до 3 дни след раждането. На практика никой го не следи или санкционира. Повечето въвеждат след седмици. Някои – веднъж в месеца. Други въобще не въвеждат данните. Може да се проследи по болници дори в самия регистър, но явно никой не си прави труда. От министерство не ми отговориха дори какви мерки са предвидили да се взимат.

От година обаче свалям всеки ден автоматично данните за ражданията от регистъра, за да мога да илюстрирам точно това. Въпреки, че въвеждането на последните ражданията от края на ноември е трябвало да приключи преди поне 26 дни, то все още продължава на пълни обороти. Сравнявам със закъснението в същия период миналата година и тогава е било доста по-малко, макар пак да говорим за няколкостотин случая.

Отново, това не са ражданията на въпросните дати, а попълнените едва сега – с над месец закъснение. Някои от въведените в последната седмица са били родени още през юли и август.

Някой ще кажат, че дори така има 3000 по-малко раждания. Може би, а може би не. Както казах, доста болници не въвеждат данни и няма никакви гаранции, че още повече не са спрели. Ще знаем точния брой на родените българчета през април от НСИ. Второ, видимо тази година се въвеждат с още по-голямо закъснение и само за 3 седмици се е стопила разликата с 1000. Трето, тук не включваме декември и не знаем как се развиват нещара сега. Числата от този месец изглежда ще бъдат въведени чак в края на март съдейки по миналата година.

Всъщност, според данните, които събрах, ако отворите регистъра в който и да е момент, може да сте сигурни, че числото, което виждате е занижено с между 3 и 8%. Това е достатъчно да даде грешна тенденция нагоре или надолу. Сравнението между години, месеци и региони е невъзможно и също толкова измамно, защото пропуските във въвеждането са непостоянни. Затова призовах през март или да се въведе ред чрез санкции и следене на въвеждането, или да се спре публичната част на регистъра, защото сега е нищо повече от генератор на фалшиви новини.

Има няколко добри разяснения защо това е мит. Един публикуван в последните дни ще намерите във Facebook. Аз обаче ще засегна един аспект – детските надбавки. Такива през 2016-та са получавали домакинства със среден доход под 350 лв. на месец. Надбавките в такъв случай са били 37 лв. за едно дете, 85 за две, 130 лв. за три и т.н. Не се дават пари за деца, които не посещават училище или не са напълно имунизирани.

За изминалата година 426559 жени са получавали надбавки за 662217 деца. Това представлява 55.8% от всички деца живеещи в страната. Получих справката по общини след заявление по ЗДОИ до Министерството на труда и социалната политика. Има различни начини как може да съпоставим средните нива на раждаемост в различни части на страната с получаващите детски надбавки. Когато нямаме достъп до детайлите за всеки отделен случай, може само да търсим корелация между различните стойности. Корелацията, разбира се, не означава причинно-следствена връзка, но липсата ѝ най-често показва, че свързаност няма или е достатъчно слаба. Именно това ще илюстрирам тук.

Бедност, не етнос

На следната графика виждате тоталният коефициент на плодовитост в синьо (лявата скала) по области. Той означава колко деца се очаква да има една жена през живота си съдейки по данните от 2016-та. В червено (дясната скала) съм показал разликата между броя деца, които имат жените в региона и за колко получават детски надбавки.

Виждаме, че в столицата жените имат по 1.27 деца. Жените, на които се изплащат надбавки обаче получават такива за 1.51 деца или 19% повече. Това е белег, че домакинствата с ниски доходи имат повече деца от средното за града. В другия край на скалата е Сливен, където средно жените имат по 2.24 деца. Тези, които получават надбавки обаче, ги получават за 1.74 деца. Това не означава непременно, че само жени с по-малко деца получават надбавки. Друг фактор е, че в доста домакинства по едно или две деца не отговарят на критериите – или са отпаднали от училище, или нямат пълен набор имунизации.

Всъщност, с изключение на Ямбол и Сливен, в повечето общини майките получават детски надбавки средно за 1.50-1.55 деца в домакинството. Толкова е средният коефициент на плодовитост в страната. В Ямбол и Сливен е около 1.7 деца, но се вижда и че за много деца не се получават надбавки. Това оборва в известен смисъл мита, че семейства от малцинствата раждат по много деца и мамят системата, само и само за да точат социални помощи. Видимо това не се случва и мерките работят.

Следната графика илюстрира това по още един начин. Подредил съм областите по процент ромско население според преброяването през 2011-та (дясна скала). Отново в синьо е коефициента на плодовитост, а в червено – броят деца, за които се получава надбавки. В Монтана има най-много роми в страната, но и двата коефициента са на нивото на Плевен, където ромите са три пъти по-малко. Аналогично нещо виждаме в Добрич, където плодовитостта и получаващите надбавки са на нивата на Смолян при 19 пъти разлика в дяла на ромското население.

От това ясно се вижда, че не говорим за проблем с етноса като цяло, а с опредени региони. Няма съмнение, че раждаемостта сред ромите е висока и че има сериозни проблеми с достъпа до здравни услуги, както и сексуално образование. От възрастовото разпределение при преброяването това стана пределно ясно. В същото време се спекулира много за измеренията на тези проблеми. Това отново са неща, които лесно биха могли да се проверят и опровергаят – нещо, което съм правил многократно тук.

Още една илюстрация за това е разбивката по общини. Знаейки колко деца са живели във всяка и за колко са получени надбавки, може да преценим какъв дял от домакинствата попадат в изискванията – под 350 лв. доход на член от семейството. Това е един начин да преценим колко бедна е една община. Разбира се, това е индикативно, защото може да се получава надбавки за деца и над 18 годишна възраст когато са все още в гимназия. Тези случаи обаче са много малко и разликата е пренебрежима. Подредил съм общините по процент от децата живеещи там, за които се получават надбавки. В единият край на скалата е Столична община с 30% следвана от Божурище с 35%. В другият край са Трекляно и Маджарово с 95%.

Нарочно не съм показал имената на общините на картата – искам да потърсите тенденция и корелация в данните. Истината е, че такава почти няма. Наистина, при по-бедните общини се вижда повишение на броя деца на майка, за които се получават надбавки. Въпреки това, се виждат силни вариации между тях с коефициент на плодовитост между 1.35 и 1.75 в общини с иначе еднакви показатели. В жълто също така се вижда отново процентът ромско население. Отново тук ясна корелация отново липсва.

Нещо, което явно работи

Понякога същността на данните не е това, което виждаме в тях, а това, което не виждаме. Целта ми тук е да покажа, че поне отнасяйки се до детските надбавки, определено не може да се твърди, че сегашната система се експлоатира по някакъв начин. Точно обратното – изглежда изпълнява доста добре целта си да санкционира напускащите училище и пропусналите имунизации подпомагайки на родители с повече деца в бедни региони. Сумата наистина е малка, но за някои семейства може е от съществено значение.

Тези надбавки са и една мярка, която изглежда всеки се опитва да променя. Лесно е, не струва много и смесено с популистка реторика може да донесе добри политически дивиденти. Проблемът обаче е, че изглежда често в тази реторика не се засягат изложените до тук данни. Съмнявам се, че дори се гледат или разбират по време на обсъжданията.

Вместо това, ако наистина някой иска да прави промени, следва да се запитаме защо има въобще горна граница на доходите за получаването им. Също така, ако все пак е нужна, защо не е диференцирана на регионален принцип спрямо средните доходи? Ако обаче наистина някой иска да подпомогне раждаемостта чрез административни мерки, то защо не се затегне контролът върху фирмите, които уволняват бременни жени? Толкова масова е практиката, че вече се смята почти за нормално. За целта не трябват много повече средства – просто Инспекция по труда и НАП да си вършат работата. Или пък да се направи повече за градините, за улесняване на студентките, които са решили да имат деца по време на следването и прочие. Тези неща обаче са трудни и никой не ги подхваща сериозно.

Затова слушаме само за детските надбавки. Привидно е разбираемо като материя, но явно не е. Когато не боравим с реални данни, предразсъдъците надделяват, решенията са грешни и ефектът е обратен. За съжаление не очаквам нищо различно от новия ни министър.

Тук ще се опитам да разгледам един аспект от него – възрастовата структура на родилките. Вече писах за това, но след онази статия обсъждаща само последните 14 години останах с чувството, че изпускам нещо. Затова се зарових в дигиталната библиотека на НСИ и на ръка извадих данните от 68-ма насам. По-стари доклади просто не са налични на сайта им. Всички данни и източници ще изброя в края на статията.

Брой жени в детеродна възраст

Първото, което ни трябва е колко са били жените в дадената година. Още в предишната ми статия отбелязах, че има странен срив в бройката през 2011-та. Наблюдава се и през 1992 и 2001, когато също е имало преброявания. Тезата ми е, че НСИ следи смъртността и раждаемостта и на тази база пресмята населението. При преброяване обаче получават реалните стойности. Разликата идва от емиграцията, която е трудно да се отчете по друг начин, освен с преброяване. Тази теза се подкрепя от факта, че не се забелязва подобен скок при преброяванията преди 1989-та.

Затова нормализирах данните за населението между преброяванията. Разликата може да видите тук. В синьо са данните на НСИ. Така промяната в населението е по-плавна и най-вероятно много по-близка до реалната.

С тези данни може да погледнем как са е променяла бройката по възрастови групи. Забелязва се намаляване в последните години на момичетата до 20 г. Дължи на резкия спад на раждаемостта в началото на 90-те. Това е индикация за сериозен проблем в следващите 10 години, когато тези момичета навлязат в най-активната възраст на раждане – между 20 и 30 г.

Наблюдаваният спад на жените над 50 в периодите преди 1975, както и между 1986 и 1998 се дължат на Първата и Втората световна война.

Същото може да видите и на следната интерактивна графика. Забелязват се „вълните“ на намалена раждаемост, когато бъдещи майки са били родени.

Може да контролирате скоростта и вида на тази и следващите подобни графики. Натиснете „?“ горе вдясно за инструкции как.

Брой живородени бебета

Реших да използвам броя живородени, а не всички раждания. Това има минуси, защото не отчита подобренията в медицината и здравните грижи. Плюсът обаче е, че показва колко реално се е увеличило населението. На следната графика ще видите динамиката на броя бебета според възрастта на майката. Тя не ни показва нещо ново – има рязък спад през 90-те, който се изравнява след 2000-та.

Интересно е обаче да се погледнат ражданията на жени под 20-годишна възраст. Тази графика сравнява живородените спрямо показателите за 1989. След кратък пик в началото на 90-те се забелязва сериозно намаление на ражданията от непълнолетни. Макар нивата през 70-те при малолетните да са били по-ниски от сега, скокът всъщност е бил през 80-те. След кулминацията си през 92-ра, той спада и сега сме под нивата от преди 30 години.

Има три детайла тук, които трябва да спомена. Процентът мъртвородени при непълнолетните и малолетните не се различава много от този на останалите възрасти. Също така не знаем колко непълнолетни са забременявали и са решавали да си направят аборт. Абортите през комунизма са надвишавали като брой ражданията и са били невъобразимо повече от сега. Не на последно място, има съмнения, че в средата на миналия век много от бременностите на момичета под 18 г. не са били регистрирани или бебетата са писани за деца на техните баби. Това е възможно да занижава стойностите от 70-те.

Все пак, против общото мнение налагано през медиите, броят деца родени от деца, както е изрази един политик, е много нисък. Следната графика показва тези раждания като процент от всички за съответната година. Отново съм разделил по възрасти. Спадът от 90-те насам не се дължи на намалената обща раждаемост, защото тук говорим за дял от ражданията, а не абсолютна бройка.

Вижда се, че ражданията на 15 и 16 годишни са паднали от 5% до 2.5%, а тези от малолетни са по 250-300 на година. Това опровергава тезата, че „всички циганки започват да раждат на по 14…“. В действителност няма никакви доказателства, че малолетните родилки са от ромски произход, но дори всички до една да бяха, става дума за по-малко от процент такива случаи сред майките от това малцинство. Нещо повече – плавното увеличение на етническите роми в България не се е отразило на увеличение при ражданията на непълнолетни и малолетни. Точно обратното. Това показва, че стереотипът базиран на единични изолирани случаи е повече от погрешен.

Би било интересно да се погледнат данните за регионалното разпределение на малолетните и непълнолетните родилки. За жалост, НСИ не ги публикува. В докладите им обаче се вижда, че са разделени поравно между градове и села. От своя страна, относителното намаление при непълнолетните показва подобрена сексуална култура и образование.

Доколко жените се решават да раждат?

За да разберем как решителността на жените да имат деца се е променяла, трябва да видим колко деца са се раждани на всеки 1000 жени. Тази интерактивна графика показва тези промени по възрастови групи:

Ще забележите, че няма особена разлика с графиката за броя живородени. Разлика всъщност има, но при толкова голям мащаб на спада през 90-те, тя изчезва. Както видяхме по-горе, броят жени в детеродна възраст не се е променял толкова драстично, защото почти всички са били родени преди въпросния спад. Едва сега виждаме ефектите от него сред броят на непълнолетните. Тази демографска вълна ще влияе в близките десетилетия, както споменах вече.

Интересно наблюдение тук е, че почти целият спад през 90-те се дължи на 18-25 годишните. Става въпрос за около 3 пъти по-малко раждания. Някои от тях се решават да имат деца 5-10 години по-късно, което обяснява двойния скок в раждания на 25-35 годишните след 2000-та година. 2004-та е разделната година, след която жените над 25 раждат повече от тези под 25.

Разликата в абсолютния брой раждания обаче илюстрира широко известен факт – емиграцията е основният проблем. По-специално емиграцията сред българите до 25 години. Много от тях са заминали да учат и не са се върнали. Други са напуснали да работят. При останалите възрастови групи се вижда неколкократен скок, но той не е достатъчен да компенсира. От тук идва и изместването на средната възраст на родилките, за което говорих в предишната ми статия.

На тази графика съм показал какъв процент от бебетата се раждат от майки във всяка възрастова група. Вижда се още по-ясно колко важна е 2004-та. Преди това почти половината бебета са се раждали от майки между 20 и 25. След това за само няколко години сме преминали към структура близка до тази на Западна Европа.

Тук това разпределение е показано по различен начин. Забелязва се, че през 2010-та границата се е изместила още – повече бебета са родени от майки над 30, отколкото от такива под 25. Повече жени над 35 раждат, отколкото момичета под 20.

Впрочем интересно е сериозното увеличение на родилките над 40 и 45. Това отчасти се дължи на дългото отлагане през 80-те и 90-те. Показва обаче и повече смелост сред семействата. Част от тях може би се дължат и на работата на Фонда за асистирана репродукция. По моя информация само в София 4% от жените са прибегнали до фонда заради проблеми, които иначе не биха им позволили да имат деца.

Дискусия

Всичко това е причината да се прескочи едно цяло поколение. Докато намаляването на населението е процес започнал още през 70-те, трудните икономически години през 90-те накараха много млади да отложат първото си дете или да се откажат от второ. Сериозна част от тях са напуснали вече страната и имат деца в чужбина. Много от тези останали са се решили все пак с началото на новия век, но кризата през 2008-ма изравни тази тенденция. Едва миналата година видяхме отново покачване.

Тези фактори определят какво може да очакваме в следващите години. Докато до сега намалената раждаемост до сега се дължеше на експлозивна емиграция и съзнателно отлагане през 90-те, то основната причина сега ще бъде на недостатъчния брой жени в детеродна възраст. Дори при сериозно увеличение на плодовитостта, няма да може да достигнем брой раждания дори приближаващ нивото от преди 30 години.

Добрата новина в случая е, че този спад е временен. При увеличената раждаемост след 2004-та може да очакваме известно възстановяване на тенденцията след около 10 години. Лошата новина е, че ако не се намали емиграцията и не се намали ранната смъртност, отрицателният прираст ще се влоши. Продължителността на живота в България се увеличава сериозно от социализма насам, но смъртността около 45-55 е все още висока. Това се дължи най-вече на лоши хранителни навици сред нас българите, липсата на спорт, пропускането на контролни прегледи, неспазването на предписанията на лекарите и чак на последно място – лошите здравни грижи. Превенцията е тази, която пази възрастните граждани на Западна Европа здрави, а това започва от личните навици.

Тези демографски процеси може да се илюстрират като слизане на по-ниско стъпало като брой. Икономическата несигурност и напускането на много българи слага спирачка на броя раждания, което създава един вид вълна във възрастовото разпределение на населението. Тази вълна ще бъде причината да има по-малко жени в детеродна възраст в следващите 40 години, като най-сериозен ефект ще се забележи в следващите 10. Увеличаващата се средна възраст на родилките е белег за това. По това, както и по плодовитостта се изравняваме с Европа, които вече са минали през нещо подобно. „Стъпалото“ се изразява в еднократно и рязко намаление, което ще остане невъзстановимо, освен ако няма значителна имиграция на чужденци. В миналото след войни и епидемии населението се е възстановявало бързо с раждането на повече деца – 6-7 на семейство. Сега това е немислимо.

Сензационните изблици на някои, че намалението на населението ще продължи стремглаво и ще изчезнем до 50 години, са чисто и просто глупости. Населението ще намалява, но ще се стабилизира в краткосрочен план около 5-5.5 милиона. Това може да ни се струва страшно, но не е нещо изключително. Всъщност, има индикации, че дори да не беше резкия спад на раждаемостта и бързата емиграция през 90-те, пак щяхме да стигнем до тези нива гонейки модела на останалите членки на ЕС. Просто щеше да стане по-късно и щяхме да сме с 500-800 хиляди повече. Именно това ще разглеждам в бъдещите си статии по темата.

Какво може да направим?

Има много стимули, които държавата може да предложи на младите, за да се решат по-лесно и по-бързо на деца. Доста от тези, които се обсъждат сега биха имали минимален ефект в най-добрия случаи. Някои от алтернативите не са толкова интуитивни от икономическа гледна точка, като това да са безплатни детските градини и субсидиране на заплатите при наемане на млади майки на половин работен ден. Тези неща ще се изплатят многократно в бъдеще. Други са свързани с липсата на работеща съдебна система и регулаторни органи – в разрез на закона жените много често си губят работата още докато са бременни или докато са в майчинство. Градската среда, парковете и здравните грижи са също изключително важни и често имаме много по-директно влияние върху тях чрез местната власт.

Нищо от това няма да се случи със стратегии и изсипване на милиони лева в социални надбавки. Пробвали сме го, виждаме, че го правят в момента и просто не работи. Ще се случи когато осъзнаем къде е проблема, какво е реалистично като бъдеще и с какви проблеми се сблъскват младите.

Данните от графиките горе ще намерите в тази таблица. Справките са взети от годишните отчети в дигиталната библиотека на НСИ. Данните за броя жени и ражданията през 1972, 1980 и 1994 са интерполирани спрямо съседните години, тъй като отчетите на НСИ липсват. Същото важи и за родилките под 20 годишна възраст между 2003 и 2010-та, както и 2014. В съответните графики тези периоди са отбелязани с пунктирана линия или с по-светъл цвят.

Стана ми интересно и реших да извадя пак всички данни за ражданията и възрастта на родилките. Работих с тях преди докато оборвах различни „скандални“ твърдения в медиите за раждаемостта и семействата. Сега реших да ги визуализирам по малко по-различен начин. Имаме данните между 2000 и 2014. Първото нещо, което направих е просто да наложа на една графика възрастовото разпределение на родилките.

След това показах дали има увеличение или намаление на броя деца родени във всяка група. Взимам 2000 г. за отправна точка. Забелязва се, че жените под 24 са родили с почти 50% по-малко деца през 2014-та. При 35-44 г. увеличението е 3 пъти. Няма много родилки над 45 години, но след 2007-ма се забелязва сериозен бум достигащ 4 пъти сега спрямо 2000-та. Това може да е индикация за по-добри и достъпни ин витро процедури. При 25-29 години почти няма промяна.

Горните две графики обаче имат два недостатъка. Проблем е, че на тях има твърде много информация. Особено при първата не се вижда ясно прогресията през времето. Следващата GIF анимация поправя този недостатък. Забелязва се рязък спад на децата родени от жени под 24 годишна възраст и изместване към 30-34 г. След това се вижда увеличение през 2009 и плавно намаление след това. Обяснението за последното най-вероятно е кризата. Интересно наблюдение тук е, че възрастовата структура на родилките се е стабилизирала след 2006-та.

Вторият проблем на графиките (а и често на анализите в медиите на този проблем) е, че разглеждат родените деца в абсолютни стойности. Не се отчита намаляващото население и динамиката в различните възрастови групи. Следната анимация показва тази динамика. Има няколко скока в показаните стойности – през 2001 и 2011. Това почти сигурно се дължи на преброяванията проведени през тези години, с които са се ревизирали данните за населението. Забелязва се как се придвижва напред вълната на по-малко родените през 1960-1965. Сериозно притеснение буди огромното намаление на жените до 24 години след 2006-та.

Обединявайки тези данни, може да пресметнем колко деца са се раждали през всяка от последните 15 години на 1000 жени от всяка възрастова група. За справката приемам граници между 14 и 55 години за жените в детеродна възраст. Официалната граница е 14 и 49, но разминаването почти не влияе на графиката и според някои източници е по-точна.

Забелязва се, че динамиката е минимална. Между 2000 и 2006-та плавно се измества възрастта, в която се решават, но след това структурата е относително стабилна. Това е силна индикация, че няма промяна в желанието на младите семейства да имат деца. Именно с това се спекулира често в определени медии, хвърляйки вината върху модерния живот, работата и прочие. Оказва се, че просто не е вярно. Причината за намаляващата раждаемост всъщност е по-късната възраст, в която се взима това решение и най-вече – сериозната емиграция сред младите.

Аналогичен анализ на данните за раждаемостта след 80-те би могъл да покаже и друг сериозен фактор. Говорейки за спада при майките в долния край на детеродната възраст, не трябва да забравяме и намалената раждаемост през 90-те. Това също може да има сериозен принос, който обаче да е само краткосрочен предвид увеличената раждаемост около 2000 и 2008-ма.

Всички данни, източници и интерактивните графики ще намерите в тази таблица. Може да са ви интересни аналогичните графики от преброяването и статията ми принципните проблеми около определянето на точната раждаемост в България.

Допълнение:

Обнових първата анимация добавяйки статистиката от 1970-та насам. Данните са в същата таблица от линка горе.

Проблемът с всички тези сензационни заглавия е, че очевидно не са верни. Някои дори умишлено подвеждат читателите. Справка в регистъра за ражданията на МЗ към 14:00 днес сочи, че през 2014-та са се родили 1270 деца повече спрямо предишната 2013-та. В някои медии обаче сравняват с 1997-ма взимайки цифрата на НСИ, което е грешно, просто защото са несравними. Винаги след 1997-ма са се раждали повече деца, но НСИ и МЗ ги броят различно.

Въобще качеството на данните е голям проблем в администрацията, а примерът с ражданията ми е любим и много показателен. Колко деца са се родили наистина? Ако питаме министъра на здравеопазването, то през 2014-та са били 63487. Това включва родените в болниците и може би децата родени вкъщи, но прегледани в болница. Не знаем, тъй като никъде не е описано, а и май отговорните лица имат разминаващо се разбиране. Цифрата за 2014-та обаче расте постоянно, тъй като данните все още се въвеждат – понякога седмици и месеци след раждането.

НСИ ще излезе с тяхната цифра през април. Те пък броят колко деца са били регистрирани в ЕСГРАОН. Според обяснението, което получих преди година, те би трябвало да включат децата родени в чужбина и регистрирани в общината по местоживеене на майката. Само така те получават ЕГН и гражданство. (Допълнение: не, не включват ражданията в чужбина според методологията на НСИ) Тези регистрации обаче понякога стават до 6 месеца и дори 2-3 години след раждането според това кога родителите пътуват към България. Това повдига въпроса щом НСИ проверява ЕСГРАОН през април, дали не пропуска онези получили ЕГН по-късно.

Ето как това разминаване обърква. Според Министерството на здравеопазването през 2013-та са се родили 62217. Според НСИ родените са 66578 (обновено на 17.04.2014). Пак според НСИ към 31 декември същата година в страна са живели 64755 деца под годинка, т.е. явно родени през 2013-та. Според ГРАО, българчетата родени в чужбина през 2013-та са 9087. Както и да събирате тези цифри, не може да изкарате сметката. Кое какво е?

Разбираемо е журналистите да се объркат в тази ситуация. Важно е обаче поне да се проверяват цифрите и да се сравняват еднакви неща. Лесно може да се провери, че през 2014-та има повече раждания от 2013-та. Това прави заглавия за „поредния антирекорд“ срамни. Доста медии тръгват по този път. В защита на БНТ трябва да кажа, че след като писах на сутрешния им блок и се чух с редакторите, решиха да подготвят тема засягаща въпроса.

Наистина данните са невинаги ясни, но трябва да се разбере, че не може всеки да си съчинява каквото иска на тяхна база. Виждаме често как разни експерти излизат и говорят глупости подкрепени със случайни цифри. Така зрителите попиват информацията и си формират мнение. Дори иначе интелигентни и образовани хора не се замислят или проверяват. Това далеч не важи само за демографските процеси, но с тях е много по-лесно да посочим ясно проблема с лековатото отразяване и дежурното прекопиране на изказвания в медиите.

Миналата седмица писах в Twitter и Facebook за справка от ГРАО за българчетата родени в чужбина. Ще пиша подробно тези дни за това как я получих и ще пусна интерактивна карта с анализ. Сега обаче искам да обърна внимание на един интересен за мен аспект от данните.

За последните 10 години 96653 деца са били родени в чужбина и родителите им са изкарали български акт за раждане. Тези деца се вписват в статистиката на НСИ, защото ГРАО вижда, че имат издадени ЕГН-та. Писал съм и други пъти за статистиката около раждаемостта у нас и как почти всички медии се оплитат в цифрите. Приблизително може да приемем, че годишно се раждат 70000 българчета с лека тенденция на повишение от тази година. Това прави около 95 деца на всеки 10000 българи. Изключвайки родените в чужбина, цифрата клони към 82-85.

Поглеждайки данните получени от ГРАО, бързо се вижда, че в САЩ и Канада има много по-малко регистрирани деца спрямо други държави. Взимайки предвид приблизителни оценки за българското население там, излиза, че на всеки 10000 българи се раждат и регистрират съответно 21 и 25 деца. От Германия и Испания са регистрирани съответно 74 и 79 българчета на всеки 10000. Ще забележите, че тези цифри са доста под статистиката за България дори отчитайки занижените стойности на МЗ за ражданията в български болници. Има доста причини за това, но тук ще се концентрираме върху тройната разлика между регистрираните раждания в Европа и Северна Америка.

Единствената логична причина за това разминаване са усложнените административни процедури и липсата на информираност. За да се извади български акт за раждане, на този издаден в чужбина трябва да постави апостил и да се преведе. След това трябва да се предаде лично в общината по адрес на майката и след две-три седмици чакане се изважда български акт за раждане. Повечето българи зад граница не знаят, че по принцип служителите приемат документи подадени от близки и родителите няма нужда да присъстват лично. Някои се сблъскват с доста по-сложна процедура, защото не са извадили акт за раждане до 6-тия месец. Преди това е лесно, ако си подготвен. Ефектът е, че повечето българи вадят акт за раждане на децата си чак когато се прибират от чужбина и намерят повече време.

Всичко това може да се улесни неимоверно, ако се въведе услуга за изваждане на акт за раждане в консулските служби. Това вече се прави за паспорти и лични карти. Такава услуга се предлага от консулствата на много други държави. За целта е достатъчно да се предостави акта за раждане с апостил на консулството и те да се погрижат за превода и процедурата в съответната община. Това, разбира се, ще струва повече и ще отнеме повече време, отколкото като се прави на място в България. Улеснението обаче ще е огромно и при получаване на документа ще може веднага да се поръча паспорт за детето. Консулствата пък ще имат още един източник за приходи.

Друга малко известна подробност е, че от декември 2013-та България подписа Конвенция за издаване на многоезични извлечения. Това означава, че актове за гражданско състояние (раждане, смърт, брак) от 23 държави нямат нужда от апостил. Това е допълнително улеснение за родителите. Тъй като обаче най-често са на латиница, документите ще имат нужда от превод, който може да бъде заверен в консулските служби.

Какъв ще е ефектът от подобна марка е трудно да се прецени, но ако предположим, че много родители в щатите не минават процедурата, защото не могат да пътуват до България, то консервативните оценки са за годишно увеличение от 70% на регистрираните деца. В това число включвам и повишаване на регистрациите в Европа и Азия. Така ще получим около 10% увеличение в статистиката на НСИ за раждаемостта и 20% понижение в сегашния ни отрицателен прираст. Това, разбира се, няма да е реално повишаване в раждаемостта, а по-скоро промяна в начина на броене. Ще отчитаме обаче по-добре реалните стойности за родените българчета в цял свят.

Не съм журналист и нямам илюзии, че на някой журналист би му се понравил текст с такова заглавие. Въпреки това, трябваше да се напише. Виждаме куп изказвания на знайни и незнайни лица в медиите, които ни се представят за експерти, лидери на НПО-та, активисти и политици. Всеки идва със своя теза и мистични доказателства. Слушаме ги, водещите кимат, вестниците и online изданията преписват, новината се ражда, препечатва и докато се обърнете, се превръща в общоприет факт.

Истината се ражда в спора, но спор няма. Липсват аргументи и контра-аргументи. Тук не говоря за фалшивия обективизъм, при който в студиото се канят две непонасящи се личности, за да си направим сеир. Говоря за елементарна проверка на фактите.

Трите стъпки, които предлагам са следните:

Лесно е. Може да попитате познатите си в социалните мрежи за помощ, а често работата е вече свършена някъде из мрежата.

Ще ви дам пример.

В края на януари 2011-та тогавашния образователен министър Сергей Игнатов е подхвърлил, че за 48% от първолаците българският език не е майчин. През октомври 2013 проф. Петър Иванов (както усещате, превърнал ми се е в любимец напоследък) твърди, че този дял е вече 60%.

Тук твърдението е ясно. Как да го проверим?

Единствените надеждни данни за структурата на населението като етнос и майчин език са тези на НСИ от преброяването през 2011. Отваряме страницата за самоопределяне по майчин език и копираме таблицата.

За третата стъпка ще ни трябва малко разсъждения. НСИ са пуснали броя самоопределили се по възрастови групи. Така не може да кажем колко деца са били на 6 и 7 г. през 2011-та и българският им е бил майчин. Вместо правим предположение. Това е опасно, тъй като то може да е вярно или грешно. Когато обаче го уточним в материала си, то подлежи на проверка и някой може да ни обори. В това няма нищо страшно.

Предположението тук е, че броят новородени от всеки етност не се променя рязко през годините. Например – нелогично е една година всички родени да са ромчета, следващата – 80% от турски произход, а третата – само етнически българи. Макар да има тенденция, тя променя структурата бавно и плавно през годините. Затова може да приемем, че е нямало резки промени в боря новородени с български като майчин в рамките на 10 години. Данните на НСИ за ежегодната раждаемост по региони може да помогне при доказване на това твърдение.

Стъпили на това предположение взимаме децата, които са били на 9 г. или по-малко през 2011-та и пресмятаме. Тези деца ще започнат училище между 2008-ма и 2018-та. Това означава, че за този период ще получим средно колко деца с какъв майчин език и етническа принадлежност са започнали училище. Най-лесно се показва това с графика и тук съм направил две с Google Calc. На този линк ще намерите и моите таблици.

С тези цифри и предположението горе се вижда ясно, че изказванията на министъра и въпросния професор са въздух под налягане. Ако искате да сте по-изчерпателни, може да включите в сметката и тези, които не са отговорили в преброяването. Може също да вземете под внимание параноичната теза, че всички те в действителност са от малцинствата, но се крият. Дори така обаче процентът първолаци с майчин български не се доближава до безотговорно тиражираните цифри.

Навярно ще ви са интересни и предишните две статии по темата:

• „Ударихме дъното по раждаемост“ и защо данните нямат значение
• Българите са на изчезване *

Заглавието е на Труд от преди дни. Сладурската снимка е от същата новина при БТВ. Рапортувано дословно, препечатано във всички медии и споделено във всички мрежи. Пише, че информацията е на Министерството на здравеопазването, но не се посочват нито цифри, нито на сайта им има подробности. Вчера писах подробно за грешната интерпретация на тези данни и как жаждата ни за лоши новини ражда заглавия започващи с „Ударихме дъното“. Има няколко неща, които не успях да включа в онзи текст.

Реакциите

След предишната ми статия имаше доста позитивни коментари. Негативните можем да разделим на две групи. Първата писаха, че не съм бил в родилните в България и не съм обикалял по селата да видя колко малко българи има там. Със сигурност не съм обикалял конкретните села и родилни отделения. Фактите обаче сочат, че турското население като процент пада равномерно в последните 100 години. Ромите се удвоили като процент от 2.4 през 1946 на 4.8 през 2011, но тенденцията силно намалява в последните 3 десетилетия. Ако вложим усилия в подобряване на образованието и живота им, приръста им скоро ще се изравни със средния за страната.

По-интересни са нападките на другата група – че разглеждам данни от миналата година, а за тази ражданията ще са много по-малко. (Вижте и коментар 2 под статията) Добавят и че не разглеждам сравнението с 1945-та, което се цитира така охотно в медиите. Затова потърсих данни за въпросния период. За жалост, имаме продължително следене на показателите от 1960-та насам. Данните ще видите обобщени в следващата графика. Вижда се, че приръста е достигнал отрицателни стойности в края на 80-те. Мит е, че последните 24 години са ни ударили в дъното. В действителност тази тенденция е започнала при нас – както и при много други – още през 70-те. Някои от факторите за това са по-доброто здравеопазване, образование и засилената урбанизация.

Горе съм включил и средния размер на семейството. За жалост не можем да го сравним с началото на миналия век, когато очаквам, че е бил близо двоен. Просто тогава никой не е следял тези неща. Тук съм извадил само родените деца на всеки 1000 души, но съм включил цифрите от 2012-та и прогнозата на МЗ за 2013-та:

Истинската раждаемост от онова време

Все пак можем да направим сравнение с 1946 г. Преброяването на населението тогава показва, че в България е имало 7029349 души. Имало е 25.6 раждания и 13.7 смъртни случая на 1000 души. Това означава, че през посочената година, в България е имало 179951 раждания. Това е в пъти над най-песимистичните (и принципно грешни) цифри на МЗ от 59143 за 2013.

Ще кажете – защо сравняваме за 1946, а не за 1945. Причината е, че за предишната година никой няма данни. Знаем единствено, че през 1939-та е имало 134833 раждания. Историята показва, че след война се раждат повече деца от обикновеното, за да се компенсира за загубените войници и ниската раждаемост в кризисния период. Затова изключително се съмнявам точно през следвоенната 1945-та всички жени да са решили изведнъж да раждат 3 пъти по-малко.

Навярно обаче журналистите са объркали термините – нещо често срещано в родните медии. Показах, че дори при сравнение с населението сметката не излиза. Не може да са объркали с приръста, защото тогава е бил +1.19%, докато сега е -0.59%. Въобще цялата тази простотия с „Ударихме дъното…“ е не просто неточна, а грешна в пъти.

Много сме, силни сме и не вярваме вече в това

Грешната информация, разбира се, въобще не ни попречи да се ваем колко сме зле и да правим генерални изводи каква храна ядем, как политиците са виновни и как „истинските българи“ са на изчезване. Дефиницията за „истински българи“ е странна защитна реакция при липата на самочувствие и избиване на комплекси. Обикновено категорията включва въпросния коментиращ, хората около него и изключва всички, които обвинява за собствената си неволя.

Лесно се предизвиква страх хората. Това ни кара да се затваряме в групи, в които се чувстваме сигурни и да виним другите за собствените си проблеми. Групите могат да бъдат етнически, идеологически, социални, политически та дори географски. В обществената депресията, в която сме всички, това е още по-изразено. Така лесно можем да оправдаем пред себе си хуленето на „другите“ и преекспонирането на стереотипите за тях.

Тази депресия и отчуждаване обаче има и физически измерения. Всички страни от източния блок минаха през демографска криза след падането на комунизма. Ние обаче останахме феномен. Икономическите условия навсякъде са и са били тежки, но някак на българите това ни се отрази най-зле. Обективна причина няма и точно това е феномена. Всеки трус имаше далеч по-голямо отражение върху раждаемостта и емиграцията, отколкото в другите държави. Това доведе до лавинообразен спад в населението, а от там във влошаване на перспективите. Затова Economist написа „Бедните, богатите и Българите“, когато анализира връзката между просперитета и щастието.

Данните нямат никакво значение

Колкото и цифри да ви покажа, пак повечето ще си кажат „Е да, ама пак намаляваме“. Да, това е световна тенденция. Населението не е кошница с ябълки, от която вадиш и слагаш. Процесите са твърде сложни, за да се обяснят в няколко реда. Не сме уникални нито в раждаемостта, нито в етническото разпределение, нито в икономическите проблеми, нито във възможностите. Уникални сме единствено в песимизма си. Всеки път, когато го отбележа, ми реагират да сваля розовите очила, но всъщност имат предвид да сложа черни.

Реализмът не се изразява в това да отчиташ само лошото, а да виждаш когато хората грешат в преценките си в едната или в другата посока. Заглавия като това на Труд и всички останали медии са фактологично грешни, но пък захранват нуждата ни от дневна доза депресия – натрапчива и досадна като гризане на нокти до кръв. Лошите новини вдигали рейтинги. Информацията е като храната – ако поемаш отрова всеки ден, в даден момент се разболяваш, но тя притъпява сетивата ти и започваш да я харесваш. Защо си мислим, че с новините е различно и някой друг ни е виновен?

И да впрочем, раждаемостта наистина пада.

Допълнение

В коментарите стана дума, че не съм споделил конкретните данни и начинът на изчисление, с които съм стигнал до цифрите в тази и предишната статия. Затова направих една обобщена таблица в Google Docs, която всеки може да разгледа и провери.

Както предупредих, системата на МЗ показва с почти 3000 повече раждания за 2013-та, отколкото обявиха те и всички медии. Едната причина е, че бяха взели данните 10 дни преди края на годината. Най-важното обаче е, че всички болници закъсняват с доста повече от 3-дневния срок да въведат ражданията в системата. Новата бройка раждания към 11 януари за цялата 2013-та е 62046, което е слабо понижение спрямо 2012-та. Очаквам да има още корекции до март.

Източници:
Преброяване на населението в България @ wiki
Данни за демографските показатели на Българи @ wiki
Раждания по местоживеене @ НСИ
Население по области @ НСИ
Health Nutrition and Population Statistics @ World Bank
Преброяване 2011 @ НСИ

Период 01.11.11-10.01.12. Непълни данни!

Тъй като ми е хоби да се ровя в правителствени данни, реших да дръпна и тези тук. Оказа се (почти) невъзможно. Системата може да им е струвала само 28 хиляди, но е направена максимално усложнено. Не знам дали целта е била да не може да се изкарват каквито и да е било справки, освен тези, които те искат, но (почти) успяха. Ако трябва да го сравяня с нещо, то логиката на системата прилича на бюрокрацията – попълваш молба на едно място без да разбираш половината неща защо са, после обикаляш да си събереш цифрите от други гишета и така за всяка справка.

И все пак… ето тук може да свалите данните въведени от всички общини от началото на ноември насам в CSV формат, а това тук е скрипта, с който ги свалих. Всъщност единствено Силитра, София – град и Добрич са въвеждали данни от ноемрви – останалите са започнали в последната седмица. По малката бройка раждания съдя, че явно не всички болници дори го правят. Затова би било добре да видим и разбивка по АГ отделения.

Напоследък доста ви говоря за отворени данни, електронно правителство и прочие. Скоро ще ви пусна документите с идеи, предложения и технически изисквания, който подготвям. Похвално е, че Здравното министерство е пуснало такава информационна услуга. Намеренията им очевидно са добри и както се вижда – цената не е въобще висока като се има предвид, че са използвали Oracle Application Express. Все пак, това далеч не е прозрачност и отворени данни. Точно обратното – това е типичен пример за система, която по дизайн е несъвместима с други такива. За да може тази услуга да е полезна, трябва да се гарантират три неща:

Допълнение

След като свалих данните за раждаемостта, взех тези от последното преброяване и направих следния инструмент:

Не него може да видите на карта в абсолютни стойности колко раждания има за всеки регион. Тази функционалност е подобна на тази на официалната страница, но тук много по-удобно се сменя периода, а цифрите на картата се показват на скала с цветове. Ако изберете опцията за относително показване на ражданията, ще се покаже лента с възрастови групи. Щом изберете такава група, картата автоматично ще се обнови като покаже колко раждания има за всеки регион на 10000 души от на зададената възраст.

Това дава възможност да видите, например, колко раждания има в Сливенско на 10000 души между 15 и 30 години. Или пък в коя община има най-много деца родени в съотношение с деца до 4 годишна възраст (т.е. къде има потенциален бум в последните години).

Под картата ще видите графика с разпределението във времето на общия брой раждания. Данните се обновяват на всеки 3-4 часа и може да ги свалите от линка в тази статия.

Кажете какви други данни искате от държавата тук.

Миналата седмица излязоха окончателните резултати от преброяването. Зад тази цифра се крият доста подробности като образование, етнос, местоживеене, разпределение по възраст и прочие. Всички тях може да видите на страницата на НСИ. Въпреки, че информацията там да е доста изчерпателна, доста от нея е неразбираема в табличен вид. Затова реших да подготвя пет графики с няколко аспекта на Българията, в която живеем.

Осъзнавам, че някои от вас може би не вярват на тези резултати по редица вероятни и не чак толкова вероятни причини – фалшифициране на данни, цигани без лични карти, попълване на изборни списъци и прочие. Нека оставим обаче това на страна. Данните са достатъчно показателни, а и винаги се компенсира за статистическа грешка. Не разбирам математиката на преброяването, а и най-вероятно – и вие. Факт е, че доста от тези данни потвърждават ежедневни наблюдения.

Важно е да отбележа, че всички цифри в графиките са проценти спрямо хората от дадения етнос, религия или възрастова група – не спрямо всички в България. Променил съм мащабите, за да можем да сравним нагледно профила на разпределение млади/стари в различни категории.

Графика 1:Графика 2:Натиснете някоя от двете графики, за да я видите по-голяма.

Тези две графики показват възрастовото разпределение сред различните етноси. Хоризонталната скала показва годините, а вертикалната – процента на възрастовата група спрямо всички от дадения етнос. Така насложени виждаме ясно това, което вече знаем – че етническите роми имат страшно много деца. Вижда се и високата детска смъртност, както и лошото им здраве след това. На практика, продължителността на живота при тях в момента е типична за средновековието. Във втората графика съм направил сравнение с по-малки етнически групи. При хората между 40-50 години се забелязва рязък спад, което може да се обясни с преместването в градовете и икономическата асимилация през комунизма. Интересен е пикът при евреите над 80 години.

Натиснете графиката, за да я видите по-голяма.

На тази графика виждате две зони – в синьо и зелено. Първата е разликата в мюсюлманите живеещи в селата и градовете, а втората – при православните християни. Отново хоризонтално имаме възрастта, а вертикално – процентите спрямо общата бройка от дадената религия. Синята и зелена линия показват процентите в градовете, а обратната страна на съответното поле – селата. Вижда се ясно, че има два пъти повече мюсюлмани е селата, отколкото в градовете. Християнското население на селата обаче е доста по-старо  и далеч не в активна възраст. Все пак не можем да говорим, че селата ни стават мюсюлмански, защото тук виждаме само проценти спрямо самата религия. В абсолютни стойности имаме 20 пъти разлика. Факт е обаче, че мюсюлманите в активна възраст живеят предимно в селата.

Натиснете графиката, за да я видите по-голяма.

На тази графика виждаме населението разпределено по възрасти в различните населени места. Разделих ги така, че общата бройка хора да е относително равна. Вижда се ясно, че в селата до 500 души има предимно пенсионери. Тенденцията се измества плавно към по-младите при по-големи градове – 5000 и 50000. Едва при София обаче се забелязва, че младите са повече от възрастното население. Очаквах, че в София, бидейки най-млада, би трябвало да се раждат най-много деца. Оказва се обаче, че процентово, в селищата до 50000 се раждат най-много.

Когато проследим най-горната линия, която на практика показва възрастовото разпределение за цялата страна, ще видим каква дупка в населението има при младежите под 20 години. От тук идва голяма част от намаляването на населението. Не трябва да забравяме, че тази пропаст в ще се придвижва напред през следващите 80 години. Само в следващите 10 години, когато те навлязат в активна възраст, ще усетим сериозни проблеми в работната ръка, попълването на пенсионните фондове и бъдещата раждаемост. Това има много по-голям шанс да съсипе държавата от която и да е криза или управление.

Натиснете графиката, за да я видите по-голяма.

На последната графика показвам броя на мъжете (синьо) и жените (червено) в различните възрастови групи. Едната линия показва данните за страната, а другата – за Сливен. Променил съм мащаба, за да започнат графиките от еднаква точка на раждаемост. Защо Сливен? Миналата седмица излезе статия в Белгийски вестник за това, че повечето проститутки в Брюксел са българки и то от Сливен. Според различни оценки, те са между 1000 и 2000 жени, което си е 1-2%. Замислих се, че Сливен е община с 125000 души и липсата на тези хора определено трябва да се забележи.

На графиката горе се вижда ясно, че в национален мащаб до 50 годишна възраст мъжете са повече от жените, но бройката им се движи абсолютно паралелно. Дори като вземем под внимание, че много млади хора са емигрирали, то това е ставало по равно. На графиката ясно се вижда, че има рязък спад сред жените между 15 и 28 години. Ето това са 1000 момичета, които липсват. След това обаче забелязах, че подобна разлика има и сред мъжете между 30 и 50 години. Това може да се обясни с масово излизане на мъжете на гурбет като са оставяли семействата вкъщи. Друго наблюдение (не съм го отбелязал на графиката) е, че сред младежите между 15 и 25 години има скок в национален мащаб, докато в Сливен той липсва. Това може да се обясни с миграция към по-големи градове или в чужбина. В същото време, то означава и че липсват още 1000-1500 момичета освен вече споменатите. Една положителна тенденция е, че раждаемостта и децата там е по-голяма от средната за страната. Според същата статистика, 28% от тях са ромчета, а едва 55% – българчета.

Съгласни ли сте с изводите ми? Какви други интересни наблюдения имате от данните от преброяването?

Ако споделите нещо интересно, може да направя графика описващо и него.