Един интересен момент беше увеличаването на броя гласоподаватели спрямо изборите през октомври 2024-та. В предварителния списък публикуван на страницата на ЦИК има 6641768 души в избирателния списък. Това са данни подадени в ГРАО взети от базата ЕСГРАОН и включва всички български граждани навършили 18 години независимо къде се намират.

Виждаме увеличение в този предварителен списък спрямо октомври 2024-та – т.е. с 18 месеца разлика – с 1385 души. Имало е и увеличение през октомври 2024 спрямо вота през юни същата година с 934 (за 4 месеца). Спрямо юли 2024 и вота през април 2023-та обаче има намаление от 11835 души (19 месеца).

За това може да има няколко причини, които искам да разгледам тук. Осъзнавам, че темата с избирателните списъци винаги деградира в навикване за „мъртви души“ и дали българите зад граница следва да им се осигурява практическа възможност да упражняват конституционните си права. Знам също, че доста няма да дочетат статията ми, а ще извадя няколко числа и изменени цитата да подкрепят това, което вече са решили за себе си. Все пак, смятам, че е важно да се разисква темата, още повече, че нямам точен отговор защо има увеличение на избирателите в условията на демографска криза.

Предварителен спрямо окончателен списък

Първо трябва да се разбере, че тук разглеждам предварителния списък публикуван от ЦИК. По-късно ще бъде добавен окончателния, който ще бъде предоставен на изборните комисии в изборния ден. В него се махат всички, които нямат право да гласуват или по друга причина следва да бъдат махнати от списъците в България. Пример за първите са хората под запрещение. Ако подавате заявление за гласуване в чужбина, също бивате заличен от списъка по постоянен адрес и можете да гласувате в чужбина. Повече за това ще прочете тук.

В окончателните списъци виждаме 39121 по-малко души през октомври 2024-та спрямо предварителния, 46174 през юни и 56691 през 2023-та. От данните на Glasuvam.org знаем, че е имало 30684, 38269 и 38269 заявления за гласуване в чужбина. Това означава, че съответно 8437, 7905 и 18422 души са махнати съответно през изброените вотове по други причини. Като вземем окончателния списък и добавим искащите да гласуват в чужбина, виждаме намаление на избирателите с 402. За 4 месеца това е очаквано предвид данните, които ще разгледаме по-долу. Говори ни, че тези предварителни данни на ГРАО се чистят и въпреки увеличението, което виждаме сега, може все пак да има сравнимо и очакваното намаление в броя на избирателите.

Данните на ГРАО и НСИ

Тъй като предварителните списъци са буквално взети от ГРАО, може да сравним с таблиците, които публикуват, за настоящ и постоянен адрес. За съжаление, там няма разбивка по възрасти. Там намираме обаче отговор на въпроса колко български граждани има всъщност. Той е в центъра на спира за тези списъци при всеки вот.

Независимо колко безсмислена е в последните 36 години, в България все още имаме концепцията за постоянен адрес. Това означава, че всеки, независимо къде се намира по света, трябва да има постоянен адрес в страната. Ако по някаква причина няма, се пише в общината. Придобилите българско гражданство чужденци, които не живеят в България, както и децата им родени след това гражданство, например, се пишат в Столична община. Имаме, разбира се, и настоящ адрес, който може да се смени с такъв в чужбина. При раждане в страната или чужбина и изваждане на български акт за раждане, за постоянен и настоящ адрес се взимат тези на майката или на бащата, ако майката не е български гражданин. При смърт където и да е се отписва човекът от адресите си.

Не на последно място, чужденци, които живеят в България и нямат гражданство, имат адресна регистрация, но не могат да участват на националните избори. Те обаче се включват в таблиците на ГРАО цитирани тук. От НСИ разбираме, че 72275 души от трети страни имат разрешение за пребиваване. Общия брой на хората с чуждо или без гражданство в България към края на 2024 са 147419 (показва се като 1-ви януари 2025 според методологията на Евростат). Това значи, че 75144 граждани на европейския съюз са пребивавали в България в края на 2024-та.

Според данните на ГРАО към 15-ти март 2026-та постоянен адрес в България имат 8226341 души. Настоящ имат 7405722. Това означава, че според ГРАО 820619 души са сменили настоящи си адрес в чужбина.

Имаме последни данни за населението от НСИ за 2024-та г. Те ни показват преценката им колко хора живеят предимно в България. Тази преценка е въз основа на икономическа и социална активност, миграция и прочие. Използват същите методи и дефиниции, както останалите Европейски държави. Все пак преброяванията показват отклонение, което налага корекция на населението. Същото виждаме и в други страни като Германия, където също имат оклонение от няколко процента.

С това наум и взимайки данните за постоянен адрес на ГРАО заедно с тези за чуждите граждани към декември 2024-та получаваме, че според НСИ към онзи момент е имало 1646569 български граждани живеещи в чужбина. Както обсъждах при анализа на диаспората ни в Германия, не всички са родени в България. Доста са деца на българи родени в чужбина, а други са получили българско гражданство и вече живеят зад граница. Има и доста, на които е било възстановено гражданството – предимно насилствено изселените български турци и децата им. Това число обаче не показва родените и напуснали България.

Данните за демографията и миграцията

Взимайки броят българи над 18 г. публикуван от ЦИК преди 18 месеца – 6640383 – може да се опитаме да изчислим колко следва да е към днешна дата. Ще вземем броя починали над 18 годишна възраст, броя родени през 2007 и 2008-ма и броя получили българско гражданство през последните 18 месеца. По-трудно е отколкото ще реши човек.

Нямаме все още данните за починалите през 2025-а и първите два месеца на 2026-та. Следва да вземем интервала между септември 2024 и март 2026-та, но може единствено да предположим. Последните данни са от 2024-та. Смъртните случаи на българи над 18 г. са около 100260 за 12 месеца. При липса на други данни и отправна точка може грубо да ги умножим по 150% и получаваме около 150390. Т.е. толкова трябва да махнем от населението. Разбира се, това са данните за съвсем друг период и може да има намаление на смъртните случаи в изминалата година, както и вариация в конкретните периоди. Отклонението може да е с 10-15 хиляди според кой месец включим и датите, на които е взета справката. Затова е важно да запомним, че при липсата на данни в реално време боравим с много условности.

Ражданията са също толкова сложни. По принцип, през 2007-та и 2008-ма е имало съответно 75335 и 77704 раждания. Тогава видяхме увеличение на ражданията, което, разбира се, медиите съобщиха като поредния „антирекорд“. Не намирам разбивка по месеци, но приблизително излиза 115370 живородени деца за 18 месеца. В това число обаче не влизат много от децата родени зад граница и получили българско гражданство. Взех една от старите ми справки получени от ГРАО и НСИ и приблизително може да очакваме, че 8375 деца са били родени в чужбина, регистрирани късно в България и са навършили 18 години от миналия вот насам. Така общо добавяме към избирателни списъци около 123745 души.

Към президентството има комисия, която предоставя или отнема българско гражданство. Покрай този процес имаше много скандали след като схемата за финансиране на партийни каси бяха осветени. Публикуват доклади, от които разбираме за броя такива решение. Имат доклад за 2025-та, но все още не за първите два месеца на 2026-та. Взимайки получилите или възстановили гражданство през 2025 и последните три месеца на 2024-та и извадим загубилите го, получаваме 18159. Исторически виждаме големи вариации през първото тримесечие от 2 до 7 хиляди. Ако вземем последните налични за 2025-та и направим предположение за януари и февруари 2026, както и септември 2024-та, получаваме приблизително 22297 лица, които са станали български граждани. За съжаление, нямаме разбивка по възрастови групи, но следейки процеса и материали по темата, мнозинството са пълнолетни.

Моята интерпретация

Ако приемем, че всички получили гражданство са пълнолетни и вземем оценката за родените и получили български акт за раждане и навършващи сега 18 г., разликата с оценката ми за смъртността остава около 4345 души намаление. Важното тук е, че условностите в числата горе означават огромна вариация в този резултат. Смъртните случаи може да са с 5000 по-малко предвид кой сезон взимаме за отправна точка, Тъй като данните ми са на няколко години, е възможно в последствие още деца родени в чужбина да са се регистрирали. Възможно е да има значително по-голям пик на получилите гражданство в последните два месеца.

4000 души са твърде малка разлика при толкова много условности и може да се направи обосновано предположение, че предварителните данни предоставени от ГРАО да отговарят на реалността. Още повече, че както стана ясно, в последствие ги изчистват на база изискванията на изборния кодекс, заявленията за гласуване и други сведения като общия брой по списъци в страната и в чужбина намалява спрямо предварителния списък между 8 и 18 хиляди при последните три вота.

При липса на окончателния списък и последните данни за населението и получилите гражданство и предвид разминаването в рамките на статистическата грешка предвид грубите сметки по-горе, не виждам сведения за манипулация или дописване на избирателни списъци. Разбира се, очаквам такива спекулации, както всеки път. Ще се радвам обаче да видя данните, на които почиват, защото често почиват на усещане и емоции. Последните са разбираеми и приемам притеснението, но имам нужда от нещо повече, ако ще говорим за измами и изборни манипулации.

Проблем има, дебат – не

Имам сериозни резерви към системата и процесите на ГРАО. Произтичат от разговори с хора в общините, НСИ и програмисти работили по системата. Отдавна трябваше да заличим концепцията за „постоянен адрес“, но е трудно и в политическия хаос и липсата на върховенство на закона това остава очаквано на заден план. Адресната регистрация е крайно пожелателна и къде заради липса на ресурс, къде заради нежелание общините не се занимават да следят темата. Тук може да добавим лисата на контрол над наемодателите от страна на НАП и масовото отдаване под наем без плащане на данък и като косвен ефект – отказ наемателя да се регистрира по настоящ адрес. Особено голям проблем е смяната на адреса при пренасяне в чужбина, който се задълбочава откакто имаме свободно пътуване.

Истината е, че подобни проблеми имат доста страни. Писал многократно как статистическата служба в Германия няма идея колко българи има в страната по аналогични причини. Важното обаче е ефектът им да се минимизира и най-малкото да знаем с какви условности боравим. Още по-важно е дали ефектът се променя през времето, т.е. дали е безпредметно да сравняваме година с година, защото данните са грешни, но в различна степен.

Всичко това се събира в частния случай на избирателни списъци. Доколкото горните неща са известни, ефектът им върху списъците е минимален защото задаваме прост въпрос – кой има ЕГН и е на 18 г. в деня на вота. Това е. Махат се някои хора според хипотези описани в Изборния кодекс, но като цяло базовите данни са прости. Всичко, което описах по-горе е опит за оценка с други източници на данните, за които ГРАО отговаря. Те не влизат в никоя стъпка от процесите на вота или изготвянето на списъците. Дори данните за българите зад граница не се гледат като правят секции.

Основно притеснение за т.н. „мъртви души“ е за починали хора, които обаче остават включени в списъците и се гласува от тяхно име. Чуват се анекдотни примери за това и не бих се учудил да има такива пропуски. Предполагам, че е и част от процеса на ГРАО в чистенето на избирателните списъци, още повече, че качеството на данните в ЕСГРАОН е единствено и само тяхно задължение. Предвид, че НСИ отчита над 36.7% смъртност над 95 г. (повече от 1 от 3-ма) и 17.2% смъртност между 80 и 94 г. всяка година, гледайки данните за населението на преклонна възраст, не мисля, че дори половината да са „фиктивни“, би имало някакъв ефект, за да има смисъл усилието да се подправят държавни бази данни. Единствено, може би, на местни избори и то ако ги концентрират в някоя малка община.

Далеч по-ефективен е сегашния подход да овладяване на изборни комисии, ЦИК и РИК чрез свързани лица, купуването на гласове при бездействие и чадър от местната полиция, гласуването под команда от местни тартори, овладяването на цели райони чрез нарочни проверки на регулатори и висящи обвинения от прокуратурата, за да се привлече местния бизнес, кмет и общински съветници да съучастват в контролирания вот и от там икономически и социално да заставят местното население да гласува за КОЙто трябва. Всичко това се случва днес и се е случвало с малки прекъсвания и изключения на места в последните десетилетия. Организацията е по-лесна и мащаба му е далеч по-голям, за да не си струва да се занимават с малкото т.н. „мъртви души“.

Особено след отмяната на машинното гласуване, което гарантираше неприкосновеност на вота, спря редица измами и грешки в броенето, върнаха с пълна сила схемите. С последните промени на Изборния кодекс се опитаха да улеснят тези схеми махайки някои защити на хартиения вот, но не им се получи. Успяха все пак да ограничат правото на десетки хиляди българи по света да гласуват и направиха далеч по-трудно отварянето на секции зад граница спрямо какво беше постигнато като напредък в последните пет години.

Отново, не значи, че няма грешки в системата. Писах за критиките си в тази посока. Не съм видял доказателства обаче, че някой се възползва от тях в мащаби, в които да има значение. Виждам доказателства за други изборни измами, за които прокуратурата и съда спят.

Първото, което трябва да отметем, е че статията беше препечатана веднага с добавени често подвеждащи или направо грешни, но напоително сензационни заглавия от редица медии. Това включва bTV, които внушават, че българите в Германия са намалели със 60 хиляди. Второто е, че всичко, което ще обсъдя тук, също както числата, на които вероятно Димитрова се оповава, са предварителни данни и се променят постоянно. С други думи, възможно е между различни прочити да се променят оценките. Ревизираните данни за миграцията и демографията излизат в края на юни в Германия и края на април в България. Попитах по-рано в. Сега за конкретните таблици или изследвания, на които се основава статията и ще допълня този текст когато отговорят.

Няколко числа, които не съвпадат

В статията се споменават редица числа, които искам да се обсъдим. Първо се говори за статистика от октомври 2025 до ноември 2024-та. Наистина, на 18-ти януари беше обновена таблицата с месечната статистика за миграцията. В инструмента Genesis на Destatis обаче тази разбивка не включва националността на мигриралите. На новинарската им страница обаче намираме бързи справки, които се обновяват всеки месец с данни около 10 седмици назад. Там има две справки – по дестинация и по националност.

Първата справка – по националност – включва нетната миграция от 11930 български граждани, които са напуснали Германия. Тук е важно да се спомене, че говорим за 11 хиляди напуснали Германия в повече в каквато и да е посока, т.е. това не са непременно хора върнали се в България. Такова търдение няма в статията на в. Сега, но го намирам добавено в доста от заглавията и подзаглавията на прекопирани текстове в други медии. (вижте допълнение 1)

Ако погледнем конкретно данните за напуснали в посока България, виждаме други числа – 57535 напуснали и нетна емиграция от 13552 души. Т.е. почти 14 хиляди души са напуснали Германия, за да се заселят в България. Това включва обаче както български граждани, така и чужди. Разминаването между тези две числа може да има няколко различни интерпретации. Най-вероятните според мен са, че има голяма миграция на български гражани от други европейски държави към Германия от една страна, а от друга – доста българи вече получили германско гражданство се върщат в България. В германската статистика те се отчитат като германски граждани независимо какво друго гражданство имат. Както съм показвал няколкократно, изключително малка част от българите имаши право на германско гражданство се възползват от тази възможност – под 2% на година. В последните поне 10 години обаче децата им получават такова автоматично и ако връщат със семействата си ще се броят от Destatis като „немски граждани нанасящи се в България“.

Колко са българите в Германия?

По-нататък в статията си Димитрова цитира данни от НСИ, които ще прескоча. По-интересни са изводите за намаляването на диаспората ни. Миналия август написах текст за Капитал за тяхна поредица за българите в Германия, в който разисквах подробно именно това наблюдение. За пръв път от 20 години през 2024-та броят на българите в Германия намаля между 1% и 2.4%. Оптимист съм, че тенденцията ще се запази, първо заради обсъжданите данни и второ, защото го виждам в своя собствен балон. Както писах наскоро, няколко познати ми писаха за съвети за процеса на връщане само в последните няколко месеца.

Предпазлив оптимист съм обаче, защото говорим за само едно число от една година и трябва да мине време, за да отчетем някаква тенденция. В случая тук и в статията във в. Сега разглеждаме данните на миграционните в Германия, които съм писал многократно, че са крайно ненадеждни. Виждаме го в разминаване между данните за населението в Германия и данните на миграционните. Има и други фактори като нерегламентирана сезонна работа, неотписване на адресна регистрация при преместване извън Германия, непознаване на системата и пропускане на административните задължения, фиктивно регистриране в страната на деца и роднини с цел трупане на години за гражданство или точене на социални и дори трафик на хора. Всички тези фактори влияят в една или друга степен на разминаването на статистиката с реалното състояние на диаспората ни.

С това наум забелязах друго число в края на статията – 371128 български граждани живеещи в Германия. Това число е взето от демографския годишник на НСИ за 2024-та и се отнася до началото на годината. Те от своя страна го взимат от таблица 12411-0009 към 31.12.2023 на Destatis за населението на Германия по гражданство. Това не са данните на миграционните, а се базират на същата методология, каквато НСИ определя населението на България. Този показател включва онези без немско гражданство независимо дали са родени в България или натурализирани или възстановили в последствие българското си гражданство. Сред тях има бесарабски българи, македонци, албанци и наследниците на насилствено изселените български турци. Именно тази таблица цитирах през годината като посочвах намаление от 8707 българи през 2024-та г. или 2.35%.

За да илюстрирам защо трябва да сме внимателни с данните на миграционните, тяхното число за същия показател – български граждани независимо къде са родени – е 436860 за началото на 2024-та г. Това е таблица 12521-0002 в Genesis. По техни данни намалението през 2024-та е 4780 или малко над един процент. Виждаме голямото разминаване, което споменах горе. Destatis го обясни преди години с това, че последните не са ревизирали данните си от 2013-та г. Това е причината да не писах нищо докато следя данните за механичната миграция и да чакам края на юни като излязат числата за демографията, които НСИ цитира в годишника си.

Важно ли е точното число?

Да. Всичко описано не значи, че статията на Димитрова във в. Сега е невярна. Най-много бих я нарекъл прибързана. Когато пиша по тези теми настоявам, че точните числа и методологията им е важна. Както виждате, работим с разлики от няколко стотин до няколко хиляди души и малко отклонение променя изводите драстично.

Що се отнася до причините съгражданите ни да се прибират в България, те са винаги строго индивидуални. Има обаче някои общи признаци. Това се случва не заради подобрение на ситуацията у нас, а по-скоро въпреки влошаването на върховенството на закона, корупцията, овладяването на институциите и раздробяването на политическата сцена. Просто ситуацията в други европейски държави включително Германия изглежда в тръгнала също в подобна посока и положението на мигрантите се влошава особено бързо. Индикации за последното ще намерите в по-старите ми текстове за бедността сред чужденците в Германия и данните за социалното и финансово положение на диаспората ни там.

Изброеното също не значи, че няма хиляди българи, които напускат страната – виждаме го и в данните. Ранните сведения обаче говорят, че връщащите са повече. Не значи също, че тези процеси са равномерни през социалния, образователен и етнически спектър на емиграцията ни. Преброяването потвърди, че непропорционално голяма част от ромското насление е емигрирало заради лоши социални условия, сегрегация, достъп до образования, задравеопазване и възможности. Покрай пандемията и инфлационната криза след това голяма част от нископлатените служители се оказаха в невъзможност да се издържат. Спадът на немската икономика не помогна. Има индикации и че високо образовани и добре платени кадри също напускат по финансови и социални причини. Това са все тези, които би било прибързано да приписваме на наблюдавания сега спад без данни от следващите няколко години.

Корекция

В по-ранна версия на текста беше неправилно посочено, че има неточност в статията на в. Сега. Бях написал, че данните в посочената таблица на Destatis са други, макар и с малко отклонение. Диляна Димитрова потвърди, че използва тази таблица с разбивка по националност, но в действителност неточността беше при мен, за което се извинявам. Бях взел данните за два месеца по-рано. Числата за разбивка по дестинация на пренесли се хора, както и принципните ми критиките към данните на миграционните в Германия остават.

Също така, в различни коментари бяха обсъждани интерпретациите за причините за ефектът, който се наблюдава. В статията на в. Сега няма интерпретации за причините, цитирани данни за състоянието на диаспората ни или критика към ситуацията в Германия или България. В този текст съм добавил своето мнение по този въпрос на база личния си опит и други данни, които съм обобщил в свързаните текстове. Внушения най-вече в сензационни заглавия са вменени най-вече при прекопирване на текста на други места.

По традиция това пак свърши с 30-тина свалени таблици и затъване в заешка дупка на моделите ми. Ще пусна данните от тях скоро.

Междувременно, ето нещо бързо, което бях започнал в края на миналата година, но реших да изчакам официалните данни на НСИ за ревизията на населението. По някое време след всяко преброяване, те пускат таблица, с корекция на преценката си за населението. През времето неизменно се натрупва грешка и тя се наблюдава във всички държави. Бях направил своя корекция и макар да смятам тяхната за твърде изкривена, следва да използвам нея. Та вкарах в модела си техните данни и преизчислих тоталния коефициент на плодовитост, сравних го с официалния и получих следната графика.

Както виждаме тук? Тоталният коефициент на плодовитост най-общо може да се определи като колко деца биха имали жените в рамките на живота си, ако имаха възможностите, здравето и избора на онези родили в рамките на дадена календарна година. В изчисляването му влиза броят родени деца по възраст на майката и колко жени има в тази група. Методологията ще откриете тук. Консенсусът е, че при ниската детска смъртност в наши дни е достатъчен коефициент от 2.1 за да се запази размерът на едно население. В действителност има и други фактори, но дългосрочно този е най-важният.

След 2021-ва попаднахме на няколко изказвания и заглавия, които отбелязваха рекордната раждаемост в страната. Тогава многократно обяснявах, че това е заради по-реалистичната представа за броя жени, които са в детеродна възраст. Преди това е бил нисък, защото сме смятали, че има повече жени във всяка възрастова група. С корекцията се вижда, че растежът на плодовитостта е растял равномерно.

Трябва да знаете, че въпреки, че НСИ публикува ревизия на данните си, те не ги прилагат в официалните таблици за населението. От там следва, че не ревизират индекси като този за смъртността, раждаемостта и прочие. За това има причини, но прави сравнението по-трудно. Затова и създадох свой модел да правят такива преценки, включително как ще се развива населението на база родените сега деца. Впрочем – забелязва се увеличение на момичетата влизащи в детеродна възраст.

Има два проблема с моето преизчисление на този коефициент. Когато го приложа с оригиналните, неревизирани данни за населението не получавам същия тотален коефициент на плодовитост както НСИ. Причината е, че имам достъп само до 5-годишни групи за население и възраст на раждалите майки. Вариацията между тези възрасти води до грешка в изчисленията и от средно 0.54% (медиана 0.44%, мин. 0.13%, макс 1.19%) за последните 14 години.

Вторият проблем, който виждам, е че ревизията на населението представена от НСИ има твърде силен скок веднага след преброяването през 2011-та и почти никаква промяна във времената на пандемията, когато смъртността скочи драстично, макар и предимно сред по-възрастните. Това ми се струва крайно странно, но предполагам, че имат причини за това, за които ще ги питам. Долу виждате разликата в червено. Вертикалната скала показва средният брой жени във всяка от възрастовите групи включени в детеродна възраст.

Ефектът от този рязък спад в оценката за населението през 2012-та се отразява и на привидната привиден скок в раждаемостта тогава. Аналогично забавянето на спадът в населението след 2020-та създава впечатление, че има застой в раждаемостта. Една причина за това може да бъде, че имаше увеличение на връщащите се в България наши сънародници, често вече с деца. Пример за това съм аз самият.

Повече по темата може да прочетете в анализа, който направих преди почти 10 години с данните за раждаемостта между 1968-ма и 2014-та. Обнових ги в края на 2021-ва с данните до преброяването, но там не съм включил ревизията, за която говоря тук. Ще ги обновя с тях и данните за следващите няколко години в близките седмици.

В този смисъл и в подкрепа на това, имам няколко бележки по скорошния им текст, че 1.2 млн. души са напуснали Германия само през 2022. Повечето – чужденци живеещи там, някои с паспорти, а българите са на четвърто място сред тях. Това е добавка и към мой коментар под изказване на Асен Василев в подобна посока, където коментирах източника и надеждността на данните.

Първо, цитираните данни от няколко института разпознаваемо са или директно цитират службата по миграция и бежанци. Писах преди години, че данните им не са верни и статистическата служба го признава. Нищо не се е променило от тогава. След (псевдо) пребояването според неофициален отговор на последните се опитат да консолидират информацията без да прекъснат серията и да генерират странни изводи, но не е направено още.

Тази липса на информация колко са чужденците важи особено за мигрантите от ЕС и засяга особено българите. Все пак, дори с разминаващите се данни виждаме поне 400 хиляди българи в Германия преди пандемията. Също, че стотици хиляди ще имат вече право на немски паспорт в следващите години. Сигналите след 2020 обаче са разнопосочни. Истината е, че много хора не се отрегистрат в Германия и не ги „лови“ статистиката, също както концепцията за „постоянен адрес“ в България обърква местната статистика.

Анекдотни наблюдения сочат наистина към много млади хора и цели семейства с деца, които се прибират в България. Особено такива родени в чужбина. Аз съм сред тях. Тук обаче човек не може да разчита на балона си, тъй както и българската общност в Германия не е хомогенна а грубо може да се раздели на поне 6 части. Има много социално-икономически фактори (социални, пенсии), очаквания към страната и работата, а кризите от последните години и сегашната стагнация засяга всеки сектор по различен начин.

Макар преведеното от DW въпреки увъртанията им да звучи оптимистично за България, трябва и това да приемаме с щипка сол. Преди години когато започна драстичния скок на българите в Германия, имаше възгласи, че стотици хиляди се изнасят. Особено покрай демографската криза това е една от честите камбани, на която се бие. В действителност огромна част от ръстът беше от българи мигриращи от други страни в тежко положение – Италия, Испания, Гърция и Великобритания. Сега има голяма вероятност това да се случва в обратна посока. Фактите са, че въпреки гръмките имена на демографски институти и агенции, всички работят с извадки и изначално грешни данни и никой не може да каже със сигурност.

Важно е да се говори за тези неща с разбиране и да знаем какво се случва. Най-малкото, защото трябва да можем да измерим ефектът от различни мерки в продължителен период от време. В горния случай говорим за вътрешна и външна миграция и важността на децентрализацията, но аналогичен проблем има и със смъртността и раждаемостта. Има явно объркване сред редица политици дори колко българи има зад граница.

На първо време обаче имаме нужда от най-важният елемент – драстични и смели реформи в образованието, здравеопазването, социалната сфера и районите извън големите градове и то с постоянство и продължителност. Отпорът срещу последните е значителен, къде заради инертност в системата, къде заради его на ключови хора. До сега сме били свидетели само на козметични промени, кампании като за пред медиите и еднократни мерки с увеличаване на надбавки.

Има шанс да го направим и не бива да го изпускаме. Много хора предупреждават, че „демографският влак“ вече е заминал и в известен смисъл са прави. Това не означава, че сме в пагубна ситуация, а че колкото повече отлагаме, толкова по-тежко ще е решението. Българите в чужбина не се връщат заради една или друга инициатива и медийна кампания, а въпреки тях. Особено една конкретна организация по-скоро показва защо много от сънародниците ни сме заминали от България на първо време. Обръщането на тенденцията, доколкото я има, не е заради мерките на едно или друго правителство, а заради обстановката около нас. Имаме шанс да се възползваме от тази ситуация и да я задържим като посока и има предостатъчно хора, които се борят това да стане.

От тогава доста хора споделиха в социалните мрежи и коментарите тук какъв е бил опита им. След като минаха летните отпуски, реших да попитам НЗОК все пак колко хора все пак са се възползвали спрямо общия брой изкарани карти. Ето какво научих.

През януари 2022 е подадено едно заявление през ССЕВ – моето. След три месеца увещаване получих картата си през април. Тогава писах за пръв път за случая в twitter. Според предоставените данни, следващите подадени заявления са чак август – общо 12. Три от тях са отново от мен за останалите от семейството ми. След това има между по 2 до 11 между ноември и април 2023. През май тази година пуснах още 4 заявления, за да обновя картите. Още 13 души са подали тогава.

В края на юни пуснах статията си как работи процеса и 58 души са го използвал. През юли вече беше копиран текста от няколко медии и 195 са подали заявление, а през август и септември – още общо 209. Откакто показах, че може и следва да е опция, над 400 души са попълнили заявлението и са получили картите с куриер.

За сравнение, от началото на 2022-ра до края на септември 2023 са били издадени 283625 карти на гише. Приемайки, че в този период някои са били преиздадени, това означава, че поне 164 хиляди души са се редели два пъти почти изцяло в клонове на партньорските им банки, за да си вземат картите от НЗОК.

Подновените карти са 60% от всички издадени. За такива се считат всички карти на хора, които някога са си изваждали ЕЗОК. Забелязва се сериозно покачване на новоиздадените карти през това лято, отчасти заради кампания в медиите колко са полезни всъщност. Интересно е, че немалко количество карти се издават в рамките на цялата година, не само през летните месеци, когато е основният поток от пътувания зад граница. Кривата съвпада доста добре с тази на излизащите от страната с цел почивка. Закономерно се вижда пик през юни и юли, т.е. преди летните отпуски.

Интересно наблюдение е, че немалка част от картите издадени пред 2022-ра не се преиздават скоро след изтичането на едногодишния им срок през 2023-та. Пикът това лято е основно от нови карти. Има обаче поне една група от около 100 хиляди души, които редовно си обновяват картите. Може да свалите всички числа от отговора на НЗОК тук.

Тук отново изниква въпроса защо е нужно всичко това. Обяснението на НЗОК от край време е, за да се пресичат злоупотребите. Попитах колко притежатели на карти са губили здравните си права докато са имали активна карта. Казаха ми, че не знаят. Причината е, че не го следят активно, а при искане за покриване на лечение. Отделно се оказа, че НЗОК нямат справка в реално време кой си плаща здравните вноски и кой не – налага се индивидуално да проверяват всеки за конкретен период през интерфейс на НАП. Това, както сами се сещате, е абсурдно на много нива.

Това, което ми отговориха обаче е, че от 140669 заявления подадени по какъвто и да е начин през 2022-ра, 2371 или 1.69% са били отказани заради прекъснати здравни права. Това число и съответно процент намалява значително откакто има ЕЗОК – от 5662 в 2013, през 4374 през 2018 до наполовина сега спрямо преди 10 години. Така смисълът от краткия срок на тези карти се обезсмисля, предвид, че разходът за издаването всяка година, разпространението и времето, което хората губят е повече, отколкото потенциалните щети за касата.

Докато някой в НЗОК започне да мисли за този и други далеч по-тежки пороци в системата, това, което огромна част от хората губещи време по каси и банки могат да направят е да използват дистанционния вариант. Това, с което Министерството за електронното управление от една страна и здравеопазването от друга могат да спомогнат, е да се направи прост формуляр, което да попълва всичко автоматично. Особено предвид, че 90% от информацията изисквана в наредбата е достъпна служебно правейки наредбата противозаконна.

Към този момент под 0.78% от ЕЗОК издадени след статията ми са били поискани през ССЕВ. Не съм фен на оптимизирането на процеси, които не следва да съществуват на първо място, но това тук е полезно упражнение в комуникация и честно казано – обучение на собствените ни институции. По този начин съм подавал както адресна регистрация, така и искания за акт за раждане, заявления по ЗДОИ и други документи.

Така и не стигнах до това да опиша подробно моя поглед над нещата. Разрасна се кризата с COVID19 и вниманието ми, както на всички останали, се отмести. Най-важното, което трябва да разберем за демографските данни е, че никой не знае точно къде, кой и колко. Това важи колко за миграцията, толкова и за смъртността, която изведнъж излезе на преден план предвид пандемията.

Наистина, много българи не сменят настоящия си адрес когато напускат страната, което ограничава възможностите на НСИ да следи миграцията. Данните за напусналите са подценени. Същото означава обаче, че и на върналите се не им се налага да сменят адреса си от чужбина в България. Това важи особено за емигриралите в рамките на ЕС. Така и данните за прибиращите се са силно подценени.

На това не трябва да се гледа като недостатък на статистиката. Подобни проблеми са твърде често срещани и просто трябва да се имат предвид. Статистиката не е абсолютна. Инцидентът между НСИ и агенция Митници, например, където не бяха отчетени и коригирани навреме реалните стойности на износа и вноса, повлия директно върху оценката за БВП. Аналогични се случват редовно в демографията.

Колко са българите в Германия?

Това е въпрос, по който често пиша. За това четем редовно сензационни и доста протоворечиви заглавия, особено в DW. Истината е, че през последните няколко години имаше огромен прираст на българската диаспора. Индикациите са, че голяма част е формирана от хора местещи се от други европейски държави.

Най-простият отговор е 336990 към края на 2018-та. В края на 2011-та пък броят е бил 93889 или над три пъти и половина по-малко. Остава висок процентът на младите, а вече има и все повече деца родени в Германия, което е индикация, че повече семейства се установяват за постоянно.

Това число виждаме като отворим таблицата за имигрантите на DeStatis. Ако отворим тази за населението и търсим по гражданство, получаваме различно число – 319271 или 5.3% по-малко. От къде идва тази разлика от 17719 души?

Зависи кого питаш

Изчетох методологията на тези две таблици, но не внесоха яснота. Затова писах направо на DeStatis. Подобно на НСИ са доста отзивчиви на такива запитвания. Предполагам, че не им се случва често някой да ги пита методологични въпроси.

Отговорът им беше, че източниците са различни. Широко тиражираното число от 337 хиляди е взето от имиграционните служби. Те отговарят за визи, разрешителни за работа, постоянно пребиваване, натурализация и прочие. Що се отнася до граждани на ЕС отговорностите им са малко, а от там и покритието на данните не толкова добро. Според статистическата служба тези данни следва да се използват само за изследване на юридическия статут на имигрантите.

Данните за населението – по-малкото число от 319 хиляди – идва от службите по регистрация. Това е немският аналог на ГРАО към общините. Получава се информация за актове за гражданско състояние, регистрации и отрегистрации и така се обновява общото население. Този подход съвпада точно с това, което НСИ прави за оценка на населението в България.

По-големият проблем между тези два източника е кога са последно са коригирани. Този за населението е бил последно преглеждан през 2011-та след преброяването. Аналогично на България е имало поправка надолу. В Германия оценката за броя на имигрантите е била намалена с почти милион души. Това е засегнало и броя българи, които са се оказали няколко хиляди по-малко. От друга страна базата данни на имиграционните не е била обновявана от 2004-та насам и ме предупредиха, че са се натрупали много грешки.

Не липсват и проблеми в регистрациите и комуникацията между институциите. DeStatis признаха в разговора ни за нещо общоизвестно – много хора не се отрегистрират като напуснат страната или регистрират децата и семействата си без реално да живеят там. Това се прави както за прибиране на социални осигуровки, така и за да се трупа години пребиваване, за да се вземе гражданство. Тази и друга информация често не стига до институциите, което силно завишава оценките за чуждестранното население.

От друга страна, има слухове за не малко работници, които от незнание биват подмамвани да работят на черно без регистация, здравни и социални. Колко голям е техният брой е трудно да се каже, но анекдорни случаи показват, че поне някои легализират пребиването си в Германия. Това означава, че част от тях всъщност биват вписвани като „току-що“ имигрирали докато всъщност са в Германия от години.

Разликите

Интересното в тези два източника е, че имиграционните служби са сочели по-малък брой българи в Германия през 2011-та – 94 хиляди спрямо 97.5 хиляди по данни на общините. Това продължава до 2015-та със средна разлика от 2 до 5 хиляди. През 2016-та оценките на имиграционните скачат с 8 хиляди повече, а през 2017-та – с цели 14 хиляди.

По възрастови групи данните на общините показват около 7800 души повече до 20 годишна възраст. Половината от които са около 18 годишна възраст. При българите между 20 и 30 г. обаче показват 6500 по-малко. Между 30 и 50 г. – 14 хиляди по-малко, а над 50 г. – 4800 по-малко.

И двата източника показват драстично увеличение на българите в Германия, но доста различни криви и тенденции. Трудно е да се каже как расте диаспората ни в Германия предвид толкова големи различия и пропуски. Докато имиграционните служби имат много по-добра представа що се отнася до натурализацията и трудовите взаимоотношения, общините знаят по-добре за адресните регистрации, които са задължителни, ако искаш да правиш каквото и да е.

Така определено може да кажем, че не само числото 337 хиляди е силно завишено, но и това от 319 хиляди. По-важното е случая е, че данните на общините показват значително по-голямо забавяне от това на имиграционните служби. Това се вижда особено ясно при българите между 20 и 30 години – пикът на увеличението е бил през 2014-та със 7000 имигрирали, а през 2018-та са били 1500. При тези между 30 и 50 има аналогично намаление. При децата под 10 годишна възраст отново се вижда, че пикът е бил през 2014-та и сега има два до три пъти по-малко регистрирани.

И пак са много…

Много по-точни числа ще получим при преброяването догодина. То ще се проведе в цяла Европа и въпреки недостатъците му в Германия, ще даде много по-точна представа колко българи и на каква възраст пребивават в страната. Това няма да промени фактa, че страната има най-голямата българска диаспора и че голяма част от тях няма да се върнат в България. Ще е важен елемент от разбирането ни за демографията, какви мерки следва да се предприемат както за насърчаване на младите, така и за запазване на българщината у семействата избрали да се установят зад граница.

Тези разминавания обаче трябва да ни покажат и друго – това, че няма точни данни, която ясно да отговорят на конкретното питане, които ни гложди, не означава, че някой ги крие или подправя. Докато в разговорния език дефинициите са ясни, еднозначни и подразбиращи се, това далеч не е така в статистиката – особено когато са намесени юридически определения и процеси. Това не трябва да ни обезсърчава, а да ни подскаже да сме внимателни към числата. Също да имаме разбиране към нюансите на информацията, която ни се поднася и последствията от неразбирането ѝ. Особено в условията на сегашната пандемия и мерките срещу нея, тези неща са важни.

Източник: DeStatis таблици 12411-0009 и 12521-0002, НСИ

И не, не са 33 хиляди раждания до днес. Не знаем колко са, тъй като никой не следи точно и в реално време. Разбира се чак като НСИ събере данните през април идната година. Журналистите се уповават на тая играчка на ООН само защото страдат, че любимият им регистър на ражданията пак е скапан. И по-добре, защото той пък още по-грешни данни дава.

Миналия път го пуснаха като прозвъних де що служба има в министерството да питам какво става. Имах тихата надежда, че нарочно. Ама не. От тогава още не са наваксали с данните и няма да наваксат, защото доста болници не подават информация както трябва. Този път обаче няма да звъня да видя дали ще се усети някой. Не са виновни служителите – зам. министрите са виновни, че не са определили вътрешни правила, ясни отговорности и отчетност. Но така поне ще се изпълни сам отколешният ми призив или да го оправят, или да го спрат, че само фалшиви новини генерира.

Иначе за 7-те млн. – да, по някое време тази година живеещите в страната ще паднат под този брой. И да, емиграцията има голяма роля, но далеч не е основен фактор. Дори без емиграцията щяхме да стигнем 7, 6 и после 5 млн., но 10-тина години по-късно. Може би дори по същото време като се има предвид нуждата от изолация на държавата, за да се спре изцяло емиграцията.

Казвал съм го много пъти – всичко се корени в това, че нашите баби по едно време са осъзнали, че нямат нужда от 5, 6, 7 или 8 деца, за да има кой да ги гледа на старини. Ама чак като едно поколение се шашка, че изведнъж оцеляват всички. О чудо! Затова вече 2-3 стигат – само едно на сто ще умре до венчило за разлика от младините им. После майките ни са осъзнали, че две деца са супер, но не винаги се получава, а и трябва все повече образование. Да не говорим, че идват кризите и „айде не сега“ се превръщат в 15-20 години и в началото на новия век изведнъж всички се решават поне на едно, ама вече са в 40-те. Да, но сега тия дето трябва да раждат, не са се родили, щото някой е взел това решение преди. Сега същите тогавашни решили мрънкат, че „днешните не искали са раждат“. Че и акции и кампании правят. Не, просто не сте ги родили, а някои са и напуснали. Иначе раждат също толкова, колкото и родителите им.

Междувременно продължителността на живота расте, старите поколения дето като са се раждали по 5-6 и са оцелявали повечето за чудо на родителите си (нищо общо с антибиотиците и ваксините, разбира се – просто внезапно съвпадение), сега са вече пенсионери и са много. И ще са много още 10-15 г. После ще отмине тази вълна и следващото поколение ще се пенсионира – това дето сега мрънка, че не искат да раждат тия дето те самите не са раждали. Тогава обаче ще мрънкат, че няма кой да работи и пенсиите им били мизерни, а „едно време колкомпари правих“. Нищо, че доста от тях са се осигурявали цял живот на минимална заплата, ама това кой го гледа това.

Та това за 7-те млн.

Да започвам ли за имиграцията дето уж сме гостоприемен народ, ама гоним всички с расизъм и пиянски побоища, а в същото време няма достатъчно хора да работят?

Да, няма и то не защото „всичко свестно замина“, а защото едни хора са учили „нещо висше“ и трябва да ги обучаваш от нулата, защото техните са цакали и носили сякаш тапията дава прехрана, а не това, с което е подплатена. Щото 2/3 от от новите работни места не искат дори висше, а майсторлък и оправност. После обаче „ъ, ще му работя за 800 лв.“ и заминава да взима заветните 2000€ на място, където след данъци и разходи живее още повече под прага на бедността.

И за всичко това се правят стратегии, кампании, лозунги, анализи и прочие базирани много малко на данните и повече на фалшиви новини и масови заблуди. Оракул на демографията само им трябва, за да изплюе нещо дето изгледа научно, че без числа върви ли? Е, намериха нов. Поне докато някой от Центъра за обществено здраве не се разходи до двора на Медицински одит да натисне едно копче в една барака.

Ето няколко детайла, за тези, които ще прочетат само заглавията в медиите. Първо, данните са от 2015-та. Отнема време докато се анализират. Второ, това число има два аспекта. Единият би се превел най-точно на български „избегнати“ и минава през това, което четем из новинарските агенции – липсата на ефективна бърза помощ, най-нови медикаменти и апаратура, понякога специалисти и прочие е можело най-малкото да отложи смъртта на опреден брой хора. За да сме по-точни – 19843.

Още толкова смъртни случаи – 19228 – са можело да бъдат предотвратени чрез нещо, което надали ще намерите из медиите – личното поведение на хората и средата, в която живеят. То се базира най-вече на здравната култура (спорт, хранене, пиене, пушене), превенцията (прегледи, кръвни тестове, ваксини), чиста околна среда (замърсяване на въздуха навън и вътре в жилищата) и други.

Казано иначе, изглежда точно колкото ни е виновна здравната система с болничните инфекции, наработещият спешен телефон, бавните линейки, нехаещи понякога лекари и груби сестри, толкова сме си виновни и ние с това, че просто не се грижим за здравето си и се сещаме за него чак, когато се наложи да се борим със 112, за да ги накараме да пратят линейка.

При това данните показват, че ситуацията при мъжете е много по-тежка. Почти двойно повече смъртни случаи на мъже е можело да бъдат предотвратени или избегнати. Още по-лошо е, че мъжете може да виним здравната система много по-малко от жените, тъй като случаите, в които смъртен случай е можело да бъде избегнат с по-добра лична грижа за здравето са 9% повече от тези, които са били заради лоша спешна помощ. Системата пък „предава“ жените по-често – 22% са по-малко предотвратимите смъртни случаи от тези, които е можело да бъдат избегнати на момента.

Изследването се прави отскоро, но пак може да се каже, че тенденцията и по двата показателя са нагоре. Докато между 2011-та и 2015-та, общата смъртност в България намалява за кратко и пак леко се увеличава, с аналогични темпове се движи смъртността, която е можела да бъде избегната с по-добри здравни грижи. В същото време смъртността, която е можело да се предотврати с повече грижа за личното здраве и среда се увеличава с над 9% за 5 години. Тоест докато системата на здравеопазването почти не се променя като качество въпреки стотиците милиони излети и течащи от нея и непрестанните опити за реформи и закрепване, другият фактор в здравето – хората – все повече оставят някой друг да се грижи за здравето им, сякаш е чужда работа.

Ако махнем от данните факторът на промяната на общата смъртност, ще видим, че вероятността някой да почине заради лоша работа на здравните власти всъщност е намаляла през онзи период. В същото време, вероятността някой да се почине от предотвратима смърт се е увеличила и то доста. Разбира се, периодът е твърде малък, за да се правят някакви генерални изводи, а и нямаме разбивка по възрастови групи. Разликата обаче е твърде значима, за да не се спомене.

Като цяло смъртността е аспект от демографията, който често не се разбира. Освен, че не може да сравняваме общата смъртност между държави и дори между годините в конкретна държава, причините са понякога различни и изискват различни мерки. Със застаряването на населението на България в следващите 15-20 г. определено ще се качва общата смъртност, но това не трябва да се бърка с влошаване на здравето на хората. Въпреки всичко изброено до тук, индикаторите сочат, че то се подобрява. Все пак, има много какво да се желае от здравната ни система – административно, като достъпност и отношение. Ако данните за предотвратимата смърт показват нещо обаче, то е че също толкова силен фактор за високата смъртност е и неглижирането на личното здраве, мръсната околна среда и недостатъчното стимули за използване на ранната диагностика и лечение.

Данните по темата ще намерите при Евростат и НСИ.

Това, което може да очакваме в следващите дни е отново същата сензационност поднесена в мазен вестник и с ехидна усмивка на чичка от пазара, който определено не иска да задаваме въпроси защо вестникът е мазен и най-вече откъде е извадил това, което ни подава в него. Водещите ще канят знайни и незнайни експерти и също няма да поставят под съмнение нито мазния вестник, нито твърденията на гостите си. Поне стига да са достатъчно сензационни и жлъчни.

Разбира се, ще чуем неща като „българите сме на изчезване“ или че сме сред първите места по смъртност. Неизменно ще чуем и за регистъра за ражданията – този любим източник за фалшиви новини за родните журналисти. Тази година той предоставя още по-пикантни детайли. Ако сравните в него ражданията през първите три месеца от годината, както неизменно журналистите ще искат да „украсят“ данните на НСИ, ще забележите, че за 2017-ва са 14019, а през 2018-та – 10841. Тоест цели 3170 раждания по-малко или привидно намаление с 22.7%. Крайно изкушителна възможност за сензация, на която несъмнено доста ще се отдадат.

Истината обаче е отново в нещо, за което предупреждавам от години – регистърът е безполезен. През декември писах за големите забавяния и пропуски във въвеждането на данните. Различни лица в Министерството на здравеопазването признаха, че на практика липсва контрол над качеството на данните и не се налагат санкции над нарушаващите заповедта болници. Когато през януари сървърът на регистъра падна, отне три седмици да го възстановят. Причината далеч не беше това, че отделните служители не си вършат работата, а че организацията идваща от ниво заместник министри и предвидена в нормативната уредба е толкова сбъркана, че практически никой не отговоря да се следи изцяло правилната работа на регистъра. Наскоро разбрах, че донякъде това, че съм въртял телефони из дирекции в министерството всъщност е ускорило възстановяването на сървъра.

Резултатът от този проблем е, че имаше сериозно забавяне във въвеждането, което все още не е наваксано. Съществува допълнителен проблем със системата и сертификатите, които се използват от отговорни лица в болниците, за да въвеждат данните. Както изглежда, някои от тях все още нямат достъп до системата или просто са решили да не въвеждат повече. Резултатът е, че и без това забавените и неточни данни сега са с още почти 1/4 по-малко верни.

Както споделих преди, намерих начин да следя автоматично какво се въвежда в регистъра всеки ден. Накратко казано – ако на 7-ми януари се родят 20 деца в област Пловдив, мога да проследя кога са въведени в системата. Например 10 на третия ден, още 3 след седмица и останалите – в различни дни през следващия месец. На тази графика съм показал с какво забавяне са въвеждани данните по седмици. Не кога са се родили децата, а с колко средно са се забавяли болниците, когато са въвеждали в регистъра. Вижда се дупката през трите седмици, когато сървърът е бил паднал. Вижда се и пикът след това на забавените въвеждания.

Според изискването, данните следва да се добавят до 3 дни след раждането – маркирал съм тази граница в зелено. Средното забавяне е повече от две седмици тази година. Миналата година 1/3 от ражданията са били въвеждани чак след месец. При това тук говорим за данните, които се въвеждат. Както показах в предишните си анализи, има цели болници, които не въвеждат данни или до правят наведнъж няколко пъти в годината.

Дефектите не са само във вътрешната организации и непукизма на политическото ръководство на министерството, но и в самата система и достъпа до нея. Данните имат за цел не просто да броим ражданията, а да се правят научни изследвания какви са проблемите и как да се подобри както майчината грижа, така и да се намали детската смъртност и заболеваемост. Данни от регистъра обаче се отказват дори на тези, за които са предназначени – научните работници. Наскоро обявиха, че се планира създаването на нов регистър. Това обаче може би ще подобри само техническата страна, която е най-малкия проблем. WHO и UNICEF имат стандартизирани категоризации на състояния и събития, които следва да следим и у нас чрез такъв регистър. Дали ще се въведат е доста съмнително след като не могат да се оправят дори с наличното.

Всичко това показва, че очакваната сензация за „рекордно намаление на ражданията в началото на 2018-та“ ще е поредното журналистическо недоразумение по темата. Може да изглежда маловажно, но всъщност не е. Едното число е много важно в действителност, тъй като около него, тенденциите и анализите се формират политики. Затова виждаме странните опити на ДАБЧ да прокара идеята, че имало 8-9 млн. българи зад граница. Фалшивите новини влияят не само на широката публика, но и на официални лица, които би трябвало най-добре да знаят фактите. Новината за работещите българи в чужбина е друг пример за това.

Каква ще е реалният брой раждания на деца в България ще видим утре. Очаквам да е малко по-нисък от 2017-та, най-вече защото броят на жените в детеродна възраст намалява плавно. Описвал съм вече причините за това и защо цялата дискусия по темата е сбъркана.

При това условие някои биха ме запитали, както са правили и преди, „Какво се пениш, като все пак намаляваме?“ Позволете ми една аналогия – по редица причини губите контрол над колата и тя се забива в дърво. Ще се разминете ли с огъната броня или ще загинете? Има огромна разлика между това дали се движите с 120 и 20 км/ч, дали сте с колан и дали правите маневри преди сблъсъка. В момента ни облъчват с крясъци, че се движим с 200 км/ч към сигурна смърт и трябва да вдигнем ръце в паника. Истината е доста различна когато разберем данните, а не сравняваме ябълки с трактори. Да, няма толкова кръв и жлъч и това навярно е проблема. Може би имаме нужда от южноамерикански футболен коментатор, който с разпален глас да обяснява базови статистически концепции и анализи.

Преди няколко години споделих в социалките една графика, която направих набързо от данните на НСИ. Сравняваше колко лекари работят в България като абсолютен брой и спрямо глава от населението. Също така, колко учат в сферата на здравеопазването и колко завършват. Днес реших да обновя тези графики с последните данни и да ги разширя. Макар да дават само сухи числа за един единствен аспект от системата, от тях може да научим доста. Здравеопазването определено има сериозни проблеми, които са не само многопласови, но и трудно може да се дестилират в няколко графики. С такива обаче може да се опитаме да оборим няколко мита.

Както винаги, започвам с условностите. Тези данни събират всички практикуващи лекари – лични, тесни специалисти, хирурзи, анестезиолозите и прочие. В категорията медицински специалисти се включват мед. сестри, акушерки, лаборанти, фледшери и други. Не може да анализираме това колко от тях работят на повече от едно място, колко операции и процедури правят, колко специализират, колко отпадат, колко получават точно от всичко това и колко са натоварени, просто защото такива данни няма. Навярно се пазят в болниците, но надали някой има илюзия, че ще ги споделят. Затова може да говорим само за общ брой. НСИ има разбивка по области, но тук не ги разглеждам. Учащите в сферата на здравеопазването са „наедно“ като разглеждам само бакалаврите и магистрите. Във всички графики долу взимам показателите през 2001-ва за основа и сравнявам.

Нека да започнем с броя работещи лекари и медицински специалисти в страната. От данните на НСИ се вижда, че за последите 15 години те всъщност се увеличават като абсолютен брой. Особено при лекарите тенденцията е почти изцяло нагоре. При медицинските специалисти има намаление в последните 3 години, но все още сме над нивото от 2001-ва. Интересно е, че когато първо пуснах тази графика тогава се говореше как масово напускат, а всъщност имаше няколкогодишно увеличение с по 1-2% на година. Лекарите през 2016-та в страната, например, са били с над 8% повече от 2001-ва. Най-големият скок е бил в последните 7 години.

Ако разгледаме спрямо населението, тенденцията става още по-стръмна нагоре. Няма спор, че заради отрицателния приръст и емиграцията (макар намаляваща) населението намалява и това е проблем. Това обаче означава, че на един лекар и медицинска сестра се падат по-малко хора. Също е вярно, че заради застаряващото население са нужни всъщност повече ресурси за здравни грижи, но както виждаме, тенденцията при последните далеч не е универсално надолу. Последният проблем всъщност до голяма степен ще „отмине“ след 20-25 години, заедно с поколението на т.н. baby-boomer-и – бумът в раждането и по-важно оцеляването на бебетата преди 60-тина години. Така виждаме, че на всеки 1000 пациента има с поне 12% повече медицински сестри и над 20% повече лекари, отколкото 15 години по-рано.

Гледайки напред във времето виждаме и постоянен скок в броя учащи и завършващи лекари и медицински специалисти. Разбира се, може да се поспори за качеството и съм сигурен, че доста лекари биха имали да кажат по нещо за това. Когато говорим за масови здравни грижи обаче, 90% от състоянията имат нужда от някакъв личен лекар с що-годе сносни знания. Също така, международната слава на медицинските ни университети въобще не е лоша. Всичко това дори с напускането на някои лекари и чуждестранните студенти, които въобще не са малко, виждаме, че на година завършват и остават в страната повече специалисти по здравни грижи, отколкото са нужни за обновяване на системата. При това този процес се засилва.

При лекарите е видно, че неизменно има увеличение. Няма спор, че в определени професии има проблем. Такива са анестезиолозите, недостиг на които има в цял свят. Заедно с антибиотичната резистентност липсата им се сочи като основен риск за операциите в бъдещето. Кадри в други критични сфери се губят дори в богати държави като Германия и Великобритания. Като по-голям проблем у нас се сочи липсата на медицински сестри и акушерки. Затова ето разбивка как кадрите заети в болници и клиники са се движили в последните 15 години.

Несъмнено има намаление при акушерките, но броят им се стабилизирал в последните 6 години. При медицинските сестри и фелдшерите дори е имало увеличение, което рязко тръгва надолу в последните години. В това може би ще прозрем провали в определени политики в здравната сфера на последните кабинети. Погледнато спрямо населението обаче виждаме друга картинка. Отново – отрицателният приръст е огромен проблем, но погледнат спрямо брой пациенти на мед. сестри и акушерки, всъщност тенденцията е към подобрение независимо от негативите.

Затова нека спрем с извинението, че няма лекари и медицински специалисти. Кадри поне в тази сфера има. Ако има проблем в разпределението им, то това е заради грешни стимули и сбъркана политика. Ако има проблем в качеството, то това е заради специализациите, които абсолютно всеки е съгласен, че са сбъркани като принцип. Финансирането, пътеките, болниците източващи касата и биващи източвани, ненужните процедури, връзките с фармацевтичните компании, наработещата спешна помощ, шарлатаните с алтернативни лечения и неефективната превенция и диагностика са сред огромните проблеми. Еднозначно решения няма и никой не е намерил.

Подобни проблеми има в цял свят, но успяват да държат пълна малко по-малко продънената си кофа с несъизмеримо по-голям поток от пари. У нас нямаме такава възможност. Поне не докато не се вдигне производителността и приходите от вноски. Междувременно трябва да спрем да броим лекарите, а да говорим по-сериозно какво се налага да правят в рамките на стандартния ден, как да спрем злоупотребите, грубото отношение от двете страни, как да запазим здравето и живота и на двете страни и как да подобрим доверието и най-вече очакванията у хората какво медицината може и какво не. Липсите в тези сфери карат все повече не само да харчат неимоверни суми за шамани и „алтернативи“, но и откровено застрашават живота на децата си.

Тук не давам решение и не изброявам всички проблеми, а показвам къде не е проблемът или поне къде най-малко е. Така отговорът на заглавието горе е, че не лекарите и медицинските сестри бягат. Не бягат и толкова пациентите, защото медицинският туризъм се засилва, а все повече болници отварят врати. Бяга се единствено от отговорност. Липсата на доверие в тази и други системи гони и немалка част от българите, които решават, че някъде може би е по-добре. Дали са прави или не е по-трудно да се каже, отколкото си мислят повечето, а и не е въпроса тук. Ефектът е видим.

Средната възраст на колите в Германия е 9 години. 40% от тези в България са над 20 годишни. На човек от населението, немците изразходват с 2/3 повече дизел и над 3 пъти повече бензин всеки ден. Дизелът може да се обясни с по-силната индустрия (повече камиони, доставки), но не и бензина. Просто немците карат много повече. Немалка част пътуват по 1-1.5 часа на посока до работа с колите си всеки ден.

Преди 17 години разликата е била още по-драстична. Тогава немците са използвали с 85% повече дизел на глава от населението от нас и 5 пъти повече бензин. От тогава насам потреблението на бензин в Германия е намаляло с 41%, а на дизел се е увеличило с 30%. Все повече хора са минавали от бензин на дизел, което днес създава сериозен проблем със замърсяването. В последните месеци се забелязва обръщане на тази тенденция.

В България пък за последните 15 години има двойно увеличение на потреблението на дизел и 16% намаление на бензина. Караме повече колите си и автопаркът се увеличава с по-бързи темпове. Доста коли у нас се движат на газ и не ги включвам тук. Удвояването на изгорения дизел по пътищата, още повече от доста по-стари коли, може да ви даде представа колко по-зле е положението у нас спрямо Германия.

Ясно е, че сериозна част от вече старите дизели в Германия ще свършат в страни като България. Този процес ще се ускори от новите забрани, които се очаква да бъдат въведени в близко време в някои градове. Дори само дебатът около ограничаването на коли на дизел под стандарта Евро 6 изтри около милиард евро от оценките на старите коли според експерти от ADAC. Това означава, че притежатели на мощни коли на дизел с Евро 4 и Евро 5 ще могат да получат много по-малко пари при продажба, отколкото биха очаквали преди 6 месеца. Така стават още по-достъпни за потребителите в страни като България. Отчасти може да гледаме на това като положителна тенденция, тъй като семейство със заделени 3 до 5 хиляди евро за кола ще може да си вземе доста по-нова и по-чиста такава. От друга страна обаче, евтини стари дизели ще отместят от предпочитанията по-чисти коли на бензин и газ, както и по-малко мощни такива.

Мерките срещу всичко това са видимо съвсем неадекватни. Малко или много е ясно какво следва да се направи, но чисто политически е трудно. Трябва да се обърне логиката на данъците и да се вдигнат драстично данъците за стари и замърсяващи коли. Трябва да следват логиката на замърсяването и по-малко на обема на двигателя. Сега на практика награждаваме димящите печки по улиците. Следва да се въведат и ограничения за мръсни коли в централните части на градовете.

Всичко това обаче изисква политическа воля, а тя идва само след обществен натиск и смели политици. Изпитваме остра липса и от двете.

Повече по темата за замърсяването на въздуха:

• 10 мита за замърсяването на въздуха, които ще срещнете днес
• Замърсяването на въздуха засяга половината от населението на България
• Замърсяването на въздуха – евростандартът, агенцията и какво липсва

Първоначално пуснах този текст като статус във Facebook. Този Tweet на немската статистическа служба ме провокира да направя сравнението. В него има линк към данните им от 2016-та и 1999. За България използвах данните на НСИ за енергийните продукти. За обръщане на тонове в литри използвах 1177 и 1360 литра в метричен тон съответно за дизел и бензин.

Täglich werden 121 Millionen Liter #Diesel verbraucht #ZahlDerWoche

— Destatis (@destatis) August 8, 2017

Около 70% от натурализираните в Германия са били поне 8 години в страната. На още 7-8% се е полагало заради дете родено и живяло достатъчно време в страната.

Към началото на миналата година в Германия е имало 230 хиляди българи. Очаква се от тогава да са станали 250 хиляди. В това число не включваме взелите немско гражданство и децата родени в Германия с поне един родител българин. Според немският статистически институт, мнозинството от българите пристигнали в Германия в последните няколко години са се преместили от страни като Испания, Италия и Гърция.

Данните за разпределението на българите из Германия от 2014-та ще намерите тук. През 2015-та пък писах за перипетите в получаването на българско гражданство за дете родено в чужбина. Преди 4 години проведох анкета сред българи в Германия защо взимат немско гражданство. Отговорите им обясняват доста добре тази статистика. От друга страна, има притеснителни данни за нивото на бедност сред българите в Германия – 25% получават социални, а между 30 и 40% имат проблем да покрият елементарни нужни.

Източник: Destatis

Преди година писах за заблудите, които витаят около индекса за смъртността. В последния месец темата отново обиколи медиите покрай обновената класация на ЦРУ, която ни поставя на второ място след Лесото. В същата тази World Factbook ЦРУ бяха объркали населението на България занижавайки го с почти милион. Преди година и половина се поправиха, но с такава грешка не трябва да ни учудва, че има проблем и с тази класация. Позовавайки се именно на нея доста издания писаха, че сме най-нездрави и умираме по-често от почти всички страни по света.

WHO, Световната банка и Евростат посочват, че не бива да се използва абсолютната смъртност (или crude mortality) за сравнение между държавите. Проблемът е в различната структура на населението. Смъртността е нищо повече от общ брой умирания спрямо населението. Заедно с още няколко метрики е индикатор единствено как се променя общият брой живущи в държавата, но не може да се използва за оценка на здравето на хората и дори вероятността да починат.

Обсъдих този проблем подробно в предишната ми статия. Примерът, който пък дадох във вчерашния ми текст за Капитал, беше за два блока с еднакъв брой жители. В единия има най-вече пенсионери, а в другия – предимно млади двойки с деца. Съвсем очаквано, в първия ще има повече некролози. Аналогично на другите развити страни, застаряващото население в България е причината смъртността сред по-възрастните да има по-голяма тежест в общата статистика.

Верни данни, грешна употреба

Именно затова България изглежда, че има доста по-висока абсолютна смъртност отколкото Румъния, която изглежда на едно ниво с Германия. Двете страни са съответно на 26-то и 27-мо място в класацията. Дори само това разпределение говори, че нещо не е наред в индекса на ЦРУ.

Ако вземем смъртността по възрастови групи (колко души на дадена възраст умират спрямо общият брой хора на същата възраст), виждаме съвсем друга картина. Тук съм взел смъртността на Германия за база и съм показал колко процента разлика има по възрасти в България и Румъния. Включил съм и Латвия, която в класацията е на трето място точно след нас.

Вижда се ясно, че България има между 25 и 75% по-голяма смъртност сред непълнолетните от тази в Германия. В Румъния обаче има между 100 и 175% повече смъртност от Германия. С други думи, два пъти по-далеч са от нивото на Германия от нас. Поне по този показател. Във всяка възрастова група румънците имат по-голяма смъртност от нас, с изключение на хората около 50 и повечето над 60-те.

Именно тук е разковничето – ние имаме малко повече възрастни хора от тях. Затова сме на второ място, а те по-назад от нас. Аналогично, вижда се колко по-голяма смъртност има Румъния от Германия, а в класацията на ЦРУ са едни до други. Разликата в структурата на населението проличава ясно.

Разминаването с Латвия е още по-голямо. Във възрастите между 5 и 55 имат в пъти по-голяма смъртност от нас. В тези възрасти обаче по принцип малко хора умират – те са 10-15% от цялата смъртност. Малко по-добре са единствено при най-малките и възрастните. Въпреки това, ЦРУ ги поставя точно зад нас по абсолютна смъртност.

Алтернативата

Отчитайки тези проблеми, редица организации са взели мерки. Едно решение е т.н. ASDR – възрастово стандартизирана смъртност. Пресмятат смъртността по възрастови групи и приемат, че структурата на населението е еднаква за целия свят. Така се получава индекс, който позволява сравнение между държавите и показва много по-точно състоянието на здравната система и здравето на населението им.

Методите за изчисление на ASDR са практически еднакви. Разликата е каква стандартизирана структура приемат. WHO, например, взима предвижданията за средните стойности за населението на света между 2000 и 2025 г. Подробности и сравнения с други методи ще намерите тук. Вече 10 години използват този индекс за по-точно сравнение. Следният атлас показва картата на света според групата, в която се намират държавите – критична, висока, средна и ниска смъртност.

България е по средата на класацията и е в групата по средна смъртност. Данните са от 2012-та и има определено подобрение у нас за последните 4 години. Общото положение в света обаче също се подобрява бързо, защото през 2000 г. също сме били по средата на класацията. При това независимо, че средно намаляваме смъртността си по възрастови групи с 26%.

Отново Румъния е по-напред от нас заради по-доброто здраве на възрастното си население, но само с малко. Германия е много по-напред. Този индекс показва много по-добре разликите между държавите. Сами се сещате, че не може да се сравнява здравеопазването ни с това в централна Африка, където на места дори ваксинациите са под 50%. Всъщност, ако разчитаме на типичния за нас жлъчен глад за негативни новини, може и да повярваме на такова твърдение. Достатъчно е да бъде поднесено шокиращо в жълта медия или от водещ на сутришен блок на национална телевизия. Затова е толкова важно да имаме критично мислене и да разпознаваме фалшивите новини.

Питай баба си

Друг начин да се погледне на този въпрос е с историческа справка. Това направих в предишната си статия, но разглеждах само последните 15 години. Тук сравнявам последните 55. Следната графика взима 1990 г. за база и сравнява колко повече или по-малко е била смъртността през различни години и възрастови групи.

От нея разбираме, например, че през 1960-та година, хората между 35 и 60 г. са умирали с до 25% по-малко от онези на същата възраст през 1990-та. Същото важи и за онези след 75. Това може би говори за сериозно влошаване на здравеопазването през 70-те и 80-те. Тенденцията на влошаване се забелязва и през 2004-та, когато 50-60 годишните имат дори по-голяма смъртност. За последните 10 години обаче има сериосно подобрение по всички показатели, както показах преди.

При младежите и децата ситуацията е обратна. От 1960-та има постоянен спад в детската смъртност. В следващите 30 години намалява 3.5 пъти смъртността сред децата до 5 годинки и още наполовина в последните 25 години. Тенденцията продължава с бързи темпове надолу. Това говори за по-ниска заболевамост, по-добра диагностика и предотвратяване на фатални състояния.

Нещо, което ме учуди беше разминаването между 45 и 60 години. Независимо, че смъртността в тази възрастова група е намаляла от 90-те насам, все още е над нивата от 1960 и 1975. Затова обърнах перспективата и разделих населението на 5 възрастови групи – деца, младежи, възрастни, напреднала възраст и пенсионери. На следната графика взимам смъртността на всяка група през 1960-та за база и показвам как се е променяла сред населението на същата възраст през всяка от следващите 55 години.

Вижда се това, което коментирахме до сега – при децата има непрестанно подобрение, при младежите тенденцията е надолу с леко прекъсване през 90-те. При възрастните (30-45 г.) има подобрение през 60-те, но положенето се влошава силно през 70-те и 80-те. При хората в напреднала възраст (до 60 г.) влошаването е още по-голямо и започва дори по-рано. Пикът и при двете възрастови групи е през кризата през 1997-ма, след което има значително подобрение надолу. При най-възрастните (60+) влошаването продължава до 1983-ра, след което има леко, но непостоянно подобрение.

През последните 20 години сме копенсирали доста от влошаването на здравето и смъртността през 70-те и 80-те. При българите между 30 и 45 вече нивата са под тези през 1960-та. При младите и децата намаляват постоянно и вероятността да загубите дете е в пъти по-малка от баба ви или майка ви, например. При хората в напреднала възраст обаче смъртността все още е висока. Причините за това са доста. Несъмнено може да споменем неща като недобре работещата спешна помощ и замърсяването на въздуха. Също толкова важни са обаче нежеланието да се ходи на контролни прегледи (рак на гърдата, матката, простатата…), инатливото нежелание да се грижим за здравето си (абе какво ще ми каже толкова доктора), липсата на спорт и влошаване на общото здраве на сравнително ранна възраст (изживяла съм си живота аз; на 40 е нормално да имаш болежки). Все пак, не трябва да забравяме, че има подобрение в последните 10 години, така че навярно нещата се променят в правилната посока.

„И все пак намаляваме…“

Няма спор. Причината всичко изброено до тук да влияе толкова на общата смъртност е увеличаването на делът на хората в напреднала възраст от общото население. Причините затова са както бумът в раждаемостта през 50-те комбиниран с ниска детска смъртност (в сравнение с началото на века), така и емиграцията на младите в последните 25 години и намаляването на броят деца на семейство започнало в края на 70-те и стабилизирал се през 90-те.

Всичко това може да се изобрази със следната графика. Тя показва как дялът на българите между 30 и 60 (жълто и зелено) практически не се променя за 55 години. С увеличение на средната продължителност на живота има много повече българи над 60-те. Българите под 30 пък намаляват значително. В това няма никакъв спор. Това обаче не означава, че ще „изчезнем“. Трябва да вземем мерки, но надали някой си представя, че може да накараме българките да раждат по 3-4 деца. Има какво да се направи, но за това ще пиша в по-нататък.

• Българите в Германия – последни данни
• Калейдоскоп с разходите и инфлацията в Германия
• Колко български студенти има в Германия?
• Престъпността в Германия
• Колко българи има в Германия?

Вместо да показвам графики и карти, реших този път да изброя няколко кратки извода от последните данни на Немския статистически институт. Данните са към края на 2015-та.

• В Германия има 227000 българи, които нямат немско гражданство
• Спрямо 2014-та има рекордно увеличение от 43670. Доста от тях са дошли от други държави на ЕС като Испания и Италия
• Около 16000 българи живеят в Германия и са взели немско гражданство. 78% от тях са го взели в последните 10 години.
• 1619 са взели немско гражданство през 2015-та. Средната им възраст е 33.4 години и са живели в Германия средно от 11.2 години
• Двойно повече са българките взели немско гражданство, отколкото мъже
• 39 от тези 1619 са се отказали от българското си гражданство
• През 2015-та в Германия са се родили общо 2972 българчета без право на немско гражданство и са починали 200 българина
• Има общо 9190 българи родени в Германия, но не са получили немско гражданство. 83% от тях са на 5 или по-малко години
• Според данните за актовете за раждане и тези на немския институт, 3700 от родените в Германия българчета между 2005 и 2013-та са с двойно гражданство. Още 3300 от родените в този период са само с българско гражданство.
• Освен тях, още поне 9000 деца са родени в семейства, в които поне единият родител е българин, но нямат български акт за раждане. 87% от тях са на по-малко от 10 години.
• Средно българите емигрирали в Германия са били в страната по-малко от 5 години. Средната възраст е 32.2 години и 52.8% нямат брак
• През 2015-та 72000 българи са регистрирани в Германия, 48% от тях са между 25 и 45 годишна възраст. 1% са били в пенсионна възраст. Един човек е бил над 95 години
• 16500 българи са напуснали Германия. 54% от тях са били между 25 и 45 години. 1.3% са били в пенсионна възраст.
• 15% от българите в Германия живеят сами
• 33% от домакинствата, в които живеят българи, се издържат с общ нетен доход от по-малко от 1300 евро на месец
• 19% от домакинствата, в които живеят българи, имат общ нетен доход от заплати над 3200 евро на месец. 10% – над 4500 евро
• Средния нетен доход от заплати на домакинство на българи е 2300 евро. След данъци и наем остават между 1000 и 1400 евро за сметки, храна, транспорт и всичко останало.
• 21% от българите емигрирали в Германия работят в събота, Още 17.6% работят и в неделя и по празниците (тези данни са само официални – и аз работя понякога в събота, но технически никъде не се отчита)
• Между 15 и 25% (зависи как смятаме) от българите живеят на социални помощи
• Между 30 и 45% (зависи как смятаме) от домакинствата на българи живеят под прага на бедността
• 16% от навършилите пълнолетие нямат средно образование
• 17% от всички българи в Германия имат някаква степен на висше образование

Сред точките съм давал граници на някои проценти. Пример са българите в бедност и на социални помощи. Причината е, че зависи как се смятат българите. Дали се смята по хора или по домакинства, включват ли се домакинствата на смесените бракове, включваме ли само българите без немски паспорт или тези получили такъв след натурализация или при раждане. Немската статистика разделя „чужденци“ от „хора с емигрантски произход“. Данните за жителите на страната с емигрантски произход са с доста закръгляне и самите те признават, че имат доста условности. Гледал съм да не разчитам на тях, където е възможно. Всички да достъпни на портала на Немския статистически институт.

Вижда се ясно, че България не само е на първо място, но е и в пъти повече от втория и всички останали. Именно това писах вчера в социалните мрежи по този повод. Дяволът е в детайлите.

Ако погледнем данните, ще видим, че в Европа за 2015-та е имало само 27 смъртни случаи на пътници. Не въобще, а конкретно на пътници возещи се в пътнически влак. 2 от тях са били в България. През 2014-та също е имало 2 у нас. Разликата в индекса горе обаче идва от другия фактор – колко пътници са превозени през годината. Тъй като той намалява, съотношението леко скача. При толкова малка извадка е невъзможно да направим коректно сравнение. За тази цел трябва да погледнем другите показатели.

Всички инциденти

По-нататък показвам доста графики. Дори да не ви се чете, ето тази трябва да ви остане. Показва броя инциденти в България на всеки милион изминати километри от ЖП транспорта. Включени са пътнически и товарни влакове. Вижда се ясно, че най-много инциденти има с хора пресичащи релсите и такива ударени от обект паднал от влака. След това по брой са ударите на прелези.

За това почти не говорим. Зрелищни са катастрофите – медиите въртят извънредни емисии от мястото, бутат микрофони в облените от кръв лица на жертви и роднини, а минути след това включват рекламите и я някоя банка рекламира депозити, я някой ни кани да караме ски. В същото време доста повече инциденти и жертви се случват всяка седмица.

Инцидентът от вчера е в категорията дерайлирал влак. Такива в Европа има доста малко. У нас се забелязва покачване. Инцидентът попада и в категорията на инциденти с опасни материали. Такива почти няма в Европа. Интересно е, че в Австрия се срещат често – по два пъти в месеца. У нас, макар да са малко, се забелязва покачване и на сблъсъците между влакове. При тези инциденти, както и при сблъсъците на прелези има най-много жертви.

Тук виждате сравнение за последните 5 години между повечето държави от ЕС. Отново е съпоставено спрямо изминатото разстояние от влаковете, а не в абсолютен брой инциденти. Не сме на първите места, но далеч не сме на добри позиции.

Изминато разстояние и превозени пътници

До тук сравнявахме броя инциденти с километрите, които са изминали влаковете по ЖП мрежата ни. Това е добър показател за натовареността. В Германия очаквано има много повече инциденти, защото се движат много повече влакове. Съпоставени обаче показват, че са много по-безопасни от средното за Европа. Тук съм показал как изминатото разстояние от влаковете се е променило през годините. Забелязва се леко увеличение в последните две години след силен спад преди това.

Друг показател, който може да разгледаме е превозените пътници на определено разстояние. Така получаваме т.н. пътнико-километър (pkm). Следващите графики сравняват жертвите с изминати милиарди пътнико-километри. Тази мерна единица е използвана и в графиката на Евростат, с която започнах. Може да ви се струва голяма, но не е. Ако един влак превози 200 пътника веднъж между София и Бургас, това са 75000 pkm. Умножете по 4 курса на ден в двете посоки за цялата година и само по тази линия получаваме няколко десетки милиона pkm.

Инциденти с пътници

Тук съм показал същата графика, както тази на Евростат, но 5 години назад, а не две като тях. Отрязал съм скалата – смъртните случаи в Испания след инцидента през 2013-та увеличават индекса им до 3.5. При нас се вижда определено увеличение на смъртните случаи в последните години. За сравнение, в Полша намаляват значително.

Ако погледнем ранените пътници, ситуацията не е по-различна.

Тук се вижда промяната само за България за последните 10 години. През 2008-ма имаше доста смъртни случаи, но след тихия период виждаме влошаване. Определено такова се наблюдава и при ранените.

За последните 10 години в България са починали 24 и са ранени 93 пътника. Оъделно са починали 9 и са ранени 26 служителя на БДЖ. Жертвите сред лицата извън влаковете обаче са в пъти повече – 293 смъртни случая и 232 ранени.

Всички жертви на ЖП инциденти

Тук правя сравнение между смъртните случаи спрямо милион изминати километри. Включват се не само пътниците, но и служителите и хора на и около релсите. Колкото и ужасяващ да беше случая вчера, по общия брой жертви от ЖП инциденти у нас се забелязва слабо подобрение. Въобще не сме и сред първите места в Европа, макар да не сме далеч.

По брой ранени обаче сме доста зле. Не толкова, колкото Румъния, но сме сред първите места с Хърватия и Словакия. Почти всички случаи са заради неправилно пресичане на прелези от хора и коли. По това, което прочетох, често причината е в неработещата сигнализация и липсата на преграждания.

Ето промяната по двата показателя у нас в последните 10 години. Не съм сравнявал с пътнико-километри, защото те показват колко е било натоварването на пътническите влакове. При инциденти с хора на релсите често става въпрос за товарни влакове. Затова сравнение с изминатите километри по ЖП мрежата е по-добър избор.

Източник

Всички данни ще намерите в базата на Евростат. Статията им за безопасността на ЖП транспорта ще намерите тук. Има още доста интересни сравнения.

Покрай всичко това разгледах набързо старите данни за заплатите и забелязах, че има разбивка по полове и икономически дейности. Последните данни са от 2014-та. От тях проличават няколко интересни наблюдения.

Разликата при средната годишна заплата между мъжете и жените е 25.2%. С други думи, за всеки 1000 лева, който една жена взима, мъж взима 1252 лв. Между 2010 и 2014 г. средната заплата на мъжете се е увеличила с 27.3%, докато на жените с 26%. Това означава, че разликата се задълбочава – през 2010-та е била 23.9%. (Припомням, че тук говорим за декларирани доходи от заплати, върху които са се плащали данъци)

Има само два сектора, в които средната заплата на жените е по-висока от тази на мъжете – „Строителство“ с 5% и „Административни и спомагателни дейности“ със 17.2%. Най-голяма е разликата при „Хуманно здравеопазване и социална работа“ и „Култура, спорт и развлечения“. При тях мъжете взимат с 59% повече пари от заплатите на жените. Тук има задълбочаване на разликата спрямо 2010-та – тогава разминаването е било 43-46%. Причината отново е, че при мъжете ръстът на заплатите е бил много по-бърз от този при жените. При „Финансови и застрахователни дейности“ и „Професионални дейности и научни изследвания“ картината е подобна – около 50% разлика.

Това, че имаме средната заплата за всички заедно и разбивка по полове ни дава възможност да разберем и каква е разликата в заетостта по икономически дейности. Например, в строителството, където жените взимат с 5% повече от мъжете, се вижда, че 86.6% от служителите са мъже. Така обяснението би било, че малкото жени (13.4%) са с ръководни и контролни функции, където заплатите са по-високи. При „Административни и спомагателни дейности“ историята е подобна – само 29.6% от заетите са жени, макар и с по-високи заплати.

Това са изключенията. В почти всички професии се вижда една и съща картина – значително по-малко мъже, които обаче взимат много по-големи заплати. Примери са образованието (80.3% жени с 26.7% по-ниски заплати), здравеопазването (79.1% жени с 46.5% по-ниски заплати), финансовия сектор (67.4% жени с 32.6% по-ниски заплати). Единственият сектор с добър баланс в наетите е преработвателната промишленост, където разликата е под два процента. Там обаче разликата в заплатите е почти 43% в полза на мъжете. Всъщност, има само един сектор, в който жените да преобладават и заплатите им да са с малка разлика спрямо мъжете – държавно управление. Във всички останали разликата в заплатите е сериозна.

Ако погледнем общо за всички сектори, виждаме, че има съвсем малко повече заети жени, отколкото мъже – с 0.36 процентни пункта. На пръв поглед жените са повече от мъжете в страната – с цели 5.66%. Сред тези на възраст между 15 и 65 г. обаче разликата е полза на мъжете с цели 2% през 2014-та. Това означава, че съпоставено с демографията, малко повече мъже в трудоспособна възраст са заети, отколкото жени.

Направих две прости графики със справката. Еднакви са като данни, но секторите са подредени по различни показатели.

Важното в тези данни е, че са не съдържат нито разбивка по длъжности и места в йерархията, нито и по образование. Затова би било много погрешно точно от тях да се вадят изводи за неравенство в заплащането за една и съща работа. Показват обаче доста ясното разделение в структурата и заплатите на половете по сектори. Някои от тях като образованието се дължат на традиционно повечето учителки, отколкото учители. Аналогичното, но с обратен знак, може да кажем и за строителството. В други случаи като недвижимите имоти, държавното управление, научните изследвания, творческите продукти и далекосъобщенията няма обяснение за толкова драстично разминаване на заплатите и заетостта.

Повечето от изнесените от професора числа съм ги оборил вече многократно в този блог. Говорил съм доста и защо регистърът за ражданията на Министерството на здравеопазването дава грешни данни и не трябва да се използва за сравнение. Това, което обаче ми направи впечатление, е навярно едно от малкото верни числа споменати в този ранен час.

Хайде пак…

15.1 промила смъртност през 2014-та година. Това означава, че 15.1 души на всеки 1000 българи са си отишли за година. Беше дискутирано на дълго и на широко как сме сред първите места в света по този показател, как раждаемостта е по-малко и как след няколко десетилетия ще сме щели да се стопим като население. Както сами разбирате, това далеч не е цялата история.

Смъртността е изключително просто понятие за разбиране – умират Х на брой души, разделяме на населението Y и получаваме смъртност Z. Показва каква е средната вероятност който и да е българин да се спомине в рамките на даден период. Наистина, този коефициент расте – от 14.1 промила през 2000 на 15.1 промила през 2014-та.

Ако разгледаме по възрастови групи обаче ситуацията е доста различна. За българите между 1 и 50 години, смъртността е 1.39 промила или 11 пъти по-малко. Има и голяма разлика между мъже и жени – за същата възрастова група жените имат смъртност от 0.89 спрямо 1.86 промила при мъжете. Всъщност, разгледано по възрастови групи, мъжете имат до 250% по-голяма смъртност от жените.

Това, което няма да чуете в никое сутришно шоу или новинарски блок обаче е, че българите всъщност умираме много по-малко. Ако сметнем спрямо населението и сравним през годините излиза, че през 2014-та вероятността българин от дадена възрастова група да почине е намаляла средно с 26%. При децата между 5 и 9 години, намалението е с дори 53%. При възрастите между 10 и 50 години подобрението е с 17-22%. Всичко това е в основата на увеличаващата се очаквана продължителност на живота в България.

Отново, това не е заради намаляването на населението защото коефициентът е за всеки 1000 души. Никой журналист няма да го спомене, защото всичко това е индикация за по-добро здраве, по-добър начин на живот и по-голяма продължителност на живота. Има дори подобрение сред мъжете между 50 и 64 – най-рисковата група от сърдечни проблеми. Влошаване има единствено при жените около 50-те.

Стъкмистика, maybe?

Парадокс, нали? Как може общата смъртност да расте щом смъртността по възрастови групи да намалява. Някои биха казали, че е „стъкмистика“, но всеки може да отвори таблиците на НСИ и провери. Причината е в променящата се структура на населението. Докато смъртността във всички възрастови групи намалява драстично за само 15 години, при българите над 75 съвсем естествено остава висока.

Тук виждате смъртността на 10000 души от всяка възрастова група. Така се вижда, че през 2014-та са си отишли 2110 мъже на всеки 10000 на възраст повече от 85 години и 2.5 души на всеки 10000 между 10 и 14. Тъмните сиви линии от всяка страна показват средния коефициент – 162 за мъжете и 141 за жените.

Когато погледнем данните за населението, виждаме, че при почти всички възрастови групи има намаление между 2000 и 2014-та. Драстично е увеличението при тези над 80 г. – с 50 и 60%. Малко увеличение има и при хората между 55 и 69. Най-голямото намаление е между 10 и 35 години – с 30-40%. Това се дължи до голяма степен на емиграцията, но както обясних по-рано, сериозна роля има и резкият спад в раждаемостта през 80-те и 90-те, който има отражение върху броя жени навлизащи в детеродна възраст.

Когато комбинираме тези два фактора, се получава, че възрастовите групи с най-висока смъртност имат още по-голяма тежест в оформянето на средния коефициент за цялото население. Така независимо от драстично по-ниската вероятност всеки от нас да си отиде от болести, катастрофи и други фактори, застаряващото население е причината да се увеличи индексът. Затова и всички анализатори предупреждават, че средната смъртност е изключително измамен коефициент, по който може коректно да се сравняват единствено държави с близка демографска структура. Същото важи за статистиката за сексуалното насилие и безследно изчезналите.

Нека илюстрирам всичко това по малко по-различен начин. Навярно така ще стане по-ясно. Представете си, че на една магистрала карат само 30 коли. 15 от тях са по-нови и шофьорите им ги карат с ограничението – 140 км/ч. Другите 15 обаче са стари жигули не могат да вдигнат повече от 80. Така средната скорост на движение на магистралата е 110 км/ч. Нека обаче си представим, че на следващия ден 10 от хората с новите коли заминават в чужбина, а другите 5 си взимат по-добри. Навярно не им пука за ограничението и тези 5 човека решават да карат със 160 км/ч. Заедно с тях на пътя излизат 25 по-стари коли, които обаче са минали ремонт и вече може да вдигат 90. Така средната скорост на пътя вече е 101 км/ч. Всички коли карат доста по-бързо от преди, но заради разликата в „демографията“ средната скорост пада.

Контекстът, Санчо!

Макар числото на смъртността в България да е технически вярно, контекстът е изключително важен. Работа на журналистите е да добавят именно това – контекст във всяка новина или изнесени данни. В противен случай изданието или предаването се превръщат просто в пощенска кутия. Такива в България имаме много. Доста от тях дори разчитат на софтуер, който да събира и препечатва автоматично прес-съобщения, новини от други медии, tweet-ове, снимки от очевидци и прочие. Виждаме това все по-често и без много усилия може да заместим сериозна част от журналистите в България именно с прост скрипт. Ако не искат това да се случи поне в близкото бъдеще, добре ще е да се научат колко важен е контекста и коректността на данните.

В случая БНТ са поканили човек, който те представят за специалист по темата. Не е ясно до колко са проверили дали въобще е такъв или просто са прочели какво сам е написал на визитката си. Нямаше критични въпроси, водещите не бяха подготвени с други анализи, не бяха поканени лица от НСИ и БАН. Наистина, демографията е една от онези теми, с които медиите си запълват празните слотове в предаванията. Знае се, че всичко е зле, може всеки път да се изкара сензация и затова няма нужда от кой знае какво подготвяне. Не говорим все пак за поредната политическа мелодрама, нали? Така често се спъват във фактите и за тяхно щастие никой не забелязва. Почти никой.

Проблем има и никой не го отрича. Също както с твърденията за „експлозия в населението“ на Земята, тезите, че българите ще изчезнем са меко казано преувеличени. За да решим един проблем, трябва първо да знаем много добре какви са измеренията му и да разбираме причините и динамиката в него. На този етап не виждам такова разбиране в нито една медия, а имам сериозни съмнения, че го има и в политиците изготвящи стратегията за развитие на демографията.

Стана ми интересно и реших да извадя пак всички данни за ражданията и възрастта на родилките. Работих с тях преди докато оборвах различни „скандални“ твърдения в медиите за раждаемостта и семействата. Сега реших да ги визуализирам по малко по-различен начин. Имаме данните между 2000 и 2014. Първото нещо, което направих е просто да наложа на една графика възрастовото разпределение на родилките.

След това показах дали има увеличение или намаление на броя деца родени във всяка група. Взимам 2000 г. за отправна точка. Забелязва се, че жените под 24 са родили с почти 50% по-малко деца през 2014-та. При 35-44 г. увеличението е 3 пъти. Няма много родилки над 45 години, но след 2007-ма се забелязва сериозен бум достигащ 4 пъти сега спрямо 2000-та. Това може да е индикация за по-добри и достъпни ин витро процедури. При 25-29 години почти няма промяна.

Горните две графики обаче имат два недостатъка. Проблем е, че на тях има твърде много информация. Особено при първата не се вижда ясно прогресията през времето. Следващата GIF анимация поправя този недостатък. Забелязва се рязък спад на децата родени от жени под 24 годишна възраст и изместване към 30-34 г. След това се вижда увеличение през 2009 и плавно намаление след това. Обяснението за последното най-вероятно е кризата. Интересно наблюдение тук е, че възрастовата структура на родилките се е стабилизирала след 2006-та.

Вторият проблем на графиките (а и често на анализите в медиите на този проблем) е, че разглеждат родените деца в абсолютни стойности. Не се отчита намаляващото население и динамиката в различните възрастови групи. Следната анимация показва тази динамика. Има няколко скока в показаните стойности – през 2001 и 2011. Това почти сигурно се дължи на преброяванията проведени през тези години, с които са се ревизирали данните за населението. Забелязва се как се придвижва напред вълната на по-малко родените през 1960-1965. Сериозно притеснение буди огромното намаление на жените до 24 години след 2006-та.

Обединявайки тези данни, може да пресметнем колко деца са се раждали през всяка от последните 15 години на 1000 жени от всяка възрастова група. За справката приемам граници между 14 и 55 години за жените в детеродна възраст. Официалната граница е 14 и 49, но разминаването почти не влияе на графиката и според някои източници е по-точна.

Забелязва се, че динамиката е минимална. Между 2000 и 2006-та плавно се измества възрастта, в която се решават, но след това структурата е относително стабилна. Това е силна индикация, че няма промяна в желанието на младите семейства да имат деца. Именно с това се спекулира често в определени медии, хвърляйки вината върху модерния живот, работата и прочие. Оказва се, че просто не е вярно. Причината за намаляващата раждаемост всъщност е по-късната възраст, в която се взима това решение и най-вече – сериозната емиграция сред младите.

Аналогичен анализ на данните за раждаемостта след 80-те би могъл да покаже и друг сериозен фактор. Говорейки за спада при майките в долния край на детеродната възраст, не трябва да забравяме и намалената раждаемост през 90-те. Това също може да има сериозен принос, който обаче да е само краткосрочен предвид увеличената раждаемост около 2000 и 2008-ма.

Всички данни, източници и интерактивните графики ще намерите в тази таблица. Може да са ви интересни аналогичните графики от преброяването и статията ми принципните проблеми около определянето на точната раждаемост в България.

Допълнение:

Обнових първата анимация добавяйки статистиката от 1970-та насам. Данните са в същата таблица от линка горе.

За този период съм написал над 1000 статии с 21000 коментара. Имат няколко милиона посещения, като най-голям интерес има към тези за ваксините, образованието и наргилето. Най-популярната статия, за жалост, е една с настройки за сигурност за Facebook. Дори нямам намерение да я линквам – отдавна не е актуална и съм го написал отгоре, но продължават да я споделят. Не чак такъв интерес, какъвто ми се иска, има към тези за данните и изборите. От друга страна обаче, последната ми визуализация стана viral, така че явно се заражда интерес към тези неща.

Нещо, което ми направи впечатление е, че напоследък правя все повече редакции на статиите си преди да ги пусна. Често оправям смислови и граматически грешки или допълвам след това. Така някои статии се оказват с по 30-40 ревизии в блога. Изкарах статистика, която ясно показва как намалява честотата на писането ми, но се увеличава значително подготовката на всяка статия.

Ще пиша докато ми писне. Няма да обещавам нов дизайн на блога, че всяка година го правя и все не става. Време му е отдавна.

Веднага ме питаха за сметка/Paypal и в рамките на час-два сумата беше събрана. След 24 часа събраните пари вече бяха 250 лв. заедно с моя принос. Платих на ГРАО и три дни по-късно публикувах оригиналната справка. Разпитах дарителите какво да правим с остатъка и общото мнение беше да останат при мен за бъдещи такива справки. Направих таблица, за да се следят нещата. Нарекохме го „Фонд ЗДОИ“.

От тогава насам се случиха няколко интересни неща. Първо пуснах две статии с извадки от данните – за българите в Германия и идея как механично да се увеличи статистиката за родените българи. На няколко пъти се опитах да направя карта на света показваща родените по държави, но не ми остана време да я завърша. Основният проблем беше, че срещах трудности с CartoDB, но най-вече, че доста от имената на държавите не бяха стандартни. Навярно някой друг би могъл да направи такава карта. (Допълнение: пуснах карта)

Забелязах обаче неточности в справката на ГРАО. Включваха данни за деца родени в Чехословакия и „Сърбия и Черна гора“ доста след като такива държави са спрели да съществуват. Имаше грешки за поне 100-тина деца. Първата ми идея беше, че може би справката не е по година на раждане, а по дата на регистрация в общината. Т.е. някое дете е родено в Чехословакия през 1990, но е регистрирано като български гражданин едва през 2006-та. Попитах ГРАО и се оказа, че не е така – в ЕСРАГОН наистина е имало грешки. Месец по-късно получих благодарствен мейл, че съм отбелязал тези несъответствия. Изглежда служителите в общините са избирали грешно страните във формуляра. Последвалата проверка е поправила мястото на раждане в актовете на всички такива деца. Изпратиха ми обновена справка. Двете справки ще намерите в по-удобен вид тук.

Този случай е добър пример защо данните трябва да са отворени и публични. Ако не бях седнал да се занимавам, ако хора не бяха дарили за каузата и не бяхме разгледали данните, нямаше да разберем, че доста деца са със сгрешени актове за раждане. Това можеше да е сериозен проблем по-нататък в живота им. Замислете се какви други грешки има в базите данни на администрацията, които могат да се хванат по същия начин. Какъв ефект може да има от тези грешки?

Цялата комуникация с ГРАО беше по мейл – заявката, бележката за превода, получаването на справка и дискусията след това. Затова бях учуден, когато получих писмо по пощата. Snailmail. Всъщност не е толкова странно – за почти всички запитвания по ЗДОИ съм получавал писма, защото „такава била процедурата“. Това трябва да ви говори колко напред сме с електронния документооборот. Интересното в писмото беше, че съдържаше договор, който се предполагаше, че трябва да подпиша, за да ми дадат справката. Получих го доста след като платих и взех данните, така че не съм подписвал и връщал нищо на ГРАО. Притеснителното в договора беше една клауза, че нямам право да споделям информацията получена по тази заявка. Това беше странно, още повече, че я бях споделил седмици по-рано.

Следващата идея за „фонда“ е да се плати таксата за цялата база данни на Търговския регистър. Както писах преди, промените на новия кабинет свалиха значително таксата. Агенцията по вписванията обаче продължава да упорства държейки базата данни като бащиния. В началото на януари са направили промени в стандартния договор, които силно ограничават отвореността на данните и усложняват получаването им. Когато тези проблеми бъдат изчистени, ще платя таксата и ще получим една от най-важните бази данни в държава ни. Доколкото знам, Министерски съвет работи в тази насока.

Междувременно, в края на миналата година реших, че няма смисъл парите да седят просто така и ги обърнах в Kiva кредит. Kiva e система за микрокредитиране, чрез която може да заемете 25 долара или повече на хора по цял свят. Няма лихви или такси по преводите. Парите се връщат в 98.79% то случаите. Рискът идва от природни бедствия, болести или икономически катастрофи. Ползата от тези микрокредити е, че не са дарения – тоест получателите трябва да предоставят план за връщане и имат стимул да подобряват бизнеса или средата си. Когато трябва да платим за справка, ще възстановя от Kiva и ще покрия евентуални загуби. Просто мисля, че има много повече смисъл парите да помагат за пречиствателна станция в училище в Уганда, където отиде последният заем, отколкото да стоят в Paypal.

Проблемът с всички тези сензационни заглавия е, че очевидно не са верни. Някои дори умишлено подвеждат читателите. Справка в регистъра за ражданията на МЗ към 14:00 днес сочи, че през 2014-та са се родили 1270 деца повече спрямо предишната 2013-та. В някои медии обаче сравняват с 1997-ма взимайки цифрата на НСИ, което е грешно, просто защото са несравними. Винаги след 1997-ма са се раждали повече деца, но НСИ и МЗ ги броят различно.

Въобще качеството на данните е голям проблем в администрацията, а примерът с ражданията ми е любим и много показателен. Колко деца са се родили наистина? Ако питаме министъра на здравеопазването, то през 2014-та са били 63487. Това включва родените в болниците и може би децата родени вкъщи, но прегледани в болница. Не знаем, тъй като никъде не е описано, а и май отговорните лица имат разминаващо се разбиране. Цифрата за 2014-та обаче расте постоянно, тъй като данните все още се въвеждат – понякога седмици и месеци след раждането.

НСИ ще излезе с тяхната цифра през април. Те пък броят колко деца са били регистрирани в ЕСГРАОН. Според обяснението, което получих преди година, те би трябвало да включат децата родени в чужбина и регистрирани в общината по местоживеене на майката. Само така те получават ЕГН и гражданство. (Допълнение: не, не включват ражданията в чужбина според методологията на НСИ) Тези регистрации обаче понякога стават до 6 месеца и дори 2-3 години след раждането според това кога родителите пътуват към България. Това повдига въпроса щом НСИ проверява ЕСГРАОН през април, дали не пропуска онези получили ЕГН по-късно.

Ето как това разминаване обърква. Според Министерството на здравеопазването през 2013-та са се родили 62217. Според НСИ родените са 66578 (обновено на 17.04.2014). Пак според НСИ към 31 декември същата година в страна са живели 64755 деца под годинка, т.е. явно родени през 2013-та. Според ГРАО, българчетата родени в чужбина през 2013-та са 9087. Както и да събирате тези цифри, не може да изкарате сметката. Кое какво е?

Разбираемо е журналистите да се объркат в тази ситуация. Важно е обаче поне да се проверяват цифрите и да се сравняват еднакви неща. Лесно може да се провери, че през 2014-та има повече раждания от 2013-та. Това прави заглавия за „поредния антирекорд“ срамни. Доста медии тръгват по този път. В защита на БНТ трябва да кажа, че след като писах на сутрешния им блок и се чух с редакторите, решиха да подготвят тема засягаща въпроса.

Наистина данните са невинаги ясни, но трябва да се разбере, че не може всеки да си съчинява каквото иска на тяхна база. Виждаме често как разни експерти излизат и говорят глупости подкрепени със случайни цифри. Така зрителите попиват информацията и си формират мнение. Дори иначе интелигентни и образовани хора не се замислят или проверяват. Това далеч не важи само за демографските процеси, но с тях е много по-лесно да посочим ясно проблема с лековатото отразяване и дежурното прекопиране на изказвания в медиите.

Нека погледнем изводите от доклада – 48% от българите са в риск от бедност или социално изключване. Някои цитират, че през 2008-ма цифрата е била 44.8%, но пропуснат да кажат, че миналите три години сме били над 49%, а преди 2008-ма – над 60%. Тоест – подобрение има. Все пак, цифрата е изключително висока – почти половината население. При това сме доста над Румъния, Латвия и Гърция, които имат между 35 и 40%.

За да разберем причините, трябва да се вгледаме в дефиницията на този индекс (1), която има няколко компонента. „Риск от бедност или социално изключване“ – за да е човек в такъв риск, трябва да отговаря на поне едно от изброените условия.

Риск от бедност

Това означава (2), че човек получава по-малко от 60% от средния изравнен доход за страната след социални плащания. Изравненият доход (3) се смята за домакинство спрямо колко и какви членове има. За 2013-та е 280 лв. на човек на месец за България. Тоест за семейство с едно дете целият доход трябва да е под 840 лв. Този критерий не означава, че тези хора са бедни, а че през тази и поне две от предходните три години са получавали доста по-малко от останалите в страната. Рискът от бедност също така не означава непременно нисък стандарт на живот, както изясняват от Евростат.

За България процентът преди социалните плащания е … 25.9% за 2012. Това явно се пропуска от доста медии. По-внимателните казват, че почти половината българи са в риск от бедност. Останалите директно ги обявяват, че са бедни. Всъщност нивото от почти 26% е същото както в Австрия и Швеция и доста по-ниско от Белгия, Дания и Англия. Причината е в сравнително равното разпределение на заплатите в България.

След социалните плащания дялът пада до 21%, което е високо за Европа, но не от най-високите. По-добре е от Румъния, Гърция и Испания. Пенсиите и социалните плащания у нас са най-ниските, но ниската цена на живота компенсира донякъде. Отново обаче тези 21% са доста по-малко от 49.6%.

Сериозни материални лишения

Този индикатор ми е любим, защото с него най-много се спекулира. Той означава (4), че едно домакинство има сериозен проблем с поне четири от следните неща:

Процентът българи, които декларират, че не могат да посрещнат неочаквани разходи е около 69% за 2012 при 40% средно за ЕС. 52% от българите заявяват, че не могат да си позволят месо или риба всеки втори ден при 12% средно за ЕС. 44.9% заявяват, че не могат да си затоплят дома адекватно. Тук изброявам само цифри. Познавам малко хора, които биха си признали, че могат да си позволят едноседмична почивка където и да е, независимо, че го правят дори два пъти годишно. То нашето море почивка ли е? Или в планината?

Около 45% (5) от българите са отговорили, че имат проблем с 4 или повече от изброените горе неща. Вие си преценете доколко това е реално. На практика този компонент е отговорен за високия процент на целия индекс. Другите два са значително ниски и ни поставят ако не в средното за ЕС, то поне малко над средното.

Домакинство с ниска трудова интензивност

Това е сложен термин обясняващ (6), че семейството е предимно безработно. Под „предимно“ се разбира, че общо за годината се събират не повече от 4-5 месеца работа за семейство с двама възрастни в трудоспособна възраст. Този индикатор показва каква част от населението живее в такива семейства.

По всички индикатори (7) сме на добри позиции в Европа. При самотните възрастни – 24.3% сме по-добре от Белгия, Дания, Финландия и Англия. При самотните родители с деца – 35.4% изпреварваме Белгия, Гърция, Малта и Англия. При най-честия случай – двама родители с деца – 8.2% и сме по-добре от Хърватска, Белгия и Гърция. Единствено при двама възрастни с три или повече деца сме на най-ниското ниво, най-вероятно заради сериозната безработица при ромите. Средното ниво на всички тези показатели обаче ни поставя пред доста европейски държави.

Е да, ама сме бедни

Абсолютно. Няма спор, че заплатите, пенсиите, социалните плащания и свободния капитал след всички разходи за живот са най-ниски в Европа. Индексът „Риск от бедност или социално изключване“ обаче не мери това. Той мери каква част от населението обективно получава доста по-малко от останалите или декларира, че има проблем с основни нужди.

В България индексът се припокрива почти изцяло с деклариралите, че не могат да си затоплят къщата, че не могат да си позволят едноседмична почивка и че не могат да си позволят месо или риба всеки втори ден. За първото бях спорил преди. Липсата на изолация и свободен пазар на енергия е сред основната причина за проблемите с отоплението, но има го и момента с възприятието. Всъщност всяко изследване включващо анкета за личното възприятие според мен трябва да се нормализира спрямо индекса на щастието, колкото идиотски да е той сам по себе си. Така ще се покаже как се чувстват анкетираните за дадено нещо спрямо общото си ниво на песимизъм.

Най-вече, трябва да имаме едно наум като четем за подобни индекси и съответно журналистите трябва да внимават какво пишат и как интерпретират данните. Днес Иван Бедров писа как читателите не трябва да вярваме на очевидно идиотските новини. Как трябва да сме критични и да се замисляме преди да споделяме нещо. Да, наистина филтърът не трябва да е само при журналистите, а при читателите. Ние като потребители на новини трябва да награждаваме или наказваме медиите на база качество. В същото време заглавия като тези, които споменах в началото, са значително по-трудни за отсяване. Първо, защото повечето хора не разбират грам от статистика, но най-вече защото не всеки читател има време да се рови в дефинициите на Евростат.

Не ни трябват нито черни, нито розови очила

Най-лошо обаче е, че такива гръмки заглавия, дори да ги пренебрегваме, изкривяват възприятието ни за нещата. Всеки път, когато обсъждам такива индекси и данни, ме нападат, че отричам бедността и проблемите в България. Това не е така – отричам грешната интерпретация. Който и да питате по улицата ще ви каже, че всички в България живеят в немотия, освен ония няколко дето крадат яко. Всеки вярва, че средната продължителност на живота от над 70 години е глупост, защото, виждаш ли – всички негови починали познати са били около 50-те. Докато пиша тази статия пуснах бърза анкета във Facebook – не колко от познатите ми са в горния индекс, а каква е преценката им за процента българи в риск. Цитираните цифри бяха 60, 70 и дори 80%. Реално са доста по-малко от това, а тук дори не включваме сивата икономика.

Това крайно песимистично възприятие не почива очевидно на цифри или факти, а на масово наложената депресия. Лошите новини стряскат, продават и привличат, но страничният им ефект е, че изкривяват възприятието. Така сме склонни да вярваме на всякакви крайно лоши и натрапчиво идиотски новини. Не!Новините започнаха да приличат на истински, ако съдим по заглавията на уж сериозните медии. Не защото са истински, а защото е подменено възприятието ни за нормалност.

Дефиниции и данни:
(1): Risk of poverty or social exclusion
(2): Risk of poverty
(3): Equivalised disposable income
(4): Material deprivation
(5): Material deprivation and low work intensity statistics
(6): Persons living in households with low work intensity
(7): Proportion living in households with very low work intensity 2012

Миналата седмица писах в Twitter и Facebook за справка от ГРАО за българчетата родени в чужбина. Ще пиша подробно тези дни за това как я получих и ще пусна интерактивна карта с анализ. Сега обаче искам да обърна внимание на един интересен за мен аспект от данните.

За последните 10 години 96653 деца са били родени в чужбина и родителите им са изкарали български акт за раждане. Тези деца се вписват в статистиката на НСИ, защото ГРАО вижда, че имат издадени ЕГН-та. Писал съм и други пъти за статистиката около раждаемостта у нас и как почти всички медии се оплитат в цифрите. Приблизително може да приемем, че годишно се раждат 70000 българчета с лека тенденция на повишение от тази година. Това прави около 95 деца на всеки 10000 българи. Изключвайки родените в чужбина, цифрата клони към 82-85.

Поглеждайки данните получени от ГРАО, бързо се вижда, че в САЩ и Канада има много по-малко регистрирани деца спрямо други държави. Взимайки предвид приблизителни оценки за българското население там, излиза, че на всеки 10000 българи се раждат и регистрират съответно 21 и 25 деца. От Германия и Испания са регистрирани съответно 74 и 79 българчета на всеки 10000. Ще забележите, че тези цифри са доста под статистиката за България дори отчитайки занижените стойности на МЗ за ражданията в български болници. Има доста причини за това, но тук ще се концентрираме върху тройната разлика между регистрираните раждания в Европа и Северна Америка.

Единствената логична причина за това разминаване са усложнените административни процедури и липсата на информираност. За да се извади български акт за раждане, на този издаден в чужбина трябва да постави апостил и да се преведе. След това трябва да се предаде лично в общината по адрес на майката и след две-три седмици чакане се изважда български акт за раждане. Повечето българи зад граница не знаят, че по принцип служителите приемат документи подадени от близки и родителите няма нужда да присъстват лично. Някои се сблъскват с доста по-сложна процедура, защото не са извадили акт за раждане до 6-тия месец. Преди това е лесно, ако си подготвен. Ефектът е, че повечето българи вадят акт за раждане на децата си чак когато се прибират от чужбина и намерят повече време.

Всичко това може да се улесни неимоверно, ако се въведе услуга за изваждане на акт за раждане в консулските служби. Това вече се прави за паспорти и лични карти. Такава услуга се предлага от консулствата на много други държави. За целта е достатъчно да се предостави акта за раждане с апостил на консулството и те да се погрижат за превода и процедурата в съответната община. Това, разбира се, ще струва повече и ще отнеме повече време, отколкото като се прави на място в България. Улеснението обаче ще е огромно и при получаване на документа ще може веднага да се поръча паспорт за детето. Консулствата пък ще имат още един източник за приходи.

Друга малко известна подробност е, че от декември 2013-та България подписа Конвенция за издаване на многоезични извлечения. Това означава, че актове за гражданско състояние (раждане, смърт, брак) от 23 държави нямат нужда от апостил. Това е допълнително улеснение за родителите. Тъй като обаче най-често са на латиница, документите ще имат нужда от превод, който може да бъде заверен в консулските служби.

Какъв ще е ефектът от подобна марка е трудно да се прецени, но ако предположим, че много родители в щатите не минават процедурата, защото не могат да пътуват до България, то консервативните оценки са за годишно увеличение от 70% на регистрираните деца. В това число включвам и повишаване на регистрациите в Европа и Азия. Така ще получим около 10% увеличение в статистиката на НСИ за раждаемостта и 20% понижение в сегашния ни отрицателен прираст. Това, разбира се, няма да е реално повишаване в раждаемостта, а по-скоро промяна в начина на броене. Ще отчитаме обаче по-добре реалните стойности за родените българчета в цял свят.

През изминалата година и половина на няколко пъти се свързах с тези, които поддържат регистъра. Писах за множеството проблеми с данните в него и го дадох на няколко места като анти-пример за отворено управление. Дори като изключим това, че ме блокираха няколко пъти и въведоха captcha, за да не може да се свалят „публичните данни“, отрано се оказа, че самото въвеждане на информация от болниците е непълно. Разбираемо е да има няколко дни забавяне, какъвто толеранс са въвели в инструкциите, но на места явно срокът доста по-голям. Успявах обаче да обновявам данните и да поддържам графиките.

Натиснете графиката за по-голям размерКалендар по седмици показващ дните, в които е имало повече или по-малко раждания от средното за годината. Месеците са заградени в черна рамка.

Наскоро реших да анализирам данните за 2012-та и да ги сравня с тези на НСИ. Останах стъписан – в някои региони има разлики от порядъка на два пъти. По-притеснително е, че 8.31% от ражданията регистрирани от НСИ не са отразени в регистъра на ражданията на МЗ. Това са 5787 деца.

Неточности и неясноти

Тезата ми за тях е, че регистъра на МЗ отразява само родените в болниците докато НСИ – всички регистрирани в ГРАО. Така разликата вероятно идва от децата родени в чужбина и получили автоматично гражданство. Докато за 2012-та ражданията в България излизат около 95 на 10000 души, то според горните цифри в чужбина има 57 родени на 10000 (приемайки условно 1 милион зад граница). Не успях обаче да потвърдя тази теза.

Натиснете графиката за по-голям размерДеца родени извън областта в %

След разговор с НСИ обаче разбрах защо има такива големи разминавания при областите. НСИ взима информация от ГРАО и записва ражданията по адресна регистрация на родителите. Така, ако едно дете е родено в София, но родителите му имат постоянен адрес в Благоевград, НСИ ще сметне раждането в Благоевград, а МЗ (евентуално) в София. На горната графика се вижда това разминаване. В зелено са областите, където са родени много деца с адреси в други области. В червено са областите, където родилките са предпочели да отидат другаде. Разбираемо жените от София-област раждат предимно в София. Интересното е, че същото важи за Ямбол, които раждат в Сливен. На графиката по-долу виждате къде са родени най-много деца за 2012-та спрямо населението между 20 и 59 години.

За жалост, тези данни не са точни заради проблемите с регистъра на МЗ. Попитах и тях за тези разминавания и за методологията им. Когато ми отговориха (най-накрая и не много охотно) се оказа, че въвеждането на информация не се проверява. Разчита се на коректността на болниците без те да имат реален стимул. Това обяснява защо откривам 2% разлика между данните, които съм зареждал в течение на 2012-та и тези, които виждаме сега – няколко месеца по-късно. В Габрово, например, са пропуснали да въведат 15% от ражданията си навреме.

Натиснете графиката за по-голям размерБрой раждания на всеки 10000 души

Разбира се, това че някакъв си списък в мрежата не е точен говори единствено за лоша организация в Министерството на здравеопазването – нещо, което знаем така или иначе. Публичната таблица не показва много, но регистърът може да е доста полезен. Първоначалната му цел е била да се използва за анализ на проблемите в болниците и при ражданията. Разминаванията, които виждам, говорят, че това е невъзможно предвид некачествените данни.

Модел на поведение в администрацията

Ще попитате какво пък такова значение има един регистър. Вероятно не чак толкова голямо, макар за него и сега да се харчат пари и стотици човекочаса за поддръжка и въвеждане. Този модел на работа обаче е типичен за всеки регистър, на който съм попадал в администрацията ни. И това, и предишните правителства говорят за отчетност и прозрачност. Истината е, че ако нахвърлим случайни цифри на Excel таблица и я пуснем в мрежата резултатът ще е далеч по-добър – анализите ще са също толкова точни, но поне няма да се харчат милиони за неизползвани правилно и принципно неизползваеми системи. Липсва стратегия за публичност на информацията, описание на методологията, стандарти за публикуване, поддържани и съвместимост на данните.

Ще завърша с част от разговора ми с Валери Борисов през юли 2010-та – тогава шеф на дирекция „Електронно управление“.

…
Както знаете, постоянно се пускат обществени поръчки и се създават вътрешно софтуерни системи, изискванията за които се изготвят от чиновници и поддържащ персонал без съгласуваност. Макар понякога изискванията към новите сайтове и услуги да съвпадат със стратегията, която представяте, често това не е случая. Такъв пример е поръчката за новият сайт на НС.
…
В този смисъл, ако има централно ръководство с препоръчителни изисквания, стандарти, формати и структура на данните, ще се постигнат три цели. Първо, тези, които изготвят поръчките ще имат на разположение рамка, върху която да работят. Второ, при създаването на сайтовете, много от отворените данни ще са на разположение дори преди началото на изпълнение на стратегията за ЕУ. Това ще е от полза както на бизнеса и хората, така и на самата стратегия за ЕУ, защото ще осигури пазар за продукта, който ЕУ предоставя и ще елиминира няколко то рисковите фактори споменати в края на плана. И не на последно място – когато проектите по ЕУ започнат, интеграцията на старите системи на различните институции ще е много по-лесно, заради това, че са изготвени по подобни стандарти и изисквания.
…

Същите неща повтарям от доста време и малко се е променило. През 2012-та несъвместимостта на системите беше основното извинение за липсата на напредък в eGov от страна на кабинета. Очаквам и следващите да го повтарят, докато в същото време парадират с прозрачността си.

Допълнителна информация

Сравнение на статистиката за ражданията – OpenOffice и Excel
Регистъра на ражданията на МЗ
Данни за ражданията на НСИ
Малко графики за смъртността и причините за нея в България