Всички те вече може да видите на картата на Glasuvam.org. Адресите на около 30% от тях са ясни, тъй като са дипломатически представителства. Още няколко места са нови и не са ясни адресите. Останалите най-вероятно ще бъдат същите като предишни години, но това следва да се потвърди от Външно. Очаквам да излязат с решенията за отваряне на секциите. Тогава ще обновя картата с точните адреси и ще изпратя индивидуални съобщения на над 3100 абонирани за новини с най-близките три секции до тях.

Основни потърпевши от тези промени са сънародниците ни във Великобритания, Турция и САЩ, където традиционно има много гласуващи. В самото решение на ЦИК се споменава, че в UK са събрани достатъчно заявления за отваряне на секции на 66 места извън дипломатическите представителства. В Турция – 55, а в САЩ – 34. Всички те ще бъдат ограничени до 20 въпреки значителната активност на сънародниците ни зад граница. В други страни като Чехия приемащата страна не е позволила отваряне на секции извън посолството, а в доста арабски страни МВнР е препоръчала да не се отварят секции заради войната между Иран, САЩ и Израел.

Спрямо предишния вот, така най-голямо намаление виждаме в Турция, където има 141 секции по-малко на 101 места. Следва Великобритания с 84 по-малко секции на 78 места и САЩ с 29 по-малко секции спрямо октомври 2024-та. Няма да има секции в Йордания, Катар, Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия.

Сред останалите, повече секции ще има в Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Молдова и Франция – с между 2 и 4 секции. В Испания на 4 места ще има секции за пръв път от последните поне 6 вота, в Молдова – 3, а в Ирландия и Нидерландия – по 2. Общо 21 места в 14 държави ще са със секции за пръв път най-малкото от няколко години. В 22 държави ще има повече секции, а в 29 държави броят на секциите и местата няма да се промени, но е възможно смяна на точния адрес на някои секции.

За да се илюстрират по-добре тези промени, направих карта сравняваща секциите през октомври 2024 и април 2026-та. В червено са тези, които няма да се открият този път.

Може да я разгледате също на цял екран.

От следващия парламент ще зависи дали ще бъде възстановен режима за отваряне на секции в чужбина, какъвто беше години наред и позволяваше максимален брой от сънародниците ни да упражняват гарантираните иначе от конституцията права. Също толкова важно – дали избирателен район чужбина най-накрая ще влезе в сила и ще има както представителност на вота зад граница, така и по-малко изкривяване на местен вот по усмотрение на ЦИК. Има отдавна взето решение и нормативно заложена възможност за дистанционен електронен вот, който така и не се случи. Гласуването с машини нарочно беше спряно предвид колко изборни измами се предотвратяваха така и как маркирането на бюлетини на десетки хиляди българи като невалидни стана невъзможно.

Всичко изброено зависи от това дали и начина, по който гласуваме на 19-ти април.

Продукти

• Месо и кокали – части или цели пилешки бутчета или пиле, телешко рагу, кокали с костен мозък
• 3-4 големи глави лук или 5-6 малки
• Моркови, целина и по желание пащърнак, праз и малко чушки
• 100 грама масло и 50 гр. зехтин
• Връзка магданоз, дафинов лист, черен пипер на зърна
• По желание доматена паста

Процес на приготвяне

За пилешкия бульон събирам и замразявам остатъци от пилета като готвя. Например, когато правя пилешка супа обикновено използвам по две бутчета, които сварявам и обезкостявам. Бульонът от сварените бутчета прецеждам и използвам за супата, а останалото замразявам в торбички във фризера. Аналогично като правя пиле с ориз взимам цяло пиле и го разфасовам за месото и останалото отива във фризера

Когато събера 2-3 килограма, ги използвам за бульон. Само ги оставям да се размразят за около час. За последния път намерих много намалени пилешки бутчета и взех 4-5. Може да използвате и цяло пиле, ако намерите някъде на промоция. За телешки бульон купувам като намеря евтино рагу. По месарниците има и телешки кокали с костен мозък. Аз поръчах от Meat Revolution, но има на много места по-евтини. Независимо от какво месо го правите, слагате го в тава и го печете на грил функцията на 240 градуса докато се запече добре. Внимавайте да не загори, защото ще се отрази на вкуса на бульона.

Междувременно нарязвате лука на едро по дължина (от корена нагоре) и го карамелизирате. За целта загрявате около 100 грама масло (каквото и да е) и още поне 50 гр. зехтин в голям тиган. Като видимо е загряло без да загаря добавяте лука и намалете котлона на средно ниво. През 2-3 мин. бъркайте да не загори и да се разпредели топлината равномерно. Колкото по-дълго го правите, толкова по-карамелиран ще стане.

Останалите зеленчуци – моркови, целина и може би пащърнак, праз и/или чушки – нарежете на едро. След като махнете месото от фурната, на дъното на тавата ще остане сок и/или запечени парчета. Не го хвърляйте, а добавете зеленчуците да се запекат малко като бъркате и тях. Така ще оберат и те от ароматите.

Накрая добавяте всичко в тенджера. Колкото по-голяма имате, толкова по-добре. Аз имам, за съжаление, само две по 6 литра и трябваше да използвам тях. Сложих ги на два котлона, макар единият да беше по-малък от тенджерата и разпределих зеленчуците и месото. Добавих измит магданоза както е на цели стръкове, няколко листа дафинов лист и по 10-тина зърна черен пипер.

Всичко това направих вечерта след вечеря та бях готов тъкмо към 11 часа когато започва нощната тарифа. Напълних вода почти до горе на тенджерите, затворих плътно капака и пуснах да заври. Като даде първи индикации, че завира, намалих котлона на минимум. След 30 мин. проверих дали още бълбука леко и увеличавам. Целта не е да кипи, а съвсем леко да къкри.

Оставам го така цяла нощ. Колкото по-дълго, толкова по-добре, но е хубаво да е поне няколко часа. Моят котлон има навика да спира след 5-6 часа, което е достатъчно. Следете първия път обаче да не изкипи в началото докато свикнете на какво ниво да оставяте котлоните.

На сутринта ще забележите, че отгоре се е насъбрали парцали от месото, махам ги и ги изхвърлям. По принцип в рецептите пише да се махат редовно, но като го оставям цяла нощ не мога и нямам нерви. Прецеждате бульона в друг съд и оставате да се отдели мазнината отгоре. Може да я оставите, но аз изхвърлям колкото мога с малко черпаче или лъжица.

След това затварям бульона в стерилизирани буркани (обливам ги с вряла вода няколко пъти и отделно капачките). Аз използвам такива с винт от лютеница и кисело мляко. Тях изварявам за 5 мин. – в моя случай по 4-5 в същите тенджери и ги обръщам да изстинат. Не забравяйте да проверите дали капачките са вдлъбнати, т.е. добре вакумирани.

След като прецедите бульона, ще забележите две неща. Първото е, че къщата мирише на варено месо, което може би няма да е особено приятно за някои членове на семейството. Второто е, че останалото съдържание на тенджерите няма особен вкус. Все пак, ако имате останали буркани или както в моя случай стъклени бутилки от сок с капачки с винт, може да добавите още вода колкото да покрият зеленчуците и местото и варите на по-силен огън около два часа. Прецеждате остатъчния бульон по същия начин. Ще забележите, че не е толкова силен на аромат и вкус. Него използвам като основа за следващите си бульони вместо вода. Така използвам максимума от месото и зеленчуците и следващите стават по-силни.

Вариации

В много рецепти добавят доматена паста към месото докато го пекат. Това определено добавя вкус, включително към бульона. Забелязах обаче, че при мен вместо да се запича месото добре, изгаря доматената паста. Отделно предпочитам бульона да няма домати в случай, че искам да го използвам за рецепти като ризото.

Ще забележите, че никъде не съм писал за сол и чесън. Причината е, че нямате нужда от сол за консервиране, тъй като затваряте в буркани. По-добре е да оставите безсолно и да добавяте колкото е нужно в крайната манджа. Същото за чесъна – ако го сложите в бульона ще го има във всичко, което готвите. Може да добавяте всякакви подправки, но най-добре е да са зелени на стръкове.

Ако искате чист пилешки или телешки бульон, няма нужда да добавяте каквито и да е зеленчуци. Добра идея е пак да запечете месото и да добавите подправки като дафинов лист и черен пипер. Ще имате просто нужда от доста повече месо и кости. Веднъж пък направих само зеленчуков бульон. Тогава пропуснах месото и добавих повече и различни зеленчуци.

Всъщност, повечето стъпки тук са по желание. Ако не ви се занимава, няма нужда да карамелизирате лука, печете месото или да допичате зеленчуците. Подготовката може да стане супер бързо – само нарязвате всичко и го изсипвате в тенджерата. Въпрос на време и предпочитание.

Цена и време

8-10 големи буркана с пилешки бульон сметнах, че ми излизат около 10 евро. За телешкия е малко повече. Всичко може да е много по-евтино и вкусно, ако го правите лятно време, когато зеленчуците са по-свежи и намерите месо и кокали на оферта. Основната цена е във времето, тъй като трябва да се занимавате вечер с рязане и бъркане, а сутринта със затваряне на буркани. На мен ми отнема два часа вечерта и два часа сутринта. Ако минавам втора вода – малко повече. Струва си обаче от гледна точка на вкуса.

Бонус

Загрявате препълнена супена лъжица масло в касеролче и добавяте 3 супени лъжици брашно. Бъркате докато загрее 30 секунди и изливате плавно буркан телешки бульон. Бъркате без прекъсване и получавате прекрасен гъст сос за печено место. Само добавете сол и черен пипер на вкус.

С по 3 буркана телешки и пилешки бульон може да направите френска лучена супа. Покрай точно нея започнах да правя бульони и последната ми най-накрая се получи прекрасна. Следвам рецептата от това видео на шеф Жан-Пиер. Само не забравяйте да не слагате зелените части на праза, не пропускайте брашното и добре да карамелизирате лука.

Ще се радвам споделите опит, ако сте пробвали рецептата и допълнителни идеи, ако сте забелязали нещо полезно.

Бонус – тиганите

Ще забележите, че готвя в стоманени тигани без покритие. Абсолютно ги препоръчвам. След като последните с незалепващо покритие се надраскаха и осъзнахме колко от самото покритие попада в храната. Затова като бяха за смяна взехме стоманени. Аналогично изхвърлихме всички пластмасови контейнери и ги сменихме със стъклени. Не само заради надраскването, но и от миенето в миялна остарява пластмасата и покритието. Така се лющят допринасяйки към микропластмаса в храната. Със стоманени тигани и тенджери трябва да се свикне, защото трябва да са добре загряти, за да не залепват. Колко зависи от печката ви, но се свиква лесно и ще откриете, че тогава са дори по-добри.

Добре да не държите продължително храната в стоманена тенджера – например ако е останало след вечеря и я приберете в хладилника за няколко дни. Да се готви в тях е супер, но продължително седене на храна води до разтваряне на никел и други метали, особено ако в храната има доматен сок. Това може да доведе до алергии у децата. Затова винаги пренасям остатъка от храната в стъклени съдове дори да са с пластмасов капак. Алтернативно, ако ви се занимава, може да ги прибирате в буркани.

В крайна сметка 60897 българи са подали заявления електронно. Това са почти двойно спрямо изборите през октомври 2024-та и на трето място от 9-те вота в последните 10 години. От графиките ще видим, че рекордът от април 2021 се дължи на изключително силно начало на кампанията заради много добрата организация на доброволци и сдружения тогава. В последствия с облекчаването на режима на отваряне на секции и автоматичното им одобряване на база предишна активност в деня на изборите, нуждата от такава организация намаля. Този път, въпреки, че нямаше такава координирана кампания, видяхме огромен наплив на заявления. Това може да е индикация за сериозен интерес на вота напук на опитите за саботаж на изборния процес.

На тази графика виждаме процесът на събиране на заявления според деня от началото на кампанията, а на втората – по дни до края ѝ. Виждаме рязкото увеличение в последните два дни, за което ще стане дума после. Виждаме и че макар да е една от най-кратките кампании – едва 19 дни при предвидени 25 – успя да надхвърли като брой заявленията през ноември 2021-ва, когато имахме също толкова време за събиране.

Във Великобритания и Германия виждаме аналогична крива както в предходните години. Типичното е да започва слабо и да се засилва постепенно в последните три-четири дни. Изключение прави април 2021-ва, когато имаше безпрецедентна кампания за подготовка още в ден едно.

Виждаме същото и за всички страни в чужбина включвайки Турция. Развитието на кампанията следи плътно тази от юли 2021-ва и я задминава предвид, че срокът беше с 4 дни по-кратък. Въпреки последното, бяха събрани почти толкова заявления. Кривите на всички държави в чужбина се аналогични и следват плавно покачване с леко засилване в последните няколко дни.

Сравнявайки с Турция виждаме нещо много различно. Не се вижда силното начало през април 2021-ва, каквото виждаме където и да е другаде. Тогава дори имаше малко заявления. През всички години виждаме монотонно събиране на заявления с почти никакво увеличение в последните дни. Кривите са много различни от другите държави и показват значително по-равномерен темп на подаване на заявления. Изключение прави кампанията през 2017-та, когато в първите 10 дни практически нямаше никакви подадени заявления, след което ударно бяха подавани с аналогична крива като другите години.

Тази година също е изключение в известен смисъл. Макар да започва аналогично на изборите през октомври 2024-та и април 2021-ва, подадените заявления оставаха доста под очакваното. В последните два ни обаче имаше рязък скок нагоре. Нетипичен за която и да е година преди това или друга държава. Докато за първите 17 дни от кампанията са били събрани 9434 заявления, само в последните два са подадени още 6100.

Всичко това създава впечатление за организирано и централизирано подаване на заявления в последния момент. Друг поглед над подаването на заявления в Турция може да видим тук. Разглеждам 30-те места с най-много заявления и броят подадени на всеки 30 мин. в последните два дни от кампанията. Виждат се клъстъри от линии, където равномерно са били подавани заявления за някои секции в конкретни части от деня и почти никакви заявления в други. Има доста, които следват закономертноста от други градове по света, където има много заявления вечерно време. Особено на 24-ти обаче виждаме доста такива групи от нетипично мотоно подаване в рамките на работния ден. По-голяма версия на графиката ще откриете тук, а тук има версия от последните пет дни за същите места.

Дори с подобна активност, броят на заявленията от Турция е рекордно нисък като брой за последните 10 години – едва 15500. Един от най-ниските е и като дял от общите заявления – 25.5%. Виждаме ясно, че активността на българските граждани в Турция по време на самия вот също намалява закономерно през годините. Това е нормално предвид емиграцията на младото поколение в Германия, междуособиците в Турция, както и загубата на доверие и контрол от страна на Пеевски сред хора, които не контролира финансово или чрез прокуратурата.

Разглеждайки броят заявления през времето. Виждаме сериозен интерес от Великобритания и Германия. Аналогично се вижда и в други държави в Европа и САЩ. При всички броят на заявленията са над средните за вотовете през 2021-ва. (виж бележката в допълнението)

Всичко описано до тук дава информация за заявленията и активността през годините. Подробна информация ще намерите на картата и детайлната таблица, където се следеше в реално време с история по часове.

Колко и къде точно ще бъдат самите секции ще разберем тепърва. Според заявленията има 55 секции извън консулствата в Турция, 35 в САЩ и 65 във Великобритания. Според ограничението може да има само по 20 във всяко. Би следвало да се вземат тези с най-много заявления, но посолствата може да препоръчат друго. В Германия достатъчно заявления или такива с над 100 гласа на предишния вот има за около 80 места. Според бележка във формуляра за заявления обаче можело да се откриват секции на до 40 места. Тепърва ще видим какво разрешение са искали и получили от посолството ни в Берлин. Общо по заявленията следва да очакваме секции на поне 720 места по цял свят, но това число винаги варира силно.

Според хронограмата трябва да са ясни в рамките на следващата седмица. Решението за това се взима от ЦИК на база препоръка от МВнР. Адресите ще бъдат обявени от МВнР след това. Ще се опитам да създам навреме карта с всички секции най-късно седмица преди вота. Тогава ще изпратя личен email на всичките над 3000 абонирани за бюлетина на Glasuvam.org, посочили в близост до кой град биха предпочели да гласуват. Абонирайте се, ако искате да получите най-близките секции до вас и съвети за процеса на гласуване.

Допълнение

В по-ранна версия на статията написах, че няма увеличение на заявленията в САЩ и Испания. В действителност, там има аналогичен скок както Германия и Великобритания. Причината беше в грешка в конкретната графика. Смених я с правилната и поправих текста горе.

Преди седмица беше публикуван електронния формуляр за заявление за гласуване в чужбина. Разписах съвети как да се попълни. По-рано обясних защо е важно да се подават заявления, особено сега след въведените от мнозинството в парламента ограничения за българите зад граница да гласуват. Вчера показах и данни за активността на кампанията за събиране на заявления.

Доста хора обаче правят грешки при попълване на заявленията, не са сигурни дали могат или се налага да подават такива или не знаят какво следва. Затова ще събера тук списък с чести въпроси и грешки, с които аз и други сме се сблъсквали или се е налагало да обясняваме през различни канали. Тази седмица ЦИК също пусна своя страница с такива отговори. Някои от тях се припокриват със съветите и обясненията, които съм публикувал в последните години.

• Често се въвежда грешен email адрес. Например пропусната буква, грешен доставчик като gmail.com вместо abv или yahoo
• Изписват се имената или адрес на латиница или един или повече символи са на латиница. При проверка дава грешка. Ако нямат кирилица на компютъра или телефона, вдясно на полетата изискващи кирилица има бутон с глобус, който ще изкара виртуална клавиатура на кирилица.
• Въвежда се адрес в чужбина, а не в България. Не забравяйте, че трябва да се въведе постоянен адрес в България. Не споделяйте адреса си в чужбина. Трябва да се изпише както е по лична карта, за да бъде прието заявлението.
• Не въвеждат бащино име. Доколкото доста хора в чужбина не използват отдавна бащиното си име в официални документи там, по лична карта то все още съществува. Затова, ако имате такова, трябва да го въведете в полето. Ако по някаква причина нямате – например е махнато или сте родени в чужбина и никога не е добавяно, оставате полето празно. Валидацията с базата данни за населението ще потвърди дали има такова и дали съвпада.
• Въвеждат се грешно номерата на документа за самоличност. С новия формат въведен от юни 2024 г. вече има две букви в началото номерата на личните карти. Въвежда се именно номерът с двете букви, а не късият от 6 цифри под него. Това води до объркване. Под полетата има разяснения как трябва да се попълва.
• Заявленията за гласуване не могат да се променят или оттеглят. Подаване на заявление за гласуване в чужбина ви добавя в списъка на избраното място, което означава, че бихте могли да гласувате по-бързо спестявайки си формуляр, както и че има по-голяма вероятност да отворят секция близо до вас. Също така ви заличават от списъка по постоянен адрес в България. Някои хора се притесняват, че други ще гласуват от тяхно име в страната. По този начин си гарантирате, че това няма да стане.
• Може да се гласува където и да е в чужбина дори да сте подали заявление за едно място, а се окаже, че сте в дадения ден на друго. Тогава ще трябва да попълните ново заявление и декларация, че не сте гласували на друго място на този вот. Когато живеех в Германия дори подавах заявление за други места в Германия, за да помогна със събирането на заявления там и гласувах в Darmstadt, където имаше по-малко опашки от секциите във Франкфурт, които бяха по-близо до мен.
• Дори със заявление може да гласувате по постоянен адрес в България, ако в деня на вота се наложи да се приберете. За целта на място попълвате Приложение № 18-НС, с което ви възстановяват в избирателния списък. Вижте отговора на ЦИК на този въпрос. Понякога някои комисии не знаят за тази възможност и създават проблем. Тогава говорете с председателя на комисията, накарайте те го да се свърже с РИК да пита, покажете му отговора на ЦИК в линка горе и ако това не помогне, подайте жалба – длъжни са да я приемат и РИК да отговори незабавно.
• Може ли някой да гласува повече пъти. Технически е възможно някой да гласува по постоянен адрес и после да лети извън България и да гласува отново на едно или друго място. На всяко такова трябва да попълва декларации, че не е гласувал другаде. След изборите всички тези декларации се събират и сверяват с гласовете подадени в страната и чужбина. Като резултат биха хванали всички такива опити. Известни са ми дела в миналото срещу такива хора. Единични са, но са се случвали и последствия има.
• Натиснат е бутона за подаване на заявлението, но нищо не се случва. Проверете нагоре по формуляра дали някое поле не е в червено. При натискане на бутона се прави валидация и може да видите пропуснати полета или такива с грешни стойности
• Изпратено е заявлението, но не знам дали е прието. Ако нямате полета в червено за корекция и формата е изпратена, възможно е да получите грешка, която да посочи какъв е проблема. То ще опише какво да правите. Може да се наложи ново попълване в случай, че има грешна стойност, например изписване на име или адрес. Ако съобщението е в зелено, значи е прието. Тогава ще получите мейл за успешното подаване. Ако сте подали грешен email адрес, тогава няма да го получите обаче. Възможно е също да попадне в папката spam. Това няма да отмени подаденото заявление. Може да проверите в списъка с приетите заявления дали името Ви присъства. Ако не го намирате, може да погледнете и списъка с неприетите дали е имало проблем. Докато пиша това, има над 19 хиляди попълнени заявления и около 2800 неприети формуляри, т.е. име, номер на документ или адрес не съвпадат.
• Имам заявление за даден град, но не знам къде е секцията. Къде ще има секции и какви ще бъдат адресите им се определят след кампанията за събиране на заявления от ЦИК и по препоръка на МВнР. Роля за това има разрешение на приемащата страна, физическа възможност за секция, наличие на доброволци за организация и изборна комисия, ограниченията в Изборния кодекс и прочие. Точните адреси ще бъдат определени след 25-ти март и ще бъдат публикувани от посолствата на страницата на Външно. Ще ги публикувам на картата на Glasuvam.org както правя в последните 15 години. Ако сте абонирани за бюлетина ми с града, където живеете, ще получите 3-те най-близки до вас секции заедно с адресите им, както и последващи съобщения в случай, че те бъдат променени.
• Търсят се твърде много данни за идентификация. Наистина, цялата тази информация е налична в държавните институции. Въвеждаме я наново се във формуляра, тъй като не се изисква електронен подпис или друга форма на идентификация за подаване на заявлението за гласуване. Това би било излишно, ако беше въведена преди години електронната идентичност с чипове в личните карти и всеки можеше да се идентифицира електронно бързо и сигурно. Писал съм много затова беше баламирано от редица кабинети и най-вече МВР.
• Защо е нужно да се въвеждат дословно имена и адрес. Тези и други полета като данните от лична карта се сравняват с базата данни за населението. Това е начинът да се идентифицира човек и да се приеме, че заявлението се подава от самия човек при наличие на достатъчно лична информация въведена коректно. За целта дори една буква в името или адреса да е вярно би било в противоречие на този принцип.
• Ако все пак имате проблем, свържете се със support@cik.bg като посочите максимално много детайли. Важно е да се посочи информация, с която да се идентифицирате, за да се разбере за кое заявление става въпрос. Например кое име и кой email адрес е посочен във формуляра, ако се различава от адреса, от който пишете.

Какви други въпроси, неясни теми и чести грешки се сещате вие? Опишете ги в коментарите и ще допълня в статията. Ако виждате неточности, ще се радвам да ги обсъдим, за да поправя описанието си.

Минаха 6 дни от началото на кампанията за събиране на заявления за гласуване в чужбина за изборите на 19-ти април. Писах за формуляра за подаване на заявления и съвети за попълването му на 6-ти март. Седмица по-рано описах защо сега за разлика от последните няколко години подаването на заявления е от критично значение за отварянето на секции. Това се случва след промени в Изборния кодекс, които връщат правата и възможностите за гласуване на българите в чужбина години назад и създават излишни трудности както в организирането, така и в участието в изборния процес. Тъй като промените станаха буквално в последния момент, имаше несигурност дали ще има кандидати специално за район Чужбина, както и какъв ще е процеса за създаване на секциите. Вероятно затова отново имаше забавяне в публикуването на електронното заявление за гласуване от страна на ЦИК.

Както и предишни години следя активността по подаване на заявления на страницата на Glasuvam.org. Има карта и подробен списък отразяващ точно подадените заявления. Опитал съм се максимално да отразя и решението за автоматично одобрени секции. Имаше проблем с автоматичното следене на заявленията, но се реши. За първите 5 дни графиката на подадените заявления по часове е оценка на база активност предишни години и броя подадени в различни часове сега. На графиката виждате сравнение в светло синьо с активността на последния вот през октомври 2024-та.

Това, което следя също е активността по дни и я сравнявам с изборите през последните 10 години. Тук виждате броят събрани заявления по ден от започването на кампанията – т.е. публикуване на електронния формуляр. През 2024-та имаше доста ниска активност, тъй като доста от секциите бяха отворени автоматично и повечето хора не виждаха смисъл да подават заявления. През 2023-та, 2022-ра и ноември 2021-ва активността беше по-висока, включително на самия вот. Най-много заявления имаше през април и юли 2021-ва като през април имаше рекорден брой събрани в първия ден, както и общо през кампанията. Отговорност за това имаше както най-дългия срок за подаване до сега, така и много добрата координация и работа на доброволци и задгранични огранизации.

Сега виждаме, че събирането върви с добри темпове и се доближава до това през юли 2021-ва. На втората графика виждаме същите данни, но с оставащи дни до крайния срок. Там също се вижда, че въпреки късния старт – едва 19-дни преди срока от 24-ти март – събирането на заявления изпреварва кампаниите от предходните години.

Великобритания, където българите бяха сред най-засегнатите от органиченията в пробмените на Изборния кодекс, показват най-голяма активност. Вижда се, че събирането върви със същите темпове както през юли 2021-ва и изпреварва в пъти събраните заявления две седмици преди крайния срок.

В Германия, където е навярно най-голямата българска диаспора, също има висока активност въпреки, че голям брой секции ще бъдат отворени автоматично както и предишни години. При липса на други променливи, това може да е индикация за значително по-висок интерес към участие в изборите от предходните години. Т.е. може да е индикатор за по-висока изборна активност поне сред сънародниците ни в чужбина, на които мнозинството в този парламент практичесни позволява физически да гласуват.

Събирането на заявления в Турция винаги е показвала различна крива на активност от другите държави. Този път в началото се виждаше липсва на заявления напомнящо на 2017-та, когато десет дни почти никой не подаваше такива. На 4-тия ден обаче се активизираха и вече се движи аналогично на събирането на заявления на последния вот. Общият им брой обаче е сред най-ниския на този етап от кампанията, както и спрямо оставащото време, както се вижда на следващите две графики. Данните за 2026-та са е синьо.

Това е странно предвид, че по подобие на Великобритания не само броят секции е ограничен, но и изрично трябва да се подават заявления, за да е възможно отварянето им, тъй като автоматичното одобрение беше оставено само в рамките на ЕС.

Ако вземем данните за всички други държави освен Турция виждаме, че активността на събиране е идентична с тази от юли 2021-ва.

Предвид късния старт и при липса на промяна в динамиката очаквам поне 55 хиляди заявления. Сравнил съм броя заявления събирани по държави в последните 10 години и се вижда, че в Турция се подават между 18 и 28 хиляди на година. Тази година очаквам повече в горния край заради ограниченията. Кривата за активността в другите държави ми показва, че вероятно ще се повтори сценария от юли 2021-ва, когато под 40% от заявленията са в Турция. Ще разберем през следващите две седмици.

Електронния формуляр за заявления за гласуване в чужбина ще намерите на страницата на ЦИК.

Тази информация беше изпратена на над 3000 абонирали се за бюлетина на Glasvam.org заедно с новини и полезни съвети за подготовката и провеждането на гласуването в чужбина.

На 19-ти април 2026 ще се проведат избори за Народно събрание. Вече може да подавате заявление за гласуване зад граница. Ще намерите формуляра на страницата на ЦИК. Там може да проверите и дали правилно е записано заявлението ви. Ето няколко важни неща, които трябва да знаете:

• Крайният срок за подаване е 24-ти март в полунощ българско време
• Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
• Заявление се подава за всеки вот поотделно. Т.е. не се пренасят от предходни избори
• Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 19-ти април сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация
• Вече са предварително одобрени 372 места за секции в чужбина, където в последните 5 години е имало поне 100 гласували. Това е наполовина от минали години и причината са промените в Изборния кодекс ограничаващи секции извън Европейския съюз и възможността за автоматично отваряне на база висока активност до сега. Повече за това може да прочетете в тази статия.
• За отваряне на секции извън Европейския съюз остава единствено възможността да се съберат поне 40 заявления.
• Предварителното одобрение не означава, че непременно ще има секции на тези места. Това зависи от възможностите на помещенията и дали има комисии и доброволци към тях. Решението е на ЦИК по препоръка на Външно. Могат да се увеличат шансовете като се подават заявления за тези места и повече хора се включат като членове на комисии и доброволци.
• На някои места като Германия е нужно да се иска разрешение от местните власти. Това вече би трябвало да се случва предвид предварително одобрените места. Очакваме информация от МВнР
• Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота

Както описах подробно в предишната ми статия, на този вот трябваше да има избирателен район Чужбина с 4 депутата, които щяха да представляват единствено българските граждани зад граница. Тази възможност обаче беше отложена с още три години след промените в последния момент на Изборния кодекс.

Събирането на заявленията ще може да следите в реално време на картата, както и на подробната таблица. Заради допълнителни бариери на сайта на ЦИК на последните няколко вота не не можех да зареждам автоматично данните за броя подали заявление. Намерих начин, но този път е възможно отново да ме блокират нарочно, което ще спре и данните в таблицата. Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК и МВнР.

Допълнение

Във формуляра за заявление на ЦИК при избиране на Германия показва информация, че не може да се отворят секции на повече от 40 места извън дипломатическите представителства. Това вероятно е изискване на немската страна подадено от МВнР. През 2024-та бяха отворени секции на 46 места, което съвпада с това изискване. Напомням, че в Германия живее най-голямата българска дисапора, която е силно разпръсната из странта.

Един интересен момент беше увеличаването на броя гласоподаватели спрямо изборите през октомври 2024-та. В предварителния списък публикуван на страницата на ЦИК има 6641768 души в избирателния списък. Това са данни подадени в ГРАО взети от базата ЕСГРАОН и включва всички български граждани навършили 18 години независимо къде се намират.

Виждаме увеличение в този предварителен списък спрямо октомври 2024-та – т.е. с 18 месеца разлика – с 1385 души. Имало е и увеличение през октомври 2024 спрямо вота през юни същата година с 934 (за 4 месеца). Спрямо юли 2024 и вота през април 2023-та обаче има намаление от 11835 души (19 месеца).

За това може да има няколко причини, които искам да разгледам тук. Осъзнавам, че темата с избирателните списъци винаги деградира в навикване за „мъртви души“ и дали българите зад граница следва да им се осигурява практическа възможност да упражняват конституционните си права. Знам също, че доста няма да дочетат статията ми, а ще извадя няколко числа и изменени цитата да подкрепят това, което вече са решили за себе си. Все пак, смятам, че е важно да се разисква темата, още повече, че нямам точен отговор защо има увеличение на избирателите в условията на демографска криза.

Предварителен спрямо окончателен списък

Първо трябва да се разбере, че тук разглеждам предварителния списък публикуван от ЦИК. По-късно ще бъде добавен окончателния, който ще бъде предоставен на изборните комисии в изборния ден. В него се махат всички, които нямат право да гласуват или по друга причина следва да бъдат махнати от списъците в България. Пример за първите са хората под запрещение. Ако подавате заявление за гласуване в чужбина, също бивате заличен от списъка по постоянен адрес и можете да гласувате в чужбина. Повече за това ще прочете тук.

В окончателните списъци виждаме 39121 по-малко души през октомври 2024-та спрямо предварителния, 46174 през юни и 56691 през 2023-та. От данните на Glasuvam.org знаем, че е имало 30684, 38269 и 38269 заявления за гласуване в чужбина. Това означава, че съответно 8437, 7905 и 18422 души са махнати съответно през изброените вотове по други причини. Като вземем окончателния списък и добавим искащите да гласуват в чужбина, виждаме намаление на избирателите с 402. За 4 месеца това е очаквано предвид данните, които ще разгледаме по-долу. Говори ни, че тези предварителни данни на ГРАО се чистят и въпреки увеличението, което виждаме сега, може все пак да има сравнимо и очакваното намаление в броя на избирателите.

Данните на ГРАО и НСИ

Тъй като предварителните списъци са буквално взети от ГРАО, може да сравним с таблиците, които публикуват, за настоящ и постоянен адрес. За съжаление, там няма разбивка по възрасти. Там намираме обаче отговор на въпроса колко български граждани има всъщност. Той е в центъра на спира за тези списъци при всеки вот.

Независимо колко безсмислена е в последните 36 години, в България все още имаме концепцията за постоянен адрес. Това означава, че всеки, независимо къде се намира по света, трябва да има постоянен адрес в страната. Ако по някаква причина няма, се пише в общината. Придобилите българско гражданство чужденци, които не живеят в България, както и децата им родени след това гражданство, например, се пишат в Столична община. Имаме, разбира се, и настоящ адрес, който може да се смени с такъв в чужбина. При раждане в страната или чужбина и изваждане на български акт за раждане, за постоянен и настоящ адрес се взимат тези на майката или на бащата, ако майката не е български гражданин. При смърт където и да е се отписва човекът от адресите си.

Не на последно място, чужденци, които живеят в България и нямат гражданство, имат адресна регистрация, но не могат да участват на националните избори. Те обаче се включват в таблиците на ГРАО цитирани тук. От НСИ разбираме, че 72275 души от трети страни имат разрешение за пребиваване. Общия брой на хората с чуждо или без гражданство в България към края на 2024 са 147419 (показва се като 1-ви януари 2025 според методологията на Евростат). Това значи, че 75144 граждани на европейския съюз са пребивавали в България в края на 2024-та.

Според данните на ГРАО към 15-ти март 2026-та постоянен адрес в България имат 8226341 души. Настоящ имат 7405722. Това означава, че според ГРАО 820619 души са сменили настоящи си адрес в чужбина.

Имаме последни данни за населението от НСИ за 2024-та г. Те ни показват преценката им колко хора живеят предимно в България. Тази преценка е въз основа на икономическа и социална активност, миграция и прочие. Използват същите методи и дефиниции, както останалите Европейски държави. Все пак преброяванията показват отклонение, което налага корекция на населението. Същото виждаме и в други страни като Германия, където също имат оклонение от няколко процента.

С това наум и взимайки данните за постоянен адрес на ГРАО заедно с тези за чуждите граждани към декември 2024-та получаваме, че според НСИ към онзи момент е имало 1646569 български граждани живеещи в чужбина. Както обсъждах при анализа на диаспората ни в Германия, не всички са родени в България. Доста са деца на българи родени в чужбина, а други са получили българско гражданство и вече живеят зад граница. Има и доста, на които е било възстановено гражданството – предимно насилствено изселените български турци и децата им. Това число обаче не показва родените и напуснали България.

Данните за демографията и миграцията

Взимайки броят българи над 18 г. публикуван от ЦИК преди 18 месеца – 6640383 – може да се опитаме да изчислим колко следва да е към днешна дата. Ще вземем броя починали над 18 годишна възраст, броя родени през 2007 и 2008-ма и броя получили българско гражданство през последните 18 месеца. По-трудно е отколкото ще реши човек.

Нямаме все още данните за починалите през 2025-а и първите два месеца на 2026-та. Следва да вземем интервала между септември 2024 и март 2026-та, но може единствено да предположим. Последните данни са от 2024-та. Смъртните случаи на българи над 18 г. са около 100260 за 12 месеца. При липса на други данни и отправна точка може грубо да ги умножим по 150% и получаваме около 150390. Т.е. толкова трябва да махнем от населението. Разбира се, това са данните за съвсем друг период и може да има намаление на смъртните случаи в изминалата година, както и вариация в конкретните периоди. Отклонението може да е с 10-15 хиляди според кой месец включим и датите, на които е взета справката. Затова е важно да запомним, че при липсата на данни в реално време боравим с много условности.

Ражданията са също толкова сложни. По принцип, през 2007-та и 2008-ма е имало съответно 75335 и 77704 раждания. Тогава видяхме увеличение на ражданията, което, разбира се, медиите съобщиха като поредния „антирекорд“. Не намирам разбивка по месеци, но приблизително излиза 115370 живородени деца за 18 месеца. В това число обаче не влизат много от децата родени зад граница и получили българско гражданство. Взех една от старите ми справки получени от ГРАО и НСИ и приблизително може да очакваме, че 8375 деца са били родени в чужбина, регистрирани късно в България и са навършили 18 години от миналия вот насам. Така общо добавяме към избирателни списъци около 123745 души.

Към президентството има комисия, която предоставя или отнема българско гражданство. Покрай този процес имаше много скандали след като схемата за финансиране на партийни каси бяха осветени. Публикуват доклади, от които разбираме за броя такива решение. Имат доклад за 2025-та, но все още не за първите два месеца на 2026-та. Взимайки получилите или възстановили гражданство през 2025 и последните три месеца на 2024-та и извадим загубилите го, получаваме 18159. Исторически виждаме големи вариации през първото тримесечие от 2 до 7 хиляди. Ако вземем последните налични за 2025-та и направим предположение за януари и февруари 2026, както и септември 2024-та, получаваме приблизително 22297 лица, които са станали български граждани. За съжаление, нямаме разбивка по възрастови групи, но следейки процеса и материали по темата, мнозинството са пълнолетни.

Моята интерпретация

Ако приемем, че всички получили гражданство са пълнолетни и вземем оценката за родените и получили български акт за раждане и навършващи сега 18 г., разликата с оценката ми за смъртността остава около 4345 души намаление. Важното тук е, че условностите в числата горе означават огромна вариация в този резултат. Смъртните случаи може да са с 5000 по-малко предвид кой сезон взимаме за отправна точка, Тъй като данните ми са на няколко години, е възможно в последствие още деца родени в чужбина да са се регистрирали. Възможно е да има значително по-голям пик на получилите гражданство в последните два месеца.

4000 души са твърде малка разлика при толкова много условности и може да се направи обосновано предположение, че предварителните данни предоставени от ГРАО да отговарят на реалността. Още повече, че както стана ясно, в последствие ги изчистват на база изискванията на изборния кодекс, заявленията за гласуване и други сведения като общия брой по списъци в страната и в чужбина намалява спрямо предварителния списък между 8 и 18 хиляди при последните три вота.

При липса на окончателния списък и последните данни за населението и получилите гражданство и предвид разминаването в рамките на статистическата грешка предвид грубите сметки по-горе, не виждам сведения за манипулация или дописване на избирателни списъци. Разбира се, очаквам такива спекулации, както всеки път. Ще се радвам обаче да видя данните, на които почиват, защото често почиват на усещане и емоции. Последните са разбираеми и приемам притеснението, но имам нужда от нещо повече, ако ще говорим за измами и изборни манипулации.

Проблем има, дебат – не

Имам сериозни резерви към системата и процесите на ГРАО. Произтичат от разговори с хора в общините, НСИ и програмисти работили по системата. Отдавна трябваше да заличим концепцията за „постоянен адрес“, но е трудно и в политическия хаос и липсата на върховенство на закона това остава очаквано на заден план. Адресната регистрация е крайно пожелателна и къде заради липса на ресурс, къде заради нежелание общините не се занимават да следят темата. Тук може да добавим лисата на контрол над наемодателите от страна на НАП и масовото отдаване под наем без плащане на данък и като косвен ефект – отказ наемателя да се регистрира по настоящ адрес. Особено голям проблем е смяната на адреса при пренасяне в чужбина, който се задълбочава откакто имаме свободно пътуване.

Истината е, че подобни проблеми имат доста страни. Писал многократно как статистическата служба в Германия няма идея колко българи има в страната по аналогични причини. Важното обаче е ефектът им да се минимизира и най-малкото да знаем с какви условности боравим. Още по-важно е дали ефектът се променя през времето, т.е. дали е безпредметно да сравняваме година с година, защото данните са грешни, но в различна степен.

Всичко това се събира в частния случай на избирателни списъци. Доколкото горните неща са известни, ефектът им върху списъците е минимален защото задаваме прост въпрос – кой има ЕГН и е на 18 г. в деня на вота. Това е. Махат се някои хора според хипотези описани в Изборния кодекс, но като цяло базовите данни са прости. Всичко, което описах по-горе е опит за оценка с други източници на данните, за които ГРАО отговаря. Те не влизат в никоя стъпка от процесите на вота или изготвянето на списъците. Дори данните за българите зад граница не се гледат като правят секции.

Основно притеснение за т.н. „мъртви души“ е за починали хора, които обаче остават включени в списъците и се гласува от тяхно име. Чуват се анекдотни примери за това и не бих се учудил да има такива пропуски. Предполагам, че е и част от процеса на ГРАО в чистенето на избирателните списъци, още повече, че качеството на данните в ЕСГРАОН е единствено и само тяхно задължение. Предвид, че НСИ отчита над 36.7% смъртност над 95 г. (повече от 1 от 3-ма) и 17.2% смъртност между 80 и 94 г. всяка година, гледайки данните за населението на преклонна възраст, не мисля, че дори половината да са „фиктивни“, би имало някакъв ефект, за да има смисъл усилието да се подправят държавни бази данни. Единствено, може би, на местни избори и то ако ги концентрират в някоя малка община.

Далеч по-ефективен е сегашния подход да овладяване на изборни комисии, ЦИК и РИК чрез свързани лица, купуването на гласове при бездействие и чадър от местната полиция, гласуването под команда от местни тартори, овладяването на цели райони чрез нарочни проверки на регулатори и висящи обвинения от прокуратурата, за да се привлече местния бизнес, кмет и общински съветници да съучастват в контролирания вот и от там икономически и социално да заставят местното население да гласува за КОЙто трябва. Всичко това се случва днес и се е случвало с малки прекъсвания и изключения на места в последните десетилетия. Организацията е по-лесна и мащаба му е далеч по-голям, за да не си струва да се занимават с малкото т.н. „мъртви души“.

Особено след отмяната на машинното гласуване, което гарантираше неприкосновеност на вота, спря редица измами и грешки в броенето, върнаха с пълна сила схемите. С последните промени на Изборния кодекс се опитаха да улеснят тези схеми махайки някои защити на хартиения вот, но не им се получи. Успяха все пак да ограничат правото на десетки хиляди българи по света да гласуват и направиха далеч по-трудно отварянето на секции зад граница спрямо какво беше постигнато като напредък в последните пет години.

Отново, не значи, че няма грешки в системата. Писах за критиките си в тази посока. Не съм видял доказателства обаче, че някой се възползва от тях в мащаби, в които да има значение. Виждам доказателства за други изборни измами, за които прокуратурата и съда спят.

По списъците има 6641768 гласоподавателя, което е увеличение от 1385 спрямо списъка от октомври 2024-та. Напомням, че в това число се включват всички българи в чужбина независимо кога са напуснали страната или дали са родени там. Те имат ЕГН и лични документи и затова са в списъците, но НСИ не ги брои към населението в страната, защото в последната година не са в България.

Най-голямо увеличение на гласоподавателите има в София – 19714 повече. Увеличение има и в областите Благоевград – 4156, Кърджали – 3143, Варна – 1775 и Бургас – 1451. Най-голямо намаление има в Перник – 3006, следван от Вража, Русе и Велико Търново с малко над 2000.

Има увеличение на секциите, в които ще се гласува в страната – общо 16. По области обаче се забелязва, че в София увеличават с 10 секции, в Пловдив – с 9, а в Бургас – с 2. В Софийска област намаляват с 4, а в Перник, Ловеч, Видин и Смолян – с 1 или 2 секции. Това показва обаче само броят секции. В София на едно място има средно по 5.2 секции, а в Пловдив, Варна и Сливен – по 2 до 2.3. Средното за всички останали е 1.37.

Местата също варират много. Общо 58 места или 0.81% от всички със секции в тях се променят спрямо миналия вот. Макар това да значи едно на всеки 123 места за гласуване да е променено, все пак е добра идея да проверите дали точно вас засяга, особено ако живеете в град. Може лесно да го сторите на страницата на ГРАО с име и ЕГН. (Страницата им ще бъде активна малко преди изборите)

Например, в Благоевградска област. Добавят секция в Благоевград в 2-ро ОУ Димитър Благоев, но махат секции в Петрич на три места – детските градини на ул. Солунска и Цар Симеон и сградата на социално подпомагане на ул. Славянска.

Макар в национален мащаб да има 16 повече секции, общо на 8 по-малко места ще има избори. Единствено в Хасково, Шумен, Сливен, Плевен, Кюстендил и Габрово изглежда няма да има промени. Най-много места Закриват във Варна и Перник – 9 и 8 съответно. Най-много откриват в София – 7 и в Търговище и Велико Търново – по 3.

Като гласоподаватели на секция, най-много има в София – 774, следван от Разград – 708, Пазарджик – 668 и Варна – 646. Най-малко има във Видин – 343. Средно, без да броим София, има 522 гласоподавателя на секция в страната. Ако вземем предвид активността по области през октомври 2024-та, грубо казано 192 души са гласували средно на секция. За сравнение в чужбина средният брой е 178.

Разбира се, всичко това е ужасно трудно да се проследи, тъй като за поредна година ГРАО не публикуват географски координати на секциите независимо, че ги имат. Налични са само адреси, които не са особено полезни, ако не познаваш добре мястото. За адреси на 580 места със секции е отбелязано само „кметството“. 228 – читалището. 140 – клуб на пенсионера. 290 – в някаква вариация на училище Христо Ботев.

Повече за секциите зад граница и проблемите с отварянето им може да прочетете в предишната ми статия, а в следващата – за опита ми да си обясня увеличението на избирателите в предварителния списък. Тук може да следите всички новини за изборите в чужбина през 2026-та или да се абонирате за бюлетина ми в Glasvuvam.org.

Също така отлагат за пореден път с три години въвеждането на избирателен район Чужбина, който трябваше да бъде с 4 депутати специално представляващи българите зад граница. Към настоящия момент гласовете в чужбина се причисляват „служебно“ към избран от ЦИК район, изкривявайки значително волята на гласувалите там. Промените на Избирателния кодекс бяха обнародвани на 27-ми февруари. Още същия ден ЦИК измени решението си за разпределението на мандатите. Под новото решение ще намерите линк към старото и може да сравните. Веднага след това определи и местата, където автоматично ще се отварят секции зад граница. Правилото е, че в последните пет години трябва да са гласували поне 100 души в някоя от секциите на това място. Това означава, че се взимат предвид изборите за български и европейски парламент през юни 2024, изборите за парламент през октомври 2024, април 2023, октомври 2022 и юли 2021, както и смесените избори за парламент и президент през ноември 2021. Общо 7 вота.

В решението си ЦИК определя 372 секции на 58 места. За сравнение за октомври 2024-та определиха над два пъти повече такива секции – 783. Забелязва се веднага, че в Турция са преведели 4 места, във Великобритания – 2, а в САЩ – 4. Това са все посолства и консулства. В действителност, на база активността в последните пет години, секциите отворени по този начин трябва да са съответно 123, 107 и 85.

Това, което буди притеснение обаче е, че в доста други страни секциите са намалени значително. Пример за това е Канада, където ЦИК решава да отвори секции само в Отава и Торонто. Над 100 гласували само при изборите през 2024-та има в Брамптън, Ванкувър, Вон, Калгари и всяка от 5-те секции в Монреал поотделно. Аналогично в Австралия искат секция само в посолството в Канбера, но над 100 гласа през юни 2021-ва е имало и в Мелбърн, Сидни и Пърт. Други държави с подобни „пропуски“ са Албания, Молдова, Норвегия, Северна Македония, Южна Африка, Сърбия и Швейцария. Не определят секции в Исландия, Нова Зеландия, Сингапур и Чешка република макар в последните 5 да е имало секции с повече от 100 гласували. Причината за това е друга аспект от промените в Изборния кодекс публикувани вчера – правилото за „поне 100 гласували“ вече се прилага само за страни от Европейския съюз. Това допълнително утежнява процеса за гласуване на десетки хиляди българи спрямо постигнатия напредък в последните години.

Единственият избор за тези държави е да подават повече заявления за гласуване. Дори във Великобритания, САЩ и Турция това има значение, защото изглежда ще сме свидетели на състезание къде да има секция. Повечето заявления ще покажат за пореден път как има желаещи да гласуват и подобни мерки ограничават конституционните права на български граждани.

Както писах в предишната си статия, според хонограмата на ЦИК на 1-ви март изтича срокът, в който следва да публикуват електронния формуляр за подаване на заявления. Когато излезе ще публикувам нова статия със съвети и ще изпратя напомняне да подават заявления на над 3000-те хиляди абонирали се за новини за провеждането на изборите в чужбина.

Все още не е публикуван електронният формуляр за заявление за гласуване. Очакваме го в следващите дни, когато ще изпратя мейл с нужната информация на всички абонирали се в Glasvuam.org. Разбираме от хронограмата на ЦИК, че срокът на подаване е 24-ти март. В последните 10 години времето за подаване на заявления варира от 17 дни на изборите през 2023-та до 28 дни през април 2021-ва. На последните пет вота с под 22 дни, което е доста по-малко от заявката в последното решение на ЦИК, че до 1-ви март ще пуснат формуляра. Това значи, че може да го очакваме между 24 февруари и 7-ми март. Както и на предишни избори, събирането на заявления ще се следи в реално време на карта на Glasuvam.org, освен ако ЦИК не реши да ме блокира отново.

В Народното събрание бяха приети редица промени в Изборния кодекс. Най-вече беше въведено ограничаване на броя секции в държави извън Европейския съюз. Как се стигна до това предложение и кои депутати гласуваха за него ще намерите обобщено в тези данни и на записа на дебатите в зала. Тъй като има вето върху тези промени, не знаем все още дали и по какви правила ще се проведат изборите през април. Затова, ако се намирате извън Европейския съюз, призовавам да подавате възможно най-много заявления за местата, където сте гласували до сега. Така ще стане видно, че има желание за гласуване, което се ограничава също както правата на хиляди наши сънародници.

До 27-ми февруари ще бъдат обявени и местата в чужбина, където в последните пет години е имало поне 100 гласували. Това ще включва 6-те вота между юли 2021-ва до сега. От това дали сегашния парламент ще потвърди отново промените в Избирателния кодекс зависи на кои от тях ще има секции. Отделно някои държави като Германия трябва изрично да дадат съгласие за досегашните места. Тук подаването на заявления отново ще е от значение, защото от една страна ще даде сведение на МВнР за местата, където има интерес, а от друга – ще бъде повод да се отварят повече секции на едно и също място предвид повишения интерес.

Както стана видно в последните няколко вота, проблем с провеждането на изборите има, особено що се отнася до гладкото провеждане на изборния ден, надеждността на броенето, предотвратяване на злоупотреби и грешки. Затова, ако имате възможност, ви призовавам да се присъедините към секционните комисии или като доброволци. За целта се свържете с най-близкото до вас посолство като изявите това желание. Алтернативно, може да се присъедините като доброволец към инициативата ТиБроиш за следене честността на вота. Дори от дистанция може да участвате като следите излъчванията от секции в цяла България и да пренасяте данните от сниманите протоколи. В последните години много злоупотреби станали вече емблематични са били засечени именно по този начин. Може да се запишете тук и ще се свържат с вас за повече подробности.

Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК и МВнР. Условията и редът за създаване на секции, провеждане на изборния ден и незабавните задачи пред посолствата и МВнР ще намерите в решението на ЦИК от 19-ти февруари.

Ако желаете да получавате такава полезна информация за изборите в чужбина, може да се абонирате на Glasuvam.org.

Допълнение

Пропуснах факта, че според сега действащия Изборен кодекс, би следвало да има избирателен район Чужбина с 4 депутатски места. Причината е, че той беше приет, но отложен във времето. За това пише в. Сега и напомня, че ако ветото на промените в Изборния кодекс бъдат преодолени, не само, че ще бъдат ограничени секциите в няколко държави извън ЕС, но и ще бъде отново отложен район Чужбина с две години.

Свидетели сме на тази несигурност заради машинациите на няколко партии едва два месеца преди вота. Това значи, че не е ясно дали ще има специални кандидати за депутати от район чужбина и преференциален вот. Това поставя под въпрос листите, вида на бюлетините, обучението и цялостните кампании.

Тук се опитвам да покажа сравнение между това колко деца са се родили спрямо броя жени във всяка възраст от 15 до 49 г. от 1960 до сега. Максимумът е бил сред 21 годишните през 1978-ма – на всеки 1000 жени от тази възраст са се родили 229 деца във въпросната година. Доколкото е имало близнати и тризнаци, те са малко и това означава, че над 22% от жените на 21 години са родили в рамките на година. През 2024-та най-много деца са родили жените навършили 28 години – 105 на всеки 1000. Виждаме свиването през 90-те и повишаването на ражданията след 2000 година, макар и с изместена възсрастова група.

Много се говори за тези числа, за демографската криза, за индивудуалните решения на двойките и последствията им за цялото общество. Има много аргументи и интерпретации. За съжаление, виждам, че почти винаги всички се спират точно преди да стане дума за един от корените на проблема – липсата на адекватно участие, поемане на отговорност и роля в дългосрочната сигурност в бъдещето на семейството и всеки един член от него от страна на нас бащите. Огромна част от останалото – включително косвения дългосрочен ефект, който виждаме на графиката – е следствие в контекста на променяща се икономическа и най-вече социална среда през последните няколко поколения при слабо променени очаквания и отговорност на бащите.

Тък като се забелязва доста тъмни цветове сред непълнолетните момичета, направих отделна графика по тази тема. Писах подробно по темата преди десет години с тогавашните данни. От тогава виждаме намаление на такива случаи при покачваща се обща раждаемост. Може би ще засегна отново темата като прегледам подробно данните по регионален принцип като излязат последните за 2025-та през април.

За тези и други аспекти по темата съм писал в миналото:

• Числото, което ще чуете днес, е грешно
• Решението, че не си готова за дете
• Направи го (кат’ ти се ще, ама що за глупости са това) сега
• Съвременните двама и как ги измерваме
• Раждаемостта от 1968 насам и какво е бъдещето на България
• Възрастово разпределение на родилките в България – 2021
• Картата на Евростат за плодовитостта и какво всъщност ни показва?
• Стопяващата се (драма за претопяването на българската) нация
• Смъртността и как я сравняваме през годините

Накратко / TLDR

• След преброяването в Германия е намалена оценката за диаспората ни с 10%
• Между 2007 и 2015-та има скок на взелите германско гражданство – на 10% от имащите право в 8-мата си година
• След 2015-та има рязък спад в желаещите във всички възрастови групи. След 2020-та падат под 2%
• Една трета от българите пристигнали в Германия през 2024-та са се върнали след няколко месеца
• 15% от тези живеещи в Германия между 1 и 3 г. и 10% от тези с до 7 г. престой напускат Германия
• Има значително увеличение на желаещите да напускат Германия през 2024-та независимо от колко години са в страната
• През 2024-та 4 пъти повече българи живеещи в Германия от 8 или повече години са решили да напуснат страната, отколко да вземат гражданство

Ревизия на населението

Първото, което забелязах е, че съм запазил старите оценки за броя български граждани в Германия според данните за населението (адресни регистрации, сведения за уседналост и икономическа активност, т.н.). Ревизираните данни след преброяването са в таблица 12411-0009 около 10% корекция надолу. За съжаление, не намирам да са ревизирали данните за населението със задна дата, както правят НСИ, но ще попитам дали и кога ще стане това. Тук виждате разликата и последните данни от 2024-та. Дори при старата оценка се забелязваше значително забавяне на растежа и миналата година видяхме първото намаление на диаспората ни от две десетилетия.

По-интересно е друго, за което се замислих. Споменах на няколко места, че делът българи взели германско гражданство е под 2% от тези имащи право на такова. Бях писал също, че в следващите години десетки хиляди българи ще получат такова право и дори с толкова малко желаещи да вземат германско гражданство, пак ще има значителен скок на абсолютния брой взели такова.

Видях, че имам данни за разпределението на въпросните не само по възрасти, но и по колко години са били в Германия преди да вземат германски паспорт. Намерих същата разбивка и за българските граждани напуснали Германия. Това позволява да разгледаме подробно каква е структурата на диаспората ни според решенията които взимат. Следващите графики се базират на таблици 12511-0005, 12521-0006 и 12521-0011 от платформата Genesis на Destatis.

Кога българите взимат немско гражданство?

Преди 12 години направих анкета за причините накарали българи в Германия да вземат немски паспорт. Тук ще говорим за нещо различно – в кой етап на престоя си се решават на такава стъпка и как тези решения са се променяли през времето. Елементи на това обсъждах през 2020-та, но от гледна точка на възрастови групи.

Започваме направо с първата графика. Тук съм събрал всички данни наедно. В следващата съм ги разделил по групи по години престой, тъй като горната е твърде претоварена. Направих и отделна графика, която в вертикална, ако ви е по-удобно да я разгледате така. Маркирал съм и ключови години – 2007 за влизането в ЕС и 2017-ма за отварянето на трудовия пазар.

Групирането е по българи с престой до 8 г., т.е. такива без право да вземат гражданство. Всъщност, има вариант да вземат такова още на 7-мата година, а с последните промени дори по-рано. Такова е обаче разделението в статистиката им и затова го използвам. 8-мата година на престоя е отделена в своя група, защото се очаква, че повече хора ще се възползват от възможността именно тогава. Следва групата между 9 и 14 г. и 5-годишни групи след това.

Още при комбинираната графика се вижда, че веднага след приемането в ЕС има рязък скок във взимането на германско гражданство. Особено сред хората в 8-годишната група, където виждаме пикове през 2010-та и 2014-та г. от над 10% от имащите право да се възползват от тази възможност. Близки стойности от 7-8% виждаме и при тези от 9 до 14 г. престой. Средната стойност така скача на над 6%. Това е очаквано, тъй като преди приемането в ЕС се е налагало да се откажем от българското гражданство, за да получим германско и много хора не са били готови на това. Все пак преди 2007-ма средните нива са между 3 и 4%. Дори при този пик обаче никога делът от тези с право и взели германски паспорт не е минава 11%, което е доста учудващо на фона на стереотипите за българите в Германия и така типичния ни цинизъм.

При разделените графики се вижда по-ясно, че групата между 15 и 19 години престой имат пик между 2013 и 2016 г. когато достигат 4% от желаещите да вземат гражданство. Това обаче е доста по-ниско от нивата около 2000 г. Тук не трябва да забравяме, че ефектите, които наблюдаваме тук, се влияят не само от събитията в Германия като политика, икономика, социална среда и приемане на чужденците, но и аналогични в Европа като цяло и най-вече в България.

При всички групи виждаме ясен сигнал, че след 2015-та пада рязко делът желаещи да вземат немско гражданство. Към 2020-та вече дори сред тези току-що получили това право се възползват само 2%. През 2024-та виждаме 1.31% от желаещите – леко увеличение спрямо 1.21% година по-рано. Друго интересно наблюдение е стабилното намаление на желаещите за германско гражданство сред българите в Германия, които са стояли там над 20 години. Допълнителна разбивка показва аналогично поведение на тези и над 40 години престой, където все още има хиляди напуснали България по време на социализма и все още държат само българския си паспорт.

Кога българите напускат Германия?

В диаметралната посока разглеждаме кога хора от диаспората ни решават да напуснат страната. Както посочих в миналата статия, това не значи, че всички решават да се върнат в България. Макар данните да показват, че често именно това се случва, има такива, които се местят в други държави и континенти.

Тук оставих една графика, защото е значително по-еднозначано. Не разглеждаме абсолютен брой напуснали страната, а какъв дял от българите в група столяла в Германия си тръгва. Така разбираме, че към 2024-та една трета от пристигналите по-малко от година по-рано си тръгват. Предвид, че са нямали възможност да се установят, с голяма доза увереност може да кажем, че се прибират в България. Забелязва се увеличение на тази тенденция като само десет години по-рано около 15% от наскоро пристигналите са се отказвали.

Високи са нивата и при следващата група с престой между 1 и 3 години. Над 15% от тях напускат Германия, което отново е двойно увеличение като дял 10 години по-рано. Към 2024-та са хората дошли след пандемията. Подобна тенденция виждаме и при тези с престой между 4 и 7 години, т.е. близко до възможността да вземат немско гражданство.

Интересни са групите с престой над 8 години. При тях виждаме аналогични нива между 2% и 5% напускащи, които са оставали сравнително непроменени в разглеждания период. Вижда се увеличение през 2024-та, но е рано да се говори за тенденция при тях.

По-интересно е какво се е случило през 2018-та. Особено при групата от българи над 20 г. се вижда скок на 16%. Най-голямо влияние тук имат хората с престой между 20 и 24 години, където 38.4% са маханти от регистрите. Проверих три пъти таблицата и не е грешка при копирането. Не е аномалия в един от разглежданите показатели – има увеличение при всички хипотези за отписване. Вижда се значително увеличение при всички с престой над 8 години, но при тези между 20 и 24 г. – т.е. пристигнали в Германия между 1994 и 1998 г. е най-голямо. Става въпрос за 1120 души, което е между около 6 пъти увеличение спрямо предходните години.

Вероятно става дума за някаква аномалия в събирането на данните, конкретна кампания или друго събитие, което не се сещам сега. Ако имате идея, пишете в коментарите. За целите на тази графика съм взел само две хипотези в данните при отписване – когато българските граждани изрично посочват, че напускат при отрегистриране и когато се отрегистрират служебно заради друга информация. Последното почти винаги означава, че наемодателя е съобщил в общината, че въпросния човек вече не живее там и се заличава адресната регистрация, а такава не е направена наново никъде другаде в Германия. Тези две хипотези покриват около 90% от всички данни за отбелязани като напуснали страната като първата отговаря за повече от половината. В тази справка са изключени смъртните случаи, заличените със задна дата (например в последствие открити, че не живеят вече в Германия) или други хипотези.

Сравнение на тенденциите

Събирайки данните може да съпоставим делът на хората решили се да вземат германско гражданство (в синьо) и тези да напуснат страната (в червено). Тук разглеждам само тези с престой от 8 или повече години, т.е. установили се стабилно в Германия и имащи право на гражданство. Вижда се ясно, че още 2017-та повече хора са предпочели да напуснат, отколкото да вземат гражданство от тази част от диаспората ни. Този ефект се засилва и през 2024-та над 4 пъти повече българи са избрали да напуснат, околкото да вземат гражданство. Вижда се и аномалията през 2018-та, която обсъдих по-рано.

Доколкото може да има много интерпретации защо се засилва тенденцията сънародниците ни да напускат Германия, виждаме ясно, че това е най-ясно изразено сред наскоро пристигналите. Важи и за тези с до 8 г. престой и се забелязва увеличение сред всички групи, особено в последните години след пандемията. Тепърва ще видим дали това увеличение ще се запази и дали ще се оформи тенденция сред онези пристигнали в Германия преди приемането ни в ЕС.

Допълнение – бавен Einbürgerung в последните години

След публикуването на статията получих няколко коментара и съобщения посочващи нещо, което съм пропуснал като обяснение на намалението на придобилите германско гражданство в последните години. Става въпрос за сериозно забавената администрация в Германия по всички направления след началото на пандемията. Наистина, за възставнояване на данъци се чака над две години. Докато преди 10 години процесът за получаване на немско гражданство траеше две години, сега се намират случаи, в които се очаква да завърши след пет съдейки по часовете, които дават в бъдеще. Беше ми посочено, че причината за намалението сред българите е, че не им се занимава, а не непременно както е моята интерпретация, че нямат желание.

Доколкото желанието е компонент на това, да не им се занимава, наистина затормозената администрация може да е сериозен фактор. Затова реших да разгледам дали се наблюдава това сред всички чужденци. Свалих идентичната справка за всички националности за последните 15 години и сравних промяната на делът хора с право на гражданство, които са си ги изкарали.

В жълто виждате средното ниво за всички мигранти в Германия, а в синьо – тези, които са взели гражданство на 8-мата година от престоя си. В зелено и червено са съответно данните за българите. Вижда се практически постоянно средно ниво за всички мигранти между 2010 и 2020-та. Тогава започват проблемите с немската администация и вместо да се забавят, всъщност увеличават почти двойно като дял чужденците взели немско гражданство. При тези в 8-мата година на престоя си очаквано нивата са по-високи – около 5% средно, но именно през 2024-та, когато проблемите с чакането се задълбочават, този дял скача на 7.5%.

Сред българските граждани, както обсъдихме горе, намалението започва още 2015-та и продължава монотонно до сега. Не се забелязва рязък спад в която и да е от последните години, която може да припишем на тезата, която ми беше изложена.

Голямото чакане и натоварената администация може да е поне отчасти следствие от завишеният интерес сред всички чужденци да получат германски паспорт. Не изглежда обаче това да има забележим негативен ефект върху намеренията на българската ни диаспора. Факторите, които подтикват някого към подобна стъпка – аналогично на напускането на Германия – са изключително индивидуални, както описах в предишната ми статия. Несъмнено обаче същите за мигранти от не-европейски държави са различни от тези от България, които отдавна могат да се движат и работят свободно. Също така българският паспорт е един от най-силните в света, което допълнително допринася на сънародниците ни да не им се занимава.

Каквито и да са причините обаче, намалението в последните 10 години е факт и не намирам сведения при подобряване на мудната бюрокрация в Германия да се увеличи в бъдеще.

Първото, което трябва да отметем, е че статията беше препечатана веднага с добавени често подвеждащи или направо грешни, но напоително сензационни заглавия от редица медии. Това включва bTV, които внушават, че българите в Германия са намалели със 60 хиляди. Второто е, че всичко, което ще обсъдя тук, също както числата, на които вероятно Димитрова се оповава, са предварителни данни и се променят постоянно. С други думи, възможно е между различни прочити да се променят оценките. Ревизираните данни за миграцията и демографията излизат в края на юни в Германия и края на април в България. Попитах по-рано в. Сега за конкретните таблици или изследвания, на които се основава статията и ще допълня този текст когато отговорят.

Няколко числа, които не съвпадат

В статията се споменават редица числа, които искам да се обсъдим. Първо се говори за статистика от октомври 2025 до ноември 2024-та. Наистина, на 18-ти януари беше обновена таблицата с месечната статистика за миграцията. В инструмента Genesis на Destatis обаче тази разбивка не включва националността на мигриралите. На новинарската им страница обаче намираме бързи справки, които се обновяват всеки месец с данни около 10 седмици назад. Там има две справки – по дестинация и по националност.

Първата справка – по националност – включва нетната миграция от 11930 български граждани, които са напуснали Германия. Тук е важно да се спомене, че говорим за 11 хиляди напуснали Германия в повече в каквато и да е посока, т.е. това не са непременно хора върнали се в България. Такова търдение няма в статията на в. Сега, но го намирам добавено в доста от заглавията и подзаглавията на прекопирани текстове в други медии. (вижте допълнение 1)

Ако погледнем конкретно данните за напуснали в посока България, виждаме други числа – 57535 напуснали и нетна емиграция от 13552 души. Т.е. почти 14 хиляди души са напуснали Германия, за да се заселят в България. Това включва обаче както български граждани, така и чужди. Разминаването между тези две числа може да има няколко различни интерпретации. Най-вероятните според мен са, че има голяма миграция на български гражани от други европейски държави към Германия от една страна, а от друга – доста българи вече получили германско гражданство се върщат в България. В германската статистика те се отчитат като германски граждани независимо какво друго гражданство имат. Както съм показвал няколкократно, изключително малка част от българите имаши право на германско гражданство се възползват от тази възможност – под 2% на година. В последните поне 10 години обаче децата им получават такова автоматично и ако връщат със семействата си ще се броят от Destatis като „немски граждани нанасящи се в България“.

Колко са българите в Германия?

По-нататък в статията си Димитрова цитира данни от НСИ, които ще прескоча. По-интересни са изводите за намаляването на диаспората ни. Миналия август написах текст за Капитал за тяхна поредица за българите в Германия, в който разисквах подробно именно това наблюдение. За пръв път от 20 години през 2024-та броят на българите в Германия намаля между 1% и 2.4%. Оптимист съм, че тенденцията ще се запази, първо заради обсъжданите данни и второ, защото го виждам в своя собствен балон. Както писах наскоро, няколко познати ми писаха за съвети за процеса на връщане само в последните няколко месеца.

Предпазлив оптимист съм обаче, защото говорим за само едно число от една година и трябва да мине време, за да отчетем някаква тенденция. В случая тук и в статията във в. Сега разглеждаме данните на миграционните в Германия, които съм писал многократно, че са крайно ненадеждни. Виждаме го в разминаване между данните за населението в Германия и данните на миграционните. Има и други фактори като нерегламентирана сезонна работа, неотписване на адресна регистрация при преместване извън Германия, непознаване на системата и пропускане на административните задължения, фиктивно регистриране в страната на деца и роднини с цел трупане на години за гражданство или точене на социални и дори трафик на хора. Всички тези фактори влияят в една или друга степен на разминаването на статистиката с реалното състояние на диаспората ни.

С това наум забелязах друго число в края на статията – 371128 български граждани живеещи в Германия. Това число е взето от демографския годишник на НСИ за 2024-та и се отнася до началото на годината. Те от своя страна го взимат от таблица 12411-0009 към 31.12.2023 на Destatis за населението на Германия по гражданство. Това не са данните на миграционните, а се базират на същата методология, каквато НСИ определя населението на България. Този показател включва онези без немско гражданство независимо дали са родени в България или натурализирани или възстановили в последствие българското си гражданство. Сред тях има бесарабски българи, македонци, албанци и наследниците на насилствено изселените български турци. Именно тази таблица цитирах през годината като посочвах намаление от 8707 българи през 2024-та г. или 2.35%.

За да илюстрирам защо трябва да сме внимателни с данните на миграционните, тяхното число за същия показател – български граждани независимо къде са родени – е 436860 за началото на 2024-та г. Това е таблица 12521-0002 в Genesis. По техни данни намалението през 2024-та е 4780 или малко над един процент. Виждаме голямото разминаване, което споменах горе. Destatis го обясни преди години с това, че последните не са ревизирали данните си от 2013-та г. Това е причината да не писах нищо докато следя данните за механичната миграция и да чакам края на юни като излязат числата за демографията, които НСИ цитира в годишника си.

Важно ли е точното число?

Да. Всичко описано не значи, че статията на Димитрова във в. Сега е невярна. Най-много бих я нарекъл прибързана. Когато пиша по тези теми настоявам, че точните числа и методологията им е важна. Както виждате, работим с разлики от няколко стотин до няколко хиляди души и малко отклонение променя изводите драстично.

Що се отнася до причините съгражданите ни да се прибират в България, те са винаги строго индивидуални. Има обаче някои общи признаци. Това се случва не заради подобрение на ситуацията у нас, а по-скоро въпреки влошаването на върховенството на закона, корупцията, овладяването на институциите и раздробяването на политическата сцена. Просто ситуацията в други европейски държави включително Германия изглежда в тръгнала също в подобна посока и положението на мигрантите се влошава особено бързо. Индикации за последното ще намерите в по-старите ми текстове за бедността сред чужденците в Германия и данните за социалното и финансово положение на диаспората ни там.

Изброеното също не значи, че няма хиляди българи, които напускат страната – виждаме го и в данните. Ранните сведения обаче говорят, че връщащите са повече. Не значи също, че тези процеси са равномерни през социалния, образователен и етнически спектър на емиграцията ни. Преброяването потвърди, че непропорционално голяма част от ромското насление е емигрирало заради лоши социални условия, сегрегация, достъп до образования, задравеопазване и възможности. Покрай пандемията и инфлационната криза след това голяма част от нископлатените служители се оказаха в невъзможност да се издържат. Спадът на немската икономика не помогна. Има индикации и че високо образовани и добре платени кадри също напускат по финансови и социални причини. Това са все тези, които би било прибързано да приписваме на наблюдавания сега спад без данни от следващите няколко години.

Корекция

В по-ранна версия на текста беше неправилно посочено, че има неточност в статията на в. Сега. Бях написал, че данните в посочената таблица на Destatis са други, макар и с малко отклонение. Диляна Димитрова потвърди, че използва тази таблица с разбивка по националност, но в действителност неточността беше при мен, за което се извинявам. Бях взел данните за два месеца по-рано. Числата за разбивка по дестинация на пренесли се хора, както и принципните ми критиките към данните на миграционните в Германия остават.

Също така, в различни коментари бяха обсъждани интерпретациите за причините за ефектът, който се наблюдава. В статията на в. Сега няма интерпретации за причините, цитирани данни за състоянието на диаспората ни или критика към ситуацията в Германия или България. В този текст съм добавил своето мнение по този въпрос на база личния си опит и други данни, които съм обобщил в свързаните текстове. Внушения най-вече в сензационни заглавия са вменени най-вече при прекопирване на текста на други места.

Документи и заседания от експертни съвети в НАГ

Тези данни са отчасти на картата от около година, но в последните месеци допълних источеските данни и разширих засичането за кои парцели се намират. За последните 15 години се намират 1290 заседания, протоколи или други документи от такива съвети. Свързах ги с 3923 обекта на картата. Ще ги намерите на този филтър на картата.

Обществени поръчки

Намерих 755 поръчки в последните 15 години, които се отнасят до обекти в София. Някои са за ремонти, други за изграждане на градини и други сгради. Трети са за доставяне на апаратура или други дейности. Доста са за саниране. Свързах ги с 519 обекта. Ще ги намерите на тези филтри на картата.

Решения на Министерски съвет

Намерих 357 решения, протоколи и други документи от последните 15 години свързани с 2345 обекта. Освен тях ще намерите 126 търга за държавна собственост засагащи 57 имота. Ще ги намерите на тези филтри. Търговете спряха в края на миналата година, но ако се появят нови, ще се видат на тази карта, както и на другата с „имотите на Желязков за продажба„.

Заседания на Столичен общински съвет

Това са последните данни от тази седмица. Включват 1115 документа, протоколи, питания и предложения от последните 8 години. Свързах ги с 10079. За целта обработих 42 хиляди документа на СОС и поне една трета споменаваха някакъв имот. Старите протоколи с повече от един документ в тях ги поставих като един линк, затова се виждат само около 1000 „документа“. Всички нови засегания, питания и прочие може да следите и на новия Matodon канал @SofiaCouncil. Документите ще намерите на този филтър на картата.

Както и с други данни, списъкът с тези документи не е изчерпателен. Засичам единствено, когато са узначили ясно имот с идентификатор. В някои случаи използват описания или адрес или обсъждат сграда по друг начин. В такива случаи не мога да засега автоматично, че става дума за част от града. Все пак този механизъм е полезен, за да засичаме мнозинството от обсъжданията още като са на ниво обществено обсъждане, питания и комисии.

Най-висок е рискът да живеете в домакинство, в което има висока безработица – 3.25 по-вероятно, отколкото сред германските граждани. Рискът за сериозно материални и социални лишения всъщност се повишава значително при чужденците, но още по-бързо расте сред немските граждани. Затова след 2021-ва рискът за същото, ако сте чужд гражданин е само 2.31 пъти повече от немските граждани. преди това е над 3 пъти. Риск от бедност и изключване остава стабилно около 2 до 2.4 пъти повече от средното.

Докато средният за Германия риск от бедност и социално изключване остава под този в България (21.32% спрямо 30.3% за 2023), сред чуждестранните граждани е доста по-голям – над 41%. Няма разбивка по националности и има широк спектър с професии и ситуации сред диаспортата ни и чужденците в Германия като цяло. Най-общо обаче може да кажем, че ако се преместите в Германия, рискът ви от бедност се увеличава с поне една трета.

И не, взимане на германско гражданство само по себе си не променя нещата, макар може да спекулираме, че е повлияло на качването на средната бедност сред немските граждани в последните четири години.

Изброените индекси често не се разбират добре. Пропуска се, че не се базират на обективни данни, а социологически допитвания основани на местни разбирания и презумпции. Преди 12 години написах подробно какви са проблемите с това. Миналата година пуснах и някои детайли за диаспората ни в Германия от последното микропреброяване. Преди 7 години описах защо ни изглежда, че немските пенсионери са по-богати, какви са причините когато това е вярно и защо често всъщност не е. Друг аспект са социалните и по-специално майчинските, за които писах преди 6 години.

Доста от нещата, които ви показвам започват с прост въпрос, който ме занимава. Случва се за отговора да е нужна бърза справка. По-често се налага да свалям таблици и да правя графики, както направих днес с данните за сигналите за нередности в София. Понякога обаче се изисква нещо доста по-сложно.

Може да прескочите направо към секциите с изводите и картата, но препоръчвам да прочетете как са изготвени.

• Колко от продадените жилища са в панелки?
• Методология
• Числата
• Моята интерпретация
• Карта на продажбите в София през 2025

Колко от продадените жилища са в панелки?

Питах се това заради една от трите опорни точки, които строителни предприемачи, брокери и инфлуенсъри най-често повтарят – че нямало празни жилища в новите блокове, а такива в старите, в които никой не иска да живее. Аргументът е общо взето, че семейства търсят по-големи и по-хубави жилища изоставяйки старите си панелки и това движи основно търсенето на ново строителство. Това предполага, че панелките са по-малки, както и че стоят празни, защото никой не ги иска.

Затова исках да знам, дали наистина никой не иска да купи панелките докато семейства се нанасят в новите си жилища когато и ако изобщо бъдат завършени. На този въпрос би се отговорило лесно, ако имахме работеща адресна регистрация, където всеки съвестно си сменяше настоящия адрес. Има и алтернативни начини, за които обаче компании като Електрохолд отказват да съдействат с анонимизирани данни.

Затова се обърнах към продажбите. Описах преди време колко ненадеждни са данните от обявите за цените и движението на пазара въобще. Непотребни са и в този случай. Нямаме достъп и до данните в имотния регистър по начин, по който да направим такава справка, а кабинетът Желязков и най-вече правосъдния Георгиев свиха още повече прозрачността в тази насока.

Остават данните от кадастъра. Споделих в началото на миналата година как отвориха данните си. Те включват и такива за собствеността с анонимизирани записи за частни лица. Целият анализ, който ще видите тук, се базира на сравнение на техните данни между януари 2025 и януари 2026.

Методология

Бях описал за проблемите с данните в кадастъра – най-вече липсващи имоти и неактуални записи за собственост. Доста от тези са оправени през годината. Все пак, не всичко изглежда се регистрира при тях. Новото строителство се вписва, но въпреки споразумението им с Агенцията по вписванията не са пренесли всички данни. Все още обаче аналогично на Имотния регистър липсват данни за много имоти с неизвестна собственост. Това е когато няма промени в собствеността им от началото на регистъра. Забелязах непостоянство в изписването на имена на фирми, грешки в идентификаторите на същите, различно изписване на ключови думи като актове, липсващи или сгрешени кадастрални идентификатори. Доста от тези успях да оправя или изключих от анализа.

Концентрирах се върху 2025-та г. и сравних промяната в собствеността между двата архива на данните на кадастъра, които пазя. Много имоти – пацели и самостоятелни обекти – липсваха в по-стари данни и бяха отбелязани като въвеждани за пръв път през 2025-та. Това често е заради продажба, но е възможно и да е по-други причини, включително подготовка за продажба или подялба или просто вписване на стар нотариален акт. Затова включих в анализа единствено обектите, за които е имало данни за собствеността преди.

За да засека промяна в собствеността сравних имената и идентификаторите на собствениците. В рамките на миналата година промениха начина за анонимизиране на последните при физическите лица, затова прибегнах до комбинация на сравнение на дължината на частите от името и сравнение на детайлите на акта, с който е обявена собствеността. В някои случаи ставаше дума за прехвърляне на имоти от една държавна или общинска фирма или институция на друга. Тези изключих, защото реално няма продажба, поне докато не започнат пак да продават държавни имоти от ония списък. Оставих обаче прехвърлянето на имоти от държавни имоти на общината както стана със стадион Георги Аспарухов.

Събирайки данните за анализа включих не само апартаменти, а всякакви имоти, тъй като усилието беше същото. Няма категория „апартамент“, а самостоятелен обект. Тези могат също да бъдат гаражи, в които не може да се живее. Немалко са студия, където формално също не може да се живее, но се използват масово от строителите за заобикаляне на изискването за паркоместа. За да изключа гаражите включих единствено обекти над 30 кв.м. Възможно е самостоятелните обекти да са магазини и да са над 40 кв. Липсва структурирана информация за предназначението на обектите и не мога да ги разгранича. (виж допълнение) За целите на анализа ми тези случаи ще натежат в полза на обектите извън панелни жилища, тъй като подобни има почти изцяло в новото строителство.

Отделно има случаи, в които апартаменти се превръщат в офиси, складове и магазини дори без да се промени предназначението им. Тези съвсем няма как да се засекат, също както не може, а и няма смисъл да се определя дали в цялото жилище се живее или едната стая е офис само за работа. Някъде трябва да се сложи чертата на точността, с която работим и на база достъпните данни и качеството им изключвам тези хипотези от анализа.

Доколкото е трудно да се определи причината за промяна в собствеността, бележките ни дават някои сведения. Най-честата презумпция е продажба, но има наследство, дарение и прехвърляне. Има съдебни дела, констативни протоколи и прочие хипотези. За съжаление, има порочни практики, където не се прехвърля имот, а фирмата, която го притежава. Това е с цел данъчни измами и укриване на корупция, каквито примери бяха разкрити тази година. Тези не могат да се видят в данните на кадастъра. В този анализ се опитвам да установя интерес към един или друг вид обекти фокусирайки се максимално върху частна активност. Затова изключих всички актове и хипотези, които предполагат друго.

Разбира се, поради обсъдените по-рано и в предишните ми статии за данните на кадастъра недостатъци на източника, нямаме списък с всички промени в собствеността. Имотния регистър не споделя отворени данни, но по статистиката съдим, че има между два и три пъти повече вписвания от извадката, до която имаме достъп. Доста от тези вписвания са наследство, ипотеки, запори и други. Дори само продажбите са значително повече. С описаните тук условности и условия се опитвам да избера извадка, която да е максимално широка без някой филтрите да дава превес на вид строителство, район или тип сделки. Картата в края на статията илюстрира това визуално. Доколкото поземлените имоти в някои региони са по-големи, това е защото земята под блоковете не е толкова раздробена бидейки общинска. В някои от тях има по една сделка, докато в много малък парцел има десетки сделки.

Някои от записите за собственост сочат към несъществуващи кадастрални идентификатори. Потърсих в архивите си, но не ги открих, от което си правя извод, че става въпрос за грешка. Изключих ги от справката. Намерих около 10-тина сгради и обекти, които имат идентификатори различни от поземления имот, върху който се намират. Първите три числа трябва да съвпадат по конвенция. Става въпрос вероятно за грешка в кадастъра (виж допълнението) и вписването на сградите или при промяна очертанията, сливане или разделяне на парцели. Поправих ги и ще пиша по-късно на НАГ дали нарочно са оставили сградите да се различават като идентификатор от поземления имот.

Трябваше да определя коя сграда е панелка и коя не. Учудващо нямаме публичен източник за това. Поне аз не намерих. За целта разширих картата описана по-долу и на ръка отбелязах всички парцели, върху които има само панелни блокове. Отне ми около час и половина. Така категоризирах записите, които се отнасят до панелки и кои – не.

Фокусирам се върху София, защото има най-динамичния пазар и често споровете за презастрояване и празни апартаменти се отнасят именно до този град. Бургас, Варна и Пловдив страдат от същата болест и се вижда ясно по движението, липсващата инфраструктура и хаотичното планиране. Би било интересно да направя същия анализ за тях, но исках да тествам метода си с града, който наблюдавам най-много в последните години. От София гледам само границата на града – екатте 68134 – защото ми беше по-лесно за справките и е най-големият в страната.

Допълнение 9 януари

Скоро след публикуването на статията ми писаха с идея за параметър в данните на кадастъра, който съм пропуснал. В него се посочва именно предназначението на самостоятелния обект. Така от всички описани до тук параметри махнах този за квадратурата и вместо това взех онези описани като жилище или ателие. Обнових изводите долу.

Допълнение 12 януари

Наредба РД-02-20-03 от 2016 на МРРБ чл. 11, ал. 3 предвижда възможност да не се обновяват кадасталните идентификатори на сгради и обекти при разделяне или сливане на парцели. Целта е да не се налага преиздаване цялата документация за тях. В това има смисъл, но води до объркване. Би трябвало в географските данни да е отбелязан стария идентификатор, от който парцел произлиза, но данните не са еднозначни. Това обяснява част от несъответствията, които открих обаче.

Числата

За обсъждания район кадастъра има записи за собственост на 497701 поземлени имота, 101468 сгради и 894194 самостоятелни обекта. Един запис може да бъде собственост на цял имот или дял от него. Например, апартамент на съпрузи купен след брака се води на два равни дяла, т.е. два записа. Още два, ако имат дял от земята. Промени през 2025-та открих в 26596 такива записа. Те се отнасяха до една или повече сгради и обекти в 11471 поземлени имота.

След прилагане на описания горе алгоритъм на сравнение на стари и нови собственици получих 17088 записа отнасящи се до 6095 самостоятелни обекта и 669 сгради намиращи се на 4132 поземлени имота. На база описаните данни мога да кажа с голяма доза сигурност, че става дума за продажба и в сравнително редки случаи друга форма на прехвърляне между лица.

От тези 1566 са в панелки и са сменили собствеността си през 2025-та. Самостоятелните обекти извън панелките, които са предимно апартаменти, но може да включват гаражи, магазини и офиси, са 4529. Това означава, че поне 25% от всички обекти продадени през миналата година са били в панелки.

Ако обаче вземем само жилищата (виж допълнение) – апартаменти, ателиета и къщи, получаваме, че 1426 от прехвърлените са панелки и едва 2695 са други жилища. Това значи, че 34.6% от продадените жилища миналата година са панелки. От останалите 1497 са гаражи. Останалото са офиси, маказини, складове и други. Изводът е, че далеч не е вярна тезата, че пазарът се движи от хора изнасящи се от панелките си и трябват повече нови сгради.

От апартаментите извън панелки виждаме 26 сгради с продадени 20 и повече обекта – апартаменти и гаражи. Това видимо е ново строителство, което е влязло в експлоатация. Събирайки тези получаваме 953 обекта или 21%. Иначе казано, 26 сгради в София отговарят за 21% от всички обекти продадени миналата година извън панелните блокове.

Панелните апартаменти са в 864 сгради или средно по 1.8 апартамента на блок. Тези извън панелките са в 1677 сгради или средно по 2.7. При последните включваме и апартаменти и етажи от къщи. Когато цялата сграда като къща е сменила собствеността си, е в друга категория и не се води за самостоятелен обект.

Моята интерпретация

Почти 35% ми говори, че интересът към панелните жилища е сериозен. Това, което видях в данните, не подкрепя тезата, че се изоставят за сметка на по-ново, хубаво и широко строителство – теза, с която напоително ни облъчват за състоянието на пазара.

По-горе споменах, че са три опорките – другите две са, че 1. цените ще паднат, ако се строи много повече и затова трябва да застрояваме градинки, училища и паркове и че 2. не било вярно, че имотният пазар бил пълен с черни капитали, а в действителност движел икономиката, която щяла да колабира без него. За тези двете ще пиша друг път.

Обяснения защо не виждаме сведения за обсъжданата сега теза има няколко. Първото е липса на зелени площи, достъпност и понякога дори връзка със света в новото строителство. Доколкото самите сгради имат (някакви) градинки, хубави асансьори и сами по-себе си превъзхождат значително панелките (особено с абсурдните им полуетажи) стъпвайки извън границите на строежа липсва тротоар, парк или детска площадка, училище и детска градина. Много софиянци се оправят катерейки се на колата, но нерядко дори липсва път. Доколкото всички смятаме, че вина носи общината – и исторически това наистина е така – най-вече е функция на презастрояването и корупционното начало на голяма част от проектите.

Всичко това се вижда ясно дори от сателит. Когато маркирах на ръка панелките, неизменно новото строителство беше със странни форми, бетонирани изцяло и без всякаква видима зеленина. Панелите се разпознаваха лесно по „шареното“ състояние на покривите им, но също големите общински имоти под тях, пътеки, паркчета, много дървета и детски площадки.

Друга причина е цената. Новото строителство струва почти двойно на панелните жилища. Доколкото може да спорим дали това е заради по-добрите материали, качествено строителство, цена на земята, спекула или пазарна логика, факт е, че ако сте младо семейство със средни доходи едно жилище в нова сграда въобще няма да е по джоба ви. Това, всъщност, се оказва сериозен проблем за демографията. Именно недостатъчно пространство и градската среда се сочи като една от водещите причини за нерешителност на двойки да имат деца.

Тук трябва да се отбележи, че панелните апартаменти, макар идващи с много други проблеми, всъщност имат по-добро разпределение и квадратура от новите, които излизат на пазара в момента. По това отношение са по-добри дори от апартаменти с двойна цена. От гледна точка на качеството като пукнатини, течове и прочие мисля, че всеки може да каже доста от свой опит за новото строителство. Разходите са понякога по-големи за вътрешни ремонти, но значително по-малки за поддържането на самата сграда.

Доста се говори за оставащия живот на панелките. Аз също смятах, че съвсем скоро ще имаме огромен социален проблем с тях. Санирането трябваше да удължи значително живота им. Вместо това – както много други евро- и бюджетни програми – се превърна в схема за точене, а сградите бяха просто изолирани и то не особено добре. Дори така мнението на архитекти е, че повечето панелки имат поне 20-30 г. живот. При земетресение, например, биха били по-безопасни от всичко строено през 90-те. Динамиката на пазара през изминалата година показва, че хората нямат притеснения по този показател.

Карта на продажбите в София през 2025

Както споменах по-горе, в събирането на данни за анализа не се ограничих само до самостоятелните обекти, а всички промени в собствеността. Това ми позволи да направя карта на всички включени данни. Показва само поземлените имоти, в рамките на които е открита промяна в собствеността. Цветовете показват къде има най-много такива.

Когато натиснете на един имот ще видите обяснение – колко обекта, колко дяла, между кои дати са промените, както и какво лице е новия собственик. Показал съм и какви видове лица притежават по данни на кадастъра дялове или обекти в рамките на този поземлен имот. Това може да са например апартаменти, някои от които да са на физически, юридически лица или държавата.

Разбира се, предвид обемът на обработената информация, проблемите в нея и това, че немалка част трябваше да чистя на ръка, възможно е да има грешки. Ако забележите такива или имате идеи за подобрения, ще се радвам да ги споделите в коментарите.

Може да ви е интересно също да погледнете и картата ми за собствеността на имотите в страната. Целта ми с нея беше да създам инструмент, с който да проверяваме дали градинката пред блока или парка до вас не са се „оказали“ изведнъж частни и неизменно ще бъдат застроени.

Попаднах на мой стар пост от преди 8 години показващ как правят тротоар в тогавашния ми квартал във Франкфурт, Германия. Тогава го сравних с оплакванията на ремонтите на Дондуков и Цариградско. В продължение на темата от вчера реших да проверя, колко всъщност е струвал да се направи така. Намерих аналогичен тротоар в съседно село, който миналата година е бил направен за около 120 евро на кв.м. Това включва основа, бордьори, подобни очертания на зелени площи без осветление.

За сравнение, цената на тротоарите, които виждаме да се правят в София, при последните поръчки излиза около 100 евро на кв. м. Имайки предвид, че разходите за труд са по-ниски, цените са почти идентични Разликите в качеството на изпълнение, плочите и елементите се виждат с просто око. Бях във Франкфурт пет години след като завършиха този тротоар и не беше мръднал. Някои от тези в София вече ги виждам как пропадат.

По социалки и групи се възмущаваме на общината и липсата на контрол когато нещо е нескопосано. „Ремонт на ремонта“ стана нарицателно по време на Фандъкова за лошо свършена работа и криво-ляво закърпена след това. Доколкото си мислим, че това става само когато държавата и общината плаща, показах как частни компании правят път и се налага поне четири пъти да го поправят защото пропада. В случая това беше по поръчка и под зоркото око на Артекс, но важи с пълна сила при изпълнение на всякакви сгради и инфраструктура. При тротоарите обаче, особено ремонтите, наистина голяма отговорност носи общината в целия процес.

Има обаче поне седем фактора, които влияят дори повече на тези ремонти. Някои от тях оскъпяват работата значително, други блокират налагането на контрол, а трети в най-добрия случай удължават времето за изпълнение.

Подземна инфраструктура

В София и практически всеки български град който не е коп’нал, той не е направил шахта или прекарал нещо под земята. Понякога кабели, тръби и оптика са на сантиметри под краката на хората. Понякога са дори опасни. Спомняте си смъртта на детето, което го хвана ток. Столичния общински съвет обеща да се захване с решаване на проблема и създаване на структура, която да отговаря. Това не се случи.

Преди две години пуснах карта на шахтите на София. Това са поне тези, за които общината знае и са в ГИС системата на НАГ. Има още много кабели и трасета между тях и още доста, за които не се знае. Всички следва да са достатъчно дълбоко, за да не пречат на тротоари и улици. Проблемът е, че понякога са буквално сантиметри под плочки, корени и бордюри. Това се установява едва когато започне ремонта, т.е. когато работата е планирана, бюджетирана и поръчката е спечелена.

Дори когато са незаконни не могат просто да се отрежат. Когато са законни обаче, но не на правилната дълбочина, проблемът възниква когато някой чиновник някога е подписал, че приема обекта както си е. Дали е било въпрос на корупция или нехайство, факт е, че сега разходът за преместването им на правилна дълбочина е на общината години по-късно. Това оскъпява значително нещата.

Лошо или липса на планиране на улици и тротоари

ПУП-овете на парче, позволяването улиците да са с намалена широчина оставяйки никакво място за тротоарите, приватизирането на места за паркиране или повече ленти на булевардите за сметка на тротоари и велоалеи, странните архитектурни чупки по сградите усложнявайки достъпа до гаражи, входове и съседни сгради, липсата на отчуждаване на достатъчно от частните имоти преди урегулирането им години назад във времето за нормална инфраструктура и редица други проблеми около хаоса в презастрояването в София и редица други градове води до там, че тротоарите не са просто 2.5 метра широки алеи подходящи за хора с проблеми с придвижването, незрящи или родители с колички, а криволичеща какафония от неравности и абсурди.

Дори при липса на подземни „мини“, най-съвестно изпълнение на строителя и контрол от общината, каквото и да бъде направено на определени места ще е абсурдно. В Изгрев видях тротоар широк една педя с бордюр още 10 см. Опитах и сам не мога да стъпя на него. Но имаше знак „мини на отсрещния тротоар“, т.е. на тия 30 см., защото се строеше поредният голям комплекс наблизо.

Дори когато се ремонтират улиците, се прави единствено смяна на горния слой на асфалта. Не се преосмисля концепцията на улицата, новата натовареност, дали следва да има издадени части на тротоара за по-лесно преминаване на учениците по пътеките, дали трябва да се обособят паркоместа и стесни на места платното, за да се намали скоростта и шума. Именно това очаквах при поръчката за ремонт на улицата в най-лошо състояние в район Изгрев – Тинтява. Районният кмет се хвалеше години наред, че работи над промяната ѝ, че мисли и готови всичко и подава предложения как да е в общината. Накрая като излезе поръчката се оказа, че нищо не е подал като предложения, а се използва остарели и вече неверни скици и планове от преди 10 години. Това е пример как не се прави и накрая плащаме много повече от данъците си за нещо по-лошо.

Строителен надзор

При такива проекти се взима строителен надзор, който би следвало да е независим. Проблемът е, че често става въпрос за свързани фирми. Независимият надзор трябва да следи за изпълнението на параметрите и изискванията за качество. Както добре виждаме обаче, това почти никога не се случва. Общините често нямат експертен капацитет да преценят дали нещо следва да е така или не и чисто естетическата им оценка и това, че някои неща са очевидни не издържат в съда. Становището на „независимия“ надзор натежава.

Непостоянни съдебни практики с дъх на корупция

Всяка обществена поръчка, всяко искане за поправка, всяка наложена глоба за несвършена работа или лошо изпълнение, всичко може и често се обжалва пред административните съдилища. Те имат крайно противоречива практика. Отчасти това е заради неспазен процес от страна на общината въпреки наличието на нарушения. По-често е защото става дума за сериозни пари и съдиите или не им пука, защото „ма то така си беше“, или са заставени да не им пука. Аналогични проблеми има при отказите за разрешения за строеж или ПУП-ове.

В тази среда административните съдилища в България носят със себе си един от най-негативните ефекти на градската среда. Несигурността, че законът и публичният интерес ще бъдат запазени води до там, че общините масово не се възползват от възможността да рестарвират или поне укрепят разпадащи се паметници на културата и да заставят собствениците да платят, ако ще със самия имот. Страх ги е, че никога няма да си върнат парите, защото е по-евтино да подариш апартамент във Витоша на сина на съдийка в Административния съд, отколкото да върнеш парите, които сме дали от данъците си.

При поръчките за тротоарите ситуацията е подобна. Затова винаги се гледа да се разберат с добро, ако ще да е на база компромиси и ниско качество на резултатът. Най-лошото е, че следващия път най-вероятно същите хора ще спечелят поръчката отново и ще трябва да се работи с тях отново

Липса на конкуренция и некачествена работа

Доколкото има страшно много строителни фирми в България покрай манията за крипто-бетона, всъщност много малко фирми кандидатстват за подобни поръчки. Отчасти това е заради изискванията за опит и мащаб, отчасти защото много от фирмите работят на черно и не могат да докажат доходи от подобна работа, отчасти, защото хора като Вълка и Таки извиват оркестрират кой да кандидатства къде. Така разпределят територия и сфери и дори общините да не са „в кюпа“ и да се стараят да получат качество на разумна цена, често са изправени пред свършен факт. Пример за това беше боклука в София, където изведнъж всички камиони за смет в страната потънаха в дън земя, когато община София искаше да наеме такива.

Липсва конкуренция заради такива мафиотски тактики и малкия брой фирми по принцип. Отделно качеството на работата е изключително лошо. Въпреки възторгът на инфлуенсъри и брокери, ако се наблюдавате строежите преди да сложат фасадата виждате с просто око невъзможни неща. Залепят ли фасадата и покрият бетона на гаражите с боядисан в зелено тънък слой трева вече изглежда готино като за снимки.

При тротоарите това го забелязваме по-бързо, защото е пред нас. При първият лек дъжд се виждат и проблемите в основата като се разкривят и започнат да плюят плочките. Бордюрите започват да се чупят от качващи се коли. Плочите и бордюрите не са изрязани правилно, а се пълнят с малко бетон ронещ се на втората седмица. Липсват хора, но дори тези служители не са обучени, нямат достъп до правилната техника и не им се плаща достатъчно. Твърде малък пазар сме, че фирми да дойдат за няколко тротоара от други държави, а и мафиотските схеми по-горе ги гонят. Материалите не са достатъчно добри, дори да има сложени изисквания.

Специфични изисквания, схеми и планове

За да може да се аргументира използването на 5 см. тежки плочи вместо 1.5 см. или специални бордюри с изрязани плочи около тях или многослойна основа от точно определен чакъл, а не каквито строителни отпадъци фирмата не е успяла да изхвърли вероятно нелегално някъде, трябва да е разписано ясно и недвусмислено в стандарт и схеми за тротоарите. Предложения за такива е имало доста през времето, но или не са били технически издържани отвъд шарените картини, или просто не са били придвижвани в Столичния общински съвет.

Именно тяхна е отговорността за приемане на такива изисквания, схеми и планове. Аналогично могат да изискат разработването и да приемат разписана единна визия на фасадите в централната част или да засилят вместо да зачеркват, както явно се готви икономическото мнозинство, изискванията за озеленяване на нови сгради. За да може да се изисква качество като описаното горе, трябва да се стъпи на такава схема. Именно това имат във Франкфурт в различни варианти и всеки район си избира специфика и дори цветове.

Паркиране върху тротоарите

Никой тротоар не се прави с идеята да може да се паркира върху него. Това би оскъпило значително процеса, особено предвид увеличения брой тежки джипове из града. У нас всеки паркира където си иска и се кара като му направят забележка „ма къде да паркирам другаде“. Новите тротоари в София масово се използват за паркоместа. Това се вижда дори и особено когато тротоарите са пред училища и детски градини точно когато десетки деца трябва да минат точно от там. Доколкото изпълнението е лошо като цяло, именно паркирането е основна причина за скапването им.

В Германия за паркиране като този горе се плаща 100 евро глоба на момента. Няма нужда от катаджия на място – просто снимка от някой, където се вижда номера и мястото. Дори да стъпиш с гума на бордюра, което неизменно го чупи с времето, значи глоба. У нас имаме изключително странна нарочно бюрократизирана система с предразполагаща към корупция и отказ от отговорност, в която практически не се глобяват повечето нарушения, а събираемостта е плачевна. Столична община няма право да налага глоби, за това, че им чупи някой тротоарите. Само ако са паркирали в зона. СДВР не приема да използва камерите на общината, не следи за минаване на червено или престрояване на кръстовище и масово не налага глоби. Никога не са взимали подписаните с електронен подпис сигнали от Гражданите или собственият им мейл за сигнали, например, за разлика от останалата част от страната.

И не, колчетата не решават нищо. Тротоарите и без това са крайно тесни с всички лампи, стълбове, дървета, кофи за боклук, стълби на нечий магазин или щъркели на някой бар или направо маси на заведение наблъскани така че и сам човек да не може да мине, а какво остава за детска или инвалидна количка. Тук се налагат законодателни промени даващи повече лостове на общината и възможности за гражданско участие, както и автоматизация на процеса както на установяване, така и на връчване и налагане на глобите.

Какви други причини смятате, че са замесени тук? Ще ми е интересно да го обсъдим в коментарите.

Наскоро в групите в район Изгрев, София се отвори тема за ремонти с публични средства направени изглежда приоритетно пред новия хотел на 4-ти километър. Писал съм за това преди. Районният кмет отрича да има връзка, но нов асфалт на навярно най-разбитата улица в района е положен буквално до гаражите на сданието, а парк в края на района до булеварда беше направен скоростно точно след като заработи хотела при множество проблемни детски площадки и паркове до училища и градини из целия район.

Има съмнения за доста проблеми около разрешенията на самия хотел, озеленяването му и огромния билборд, който са направили. Обърнаха се към мен обаче в една група с принципен въпрос – как се очаква с толкова ниски местни данъци да се оправят градинки, паркове, детски площадки и цялата инфраструктура.

Отговорът ми се получи доста изчерпателен и тъй като не обичам да обяснявам едно и също на много места, ще го поместя тук с дребни корекции, за да препращам към него в бъдеще. Сложих и няколко линка към стари статии, в които съм разгледал в детайли аспекти от темата.

Новото строителство има задължителна озеленяване, което трябва да се поддържа. Често не се прави въобще или недостатъчно или не по изискванията или просто 2 до 5 години каквото има като зеленина се бетонира за паркоместа. Отговорност на районният кмет е да не го допуска, но не го прави. Подавал съм много сигнали за такива проблеми, но или ги заравя, или зачерква без реални проверки.

Ако се поддържа въобще, както е в комплексите, това идва от таксата на сградата. Решава се от блока, но като цяло не отиват повече от 5 до 20 лв. на месец. Това обаче е само за прилежащата зеленина към имота.

В квартала, където живеех във Франкфурт, нямаше такава такса, каквато говорите. Имаше си такса към блока отново за прилежащата зеленина. Парковете и зеленината в квартала се поддържаха от данъка на жилищата. Всеки град в Германия има различни политики и такси. Често по квартали е различно дори, особено в историческите части. Във Франкфурт имаше дори обществени съвети по квартали, където да се обсъждат и поставят такива теми. Понякога и да се налагат местни такси за определена цел. В някои села, поне в Хесен, карат живеещите според зоната да плащат част от разхода за ремонт на пътища, тротоари и зеленина. Не е пожелателно и стига десетки хиляди. Чел съм за случаи, в които хора продават къщите си заради такива наложени такси.

В София всичко на общинска собственост се поддържа от бюджета на общината. Той идва както от данъците на жилищата, така и от доста други проходи като такси за строителство, продажба или наеми на общински имоти за сгради, търговски площи и билбордове и прочие. Голяма част идва директно от държавния бюджет, както и конкретни целеви програми – предимно за инфраструктура. От същият бюджет идва чистенето на улиците, махането на снега и прочие.

Дали софиянци биха се съгласили на нова такса е спорно. Повечето по-скоро не, защото не смятат, че ще се използва рационално. Пример са таксите и глобите за паркиране, които трябваше да отиват за ремонт на тротоари и пътища, но потъват предимно в частни ръце заради ръководството на ЦГМ.

В този смисъл проблемът си остава управлението на сегашните приходи и да се покаже на жителите на града, че ако дават повече, ще получават повече. Отделно го има политическия аспект, че СОС в сегашния си формат може и да приеме вдигане на данъците, но предвид историята му ще ги натика в общински фирми с лошо управление, за да изтекат, а вината за това ще прехвърли на общината. Разбира се, харченето на публични средства в полза на няколко едри инвеститори, а не мнозинството живеещи в един квартал, каквито съмнения има нерядко, също разрушава доверието, че се използват целесъобразно. Не на последно място в зависимо какъв данък се вдига, вероятно ще трябват законодателни промени, за да се предвиди новата схема от ставки и намаления за първо жилище и/или необитавани такива.

Определено данък жилища е много нисък. Говори се отдавна за вдигане на процентът от данъчната оценка, особено за второ и трето жилище и такива, в които не се живее. Не бяха приети предложенията, а Конституционният съд излезе преди години с доста странно и изпълнено със съмнения за лобизъм решение, че не можело данъка да зависи от използването на даден имот. Миналата година имаше инициатива да се преизчислят данъчните оценки на реални пазарни цени, защото сега са многократно по-ниски, но беше блокирано отново от икономически интереси. Местните данъци и много други такси се изчисляват на база данъчна оценка. Та има много законодателни и нормативни инициативи за това, но се блокират по политически или лобистки причини в СОС и НС.

Друг важен детайл е, че в София много зелени площи всъщност са частни, а не държавни. Особено междублокови пространства. Затова направих карта на известната собственост в 25 български града, за да може всеки от нас да провери. Общината няма задължение, а в известен смисъл и право, да поддържа тези площи. Понякога хора от квартала се хващат и ги оправят, включително с пейки и алеи. След това се появява собственика, загражда и строи. Има отново редовно инициативи да се изкупят тези пространства, както и аналогични в паркове, но са нужни милиарди евро за целта. Имаше шанс да струват стотици милиони и по-малко ако по времето на Фандъкова бяха използвали възможност в закона преди повече от 5 г., но отчасти нарочно не беше направено.

Иначе детските градини и инфраструктура се плащат често от държавния бюджет или европрограми. Компенсациите за неприемане на дете в градина или ясла, например, са от държавния бюджет. Има и доста държавни имоти, за които отговаря държавата или държавни фирми, но буренясват.

Още информация по тази тема:

• Каква е собствеността на земята в България?
• Бетон и кора – бутафорното озеленяване в София
• Що е то презастрояване и има ли почва у нас?
• Зеленият ринг на София и елементарното беззаконие закотвено около него
• Малък пример как липсата на контрол прави градската среда опасна
• Малък пример как липсата на контрол вреди на градската среда

Започнаха отдавна показвайки нарастваща нетърпимост на младите в страната срещу неспособността на управляващата класа да се справи, но и разбира се срещу бруталността на методите им. Спомням си преди 10 години имах няколко интервюта с иранци търсещи да емигрират в Европа със семействата си. Единият практически беше написал техния аналог на Борика. Всички разправяха едно и също – не съм сигурен дали утре ще намеря лекарства и храна за децата си.

Последваха редица инциденти с убити жени, жестокости, международни проблеми, санкции, хаосът на Тръмп и войните на Путин. Всичко това повлия на икономиката и живота на иранците. Кум се опита да смекчи нещата, като допусна по-умерени кандидати за президент и смекчи някои режими, но това не помогна много. Двама от тези, които интервюирах преди 10 години, помогнаха на още 20 семейства да се изнесат към Германия – лекари, професори, инженери.

В последната година Иран се сблъсква със стара криза, но особено тежка сега – безводие. Това е нещо, което ще виждаме все повече в близките години заради климатичните промени и особено в южна Азия. Сега следим на живо как се отразява на една сравнително развита държава. Редица язовири са пресушени и заедно с лошото управление на водите в следващите седмици може да се окаже, че милиони ще трябва да бъдат евакуирани от Техеран.

Това е същността на протестите сега. Доколкото религиозното и политическото влияние на Кум не е намаляло сред старите, идва едно младо поколение, което не ги разпознава като авторитет и иска решение на проблемите в ежедневието си.

В тази ситуация хаосът в щатите, парализата във външния им департамент и експертната им неспособност им да формират някаква смислена външна политика донякъде е добра новина за протеста. Тръмп вече обяви, че ще ги подкрепи, но нито има идея кои са, нито как всъщност ще им помогне, нито е оставил някой около себе си или в администрацията, които да има идея или да смее да му каже. Казвам, че това е добра новина по принцип за Иран, защото историята ни учи, че всеки път като щатите се намесят там става по-лошо – след като наместиха диктатор фен на мъченията, превръщането на Техеран в порнoгрaфска столица на Азия и ограбване на ресурсите на държавата, създадоха плодородно поле за наместването на религиозните фанатици опиращи се на по-ниско образованото мнозинство от населението. Нищо учудващо. Дано да не се повтори пак сега.

За района това ще е добра идея, защото подобно на Русия, за Иран външната политика означава да дестабилизира чрез проксита. Последно бяха Хутите, а традиционно Хизбула и Хамас. Последните се подкрепят и финансират от Нитеняху, за да може да радикализира съвсем управлението на Израел, но е факт, че макар с осигурени от него пари ракетите идват от Иран. С промяна на модела вниманието на Техеран ще се обърне навътре. Отново подобни на Русия практически целият им разузнавателен и военен ресурс е организиран към опазване на вътрешния ред, но при масови протести това ще се разпадне. Да се надаваме поне, че няма да има разпадане на самата държава, защото това ще доведе отново до местни радикални групировки и колониални интереси. При Афганистан и Пакистан това доведе като страничен ефект до спиране на усилията за елиминиране на полио и връщането му на места след като фанатици с аргументи идентични на родните антиваксъри избиваха лекари и здравни работници.

И доколкото протестите са значителни, енергията на GenZ е голяма и проблемите са сериозни, ако завали в близките два месеца и напълни язовирите, може да останем само със снимки като тази от протестите преди две години срещу убийството на Махса Амини – визуално силни с голям отзвук в Европа, но малък дългосрочен ефект. Затова нека ги подкрепяме и търсим как да помогнем не само на думи, но да бъдем реалисти какво се случва на терен и че всъщност нямаме идея или аналог в Европа. Решението трябва да дойде отвътре – също както при ситуацията в България.

И напомням като четем за GenZ в Иран да не съдим за мотивацията и опита им по клишетата от щатите или по тези в България, както и съответно да не правим паралели с протестите у нас. Описах защо наскоро опитвайки се да определя какви са поколенията у нас.

Разговорите за поколенията и зодиите си приличат много – обичаме да им приписваме групово поведение, решителност, мнения и дори ниво на интелект. Дали те наистина влияят толкова определящо на групи от хора на близка възраст е въпрос на дебати. Споделено е мнението обаче за регионални особености според исторически и социален контекст. В България може да се говори за GenZ, но характеристиките и политическата им тежест ще е далеч по-малка от други държави и отколкото много се надяват. Решенията им обаче ще предопределят каква ще е България в следващите десетилетия много повече, отколкото ние или родителите ни и за това има добри причини. За съжаление, прекият политически и изборен ефект на GenZ е много по-малък, отколкото ни се ще. Затова е важно да вдъхновяват и да убеждават по-старите, за да имат шанс в България. Това сякаш ще е същински трудната задача – да повярваме и да ни е грижа за децата ни.

Най-краткото обяснение би било, че GenZ са онези, които нямат представа от къде идва лафа заложен в заглавието. Това обаче не би ни било особено полезно. Всъщност, в последните седмици доста хора се питат точно това в контекста на идващите избори и политическото бъдеще на България като цяло. Тук не се опитвам да предвидя дали и как ще гласуват младите, а кои са, как може да определим поколенията в родния контекст и има ли въобще смисъл.

За това стана дума, всъщност, преди няколко дни, когато споделих графиката на Землевеж с възрастовото разпределение на хората в България според най-често срещаната дефиниция на поколенията. В коментар под споделянето ми авторът на Земелевеж Иван Люцканов спомена, че му се ще да намерим дефиниция на тези поколения или аналогични в България. Именно това ще се опитам да направя тук.

Първо, трябва да се спомене, че като цяло концепцията за поколенията е крайно измислена и размита. Адам Коновър преди почти десет години обясни добре защо са глупави като цяло и създадени в голяма степен от рекламната индустрия, както много други популярни концепции. Преди две години обсъди темата в подкаста си по-широко, ако ви се гледа. Така или иначе, използваме думи като милениъл, GenZ, бумър в голяма степен заради популярната култура идваща от щатите и ги използваме за кратко събирателно особено за икономически и политически активните млади. Хората обичаме да слагаме другите в кутийки, да разделяме и така да се самоопределяме. Лесно е и е удобно, макар навярно да създава повече неясноти, несигурност и грешки, отколкото си струва. Долу виждате как Pew Research са ги представили. Имат добра статия за границите между поколенията. Критикувах ги за тяхно изследване преди години за религиозността по държави, та приемете написаното с условностите им, както и всичко в този блог.

С това наум, трябва да се каже отново, че макар често да четем за конкретна година за начало и край, границите им са силно размити, а вариацията в тях е голяма. Хората сме различни и приемаме света различно. Отделно в рамките на едно население има много малцинства, които биват повлияни драстично от конкретни събития и промени докато множеството не ги забелязва. Спин епидемията е такова поне преди да осъзнаем, че не засяга само хомосексуалните и започва да се изследва. Има и на вид прости неща, които имат огромен ефект, но го осъзнаваме по-късно. Пример е ниското колело, което е дало независима физическа мобилност на жените и в ретроспекция се смята за един от ключовите фактори за еманципацията.

Това важи с още по-голяма сила когато излезем от щатите, за където са горните дефиниции. Истината е, че поколенията така дефинирани са обосновани с конкретни социални, политически и природни събития, които влияят драматично на това как хората преживели ги възприемат света, взимат решения и живеят. Втората световна война оформя възприятията на върналите се от фронта също както терористичния акт на 11 септември в щатите наклони политическите пристрастия, също както дигиталната революция, взривът от масови престрелки в последите 30 години, пандемията, дълговата криза и прочие.

Какво общо има това с България?

Наистина повечето от тези събития не са основополагащи за голяма част от света и особено България. Затова трябва първо да разберем кои са ключовите повратни точки у нас. Тъй като не търсим урок по история, нека се фокусираме върху последните 40-тина години.

Има няколко очевидни – 1989, 1997, 2007. Самият факт, че не се налага да обясня какво се е случило тогава дава идея колко дефиниращи новата история са.

В допълнение трябва да споменем войните в процеса на разпадане на Югославия и особено бомбардировките през 1999. Доколкото постоянно четем и гледаме войни, знаейки, че са толкова близо до нас неизменно определя отношението към темата за война в Европа повече отколкото хора, които просто го четат в последствие. Войната в Украйна сега би следвало да има същия ефект, но в действителност не я усещаме сякаш толкова близо. Преживяваме я предимно през бежанците и политическата пропаганда. Но и това възприятие е различно при онези, които си спомнят падналите ракети от нашата страна на границата. Именно за това правим това упражнение тук.

Други важни промени са безвизовото пътуване в Европа през 2001 г., отпадането на ограниченията за работа в Европа около 2014-та и масовата миграция през 90-те. Демографски, икономически и социално огромният брой хора, които напуснаха България има огромно влияние. Освен с броят хора в съответните групи, за което ще говорим после, това повлия на структурата на въпросните възрастови групи, кой остана, защо и как възприемат света.

Тук не събитие, а дългосрочен процес като миграцията има също трайна роля – да имаш роднини в чужбина, от които да зависиш финансово или най-малкото да научаваш неща, да преживяваш сам работа или живот в чужбина с всички плюсове, минуси, компромиси и възможности да научиш нещо, сблъсъка с чужди култури, политически системи и ситуация и базата за сравнение, които позволяват. Ефектът от тези обаче е доста труден за преценка. Доколкото почти всеки има близък живеещ в чужбина, стотици хиляди са работили временно и над милион са напуснали страната, а доста вече се връщат, дали са разширили кръгозора си и са научили нещо се оказва, че зависи изцяло от това с каква нагласа са тръгнали. Като пример, познавам твърде много хора, които работят и живеят в Германия, но мразят нея, еврото и всичко, което им е дало тази възможност. В другата крайност познавам доста, които възхваляват Германия без да се опитват да вникнат в социалните и политическите процеси и проблеми, поне докато не ги засегнат директно.

Покрай конкретните събития бихме могли да вземем пандемията от 2020-та. Тя обаче е твърде скоро и доколкото промени много животи що се отнася до светоглед тепърва ще видим дали има отношение към политическо и икономическо поведение в допълнение на вече видимите в очакванията към работното място и гъвкавостта.

В другия край на разглеждания период би трябвало да разгледаме и т.н. Възродителен процес, през който около 360 хиляди българи от турски произход са изселени насилствено в Турция. Това е предшествано с насилствена смяна на имената, протести, силовото им потушаване и дори терористични актове. Потомствената травма от тези събития не може да бъдат пренебрегвани за живеещите сега в районите, изселниците ни в Турция и децата им, голяма част от които са се пренесли в страни като Германия. За съжаление, доколкото се споменава като бележка в историята, нищо от това не се изучава сериозно в училищата и не се дава възможност да се разбере колко брутално и абсурдно е било отношението ни като общество към една част от него. Така изселването на стотици хиляди не е тема за голяма част от обществото, но със сигурност е определяща за една немалка част от нея дори да не е непременно компактна в даден район на страната.

Разбира се, има много други международни и строго локални събития, които определят как биха гласували хората в даден район или свидетелите на едно събитие. Ще се концентрираме на национален мащаб, защото иначе навлизаме в местна политика.

Като допълнително четиво по темата препоръчвам изследването на Тренд за профила на избирателя през изборите октомври 2024, тази статия на Медияпул за политическите възгледи на младите е Европа, доклада на Националния младежки форум за изборите през юни 2024 и годишниците на НСИ за демографията през 1985 и 2005. Последните данните са в Инфостат.

Поколение BG

Може би бихме могли да измислим някакво различно разпределение или брой на поколенията. Разглеждайки събитията открих, че ще е полезно и честно казано по-удобно да използваме същите възрастови групи. След това съпоставих три ключови възрасти през живота на родените в последните 60 години – 15, 22 и 45.

Чувството за принадлежност и автономност, разбирането за света, обществото, отговорностите, движещите сили и политиката като процес започва да се заражда доста рано. Особено когато те се обсъждат в обкръжението, са актуални теми и засягат пряко ежедневието на детето. Според мен обаче на около 15 години може да говорим за далеч по-дейно изразяване на позиция, активност по тези позиции и физическа автономност, която го позволява. Има и някакво ниво на зрялост за разбиране на изброените процеси. Не разглеждам формалната възраст на пълнолетие, когато човек може да гласува или шофира. Вместо това взимам 22 г., когато относително хората започват да стават икономически активни – започват сериозна работа, взимат ипотека, заформят семейство.

Тук може би бихме могли да разгледаме като водораздел възрастта на раждане на дете, но през последните десетилетия тя расте постоянно. Така по-скоро е функция на всичко останало, което обсъждаме. Затова се спирам на 45 години. Както всичко останало и тази е условна, но според изследвания, които намерих, се счита често за приблизителната фаза в живота, в които сме далеч по-малко склонни към промяна, да приемем нови идеи и концепции и като цяло се осланяме повече на миналото и как ни е карало да се чувстваме, отколкото искаме да оформяме бъдещето. Някои биха нарекли тези убеждения консервативни. Този термин обаче твърде много се свързва със съответните политически движения в щатите и Англия. У нас обаче често е смесица от широк политически спектър и остарели социални норми често налагани по политически и религиозни причини в миналото.

Тезата ми е, че кръстосвайки тези ключови възрасти с изброените събития може да определим групиране относимо към България на хора, чиито убеждения по политически и социални теми са се оформили по аналогичен начин. Не, че убежденията им са идентични, а че са реакция на еднакви стимули, които се различават от приписваните на същите възрастови групи в щатите и други европейски държави.

Boomers или Последното соц-поколение – 1946-1964

Това е поколение израснало, изучило се и започнало кариера в социализма. Градили са нещо в живота си, което се срива. Доста все още не разбират съвсем защо, въпреки разсекретените документи. Доколкото повечето искат новооткритата свобода, всъщност не са подготвени да я използват и не знаят каква отговорност носи със себе си. Към настоящия момент това са пенсионерите в България. Голяма част от тях са прекарали промените вече във възрастта отхвърляща новото. В същото време солидна част от трудовия им стаж е в несигурните години на 90-те и нерядко имат проблеми с пенсиите заради липсващи документи, работа в сивия сектор или безработица. Преживели са в икономически активна възраст краха на социализма през 80-те, хаосът на 90-те, възхода след 2000, влизането в ЕС, кризите, мутрите, олигарсите и местните велможи. Именно през 70-те и 80-те това поколение постави основите на демографския преход с рязко намаляване на броя деца и началото на увеличението на средната възраст на първо дете. Към 2024-та формират 24.3% от населението живеещо в България. Заедно с останалите пенсионери са 32.6% от гласоподавателите в страната.

GenX или Изгубеното поколение – 1965-1980

Тук някой може да направи връзка с „изгубеното поколение“ в щатите и има определен смисъл. Така наричам онези, които в края на социализма тепърва влизат в икономически активна възраст. През кризисните години на 80-те и 90-те се е наложило да формират семейства, да започнат работа, да градят дом и стабилност. Всичко това в крайна несигурност и недоимък. Доколкото немалко успяха, научиха се, създадоха бизнеси и кариера, много винят обстоятелствата, обществото, предишната или следващата система, правителство или пазар за пропуснатите си години. Заради кризите именно те отлагаха най-много да има деца и емигрираха най-много, съставяйки същността на демографската дупка през 90-те. Това е поколение, което тепърва ще влиза в пенсия и във фаза, в която ще има навярно най-сериозните социални и финансови проблеми от всички изброени групи. Представляват 23.8% от населението и 26.3% от гласоподавателите.

Millennials или Технологичното поколение – 1981-1996

Това е поколение, което стана свидетел на кризите в края на 80-те и 90-те, на войните в Югославия и влизането в Европейският съюз, но в по-голямата си част като деца или странични наблюдатели. Знаели са, че това са важни неща по реакциите на възрастните, но липсата на зрялост и икономическа активност не позволява да се оценят пряко тези събития. Все пак тези събития в голяма степен определят убежденията им, що се отнася до икономика, социални и политически въпроси. Това поколение е навярно първото, което пътува толкова много и е толкова свободно още от младини. Това поколение започна първо и най-основно да използва технологии, трансформиращи из основи търговия, комуникация и работа. Липсата на толкова сериозни травми от соца и 90-те и опита от Европа, сблъскването с различни хора и култури влияе на разбиранията им. Това не значи непременно, че са попили либерални идеи, а че промените са им далеч по-голям фактор от предишните поколения. Представляват 27.4% от населението и 30.3% от гласоподавателите.

GenZ или Европейското поколение – 1997-2012

Наричам ги „европейско“, защото в родния контекст са първото поколение, което в съзнателния си живот познава само свят, в който България е в Европейския съюз, може да се пътува свободно, има свободна търговия и достъп до съдържание и информация. Сериозно се подценява ефектът от това, но той е и двуяк. Също както незапознатите с недъзите и откровените ужаси на социалистическото управление се хващат на аналогични популистки лозунги, така има риск непознаващите „какво беше едно време“ да се подведат по призиви за изолация и идеи вкоренени в националистически и религиозни концепции. Белези за това се виждат сред най-младите гласоподаватели в цяла Европа и България не е изключение. От друга страна, приемането на горната свобода не за даденост, а за отправна точка създава предпоставки за значителен напредък както икономически, така и социално.

Друг важен аспект е, че това е поколението, което преживя пандемията в рамките на образованието и началото на кариерата си. Доколкото много твърдят, че това ги прави по-зле подготвени, паралелно с това твърдят колко безполезно е образованието в България. Т.е. така или иначе не би трябвало да има значение, ако и двете са верни. Със сигурност обаче дават основа за очакванията към работното място в бъдеще, което има потенциал да промени не само търсените ефекти в градската среда, но и да засили децентрализацията на работната ръка в България в другата крайност. Не на последно място, това е поколението, което тепърва ще взима решения да има деца. Никакви парични стимули, патриотични песни, лозунги по партийни седенки, дядовци в костюми мислещи си, че оправят демографията с комисии, законопроекти и доклади нямат значение. Това е поколението, което ще определи каква ще е раждаемостта след 30 години и настроенията, притесненията и плановете им зависи изцяло от това каква среда и сигурност ще създадем в България в идните няколко. Зависи от всички нас, тъй като това е най-малкото поколение поради същите тези решения на последните две. GenZ са 14.8% от населението, но само две трети са пълнолетни днес и така са едва 10.8% от гласоподавателите.

Какво от това?

Да разделяме населението на случайни групи с ефектни за clickbait заглавия имена е по принцип безпредметно. Демографията от своя страна е важен и лесен за предвиждане сбор от процеси. При еднаква фертилност не може да очакваме много повече деца при условие, че няма повече жени в детеродна възраст. Дори да са се родили много преди 30 години, когато една трета от тях напуснат страната, не може да очакваме, че децата им ще се родят в България. Когато мъжете не се грижим за здравето си и умираме на инат на 45, няма как да очакваме смъртността да не е висока. Също когато хората над 60 са повече от тези под 30 не може да не очакваме да не изглежда, че в България умираме най-много в света, докато в действителност ситуацията да е съвсем друга. Няма политическа или социална мярка, която да промени смислено това в следващите 10-20 г., защото математиката е ясна.

В последните седмици се говори много за поколението GenZ, защото изведнъж всички забелязахме, че съществуват. Забелязахме ги на протестите, с плакати, с искания и очаквания. Поканиха изявени младолики членове по медиите да говорят, но не защото искаха да чуем нещо, а като клиширан поглед над човешка история, която да забравиш утре. В немалко случаи медиите бяха изненадани донякъде неприятно за лично тях. Всички се обнадеждиха, че бъдещото поколение ще оправи България. По-възрастните показваме единствено, че пак чакаме някой друг да го стори.

Истината е, че това няма как да се случи. Гледайки участието в изборите до сега, най-активни избирателно са хората между 30 и 39 – 14.4% са от населението, а формират 17.8% от гласувалите. Т.е. 23% по-голяма активност от средното. Следват тези между 40 и 49 – 18% по-голяма активност от средното. Дори тези под 60 години гласуват повече – 9%. Ако забелязвате това са GenX и millennials – или както аз ги наричам изгубеното и технологичното поколение. Тези под 30 години или приблизително сегашните GenZ гласуват средно с 6% по-малко от средното. Дори пенсионерите гласуват повече, макар доста по-малко отколкото си мислим. Дори обаче да излязат да гласуват и да достигнат рекордните 80% активност удвоявайки тежестта си във вота, те едва ще достигнат този на родителите им – GenX.

Затова освен в активността, борбата им ще е да убедят именно родителите си да подкрепят това, което искат, Българията, която очакват и Българията, в която биха искали да живеят. Звучи наивно, но е навярно единственото, което би сработило в този момент. Очакваме много от най-малкото поколение – да има повече деца и по-рано, да работи здраво с по-висока добавена стойност, да разпознава манипулациите, популистите и фалшивите новини навигирайки сложна вътрешно- и външнополитическа обстановка.

Все неща, които нито едно от другите няколко предходни поколения не направи. Поне не в мащабите, които са нужни и които очакваме сега. И да, оправдаваме се с обстановката, с тежките кризи, с несигурността, с политиката и войните наблизо. Гледайки ситуацията сега сякаш не си даваме сметка, че същото ги чака и следващите. В крайна сметка обаче това беше наше решение и последствията ги жънем днес. Ако очакваме тия следващите да взимат по-добри решения, включително за нашите старини, може би трябва да мислим – и гласуваме – повече за тях, а не гледайки само себе си.

Преди бях писал доста за ситуацията в спортен комплекс Диана в Дианабад, София. Повод за това беше един конкретен парцел със стара къща, която беше бутната, за да се направи автомивка. Тогавашния спортен министър Кралев директно заяви, че искал да си мие колите на министерството там, а районния кмет Георгиев ходотайстваше из протестиращите живущи из района да не правим проблеми, защото „много хубаво щяло да стане“. В действителност целта беше да дадат автомивката на Сталийски – приятелят на Борисов, за да обслужва заведението му построено отново в същия комплекс, което е на метри от въпросната автомивка. Тогава той държеше за жълти стотинки и големия открит басейн.

С протести и разкрития какво се случва строежът беше спрян. Тогава беше установено също, че са построили подпорна стена, която е незаконна, тъй като е над 120 см. и няма изрично позволение. За това видяхме писмо от строителен надзор, но без последствия. Бяха излели и много бетон въпреки наличието само на едно скрито от Фандъкова разрешение за поставяне. На нито един от многобройните сигнали след това, че все още има опасна незаконна стена не беше отговорено. Така си стоеше почти пет години.

Преди няколко седмици това се промени. Хора с джипове и охрана започнаха да оглеждат обекта и решихме, че пак се готви подобна схема. Започнаха да разчистват мястото. Подадох отново сигнал за незаконната стена и въпроси до общината и министерството какво става.

Междувременно открих конкурс на страницата на Национални спорни бази за точно това място – щели да правят игрища за падел. Такива вече има няколко от другата страна на комплекса – близо до общинските имоти, които ГЕРБ-НН иска да преотстъпва на за още жилищни сгради. В случая пак е добре, че това, което се планира е свързано със спорта. Проблем, разбира се, е че за тях също няма разрешение за строеж предвид цялата инфраструктура, стълбове и стени, които са изградени. Осветлението и пиянските компании създават проблеми на всички живеещи наоколо и за това също има сигнали, включително до НСБ. Сегашните кортове, впрочем, са на мястото да игрището, където Борисов риташе футбол и заради който НСО бяха официално забранили полета на дронове. Но поне темата сега пак е спорт.

Впрочем, наемът ще е вероятно 900 лв. на месец за 750 кв.м. площ, което е абсурдно малко. За аналогична сума се дава малкия гараж/сервиз поместен в трафопоста непосредствено до обсъжданото място. Говорят за инвестиция от 150000 лв., но за такава не може да става дума при условие, че няма разрешение за строеж, т.е. няма какво да се облагородява на мястото. Всичко, което ще бъде изградено с – или по-вероятно без нужните разрешения за поставяне – задължително трябва да се премахне след края на договора и най-вече след максималния 5 годишен срок на разрешението за поставяне. Точката с инвестициите често се използва за оправдаване на отдаване на държавни имоти почти даром на частни интереси, особено предвид, че често тези инвестиции са практически безотчетни, невъзможни за доказване и/или по надути фактури за бързо амортизируеми бараки или други елементи. Не е нужно да гледаме по-далеч от ресторанта на Сталийски, където минаха с подобно обяснение. Но поне става дума за спорт в случая според заявките им та нека оставим това настрана.

Трябва обаче да е законно. Проблемът с незаконната стена остава. На сигнал до районния кмет той отговаря, че наистина стената е над 120 см. и наистина е изградена покрай разрешение за поставяне. Т.е. липсва друго разрешение и е незаконна. В същия отговор обаче пуска предписание да се обезопаси като се довърши и излее още бетон. Като причина посочва стърчащата арматура, за която сигнализираме години наред. Сега обаче ефективно задължава НСБ да лее още бетон. Няма отговор на искането да бъде отменено предписанието като незаконосъобразно. От ДНСК отговориха, че всичко това е изцяло в отговорностите на районния кмет и общината като цяло.

Този отговор и предписание обаче са изготвени и пристигат следобеда на 12-ти декември. По обяд на същия ден НСБ отварят офертите за отдаване под наем на мястото. Още не се знае кой е спечелил. НСБ отговориха, че ще стане ясно до края на годината. Сутринта на същия ден на мястото вече се слага арматура и се готви за леене на бетон. Поредицата от събития и действия на НСБ, районната администрация и работниците с неизвестен поръчител най-малкото създава впечатление, че вече всичко е решено и платено отдавна, а каквото е нужно се узаконява и скрива в последствие.

В последната седмица пък подготвиха цялото място за бетониране и запечатване на почвата. Отново без каквото и да е разрешение. Нито изнесоха горния почвен слой, нито има табела за строеж, нито обезопасяване на площадката. Леенето на бетон надхвърля дори опита на районния кмет да узакони подпорната стена. Бързат докато строителен надзор не гледа.

По някое време звъннах на НСБ представяйки се за заинтересован от конкурса. Попитах дали има проблеми с мястото, дали има разрешение за поставяне като искат да правят игрище, дали наистина стената е незаконна. Казаха, че нямат нищо и не знаят за стената, но като мине конкурса отговорност на наемателя ще е да вади и узаконява каквото е нужно, а явно и да понася разходите и щетите от сегашното състояние. Този отговор е повече от странен предвид, че НСБ като собственик е единственият, който може да изважда разрешения за това място. Именно на тяхно име е и от тяхно име е строежът на ресторанта, където Котараците и Борисов си правиха редовни срещи. Впрочем, ако се чудите защо на картата долу имотът е отбелязан като частен, това е защото НСБ не са вписали никакъв акт за собственост в имотния регистър, както и за много други спортни обекти. Така по косвени сведения Кадастърът я определя като частна.

Днес директорът на НСБ Пламен Манолов ми отговори на част от въпросите. Настоява, че сигналите и твърденията ми до сега са били тенденциозни – особено това, че спорния комплекс бил само за спорт, но се е вслушал в тях и ще прави спортна площадка. Не отговаря за установената за незаконна стена, а само, че всичко ще бъде със съответните разрешителни. Ще разберем за кой е предопределена в следващите седмици. В същото време няма обществена поръчка и не е ясно кой всъщност инкогнито лее бетон на даденото място, няма разрешение за това и работниците попитани на място смутено не отговарят. Всъщност, за разлика от други държавни фирми НСБ са една от малкото, които няма никакви обществени поръчки. Празни са съответните секции на сайта им, решенията са трудни за намиране, изчезват или се изменят на страницата им.

Прекрасно е, че комплексът ще се използва повече за спорт. Както бях писал преди време – по-голямата част от територията е за други дейности включително автосервиз в бивш трафопост, складове и магазини, ресторант и кафе, платен паркинг, който не издава касови бележки и почти сигурно не отчита оборот и прочие. Защо обаче трябва да се прави незаконно всичко това? Защо не се узаконят нещата и не стане всичко на светло вместо да се укриват документи и изпълнители? Всичко напомня как преди години членове на борда на НСБ ми звъняха с молба да съм спрял със статиите по темата и да се ровя в темата със Сталийски и Борисов. Сега поне получавам официални отговори от тях. Дано отговорят и за прожекторите тормозещи живеещите около съществуващите площадки за падел, а районната община – защо години не отговаря на сигнали докато някому не е угодно това.

В последствие при прехвърлянето към НЗОК направих анализ на същите и показах, че всъщност почти са спрели с решения за финансиране, забавят много други, не обновяват регистъра и информацията за родителите и цялостно процесът не работи независимо, че времето е от критична важност за много от тези деца. Последва размяна на отговори с НЗОК, в които се оправдаваха, обновяваха, поправяха и заличаваха записи от регистъра, обещаваха публичност, а аз отговарях отново със същите тези данни, които ще видите тук. Сведение за тези проблеми беше драстично увеличения брой кампании за набиране на средства за болни деца. Върху това увеличение навлязоха повече платформи като тази на Павел Андреев. Години по-късно не усещаме нещо да се е променило особено.

Под тази статия ще намерите списък с всички текстове, които съм изписал между 2016 и 2022 по темата, включително за набирането на средства през платформи и „търговците на надежда“, както аз ги наричам, които експлоатират мъката на родителните на деца с нелечими болести. Тук искам да покажа последните данни на НЗОК за лечението на тежко болни деца. Както винаги, ще опиша от къде са данните, какви са условностите, какво съм сравнявал, какво липсва и какво не може да разберем от тях.

Регистър и липсата на прозрачност

Фондът за лечение на деца имаше един регистър, който позволяваше да се проверява статуса на заявлението по номер и дата на подаване. От фонда и в последствие НЗОК изтъкваха, че полетата в регистъра не отразяват подходящо работата им и затова много информация се съдържа в коментари. Истината беше, че дори така много от заявленията не бяха обновявани, бяха сгрешени дати или процедури. Още от самото начало обещаха, че ще има нов регистър с повече прозрачност и в полза на родителите. За поне три години това не се случи.

В последните три години обаче направиха все пак такъв. Самата страница изглежда по същия начин, но съдържанието е различни. Позволява повече информация за експерти и комисии, искания от заявител и лечебно заведение, дали се търси оферта в чужбина от НЗОК или от заявителя, колко е заплатено и какъв е резултатът. Тоест, макар със забавяне, все пак нещо са променили. Белег, че пасва по-добре на процеса ще видите в графиките по-долу – почти няма заявление без обновен статус, та дори и да е прекратено.

Това, което виждаме обаче е, че много от полетата продължават да не се попълват. Например, това за резултатът от лечението е попълнено само за 5% от одобрените лечения. От тях 89% са „с подобрение“, 10% са без промяна, 5 случая са с влошаване и 2 – с летален изход. На база тази информация обаче не може да се направи извод за каквото и да е от останалите случаи предвид, че липсва за повечето. Отделно, че нерядко полето се използва за несвързани коментари по воденето на преписката. Аналогично в полето за изплатените суми не се съдържа никаква информация по темата – единствено номера на изходящи документи, а на места дори бележки, че има благодарствени писма от родители. Подобни неща виждаме и в други полета, както и се продължава с основно писане в бележките отдолу.

Доколкото тази информация е основно за родителите, показва, че няма особена разлика в практиката на конкретните чиновници. Разбира се, отново отбелязвам положителното, че почти всички са със обновен статус. Това обаче може да е също някаква автоматична функция, която да ги обновява като прекратени след време.

Липсва обаче почти изцяло публичност на данните и статуса на заявките. Самите заявления не съдържат каквито и да е лични данни, документи, епикризи или нещо, което да даде причина да не бъдат публични по подразбиране. Единственото, което получаваме са справки от НЗОК няколко пъти на година. Там се споменава единствено статистика за брой получени и одобрени заявления, но и изплатени суми, за какво е плащано и за къде. Броят заявления може да ги потвърдим чрез данните в регистъра, но нищо от останалото не можем нямаме изходните данни.

От тях разбираме, че е имало само 191 одобрени лечения в чужбина за първите 9 месеца на 2025-а или 8.5%. Разбираме, че са изплатени 55.6 млн. лв. на болници. Половината на СБАЛДБ проф. Иван Митев следвана от 12 млн. за университетската в Пловдив. От тези пари 8 млн. са за лекарства като половината са отишли за болницата Токуда без да има някакво лечение там. Има всъщност още доста детайли, включително детайли какви лекарства за закупени като кодове. Липсват обаче количества и връзка с конкретни случаи и начин да се проверят защо и кога.

Методология

Данните, които разглеждам са заредени от регистъра и не съдържат идентифицираща информация за отделните случаи. С огледа на изписаното до тук не може да съдим по тях дали и колко пари са изплатени на кого, както и каква е успеваемостта на различните лечения, трансплантации и други процедури в България и в чужбина. Доколкото има някои индикации за разпределението на пациентите от справките, за да знаем какво се случва следва НЗОК да предостави всички документи за изследване без да са публични. Има механизми за това и такава роля е имал обществения съвет преди години. НЗОК се слави като черна дупка за информация по принцип, та дори потвърждението на публикуваната статистика е трудна.

Друга особеност на обновения регистър е, че съдържа информация само от 2022-ра насам. Всички стари данни от 2016-та насам са изтрити. Аз обаче ги пазя и съпоставих. В справките долу включвам, например, заявленията, които са подадени през 2021-ва и решени през 2022-ра. Тях не може да открием вече.

Доколкото структурата на данните е различна, успях да съпоставя ключови метрики, които следях преди – дата на подаване и решаване, как е решен, колко експертни становища са искали, кога и колко време са изготвяни. На база на тях съм изготвил долните графики и това позволява да сравнявам с предишни периоди – от 2016-та до сега. В графиките долу виждате повечето сравнения от края на 2017-та заради особености в справките. За повече подробности и стари сравнения погледнете предходните статии от серията в линковете в края на тази.

Какво показват данните?

Графиките долу показват различни аспекти от данните на НЗОК за лечението на децата. Групират данните по дни или месеци на подаване или решаване на заявленията. В сиво съм маркирал периода на стария Фонд. Периода между март 2019 и декември 2021-ва са архивираните ми данни от регистъра преди обновяването. След януари е от новата му версия допълнени както е описано горе.

Първата графика показва колко заявления са подадени през даден месец и до какво решение са стигали. Преди 2022-ра виждаме доста без или с неизвестно решение. След обновяването на регистъра се вижда, че доста са прекратени. Тук може да предположим, че предишните „неизвестни“ са били всъщност прекратени, но това не е отразено или е било невъзможно да бъде отразено в регистъра.

Виждаме значително увеличение на подадените заявления в последните три годни. През последните няколко месеца дори заявленията надвишават натрупания куп случаи при предаването на функциите на НЗОК през март 2019-та. Виждат се двойно повече откази, макар да не може да сме сигурни, тъй като има съмнение за качеството на данните преди това. Много нерешени случаи през ноември 2025-та са тъй като данните са свалени в началото на декември.

Няма ясно обяснение защо има практически двойно увеличение на заявленията за финансиране. Бихме могли да знаем единствено като се вгледаме в конкретните досиета и сравним с тези преди това. Може да спекулираме, че е имало спънки пред подаването на заявления преди, а сега ги няма. Възможно е да има повече лекарства, които вече не се покриват от касата или променена практика на болници и лекари да ги прави недостъпни. Също, че има иновативни лекарства и лечения, които както е известно НЗОК, министерството и законодателя традиционно с голямо закъснение поемат от касата. Поради липсата на възможност да идентифицираме отделни случаи, възможно е да има многократно и допълващо искане за финансиране за едно и също дете и състояние. Нищо от тези неща не стават ясни от наличните данни.

На следващата графика виждате същите данни, но като дял от подадените през месеца. Така виждате по-добре какъв е процентът на одобрените.

Повечето случаи горе дават идея, че е възможно да има подобрение на капацитета и процесът за обработка на заявления. За това може да съдим по средното време на обработка на всеки случай. Въпреки драстичното увеличение в последните три години, виждаме всъщност по-бърза обработка на заявленията. След забавяне през 2022-ра, виждаме постепенен спад най-вече във времето, което прекарват исканията в комисия. Това време изключва чакането на експерти (в червено), но включва чакането на допълнителни документи, оферти от болници и самото решение на комисията.

В миналото критиката към работата на НЗОК бяха именно, че връщат много родителите за документи, които следва да изискат по служебен път или да имат вече, че бавят много писма и становища и прочие. Дори с тази привидно по-бърза работа, виждаме, че едва в началото на тази година НЗОК тепърва се доближава надеждно към ефективността на работата на фонда преди прехвърлянето му в касата. Всичко това – повтарям отново – не ни казва нищо за ефективността на самото лечение, правилното назначаване на лечения, успеваемостта на операциите у нас спрямо тези в чужбина и като цяло изходът за самите деца. Не показва и колко качествено се работи, т.е. дали се питат правилните хора, дали се иска цялата информация и разглеждат всички важни аспекти. Показва само колко застояват папките на бюрата на НЗОК докато децата чакат лечение.

Следващата графика разглежда случаите от друг ъгъл. Колко решения са взети през всеки месец. Няма значение кога са били подадени, а колко комисията е обработила. Виждаме отново стабилно увеличение през последните години, което говори за увеличение на капацитета на касата и подобряване на процесите им. Забелязва се значително увеличено отказване на финансиране в края на 2022-ра и началото на 2023-та, за което не виждам обяснение в самите случаи. Тези числа обаче подкрепят впечатленията от по-горе за подобрена администрация поне от гледна точка на бързина.

Тази графика е може би по-важна от предишните. Показва отново колко се застояват случаите, но разпределени по време на взимане на решението. С други думи, може да кажем от нея колко средно са чакали децата за решенията взети през даден месец. Показва по-добре натрупването на работа през времето. През ноември 2025-та например около 250 решения са били чакани средно 26 дни, 6 от които са били при чакане на експерти. Тук виждаме отново траектория надолу, особено в последните години и отново изравняване с нивата между 2016 и 2019.

Следващия изглед показва разновидност на предишната графика. Докато там гледахме каква е средната стойност, тук виждаме каква е вариацията в рамките на самите случаи. Т.е. от решените в даден месец, колко са чакали седмица, колко под месец и колко над месец. Виждаме отново увеличението на броя решени случаи от графиката по-горе. Виждаме обаче относително намаление на случаите, които чакат над месец. Тези под седмица не се променят особено. Типично се чака между седмица и месец.

Последната графика отговаря на въпроса колко заявления са престоявали по папки на бюрата на фонда и в последствие НЗОК през всеки един ден от годината. Тоест броят решения, които в даден ден са вече подадени в миналото, но очакват решение. В червено виждате решения, за които няма информация за решаване. Присъстват в графиката максимално 30 дни след последното действие по тях – например становище на експерт.

Заради подобреното обновяване на случаите виждаме много малко такива след 2022-ра. В последните няколко месеца има повече предвид средното време за решаване, което обсъдих по-горе. Виждаме значително натоварване със случаи, което изглежда относително постоянно. През втората половина на 2022-ра е имало някакъв рекорд от средно 280 активни случая на ден. Не изглежда да е заради особено забавяне в обработката. Няма и голям пик в подаването на искания. Вероятно е комбинация от тези и административно забавяне.

Какво от това?

Както казах нееднократно, тези данни говорят не за отделни случаи на лечение, а за ефективността на една администрация. Многократно съм казвал, че публичните данни, качеството, белите петна в тях и дори какво се отказва като информация говори за самата администрация, работата ѝ и понякога злоупотребите. В случая виждаме именно това.

Поне от видяното до тук изглежда, че има по-добра организация и заявленията се придвижват по-бързо. Остава отворен въпроса за качеството на процеса, ефективността на изразходването на средствата и най-вече до каква степен това води до по-добри резултати за децата. В миналото обществения съвет правеше такива анализи предвид, че имаха данни, разбирането за тях и даваше съвети. Сега такава прозрачност няма. Дори това, което ви показвам е на база добре скрити данни в регистър направен дори по-труден за навигиране.

Справките на НЗОК колкото и подробни не подлежат на проверка, не дават данни за успехите и неуспехите, доколкото 55-те милиона за български болници помагат на пациентите, а не предимно на самите болници и ръководството им, защо 8-те милиона за скъпи лекарства минават основно през частни болници като Токуда и защо леченията в чужбина са намалели толкова значително за последните 6 години.

Въпреки обновяването си регистърът също не дава такава информация. Би трябвало НЦОЗА или агенцията за одит да прави такива анализи, но това не се случва. На данните на първите не бих разчитал особено така или иначе. Научно изследване на оригиналните документи и данни при запазване на лична и търговска тайна е напълно възможен вариант. НЗОК, както многократно съм изтъквал, е черна дупка за данни и особено в случаи като този, когато финансови интереси на огромни болници и доставчици на услуги и лекарства са засегнати.

Бих се радвал да покажат със сурови данни и документи, че не съм прав. Последният път, когато се опитаха през 2019-та постигнаха точно обратния ефект – сами подкрепиха изводите ми.

Ето всички статии от поредицата:

• юни 2016 – Детски живот по целесъобразност
• октомври 2016 – Колко се е влошило положението в ЦФЛД, ако вярваме на проф. Пилософ?
• ноември 2016 – За мъглявата прозрачност във Фонда за лечение на деца
• април 2019 – Чиновниците, касата и тежко болните деца
• 19 юни 2019 – НЗОК без нито едно решение за болно дете от месец
• 20 юни 2019 – Какво НЗОК каза вчера, какво премълча и как да го проверим?
• 23 юни 2019 – НЗОК все пак обнови регистъра си и нещата изглеждат още по-зле
• юли 2019 – НЗОК без да иска ни показа, че двойно бави заявленията за лечение на деца
• август 2019 – От немислимото до непонятното
• септември 2019 – НЗОК и болните деца – 6 месеца бюрокрация
• февруари 2020 – Колко бързо откликваме на зов за помощ?
• ноември 2020 – Какво се случва с бившия Фонд за лечение на деца?
• февруари 2021 – НЗОК и тежко болните деца – две години по-бавно и навярно по-скъпо
• август 2021 – НЗОК и тежко болни деца – бюрокрация до смърт
• октомври 2022 – Лечението на тежко болни деца – четири години без напредък
• юни 2023 – Търговците на надежда и техните жертви

Много се изговори по темата. Желязков настояваше, че нямало да разпродават имотите и че щяло да има подробен анализ. След това скри списъка и обеща да пуснат нов. Това така и не стана и отказва да го предостави при няколко запитвания по ЗДОИ, защото не бил готов. Не бяха публикувани никакви анализи или аргументация за продажба на имоти от първоначалния списък. Желязков на няколко пъти отрече да текат търгове, което оборих. За капак на всичко се оказа, че районни администрации и дори други министерства имат нужда от част от имотите и в някои случаи се опитват от години да ги получат за различни инфраструктурни проекти. Имаше няколко решения на МС за прехвърляне, но предимно на кметове свързани пряко или косвено с Пеевски. Решението обаче не значи реално прехвърляне, както се видя в София, където така застояват с години аналогични решения блокирайки изцяло или частично проекти като за линейния парк в Изгрев и Слатина.

В крайна сметка Желязков обяви, че ще прати искане за решение в парламента, но го направи докато бяха в отпуска и това не блокира течащи продажби. Гласуване по искането така и нямаше до сега, а междувременно системата за интернет търгове за въпросните имоти беше свалена за около месец без реално обяснение защо и какво го налага.

От решението на МС минаха седем месеца. От разкритието ми кои са имотите – пет месеца. От спирането на платформата за месец – три месеца. Реших да видя какво се случва междувременно.

От края на август няма нова информация на МС, няма нов списък, няма публикувани анализи. В края на октомври мълчаливо отказаха да ми предоставят работния списък, а на журналисти са отказвали с аргумента, че не пазят такава информация и нов списък няма. От пускането на платформата в средата на септември са публикувани 23 търга, от които 12 са изтрити ден по-късно заради установени технически грешки. От останалите 5 търга са били успешни, а 4 от тях са от списъка с 4400-те имота на Желязков.

Вгледах се в броя търгове през времето в платформата на АППК. Графиката показва колко са били активни в началото на всеки месец от пускането на платформата през 2020-та до сега.

Вижда се, че няма много нови търгове след решението през май, макар няколко да са били за имоти от списъка. През юли обаче рязко обявяват продажба на повече имоти и това продължава до края на август. Междувременно има търгове, които са затворени като успешни, отменени или изтрити заради грешки и нови, които са били обявени. След спирането на платформата обаче активните търгове намаляват на под 20. На 1-ви декември активните бяха 4. Днес те са вече 3, като единият е бил отменен.

Няма информация за причините за това. Възможно е институциите да са решили да спрат продажбите до завършване на заветните анализи. Възможно е да ги продават в противовес на собствените си правила извън платформата на АППК. В края на август отрекоха да планират такова нещо. Възможно е АППК да са стегнали изискванията за приемане и обявяване на търгове и това да забавя новите. Възможно е предвид повишената видимост и пряко волята им – подобрена прозрачност да са променили стратегията и да бързат да прехвърлят имотите на удобни общини, където ще е далеч по лесно да бъдат продадени без конкурс и прозрачност. Вероятно затова Пеевски и Борисов блокираха в парламента предложението на Да, България търговете на общини и общински фирми да минава през същата тази платформа на АППК. Възможно е също просто да има управленски и административен вакуум, който да блокира процесите.

Не вярвам да получим отговор, особено предвид исканията за оставка. Виждаме редовни опити за блокиране на прозрачност и разследвания. Виждаме влошаване на практиките за отговаряне по ЗДОИ и комуникация в медиите. Виждаме как са готови да върнат Виденовото време като управление на финанси и ефект върху икономиката само и само да могат да обслужат интересите на Таки и Пеевски. Виждаме машинациите на не/изпълняващия длъжността главен прокурор и вече готвеното наместване на негов наследник пак близък до Пеевски.

В този контекст едни два декара гора или поле край някое село надали е най-големият проблем занимаващ всички. Занимава обаче хората от района, защото от там може да минава питейната им вода, пътя за селото, да е гора, природен парк или да е отредено за инфраструктура, която чакат от десетилетие. Затова трябва да ни пука, а и най-малкото е емблематично как работи шайката на Пеевски заграбвайки обществен ресурс. Затова и направих картата за собствеността на земята в България – за придобием представа какво се случва.

С други думи, собствеността на земята е важен аспект засягащ много публични дебати ставащ често неразбран и настрана. Част от причината за това е огромното количество на данни, ниското качество на източниците и липсата на публичност на първоизточника – имотния регистър

Затова преди няколко месеца седнах и изготвих картата на собствеността на няколко български града. Исках да видя кои градинки са частни, кои реки са държавни, кои поля и места за инфраструктура са останали общински или вече са в частни ръце с цел застрояване. Наскоро реших, че ще е полезно да публикувам картата. Това обаче беше отново техническо предизвикателство отново заради огромното количество информация, качеството и принципът на който изготвям всичките си визуализации.

Картата ще намерите на govalert.eu/landown. Препоръчвам преди да я разгледате да се запознаете със секциите в тази статия, защото ще отговорят на почти всички въпроси за самата карта, какво показва и как може да ни е полезна. Няма да намерите отговор обаче на въпроса „как и кой го е довел до тук“. За това – накрая на статията. Други подобни карти има на opendata.yurukov.net/govbg и govalert.eu.

Съдържание

1. Условности и методология
2. Източници на данни
3. Техническо изпълнение
4. Конкретни казуси
5. Как да проверяваме кой е собственикът?
6. Защо е важно и какво трябва да се случи?

Условности и методология

За целите на този текст е възможно да използвам думите поземлен имот, парцел и имот в един и същи смисъл. Имот може да има значение и за апартамент, офис, къща или друг вид сграда. Кольо Маринов ме поправи правилно, че правилният технически термин е поземлен имот. В разговорния език се използва предимно парцел, затова, както и за избягване на тавтологии ще ги използвам в един и същи смисъл.

Доколкото по-нататък обсъждам качеството на данните, картата почти сигурно не показва реалното положение. Причината е не само в наличността на данните, а и че много имоти са с неизвестна собственост. В този смисъл и както винаги, картата следва да бъде начална точка за проверки, търсене на информация и задаване на въпроси, отколкото като източник на фактическо положение. Данните от кадастъра са свалени на 13-ти ноември 2025, а от общински и държавни регистри – в рамките на ноември.

Когато споменах в социалките, че ще публикувам нещо такова, се появи критика, че това ще е възможност за измамници да се възползват и да крадат земя от частни лица и институции. В действителност, подобно на достъпа до нотариалните актове, измамниците почти винаги имат вече тази информация, както и вътрешен източник и достъп. Често ограбването на общински имоти става със съдействие на общинския съвет и служители в общината. Кражбата на частни и държавни имоти става с корумпирани съдии и нотариуси. Липсата на прозрачност е тази, която позволява в голяма степен всичко това. Също липсата на работеща прокуратура.

Нещо, което често ме питат и за което очаквам, че ще изскочат веднага въпроси, е къде е собствеността на руснаците. В някои случаи питат и за чужденците като цяло. От години забраната чуждестранни граждани да притежават земя у нас е отпаднала. В кадастъра има записи, където се посочва, че отделни парцели са частна собственост на „чужди физически и юридически лица“. Това предполага или физическо лице, което не е гражданин, или юридическо лице регистрирано извън страната. Такива са 19290 поземлени имота или 0.14% от всички в страната (0.19% от всички частни). Това обаче са само част от възможните такива земи, тъй като доста преди да се махне забраната немалко имоти се купуваха през фиктивни фирми с пряка или непряка собственост чужденци. Понякога през офшорки. Доста от собствеността на руснаците през морето е минавала именно така. Колко са тези е невъзможно да се открие с данните, които разглеждам. Отделно, че често става дума за апартаменти и къщи, а не земята под тях. За целта трябва да се отворят анонимизирани данни в Имотния регистър, за което говоря по-долу.

Източници на данни

Като основа използвах отворените данни от кадастъра. Така получих данни за 13895153 поземлени имота. Те имат своите проблеми, един от които е именно с точността на данните за собствеността. Причината е, че доста сделки не обявяват сменена собственост в кадастъра. Доколкото в повечето случаи това би засегнало смяна на записа за крайния собственик, виждаме как приватизация и одържавяване може да не бъде отбелязана като такава.

Въпреки споразумение за обмен на данни между кадастъра и имотния регистър – способ за взаимна работа, който принципно е абсурден като концепция – изглежда кадастъра използва достъпа си до данните за собственост единствено за административни операции, а не да приведе отворените си данни в нужното качество. Това е най-доброто обаче, което имаме като за начало и все пак се радвам, че въобще съществува, особено на фона на напъните за по-малко прозрачност и как под прикритието на протестите срещу бюджета и дърпането на уши от Пеевски на министри, една марионетка на ГЕРБ в кабинета всъщност затри критичен елемент на публичност на имотния регистър с оправданието. Оправданието му е, че така борил имотните измами, но практически всички юристи, нотариуси и журналисти обявиха, че прави точно обратното с крайна цел спиране на журналистически разследвания.

Концентрирах се върху 25 български града – Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. По-нататък обяснявам защо не можах да покрия в детайли цяла България. В повечето взех самото землище на града, но където виждам свързани квартали и села добавих и тях. Така получих 1095933 парцела.

За да коригираме данните, трябва да черпим от други източници. Започнах от данните на АППК, където имаме над 1000 търга от последните години. Презумпцията там е, че щом един търг е успешен, значи имотът вече е в частни ръце. Ако не е успешен, значи все още е в държавната фирма или институция. Доста от търговете са за жилища, офиси и сгради. Някои въобще не споменават идентификатора на имота. Има и имоти, които са имали няколко неуспешни търга. Намерих един с два успешни търга, което говори, че спечелилият не е платил за имота. Няма как да знаем дали и колко още такива. Приемам, че след търговете земята е била сменена, както и че споменати там имоти не са продавани без търг. Също така не разглеждам имоти, които са отбелязани правилно в кадастъра. С тези презумпции обаче намерих 71 имота, които са минали в частни ръце и 13, които предполагаме, че са останали в държавни. Т.е. 84 имота, които много вероятно са отбелязани грешно в кадастъра.

На база тази и следващите корекции ще видите тези имоти в новия си цвят – например при успешен търг парцел маркиран като държавен в кадастъра ще се вижда като частен в моята карта. Тогава в информацията към този поземлен имот ще виждате защо и линк към източника.

След това се обърнах към общинската собственост тя е пръсната и разнородна. Често трудна за сваляне и обработка. Отне ми значително време да сваля данните от София, Пловдив и Варна. Започнах да обработвам и останалите 22 града, но често или липсва регистър, или липсват данни за идентифициране на имотите. Пример е Бургас, където макар да има регистър, той не позволява по никакъв начин да се разбере за кои имоти всъщност става дума. Има предвидена функция за идентификатор, географски данни и прикачени документи, но липсват навсякъде. Именно за това лошо качество на данните говорих в началото и доколкото за други има бюрократично или обективно обяснение, в случая с общинската собственост най-често става въпрос за умишлено прикриване.

Подобно е положението в много други общини. Обработвам ги една по една и скоро ще обновя картата с нова информация. Публикувам я преди това, защото очаквам сравнително малко нови данни и съответно корекции за по-малките градове. В София „поправих“ собствеността на 3738 поземлени имота, което е 0.96% от всички. В Пловдив – 239 или 0.62% от всички в общината. Във Варна – 1497 или 1.88% от парцелите.

Това не са всички общински имоти, а само тези, които сметнах за сгрешени в кадастъра. Също така не значи, че почти 1% от територията на София е сгрешена, тъй като някои от парцелите са много малки. Не на последно място, данните в самите регистри са под въпрос, защото как се поддържат не е много ясно. Общинската собственост е чест източник на измами и схеми, особено от страна на общински съветници, чиновници и свързани с тях лица. По времето на Фандъкова, например, точният списък е бил изключително ревностно пазена тайна дори в рамките на администрацията. Това означава, че като правило липсват технически и организационни механизми тази информация да се публикува коректно и автоматично.

Това, което ни липсва като данни, е собствеността на държавни и общински фирми. Много години имаше обещания за такъв регистър, но не видя бял свят. Това изглежда е отчати лоша организация, отчасти нужда от продължително усилие на иначе кратковременни кабинети, отчасти чадър над многобройни схеми и точене на публичен ресурс по места, но също и факта, че изглежда много институции всъщност не знаят къде какво притежават.

Бихме могли да използваме информацията в АППК за отдаване под наем. Някои от тях са на държавни фирми. Като правило тези обаче се отнасят за офиси и сгради и няма яснота дали земята под тях е на същата фирма. Бихме могли да използваме решенията на Министерски съвет за промяна на предназначение на имоти, одържавяването или приватизацията им – добавих всички тези за София, Пловдив и Благоевград в картата ми с документите за градоустройството. Оказва се обаче, че не е ясно колко от тези решения са изпълнени. Пример е решението за 12 имота в София да се прехвърлят на общината за изграждане на линеен парк, от които областния управител прехвърли след много време едва два.

Друг косвен индикатор би могъл да бъде списъкът с 4400 имота на Желязков. Там наистина има информация коя държавна фирма какво държи и с какво кабинета би му се искало да закърпи невъзможния бюджет. Оказва се обаче, че данните са също крайно ненадеждни. Това не е учудващо предвид изписаното до тук и методът за събиране на информацията първоначално „на крак“. Впрочем, след като списъка „изчезна“ не са публикували нов въпреки уверенията, че работят по такъв. Отказват да отговорят защо. В сега известния списък обаче намираме парцели, които са вече минали търгове и са продадени. Преглеждам отново данните за такива несъответствия и ще преценя дали има смисъл да се използват за тази цел. Вероятно ще трябва да прегледам повечето един по един. Това обаче би покрило само описаните като „отпаднала необходимост“ имоти, а не всички на съответните фирми.

Бих могъл, разбира се, да мина всички държавни фирми от регистъра на АППК и да извадя собствеността на всички 307 предприятия от Имотния регистър. Това би отнело значително време и ресурс предвид таксата за такава операция, възможни дъщерни фирми и прочие. Дори тогава не бихме имали цялата картина, тъй като немалко имоти не са с вписана собственост и дори понякога липсват документи за собственост.

Разбира се, всичко това следва да бъде излишно. Задължително трябва да имаме регистър на държавна и общинска частна и публична собственост, както и на такава на компании с над 50% държавно и общинско участие. Следва данните от имотния регистър да бъдат свободно достъпни без личните данни на частни лица и да бъдат обновени в съответните записи в отворените данни на кадастъра.

Ефект от тази липса на прозрачност и неточности в регистрите сега ще видите доста собственост на държавни и общински фирми като частна такава. В известен смисъл следва да бъде такава, защото въпреки формалните правила за използване на публични търгове през съответната агенция, всъщност нищо не спира борда на дадено ЕООД да продава имотите си пряко или прикрито чрез продажба на дъщерни фирми. Подсъдимо би било, но в определени случаи самата операция не би била обратима, а виновните могат да са спокойни при така услужлива и опъваща чадъри прокуратура.

Техническо изпълнение

Използвам Leaflet с d3js както винаги. За базов слой използвам OSM със стил от Carto и сателитните снимки на Google. За обработка и обръщане на формати и създаване на tiles използвам mapshaper и QGIS.

В повечето си проекти зареждам данните директно и ги визуализирам директно в browser-a. Затова и 3D картата или тази с документите е толкова тежка и бавна понякога. Това обаче ми позволява да филтрирам в реално време, да се клика за повече информация за конкретен обект и прочие операции. В този случай говорим обаче за гигабайти, което е невъзможно да се обработи в реално време на почти всички устройства.

Класическия подход е да се вдигне една GIS система отзад, която да кешира слой с данните и когато някой натисне някъде, с отделни заявки да се зарежда информацията. Това изисква значително пространство и отделен сървър, който да обработва заявките. Това правят кадастъра, всички GIS системи на общините (където въобще има). Основна задача когато изготвям визуализациите си обаче е да са портативни. Тоест да няма сървърна част, която динамично да изготвя всичко. Използвам само статични ресурси, които лесно да може да се свалят локално или прехвърлят другаде. Това означава първо, че практически липсват разходи за сайта, но най-вече, че не се изисква специализиран софтуер и поддръжка. Най-вече обаче значи и че картите и графиките ще продължат да съществуват дори да ги изоставя.

Затова се обърнах към vector tiles, които позволяват хем статично зареждане, хем може да се стилизират в реално време според филтриране – например да се скрият всички държавни парцели. Генерирах ги използвайки две node библиотеки – geojson-vt и vt-pbf. Първо опростявам геометрията където не е нужна голяма точност (например при по-малко увеличение), а после ги режа на tiles, които да се зареждат.

Това създаде друг проблем. Доколкото при голямо увеличение (над 15) картата да работи добре, при отдалечаване се зарежда твърде много отделни парцели във всеки квадрат. Тъй като при отдалечаване на картата трудно се различават така или иначе отделни парцели – освен най-големите – минах на растерни tiles. Тях генерирах на база същите данни с QGIS. Тъй като не може да се клика на отделни поземлени имоти и поради спецификата на обръщането на снимки, за да не се виждат празни линии между парцели от един и същи тип ги слях с mapshaper. Все пак запазих само данните за отделни градове поради големият обем данни при това увеличение. Ето, например, Смолян. Вижда се границата на парцелите, които съм показал.

При още по-голямо отдалечение, когато виждаме вече цели области, размерът на слоя стана доста малък при растерно изображение. Затова се пробвах да извадя снимки на цялата страна. Така виждаме снимката в началото. При промяна на увеличението на картата се зареждат различни източници – векторни, растерни и цялата страна. Отдолу ще се покаже каратко съобщение какво виждаме и кога може да кликаме на отделни имоти. Ето същото място на Смолян при отдалечаване. Вижда се землището на Бостина и земите около Пампорово нагоре.

При промяна на увеличението на картата ще видите освен съобщение, промяна и в легендата. С натискане на категориите ще може да скриете някои от тях. С бутона наподобяващ карта вляво горе може да смените между административна карта на OSM или сателитна на Google. Сега търся начин да взема ортофото картите от кадастъра. Ето например карта на централната част на Бургас с отбелязани частни парцели.

Бутона над него е за промяна на прозрачността на слоя с имотите. С повече натискания се увеличава на стъпки между 20% и 100%. Най-отдолу се извежда информацията за картата с различни линкове. Ще добавя тия дни и бутон за локация и търсене на адреси – да довежда картата до местоположението на гледащия я, както и да се намират адреси градове директно. Тук виждате изглед на Странджа при 40% прозрачност на имотите.

При отваряне на всеки парцел ще виждате собствеността му според кадастъра, друга информация за същото, ако съм я открил, кадастрален идентификатор и линкове към източници като КАИС и АППК. Макар конкретния собственик – конкретна община, фирма или частно лице са публикувани без разкриване на лична информация, зареждането на тези данни статично би било твърде много. Би могло да се вложи като информация в статичния слой, но пак ще стане твърде тежка картата, особено предвид, че за няколко клика ще са нужни данни.

Алтернативата е от страна на сървъра да има услуга, която да предоставя конкретния собственик при поискване. По-горе обаче обясних защо не съм го направил. По-важното тук е, че дори да покажа собственика според кадастъра, както беше обсъдено до тук Имотния регистър е отправната точка. Затова давам идентификатора и ако някой се интересува, може да плати лев да провери историята на въпросния поземлен имот. Би било интересно да събираме тези справки на едно място. Вече имам няколко стотин по други поводи.

Данните за имотите не са чак толкова много на пръв поглед – 6.7 Gb geojson за цялата страна. Когато обаче се нарежат на tiles и дори да направим векторни само за 25 града, мястото на сървъра ми бързо свършва. Затова този път качих статичната информация на firebase hosting в GCP като backup и като основен източник – github pages. С малко DNS настойки и bash скрипт мога с две команди да генерирам всички слоеве и до 10 мин. да са качени на всички хостинги автоматично.

Конкретни казуси

Когато направих първата карта със София и веднага се забеляза как природен парк Пирин е собственост на държавата. Далеч не целия обаче. Виждат се много частни имоти доста навътре в парка. Може да се ориентирате ясно къде следва да минава границата на парка и как „инвеститорския интерес“ го окупира.

Аналогично във Варна исках да видя как стоят нещата с Алея първа и къщата на Копейкин. Тук виждате в червено всичко по алеята в Приморски парк, както и имоти зад нея. Вижда се и че в жк. Бриз нагоре почти няма общинска земя, с изключение на улиците.

Когато направих растерния слой на цялата страна, забелязах няколко неща, които ме накараха да мисля че съм объркал обработването на информацията или съм свалил нещо грешно. Първото шокиращо нещо беше, че половината планина Рила е всъщност частна. Виждаме го долу. Става въпрос за поземлени имоти 62685.10.1, 62685.10.2, 62685.50.3, 62685.45.1, 62685.46.1 и много други. Отбелязани са като земеделска или горска земя и са собственост на „частни религиозни организации“. Разбирайте Българска православна църква. С изключение на самите природни паркове, това е най-голямото непрекъснато парче земя собственост на няколко в България. Знаех, че имат доста земи около Рилския манастир, но мащабите ме шокираха. Това поставя редица въпроси, на които ще отговоря по-нататък.

На картата се виждат и доста „бели петна“ – липсващи райони, обикновено около села. Най-голямото е около с. Голец край Ловеч, с. Равнище край Правец (където също има липси), част от Средногорието край Златица и Пирдоп и слоновете над Обзор и Бяла на морето. Виждат се и други странности като това долу – един вид линия от държавни имоти между Стара Загора и Казанлък простираща се от изток на запад до село Розовец. Става дума за десетки държавни имоти, които обаче на практика отрязват имотите над съседните села. В кадастъра се виждат едва когато човек увеличи значително. Търсете, например, парцели 05431.57.66 и 54314.238.3.

На горната карта се вижда и че доста села са отбелязани като съсобственост. В действителност, отделните парцели в тях не са отбелязани, а всичко е сложено наедно като „съсобственост“. Това е по-скоро правилото, отколкото изключението в България. Затова ако се чудите защо наследствената ви къща няма идентификатор и не може да я намерите, това е причината. Ето пример за с. Остра Могила в Стара Загора. Всичко е под КИ 54314.888.9901

Аналогично нещо виждаме и в планините около Чепеларе. Тук съм склонен да вярвам, че става дума за грешка, но не съм седнал да проверявам отделните парцели в Имотния регистър. Повечето, които разгледах са си наистина отбелязани като съсобственост и са всъщност иглолистни гори. Пример е 80371.202.42 от 1566 декара иглолистна гора.

Връщайки се на ниво град отново става интересна собствеността на парцелите около гребната база в Пловдив и неспирните опити да се застроят малкото останали зелени площи там. Оттатък реката, където искаха да правят нов канал, битката вече е загубена. С активните действия сегашния кмет и екипа му, градът се разпродава и презастроява още повече.

Допълнение 30 ноември 2025

Няколко души повдигнаха въпроса за петното „частна собственост“ при мините Марица изток. На снимката долу виждате сателитната снимка къде са самите мини и отгоре в червено повечето изглежда като частна собственост. Става въпрос за имоти като 73225.56.351, 73225.101.4 и 15062.28.25, които са отбелязани като частни и такива като 73225.201.115, 73225.101.6, 73225.101.1, 73225.101.3 и 53268.10.14, които са отбелязани като Частна обществена организация. Всички те са собственост на „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК“ ЕАД ЕИК 833017552 с изключение на поне един имот, който е на „СТРОИТЕЛСТВО И МОНТАЖ“ООД гр.РАДНЕВО ЕИК 833066574. Повечето са с акт за частна държавна собственост, но има няколко с нотариален акт или без документ за собственост въобще.

В този смисъл, територията би трябвало да я маркирам като държавна собственост, макар да не е съвсем ясно какво разбират под „частна обществена организация“ и дали винаги означава държавна собственост или може да е общинска в други случаи. Ще проверя и ще обновя картата. По-горе обсъждам и защо въпреки изискванията за решение на МС и продажба през АППК, в сегашното положение не виждам как ще спрат продажба на активи стига определени хора да го искат. Не го очаквам за конкретно тези мини, но от друга страна как бихме разбрали въобще?

Допълнение 05 декември 2025

Обнових картата за собствеността и дълбочината на точност. Вече може да се вижда неинтерактивна (raster tiles) за цялата страна до доста по-голямо увеличение. Все още детайлите на ниво парцел са за 25 града, но работя и по това.

По-важно, свалих от регистъра на публичните предприятия списък с ЕИК на всички държавни фирми. От това филтрирах известната собственост на имоти, които се водят за частни (предимно „частна обществена организация“) и ги промених на държавна собственост. Така 30014 парцела бяха сменени на държавна собственост.

Долу виждате примера за мините, които споменах преди няколко дни. Вече повечето имоти са отбелязани като държавни. Виждаме още няколко големи, които са маркирани като частни обществени организации, но нито в кадастъра, нито в имотния регистър има някаква информация за тях. Т.е. на практика са с неизвестна собственост. Аналогично в София някои спортни имоти собственост на НСБ са отбелязани като частни, защото липсва записи за собственост. Затова ще ги видите в червено тук.

Прегледах всичките няколко стотин хиляди „частни обществени имоти“ и се оказа, че доста имат цялостна или частична собственост частни физически или юридически лица. В някои случаи чуждестранни. В този смисъл не мога да маркирам всички като държавни, защото не са. Където съм открил, че става дума за общински имот, държавна или общинска фирма съм го направил, но данните не са ясни.

Как да проверяваме кой е собственикът?

1. Регистрирате се в Имотния регистър с ПИК на НАП или електронен подпис
2. Влизате не с парола, а с ПИК на НАП или електронен подпис. Тогава може да търсите по имот
3. Намирате Имотен регистър -> Услуги -> Справка чрез отдалечен достъп за имот от имотен регистър. Натискате „Заяви услуга“. След това „Добави имот за справка“
4. Връщате се в картата, намирате поземления имот, който ви интересува, натискате го и копирате кадастралния идентификатор – три числа с точки между тях (достатъчно е да кликнете на него и се копира сам)
5. Слагате го в първото поле и търсите
6. Ако не са намерени резултати, значи дори Имотния регистър не знае за него. Т.е. няма операции с този имот в последните 15 г.
7. Ако го намери, добавяте го и натискате „продължи“ и „запознат съм“ с условията
8. Дължи се справка от 1 лв/0.51 €. Аз обикновено добавям повече в сметката, което става от профила.
9. Като платите отивате в профила си -> Моите заявления -> Имотен регистър -> Търси
10. Ако сте платили ще се появи списък и вдясно са резултатите

Препоръчвам също тази статия, където описах миналата година как да търсим такава информация. Фокусира се върху София, но някои от линковете важат и за други градове.

Защо е важно и какво трябва да се случи?

Описах няколко неща, които ми направиха впечатление. Подобно на картата за имотите на Желязков и много други, целта ми е да дам възможност на хора с местно знание, които ги е грижа за района им да си задават въпроси. Детайлите са налични, за съжаление, само за големи градове, но и общата картина помага, както видяхме в горните примери.

Най-простата употреба на картата е да проверите дали градинката, паркинга или полето край блока ви всъщност е частна собственост. Предвид изписаното до тук като методология, източници на данни и тяхното качество, това може да е само първа стъпка към по-нататъшно търсене.

Важно е да задаваме въпроси защо няма публичен регистър на общински и държавни имоти, както и какво всъщност притежават държавните и общинските фирми. Доколкото наистина последните като форма позволяват далеч по-голяма гъвкавост, всъщност най-често са средище на злоупотреби и източване на публичен ресурс. Именно имотите заедно с еврофондовете и бюджетните средства са основни източници за това.

Изискването сделките да стават само през АППК и с решение (в повечето случаи) на Министерски съвет е добра стъпка. Проблемът е, че практически липсва контрол при прокуратура и административен съд, които са в кюпа. Няма такова задължение и за общинските имоти и фирми. В действителност, прехвърлянето на имоти от държавата на общините понякога е схема за продажбата им на точно определени интереси. Причината е, че работата на общинските съвети се следи много по-малко, по-трудно е и се разбира от шепа хора. Вероятно затова почти всички от разпорежданията за прехвърляне на част от имотите с отпадната необходимост на общини отиде именно при кметове от ГЕРБ и ДПС пряко или непряко контролирани от Пеевски.

Казват, че светлината е най-добрия дезинфектант. Макар да имам забележки към тази максима, наистина е важно да разберем по-добре какво се случва в страната ни в мащаб, за да търсим отговори да настояваме за решения. Защото онези, които иска и вече я грабят ги знаят тези неща. Също работят неспирно в парламента, общински съвети, съдебни зали и тъмни офиси на нотариуси по нощите да прехвърлят и заличават следи. Работят и през една марионетка в министерски съвет, за да спрат разследванията, към които настоявам затваряйки публичността в Имотния регистър и блокират отварянето на данните ѝ.

Тази статия и картата имаха работно заглавие „Кой притежава България?“ В действителност не отговаря на този въпрос, а за го задава. Картата показва само каква територия вече не е в публични ръце. Доколкото повечето от описаните схеми крадат земя от неподозиращи наследници, най-големият грабеж именно е на публичен ресурс. Затова е добре да питаме кой всъщност държи даден парцел, гора, плажна ивица, природен парк, детска градина, езеро или река, кой го е позволил и кой прокурор е затрил преписката.

Тази вечер по БНТ след новините темата беше презастрояването в София. Включиха части от интервю, което дадох наскоро, както и кадри от 3D картата на възможното застрояване. Трябва обаче да направя две корекции в репортажа.

Първо, на едно място казвам, че дори някак да спрат да се издават разрешителни за строеж пряко закона и спорни съдебни решения, пак застрояването ще продължи. Години наред са позволявани милиони кв.м. застроена площ. В интервюто в бързината казах „стотици хиляди сгради“. Имах предвид „стотици хиляди кв.м. площ“, каквато е статистиката на година в последните години.

Второ, цитатът, че част от проблемите е в липсата на „кадърни кадри“ в общината, е в известен смисъл неточно обобщение. В разговора посочих, че има остра липса на кадри, особено в районните администрации. Също и че често тези, които са лобирали и са вписали вратичките в закона, работят за инвеститорите, намират начини да скрият нередностите и заобиколят нормативните изисквания. В общината има немалко кадърни кадри и често работят там заради единия принцип въпреки проблемите, бюрокрацията и заплахите отвън.

Имаше и твърдения за спрени проекти и подписване на документи от този или онзи. В разговора обясних, че любима практика на Здравков е да „забравя“ за преписка в чекмедже. Често, за да се изкара че е спрял строеж, след което лесно в съда го задължават и от нашите данъци плащаме сериозни обезщетения. Също обаче тази практика е огромен източник на риск за корупция. Когато съдът отмени заповед или директно задължи някого, особено заради пропуски и години бездействие на предходните, не значи, че този следващия е „пуснал“ строежа. Както споменавам многократно, незаконните действия и злоупотреби са отдавна заровени в ПУП-ове, заповеди и лични асансьори, а сега някак всичко им е изрядно.

Предаването покрива доста аспекти от темата, които са важни и е добре да се види. Всъщност, това е първият репортаж в някоя от трите национални медии, в които картата се споменава или показва. Дори когато ме интервюираха за имотите за разпродажба на Желязков или картата ми за собствеността в Елените не я показаха. Обсъжда се от година и половина по други медии, в групи на кварталите и включително от общината, но дори когато протестиращи са показвали снимки от картата не са намирали място в репортажите за строителството, сред които протестират. Наскоро някой ми го отбеляза в коментарите и се замислих, че наистина е странно. Разбира се, не е нужно да го правят, но за година и половина вече 20% от софиянци с видели картата поне веднъж.

Репортажа на БНТ ще намерите тук, а тук има няколко статии, които ще ви помогнат да разберете какво показва картата, защо някои браншови организации и архитекти я критикуват и как може да ви е полезна:

• Триизмерна карта на бъдещото строителство в София
• Събрах 20-те чести критики към 3D картата със застрояването и съм съгласен с тях
• Що е то презастрояване и има ли почва у нас?
• Четем сгрешени цени на имотите и това е сериозен проблем
• Още документи от МС, АППК, ОВОС и ДНСК в GovAlert картата