Всички те вече може да видите на картата на Glasuvam.org. Адресите на около 30% от тях са ясни, тъй като са дипломатически представителства. Още няколко места са нови и не са ясни адресите. Останалите най-вероятно ще бъдат същите като предишни години, но това следва да се потвърди от Външно. Очаквам да излязат с решенията за отваряне на секциите. Тогава ще обновя картата с точните адреси и ще изпратя индивидуални съобщения на над 3100 абонирани за новини с най-близките три секции до тях.

Основни потърпевши от тези промени са сънародниците ни във Великобритания, Турция и САЩ, където традиционно има много гласуващи. В самото решение на ЦИК се споменава, че в UK са събрани достатъчно заявления за отваряне на секции на 66 места извън дипломатическите представителства. В Турция – 55, а в САЩ – 34. Всички те ще бъдат ограничени до 20 въпреки значителната активност на сънародниците ни зад граница. В други страни като Чехия приемащата страна не е позволила отваряне на секции извън посолството, а в доста арабски страни МВнР е препоръчала да не се отварят секции заради войната между Иран, САЩ и Израел.

Спрямо предишния вот, така най-голямо намаление виждаме в Турция, където има 141 секции по-малко на 101 места. Следва Великобритания с 84 по-малко секции на 78 места и САЩ с 29 по-малко секции спрямо октомври 2024-та. Няма да има секции в Йордания, Катар, Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия.

Сред останалите, повече секции ще има в Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Молдова и Франция – с между 2 и 4 секции. В Испания на 4 места ще има секции за пръв път от последните поне 6 вота, в Молдова – 3, а в Ирландия и Нидерландия – по 2. Общо 21 места в 14 държави ще са със секции за пръв път най-малкото от няколко години. В 22 държави ще има повече секции, а в 29 държави броят на секциите и местата няма да се промени, но е възможно смяна на точния адрес на някои секции.

За да се илюстрират по-добре тези промени, направих карта сравняваща секциите през октомври 2024 и април 2026-та. В червено са тези, които няма да се открият този път.

Може да я разгледате също на цял екран.

От следващия парламент ще зависи дали ще бъде възстановен режима за отваряне на секции в чужбина, какъвто беше години наред и позволяваше максимален брой от сънародниците ни да упражняват гарантираните иначе от конституцията права. Също толкова важно – дали избирателен район чужбина най-накрая ще влезе в сила и ще има както представителност на вота зад граница, така и по-малко изкривяване на местен вот по усмотрение на ЦИК. Има отдавна взето решение и нормативно заложена възможност за дистанционен електронен вот, който така и не се случи. Гласуването с машини нарочно беше спряно предвид колко изборни измами се предотвратяваха така и как маркирането на бюлетини на десетки хиляди българи като невалидни стана невъзможно.

Всичко изброено зависи от това дали и начина, по който гласуваме на 19-ти април.

Документи и заседания от експертни съвети в НАГ

Тези данни са отчасти на картата от около година, но в последните месеци допълних источеските данни и разширих засичането за кои парцели се намират. За последните 15 години се намират 1290 заседания, протоколи или други документи от такива съвети. Свързах ги с 3923 обекта на картата. Ще ги намерите на този филтър на картата.

Обществени поръчки

Намерих 755 поръчки в последните 15 години, които се отнасят до обекти в София. Някои са за ремонти, други за изграждане на градини и други сгради. Трети са за доставяне на апаратура или други дейности. Доста са за саниране. Свързах ги с 519 обекта. Ще ги намерите на тези филтри на картата.

Решения на Министерски съвет

Намерих 357 решения, протоколи и други документи от последните 15 години свързани с 2345 обекта. Освен тях ще намерите 126 търга за държавна собственост засагащи 57 имота. Ще ги намерите на тези филтри. Търговете спряха в края на миналата година, но ако се появят нови, ще се видат на тази карта, както и на другата с „имотите на Желязков за продажба„.

Заседания на Столичен общински съвет

Това са последните данни от тази седмица. Включват 1115 документа, протоколи, питания и предложения от последните 8 години. Свързах ги с 10079. За целта обработих 42 хиляди документа на СОС и поне една трета споменаваха някакъв имот. Старите протоколи с повече от един документ в тях ги поставих като един линк, затова се виждат само около 1000 „документа“. Всички нови засегания, питания и прочие може да следите и на новия Matodon канал @SofiaCouncil. Документите ще намерите на този филтър на картата.

Както и с други данни, списъкът с тези документи не е изчерпателен. Засичам единствено, когато са узначили ясно имот с идентификатор. В някои случаи използват описания или адрес или обсъждат сграда по друг начин. В такива случаи не мога да засега автоматично, че става дума за част от града. Все пак този механизъм е полезен, за да засичаме мнозинството от обсъжданията още като са на ниво обществено обсъждане, питания и комисии.

Доста от нещата, които ви показвам започват с прост въпрос, който ме занимава. Случва се за отговора да е нужна бърза справка. По-често се налага да свалям таблици и да правя графики, както направих днес с данните за сигналите за нередности в София. Понякога обаче се изисква нещо доста по-сложно.

Може да прескочите направо към секциите с изводите и картата, но препоръчвам да прочетете как са изготвени.

• Колко от продадените жилища са в панелки?
• Методология
• Числата
• Моята интерпретация
• Карта на продажбите в София през 2025

Колко от продадените жилища са в панелки?

Питах се това заради една от трите опорни точки, които строителни предприемачи, брокери и инфлуенсъри най-често повтарят – че нямало празни жилища в новите блокове, а такива в старите, в които никой не иска да живее. Аргументът е общо взето, че семейства търсят по-големи и по-хубави жилища изоставяйки старите си панелки и това движи основно търсенето на ново строителство. Това предполага, че панелките са по-малки, както и че стоят празни, защото никой не ги иска.

Затова исках да знам, дали наистина никой не иска да купи панелките докато семейства се нанасят в новите си жилища когато и ако изобщо бъдат завършени. На този въпрос би се отговорило лесно, ако имахме работеща адресна регистрация, където всеки съвестно си сменяше настоящия адрес. Има и алтернативни начини, за които обаче компании като Електрохолд отказват да съдействат с анонимизирани данни.

Затова се обърнах към продажбите. Описах преди време колко ненадеждни са данните от обявите за цените и движението на пазара въобще. Непотребни са и в този случай. Нямаме достъп и до данните в имотния регистър по начин, по който да направим такава справка, а кабинетът Желязков и най-вече правосъдния Георгиев свиха още повече прозрачността в тази насока.

Остават данните от кадастъра. Споделих в началото на миналата година как отвориха данните си. Те включват и такива за собствеността с анонимизирани записи за частни лица. Целият анализ, който ще видите тук, се базира на сравнение на техните данни между януари 2025 и януари 2026.

Методология

Бях описал за проблемите с данните в кадастъра – най-вече липсващи имоти и неактуални записи за собственост. Доста от тези са оправени през годината. Все пак, не всичко изглежда се регистрира при тях. Новото строителство се вписва, но въпреки споразумението им с Агенцията по вписванията не са пренесли всички данни. Все още обаче аналогично на Имотния регистър липсват данни за много имоти с неизвестна собственост. Това е когато няма промени в собствеността им от началото на регистъра. Забелязах непостоянство в изписването на имена на фирми, грешки в идентификаторите на същите, различно изписване на ключови думи като актове, липсващи или сгрешени кадастрални идентификатори. Доста от тези успях да оправя или изключих от анализа.

Концентрирах се върху 2025-та г. и сравних промяната в собствеността между двата архива на данните на кадастъра, които пазя. Много имоти – пацели и самостоятелни обекти – липсваха в по-стари данни и бяха отбелязани като въвеждани за пръв път през 2025-та. Това често е заради продажба, но е възможно и да е по-други причини, включително подготовка за продажба или подялба или просто вписване на стар нотариален акт. Затова включих в анализа единствено обектите, за които е имало данни за собствеността преди.

За да засека промяна в собствеността сравних имената и идентификаторите на собствениците. В рамките на миналата година промениха начина за анонимизиране на последните при физическите лица, затова прибегнах до комбинация на сравнение на дължината на частите от името и сравнение на детайлите на акта, с който е обявена собствеността. В някои случаи ставаше дума за прехвърляне на имоти от една държавна или общинска фирма или институция на друга. Тези изключих, защото реално няма продажба, поне докато не започнат пак да продават държавни имоти от ония списък. Оставих обаче прехвърлянето на имоти от държавни имоти на общината както стана със стадион Георги Аспарухов.

Събирайки данните за анализа включих не само апартаменти, а всякакви имоти, тъй като усилието беше същото. Няма категория „апартамент“, а самостоятелен обект. Тези могат също да бъдат гаражи, в които не може да се живее. Немалко са студия, където формално също не може да се живее, но се използват масово от строителите за заобикаляне на изискването за паркоместа. За да изключа гаражите включих единствено обекти над 30 кв.м. Възможно е самостоятелните обекти да са магазини и да са над 40 кв. Липсва структурирана информация за предназначението на обектите и не мога да ги разгранича. (виж допълнение) За целите на анализа ми тези случаи ще натежат в полза на обектите извън панелни жилища, тъй като подобни има почти изцяло в новото строителство.

Отделно има случаи, в които апартаменти се превръщат в офиси, складове и магазини дори без да се промени предназначението им. Тези съвсем няма как да се засекат, също както не може, а и няма смисъл да се определя дали в цялото жилище се живее или едната стая е офис само за работа. Някъде трябва да се сложи чертата на точността, с която работим и на база достъпните данни и качеството им изключвам тези хипотези от анализа.

Доколкото е трудно да се определи причината за промяна в собствеността, бележките ни дават някои сведения. Най-честата презумпция е продажба, но има наследство, дарение и прехвърляне. Има съдебни дела, констативни протоколи и прочие хипотези. За съжаление, има порочни практики, където не се прехвърля имот, а фирмата, която го притежава. Това е с цел данъчни измами и укриване на корупция, каквито примери бяха разкрити тази година. Тези не могат да се видят в данните на кадастъра. В този анализ се опитвам да установя интерес към един или друг вид обекти фокусирайки се максимално върху частна активност. Затова изключих всички актове и хипотези, които предполагат друго.

Разбира се, поради обсъдените по-рано и в предишните ми статии за данните на кадастъра недостатъци на източника, нямаме списък с всички промени в собствеността. Имотния регистър не споделя отворени данни, но по статистиката съдим, че има между два и три пъти повече вписвания от извадката, до която имаме достъп. Доста от тези вписвания са наследство, ипотеки, запори и други. Дори само продажбите са значително повече. С описаните тук условности и условия се опитвам да избера извадка, която да е максимално широка без някой филтрите да дава превес на вид строителство, район или тип сделки. Картата в края на статията илюстрира това визуално. Доколкото поземлените имоти в някои региони са по-големи, това е защото земята под блоковете не е толкова раздробена бидейки общинска. В някои от тях има по една сделка, докато в много малък парцел има десетки сделки.

Някои от записите за собственост сочат към несъществуващи кадастрални идентификатори. Потърсих в архивите си, но не ги открих, от което си правя извод, че става въпрос за грешка. Изключих ги от справката. Намерих около 10-тина сгради и обекти, които имат идентификатори различни от поземления имот, върху който се намират. Първите три числа трябва да съвпадат по конвенция. Става въпрос вероятно за грешка в кадастъра (виж допълнението) и вписването на сградите или при промяна очертанията, сливане или разделяне на парцели. Поправих ги и ще пиша по-късно на НАГ дали нарочно са оставили сградите да се различават като идентификатор от поземления имот.

Трябваше да определя коя сграда е панелка и коя не. Учудващо нямаме публичен източник за това. Поне аз не намерих. За целта разширих картата описана по-долу и на ръка отбелязах всички парцели, върху които има само панелни блокове. Отне ми около час и половина. Така категоризирах записите, които се отнасят до панелки и кои – не.

Фокусирам се върху София, защото има най-динамичния пазар и често споровете за презастрояване и празни апартаменти се отнасят именно до този град. Бургас, Варна и Пловдив страдат от същата болест и се вижда ясно по движението, липсващата инфраструктура и хаотичното планиране. Би било интересно да направя същия анализ за тях, но исках да тествам метода си с града, който наблюдавам най-много в последните години. От София гледам само границата на града – екатте 68134 – защото ми беше по-лесно за справките и е най-големият в страната.

Допълнение 9 януари

Скоро след публикуването на статията ми писаха с идея за параметър в данните на кадастъра, който съм пропуснал. В него се посочва именно предназначението на самостоятелния обект. Така от всички описани до тук параметри махнах този за квадратурата и вместо това взех онези описани като жилище или ателие. Обнових изводите долу.

Допълнение 12 януари

Наредба РД-02-20-03 от 2016 на МРРБ чл. 11, ал. 3 предвижда възможност да не се обновяват кадасталните идентификатори на сгради и обекти при разделяне или сливане на парцели. Целта е да не се налага преиздаване цялата документация за тях. В това има смисъл, но води до объркване. Би трябвало в географските данни да е отбелязан стария идентификатор, от който парцел произлиза, но данните не са еднозначни. Това обяснява част от несъответствията, които открих обаче.

Числата

За обсъждания район кадастъра има записи за собственост на 497701 поземлени имота, 101468 сгради и 894194 самостоятелни обекта. Един запис може да бъде собственост на цял имот или дял от него. Например, апартамент на съпрузи купен след брака се води на два равни дяла, т.е. два записа. Още два, ако имат дял от земята. Промени през 2025-та открих в 26596 такива записа. Те се отнасяха до една или повече сгради и обекти в 11471 поземлени имота.

След прилагане на описания горе алгоритъм на сравнение на стари и нови собственици получих 17088 записа отнасящи се до 6095 самостоятелни обекта и 669 сгради намиращи се на 4132 поземлени имота. На база описаните данни мога да кажа с голяма доза сигурност, че става дума за продажба и в сравнително редки случаи друга форма на прехвърляне между лица.

От тези 1566 са в панелки и са сменили собствеността си през 2025-та. Самостоятелните обекти извън панелките, които са предимно апартаменти, но може да включват гаражи, магазини и офиси, са 4529. Това означава, че поне 25% от всички обекти продадени през миналата година са били в панелки.

Ако обаче вземем само жилищата (виж допълнение) – апартаменти, ателиета и къщи, получаваме, че 1426 от прехвърлените са панелки и едва 2695 са други жилища. Това значи, че 34.6% от продадените жилища миналата година са панелки. От останалите 1497 са гаражи. Останалото са офиси, маказини, складове и други. Изводът е, че далеч не е вярна тезата, че пазарът се движи от хора изнасящи се от панелките си и трябват повече нови сгради.

От апартаментите извън панелки виждаме 26 сгради с продадени 20 и повече обекта – апартаменти и гаражи. Това видимо е ново строителство, което е влязло в експлоатация. Събирайки тези получаваме 953 обекта или 21%. Иначе казано, 26 сгради в София отговарят за 21% от всички обекти продадени миналата година извън панелните блокове.

Панелните апартаменти са в 864 сгради или средно по 1.8 апартамента на блок. Тези извън панелките са в 1677 сгради или средно по 2.7. При последните включваме и апартаменти и етажи от къщи. Когато цялата сграда като къща е сменила собствеността си, е в друга категория и не се води за самостоятелен обект.

Моята интерпретация

Почти 35% ми говори, че интересът към панелните жилища е сериозен. Това, което видях в данните, не подкрепя тезата, че се изоставят за сметка на по-ново, хубаво и широко строителство – теза, с която напоително ни облъчват за състоянието на пазара.

По-горе споменах, че са три опорките – другите две са, че 1. цените ще паднат, ако се строи много повече и затова трябва да застрояваме градинки, училища и паркове и че 2. не било вярно, че имотният пазар бил пълен с черни капитали, а в действителност движел икономиката, която щяла да колабира без него. За тези двете ще пиша друг път.

Обяснения защо не виждаме сведения за обсъжданата сега теза има няколко. Първото е липса на зелени площи, достъпност и понякога дори връзка със света в новото строителство. Доколкото самите сгради имат (някакви) градинки, хубави асансьори и сами по-себе си превъзхождат значително панелките (особено с абсурдните им полуетажи) стъпвайки извън границите на строежа липсва тротоар, парк или детска площадка, училище и детска градина. Много софиянци се оправят катерейки се на колата, но нерядко дори липсва път. Доколкото всички смятаме, че вина носи общината – и исторически това наистина е така – най-вече е функция на презастрояването и корупционното начало на голяма част от проектите.

Всичко това се вижда ясно дори от сателит. Когато маркирах на ръка панелките, неизменно новото строителство беше със странни форми, бетонирани изцяло и без всякаква видима зеленина. Панелите се разпознаваха лесно по „шареното“ състояние на покривите им, но също големите общински имоти под тях, пътеки, паркчета, много дървета и детски площадки.

Друга причина е цената. Новото строителство струва почти двойно на панелните жилища. Доколкото може да спорим дали това е заради по-добрите материали, качествено строителство, цена на земята, спекула или пазарна логика, факт е, че ако сте младо семейство със средни доходи едно жилище в нова сграда въобще няма да е по джоба ви. Това, всъщност, се оказва сериозен проблем за демографията. Именно недостатъчно пространство и градската среда се сочи като една от водещите причини за нерешителност на двойки да имат деца.

Тук трябва да се отбележи, че панелните апартаменти, макар идващи с много други проблеми, всъщност имат по-добро разпределение и квадратура от новите, които излизат на пазара в момента. По това отношение са по-добри дори от апартаменти с двойна цена. От гледна точка на качеството като пукнатини, течове и прочие мисля, че всеки може да каже доста от свой опит за новото строителство. Разходите са понякога по-големи за вътрешни ремонти, но значително по-малки за поддържането на самата сграда.

Доста се говори за оставащия живот на панелките. Аз също смятах, че съвсем скоро ще имаме огромен социален проблем с тях. Санирането трябваше да удължи значително живота им. Вместо това – както много други евро- и бюджетни програми – се превърна в схема за точене, а сградите бяха просто изолирани и то не особено добре. Дори така мнението на архитекти е, че повечето панелки имат поне 20-30 г. живот. При земетресение, например, биха били по-безопасни от всичко строено през 90-те. Динамиката на пазара през изминалата година показва, че хората нямат притеснения по този показател.

Карта на продажбите в София през 2025

Както споменах по-горе, в събирането на данни за анализа не се ограничих само до самостоятелните обекти, а всички промени в собствеността. Това ми позволи да направя карта на всички включени данни. Показва само поземлените имоти, в рамките на които е открита промяна в собствеността. Цветовете показват къде има най-много такива.

Когато натиснете на един имот ще видите обяснение – колко обекта, колко дяла, между кои дати са промените, както и какво лице е новия собственик. Показал съм и какви видове лица притежават по данни на кадастъра дялове или обекти в рамките на този поземлен имот. Това може да са например апартаменти, някои от които да са на физически, юридически лица или държавата.

Разбира се, предвид обемът на обработената информация, проблемите в нея и това, че немалка част трябваше да чистя на ръка, възможно е да има грешки. Ако забележите такива или имате идеи за подобрения, ще се радвам да ги споделите в коментарите.

Може да ви е интересно също да погледнете и картата ми за собствеността на имотите в страната. Целта ми с нея беше да създам инструмент, с който да проверяваме дали градинката пред блока или парка до вас не са се „оказали“ изведнъж частни и неизменно ще бъдат застроени.

Този път ще пиша за карта, която не съм направил аз. Намерих я случайно докато търсих данни на страницата на Изпълнителна агенция по горите. Искам да ги поздравя за нея. Картата показва позволителни билети за транспортиране на дървесина. Отбелязани са като маркери. Като се натиснат се вижда регистрационния номер на камиона и ремаркето, ако има такова и колко кубика дърва може да се пренесат. Като се натисне линка на информацията се отваря страница с още информация като позволително за сеч, направление, собственост, шофьор и снимки на камиона и товара. Местоположението е къде е издаден билета.

Картата към днешна дата съдържа над 3440 билета за превоз. Всички са издадени в рамките на последните два дни – 4-ти и 5-ти ноември 2025-та. Би трябвало да има исторически данни, които да се намират в регистъра на билетите. Това обаче е често невъзможно, защото търсейки по регистрационен номер на колите намерени в картата не се откриват дори билетите, които виждаме там. Понякога работи, но не винаги.

Виждаме обаче тези за последните два дни – предполага се актуалните към дадения момент. Това би могло да позволи да сверим дали камион пред нас има право да пренася дървесина. За целта би било добре търсачката на регистъра да работи, но сравнително лесно може да се добави търсачка на картата за актуалните билети. В допълнение и сравнително по-лесно би било да се добави бутон за фокусиране на картата върху местоположението на посетителя. Има plugin-и за Leaflet, който използват от ИАГ. Използвам същата библиотека за почти всички мои карти и лесно могат да сверят какво правя. Самата карта обаче не е направена подходящо, за да работи на телефон. Вижда се, но не е удобна. Могат да я подобрят заедно с бутон за подаване на сигнал за камион без разрешение или с товар надвишаващ снимките. По-сложно но далеч по-удобно би било при натискане на маркер за билет да отбележат най-краткия маршрут от мястото на издаване до отбелязаното в него населено място или адрес.

Изброените подобрения на картата са различни по сложност и в някои случаи изискват по-добри познания за работата на библиотеката. Ще направят обаче картата истински полезна за хората чудещи се дали виждат пред себе си незаконна дървесина. Именно за подобно приложение призовавах преди десет години. Тогава написах анализ на позволителните за сеч и описах нуждата от приложение за сигнали. Това не се случи до сега. Опитах сам, но от тогава до сега регистърът продължава да не работи надеждно. Преди анализа си пуснах серия от карти базирани на същите тези разрешителни покриващи България. Миналата година свалих отново данните, но за целия период между 2011 и 2024-та и ги отворих за всички.

Загуба на гори

В първата си статия от март 2025-та споделям интересна карта на базата на Google Earth Engine, която показва загубата на горско покритие в годините между 2000 и 2024-та, местата където то се увеличава и къде загубата е заради пожари. Има много слоеве и данни и призовавам да я разгледате. Има нов адрес като картата в старата ми статия е с данни само до 2019-та.

Горе виждате общата картина за България като се вижда оголване на територия из цялата страна. Тук съм увеличил само загубата на гора над Кресна. В синьо е сеч, в оттенъци на жълто до червено са последните 25 години без настоящата. Над Кресна именно гореше огромния пожар през юли тази година, така че очаквам догодина да е цялото в червено. Виждате в синьо на други места къде са оголвали цели просеки, територии в паркове и прочие.

Тук виждате пък наложени данни за загуба на гори между 2000 и 2024-та в червено, съществуваща гора в зелено и увеличаване на горското покритие между 2000 и 2012-та в синьо. В статиите ми преди 10 години описах подробно трудностите в определяне на горското покритие и някои дефиниции. Тази карта конкретно е на територията около Банско. Виждат се къде какво е сечено за пистите. Тогава глобата беше 1000 лв.

От страницата може да свалите данните за тази промяна на горската покривка и да я използвате за анализ с други данни като защитени територии и разрешителни за строеж. За съжаление, не откривам ГИС система показваща къде точно важи дадено разрешение за строеж – т.н. горски отдели и подотдели. Има географски данни, но част са във формат, който не мога да отработя още, а на други места са неясни. Ще се опитам да измисля нещо. Ако знаете за такава ГИС система или обобщени данни в SHP формат на подотделите в цялата страна, ще се радвам да споделите.

Преди няколко седмици си сложих ваксина срещу COVID-19. До две седмици ще си сложа противогрипна. Първите са безплатни за всички, а вторите – безплатни за хора над 65 г. Беше ми трудно обаче да се ориентирам къде има имунизационни центрове за тези за COVID-19, защото страниците на РЗИ-тата са шарени и трудни за навигиране. Затова направих тази карта с информацията към днешна дата.

Целият списък с места ще намерите на информационния портал за задължителни и препоръчителни имунизации на Министерството на здравеопазването Плюс мен. Препоръчвам ви да го разгледате, защото е изготвен с помощта на имунолози и епидемиолози и за разлика от други ресурси в мрежата, съдържа информация базирана на факти, данни и изследвания.

Списъкът води обаче към отделни страници и файлове на РЗИ-тата, които са разнородни и невинаги разбираеми. Подобно на РДВР-тата и горските стопанства, всяко РЗИ си е държава в държавата и липсва особена координация, носене на отговорност или последователност в усилията, комуникацията или дори практиките. В София има най-много и по таблицата ми беше трудно да се ориентирам къде е най-удобният за мен имунизационен център. Когато си поставих ваксината открих грешки в публикуваните таблици – две болници настояваха, че нямат такива центрове при позвъняване – затова не направих картата по-рано. Виждам обаче, че в края на септември с началото на кампанията са обновили списъците навсякъде и затова реших, че ще е полезно.

Доста РЗИ-та съобщават, че всеки от нас има възможност да поиска личния му лекар да поръча ваксина и да си сложи там. Доколкото някои не знаят, не искат или няма голям интерес, т.е. отварянето на една опаковка за 1-2-ма души е безсмислено, често се случва да насочват всички към РЗИ-тата. Причина за това най-вероятно е липсата на еднократни дози от една страна и ниският все още интерес от друга. Също така, доста РЗИ-та говорят за мобилни екипи, с които може да се ваксинират трудноподвижни хора или такива в отдалечени райони. На страниците им и на картата са поместени контактите. Препоръчвам да се свържете за последна информация и възможности.

На някои места е посочено, че няма нужда от предварително запазване на час, но на повечето изрично казват, че трябва – навярно, за да се групират повече хора в един ден, за да не се прахосват флаконите ваксини. Има доста центрове за имунизиране на деца. Ваксината може да се поставя още от 6 месечна възраст, но не на всякъде е отбелязано, че слагат на деца. Като правило над 12 годишна възраст може да сложат навсякъде.

Припомням също, че пенсионери над 65 години имат право на безплатна ваксина срещу грип. Ако не ви е звъннал вече личния лекар, свържете се, за да поръча ваксина. Останалите трябва да си набавим сами от аптеките. Вече са налични, макар заради огромното търсене да свършват бързо. В някои аптеки има даже списъци на чакащи. Може да ги поставите при личните лекари или в същите имунизационни центрове на картата. Няма проблем да се поставя заедно с ваксината срещу COVID-19.

Може да отворите картата на цял екран тук. Данните в нея са актуални към 18-ти октомври 2025. Непременно сверявайте в страниците на РЗИ-тата и по телефона последното състояние, защото е възможно да променят местата на кабинетите, работното време и други условия. Ако забележите някаква такава промяна или неточност в картата, моля коментирайте под тази статия, за да обърна внимание.

Очаквах, че някой ще се заеме да направи карта на собствеността на тези имоти. Именно там беше големият спор предвид, че министърът на околната среда настояваше, че на това място река няма. Разбира се, документите от собствената му институция показа обратното. За съжаление, няколко дни след наводнението това не се случи. Затова седнах да я направя аз.

Допълнение: междувременно Свободна Европа пусна подробна статия вникваща отвъд официалните данни, които показвам тук.

Цялата карта ще намерите по-долу. В нея съм оцветил имотите според това дали са държавна, общинска или частна собственост според последните данни на кадастъра. Частната може да е на физически, юридидически или съсобственост смесена от последните, включително от чуждестранни лица. Вижда се ясно, че голяма част – но не цялата – от протежението на реката е държавна собственост и по-специално на МОСВ – същата, която настоява, че там няма нищо.

Имотите с чуждестранна собственост включват две офшорни компании в Сейшелски острови с посочени реални собственици кипърски граждани. Те именно притежават парцелите, които пострадаха най-много от наводнението. Още две компании са също с такива кипърски собственици. На пръв поглед, всички изглеждат свързани предвид, че са със сходни имена. Поне някои от тях са свързани според Търговския регистър и медиите с Арабаджиеви.

На картата виждаме освен реката и плажа още няколко държавни имота. По специално сграда на Националната разузнавателна служба, която гледа точно над аквапарка построен върху самата река Не открих информация дали сградата се използва и дали е пострадала от наводнението. Встрани е от коритото на реката. Над този имот нагоре по хълма виждаме и имот на Министерството на отбраната. На запад от Елените в посока Св. Влас виждаме също три имота на Сливенската митрополия.

В светло зелено виждате общинските имоти, които предимно представляват пътища. В зоната на наводнението обаче виждаме, че всички пътища са частна собственост. Особено тези над коритото на реката. На следващата снимка виждате пример за имот по продължението и със собственост офшорка с „реален собственик“ кипърски гражданин.

Картата може да отворите и на цял екран през този линк. Тук може да я разгледате с легендата. Натискайки върху парцелите ще видите информация за собствеността. С бутона с лупата може да ги направете съвсем прозрачни, за да видите сградите отдолу. С още едно натискане се показва оригиналния вид. С бутона с картата може да смените основата от сателитни снимки на географска карта само с очертания на сградите отдолу.

Може да също отворите картата на цял екран.

Ако имате идея каква още информация може да се добави на картата, моля пишете в коментарите. Ще се радвам, ако добавите линкове към документи свързани със споменатите фирми или парцели, за да ги добавя. Данните горе са от кадастъра, които може да не съвпадат непременно с Имотния регистър. Ако имате документи от тях, може да ги споделите също. Както и с предишните ми карти ще подобрявам тази с времето.

Допълнение

Няколко души подсетиха, че над сегашната застроена площ има още частни земи, които са готови за застрояване. Причината е, че са изменени на урбанизирана територия и са предназначени за курортни селища. Особено на запад от Елените има три имота с обща площ два пъти повече от сегашния курорт и са собственост на „ХОЛИДЕЙ ВИЛИДЖ“ АД и „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД. Първите станаха известни покрай наводнението и поставените лица за собственици. Вторите са отново свързани с тях. Промених и легендата и няколко компании, които се свързват в медиите със семейство Арабаджиеви ги отбелязах в жълто.

В момента парцелите са гори, макар да не се водят за такива по кадастър. Става дума за целия западен склон и части от източния. Над тях земите се водят общински частни и държавни. Поне за сега докато някой в кабинета Желязков не реши, че са с „отпаднала необходимост“.

Картата обаче се разрасна с още категории документи и става все по-полезна. Вече се използва както от обикновени граждани на града и активисти, така и от агенции за недвижими имоти и служители в администрацията за по-лесно търсене на документи и събития. От нея започна и проектът показващ 3D застрояването на София и вдъхнови други такива, включително този за търговете на кабинета от май.

В последните седмици добавих няколко нови категории документ, които не идват от НАГ София:

• Процедури по ОВОС и екооценки
• Разрешения за ползване от ДНСК
• Имоти споменати в обществени поръчки
• Търгове за продажба на държавно имущество
• Имоти споменати в решения на Министерски съвет

Някои от тези ги обявих вече в други статии, особено тези за търговете. Ще ги опиша по-надолу с примери и линкове, но първо няколко условности за данните, с които започвам винаги.

Условности на данните

Източници на тези документи са съответните данни и точността и изчерпателността им зависи изцяло от това колко администрациите ги публикуват и поддържат. Идентично на НАГ София и останалите категории, процесът е автоматизиран и успява да прочете само документите, които са в познат формат. Поставянето на картата (т.н. геокодиране) на тези документи невинаги е възможно, тъй като обекти са описани като адрес или са с неизвестно местоположение. Използвам споменати кадастрални идентификатори, където ги има. В някои случаи те са сгрешени или стари и не съществуват вече, следователно не мога да ги сваля от кадастъра. В други случаи са описани съседни имоти и конкретния документ не се отнася пряко за тях. Затова пиша, че са споменати, а не, че даден имот ще се продава или има процедура по ОВОС, а че документът се отнася по някакъв дори косвен начин за тях.

Така не може да се очаква, че видимото на картата е изчерпателно или абсолютно точно, а че е най-доброто, което може да се постигне алгоритмите ми за откриване на събития и документи в администрацията. Следва да се използват като начална точка на търсене на информация и средство за откриване на активност на дадено място и връзки между институции, които иначе трудно биха били направени.

Допълнително, на картата виждате фокус върху София, Пловдив и Благоевград. Това е, защото съм успял само от тези три града са изведа някаква смислена информация за градоустройството. При други съм ударил на стена и не виждам особено желание за подобрена прозрачност и някакви отворени данни. Работя по въпроса, макар настойчивите напъни за влошаване на прозрачността в кабинета да ми губят времето твърде много в последните месеци.

Работя по добавянето на още категории също, но за тях ще пиша когато са готови. Някои от тези списъци от документи съдържат данни за цялата страна – например решенията на МС, разрешенията на ДНСК и търговете. Последните ги добавих в картата за държавните имоти с отпаднала необходимост. За тях и за другите такива обмислям да направя карта на цялата страна по подобие на тази. Проблемът е технически заради количеството данни и ще трябва повече време за целта. Отделно виждате долу графики с броя документи само за изброените градове – не всички намерени или дори не всички с известни имоти в цялата страна. Това е само откритата активност в София, Пловдив и Благоевград.

Решения на Министерски съвет

Източник на данните в PRIS. Причината да ги добавя всъщност беше статистиката, която вадих за работата на сегашния кабинет – брой решения за продажба и прехвърляне на имоти. Целта ѝ беше да оборя Желязков, че не се продава нищо докато всъщност търговете си вървяха. На следващите снимки виждате решения и други документи, които намирам в изброените градове за последните 15 години. Пазя всички след 2000-та, но преди 2010-та почти не се намират идентификатори, с които мога да си сложа на картата.

Търгове за държавна собственост

Тук се повтарят данните от картата със списъка на Желязков, но се добавят към останалите документи от градоустройството. За съжаление, към този момент линковете не работят, тъй като регистъра със стари търгове на АППК беше свален. Нямаме отговор все още защо, какво налага две седмици „анализ и архивиране“, дали ще има промени след 12-ти септември и дали част от данните ще изчезнат.

Обществени поръчки

Източник тук е портала за обществени поръчки. Обновява се всеки ден. Причината да добавя данните беше, че следих за няколко поръчки за обновяване на училища в София и Пловдив. Отделно исках да видя дали е имало поръчки и изхарчени пари за имоти от списъка на Желязков с отпаднала необходимост. Не намерих такива в София, но с карта за цяла България може да стане по-видимо.

Разрешения за ползване от ДНСК

Източникът е регистъра на ДНСК. От началото на тази година са започнали да сканират всички разрешения със задна дата и да ги качват. Затова виждаме най-вече тези от последните две. Когато добавят нови ще ги добавят ще се виждат на картата. Регистърът им има данни за последните 25 години и ще отнеме доста време докато публикуват старите.

Причината да ги добавям е желанието ми да се разбере кои сгради всъщност могат да се използват и кои са довършени, но заради нарушения или други причини нямат акт 16. Тези разрешения са само един елемент от това усилие, но междувременно го добавих на картата. Оказва се изключително трудно да се намерят документите за акт 14.

Процедури по ОВОС и екологични оценки

Тези документи ги добавих заради оная кула на Черни връх в София и търсенето на оценки по ОВОС. Доколкото някои документи ги има в НАГ, не всички се виждат там. Тук дърпам данните само за София, но когато направя общата карта ще изтегля всички за цяла България.

Днес Желязков пред медии се е чудел защо се говори още за онези имоти с отпаднала необходимост. Попитал е дали някой е казал кои са тези имоти. Да, той ми даде списъка и с картата всички разбрахме какви имоти „вече са установени“, както се изрази пред медиите. Всъщност, както стана ясно в последствие, дори той не е знаел кои са всъщност имотите когато са приемали програмата. Медии, общини, а съдейки и по лога на посещенията – самите министерства и областни управи използват моята карта редовно, за да се ориентират какво се случва.

Настоява в изказването си днес, че целта на плана за управление бил да се „систематизира информацията за наличните имоти, да ги опише и за потърси варианти как те да се използват ефективно“. Тук има обаче няколко проблема:

• програмата сочи към съвсем друго
• все още не са обяснили какво означава „отпаднала необходимост“ и изглежда ведомствата имат различни идеи за това.
• в първия списък имаше редица имоти, които всъщност са били продадени години по-рано и не са собственост нито на държавата, нито на държавни фирми
• скриха първия списък макар да настояваха, че е предварителен и щяло да има анализи за всеки имот
• нито един анализ за който и да е от имотите, включително тези обявени на търг, не беше публикуван
• четири месеца по-късно не са публикували нов списък въпреки постоянните обещания, че ще го направят

После пита риторично кой бил казал, че нещо ще се продава. Всъщност, именно той го казва на няколко пъти, пише го в плана и както установих – вече са продадени редица имоти от въпросния списък.

Ето хронологията на твърденията на Желязков заедно с моите статии и отговори към него:

• 8-ми май – „и разбира се ефективност от тяхната продажба. Продажбата ще се случва през АППК е електронна платформа с явно наддаване… Неизползваеми активи, които генерират разход, но към които има инвестиционен потенциал, следва да бъдат продадени.“ Източник: gov.bg
• 9-ти май – „Предвижда се част от тях да бъдат продадени, но само тези, които нямат инвестиционен потенциал и са просто актив за държавата.“ Източник: Дневник
• 10-ти май – Прочит на програмата показва, че най-късно до 30 юни министерства и областни управители трябва да предадат в АППК документи нужни за продажба на имоти. Източник: Сега
• 27-ми юни – получих от Желязков списъка и направих карта показвайки кои са имотите, които обсъжда.
• 7-ми юли – намерих първите търгове за имоти от списъка
• 1-ви август – установих, че МРРБ са изтрили списъка с имоти, които бях получил по ЗДОИ
• 6-ти август – Парламентът да каже дали да се спира с продажбата на имоти. Твърди, че към дадения момент няма търгове. Източник: gov.bg@Fb
• 7-ми август – оборих твърдението на Желязков, че няма течащи търгове за имоти от списъка
• 9-ти август – нови 20 търга, някои с имоти от списъка
• 26-ти август – изчезна платформата на АППК с търговете заедно с цялата информация за проведените вече такива
• 2-ри септември – „Просто направихме това, което десетилетия никой не прави – да обяви кои са тези имоти. Някой каза ли кои са тези имоти? Излязоха едни политици и започнаха да лъжат, че нещо се разпродава. Не, систематизира се информацията за наличните имоти.“ Източник: Focus

В самия план за управление думата „продажба“ се споменава 27 пъти в рамките на 10 страници. Една трета – 1466 от 4225 думи са отделени именно на дейности свързани с продажбата. По конкретно се говори за:

• Страница 4 – „Бързият и прецизен анализ на състоянието на имотите, както и предоставянето на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) на тези от тях, които имат висок инвестиционен потенциал за приватизационна продажба, ще осигури постъпления в държавния бюджет. По този начин ще се постигне еднократен ефект, като времевият хоризонт е между 6 м. до 1 година и 6 месеца. Приходите от продажбата на държавно имущество ще постъпват във фонд към министъра на регионалното развитие и благоустройството, създаден със закон.“
• Цялата точка 4 на страници 5 и 6
• Страница 8 за исканите промени в ЗДС и ЗПСК, за да се улесни продажбата на имоти на МО
• Страница 9 и 10 за сроковете за представяне на документи с цел продажба на имотите

Всичко това можеше да бъде избегнато, ако знаеше какво значи прозрачност. Ако думата не беше просто дъвка за замазване на обектива на камерите вперени в него, също както заявката му, че с парите от продажбите на имоти щели да се строят градини и училища. Продажби, за които после беше крайно изнервен, че питаме.

Можеше просто да каже в началото, че цари хаос, че институциите не знаят какви имоти имат и къде са, че шефовете наместени там да обслужват авери на Борисов, Пеевски, Таки и Ковачки и просто са оставили останалото на самотек – също както Сарафов и всички преди него в прокуратурата или сега каквото виждаме в ББР. Можеше да каже, че се цели внасяне на ред и всеки месец ще се публикуват резултатите. Щях да го привествам колкото и зле да беше оформена тази справка. Щях да направя същата карта, за да може ние и те да ги разбираме по-добре също както направи за документите и застрояването на София.

Но прозрачност нямаше. Публикуваха справката с информацията подадена от министерства, областни и държавни фирми. Картата видя бял свят и открихме кои имоти в „най-кратки срокове“ министерствата би следвало да изпратят документация към АППК за търгове. В паниката си скриха този списък и прехвърлиха топката на парламента за пред медиите докато продължаваха с търговете от списъка. В края на август и системата за търговете беше спряна до 12-ти септември без обяснение.

Заявките, че всичко ще е прозрачно не спират, включително днес. Изпратих запитвания по ЗДОИ до АППК и МРРБ. Първите питах какво е причинило спирането на регистъра с търговете. Вторите – да предоставят обновен списък с имоти, които отговарят на дефинициите в плана за управление за имоти, които би следвало да се продават. Всички очакваме отговори на тези въпроси. До днес получавахме само политическо шикалкавене и прехвърляне на топката.

Наскоро от запитвания на депутати, кметове и общински съветници стана ясно, че не съществуват обещаните подробни анализи дали наистина онези над 4400 държавни имота са ненужни. Междувременно, както писах на 7-ми юли, вече усилено са започнали да продават имоти от списъка – още преди дори да публикуват уж предварителния списък.

На 30-ти юли открих обаче, че списъкът с тези имоти, който ми предоставиха по ЗДОИ, е изчезнал от страницата на МРРБ. Новината, че го публикуват е там, но са махнали пикачената таблица. Скрили са списъка някъде между 7-ми и 30-ти юли като по-вероятно да е след 18-ти юли, защото тогава започнах да получавам съобщения от объркани хора, които не го намират. Едва преди два дни отговорих да видя дали има някакви новини и видях, че е изчезнал.

Качих моето копие под първата ми статия по темата и допълних информацията там и другите статии по темата. Описах също в социалките казуса. Добавих и друго интересно нещо – че два от търговете, които открих на 7-ми юли за имоти от списъка за били изтрити. Когато един търг не е успешен, просто го архивират. В случая обаче направо са изтрити. От тогава открих още три. Тук ще намерите изтритите търгове. Информацията за тях е запазена на картата ми:

• ББР в Добрич – търг 995
• От областния на Балчик – търг 1000
• Два в Разград продавани от АППК директно – търгове 1003 и 1006
• ББР в с. Горна Василица, Софийско – търг 1008

Информацията за тях се пази в данните ми. Автоматизирах засичането на изтрити търгове. В началото просто не ми хрумна, че ще прибегнат и до това. Както казах за застрояването на София – бедна ни е фантазията. Ще се отбелязва автоматично в бъдеще на картата.

Имоти за едни общини, но не за други

Друго притеснително действие от страна на кабинета на Желязков, което рязко противоречи със заявките му, са съмненията за схеми с определени общини и местна власт под контрола на ГЕРБ и Пеевски. От началото на май 2025-та, когато обявиха, че ще продават масово държавно имущество, е имало 12 заседания на министерски съвет. За този период са взели 41 решения, с които се разпореждат някак с имотите изключвайки решението за 4400-те имота от 8-ми май. 19 от тези решения са за смяна на вида на имота (обикновено от държавна публична на държавна частна или обратно), предоставяне на управление на агенция или държавна фирма или уреждане на други права, но при запазване на собствеността на държавата. 6 решения са за отчуждаване на частни имоти, повечето заради ЖП инфраструктурни проекти. Едно решение има позволявайки на „ЗЕМИНВЕСТ“ ЕАД собственост на Министерство на земеделието и храните да продава имоти.

Останалите 13 решения са за безвъзмездно прехвърляне на имоти на общини – Омуртаг, Гърмен, Свищов, Плевен, Долни Чифлик, Велико Търново, Доспат, Самоков, Перущица и по две решения за Созопол и Монтана. От тях местната власт на две общини се контролират пряко от Пеевски, 7 се контролират от ГЕРБ, а две от БСП. Доколкото е добра идея да се използва ненужна земя за паркове, училища и градини. Буди притеснение защо след обявяването на списъка се прехвърлят имоти само на общински съвети пряко или косвено овладени от Пеевски. В същото време други общини от години призовават доста от имотите да бъдат прехвърлени, понякога заради проекти, по които може да се изгуби финансиране или за които има сериозно обществено внимание.

По-лесна продажба на държавни имоти

Вчера парламентът прие с процедурни нарушения и в разрез с решения на европейския съд и законодателство промени в нормативната рамка, които улесняват продажбата на държавни имоти, създаване на инфраструктура на частни земи, махане на забранителен списък и контрол на парламента и други. Божидар Божанов вече писа, че нарушенията са повод за обжалване в конституционния съд.

Кабинетът обаче не губи време – часове след гласуването в парламента и още преди промените да излязат в Държавен вестник пуснаха още 11 търга във Велико Търново, Добрич, Кърджали и Монтана. Повечето от Земинвест ЕАД, която е в ликвидация и един от областния управител на Монтана.

Възможност за действие – подайте сигнал

Целият този хаос от липсващи документи, разнопосочни изказвания и машинации човек би бил извинен да подозира добре смазана машина за разграбване на публична собственост. В няколко интервюта казах, че не търся зла умисъл там, където нещо може да се обясни с некадърност. Това не означава, че хаоса по места не се прокарват редовните схеми на дребно, с каквито местата власт се слави и заради които Борисов и Пеевски инвестират толкова голям ресурс на сплашване и атаки, за да запазят.

Затова беше създадена платформата uchastvai.bg. Там ще намерите тази карта и друга, която направих за финансиране на общините от държавния бюджет. Това е тема, която тепърва ще следим, но имаме нужда от вас. Там може да подавате сигнали, да задавате въпроси и да давате обратна връзка. Доколкото ЗДОИ е силен инструмент, виждаме, че не е достатъчно бърз и често не се отговаря. През uchastvai.bg въпросите и сигналите ще бъдат получавани директно от депутати и общински съветници, които имат механизми и достъп да заставят кабинета да отговори.

Филтри и търсачка в картата

Гледайки тези данни реших да добавя няколко нови функции на картата. Споменах вече, че изтрити търгове ще бъдат отбелязвани като такива с датата, на която това е установено. Данните за търговете се обновяват на всеки няколко часа. Добавих и филтър, с който лесно да се търся имоти и търгове. Ще намерите бутона над този за информация за проекта.

Започва с три опции. Първата показва всичко. Втората показва само местата с търгове като включва и тези за които не знам конкретния имот, а само общината. Третата опция показва само търговете, за които автоматично съм установил, че се отнасят до имоти от списъка на Желязков. Тук има някои, които не са установени като имоти и други, където се продава апартамент, офис или сграда в парцел споменат в онзи списък. Тук виждате третия филтър.

Последната отметка скрива от картата имоти и парцели, за които не е известно точно къде са. Т.е. информацията по общини. За някои е по-прегледно.

По-интересно е другото търсене – по текст. Докато пишете в полето ще се филтрират на картата имотите, които съдържат в която и да е част от описанието си търсеното от вас. Това може да е град, име на фирма, идентификатор на имот, екатте номер на община или каквото и да е. Когато натиснете на мястото ще се показват всички имоти и търгове, но ще бъдат замъглени онези, които не отговарят на търсеното.

Направих го, защото открих, че сам трудно намирам конкретни търгове и информация. Не планирам да добавям повече филтри за сега. Картата стана достатъчно сложна с 1000 реда код с всички допълнения и подобрения, които направих в последния месец.

Преди три години накарах НЗОК да направи възможно поръчването на ЕЗОК през интернет, а в началото на тази година направиха процеса по-лесен – с формуляр и ПИК от НАП. Европейските здравноосигурителни карти са важни, защото ни осигуряват безплатна грижа в спешни случаи в страни извън България – нещо, което може да струва значителни суми иначе. Безплатни са всеки задравноосигурен, макар да струват доста на държавата, както ще стане дума по-късно.

Стандартният начин за поръчване на такива карти години наред е да се ходи на място – обикновено в клон на банка, да се попълват заявленията и после да се ходи отново след една до три седмици да се вземат. Губи се значително време, което доста хора не забелязват докато чакат на опашка. Недостатъкът на дистанционното поръчване е, че се плащат няколко лева за доставката.

Статистика за изваждането

В края на 2023-та попитах НЗОК колко души са се възползвали от тази възможност и останах разочарован – 0.78% от заявленията към онзи момент бяха пуснати дистанционно. Днес взех последните данни и изглеждат значително по-добре. През май 2025 виждаме, че вече 4.13% от всички изкарани карти са били поръчани електронно. Това е двойно спрямо 2024. През 2023-та бяха едва 0.1%. През февруари и март пък над 5.2% от новите карти са изкарани така.

Докато през 2022-ра едва 19 карти са изкарани електронно – първата през януари е моята и после още три през лятото са на семейството ми. През 2023-та имаме 736 – повечето след статията ми. За цялата 2024-та имаме 2688 издадени дистанционно карти. За първите пет месеца на 2025-та имаме вече 2712, което е повече от цялата предходна. При това най-много карти се изваждат през юни до август. Изглежда повечето хора се сещат веднага преди почивката си и ги поръчват тогава. Това означава сериозен ръст и тази година и може би, че догодина ще достигнат двуцифрен процент.

В числата горе включвам както подаването на пописан документ направо през ССЕВ, така и през електронния формуляр на egov, който отново генерира документ и го изпраща на съответната служба на НЗОК през сигурно електронно връчване.

Интересен момент тук е, че само от последната ми статия през януари 2025 за по-лесния начин за вадене на ЕЗОК, посетителите от нея са отворили въпросния формуляр на НЗОК в egov над 2000 пъти. Подадените искания за ЕЗОК пък са 2712. Доколкото е вероятно част от „изпратения трафик“ да не е направило карта веднага, може да се каже, че тези хора са си изкарали все пак такава – обикновено по няколко за семейството си. Ако приемем, че едно отваряне е една карта, а то не е – понякога са 0, понякога 4 – то излиза, че над 75% от хората издали карти са тръгнали от моя блог. Последното не може да се оцени точно без някакво ecommerce проследяване, което надали egov има или следи. Гледайки числата обаче виждам, че изглежда липсва друг канал за популяризиране на дистанционното изваждане на ЕЗОК. Този метод освен, че пести време на всички е и по-евтин и бърз са самата администрация.

Не публикувам данните за нови спрямо преиздадени карти заради особеност как НЗОК ги брои. Ако поръчате ЕЗОК след като е изтекла, следващата ви карта се води за нова. Ако поръчате преди – за преиздадена. Това прави разграничението безпредметно предвид, че немалко хора забравят и ги обновяват след като изтекли. Няма информация колко хора си вадят карти за пръв път. По-полезно е да се види колко карти са валидни във всеки един момент, за което ще стане дума след малко.

Единствен кандидат за милиони

Тук е важно да се повтори отново, че всъщност ЕЗОК всъщност не са безплатни – плащаме ги от здравните си застраховки. НЗОК прави поръчка почти всяка година, но миналата година се провали, тъй като единственият кандидат изпълняващ тази услуга от години поиска двойно увеличение на цената на карта – от 2.4 лв. над 4.8 лв. НЗОК склони и направи нова поръчка с двойна цена специално за този кандидат с обща стойност 2.3 млн. лв., но удължи срока на три години. Интересното е, че са отменили поръчката, защото е имало един единствен кандидат, а после същия спечели като единствен кандидат новата поръчка, както предходните няколко. Прозира ясно нагласянето на критерии и аргументи в АОП.

Всъщност, крайната сума платена на изпълнителят може да е значително по-голяма, тъй като е за конкретен брой карти на година – 160 хиляди. През 2022-ра са били изкарани 136419 карти, но през 2023-та са 163280. Миналата година са били само малко повече – 160427, но тази за първите пет месеца вече задминаваме същият период за 2024-та с 10% и изглежда пак ще имаме много повече от договорните количества.

За сравнение, през 2022 г. 658247 души са посетили само Гърция само за туризъм. Още 791385 са посетили други държави от ЕС със същите цели. През 2024-та вече над милион българи са посетили Гърция за почивка и още 1.2 млн – други държави от ЕС. Дори не включвам Сърбия и UK, където ЕЗОК също важи. Това означава, че едва 7% от българите пътуващи с цел почивка в ЕС имат европейски здравни карти към миналата година. Толкова планира НЗОК в поръчките си, защото изглежда търсенето е толкова.

Дежурно абониран за тази поръчка КОНСОРЦИУМ КИМ-2000-ДЕМАКС (ЕИК 175180734), зад които стои Боряна Хинова и Петър Кънев. Хинова има няколко форми, включително за недвижими имоти, но такава за медицински транспорт. Последната участва в друг консорциум, който печели десетки поръчки от общински, частни и държавни болници за милиони за транспорт на пациенти за хемодиализа. Петър Кънев е депутат от БСП станал печално известен с прескъпите холограмни стикери за гражданска отговорност за коли, които не само са ненужни, но и скочиха многократно като цена. Благодарение на лобизма си в НС успя да ги запази въпреки опитите на Божидар Божанов и други да ги махнат.

Обсъдих преди как и защо няма конкуренция в тази поръчка. Аналогично на гражданската отговорност и таксата на ЕЗОК скочи значително. Макар да не вадим пет лева при поръчването ѝ, отново я плащаме през застраховките си и касата се източва аналогично на други схеми на болници и посредници за лекарства и консумативи. За тази цена консорциумът посредничи на печатницата и една банка да приема и обработва заявленията, както и да печата и изпраща картите. Докато наистина изработването им е нещо, което следва да се прави от компания и има персонализация на всяка, дори тогава себестойността за всеки друг аналогичен случай би бил поне четири пъти по-малка. Трудно е да се повярва, че логистиката би струвала толкова без връзки и търговия на влияние, още повече, че включената банка печели от притокът на хора в клоновата ѝ мрежа. Предвид дългият списък с поръчки в здравната сфера, в които са замесени тези и свързани с тях лица, лесно може да се видят сигнали за нагласени поръчки и надути цени за „свои“.

Защо е карта и е за една година?

Многократно се обсъждаше и защо стандартните карти са само за една година. В други държави са за пет или докато човек има застраховка. Според НЗОК това било да се пресекат измами където се вади карта и после се използва при спрени здравноосигурителни права. Самите НЗОК обаче признават, че нямат идея колко души всъщност са имали ЕЗОК без застраховка. Поисках данните и казаха, че могат да търсят само за конкретен човек в конкретен период. НАП знаели, но никой никога не е съпоставял записите за активни ЕЗОК с платците. С други думи това извинение е измислено, не се основава на данни и само надува сметката в посока един депутат от БСП.

Има инициатива в Европейския съвет за превръщане на ЕЗОК в изцяло електронна карта – в приложение на телефона, като част от чипа на личните карти и/или част от електронната идентичност. Тогава ще може в реално време да се показва дали някой има здравни права където и да се намира, както и да се отчита, че картата се използва. Първи индикации за това видях преди още осем години обаче и предвид, че се води от поемащите председателството на съвета, които се сменят на шест месеца, не виждам особен напредък в тази посока. До тогава има задължение да е физическа карта с конкретни атрибути на гърба и отпечатани данни.

В последните девет месеца получих много подкрепа, но и доста критика за картата. Още когато я обявих официално миналото лято, описах както винаги подробно ограниченията и условностите в данните, въвеждането и какво виждаме. Винаги съм открит за методологията и проблемите, които виждам в нещата, които правя и това не е изключение. Често описвам тези неща и защото се уморявам да ги обяснявам по коментари и групи и просто копирам линк къде да прочетат отговорите. Тази статия не е по-различна като мотивация.

Тук съм събрал 20-те критики за 3D картата с предвидено застрояване. Общават практически всичко, което някой някога е нареждал за проекта минус епитетите. Съгласен съм с всички тях в една или друга степен и съм описал защо са верни поне от гледна точка на критикуващите, защо е такава картата, защо не може да се направи други или какво правя по въпроса, за да го оправя.

Картата е неразбираема

Материята е сложна и картата събира огромно количество информация. При всяка визуализация се налага да се прави компромис между детайлността на представянето и какво се опитваме да покажем. Тъй като картата с документите вече представя много аспекти от документите, които се публикуват от НАГ, 3D картата показва друг аспект – планираното застрояване. Когато правих пилотната версия през декември 2023-та и после като обявих крайната за София описах подробно какво виждаме и как да го разчитаме. Не съм намерил по-добър начин от това. Ако някой има идеи как да се подобри, да пише в коментарите и ще го обсъдим.

Картата не се зарежда въобще

Както споменах, картата събира огромно количество информация – 23 хиляди полигона към този момент събрани в над 16 хиляди сгради. Основен проблем е, че това прави сайтът доста тежък и заради технически ограничения не работи на някои устройства. След обратна връзка от посетители се разбра, че има генерален проблем при iPhone, заради който дори при по-нови модели не успява да се справят с натоварването. Имам идея как да подобря зареждането на данните и показването ѝ. Въпрос е на време, което ще намеря, най-малкото защото ми е интересно как ще стане технически.

Отделно фотореалистичната карта на Google сама по себе си е тежка за зареждане и добавя към този проблем. Самата карта на Google има ограничения в броя посещения на потребител и тъй като немалко хора изглежда разглеждат цяла София, това означава сваляне на много данни, което в един момент Google ограничава. В пикови моменти на активност, например след като някоя медия пише за конкретен обект, това означава, че по-активни потребители изчерпват тези квоти. Това не може да се избегне.

Разбира се, има го и това, че услуги като външни ресурси, самата карта на Google и скорост на връзката влияят. Дори докато пиша това един от глобалните доставчиците използвани от картата има проблеми, което изцяло блокира зареждането тази сутрин. Оправи се като смених на друг временно докато прехвърля всичко на моята машина.

Има сграда в червено, която вече се строи или е построена

Използвам слой на Google, който е фотореалистичен и няма аналог на други доставчици. Докато има подобни опити от Mapbox и други, включително компании в България, не съм намерил нищо доближаващо се до това ниво да детайлност. Слоят им обаче е с данни от поне две години и междувременно има промени в града. Има пуснати сгради, булеварда Филип Кутев беше пуснат. Сгради са завършени или разрушени. Затова при въвеждането на данните съм добавял неща, които не се виждат към онзи момент, независимо, че вече може да са довършени. Когато Google я обновят, ще пусна нови.

Собствениците на имота нямат намерение да строят каквото е отбелязано

Наистина, на някои от отбелязаните места вече има построени сгради и няма изгледа да се разрушават за три- или пететажни сгради. Аналогично има стари блокове, за които са отбелязани по-високи. Картата не показва за какво има издадени разрешителни или се планува непременно строеж, а какво е предвидено, че може да се строи на база заповеди или издадени визи в миналото. Това може да са ПУП-ове или намерения от преди над 20 години, може да са такива от преди две години. Не знаем, защото голяма част от документите, които сега са публични, не бяха до преди това. Това не значи, че тези намерения ще се осъществят, но не значи и че след няколко години собствениците няма да решат друго предвид каква печалба биха осъществили към този момент. Натискът от инвеститори се значителен навсякъде независимо каква е реалната им мотивация за тези обекти. Докато не се промени ОУП и закона за София така, че старите ПУП-ове да станат невалидни и новите да се съобразяват изцяло с новите ОУП, отбелязаното предвидено строителство продължава да е възможно.

На мястото има паметник на културата, защо е отбелязано в червено

Голяма част от паметниците на културата са частни. Немалко от тях не се поддържат, често нарочно. Свидетели сме на умишлено събаряне или съсипване. Министерство на културата до сега не се е справяло да опази нормативно или чрез комисията си тези паметници. Съдебната практика по-скоро пречи да се санкционират онези, които ги унищожават и съотношението риск/печалба не е в полза на опазването на културното ни наследство. Така общините, дори при добро желание, биват отказани да използват малкото механизми да спират и изискват възстановяването на тези паметници. В този смисъл, на база сегашната парктика, 8 етажен блок в центъра на София където сега има паметник на културата е по-скоро неизбежно, отколкото невероятно. Особено предвид, че хората в района често не разбират както се случва докато не дойдат багерите посред нощта.

Няма връзка към документите за въведена сграда с червено

За голяма част от сградите липсват документи. Повечето от тях са на база документи в последните 20 години, които не са публични. Въведени са обаче в слой „Застрояване“ в ГИС системата на НАГ. Всеки може да я види на публичната им карта (слой Устройство на територията -> Застрояване след като приближите картата значително). Това, което аз правя само е да представя същите данни в по-добър формат, за да са по-разбираеми. Доколкото всичко ново, което въвеждам, има документи към себе си, технически ограничения на визуализацията, сложността и динамиката на процеса на одобрение на сграда, както и времето, което е нужно за модерация на тези връзки, прави невъзможно да се свържат с документите или най-малкото да са последните такива. Затова една от бъдещите функции на картата ще е препращане към тази с документите на същото място, за да могат хората сами да видят какво е известно на това място и околността.

Не е отбелязано какъв вид ще е сградата – училище, градина, офис или жилищна сграда

Доколкото за някои сгради се вижда от визи за проектиране или ПУП какво е предназначението или може да се направи предположение на база собствеността на имота и околните сгради, това важи за твърде малко и отново би било гадаене. Отделно, че неведнъж се е случвало парцели за училища и градини практически да се подаряват за строителство на сгради, както се случаи с една от сградите на Бъсков, или да се строят несвойствени сгради в двора на училища или паркове. Затова всяко усилие за маркиране на сградите би било най-малкото неточно .

Височината или формата на отбелязано строителство не отговаря на съществуващите документи

Почти всички сгради отбелязани на 3D картата са взети от слой Застрояване на НАГ. Там се отбелязват по два начин – височина в метри и етажи. Когато са отбелязани по етажи като правило умножавам по 3.125 метра и получавам височината. Когато е височина, тя може да е до било (максималната позволена на върха) или кота корниз. В този смисъл често височината, която виждате на картата е дори подценена, тъй като в повечето случаи виждаме кота курниз, тоест често се добавят още 2-3 скосени етажа и така се увеличава с 6 до 10 метра височината. Когато има някакви публични документи, там това понякога може да се види по-ясно и го отбелязвам както е показано.

Друг аспект е спецификата на визуализацията. Слоят на Google е релефен като показва съществуваща растителност и сгради. Учудващо нетривиален проблем е да се сложи сградата на нивото на повърхността поради много фактори, включително различни стандарти за топология на тези слоеве и честото изравняване на терен за сградите. За да реша това, взимам средната точка на полигоните и през други доставчици взимам очакваната надморска височина, на която стъпва сградата. Така е възможно разлика от няколко метра заради това колко неравен е терена на София, особено в най-южните части. Комбинирано с подценената височина, за която говорих по-рано, този ефект се компенсира.

Формата на основите, силуета и общите очертания на самите сгради се взимат от същия този слой на НАГ. Както описах подробно в статията обявяваща картата, това са външни очертания, в които новата сграда следва да се впише. Може да е с разчупена форма, може да е дори по-ниска. Често плановете се променят в процеса на вадене на разрешителни дори да не се променят общите параметри. Отделно, както стана ясно от пресконференцията на Терзиев, твърде често строежите надвишават с 10 до 30% височина и интензивност без да са били санкционирани, така че отново изглежда, че картата ми силно подценява бъдещето.

Затова визуализацията показва до къде им е позволено да се разпростират, а не какво ще се случи. Неколкократно архитекти на такива проекти са изказвали раздразнение колко грозно съм представил бъдещите им проекти, още повече в сигнално червено. Разбирам ги напълно и съм съгласен – положили са усилия да направят нещо красиво, което да се вписва в изискванията на клиента, макар и нерядко далеч не и в нормативните изисквания или визията на района. Задачата на картата ми обаче не е да им прави реклама, каквито предложения съм получавал нееднократно. Целта ѝ е да информира тези наоколо какво се случва с улицата, квартала и града им.

Отстоянията не отговарят на изискванията или документите

Формата на основите на сградите се определят от различни документи, до които често нямаме достъп. На картата представям данните в слой Застрояване по по-прегледен вид. Доколкото има други изисквания за отстояние, те ще влияят на крайната форма на сградата в рамките на максималните очертания, които съм показал. Масова практика е да се бетонира изцяло парцела, да се сменя предназначение, за да се използват по-малки отстояния, натиск върху контролни органи, за да подпишат нещо незаконно и други машинации за заобикалят тези изисквания. Затова отново теорията и практиката се различават и това далеч не може да се отчете с 20+ хиляди червени кутийки.

Липсват сгради, за които има документи и са планирани или вече построени

На картата съм отбелязал практически всички сгради над три етажа, които виждам на слоя на НАГ. В последните шест месеца минавам един по един няколко хиляди визи за проектиране, градоустройствени заповеди и ПУП-ове, където също се намира такава информация. Въпреки това, голяма част от тях са публични едва от последните две години. Преди не беше рядкост – случайно или не – да не се публикуват такива или да се показват с месеци закъснение.

Картата не претендира за абсолютна точност, тъй като самите слоеве на НАГ не са абсолютно точни. Данните ми са максимално толкова добри, колкото техните публични такива. Също така не съм отбелязал хилядите къщи, които са планирани в покрайнините на града. Това е защото все още нямам време, ще стане съвсем тежка картата, както и защото повечето попадат далеч извън очертанията на София, където Google maps поддържа 3D слой. Извън това визуализацията губи качеството си. Все пак съм добавил някои от тях.

Картата не показва аспекти като озеленяване, пътна и друга инфраструктура

Доколкото има слоевете показващи тези аспекти, те са също толкова неточни. Има ПУП-ове и решения, които показват какво се планира, но аспекти като отчуждаване, съдебни дела и бюджети често променят тези планове. Също така визуализацията на картата ми цели да покаже други аспекти на града. Отделно е факт, че аспекти от разрешените проекти като плановете за задължително озеленяване и пожарна безопасност не са публични. Те се правят в голяма степен за опазване и засягат интереса и безопасността на обществеността, но в същото време последната няма възможност да се запознаят с тях и дали всъщност са изпълнени.

Картата се фокусира върху височината на сградите

Наистина, започнах с високите сгради и често пиша за тях. На картата обаче има най-много сгради до 15 метра дори без да съм добавил многобройните комплекси от къщи около града. Именно огромните проекти са тези, които привличат внимание, затормозяват инфраструктурата на конкретния район и влияят непропорционално на качеството на живота на околните. При тях има и непропорционално много нарушения и лобизъм, които се проспиват от районни администрации и чиновници, къде заради корупция, къде заради липса на капацитет и сплашване. Затова като такива се определят като най-голям риск и това се разпознава от жители на града като мен, които търсят отговори.

Картата разглежда твърде повърхностно какво ще се строи

Да, това е идеята. Има предостатъчно разпръсната информация в документи, често не публични, карти, слоеве и разрешителни. Когато се прави една визуализация, неизбежно трябва да опростява информацията, за да стане разбираема. Целта е да се приканят останалите да се вгледат в темата и да търсят повече детайли след като са видели голямата картинка. Картата няма претенции да показва всичко на 100% точно, защото самите слоеве на НАГ и публични документи не го показват така. Целта е да осветли практики и планове, част от които разчитат на това да не се шуми много около тях.

Картата показва само данни за София

Да, това е така. Причината е, че подобен слой Застрояване има само в София. Предвид мащабите, градът има най-развитата информационна система докато в много други градове и общини дори не са довършили данните за кадастъра си и умишлено укриват дори задължителните протоколи. Въпрос на личното ми време е да намеря начин да ги извадя и публикувам, както вече правя за Пловдив и Благоевград на картата с документите. 3D модели ще са по-трудно, но не невъзможно и имам вече идея за Пловдив.

В тази връзка има едно изключение – след скандала с кулите в Пловдив ги добавих на картата и публикувах снимки. Махнах ги след като кметът на Пловдив, който беше внесъл предложението, го оттегли. Сега чувам, че няколко медии опипват почвата дали обществото се е успокоило и ще може да се прокара тихомълком втори път нещо подобно увещавайки общинските съветници. Не виждам да им се получава, но затова е и важно да се следят изкъсо комисиите.

Картата подвежда, че ще се застрои цялата София

Предвид опита до сега, изказванията на организации на архитектите в синхрон с организации на инвеститорите, че нямало такова понятие като „презастрояване“ и че в междублоковите пространства има предостатъчно място да се боднат по няколко сгради, както и собствеността на земята, заложените в закона параметри и умишлено връзване на ръцете на местната власт в някои случаи, а в други – корупционен и физически натиск върху чиновници на фона на демотивация и ниски заплати и многомилионни финансови интереси, а не на последно място противоречива и най-меко казано съмнителна съдебна практика, също както други аспекти на картата, то по-скоро тя подценява колко ще се застрои града, ако не се направи нещо. В този смисъл наистина подвежда, защото ще е по-зле, но съм съгласен, че ако се вземат мерки далеч няма да се стигне до там. Въпрос на това кой път поемем и кога.

Картата създава излишна паника за бъдещето на София

Съгласен съм. Всъщност, в няколко интервюта съм посочвал, че голямото ми притеснение е картата да не доведе до парализа вместо да мотивира за действие. Самият аз започвайки я не съм предполагал, че положението е толкова зле. И на всеки няколко месеца се доказва изказването ми, че ни е бедна фантазията с нови и нови проблеми и заложени мини. В този смисъл наистина може да се каже, че се генерира известна паника предвид тягостната картина, която може би не е толкова конструктивна.

В същото време бих поспорил дали е излишна. Доколкото има много активни местни групи и организации, които защитават градини, училища, паркове и реки и вършат прекрасна работа, голяма част от населението пренебрегват проблема. Споделям притеснението, че обемът информация е голям, но полагам усилия да го направя лесен за възприемане, за да се избегне тази парализа, за която говоря и хората да действат. Имам съмнение обаче, че критикуващите картата за „излишна паника“ предимно не искат да има действие и биха се радвали хората най-много да мрънкат из фейса приемайки, че нещата са неизбежни. За щастие, почти винаги не са когато се хване от рано темата

Картата създава трудности на собственици на имоти и инвеститори

Да, чувал съм го нееднократно и имам не един или два примера. Това е не е пряка цел, а възможен страничен ефект. Доколкото някои от проектите разчитат на схеми с общинска земя, публични средства или разрешени параметри, други наистина претендират да спазват буквата на закона, макар отново често да разчитат на пропуските на общината да минат метър просто защото „ма те всички така правят“. Голяма част от сградите в София, особено големите, не следва да получат акт 16, често заради елементарни пропуски, за които нормативните актове са красноречиви. В този смисъл вниманието на обществото, от които се притесняват, може би не е толкова лошо нещо.

Друга честа критика е в посока абсолютизми за частната собственост и инициатива. Доколкото това е вярно и елементи са вписани в Конституцията, те не идват с ограничения. Има изисквания колко, къде и какво може да се строи. Отделно тези имоти не съществуват в изолация в града и следва да допринасят вместо да паразитират над останалите. Има и редица изисквания, които до сега рядко са се прилагали, за отстъпване на част от частните имоти за обща инфраструктура и колкото да не са доволни хората, това е закон също толкова, колкото всичко на което се уповават. А не се е прилагало заради обслужване на частни интереси и лично обогатяване, включително на хора, от които е зависело прилагането на тези закони. Тук дори не засягам темата как въобще някои от имотите са станали частни след схеми в общината, измами с нотариуси и съдебни решения и прочие.

Картата не помага на хората да разберат процесите

Да, не е това целта на картата. Имам други проекти и визуализации, които искат да допринесат в тази посока. Процесите обаче са изключително сложни и дори често самите чиновници не ги разбират или проследяват от край до край. Има, несъмнено, хора които ги разбират и често са от страната на онези, които експлоатират не само пропуските в тези процеси, но и разминаванията между нормативни изисквания и реална административна и съдебна практика. Надявам се в скоро време общината да публикува такива обучителни материали. Все пак, ако някой иска да сподели такова описание или друга форма на представяне на тези процеси, дори и като UML диаграма, ще се радвам да помогна да я представим и приложим към другите визуализации.

Картата няма практическа стойност за градоустройството

Да, и не е това целта. Има предостатъчно специализирани системи, които се използват за тази цел. Още в началото писах, че данните не могат да се използват дори за дигитален двойник, заради качеството на източника и въвеждане, както и контекстът, в който съществуват. Все пак, имам идеи как може да се маркират като рискови някои планирани строежи и парцели и готвя нещо по въпроса.

Картата е излишна

Да, излишна е. По-точно следва да е излишна и работя за това да стане излишна. Също както картата ми за безследно изчезналите преди 15 години беше излишна. Тази тук цели да илюстрира какъв е проблемът и какво е възможно да се направи с малко повече прозрачност.

Възможно е да стане напълно точна и автоматизирана и да се генерира от самите институции не само за София, но и за цяла България за бъдещи проекти като изчиства почти всички критики, които описах до тук. Това може да стане с електронно подаване и обработка на строителните книжа и задължение да се публикуват схемите проектите и параметрите им в единен структуриран формат. Това ще помогне не само да се придвижват много по-бързо разрешителните там където няма проблеми, така и да се хващат нарушенията и корупционните практики. Това значи, че ако искате пристройка към къщата си няма да се налага да чакате месеци или години, а дни. В същото време значи и че проекти за десетки милиони ще стават публични в цялостта си веднага след като бъдат подадени документите. Мисля, че разбирате защо предложените по този начин мерки биват блокирани в парламента. Готвят се и други локални мерки в тази посока, но има и също толкова силен лобизъм срещу тях.

В този смисъл картата е излишна, защото не следва някой като мен да отделя толкова време да я прави и поддържа. Не съм и планирал да го правя. Намира се за полезна от доста, защото показва нещата по различен начин и докато това остане така, картата ще е публична.

Повече по темата

Ако сте стигнали до тук, може да са ви интересни другите аспекти на тази карта и други свързани проекти, които съм правил:

• За 20-те% истина в говоренето за строежите
• Нов бюлетин за строителството в София
• Малък пример как липсата на контрол вреди на градската среда
• Бетон и кора – бутафорното озеленяване в София
• Прозрачността в градската среда и това да си деен не само по избори
• Шахтите на София
• Как да разберем, че ще ни застроят градинката поне няколко дни преди багерите?
• Данните на Call.Sofia в разбираем и удобен вид
• Лекцията ми от Ratio За данните и хората – януари 2025
• Отворените данни на кадастъра – кой ги отвори, проблемите с тях и защо все пак ми харесват
• Остави, онзи от третия етаж ще се занимава пак
• Имотният пазар не е пазарен, а балонът е всъщност пералня

Доста неща се случиха покрай проекта GovAlert и конкретно данните за градоустройството и строителството в София. От няколко справки, с които сам да осмисля както се случва, той се разви в многопластов инструмент позволяващ проследяване на процеси и онагледяване на сложни аспекти от бъдещето на града. За последната година близо 10% от пълнолетното население на София посети картата с документите, 3D визуализациите и отделните информационни канали. С други думи – изглежда доста хора намериха това, което правя, за полезно.

Все пак, отчитам, че потокът от информация е значителен и труден за осмисляне. Картата на бъдещото застрояване, филтрите към нея и за документите трябваше да помогнат, но не бе достатъчно. През 2024-та съобщих за 10448 документа, от които 95.5% са видими на картата. За 2023-та бяха 12153 или по 49 на всеки работен ден само за София. Събирах идеи и предложения. Най-честото желание беше някакъв формат, в който всеки да вижда само документи за места близо до дома или офиса. Алтернативно – само за района, в който живеят. Това е нещо, което исках да направя от самото начало, но отлагах заради сложността и обвързаните разходи за такава услуга.

Всичко, което съм създал тук, както и другите проекти за визуализации и отворени данни, правя на свой гръб подтикнат от желанието да си отговоря на въпросите, които ме занимават и в процеса да помогна на други да го направят. Най-удобен канал за повечето е мейл, но изпращането до много хора е обвързано с разходи. За да е надеждно и да не отиват в спам, трябва да се използва платена услуга. Осъзнах го докато правех бюлетина за гласуващите в чужбина, където на всеки вот изпращам по няколко мейла на над 3000 абонирали се. В онзи случай обаче изпращането е еднократно и (принципно) рядко докато динамиката около застрояването е постоянна.

Затова реших да направя бюлетин под формата на платена услуга, което да покрие разходите по това и други аспекти на картите, които правя. Идеята за това всъщност дойде от призивите, които получавам да пусна Patreon или друга подобна форма позволяваща дарения и подкрепа. Реших да комбинирам двете неща, за да има някаква стойност, която се получава в замяна. Ако има интерес, имам идеи как да развия бюлетина с допълнителни категории, филтри, градове и източници. Приемам всякаква обратна връзка и идеи.

При абонамент имате възможност да изберете в кой час на деня искате да получавате мейла. Може да го искате със сутришното кафе, в обедната почивка или вечерта след като са свършили работа в НАГ. Независимо кога изберете, ще получавате всички документи от последните 24 работни часа. Това значи, че в понеделник сутринта ще получавате всичко от петък. Събота и неделя ще е тихо.

След това може да изберете какво ви интересува. Може да центрирате картата около дадено място и да получавате документи в радиус от малко над километър около него. Може да изберете конкретен район. Над 96% от откритите документи успявам по един или друг начин да свържа с конкретен имот или улица. Ако обаче не успея, повечето от останалите свързвам с район. Ако изберете място с радиус, ще получавате и документите, които може би са от интерес, защото се отнасят до района ви. Има единици, които се отнасят до цяла София или дори с район не съм успял да свържа автоматично (написани на ръка, например). Те се получават от всички. Ако в дадения ден няма документи, които ви засягат няма да получите мейл.

Целта е да се ограничи потокът от информация засягащ цялата София и десетки документи на ден до няколко, които занимават само Вас. Разбира се, мястото и района, както и часът на получаване могат да се променят. Дал съм възможност за абонамент на месечна или годишна база. Плащането става карта през сигурна система, която се използва често от други в България. Абонаментът може да се прекъсне по всяко време като ще продължите да получавате мейли до края на предплатения период. Ако искате да спрете и това, моля пишете ми като отговорите на някой от мейлите от бюлетина.

Обвързването на документи с имоти става автоматично. Например, сайтът ми изчита дневния ред за бъдещи заседания на експертни съвети решаващи по ПУП-ове и разрешения за строеж и открива номера на имоти и сгради, след това ги слага на картата. Някои от числата може да са грешни, а някои – описани с думи, адреси или други означения, които не могат да се засекат автоматично. Отделно самите документи и отбелязване им в НАГ и Столична община става на ръка, което е водело до грешки в миналото. Това означава, че засичането дали на документ или новина попада в зоната на интерес, не е абсолютно сигурно и както до сега е възможно някои документи да бъдат пропуснати или маркирани неподходящо. С подобряване на прозрачността на Столична община, метаданните и дигитализацията на процесите, това ще се подобри. Бюлетина ми може да е само толкова добър, колкото е източникът, което важи за всичко свързано с данни.

Разбира се, остават да работят и ще развивам старите канали, по които тези документи са достъпни. Такава е ActivityPub страницата с линкове към социалките, картата с документите и тази с 3D застрояването. Всички документи ги има и на страницата на НАГ в различни регистри. Целта на новият бюлетин е да намали обемът информация, който ви залива по всички канали до степен, в която не изпитваме парализа в желанието си да променим нещо.

Ако имате въпроси, идеи или някаква обратна връзка, ще се радвам да ги обсъдим в коментарите.

Вчера сутринта са започнали картата съдейки по метаданните. Публикувана е след 18:00 снощи, тъй като тогава последно проверих сайта им. Съдържа практически същите данни като моята. Тъй като са първоизточника и за пръв път публикуват не само адреси, но и географски координати, ще сравня отново данните с моите. Ще е добро упражнение да проверя с колко метра е отклонението на моята карта. Ще пусна резултатите в близките дни.

Вярно е, че публикуват картата около два дни и половина преди началото на изборния ден и закъсняха малко с адресите този път, но все пак е стъпка напред, за която трябва да ги поздравим. Дава ни надежда, че ще стане практика от доста по-рано за следващия вот. Преди години на поне един вот използваха версия на моята карта като официална след като изрично ме питаха за това. Предоставих я с удоволствие.

Винаги съм казвал, че целта на всяка инициатива следва да бъде да стане излишна. Същото целях с Lipsva, с отворените данни и GovAlert. Картата за изборите в чужбина се налага вече 12 години да я поддържам дори да не живея вече зад граница. Може би този експеримент на Външно да е знак, че това, което правя ще се разпознае като полезно и официален процес на администрацията. От друга страна, постоянството и приемствеността не са силните черти на по-голямата част от публичната сфера, както видяхме с нещо просто като акаунтите @GovBulgaria и @MIBulgaria, които се използваха като официални от Министерски съвет и МВР известно време. Та ще трябва да мине време и няколко вота, за да видим.

От тогава се случиха няколко неща. Първо се свързах с новата администрация на Столична община с цел съвместна работа. Първи резултат от това, че направих за тях вариация на картата ми с документите, но показваща само планираните промени на ПУП. Линк към картата ще намерите на страницата с регистъра на съответните документи. Това е важно, тъй като тези решения са първата индикация, че някъде нещо ще се строи и съответно е най-ранния момент, в който хората загрижени за градската среда биха могли да повлияят. Ключова роля тук играят районните кметове и архитекти, които публикуват документите.

Картата се развива постоянно и ще пиша скоро подробно за нея. Като част от нея добавих експерименталния триизмерен слой специално за очакваното височинно застрояване на парцелите засегнати от ПУП-овете. След това реших да копирам същата функционалност и на основната ми карта.

Данните обаче бяха проблем – не може да се изведат автоматично и се наложи да ги въвеждам на ръка, както правих през декември. Сега обаче си направих инструмент, с който това става много по-бързо и точно. Включително мога да го правя на телефона между другото. За няколко дни събирах по няколко стотин сгради на ден из целия град. До тук бих казал, че съм покрил всичко в районите Лозенец, Изгрев, Сердика и оборище. Въвел съм и сгради, които са мащабни или са ми направили впечатление из града. Ще продължа с Овча купел и Люлин преди да продължа към другите.

Условностите на данните

Преди да ви покажа самата карта, трябва да минем през задължителното за мен описание какво не е наред в картата ми и данните.

Първо, рисувам основите на сградите на ръка върху комбинираните слоеве на застрояване от iSofMap на ГИС София, след което въвеждам височината според посочените метри или етажи. Тези слоеве от своя страна се въвеждат от оператори във фирмата на база документи и скици. Не всички документи имат скици, не винаги това, което е въведено е актуално и слоевете се променят постоянно. В този смисъл ще намерите сгради, които са одобрени или дори построени вече в друга форма или височина. В първа фаза ще въвеждам това, което има на слоя, а нататък ще разширя инструмента да зарежда последните скици и да ги позиционира правилно на слоя, за да въвеждам правилната форма на сградите.

Тъй като чертая на ръка, не винаги границите на сградата са точни, а по-ниски съпътстващи постройки или снишения на сградата липсват. Тъй като използвам фотореалистични 3D карти на Google, вижда се лесно, че изображенията и сградите там са от преди година. Тоест някои от вече построените сгради, които ще видите на улицата, не са на тази карта. В такива случаи ги отбелязвам, за да са видими. Когато Google обновят снимките, ще ги махна.

Това, че на някое място е отбелязана сграда с дадена височина или площ, не означава, че непременно ще бъде застроено по този начин. Тези скици посочват какво е предвидено/заявено или разрешено на това място. Параметрите може да се променят при визите, при обратна връзка от обществото и районните кметове или при разрешението за строеж. Може да се намали като площ, но да се вдигнат етажите. Това, че нещо е предвидено обаче не значи, че ще се построи някога. Това може да е заради проблеми със собствеността, съдебни дела или просто защото собственикът иска да живее в хубава двуетажна къща и няма намерение да вдига 5 етажен блок. Не на последно място – посочените измерения са по-скоро външните очертания. В зависимост от кинт и други параметри е възможно части от сградата да са по-малки, други да са покриви и паркинги и прочие. Някои от отбелязаните сгради може да са и индустриални.

Важен момент е, че очертанията може да не описват жилищна или офис сграда, а друг обект – павилион, детска площадка, воден парк, паметник и прочие. Отбелязал съм поне няколко разширения на училища и нови салони, например. В парковете забелязвам и планове за различни структури, които да са част от парковата инфраструктура.

Картата, която ще споделя, не е обвързана с общината или НАГ и не претендира за точност. Целта ѝ е да даде представа къде какво ще се строи и колко високо, тъй като дори с първата ми карта, това е изключително трудно. Ще добавя всички сгради в града преди да започна с конкретните документи. Новите сгради се появяват веднага на картата, така че очаквайте нещо ново всеки път като я отворите. Ако видите нещо, което не е така, оставете коментар.

Тези данни биха могли да се извадят автоматично и точно тези разговори водим с общината от началото на годината. Има огромно желание и подкрепа за такива визуализации и прозрачност, което е видно от картата на ПУП-овете. Както много други неща там обаче, борбата е със самата вътрешна система. Качеството на данните не е сила на администрацията като цяло. Когато това стане все пак обаче, всичко, което виждате тук ще тече автоматично. Просто не можах да дочакам и малко напук го направих сам.

Допълнение:

Картата съдържа сгради само от София, защото колкото и да критикувам НАГ, поне публикуват документите и има публична карта с много слоеве за различни аспекти на града. В моята карта следя документите от строителството в Пловдив и Благоевград, но там скици не се намират, така че не може да разберем нито очертанията на сградите, нито височината или поне не е толкова лесно. Ще потърся информация за околността на София.

Това, което съм направил може да прилича дигитален двойник на София, каквото сравнение правиха някои през времето и какъвто подготвя института Gate. Нямат обаче нищо общо. В случая аз просто чертая полигони и ги вдигам на определена височина, за да дам представа, за нещо, което може да се случи като очертания на сграда. Дигиталните двойници на един град работят с много по-голяма точност и взимат под внимание много аспекти на един град – не само топологията. Това позволява симулации, планиране, оценка на риска и множество други полезни за законодатели и архитекти неща. Истински се надявам някога да имаме администрация, която да търси такива модели. Докато сегашният кмет и екипът му търсят работа с данни и подобни анализи, истинското предизвикателство е да се наложи това като модел на работа в самата администрация.

Бъдещото строителство в София

В процесът на направа на картата споделих снимки в социалките и и писах, че ни е бедно въображението колко много е предвидено да се строи. В последните месеци стана дума, че на година се започват сгради с по милион кв. м. полезна площ. През документите открих няколко, които самостоятелно са по 100 хиляди. Из града виждам много повече.

От години се ровя в разрешителни, ПУП-ове и визи, но нямах идея за някои от сградите. Например не знаех за 200 метровите кули срещу мол Парадайз и нагоре по бул. Цар Борис III от Пирогов. Не знаех за 130 метровата кула по Тодор Александров и въобще какви стени от сгради се готвят от двете страни на този булевард. Бях виждал снимки на плановете около Централна гара, но не осъзнавах мащабите или че ще има още една 100 метрова кула зад нея. В централната чат има десетки къщи, някои отбелязани като паметници на културата, които са предвидени да се бутат и застрояват с четири, пет и дори шест етажни сгради. В долната част на Лозенец положението е по-добре, но в горната и въобще около южната дъга е вече презастроено, а се предвиждат двойно повече сгради. Аналогично по бул. България.

Когато съм пускал подобни карти и съм коментирал върху тях, често тъпя критика, че искам да спирам частния интерес. Собствеността на земята е само един аспект от този проблем и често само по себе си е доста труден за изясняване, напоен с корупция и натрапчиво отсъствие на прокуратура и съд. Ако даден парцел е частен, собственикът има право да строи там в рамките на закона. Проблемът идва там, когато регулаторните органи умишлено спят и не забелязват критична инфраструктура като дерета, тръби и прочие. Не се взима под внимание градска среда, височина, училища и друга инфраструктура, а когато това се прави, административните съдилища с готовност зачеркват съдебна практика и дори закони, за да помогнат на това или онова свързано лице. Сведенията за собствеността на роднини да съдии из въпросните комплекси са изобилни.

В същото време основният проблем тук е в местната и централната власт. Започваме с решенията на СОС за безразборна продажба на общинска собственост – данните за която най-яростно пазената тайна в Столична община. Следва и отлагането на придобиване на ключови имоти за градини, училища и паркове. Решения на СОС могат да изменят регулация и планове, но това се блокира умишлено от години. Това важи както за интензивността, така и за фасадите, стратегия, достъпност и визия града. Главният архитект има ключова роля в този процес, но при липса на такава визия до сега тази роля е била обвързвана само със скандали.

Илюстрация за сенчестите сделки в СОС, които все още виждаме е, че доста от парцелите предвидени за строителство в слоя на НАГ, са общинска собственост. Такова е например пространството между Японския хотел и небезизвестната сграда Златен век. Там на четири парцела общинска частна собственост вече е отбелязана 22 етажна сграда – на метри от прозорците на Златен век. Никой до сега не е успял да ми отговори как става това, а още от години питам за няколко такива случая в Дианабад. Предполага се, че са обещани на някого от години и се чака изгодна политическа ситуация, което беше спънато отчасти с последните избори.

От народното събрание пък зависи как релевантните нормативни актове ще оформят граници на тези стратегии и категоризация. Единственото съществено, което знаем, че се е случило, е промени позволяващи кули където и да е и носещи името на небезизвестен строителен инвеститор и корупционен скандал с политици осигурили тези промени. Впрочем, именно те и практиките им са причината въобще да започна да се вглеждам в темата, така че може да се радват, че са допринесли неволно към този и другите ми проекти, както и всичко останало по темата, което още не съм изкарал.

Триизмерната карта със сградите ще намерите като функция на картата с документите от НАГ натискайки бутона с кубче. Може да я достъпите и директно на http://govalert.eu/cityplan/buildings. В началото ще се отвори указание как се контролира. Най-общо казано използвайте два пръста на екран с докосване или мишка + Ctrl на компютър. Предупреждавам, че използва доста трафик и процесор – може да имате проблеми на по-стари телефони. Ще се радвам на обратна връзка.

Ще се радвам на обратна връзка. Освен добавяне на сградите в останалата част от града, искам да добавя функция за директно споделяне на линк към мястото, което сте се спрели в момента. Така ще може да покажете на други какво точно гледате и конкретна сграда. Също искам като се кликне на сградата да може да отидете на същото място в картата с документите. Има нужда да подобря и стабилността на кода. Надявам се до тогава да има и решение с автоматизацията, за да се подобри качеството на данните.

Допълнение 7. август 2024

Дадох интервю за в. Сега с отговори на някои въпроси и детайлите от тази статия.

Увеличението спрямо предходната година е със 37 места за секции, 36 от които са допълнителни в Германия. На повечето места разликите са минимални. В Гърция ще има със 7 секции в повече. В Турция местата са същите като брой, но ще има 4 секции повече. В Италия и Белгия също ще са повече.

Ако секциите са на същите места както миналата година, което е доста вероятно, то вече имам адресите на 97.8% от тях. Очаквам до 10% да има промяна. Трябва обаче да ги потвърдя с официалният списък на ЦИК когато излезе преди да публикувам картата на Glasuvam.org

Междувременно може да се абонирате за новини за изборите зад граница и когато местата на секциите станат окончателно ясни, ще ви изпратя индивидуален списък с трите най-близки секции до вас и най-важното, което следва да знаете.

Същото може да направите, ако пътувате на почивка в началото на юни в Гърция или друга европейска държава, и искате все пак да упражните гласа си. Запишете се с града, където ще бъдете на 9-ти юни и ще получите адреса на близката секция. Дори обичайното ви пребиваване да е в България, може да гласувате в която и да е секция зад граница само с лична карта и без предварително заявление.

Ситуацията в София класически пример за този начин на работа. Едно положително нещо обаче е, че в сайтът на НАГ може да се видят скиците от въпросните градоустройствени планове. Днес между другото седнах да си играя да въведа сградите в и около квартал Дианабад, които не са започнати или довършени заедно с височината им. За някои от тях са издадени визи, за други – разрешителни за строеж. Повечето обаче са одобрени от НАГ за строеж и е само формалност да получат разрешително. Някои одобрените сгради – като тези на 5-тата снимка – се намират на все още общински имоти, което показва, че вече се подготвя продажбата им.

Направих това като експеримент. Реших, че този начин на визуализация би бил полезен на живущите в квартала да си представят какво ги очаква и как ще се промени градската среда в близките години. В червено са въпросните планирани сгради. Останалите се виждат триизмерно и макар очертанията им да не са точни, достатъчно близо са, за да дадат представа. Списъкът не е изчерпателен като може да има няколко по-малки сгради.

Може да видите интерактивна версия тук:

На снимките виждате няколко ключови точки в квартала.

Ето тук ще намерите (почти) всички градоустройствени заповеди от района за последните 10 г. Някои от решенията за застрояване долу са от преди това. Други са укрити от сайта на НАГ.

Наистина, чисто визуално картите изглеждат подобни, но това не е трудно, предвид, че секциите ще са на едни и същи места, а адресите са обявени от Външно. Дори групирането на маркерите не е рядко срещан начин за представяне на толкова много данни, а явно от хората на Цветанов са избрали да използват стандартните настройки на библиотеката.

Открехване на завесата

Интересно започва да става, когато се погледне съдържанието и кода. Първото, което се вижда е, че данните са еднакви. При това дословно еднакви. Дори формата на картата на „РзБ“ е еднакъв с този, който използвам от години в Glasuvam.org. Докато адресите е нормално да са еднакви, координатите са идентични с точност до 10 см. Оставили са дори последната колона, която дава индикация дали адресът е сигурен или не. В началото виждате идентификационни номера на секциите. Причината да започват от 868 е, че в базата ми данни толкова секции са събрани за изборите в последните години.

Виждаме идентични неща и в самият код на страницата – границите на региони са копирани дословно, макар да не ги използват. В картата подготвена от Демократична България те помагат да се фокусира върху определени страни и региони. Зареждането на данните и обработването им е също копирано, което е очаквано, предвид, че самите данни са взети дословно.

Все пак има малки разлики в данните. Няколко адреса се различават. Пример за това е Баку в Азербайджан. Той беше коригиран на 20-ти март в 9:30 и беше обновен на Glasuvam.org. На база това, както и други разлики може да се каже, че са копирали последно данните от Glasuvam.org вечерта на 19-ти или рано сутринта на 20-ти март. След това имаше редица малки и големи поправки, включително обновени адреси където сме разбрали, че поради динамичната ситуация е имало промяна.

Моралният провал…

Тук всъщност е големият проблем с това, което Републиканци за България са направили. Това, че са копирали моят сайт почти дословно не е голяма работа – хубаво е да се информират хората и нищо от това, което съм написал като код не е защитено с авторско право. Оставаме настрана и юридическия им проблем, че не са включили задължителните упоменавания за библиотеките и картата, която използват – същата като моята е и аз съм споделил лиценза долу вляво, а те го крият. Провалът им е морален, тъй като настояват, че това е тяхно усилие и че го правят в помощ на българите в чужбина докато всъщност крадат труда именно на последните.

Данните в Glasuvam.org са събрани и изчистени с огромната помощ на доброволци от чужбина. Същите тези доброволци са именно онези, които по места от месеци организират зали, комисии и заявления, за да има секция при тях. И го правят от години, също както аз от години поддържам Glasuvam.org. Още когато същия този Цветанов охотно саботираше възможността на българите зад граница да гласуват ефективно.

Адресите и точните координати се събират чрез споделена таблица, в която всички тези дейни българи зад граница могат да обменят информация за промени в последния момент. Често информация, която Външно още не е публикувала, а ЦИК явно няма и намерение да опише. Във всички статии и постове в социалните мрежи посочвам изрично и благодаря на тези доброволци за съвместната работа и давам ясно да се разбере от къде са събрани тези детайли. Републиканци за България не го правят и настояват, че всичко е тяхно лично усилие.

… като модел на работа

Това далеч не е първият такъв случай. Наскоро стана ясно, че са откраднали друга инициатива на българите в чужбина – една прекрасна надпартийна кампания за убеждаване на повече от сънародниците ни да гласуват. Казва се Имаш право и техни плакати бяха „взаимствани“ в рекламни плакати на РзБ.

Всичко това дава добра представа как действа Цветанов и хората му. Не, че някой би се учудил предвид историята му, но такива примери показват още по-ясно колко празни са заявките му за грижа за българите в чужбина и интересите на всички наши сънародници където и да се намират.

Това, което ще пуснаха от общината на Стара Загора обаче няма общо с данните събрани от доброволци. Това, което ме зарадва е, че са направили сносна карта, на която може да се намери информация за доста дървета. Първата ми реакция беше изключителн положителна, защото реших, че най-накрая ще мога да направя визуализация по подобие на тази, която New York има от години.

Това и ще видите тук. Показва видовете дървета в различен цвят. Цели по-скоро да даде обща представа, а не информация за отделни обекти. Подобна е идеята и на картите на сградите, където през юни включих също Стара Загора. Може да отворите интерактивна версия на тази карта, ако кликнете на снимката.

Оказва се обаче, че практически нищо ново не е направено, освен една карта със стари непълни данни. Пак е похвално, че е събрана тази информация и са се опитали да я представят по добър начин, но в голяма степен е безполезна.

Дори на пръв поглед сравнявайки със стателитни снимки повече от половината дървета в града липсват, също както и цял един парк. Отделно, информацията за почти 38% от дърветата е събрана през 2007-ма година, т.е. е на 13 години. За това време те е много вероятно да са променили състоянието си или да са отрязани. Други 48% са записани през 2014 и 2015-та. За 7% нямаме информация кога са въведени, но съдейки по номерата са също на поне 5 години. Едва за 106 дървета или 1.8% е въведена информация в последните 3 години.

Опитах се да се свържа с хората работещи по проекта преди празниците. Фирмата изпълнител не си вдигаше телефоните. От общината обещаха да ми отговорят през януари. Отношението на всички, с които се свързах лъхаше на отбиване на номера.

С това се изпари първоначалният ми ентусиазъм за тази карта. Още повече, че данните видимо не бяха в отворен формат, въпреки изискването към такива системи според закона. Затова се наложи да ги отворея. Може да ги свалите тук.

Направих си труда да направя и карта с възможности за филтриране по вид, състояние и прочие. Мисля, че само годината на въвеждане липсва. Пускам данните независимо, че ги смятам за не особено полезни предвид колко са стари и непълни. Все пак, по подобие на справките от НЦОЗА, където пуснах подобни предупреждения, може да са полезни за някого.

Независимо от критиката ми изложена тук, все пак следва да се отбележи, че Стара Загора е една идея по-напред от другите градове в това отношение – поне имат някаква публикувана информация в някакъв смислен вид. Това без съмнение е и заслуга на натиска от активни граждани и примера на частни инициативи. Последното е напомняне на всички нас, които искаме това да се случи и другате и този път да е полезно.

Няма да засягам финансовата част от информацията, тъй като там все още има доста неясноти и липса на прозрачност от общинската структура и самата Фандъкова. Вместо това реших да представя в по-пегледен вид данните за самите паркоместа. За разлика от други европейски градове, София няма отворени данни къде точно е всяко паркомясто или информация в реално време колко коли влизат в конкретните зони и излизат. На тази база би могло да се извади оценка за заетостта. Някои градове имат дори евтини сензори на всяко място, които показват точно дали някой е паркирал там или не, позволявайки спестяване на време, нерви, задръствания, бензин, шумово и прахово замърсяване докато хората обикалят да намерят нещо.

Вместо това имаме средна заетост за цялата година по подзони. В отговорът си не са пропуснали да разяснят, че в определени части от деня и месеци заетостта варира силно. Не става ясно обаче как точно я измерват и дали е на база реални данни за влезли коли или обследвания на място.

Тъй като няма публична карта на подзоните в отворен формат, направих такава на база снимките на сайта на ЦГМ. Ще я намерите в GitHub. Имайте предвид, че е правена на ръка и е единствено за целите на визуализацията. Не покрива точно коя страна на улиците в включена в определена зона и други аспекти. Затова не следва да се използва като източник за инфорамация къде са границите им.

След като преписах данните в таблица (защото защо да се отговаря на запитване в четим формат), създадох няколко карти. Първи две са на активните стикери и броя паркоместа. Следващите са на средната заетост по подзони и броя издадени стикери на всеки 100 паркоместа.

Макар да показват доста малко като информация, все пак може да е по-полезна за някого, отколкото сухите числа предоставени на хартия от ЦГМ. Може да отворите картите и на отделна страница от тук и тук. Показва и как би могло да се предоставя информацията без нужда да се бориш за всяко число. Друг пример биха били картите, които направих за движението на градския транспорт в Бургас.

Данните обаче не трябва да са сухи, графиките скучни и затворени в нескопосани слайдове. Те може да са красиви, същинско изкуство. Всъщност, самият процес на създаване да доставя дори повече удоволствие от самия резултат. За мен лично такъв беше проектът за карта на българчетата родени в чужбина. В началото на ноември попаднах на нещо много по-добро, всеобхватно и красиво. Услугата за следене на спортна активност Strava са обновили картата си съдържаща един милард записани дейности – каране на колело, бягане, плуване – по цял свят. Резултатът е просто прекрасен.

Само хора, които са се занимавали с визуализация на гео данни биха оценили описанието как се е променила картата за последните две години. Сложността в изчистване на неточности в измерванията, изглаждане на линиите за сметка на точността, но в полза на четимостта, филтриране на данните и прочие подробности са твърде технически. Затова ще покажа само няколко отрязъка от картата, които може да са интересни на всички. Интерактивната версия ще намерите тук.

В началото виждате картата на София събираща цялата дейност. Забелязват се няколко доста „горещи“ региона – най-вече парковете. Следващата снимка показва само бягането и ходенето наложени върху сателитна снимка на града. Отново парковете са изключително посещавани. Почти нищо във Факултета, Красно село, Манастирски ливади и няколко други крайни квартала.

Тук не разглеждам активността плуване, макар да се забелязват няколко басейна в градовете – най-вече по гребната в Пловдив. Липсата на активност по езерата е ясно видима и показва колко нечисти са и колко липсва спортна инфраструктура.

Ако погледнем зимните спортове (ски, кънки), вижда се ясно очертана пистата на Витоша заедно с няколко връщания с колите до София.

Погледнато по на юг се вижда значително по-голяма активност на Боровец и Банско заедно с ясни очертания къде са пистите.

За цяла България карането на ски изглежда ето така. Това изглежда е практически единственият зимен спорт. Разбира се, важно е да се разбере, че това тук не е представителна извадка за всички спортуващи – нито каращите ски, нито колело, нито бягащите. Това показва активността единствено на потребителите на едно от много приложения за следене на спортна активност, макар и едно от големите. Явно достатъчно в България го използват, за да виждаме толкова добре очертанията.

Често Банско се сравнява с пистите в Алпите – какви цени и условия имало там и какви тук. Това се дава като аргумент ту за, ту против конкретния концесионер, нова писта или лифт. Тези карти дават ясна представа за разликата в мащабите и възможностите, които предоставя релефа. От там идва и конкуренцията, алтернативите и прочие.

Тук виждате по-голямата част от Алпите – предимно Швейцария и Австрийската част. Мащабът е еднакъв с горната карта.

Връщаме се в България, тъй като всъщност ските не са единствените зимни спортове записани от мобилното приложение. Ето тук виждате ледената пързалка в Пловдив.Такива се забелязват в София и други градове.

И накрая – пешеходната карта на България. Мисля, че всички дължим овации на онези записали активност „ходене“ по билото на Стара Планина от край до край.

Картата сама по себе си е интересна и красива, поне по мое мнение, но може да бъде полезна по още неочаквани начини. Strava очевидно са направили картата, за да покажат колко много потребители имат и да поставят в контекст активността на всеки от тях. Данните, които са пуснали са анонимизирани и взети заедно показват „горещите“ точки в градовете. Това може да е още един източник на информация за пропуски в инфраструктурата, неизползван потенциал, концентрация на пешеходци и велосипедисти, а от там и повишен риск от инциденти и прочие. Именно от там идва ползата частни компании да споделят „изчистени“ данни от работата си – допринасят към общата екосистема.

Тук искам да покажа нагледно данни на DeStatis, които някак съм пропускал до сега. Предоставят броя чуждестранни граждани по общини в страната и има данни за последните 19 години. Направих бърза карта, за да илюстрирам как са емигрирали българите към и в Германия. Позволява фокусиране върху конкретна община и анимиране на данните през времето.

Дяволът е в детайлите

Разбира се, както винаги данните имат някои условности. Те представят единствено регистрираните българи в дадената община или административен регион. Системата в Германия е много строга и не може да направиш почти нищо без регистрация, но все пак това не изключва нелегално пребиваващи, особено в годините преди 2007-ма. Също така, данните разглеждат единствено българите без немски паспорт. Такъв са получили 17000 българи за този период. Събирането на данните от общините също е особено. С Saarland, например се отчита наедно за няколко landkreis-а. В Kassel пък до 2007-ма са се събирали данни за landkreis-а, а след това са включени в данните за града. Опитал съм се да представя коректно данните взимайки предвид промените в устройството за този период. Отделно, в информацията за всяка община съм посочил съотношението мъже/жени. Не съм го представил на картата, тъй като повечето общини са с твърде малко българи, за да може да се направи някакво смислено сравнение.

Къде, кога, колко

Като натиснете на дадена година, на картата се показва разпределението им тогава. Ако натиснете определена община ще видите на графиката броя българи регистрирани точно там между 1998 и 2016-та. Натиснете където и да е другаде на картата, за да изчистите фокуса на общината.

Ще забележите, че има два линка под картата. Първият пуска анимация през годините. Вторият превключва режима на представяне от абсолютен брой българи към такъв на брой българи на всеки 100000 население. Последното дава по-добра представа за концентрацията, тъй като подобно на България доста селски региони са почти обезлюдени. Допълнително съм изсветлил общините с малко население, за да се отрази това. Така се вижда, че Берлин макар с най-много българи – над 15000, има по-малко концентрация спрямо населението, отколкото общините в региона Frankfurt-Mannheim.

Интересно ми е какви са вашите наблюдения на база тези данни. Споделете ги в коментарите. След картата съм дал линкове към други мои статии разглеждащи българите в чужбина.

Източник: DeStatis

Адресите са въведени на картата. Адресите на секциите не са все още сигурни. Очаквам ЦИК да ги пусне всеки момент. Външно вече публикува заповедите за отваряне на секциите и там адресите присъстват. Те обаче не са написани в удобен за обработка вид и трябва да се преписват на ръка. Да не говорим, че опита от предишни години сочи, че нерядко адресите биват коригирани в седмиците преди вота.

Картата на Glasuvam.org вече показва всички секции. Повечето са с адресите от предишния вот. Указал съм, че това не е сигурното местоположение и ще бъде ясно, когато ЦИК официално го обяви. Местата, където ще има секции, са вече ясни, както и броя им.

Едно новост този път е, че от всяка секция може да се сподели конкретното място във Facebook. Това става чрез специалния бутон „Сподели, че ще гласуваш“. При споделяне се показва снимка на линка „Аз ще гласувам в…“ призоваващ другите да гласуват в секцията. Така всеки може да припомни на познатите си в региона, че секция ще има и че ще могат да гласуват.

Статусът във Facebook ще изглежда така:

Когато адресите станат ясни, ще ги обновя на картата и ще изпратя мейл на всички регистрирали се в Glasuvam.org. Ще припомня и малко преди самия вот как се гласува и какви са правата ни. Междувременно, може да прегледате бюлетината за чужбина тук.

През последните три години събирах данни за още един такъв източник – заявленията за гласуване в чужбина. Докато броят им обикновено е малък – под 40 хиляди – те носят друга интересна информация. Тезата ми беше, че с публичната информация за заявленията може да се проследи пътя на отделни хора през годините – къде са живели и къде са се преместили. Това предположение, разбира се, има доста условности, които ще обсъдя по-долу. Не по-малко важен е и аспектът за сигурността на личните данни и какви са последствията от тази проследимост. Ще започна обаче от началото.

Събиране и анализ

В рамките на всяка кампания за отваряне на секции в чужбина, ЦИК публикува списък. Той съдържа три имена и място, където лицето иска да гласува. Преди дни писах за кампанията за тези избори и с какви проблеми се сблъскахме. Всяка година има различни правила за отваряне на секции, но списъкът е приблизително един и същ.

От парламентарните избори през 2013-та започнах да свалям този списък на всеки вот. Това е изцяло публична информация, която всеки може да намери. Някои от тези списъци дори все още са в мрежата. Събрах ги на едно място в един формат и започнах да ги сравнявам.

Първо махнах всички с Иван, Димитър, Николай и прочие често срещани някъде в трите си имена. Изключих и всички имена, които се срещат повече от веднъж в списъка на даден вот. Така получих изчистен списък от няколко хиляди души, които са подали заявление на поне два вота, не се повтарят и не съдържат често срещани частици.

Следващата стъпка е да изкарам промените в местата, където всеки от тези хора са подавали заявления в различните години. Секциите често сменят точните си коодинати, а и хората гласуват понякога в съседни места. През 2013-та, например, аз подадох заявление за Франкфурт, но в последните два вота подавам за Дармщадт. Двата града са на 20 км. един от друг. При такова малко разстояние не може да се направи предположение, че съм се преместил. Затова премахнах всички „пътища“, които са с места на по-малко от 50 км.

Накрая, за да е по-прегледна визуализацията, обединих места, които близо едно до друго. Това е нужно, защото в Лондон, например, има доста секции в кварталите. Недостатъкът е, че някои градове по границата на съседни държави също бяха обединени. Такива обаче бяха две или три.

Визуализация на данните

Резултатът от този алгоритъм е следната карта. Показва пътя на 1268 души през 269 града по света. Това са 3.6% от подалите заявления тази година. Всяка точка е място, където някой е живял или където се е преместил. Големината им показва броя хора минали от там.

Ако минете с мишката през местата, ще видите в зелено нанеслите се от други градове, а в червено – изнеслите се. Кликнете върху мястото, за да оставите фокуса на тези връзки. Така ще може да променяте увеличението на картата и да разгледате по-добре връзките на този град. Може да отворите картата на цял екран за по-добра прегледност.

Тази графика показва разбивка по държави. Повечето секции имат дял, който не отива никъде. Това са хората преместили се в рамките на същата държава. Минете с мишката над определена държава, за да видите само нейните връзки. Нарочно не съм показал точния брой преместили се, защото няма такова значение – данните не са представителни. По-голямото движение за Великобритания, например, се дължи на по-голямата извадка от там тъй като са сред най-активните в събирането на заявления. Това не означава, че там най-много се местят хора. Целта на тези графики е да получим обща представа.

Условности на анализа

От разяснението на алгоритъма веднага стават ясни няколко потенциални проблема. Въпреки изчистването на повтарящи се и често срещани имена, няма начин да знам дали подалите заявления в различни градове са един и същи човек само на база име. Публичните данни нямат друга лична информация, а и не трябва да имат. По мои наблюдения обаче, когато някой веднъж подаде заявление за гласуване, има тенденция да подава и на следващите вотове. Особено след въвеждането на електронния формуляр. Затова прецених, че вероятността един човек да подаде на едни избори на едно място, да не подава повече и друг човек със същото рядко име да подаде на други избори за друго място е достатъчно ниска. Все пак, такава вероятност съществува.

Липсата на друга идентифицираща информация прави невъзможно и засичането на промени в имената на даден човек. Това се отнася най-често за жените, които са се омъжили или развели. Това ще попречи да се намери връзка. Случва се също хората да си сменят името при взимане на чуждо гражданство. Тези случаи обаче са редки и промяната почти никога не отразява в България.

Друг проблем с анализа е, че презумпцията, че хората са подали заявления за места близо до местоживеенето им. Макар това да е най-честия случай, няма гаранция, че се отнася до всички. Малко известен факт е, че може да подадем заявление за която и да е секция в чужбина и да гласуваме в друга. Това може да се използва за подкрепа на далечни секции, когато близката до нас гарантирано ще бъде отворена. Доколкото съм видял обаче, такава подкрепа рядко се дава. Най-вече причината е, защото не е известно като възможност, но и защото винаги го има притеснението, че ЦИК ще промени нещо в правилата в последния момент.

Лични данни ли са това?

Технически не. Нито в графиките тук, нито където и да е другаде не съм публикувал имената на подалите заявления. Използвам само списъците от сайта на ЦИК. Те, както споменах вече, се публикуват изцяло в съответствия с Избирателния кодекс. Целта им предвидена от депутатите ни е всеки да може да провери дали заявлението му е било правилно обработено и прието.

Би могло да се поспори дали публичността на тези списъци в мрежата е проблем. Доста хора забравят, че списъците с разпределението по секции също се публикуват – както пред секциите, така и в интернет. Съдържат имената на почти всички пълнолетни българи и лесно се намират. Всъщност, именно с тях понякога проверявах местоживеенето на отделни изчезнали в Lipsva. Ако се свалят всички, сравнително лесно може да се направи същия анализ като този, но за цяла България.

Публичните списъци, за които говоря, трябва да се различат от теча на информация, който видяхме през 2011-та. Тогава Външно погрешка публикува адресите в България и в чужбина на над 36000 българи. Сега списъците със заявления се публикуват само от ЦИК през специален сайт, така че такъв теч надали е възможен.

Все пак, сами виждате, че проблем има. Всеки списък поотделно не ни дава много информация, но взети заедно, дори предвид всички условности, показват ясни връзки. Добавяйки други данни като активността в социалните мрежи донася още повече информация. Търсенето на редки имена във Facebook и Linkedin има доста добри резултати. Да не забравяме, че подаващите заявления са обикновено активните социално българи. Това повишава вероятността да ги намерим в местните общности или просто в Google.

Неприкосновеност в един свързан свят

Личното пространство е доста сложно понятие в наши дни. Оставяме куп информация в мрежата с дейността си. Често тази информация показва повече, отколкото ни се иска. Използвайки т.н. data mining всеки с повече знания може да събере парчетата. Част от тях сами се споделили – като местоживеене и роднински връзки във Facebook, коментар за даден квартал във форум и прочие. Други като изборните списъци се публикуват от администрацията.

Подавайки заявления за гласуване за избори в чужбина е само един пример. Понякога става дума за недоглеждане от страна на институция, като случая за пробива в сайта на Фонда за асистирана репродукция. При повечето обаче публичността е регламентирана от нормативен акт и за това има много добри причини. Може да се опитате да скриете тази информация, както изглежда се е опитал да направи един кандидат за президент. Реалността днес е такава, че ако нещо попадне в мрежата, то трудно би било да се премахне.

Докато някаква степен на публичност е нужна, определено има какво да се подобри в конкретния случай. Избирателните списъци окачени пред секциите са абсолютно ненужни. ГРАО има сайт и телефон за проверка. Достатъчно е да се сложи бележка с номера пред секцията. Публикуването в мрежата пък съвсем трябва да се спре. Ако някой може да отвори текстовия файл от сайта на общината си, определено може да отвори формуляра на ГРАО. За заявленията за гласуване в чужбина пък е достатъчно да се въведе формуляр с код. И сега на сайта на ЦИК се раздават пинове за всяка проверка. При попълване на заявлението може да се показва на екрана и праща по мейл код, с който да се прави проверката. Пак имаме нужда от списъка с места, където са подадени заявления заедно с общият им брой. Това е критично са процесът на организация на секции. Няма нужда обаче имената да са публични. Картата горе илюстрира защо.

Да не бързаме да прехвърляме вината

Осъзнавам, че описаното до тук би могло да откаже някои да подават заявления. На пръв поглед излиза, че ЦИК не пази данните ни. Това съвсем не е така. Подаването на заявления е изключително важно. Може да се подобри публичността на информацията, но всичко от това, което научих тук, можеше да го получа от други източници и то с доста по-голяма точност. Трябва да разберем, че истинският проблем е в това, което сами оставяме в мрежата. Регистрите са чисто чиновническо решение на всеки проблем и информацията в тях често е ненадеждна. Докато те може да се ограничат или оправят, с лекота предаваме лични снимки, постове, местоположение, предпочитания и прочие на социалните мрежи. Малко осъзнават, че тогава те стават тяхна собственост. Същото важи за информацията събирана от рекламите по сайтовете – какво търсите, какво посещавате и какво четете.

Определено има стъпки, които ЦИК може да вземе, за да подобри конкретния случай с регистъра на заявленията. Трябва законодателна инициатива, за да се промени ИК и да се премахнат избирателните списъци. Целта ми с този анализ е най-вече да покажа, че събирайки няколко безобидни източника на информация, може да научим притеснително много. Когато говорим за държавни институции, обществени средства и решения на официални лица, именно този ефект търсим с отворените данни. Когато обаче нещата опрат до личното пространство на отделни индивиди, трябва да сме по-внимателни.

Сега обаче искам да покажа, че изброеното е само един аспект от отворените данни. Има много информация както в централната и местната власт, така и в частни компании, която може да бъде полезна за ежедневието ни или просто да разкрива интересни факти от него. Такъв пример са данните за демографията, за които пиша доста напоследък. Още един пример са домашните любимци.

Както навярно знаете, всички кучета трябва да се регистрират в общината. Пловдив има публичен регистър, в който може да се намерят доста подробности за всяко куче, включително име, адрес, пол, дали е кастрирано, дали има чип и прочие. Данните от регистъра не са достъпни за сваляне, но с малко познания по javascript може да се получат лесно. Накрая на статията съм пуснал линк към кода и процеса на отваряне.

Къде какви кучета има в града?

Когато поставим на картата всички адреси и категории може да покажем доста неща. Тази карта, например, илюстрира как се е увеличавал регистъра през времето.

Интересно наблюдение е, че всяка година има голям пик в регистрациите през март. Докато през останалите месеци са регистрирани средно по 300 кучета през последните години, 820 кучета са регистрирани през март. Най-малко има през декември – 150. Не знам каква е причината за това, но навярно доста малки кученца се подаряват около Коледа и Нова година и през март вече са около възрастта за регистрация – 4 месеца.

Аналогично може да покажем и разпределението по полове. От пръв поглед се забелязва, че в кв. Прослав има доста повече мъжки кучета. Всъщност, в целия град са регистрирани с 26% повече мъжки, отколкото женски. Изглежда са предпочитани. Вижда се и че има доста малко кучета в Тракия, което е странно предвид по-голямата концентрация на хора там.

Друг интересен момент е колко хора декларират, че кучетата им са осиновени от приют. За Пловдив те са 111 или само 2.64% от всички регистрирани. Според бившия директор на Зооветеринарния комплекс, интересът към осиновяването се увеличава. Преди година посочва, че през 2013 и 2014-та са осиновени над 210 кучета. Това означава, че или много от тях не се регистрират, или че заминават за други общини. Най-вероятно става въпрос за и двете.

Ако желаете да осиновите или да помогнете на куче, може да погледнете на страницата на фондация „Шарко“, този списък на Събина или да станете доброволец към инициативата в TimeHeroes.

Ето разпределението на осиновените кучета в града:

Според промените в закона приети преди дни, всички регистрирани кучета трябва да имат чип. В Пловдив до сега 73% от кучетата вече са с такъв.

За сметка на това само 668 или 16% от кучетата са кастрирани. Женските кастрирани са повече от два пъти повече от мъжките. Така 24% от всички женски и едва 9.3% от мъжките са кастрирани. За сравнение, над 80% от всички кучета, които постъпват с кучкарници в щатите вече са били кастрирани от предишните им собственици.

В регистъра има и други категории. 6% от всички кучета са регистрирани като ловни. Има превес с 25% на мъжките ловни кучета пред женските, но това е синхон с повечето регистрирани мъжки кучета. 16.5% или почти 700 кучета са регистрирани като помощници на инвалиди. Това е доста повече, отколкото очаквах. Забелязват се и 10 служебни кучета.

Сред имената, най-разпространени са Сава, Макс, Рекс, Ричи, Чарли, Тара и Рони. Има обаче и имена като „Bright Light of Moscow Victory Day“, „black pearl“, „Limited Edition Anelia“, „Император бул Дио“, „Принцеса Шуши“ и навярно най-любимото ми – „Gaprillis Glenmorangie“.

Отваряне на данните

Поставянето на адресите на картата беше по-лесно, отколкото очаквах. Използвах стандартен скрипт, които написах за другите си проекти. Всички скриптове и стъпки ще намерите в Github. Част от адресите и датите в регистъра бяха очевидно грешни, така че се наложи да махна някои от тях за картите. Като цяло обаче свалянето и изчистването отне около 45 мин.

Нещо, което буди притеснение в този регистър е именно точният адрес. Повечето съдържат етаж и апартамент. Както споменах по-горе, има около 250 ловни кучета регистрирани в града. Може да се направи добро предположение, че в тези апартаменти ще има и огнестрелно оръжие. Това навярно не е информация, която човек би искал да е публично достъпна. Затова е добре да се преосмисли каква част от регистъра е добре да остане публична и каква – не. Аналогично на случая със сайта на Центъра за асистирана репродукция, това може да създаде проблем за отделни хора.

Полезно ли е всичко това?

Навярно не. Тук няма да намерите схема за източване на пари или пикантерия от политическия ни живот. Всъщност, тези данни не покриват дори всички кучета в града, а само регистрираните. Не намерих оценки колко още нерегистрирани има. Също така не, е ясно дали данните се попълват просто от собствениците или има някаква форма на проверка дали са точни (дали кучето е с чип или дали наистина е на инвалид, например). Забелязват се не една или две грешки в тях.

Въпреки това, показват интересен аспект от града, която може да е полезен на бизнесите свързани с домашни любимци. Географският анализ на тези данни може да покаже дефицит на паркове за разхождане или да помогне в планирането на подобрени кошчета с еднократни торбички за изпражненията на кучетата. Такива има в доста паркове и улици в Европа и помагат много за чистотата.

Тази справка ни показва и колко малко от кучетата са осиновени от приюти. Докато подготвях тази статия потърсих сайт или списък с линкове, където човек би могъл да намери приют, ако иска да осинови куче. Такъв, за жалост, няма. По-горе дадох няколко полезни линка. Ако знаете още, споделете ги в кометнарите. Ще се радвам да ги изброя под статията.

Когато се занимаваш с IT и данни е лесно да залитнеш по технократски решения на различни проблеми. Създаването на регистри, платформи и приложения има своята полза, но те често не носят желания резултат. Причината е, че това са нищо повече от инструменти и ефектът им зависи от това как се използват. Типични примери за това са проектите ми Crime.bg и Lipsva.com, които спрях преди година. Подценява се модерацията на получените чрез crowdsourcing данни, неточността на публичните данни, неясноти около терминология и процедури, постоянно изменящи се регулации и администрация, но не на последно място – бюрокрацията и липсата на интерес на институциите към такива технологични решения.

Един от проблемите, който засегнах на няколко пъти тук, е незаконната сеч. Дърводобивът е типичен пример за сектор, в който повърхностно разбиране на материята довежда до големи очаквания за бързи решения. Наистина, лошият контрол и корупцията са основните проблеми. Постоянно обаче се цитират данни за количества и територии, които са безсмислени извън правилния контекст. Именно това научих, когато съставих карта на обезлесените територии по населени места. По стечение на обстоятелствата, същите данни бяха използвани и от експертите в Агенцията по горите, за презентацията им в Министерски съвет през март.

В началото на годината свалих всички позволителните за сеч от сайта на същата агенция с надеждата да ги използваме, за да засичаме нелегална сеч. Идеята ми беше да се направи приложение, което да ти казва дали има разрешена сеч в региона, където се намираш, колко и за какви дървесни видове. Имах два разговора с хора от агенцията и те ме убеждаваха, че от това полза няма да има. Причината е, че повечето позволителни за дърводобив са за поне половин година и е трудно да се определи от обикновен човек кой, къде, кога и колко може да сече.

Наскоро реших да проверя думите им. Използвах данните от позволителните между юни 2011 и декември 2014, за да открия има ли населени места, в землищата на които в определени периоди въобще не е разрешено да се сече. Така, ако видим там камион с трупи или човек с резачка в такъв период, ще знаем със сигурност, че има нарушение. Следната карта показва резултатите, а графиката – в колко населени места не е позволена сеч по дни за периода.

Населени места, в които не е разрешена сеч в най-голяма част от годината.
Натиснете за пълната графика.

Брой населени места без позволителни за сеч по дни.
Натиснете за пълната графика.

Съвсем логично, доста от населените места без позволителни за сеч са онези, в които има малко гори. Затова следващата карта показва в тъмни цветове само населените места с много гори. Така виждаме, че в Банско и Росеново (Бургас), както и в областите Кърджали и Петрич има доста гористи местности, където през повечето време е забранено да се сече.

Населени места без позволителни за сеч за голяма част от годината според територията заета от гори. Натиснете за пълната графика.

Тези данни ще станат още по-точни, когато се картографират спрямо отдели и подотдели на горките стопанства. Така може да се установи с точност до километър-два дали някой има право да сече в даден ден. Границите им може да се вземат от GIS системата на WWF. Данните за позволителните за сеч не могат да се свалят в отворен формат от сайта на Агенцията по горите, но не е невъзможно да се scrape-ват. Едно мобилно приложение базирано на тези данни ще работи така:

• Засичат се координатите на телефона и се прави запитване до сървъра
• Системата проверява в кое землище, отдел и подотдел се намира потребителя и дали има позволителни за сеч за въпросния ден
• Ако има позволителни, изпраща се информация за тях, включително видовете дървета, количеството дървесина и добиващата фирма
• Ако няма позволителни, проверява се за съседните отдели и се показва справка на какво разстояние от мястото е позволено
• Дава се възможност на потребителя да прецени дали да подаде сигнал
• Сигнал се подава с една или няколко снимки на сечта или камионите с трупи. Може да се добави текст и телефон за обратна връзка
• Системата записва и показва на картата всички сигнали, както и статуса на проверката
• След проверка от страна на агенцията, резултатът ще бъде записан в системата и потребителят ще го получи на телефона си

Създаването на такава система е лесно. Трудността идва от това да се накара отговорните органи да я използват. Наскоро стана ясно, че подготвят разширение на тел. 112, където ще може да се подават такива сигнали. Времето за реакция щяло да бъде до час и половина. Това е добра идея, но има няколко недостатъка. Основният е прозрачността – трудно ще разберем колко сигнали са получени и какъв е бил резултатът от тях. Упоритостта на институциите да не предоставят такива справки е пословична. Както казва шефа на агенцията, вече всеки може да провери на сайта им дали има позволително за сеч в дадено населено място. Проблемът е, че това е неудобно и бавно. Надали някой има илюзии, че потребителите ще отворят сайта на агенцията и ще започнат да изчитат стотиците позволителни докато пред него товарят трупи.

Плюсът на системата, която предлагам е, че ще има пълна прозрачност, като в същото време ще запази анонимността на подаващите сигнали. Бързината и резултатът от всички проверки ще е видим. Може дори да се добавят сигналите подадени през тел. 112 с цел отчетност. Най-големите плюс обаче ще бъдат снимките – горските и полицията ще виждат веднага какво се случва, какви са номерата на камионите и колко трупи са натоварени.

Разбира се, за целта може да се направи поръчка за стотици хиляди, но най-вероятно резултатът ще се забави с години и няма да включва дори половината от нужната функционалност. Вместо това, може да се използва някой от многото хакатони и да се създаде системата заедно с неправителствения сектор. Както споменах по-горе, технологично няма нищо сложно в приложението. Проблемът е да се използва по места, да се контролира от агенцията дали сигналите се проверяват бързо и да има отчетност.

Подобни системи всъщност вече има. Преди няколко години BlueLink пуснаха сайта „Спаси гората“, но за жалост сега виждам, че е спрян. WWF има страница обясняваща как се пускат сигнали. Би трябвало вече да е тръгнал новият проект „За гората“, страницата на който обаче не намерих. С тази статия искам да покажа най-вече, че има смисъл да се отворят данните за позволителните и да се използват в едно такова приложение. Дали ще е ново или разширение към съществуващо – няма значение. Данните обаче ще помогнат на гражданите да подават по-точни сигнали. Това не само ще спести много работа на проверяващите, но и потенциално ще намали впечатлението, че всички камиони с трупи са непременно незаконни.

Този APP няма да реши проблемът с корупцията, с неправилно издадените позволителни, със сечта надвишаваща разрешените количества или засягаща стари и защитени видове. Това са проблеми с процедурите и кадрите, които могат да се решат единствено и само от шефа на агенцията и министерството. Използването на данните и представянето им ясно и бързо както на гражданите, така и на контролните органи ще реши обаче проблема в комуникацията и доверието в институциите.