Блогът на Юруков https://yurukov.net/blog Нещата които искам да споделя с другите Sun, 16 Dec 2018 22:05:38 +0000 bg-BG hourly 1 https://wordpress.org/?v=5.0.1 За мерцедесите на немските пенсионери и „достойните пенсии“ https://yurukov.net/blog/2018/nemskite-pensioneri/ https://yurukov.net/blog/2018/nemskite-pensioneri/#respond Sun, 16 Dec 2018 17:19:32 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=21346 Пенсиите в България са ниски. В това няма никакъв спор. Станало е чак нарицателно и неизменна част от представянето ни в европейските хроники. Често сравняваме средните и минималните пенсии дори със съседните ни балкански страни. Искам да погледнем един по-различен аспект на тези приходи.

Пенсионерите в България са 2.2 млн. Според данни на социалното министерство 60% от тях живеят под прага на бедността. Повечето от тези хора получават инвалидна пенсия, такава за старост или други социални надбавки. За сравнение, в Германия оценките са, че около 15% от пенсионерите живеят под аналогичния за страната праг. Подробностите защо са любопитни.

Прагът на бедността в България за 2018 беше 321 лева на член от домакинството и се изчислява като 60% от медианния доход в България. В Германия се изчисляват по аналогичен начин, но на две нива – за живеещ сам човек от 781 евро и за двойка – 1181 евро. Разликата е сериозна като абсолютна сума, но не трябва да забравяме, че това са доходи, под които човек има трудности да покрива основни сметки и нужди в конкретната държава. Също така, тези прагове са средни за държавата. Както в Германия, така и в България има голяма амплитуда между разходите в големите градове и малките села. Работим обаче с данните, които са на разположение и които може да сравняваме.

Оценката за 15% от немските пенсионери всъщност включва всички доходи, които получават. В България се смята само държавната пенсия и социалните надбавки. Други доходи като заплати и наеми не се включват, а и голяма част от тях не се декларират като правило у нас. Ако сравняваме само пенсиите, както е направена оценката в България, ще получим, че между 45 и 50% от немските пенсионери биха живели под прага на бедността. Има също голяма разлика между пенсиите на жени и мъже като на места жените получават с 20 до 30% по-малко. Така бедността сред пенсионерките, особено след смъртта на мъжа им, е доста голяма.

Парите на немските пенсионери

Откъде идват тогава тези „15%“? Отговорът има няколко части – допълнителни пенсии, добра финансова култура, културни различия в грижата за себе си, осигуровки за старческа грижа, развита мрежа от старчески домове и задължение за покриване на остатъчните разходи от наследниците. 

В Германия от сравнително отдавна има допълнително пенсионно осигуряване. Зависи от вида и къде работите, но често се допълва от работодателя. В момента средно донася между 150 и 200 евро отгоре на пенсията, което вдига доста хора малко над обсъждания праг.

Освен спестяване под формата на допълнителни пенсии, доста хора инвестират в различни финансови продукти. Предпоставка е значително по-високата финансова култура в Германия. Това са както споделени фондове, така и акции и други дългосрочни инвестиции. Когато опре до старини обаче повечето хора правят това, което се прави и в България в последните години – инвестира се в имоти за наем и препродажба. 

Повечето хора обаче не могат да си позволят да купуват повече имоти и разчитат на собственото си жилище като инвестиция. Тук има една културна разлика спрямо България – най-често нито имота, нито друга част от доходите не се предава на наследниците, а се използва за издръжка в старините. За целта във все повече случаи всичко се продава или направо преотстъпва на старчески домове. Такива домове има доста, включително социални, но вече се говори за остър недостиг на персонал. Работата там е тежка и не особено добре платена.

В Германия отгоре на пенсионното осигуряване от заплатата се взимат и 2.8% за осигуровки за старческа грижа. С други думи, ако човек не може да се грижи за себе си заради болест, старческа деменция или други причини, тази осигуровка би покрила някаква част от разходите. А те варират силно според състоянието, нуждите и региона – между 3 и 8 хиляди евро на месец.

Разликата след осигуровките се плаща от пенсията и други лични доходи. Както споменах, някои продават жилището си, за да си осигурят стая във въпросните комплекси. Когато и това не стига обаче, а има нужда от грижа в такъв дом, държавата плаща и търси парите от наследниците. Това се случва при около 8% от пенсионерите в Германия. Ефективно децата или внуците доплащат на старческите домове или друга форма на грижа. Понякога при липса на преки наследници се гонят далечни такива. Преди няколко години имаше спечелено дело, в което оспорваха такива задължения за чичо, който не са виждали въобще. Делото обаче е по-скоро изключение. 

Хубаво, ама там е така

Накратко казано, в Германия по-малко пенсионери живеят под прага на бедността, защото спестяват и инвестират повече, не дават толкова на наследниците си, а по-скоро при нужда последните са задължени да плащат. 

Разбира се, доста от тези неща трудно биха се пренесли в България. Най-малкото подобно на немалко работещи в Германия, инвестициите в активи не са по възможностите на мнозинството. Ниската финансова култура в България обаче излиза скъпо на доста още в младините. Също така е трудно да си представим, че така типичната за южна Европа черта да се дава всичко за децата и внуците ще се промени в скоро време.  Има и други различия като това, че Германия голяма част от изброеното, включително пенсиите, се облагат с данъци, както и че дори пенсионерите плащат здравни осигуровки. Тези различия правят сравнението на бедността сред най-възрастните далеч не толкова лесно, колкото може да очакваме от един търсещ внимание репортаж по новините, например.

Много пенсионери в България ще се споминат, ако децата им не плащат сметки и не помагат по други начини. Пенсиите са наистина мизерни. С повишаването на доходите в градове като София и Пловдив скачат разходите за живот в цялата околност и това създава допълнителни проблеми за най-бедните, включително пенсионерите.

В Германия има аналогичен проблем – инфлацията не е малка, а и доста пенсионери живеят под наем. Въпреки, че има редица регулации ограничаващи вдигането просто така, има вратички и начин се намира. В градове като Франкфурт много хора в напреднала възраст се оплакват, че не оцеляват с немалките си иначе пенсии. Точно такива хора избират да се преместят в страни като Испания, Гърция и България, където може да си позволят много повече. Други инвестирали в къщи в малки села откриват, че регионът им е залязъл и имотът се обезценява. С напредването на урбанизацията в Германия има цели села, които се обезлюдяват и ако си разчитал на инвестиция там за старините си, изведнъж имаш проблем да я продадеш въобще. 

Има причина за стереотипите

В никакъв случай не сравнявам живота на българските и немските пенсионери. Сигурен съм, че веднага ще започнат да ми цитират картини на прегърбени баби по българските села и немски баби в мерцедеси. Аз също имам такава баба в родопско село и знам какво отива за грижата й.  Виждал съм и немските пенсионери със скъпи коли по селата. Хазаите ми са именно от ония, които са могли да си позволят инвестиция в имоти, от които сега живеят. При това имат толкова пари, че дори са им останали да купят апартамент на сина си – нещо нетипично за Германия и нещо, което постоянно натъртваха когато се запознахме.

Не трябва да се забравя обаче, че има също така и немалко пенсионери в България, които живеят в апартаменти за стотици хиляди – най-вече получени от реституция. Също така има доста възрастни в Германия, които трудно свързват двата края и продължават да работят, за да преживяват. Пропорциите на едните и другите, разбира се, са по-скоро обратни.

Разликите очевидно са големи както във възможностите, така и в системата. Трудно е някой да си представи, че ще остарее и че ще има нужда от помощ един ден. Затова и толкова малко от нас се замислят, че е нужно да планират от сега. Затова и много укриват доходи и после ще псуват държавата като получат само минимална пенсия. В Германия има един жесток, но донякъде верен лаф: „Ако при пенсиониране ти падне твърде много стандарта на живот, значи стандартът ти преди това е бил твърде висок“. Препратка е към нежеланието на много да спестяват за старини, но е жесток, защото политици го използват най-вече за хората с ниски доходи, които изначално нямат възможност и се жалват от ниските пенсии. 

Няма „достойни пенсии“

Истината е, че солидарното пенсионно осигуряване никога не е имало за цел да позволи на хората да живеят добре в старините си. Концепцията за „достойни пенсии“ я няма когато говорим за тази система. Тя е социална и поне като замисъл трябва да не остави никой да умре от глад. За жалост сама по себе си не успява, както е видно на доста места. Тя също така не е направена само за бедните, а и като осигурителна мрежа за онези, които изгубват инвестициите си покрай цикличните кризи, фалити и измами в частните фондове и прочие. 

Тук не засягам дори неколкократното източване на пенсионните фондове в България през комунизма, хаоса и кризите в последните 30 години спрямо относителната стабилност на инвестициите и доходите в Германия за същия период. Нито говоря за демографската криза засягаща цяла Европа. Тези неща са ключови за доходите и пенсиите и постоянно се говори за тях. Разглеждам само моментното състояние и защо често се цитират грешни числа. 

Затова когато се сравняваме с другите страни е полезно да разбираме контекста. Изводите най-често са същите – няма съмнение, че пенсионерите ни са много по-бедни от която и да е европейска държава. Разликата е обаче, че може да разберем защо и да съпоставим сравними неща. Иначе ще си останем с дежурното „ниски са доходите“, което макар и вярно, както видяхме далеч не изчерпва всичко.

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/nemskite-pensioneri/feed/ 0
Мрънкането на един бг-татко за една детска градина в Германия https://yurukov.net/blog/2018/mraknane-za-detska-gradina-v-de/ https://yurukov.net/blog/2018/mraknane-za-detska-gradina-v-de/#comments Fri, 14 Dec 2018 15:30:47 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=21123 Попадам редовно на текстове описващи детските градини в Германия. Приблизително половината са написани от българи работещи в тях като възпитатели, останалите са от български родители. Доста от нещата са верни, но се и пропуска доста. Особено като стане дума за концепциите на градините и ме хващат тикове. 

Замислете се как биха изглеждали нещата във вашата градина, ако директорката или някоя от лелките я описваше. А ако четете само брошурата? Или какво би било описанието от ония редовен субект-родител, който сякаш никога нищо не му пречи? 

Мрън-мрън увод

Наистина, немалко неща в немските градини са супер. Условията поне в някои са доста добри. Излизането навън е основен постулат, адаптацията, оставянето на децата също са за пример. Винаги обаче има проблеми, макар и различни. Затова когато започнаха да зачестяват въпросните текстове, аз започнах да изброявам неща, които са пропуснали. Събрах тук всичко, което ми харесва или дразни. Ще забележите, че мрънкането в този текст е повече, тъй като по стара българска традиция за хубавите неща не говорим много, а и така и така други вече са го изброили. Да не говорим, че все ме обвиняват, че много съм мрънкал за разни неща в Германия, та този път направо го напиша както си е.

Най-важното обаче преди да започна е, че това са впечатления конкретно на семейството ми и други хора най-вероятно имат различни, включително сред посещаващите същата градина. Долу посочвам примери, но най-общо всеки има свои възприятия и често рационализира решенията си от нужда. Някои успяват да намерят бързо градина в зависимост къде живеят и какъв късмет имат. Други попадат на яка лелка или чиста градина. Както всичко и навсякъде – според зависи. Затова в никакъв случай не твърдя, че нашият опит е меродавен или че всичко се отнася за цялата система. Аналогични проблеми – като с персонала и финансирането – има във всички големи градове и където се отнася го споменавам. 

С това наум, започваме от началото…

Прием

В Германия всяка провинция и често всеки град имат различни правила и стандарти. Във Франкфурт специално до скоро нямаше дори единна система за обявяване на свободните места, а просто един разпечатан списък с градините и телефоните им на сайта на общината. Сега има портал, през който може да кандидатстваш за място, но пак всичко става с лични разговори. На теория би следвало да се обявяват свободните места, но често това не става. Нямат задължение да приемат само през системата, така че на практика малко се е променило с нея. Там обявяват и новопостроените градини, което поне е полезно. Според общината за 15% от децата в града места няма.

Не, не се връщат от работа. Това е в ранния следобед, тоя вляво е съсед и ходи с дънки и тениска на работа.

Няма никаква форма на единно кандидатстване или класиране. Както преди, номерът е да ходиш често в градините и да питаш. Да проявяваш интерес е ключово. На доста места има дни за „оглеждане“ на градините и представянето им. В действителност са повече интервюта за родителите. Наскоро засякох опашка от 50-тина души пред градината ни при последния такъв ден там и всички бяха издокарани, за да направят впечатление. Тук номерът е да не се покажеш като претенциозен, взискателен и въобще човек, който ще им прави проблеми.

Причината за всичко това е, че градините са изключително независими. Решението кой ще бъде приет е почти изцяло на директорите. В редки случаи, когато родители могат да докажат явни белези за дискриминация, се обръщат към общината и тя се намесва. Колега стигна до там след година обикаляне. Няколко други просто се преместиха извън града. Дискриминация обаче има много. Не се възприема за такава, защото се знае, че едни градини са само за християнчета, други за русначета и т.н. На един колега грък кандидатства в почти всички ясли в града и му „загубиха“ документите на 6 места. Номерът е да ги тормозиш отрано и да стискаш палци да се освободи място. Първата директорка на сегашната градина изглежда избираше само „светли“ дечица, предимно от част на квартала с доста високи наеми. Следващите имаха други критерии. В яслата пък гледаха във всяка група да има деца от всякакви раси и етноси, за да свикнат децата на разнообразие. Повечето си бяха християнчета и имаха силен религиозен елемент в дневните дейности.

Това, разбира се, важи най-вече за градовете, където живеят повечето емигранти, а и все повече от немците със засилващата се урбанизация. Ако живеете само 10 км. извън града в някое село няма такъв проблем, защото местата в градините и училищата са достатъчно. В градовете има и доста частни градини, но списъкът за чакане там е още по-голям, а и цените са сериозни. Някои по-големи компании си имат свои градини, които работят до по-късно, имат по-малко отпуска, но са само за техни служители.

Приобщаване

Това е нещо, което наистина е направено добре. Т.н. „приобщаване“ се прави с единия родител и отнема до 6-8 седмици в яслите и 1-2 седмици в градините. В началото родителят седи заедно с възпитателят и детето, после малко по малко се отделя и накрая стои в съседна стая, така че ако се разстрои, да го успокоиш. През цялото време целта е да е наблизо, а не да си играе с детето и да го наставлява. Това се прави от възпитателя. Родителят следва само да помага когато детето се разстрои съвсем. Детето само трябва да намери начин да играе с децата и да се отдели. Понякога това не става и има случаи, в които след седмици от градината просто ти казват „еми явно е трудно детето“. При нас в яслата стана сравнително бързо. Две седмици след като започнахме да я оставяме започнаха драми, но и това мина.

Оставянето

Оставяме ги при шкафчето. Говорим с възпитателите там, подреждаме резервните дрехи и прочие. При нас специално се влиза с калцуни върху обувките, макар някои да си влизат просто така. Стимулира се това да говориш детето, а не да бягаш без да те види. Ако попаднеш на свестен възпитател и ако в дадения ден не са пак без достатъчно персонал, помагат като занимават децата, които се разстройват повече докато тръгнеш. 

Някои деца имат шкафчета, други закачалки. 

Градината започва от 7:30, но толкова рано има само няколко деца. Почти всички се водят между 8:30 и 9:30. В нашата трябва да са там до 9:30 най-късно. На пълен ден градината свършва в 5 часа като някои градини са дори до 3. Толкова късно обикновено събират децата в една група, защото повечето родители са ги взели вече преди 4. Имал съм случаи, в които в 4:40 са били строени като наказани пред входната врата да ни чакат при изключени лампи в цялата сграда.

Без да смятаме частните градини и тези към компаниите, в града има около 30-тина, които са отворени след 5. Две или три работят след 6. В повечето случаи обаче това е възможност „по изключение“. В яслата когато я взимахме след 4 ни обясняваха как не било добро за детето. По-лошото е, че казват същото и на дъщерята и тя после ни питаше защо толкова късно я взимаме. Това работно време на градините е и причината доста жени в Германия да си стоят вкъщи или да работят на половин работен ден, ако имат тази възможност.

Във Франкфурт има ограничение, че градините могат да имат отпуска до 25 дни в годината. Това са най-вече 3 седмици лятна ваканция и Нова година. Останалите в нашата градина са различни дни за вътрешни срещи, обучения и прочие. Не всички градини използват всички 25 дни като нашата. През лятото са наистина затворени – няма сборни групи или алтернативи. Тези, които са към големи компании се опитват минимален брой дни да са затворени, за да могат родителите да работят. 

Хигиената

Според зависи. Голяма част от градините се управляват от религиозни и културни организации и те са в по-добро състояние. Немалко от общинските са си кофти, но на повечето хора това не им пука. Нашата ясла беше на католическа организация и не беше въобще чиста въпреки, че твърдяха, че се чисти и прави ремонт редовно. Стомашните вируси се въртяха постоянно. Преди да махнем памперса пък са ни я връщали толкова незабърсана, че в един момент не беше често подсечена до кръв. Преди яслата не се беше случвало въобще.

И тук нещата опират до възприятието на родителите и кой как рационализира факта, че няма друг избор и трябва да ходи на работа. Двама колеги, например, ми се обидиха като им разказах за липсата на хигиена и че се подсича. Според тях всички деца се подсичали и е нормално да не ги бършеш основно като се наакат в памперса. Кой имал време за това? Та и в яслата така. Оплакванията пред директорката не помогната много на положението.

Всяко дете има своя чаша, която стои на място с името им на таблата. Децата трябва сами да си ги разпознават.

В градината сега е по-добре, тъй като е чисто нова. Пак обаче се въртят стомашни вируси през повечето време и съм намирал доста кални коридори. Хубавото е, че учат децата да почистват след себе си. Пият от собствена чаша и ги следят за това. В тоалетните не е добро положението, защото никой не ги следи какво правят. Така като протече едната, не я заключили и нашата нагазила да не казвам в какво, а след това цял ден стояла така, защото я е било страх да попита да я преоблекат. В градината на тоалетна ходят сами, но не ги бършат като правило, ако са без памперс. Който може – може. Който не – переш яко па дано излезе. Очакват явно, че още на три години може да ходят сами изцяло. Е, има и деца, които на четири и нагоре са още с памперс де. 

Храната

Отново зависи от мястото. В яслата оставяха едногодишни деца пред маса с купа мюсли и кана прясно мляко и който каквото грабне и успее да налее. На обяд – подобно. Концепцията им била, че трябвало сами да се учат. Нашата се връщаше редовно гладна. В градината е доста по-добре, защото на три децата вече може да се хранят сами. При нас конкретно си има кухня и се готви. Не мога да кажа, че е много разнообразно, но тя го яде. И в яслата, и в градината се даваше сладолед и сладки, но не се прекалява. Следобед има тестени закуски в една щайга да си взимат докато играят на двора. С пясъка по ръцете. Няма мивка да се измият.

По принцип записват, ако деца имат алергии и нещо трябва да се избягва. Не знам колко го спазват. По форумите във Франкфурт виждам често се оплакват, че не се гледа много. Има ги правилата и концепциите на хартия, но храната си е същата за всички. Четох за няколко случая за деца със силни алергии или специални нужди, които уж са дадени в специализирани градини, но след няколко инцидента им се казва, че не могат да се справят и трябва да си ги гледат вкъщи. Единият случай бил за дете получило алергичен шок от фъстъци в мюслито за закуска след като изрично пишело в картона, че има алергия. Но това са неща из нета – нямал съм познати с подобни проблеми.

Възпитателите

Правилата по провинции са различни, но като цяло в яслите е 5 деца на възпитател, а в градините – 10 деца. На доста места обаче минимумът е по-разхлабен. Във Франкфурт на 25 деца трябва да има 1.75 възпитатели. Т.е. един човек цял ден и още един на 3/4 работен ден. На теория яслите и градините се опитват да наемат повече хора, за да компенсират за отпуски и болести. Недостигът на персонал обаче е сериозен навсякъде и това води до затваряне на групи и градини. Многократно колеги и познати са оставали вкъщи, защото в някои дни градините не са работили заради недостиг на хора. В нашата градина се оказа, че бая пъти е имало по един човек на 20 деца. В последствие научихме, че е била дори заплашена от затваряне заради нарушенията, но са успели да намерят още хора в последния момент. Затова като четете колко много възпитатели имали градините на група в Германия, знайте, че пак става дума за „концепцията“, а не непременно за реалността.

Част от персонала работи на половин работен ден – най-вече в пиковата част на деня. Има доста практиканти, без които трудно ще си изпълнят минимума за възпитателите. Някои градини имат и готвачи, макар в повечето случаи храната да се доставя. По-големите организации имат и „резервни възпитатели“, които отиват в онези техни градини, където има краен недостиг. Нито в градините, нито в яслите няма медицински сестри или друг медицински персонал. Изключения са някои, които са част от по-големи комплекси включващи домове за сираци, защитени домове и прочие. 

Нещо положително в нашата градина е, че има двама мъже възпитатели. Пак са малко, но е добре децата да виждат и там, че мъжете също се грижат за деца, а не само жените. Единият е в групата на дъщеря ми. Е, конкретно с него имах проблем, защото доста време не искаше да отчете, че съществувам. Когато взимаме детето винаги разпитваме как е минал деня, дали е имало проблеми. Почти година просто си заминаваше като приближавах и го питах нещо. След като вдигнахме врява на директорката за други проблеми, стана доста по-контактен. 

Възпитателите и децата

Отново зависи от градината и на кого попаднеш. Зависи и от квартала. В яслата имаше доста агресивни деца. Имала е ухапвания до кръв и никой нищо не е видял. В градината сега са доста спокойни, което навярно има връзка с квартала, но проблемите с персонала в конкретната градина водят до това, че не получаваме обратна връзка. Общо взето в повечето случаи никой не знае какво е ставало през деня.

Като правило обаче за всяко дете отговаря конкретен човек и той следи как се развива детето, какви са взаимоотношенията му с другите и говори с нас по тези теми. Градината е с т.н. „отворена концепция“, което значи, че има различни тематични стаи и децата може да ходят да играят където и да е. Стая за четене, за рисуване, за строене, за театър и т.н. Звучи супер на хартия, но ефектът беше, че никой няма никаква идея кой къде е и какво става с детето ти. Никой не отговаря за нищо. Затова и тихомълком разтурват тази концепция.

Забранено е дърпането на уши и физическите наказания. Може да наказват децата да си играят в единия ъгъл, но не и да ги бият или нагрубяват. Това не означава, че не се случва. Общо взето всяка година има дела по темата в региона на Франкфурт. Има и фалшиви обвинения срещу лелки, каквото дело за сексуален тормоз имаше наскоро. Най-често се уволняват тихомълком. В яслата имахме такива съмнения, защото виждахме отпечатъци от пръсти на възрастен по ръцете и краченцата на детето, а и видимо се притесняваше от едната лелка. Като поставихме въпроса, онези отрекоха, но видимо се стреснаха. В градината също е казвала подобни неща, но е трудно да се прецени кое е измислица и кое не на тази възраст.

Камери е забранено да се слагат, а ако сложа т.н. „бръмбър“ в дрехата ѝ и го намерят, аз ще вляза по-бързо в затвора от възпитател дори да го улича, че ги малтретира. Според немския закон така нарушавам правото на неприкосновеност както на персонала, така и на другите деца. Начинът е да се говори, да не се тръгва с обвинения направо, а с добро. Като цяло и ръководството е доста внимателно към възпитателите, защото са кът и гледат да не и загубят. Затова и критиката е само в крайни случаи.

Навън

Навън е 3 градуса, а вътре лелката беше с яке и шапка. Като попитах, каза, че „ей сега била отворила“.

Една отличителна черта на немските градини е играта навън. По-малките градини нямат двор, но в големите се излиза почти всеки ден. Това е хубаво за каляване, а и ако чакат да е хубаво времето в Германия, не трябва да излизат въобще. Проблемът става, когато излизат на дъжд и децата се мокрят, никой не се сеща да ги преоблече, а и те не се сещат много. Възпитателите си стоят на завет увити добре де. Това, комбинирано с постоянно отворените прозорци за проветряване дори на ниски температури и студената вода, която им дават, на практика води до намалена посещаемост, защото децата са постоянно кашлящи и със сополи. 

Отново тук родителите не роптаят отчасти, защото няма особен ефект, но и заради възприятието. Говорил съм с някои за течението и излизането на дъжд и не го намират за странно. Те самите ги извеждат така. Е, същите децата им са постоянно с течащи жълти сополи в най-добрият случай, но това си е тяхна работа. 

В концепцията на градината ни е описано, че всеки вторник се излиза някъде. Известно време го и правиха и беше наистина добре. Давахме им бутилки с вода и кутии за сандвичи и отиваха я в някой парк, я някъде другаде. Лятото имаше лунапарк по реката и през седмицата като няма кой да ходи, пускаха безплатно деца от градините на групи. Причината това да е възможно в Германия обаче е не само, че градините искат да го правят, но и градската среда. Има тротоари, който позволяват да хванеш 10-тина деца с двама възпитатели и да ходиш до центъра на града без да те е страх, че ще загубиш някое я в шахта, я на пешеходна пътека. Замислете се на колко места в българските градове това е възможно.

Всичко това обаче е въпрос на възможност. От доста месеци не се прави и то не само в нашата градина, просто защото няма хора. За да излизат така имат нужда от поне трима души на група да присъстват, а това не е било така дори един ден от твърде много време.

Болести

В градината ни почти през цялото време има залепена табелка я за стомашен вирус, я за конюнктивит, я за ръка-крак-уста. Наскоро имаше табелки и за трите по едно и също време. По-рядко има за скарлатина. Длъжни са да го обявяват при съобщени случаи. Децата обаче не трябва да представят бележки от лекар, че са здрави, за да се върнат в градината. Има и изключение де – след като два месеца непрестанно имаше случаи на конюнктивит, изискваха бележка за това специално. Варицела епидемии няма заради високото ниво на имунизация.

Таблите за болести в рамките на 5-6 седмици. Най-вече стомашни вируси.

Децата ходят със сополи и кашлящи през цялото време. Единственото правило е да не е са били с температура в последните 24 часа или с разстройство и повръщане 48 часа, но доста родители не им пука много за това. Ваксини формално не се изискват, но дори според групите на немските антиваксъри няма смисъл да се пробват тези с пропуски в медицинското. От година има и задължение градините да съобщават на властите за деца без нужните ваксини, което е подготовка за по-сериозни мерки освен стандартното напомняне и информационни кампании. Самото медицинско се взима от личния педиатър, няма допълнителни изследвания на повечето места.

Спането

В яслите спят следобед. В градините като правило не спят. За по-малките деца са отделили няколко легла, ако някой се умори. Няма обаче за всички. Ако повече деца поискат да спят, лягат направо на земята и се завиват с одеало. Следобед имат време за почивка, в която всички лягат така на земята да си починат. Повечето не заспиват, но който заспи така – заспи. Дъщерята се оплаква, че е твърдо и студено. Ако недостига персонал, не ги оставят да заспят дори да им се спи, защото няма кой да остане при спящите, а докато останалите си играят.

Родителски съвет

Има такъв – всяка група излъчва представител, който е един вид връзка с ръководството и поставя редовно проблеми и предложение. Това е концепцията. Оказа се обаче, че въпросният съвет е напълно безгласен, тъй като е съставен почти изцяло от родители с второ дете, което искат да вкарат в същата градина. Би следвало то да е с приоритет, но не е гарантирано и решението е изцяло на същия директор, който следва родителите в съвета да контролират. Та много усилено се мълчи за проблемите в градината. Представителката от нашата група, която ми е и колежка, е единствената, която вече е вкарала и двете си деца. Казва, че се опитва да направи нещо, но не среща подкрепа.

Религията

Ако мога да цитирам същата тази колежка „Ами какво очаквате – ако искате чиста и спретната градина, естествено, че трябва да се учи и религия“. Това беше в отговор на учудването ми за въвеждането на някои „новости“ от последния директор. Религията е изключително важна част от живота на немците. Половината градини и ясли се държат от религиозни организации, макар да се издържат почти изцяло с публични средства. Всъщност, тя е съвсем права – заради влиянието на въпросните сериозни средства се наливат от общината именно в строежа и ремонти на градини, които се преотстъпват на религиозни организации докато непропорционално по-малко се дава за общинските.

Доколкото религията е засегната в самите градини зависи отново от директорите. В яслата ни бяхме към католическа организация, която в същия комплекс имаше детски дом и защитено жилище за жени и деца в риск. Там не видяхме да се залага чак толкова на религията. Такава беше и ситуацията в градината ни, когато ни приеха. Тя пък е към евангелистична организация и част от разговора беше за това. Увериха ни, че няма да се налага нищо. Е, молят се преди ядене с песнички и се следват немски традиции, но последното се прави и от повечето светски градини. Последната директорка обаче имаше съвсем други идеи. Един петък без да е обявено, изведнъж се оказа, че ще идва свещеник, с който ще разиграват сценки от Библията и ще си говорят за религия. И това всеки месец, а всяка седмица същото ще се прави от възпитателите. Ако не искаш – дръж си детето вкъщи. Добавиха и ходене в църква прочие елементи в ежедневието. Интересното е, че доста от децата не са дори от християнски семейства – има мюсюлмани, индуси, будисти.

Никой обаче не смееше много да роптае, защото за да не стане случка. Лесно е да се каже, че може да се смени градината. На теория може наистина. Дори търсих други в региона. Места почти няма, а чуят ли, че вече имаш място, или отказват, или следва разговор защо и влизаш в категорията „мрънкала“. На доста хора всичко това не им е проблем, но на тези, които е, или трябва единият родител да си стои вкъщи, или трябва да стискат палци за частните градини, или трябва да карат по 15-тина километра на ден до съседно село да го водиш там.

Парите

В общинските градини и тези субсидирани от общината месечната такса поне във Франкфурт беше около 260 евро – 200 за грижата и 60 за храната. За полудневна е по-малко, но в големите градове малко пускат децата си на такава. Таксата за грижа може да се приспадне от данъчната основа.

От август в цялата провинция направиха безплатно ходенето на полудневна, което означаваше поне 150 евро по-малко на месец. Предстояха избори и социалистите вкараха предложение, за което обаче CDU успя да си припише политически дивиденти. Във Франкфурт обявиха, че полудневна не стига и надцакаха, че ще покрият цялата грижа. Така остана да плащаме 60 евро за храна, които наскоро бяха увеличени на 70 евро. 

Самата община доплащаше и преди още доста отгоре на градините, а и въпросните 200 евро пак излизат от джоба ни през местните данъци и такси. Затова малко или много все тая, особено като се очаква вдигане на местните данъци. Всъщност, доста родители поне в нашата градина негодуваха защо вместо да махат таксите, не инвестират в нови градини и най-вече персонал. Една от основните причини да не стигат хора е ниското заплащане, като дори на пълен работен ден някои възпитатели не могат да си позволят да живеят в града на само една заплата. Така дори общината да построи нова градина, тя често стои празна, защото няма хора. 

Мрън-мрън

Може би ще се наложи да кажа пак, че всичко това са конкретни проблеми и впечатления, с които сме се сблъсквали. Някои от тях са конкретно до възпитателите, които се грижат за дъщеря ни, други опират до градината и яслата, а трети са до града. Ситуацията в селата и други градини може да е различна. Всичко опира до късмет на какво попаднеш.

Когато обаче прочетете нещо за „концепции“ обаче се замислете как са ви рекламирали вашата градина и какво се случва на практика. Голяма част от концепциите са абстракции, с които се оправдава липсата на възможност, а понякога и желание на лелките да се занимават с децата. В други случаи са хубави идеи, които по практически причини може и да не се случат.

С изписаното не се опитвам да оправдая дефектите на едно място, да сравнявам или да кажа, че и другаде е зле. Не, не е. Навсякъде има положителни и отрицателни примери. Проблемите са различни и пречат на хората в различна степен. Въпросът е да не се подхожда с хиперболи и гняв, а да се взима хубавото адаптирайки го към възможностите. Всичко положително изброено горе се е случвало, защото е имало в даден момент директор, който е бил на място, община, която е контролирала и родители, които са натискали. Лошото е заради липсата на някое от тези неща или консенсус какво е нужно. 

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/mraknane-za-detska-gradina-v-de/feed/ 4
Няколко числа за мъртвородените в Сливен https://yurukov.net/blog/2018/martvorodeni-sliven/ https://yurukov.net/blog/2018/martvorodeni-sliven/#comments Wed, 12 Dec 2018 10:46:33 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=21248 Покрай поредния фатален случай в Сливен и критиката за родилната помощ там се разрових из данните. През 2017-та в Сливен е имало 2391 раждания. 19 от тях са били с мъртвородени деца. Това означава почти 8 на 1000 раждания. За сравнение, средното за цялата страна е 6.28. Миналата година в страната е имало 404 мъртвородени деца. Тази до началото на октомври са били 243.

На пръв поглед  в областта се забелязва известно подобрение през последните 18 години. Дори така проблемът е много по-сериозен от средното за страната. Пикът е бил през 2008-ма, когато е имало 38 мъртвородени. Тук съм показал движението през годините. Числата за 2018-та се базират само на първите 9 месеца от годината. 

Тъй като броят раждания не е голям, а и самите мъртвородени са малко като абсолютен брой, наблюдението за намаление може да е измамно. Всеки един случай има сериозен ефект върху този индекс и затова при малка извадка е трудно да се прецени. Това е обяснението и за големите вариации между годините в Сливен – нещо, което не се наблюдава за страната. 

Друг момент тук е промяната през годините на дефинициите кое е аборт, мъртвородени и кое е починало дете след раждане. От лична гледна точка това беше важно за майките. За статистиката ефектът беше да се прехвърлят някои от случаите между въпросните индикатори. Тези промени създават т.н. break in sequence на данните и правят сравнението между годините малко по-трудно.  Ето, например, абсолютният брой мъртвородени.

Един интересен аргумент, който виждам често, е че има доста фатални случаи заради „преобладаващият“ брой малолетни родилки най-вече от ромски произход в Сливен. Докато наистина е вярно, че немалко от ражданията там са от хора от този етнос, също е вярно, че доста от населението на областта е ромско. Това, както и малко над средната фертилност на ромите обяснява повечето раждания.

Това, което не е вярно обаче, че мнозинството са малолетни или непълнолетни. Писах подробно по тази тема вече. Специално за Сливен средната възраст на раждане на първо детете е 23.1 години, а на което и да е дете – 25.2. Навярно заради този аргумент, впрочем, почти всички новинарски емисии натрапчиво посочваха още в началото на новината, че родилката е била на 27 и това е било първото ѝ дете. Може би, за да оборят презумпцията, че е от „определена демография“ и да накарат читателите им все пак да им пука и да прочетат. 

А проблемът е сериозен. Макар като статистика детската и майчината смъртност да намалява, все още остава доста над средното за Европа. Причините в някои региони наистина са специфични, но като цяло има сериозен проблем със следенето на бременността, здравното образование, подаване на ухо на небивалици в нета, подхода на самите акушери и лекари и не на последно място вътрешноболничните инфекции. За всички тези в една или друга степен носят отговорност здравните власти, но роля имат и неправителствените организации и самите майки. Последните два проблема обаче са най-сериозни и са изцяло в ръцете на болниците. Реалните разследвания, носенето на отговорност, взимането на мерки и стриктното следене на протоколите за работа не са нещо, с което може да се похвалят здравните ни заведения. Докато това не е проблем уникален за България, определено не се вижда напредък.

Още по темата: 
Малко данни за родилната помощ в България
Тази новина може да навреди на вашето здраве
Предотвратимата смърт в България – само наполовина това, което си мислите
Източници: НСИ, НЦОЗА

Допълнение

Сравних случаите на мъртвородени между областите в България. Първата графика е само за 2017-та, а следващата разглежда средните стойности за последните 10 години. И в двете е отбелязано средното ниво за страната. Гледайки данните само за 2017-та трябва да не забравяме това, което писах по-горе за малката извадка и как прави сравнението трудно.

При по-продължителен период се вижда, че в град София, Смолян, Кюстендил и Благоевград нивата са най-ниски. Сливен през 2017-та е бил по-скоро в средата на графата докато разглеждайки по-дълъг период излиза на трето място след Видин и Ловеч. София област интересно защо също е на опашката. 

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/martvorodeni-sliven/feed/ 10
Почти никой в България не помни тази болест. Изглежда това създава проблем. https://yurukov.net/blog/2018/smallpox/ https://yurukov.net/blog/2018/smallpox/#comments Mon, 10 Dec 2018 00:54:23 +0000 https://yurukov.net/blog/2018/smallpox/ На 9-ти декември 1979 г. панел от учени на база наличните данни приема доклад, че светът е заличил първата заразна болест на световно ниво. През май идната година е обявено официално.

Между 20 и 60% от заразените едра шарка са умирали, 80% от децата. Оцелелите почти винаги са били с жестоки белези и увреждания. Около половин милиард са жертвите през 20-ти век, а болестта съществува от векове. Само 13 години преди да бъде заличена е имало 15 милиона заразени и 2 милиона жертви в световен мащаб.

В България има сведения от началото на 18-ти век, че се практикувала инокулация – контролирано заразяване, което да доведе до ефективен имунитет. Имало е 0.5 до 2% смъртност, но предвид алтернативата хората сами са се предпазвали. Именно съобщенията за тази практика в европейските части на Османската империя и Китай пряко спомагат да се прилага същата и в Европа, което по-късно води до разработването ефективна ваксина.

През 1903-та година в България ваксинацията срещу едра шарка става със задължителен характер. Съвсем не без отпор, разбира се. Броят антигени само в тази една ваксина е бил по-голям, отколкото всички ваксини, които някой днес в България получава през живота си и то като включим ЧПВ, рота и сезонните противогрипни.

Последният случай на местно заразяване в България е бил през 1923-та. Последните големи взривове са били през 1919 и 1920 от общо 1500 заразени. Последният случай въобще на територията на страната е бил внесен през 1939. През 1972 блокираме спешно границата със Сърбия, защото там се открива случай, който ще остане последен за болестта в Европа.

Последният заразен в световен мащаб е Али Маалин в Сомалия през 1977. Заразява се докато помага при транспорта на болни от едра шарка. Изолират го и успява да се възстанови. Умира през 2013-та от малария докато работи в световната програмата за заличаване на полио. Някои от колегите му биват убити в следващите години от радикализирани фракции подаващи ухо на антивакс конспиративни теории.

Една от тези теории, която се споделя и из родните антивакс групи, е че едрата шарка никога не е била толкова опасна, колкото се говори и че всъщност е лека шарка, която не е заличена, а просто преименувана и съществува и днес. Снимките на обезобразени деца били обработени, за да се продават ваксини в началото на века.

Впрочем, същото твърдят и за полио – и сега имало, разбираш ли, полиомиелит в България. Почти никой не помни и тази болест и ефектът, който е имала върху живота на хората. Човешката памет е странно нещо. Това е и основната причина да видим 30% увеличение на случаите на морбили в Европа – болест със смъртност едно на няколко стотин, която до скоро се смяташе за практически елемнинирана в Европа.

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/smallpox/feed/ 2
Едни (не)отворени данни за жертвите от войните ни https://yurukov.net/blog/2018/danni-ot-voinite/ https://yurukov.net/blog/2018/danni-ot-voinite/#respond Fri, 07 Dec 2018 09:58:55 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=21211 Когато ми хрумне нещо, започвам да се ровя за информация, за да си отговоря на въпроса. Събирам таблици, където ги има. Където не – пускам заявления по ЗДОИ или пиша скриптове, за да отворя нужните данни. Така стана и като тръгнах да търся нещо конкретно за българите в Германия и 2 часа по-късно имах 30 таблици и цяла статия със статистика.

Така се случва да събирам доста информация. Често имам идея как да я визуализирам или обработя като картата на българчетата родени в чужбина. Друг път не ми остава време или просто не успявам заради нужната обработка на ръка. Затова, например, преди почти две години, пуснах свободно архив с данните предоставени ми от всички РЗИ-та в България относно сигналите за пушене и проверките по тях.

Днес пускам още един такъв архив – на жертвите от войните на България през новата ни история. Всъщност тези данни са публични отдавна на Държавната агенция архиви. Проблемът е, че сайтът им е ужасен и през търсачката може да се прави много малко. И са сваляне са доста трудни заради странния формат. Като добавим, че са преписвани на ръка от списъците и има доста дублиращи се понятия и правописни грешки, задачата по обработването им става доста трудна. Това, което направих е да ги сваля в удобен формат (TSV), с който да е много по-лесно да се работи.

Първо агенцията отвори данните от Балканските войни. Отворих ги преди 5-6 години и си стоят така от тогава. Идеята ми беше да поставя на карта всяко споменато родно и лобно място на загинал войник. След това да проследя през времето пътя на тези войници между тези точки следвайки местата на смърт на хора от същите военни части и добавяйки исторически източници, за да са по-точни числата. Така може да се визуализират загубите на България през войните през времето, да се проследят отделни части, от къде са минали загиналите от даден град или да се проследи пътя на отделен човек. Така използвайки съвкупността от данните може да използваме известното за всички заедно, за да покажем пътя до смъртта на всеки един. Не знам дали ще е полезно и дори дали ще е визуално възможно, но ми се стори още тогава, че ще е навярно полезен инструмент за изучаване на тези войни.

Проблемът обаче идва от там, че доста от населените места ги няма врече, преименувани са или са слети с градове. В данните на ДАА има на места споменато настоящото име, което помага. Мислих да използвам Националния регистър на населените места, където има споменати всички стари селища, но там свалянето на данните е още по-тежко и търсенето е трудно. С други думи трябва доста работа на ръка. Един вариант беше да направя crowdsourcing проект, в който повече хора да помагат с картографирането, както направих с катастрофите в София преди 6 години. Така и не седнах да го напиша. Затова и картата я няма още. Единственото, което направих всъщност, е че през 2013-та пуснах възпоменание в Twitter на всеки загинал в на датата, в която е загинал, но 100 години по-рано.

Преди няколко дни ми писаха във връзка с таблицата за балканските войни – че била полезна за търсене и ме питаха дали нямам същите за другите. Дори не бях забелязал, че ДАА са пуснали данните. Затова написах бърз скрипт да свали всичко и да ги оформи като таблици. Резултатът е 140 хиляди записа за загубили живота си за България през Сръбско-българската, Балканските, Първата и Втората световна война. Може да ги свалите свободно и използвате както намерите за добре. Интересно е например, че някои от записите съдържат причина за смъртта. Данните са точно това, което ДАА е публикувало, но в несравнимо по-удобен вид. Осъзнавам, че на страницата им пише „Всички права запазени“, но също така знам, че нямат никакво право да слагат такъв лиценз. Както и миналия път, ще се радвам, ако пуснете линк отдолу към текста или визуализацията, която се направили.

Източник на заглавната снимка: Любомир Юруков

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/danni-ot-voinite/feed/ 0
Анкетата на БАСКОМ е сбъркана, но с кампанията „ЗАвръщането“ ще сбъркат повече https://yurukov.net/blog/2018/zavrashtaneto/ https://yurukov.net/blog/2018/zavrashtaneto/#comments Thu, 29 Nov 2018 23:36:08 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=21165 На добрите новини в българските медии не се залага много. Явно не се харчат. Затова редките такива се посрещат с ентусиазъм – като скорошната, че 1/3 от българите в чужбина искали да се върнат.

Новината е базирана на прес-съобщение на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и има доста разновидности. Някои цитираха дословно, че 31% процента биха се прибрали, а 21% се колебаят. Други добавяха, че само 14% биха се върнали със сигурност, но едва 3% имали квалификация да работят в софтуерната промишленост. Трети пък не си даваха толкова зор и направо обявиха, че половината емигранти ще се върнат.

Всичко това са интерпретации, за които, ако трябва да сме честни, БАСКОМ няма особена вина. Не съм запознат с работата им и затова нямам мнение за тях самите. Разграничавайки се от свободните съчинения в медиите и взимайки допитването им дословно обаче виждам доста проблеми.

Как е направено?

Първо, то беше представено като едва ли не социологическо изследване докато всъщност е проста анкета. При това – интернет анкета разпространявана между познати и с реклами. Използвали са Google Forms формуляр, който вече е затворен и не може да видим точно какви са били въпросите. Независимо от тях и дори взимайки големия брой хора, които са го попълнили – 4000, тези резултати в никакъв случай не могат да се нарекат представителни не само за българите в чужбина, а дори и за определена част от тях. Иначе казано, тези числа не ни помагат по никакъв начин да разберем както мислят онези 1.2 млн. души родени в България и напуснали в последните 30 години.

Миналата година по подобен начин пуснах една анкета за религиозността на хората. Целта ми беше да илюстрирам критиката си към изследване на Pew Research. Анкетата беше попълнена от 3120 души – извадка съизмерима с интернет допитването на БАСКОМ. Въпреки това, когато пуснах резултатите и анализа ми отделих цяла страница само да опиша недостатъците на интернет анкетите, условностите на тази конкретно и защо в никакъв случай не е представителна. По същия начин преди 5 години пуснах резултатите от анкета, която показваше защо българите в Германия взимат германско гражданство.

БАСКОМ не са споделили нищо такова, а нито един журналист изглежда не му е хрумнало да попита. Всички издания, включително уважавани от мен, са копирали дословно новината. Изнесените твърдения са силно подвеждащи, но никой не се усъмни тъй като елементи от тях утвърждават предразсъдъците на читателите и самите журналисти – като приказката за теча на мозъци, например. Всъщност, моите лични наблюдения също са, че много хора в чужбина се двоумят и първият ми инстинкт като прочетох заглавията беше да се съглася. Това обаче се базира на анекдотни примери в моя социален балон, което е приблизително същото, на което са направили и БАСКОМ.

А защо не?

Най-интересното си остава ключовата дума „биха“. Със сигурност „биха“, по-скоро „биха“… Защо БАСКОМ не са попитали „а, защо не вече?“ Това е истинският въпрос, но отговорът му е неприятен. Това е и най-голямата ми критика към тази анкета и целия шум в медиите – никой не направи втората крачка. Наистина, IT сферата, а и не само тя, се развива доста бързо и заплатите се изравняват бързо с аналогични позиции в Европа. Наистина, възможностите за започване на нов бизнес в България са доста по-добри от доста държави, както и че покупателната способност при по-висока заплата е несравнима. Верни са и много други аргументи.

Ако БАСКОМ бяха питали обаче, щяха да получат малко отговори свързани със заплатите и повече със средата. Защото възможностите за бизнес са добри, но както сподели мой приятел започнал такъв в България: „появяват се по едно време разни индивиди и се оглеждат как да ти откраднат фирмата“. Като не разбрали какъв е бизнес модела, се отказали. Той си живее в чужбина впрочем.

Иначе компании и шефове има всякакви – идиоти и тук, и другаде. Дома и офиса може да са супер. Покрай покупателната способност и глада за кадри в България един добър специалист може да си уреди доста по-добър живот от много други места из Европа. Проблемът идва в пространството между дома и офиса. Тротоарите, градинките, въздуха, безнаказаната наглост на тарикати, а и на онези, които уж следва да ги контролират. Това е ежедневие, което доста не искат и заради което всъщност някои са напуснали. Не дори толкова заплатите. Както каза друг мой приятел – „В България имам по-висок стандарт на живот, но там имам по-висока степен на нормалност“. Същият сега е в България и прави много, включително на политическо ниво, да подобри нещата.

Желанието е там, кампанията е сбъркана

Всеки има различни приоритети. За все повече България е добър избор, независимо от влошаващото се върховенство на закона, зациклилото електронно управление и съдебна реформа и прочие проблеми. Това обаче не е заради някакви успехи на кабинета, а въпреки работата им. Познавам хора, които се върнаха в последните месеци дори и са доволни. Знам и че доста IT фирми успешно привличат кадри работели преди това на добри заплати в Германия. БАСКОМ не са далече от истината, макар анкетата да не е добра и числата им да са спорни. Проблемът е изводът, до който неизменно се стига, когато заговорим по темата – че просто трябва „да ги убедим“, да покажем заплатите, офисите, хубави снимки на планините, та дори гайда и някой в носия, ако трябва. Без изключение на това се залага в подобни кампании от години и е ужасно сгрешено.

Всъщност, решението винаги е било едно – да направим така, че повече хора в България да не искат да заминават. Някои ще кажат веднага „заплатите“, особено когато става дума за по-бедните региони. От там обаче огромна част от хората не тръгват към чужбина, а към София. Именно от големите градове е голямата емиграция, а там проблемите са ясни. Някои дори не са толкова трудни – дори да се оправят тротоарите би помогнало много. Всъщност, тук не говоря, че „трябва да се оправи България първо“, а да стане ясно, че промяната се случва и е в добра посока. На това се усеща жестока липса и то от много време. Никой не вярва, че България е тръгнала на добре въпреки, че заплатите и покупателната способност наистина растат.

Всичко това обаче отива към темите за овладяната държава, спец. прокуратурата изпълняваща мокри поръчки, неработещите регулаторни органи и влошаващата се медийна свобода. Разбираемо е защо БАСКОМ избягва тези теми. Все пак, вместо да пишат писма на българите в чужбина, както щеше да прави един арестуван шеф на ДАБЧ, следва да се обърнат към хората във властта и да поискат работещ съд, за да не се замитат престъпленията на „когото трябва“. Или към местната власт, за да има нормална градска среда. Или дори към собствените си членове, за да се отнасят по-добре със служителите.

Последните хора, към които кампании като „ЗАвръщането“ трябва да е обръщат, са българите в чужбина. Тези, които „биха“ искали да се върнат, виждат какво става у дома. Когато нещо тръгне на добре се забелязва веднага. Особено в градската среда. Обратните примери като спирането на електронното гласуване, сделките в кабинета, продажбата на паспорти, презастрояването и скапаните булеварди са по-шумни, особено в социалките, но личните примери имат дори по-голям и траен ефект. Когато близките споделят „абе знаеш ли, май тръгнаха да стават нещата“, поне част от българите в чужбина наистина биха се върнали.

Това кога?


Текстът на БАСКОМ ще намерите тук, а това е презентацията към него.

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/zavrashtaneto/feed/ 22
Данни за българите в Германия за 2017 https://yurukov.net/blog/2018/danni_bg_de/ https://yurukov.net/blog/2018/danni_bg_de/#comments Wed, 28 Nov 2018 12:32:32 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=21148 Към декември 2017 е имало 310445 българи в Германия (без немски паспорт). От тях 67525 или 22% са непълнолетни. 6115 или 2% са над 65 годишна възраст.

1739 българи са получили немско гражданство през 2017-та. От тях 695 са с брак, а 263 са непълнолетни. Около 15200 са с двойно гражданство и са го получили след 2000 г. 4000 българи са взели немско гражданство за този период и са се отказали от българското си (всички са преди да влезем в ЕС, когато това беше изискване).

87230 българи са „влезли“ в Германия за 2017-та и 40250 са я напуснали. 74% от изнеслите се от Германия са били по-малко от 5 години в страната. 190 са починали. От „влезлите“ 67185 (77%) са емигрирали за пръв път от други България или други страни. Няма разбивка за тази година, но предишните показват, че повечето идват от трети европейски страни. 16170 (18%) българи са се върнали в Германия. 3050 са родените българчета в Германия (не става ясно дали броят и тези получили автоматично немско гражданство).

88% от българите в Германия са емигранти. Останалите са родени в Германия. 6.6% са с двойно гражданство. 15% само са с висше образование.

В Германия има 130 хиляди домакинства, в които поне един член е българин. 1/3 от тях са от сам българин. Поне 35% от българите в Германия са живели под прага на бедността през 2017-та (аналог на това да живееш с 314 лв. на месец в България). Средното за Германия е 20-25%. Около 8% от домакинствата с българи се водят за богати по немските стандарти. Средният доход на домакинство с българин в него от заплатите на всички членове е бил 2187 евро нето. Средното за Германия е 2790 евро.

43.6% имат работа (41% жените и 56.5% мъжете). 36% ги издържат близки. 2% получават пенсия. 13% от домакинствата разчитат на пари за безработица, а още 4.5% получават друга форма на социални помощи. 51% от българите работят повече от 40 часа на седмица, а 9% – повече от 45 часа (поне официално). 41% работят в събота (пак само официално – и аз работя често в събота и неделя без да се пише никъде), а още 25% работят в неделя и по празници.

29% от семействата, в които има поне един българин, са обявили, че се говори основно на немски в дома им. 44% са казали, че говорят основно български (по-точно „друг европейски език“), а 10% – турски.

По време на допитване миналата година 8.3% са отговорили, че са дошли в Германия заради образованието. 34.2% – заради работа. 31% са казали, че са дошли, за да се съберат с емигрирали по-рано роднини.

5% от българите в Германия се определят като в лошо здраве. 30% от пълнолетните са с наднормено тегло, а още 19% страдат от затлъсяване. 40% от българите над 15 години са казали, че пушат. Още 10% са пробвали преди цигара. 35% пушат редовно. Средно са пропушили на 18. Средно 22.6% в Германия пушат.

Може да разгледате и аналогичните данни от преди две години. Тук пък има карта на разпределението на българите в Германия за последните 10 години. Всички изводи тук се базират на данните на DeStatis.

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/danni_bg_de/feed/ 15
Животни на триъгълници https://yurukov.net/blog/2018/jivotni-na-triagalnici/ https://yurukov.net/blog/2018/jivotni-na-triagalnici/#comments Sun, 25 Nov 2018 21:37:44 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=21127 Не, няма да си говорим за рецепти, а за ново хоби, с което се захванах наскоро. Става дума за пространствени фигури на животни изработени от хартия. Всъщност те не са много точни, но този ефект се търси нарочно. Като малък имах подобен модел на църквата Александър Невски, при който оцветени елементи трябваше да се залепят точно един за друг, за да се получи всеки елемент, всеки купул, всеки прозорец. Тук триизмерен модел на животното се взима и се опростява до схема на триъгълници. Така от общата форма може да видите животното, лицето и дори да разпознаете очите, но без дребните детайли. Това го прави възможно и за изработване от хартия по този начин.

Първият модел, който направих, беше на този елен. Големи елементи и сравнително лесен за правене. Направих го от проста хартия за печатане, което не беше добра идея, тъй като леко прозира, а и е доста мека. Така се смачка на места. Улеснение беше, че не е цялостен модел и можеше да се вкара една ръка през врата, за да се залепва отвътре на модела.

Втория ми модел е на котка, защото дъщерята това пожела. Не намерих такъв и затова се свързах с Даниел от Poligonia. Той има доста такива модели и изработва включително по поръчка. Направи котката както я исках и ми прати модела. Представлява 12 листа за отпечатване с номериране на краищата и инструкции как се слепят.

Първо направих пробен модел отново от мека хартия. Тогава открих, че „затворените модели“ са по-трудни. Трябва винаги някъде да се оставя място за по-здраво залепяне. Даниел ми даде и съвет да използвам двойно-залепващо се тиксо, за да не размеквам хартията с лепило и да не се цапа.

Наскоро взех дебела хартия в два оттенъка на червеното и започнах целия модел. Бързо разбрах, че съм взел твърде дебела хартия за двойно-залепващо се тиксо или дори обикновено хартиено лепило и затова прибегнах до лепило за дърво. Получи доста добре и моделът става доста здрав.

Целият процес си отнема време, но хубавото е, че може да се прави на части когато си искате. Успокоява много, също както рисуването и плетенето, защото работиш с ръцете си докато се фокусираш само върху едно нещо. Има доста готови за печатане модели из мрежата, но повечето не са с добро качество. Препоръчвам ви да разгледате сайта на Poligonia и страницата му в Etsy.

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/jivotni-na-triagalnici/feed/ 5
Amber, безследно изчезналите и едното обещание https://yurukov.net/blog/2018/amber-lipsva-i-edno-obeshtanie/ https://yurukov.net/blog/2018/amber-lipsva-i-edno-obeshtanie/#comments Sat, 24 Nov 2018 08:16:38 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=21019 Преди девет години в главата ми започна да се оформи идеята за използване на данни, crowdsourcing и интернет инструмент в помощ на безследно изчезналите. Така скоро след това се роди Lipsva.com. Той представляваше карта и регистър на безследно изчезналите събирайки информация от хаотичния бюлетин на полицията, местни и национални медии, както и директно подадени сигнали. Пазеше се информация, анонимизирана статистика за обявените за разкрити случаи и прочие. На база тези данни генерираше автоматично плакат, споделяше в социалните мрежи и дори търсеше хора чекирали се близо до изчезването в доста популярната тогава 4sq.

Карта от Lipsva с прогорени точки където са изчезвали хора.

Още в началото нямах илюзии, че сайтът ще помогне пряко на откриването на някого. Основната му цел винаги е била да повиши разбирането за проблема, че отговорността не е само на полицията, а на всички нас, че трябва да участваме с доброволчество и вече за разлика от внушенията на много медии всъщност огромна част от случаите се решават бързо и успешно. Също обаче исках и донякъде успях да покажа колко плачевно е състоянието на комуникацията на МВР по въпроса. С изключение на шепа нашумели случаи, повечето остават скрити по регионалните сайтове на полицията. Аз ги откривам, защото имам програми да ги следят автоматично. Случва се нерядко и самите полицаи да подават „новината“ само на определени местни медии, вместо да я публикуват бързо на общодостъпно място. Заради всичко това се стигна до комичната ситуация, че години наред на почти всяко участие на тогавашния дългогодишен шеф на отдел Издирване Захария Стоянов му показваха моята карта и го питаха „А това защо го няма полицията?“

Защо наистина?

През 2012-та и 2013-та имах няколко разговора и срещи в МВР. Беше заявено ясно, че сътрудничество се търси и се опитват да направят нещо. Още тогава искаха да въведат „сигнализиране с масови sms-и или нето такова“. Това, което се разбрахме е не да ми подават някаква информация, а поне да имам начин да потвърждавам дали случай е решен, за да е коректно това, което се публикува. Не стана. С годините многократно им предлагах софтуера и интеграциите, които имах безплатно в комплект с акаунтите в социалките, които бяха набрали сериозна аудитория. Не ги взеха.

Заради всичко това модерацията на Lipsva.com стана непосилна за мен задача. Не можех вече да гарантирам минимално качество на данните. В същото време настоявам на принципа, че ако с инициативата или НПО-то си нямаш план за решение или поне изглед за подобрение на даден проблем, но тъпчейки на едно място съвсем скоро ставаш част от този проблем. Затова през 2014-та спрях сайта. Повече за аргументите ми може да прочетете тук. Все пак, оставих автоматичните скриптове, които зареждат информация от сайта на МВР и Интерпол и захранват акаунта в Twitter.

От отчета на Amber Alert за 2017-та

Amber Alert в България

През януари тази година огря лъч надежда. МВР обяви, че най-накрая се включва в международната инициатива Amber Alert. Тя е за безследно изчезнали деца, но пак е нещо. В сътрудничество с организацията и Facebook ще създадат портал и ще подават бързи сигнали през социалната мрежа до всички в даден регион. Системата работи успешно в редица държави и България щеше да бъде една от тях.

Щеше…

Още през януари забелязах в илюстрациите на новината, че са използвали редактирани снимки на мобилно приложение – взели са това на Facebook и са добавили български текст. Такова приложение обаче няма. Забелязва се и сайт на домейна на cybercrime.bg, който отворих. Вътре беше проста директория със снимки и проби за плакати. Общо взето доста по-зле на това, което правих през 2011-та. Реших обаче, че все още работят по въпроса и предпазливо ги похвалих за активността.

Из страницата на cybercrime.bg и илюстрация от пресконференцията

Десет месеца по-късно промяна няма. Сайтът http://www.cybercrime.bg/amber/ е в абсолютно същото състояние. Интеграция няма. Обществена поръчка за портал на открих. Свързах се с международната организация Amber Alert и не можаха да ми дадат детайли за дейността си с българските власти. Не знам дали от тактичност или просто защото нямаха, но не цитираха никакви клаузи на поверителност. Все пак споразуменията са доста преди януари и България е включена като страна членка в годишния им доклад за 2017-та и са пуснали идентична новина като тази на МВР.

Lipsva.com в Amber Alert

За моя изненада обаче открих нещо друго – на сайта на организацията България е вписана с два социални акаунта, където „може да откриете актуална информация за безследно изчезнали деца“. Тези акаунти са именно на Lipsva.com. След няколко телефонни разговора с тях се оказа, че не знаят как са получили тези акаунти. Изглежда човекът започнал разговорите с МВР преди повече от година вече не работи при тях. Не можаха да отговорят дали са ги получили от българските си партньори или са ги намерили просто някъде в мрежата. Бяха толкова учудени, колкото и аз.

Във всеки случай акаунтите още седят на сайта им и в известен смисъл са си на място. Дори 4 години след като проектът спря и е останал само един безпризорен скрипт, който не съм пипал от поне две години и който работи самотно на някой сървър в тъмна стаичка, пак Twitter акаунта на @Lipsva си остава единственото място, което събира на едно място информация за безследно изчезналите българи у нас и в чужбина. Буквално замених част от комуникацията на МВР с прост скрипт.

Не твърдя, че МВР са дали Lipsva.com акаунтите на Amber Alert, за да могат да покажат все нещо. Дори и да са го направили, не мога да ги коря след като години наред им ги бутах безплатно само и само да имат нещо. Не твърдя, че не се работи или че вече не е готова интеграцията на МВР със Facebook и Amber Alert. Не откривам никакви белези за това обаче, от самата организация не потвърдиха, а и никой от случаите на изчезнали деца обявен в медиите през изминалите месеци не беше обявен през тази система.

Не твърдя и никога не съм твърдял, че Lipsva.com е решението. Никога не е изграждан да бъде решение, а и не може да бъде. Кодът вече е остарял и безполезен. Данните и интеграциите – също. Принципът на работа с проекта беше неустойчив без тясна работа с полицията. От самият сайт на Amber Alert ще видите в други държави цели организации, които се занимават с темата и помагат както на полицията в бързото решаване на отделни случаи, така и на обществото да разбере проблема и да съдейства на онези, които с години се надяват и търсят. Това не може да се замени с един скрипт или карта, но не се решава и с пресконференции и фотошопнати снимки на сайтове.

Без сигнали за промяна

В България имаше няколко опита за такива НПО-та, но нещата не се случиха. Голяма вина за това има именно опърничавото и назадничаво отношение на редица ръководства на МВР. Казвам „ръководства“, защото с редовите служители съм работил добре. През годините бая хора в системата по места видяха, че сайтът е полезен и говориха с мен неофициално. Потвърждаваха, че някой е открит и трябва да залича лични данни, споделяха проблемите в системата или приемаха сигнали, които съм получавал през сайта. Всеки път, когато съм виждал лъч надежда и ентусиазъм у някой служител на МВР за някаква промяна, разбирах скоро след това, че е била стъпкана „отгоре“. „Защото тия неща ние така не ги правим“, ако мога да цитирам един бивш зам. министър.

Затова, ако се чудите какво става с Amber Alerts в България, то почти сигурно съдбата е същата, както със снимките на изчезнали по видео таблата на метрото, mms-ите до таксиметровите шофьори, регионалните масови sms-и и прочие идеи, които са били обсъждани през години и „ей сега да станат“. Ако се чудите защо не може да откриете почти никаква информация за безследно изчезналите в България, то това е, защото тази тема явно е срамна. Както криминалната статистика. Или броят вътрешни системи и хаоса в софтуера и информационните масиви на МВР. Въпрос на манталитет, а не техническо решение.

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/amber-lipsva-i-edno-obeshtanie/feed/ 5
Най-накрая нещо полезно да излезе от антиваксърите https://yurukov.net/blog/2018/neshto-polezno-ot-antivax/ https://yurukov.net/blog/2018/neshto-polezno-ot-antivax/#comments Fri, 23 Nov 2018 19:58:49 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=21040 …почти.

Днес ми изпратиха още извадки от дискусиите в една от големите групи на антиваксърите. Сещате се – една от онези, чието име призовава за избор, а всъщност в само един от десет коментара има нотка на съмнение дали да се имунизира все пак детето, след което следва човекът бива бързо блокиран. Един от админите на групата е т.н. Ками Асенова. Казвам „тъй наречената“, защото никой не знае точно как се казва. Излезе информация коя е, но това е без никакво значение.

Въпросът е, че ефектът, който тя и подобните ѝ създават в българското общество, е силно подценен във вредата си. Въпреки това, тук съм да кажа, че нещо полезно все пак излезе от тях и по-специално от „Камиту“. Наскоро се случи да направя няколко малки дарения тук и там и реших, че още едно не е лоша идея. Затова от името на Ками Асенова има вече дарение за инициативата End Polio, която се бори с полио по целия свят. С парите събрани така се купуват повече ваксини и се спонсорира работата на здравните екипи по места.

В това дарение са събрани всички конспиративни теории, на които толкова много се залага във въпросните групи – кампанията е водена от Rotary International, подкрепя се и от богати евреи, а всяко дарение, включително това, се утроява от фондацията на Бил Гейтс. Сумата е скромна – 27 евро, но и символична – точно толкова са случаите на диво полио от началото на годината до 20 ноември. Дори си има картичка, която може да си отпечата и сложи в рамка.

А защо специално на името на Камиту ли? Като струва ми се най-заслужила. Ако не сте съгласни и смятате, че друг в България вреди повече на здравното образование на младите родители и превенцията на инфекциозни болести, дарете по подобрен начин за борбата срещу полио от негово или нейно име.

Може да го направите на End Polio, както и на сайта на Уницеф или на фонда на Bob Keegan подкрепящ здравните работници станали жертви на атаки от религиозни антивакс фанатици. Ако искате да научите повече за борбата срещу полиото, ще намерите всичко на GEI инициативата. Обобщил съм някои неща в статиите:

Ако не сте чували за Камиту, поздравления. Ето бърза извадка:




]]>
https://yurukov.net/blog/2018/neshto-polezno-ot-antivax/feed/ 12
Пластмасови неволи https://yurukov.net/blog/2018/plastmasovi-nevoli/ https://yurukov.net/blog/2018/plastmasovi-nevoli/#comments Thu, 25 Oct 2018 08:00:43 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=21021

Новините, че Европейският парламент е забранил използването на пластмаси за еднократна употреба е доста преувеличено. Приели са предложение, което трябва да бъде одобрено от съвета и държавите членки и е сигурно, че ще претърпи още промени. Преглеждайки го на диагонал мисля, че в предложението има смисъл. Наистина продуктите за еднократна употреба като сламки, лъжички и чаши представляват огромен замърсител, който практически не се рециклира. В същото време, има съображения, които трябва да се имат предвид, както такива мерки, колкото и доброжелателни, може да имат неочаквани странични ефекти.

Изделия, които трябва да бъдат еднократни, са например тези използвани в медицината, където стерилността на инструментите е най-важното. Това са спринцовки, тръби, инхалатори и прочие. Тези се използват не само в болниците, а и извън тях и са свободно достъпни в аптеките. Неизбежното добавяне на изключение за тези най-вероятно ще доведе до вратички в забраните, каквито видяхме за крушките с нажежена жичка.

Спирането дори на ежедневни продукти може да създадат проблем. Ето два примера.

Отскоро се говори много са сламките и макар да има убедителни данни, че представляват нищожен процент от общото замърсяване, има силен натиск за спирането им. Хора с увреждания обаче изразяват притеснение, че това ще ги затрудни в голяма степен. Хора с определена форма на парализа или недъзи на крайниците използват сламки, за да пият и ядат. При това използват по много на ден по хигиенни причини. Сламките им дават възможност да се относително самостоятелни и спирането им ще им отнеме това или най-малкото ще им донесе големи разходи.

Надали някой ще оспори, че намаляването на пластмасовите торбички е лоша идея. В България това започна, макар практически всички магазини да намериха как да заобиколят мерките. В град като Сан Диего обаче мярката е проработила толкова добре, че да откриеш пластмасова торба в боклука е станало почти невъзможно. Един неочакван ефект от това е била епидемия от Хепатит А сред бездомниците. Оказва се, че рутина за хората живеещи на улицата в този град е да си вършат работата в торбички, които да изхвърлят обратно в кофите. Когато торбичките са изчезнали от кофите, те са нямали избор да се изхождат в алеите, където някои от тях спят. Хепатит А се пренася при лоша хигиена и именно липсата на торбички е довело до влошаването ѝ. Стигнало се е до там, че неправителствени организации са започнали да внасят рола с торбички от други щати и да раздават на бездомниците.

Не оспорвам, че някакво ограничение трябва да бъде въведено. Особено имайки предвид как редовно научаваме за негативният ефект на пластмасата върху околната среда. След като имаше скандал около оригиналното изследване за микрочастиците в козметиката, в последните месеци научихме, че такива са открити в солта и хранителната ни система.

Винаги обаче има съображения, които трябва да се вземат предвид, за да има ефект такава забрана. Първо, когато се говори за толкова съществен материал за модерното ни съществуване, трябва да има на разположение заместител или поне да има изглед за такъв, който да достигне разумна цена в близко бъдеще. Именно това се случи с крушките. Икономическият смисъл от материалите е важен, защото висока цена на производство и рециклиране може да накарат много да заобикалят забраната и да увеличат бедността сред други.

Второ, макар потреблението на енергия и продукти да е най-високо в развития свят, към който България спада, огромна част от замърсяването произтича именно от развиващия се такъв. Ако не се лъжа, оценките бяха, че 2/3 от замърсяването на океаните идва от южна Азия, а доста малко идваха от Европа и щатите. От топ 10 държавите произвеждащи най-много такива отпадъци, нито една не е в развития свят. В този смисъл ограничаването на пластмасата тук не означава, че ще има забележим общ ефект. Това съвсем не означава, че не сме отново виновни за замърсяването в южна Азия, тъй като доста от процесите използвани за производството на техника, дрехи и какво ли не водят до замърсяване там, докато самите те се продават тук. Така към мерките за намаляване на пластмасата трябва да бъде взето предвид не само това, което влиза в нашите кофи, но и това, което остава по веригата на стоките, които внасяме от по-бедни държави. Шансовете това да се случи обаче са нищожни, имайки предвид как вече от десетилетия не може да накараме производителите на дрехи, например, да спрат експлоатацията на детски труд и да подобрят условията на работа във фабриките си в Азия.

Не на последно място, всяко такова ограничение съвсем естествено ще срещне съпротива, но трябва да се мисли в посока как да се накарат хората да видят смисъла от него. При крушките това се случи като видяхме намалените сметки за ток. При пластмасата обаче прякото наблюдения ще е единствено по-скъпи стоки и неудобство в ежедневието. Неудобство, което е нужно, ако искаме да се справим с проблема, но такова, което ще обезсмисли ограниченията скоро. Трябва да се работи много повече в посока промяна на мисленето на хората – да работят повече за разделяне и рециклиране, да мислят от къде идва стоката, кое е по-изгодно и по-здравословно за тях самите. Именно в тази посока работят инициативи като Капачки за бъдеще и Плети с тениска. Макар събраното от тях да е минимална част от това, което изхвърляме всеки ден като общество, основната им цел е да ни накарат да се замислим какво потребяваме, какво носим и какво оставяме след себе си. Също така как може да се използва по различен начин и колко е лесно да се събира правилно, ако просто ни е грижа за нещо конкретно. Разбиват и митовете за липсата на рециклиране в България и помагат на социални каузи в процеса.

Тепърва ще се говори повече за въпросните предложения на ЕП и не трябва да забравяме всички тези нюанси на темата когато българските представители имат думата.

Заглавната снимка е взета от Плетчица и е от завода за рециклиране в София.

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/plastmasovi-nevoli/feed/ 7
Бихте ли позволили да ви следи застрахователят срещу по-ниска вноска? https://yurukov.net/blog/2018/telematik/ https://yurukov.net/blog/2018/telematik/#comments Sun, 23 Sep 2018 05:04:48 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=20955 Когато сключвах гражданската за колата заедно с каско в Германия, забелязах, че някои от застрахователите предлагат т.н. телематик пакети. Днес искам да ви разкажа за тях. Най-общо включват изискване да се следи колата с някакво техническо средство. Данните от това следене произвеждат индекс, на базата на който ти връщат част от годишната вноска за застраховката. Идеята е, че така награждават онези, които карат по-внимателно, по-бавно и най-вече на места, където има по-малка концентрация на инциденти.

Общо взето почти всички големи застрахователи предлагат такива пакети. На цена са същите като сходните като покритие и условия, но без телематик устройство. От скоро дори самото устройство е безплатно като преди това е трябвало да платиш 30-40 евро за него. Устройството има вградени GPS и GSM и или се вгражда в колата, или се вкарва просто в запалката. Моето е от вторите. Условията са такива, че ако не използваш устройството или ако караш лошо, просто не получаваш бонус. За лошо каране не получаваш негативен индекс и не ти се вдига застраховката.

Това далеч не означава, че при инцидент пак не увеличават вноската. Когато одрах колата в края на миналата година и минах ремонта през каското, веднага ми вдигнаха вноската за следващата година с доста. И сега в немските автозастраховки има аналогична система на бонуси като описаната тук, но е година за година – ако нямаш инцидент, ти вдигат класата, а от там пада вноската. Всеки инцидент, дори най-малкия, те връща назад – често до ниво 0. Това стана и с мен. Затова нерядко хората предпочитат да правят по-малките ремонти на свои разноски, тъй като доплащането плюс вдигането на вноската ще им излезе по-скъпо.

При телематик обаче следенето и оценката е постоянно. Това води до няколко интересни странични ефекта. Поне при мен. Първият е, че внимаваш къде караш. Системата прави оценка на всяко пътуване. Измерва скорост – дали си превишавал скоростта или си карал прекалено бързо там, където няма ограничение; стил на каране – дали си спирал или завивал рязко; пътища – дали си карал по натоварени градски пътища или по места с висока концентрация на произшествия; време – дали си карал в час пик и дни, в които има повече произшествия. Всички тези данни се събират и оформят индекс за всеки компонент и за всяко отделно пътуване. Това тук, например е от около 40 мин. в неделен следобед почти само по магистрали и със сравнително ниска скорост. Затова резултатът е почти идеален.

Всеки от компонентите може да се следи също така през времето. Тези двете са за улиците, по които карам (предимно градско) и времето (най-вече вечер и събота).

Вторият ефект е, че внимаваш доста повече за скоростта. Нерядко като видя знак на 300 метра пред мен за увеличение на скоростта от 50 на 80 и давам газ от рано. На няколко места във Франкфурт понякога слагат мобилни камери специално за такива случаи. Тази система обаче ми показва къде съм превишил и с колко.

Не на последно място, има и реално намаление. Всички компоненти водят до определен процент и тъй като карам внимателно и не превишавам почти скоростта, получавам 20% намаление само от това. Тъй като времето и улиците, по които карам са една идея по-добри от средното, получавам още 3% надолу. Като пари не са малко предвид колко скъпи са застраховките в Германия. Различните застрахователи имат различна тежест за тези компоненти и максималният процент на бонуса се различава. Практически невъзможно е обаче да се постигнат рекламираните 30% от застрахователя ми.

Една от причините за това са дефектите в системата. Най-малкото има проблем с GPS и GMS връзката. Машинката е губила сигнали по магистрали в продължение на стотици километри. До голяма степен вина за това има скапаната мобилна мрежа в Германия, която практически се губи в междуградското пространство. Резултатът е, че системата решава (явно), че съм летял и ме наказва за несъобразена скорост. Оценят и пътя, който не са те засекли предполагайки от къде си минал и смятайки времето, през което са те „изгубили“.

Дори в градовете има проблем. Особено между високите сгради във Франкфурт и заради почти перманенто сиво облачно време през две-трети от годината GPS сигналът е с ниска точност или изчезва. Така те засичат на грешни улици, където разрешената скорост е съвсем друга. Не отчитат, че няма как да си прескочил през сградите. В други случаи просто решава, че си в друг край на града. На теория има начин да се оспорят тези проблеми. Пробвал съм го три пъти, но без резултат. В крайна сметка времето и сметката за телефон ще ти излезат по-скъпи от 10-20 сгрешени оценки за година.

По-сериозният проблем обаче са личните данни. Тук на практика даваш пълно право на някого да те следи постоянно. Знаят къде ходя, колко седя, къде е колата ми и дори каква е рутината ми през седмицата. В замяна наистина получавам обратно пари, но това означава, че просто продавам личните си данни. Това е причината доста немци да подхождат със съмнение към този вид пакети. Немците се гордеят с това, че са буквално войнствени, когато опре до защита на личните им данни. Една колежка дори с гордост разправяше как е била на протестите, с които са спрели държавата да прави истински преброявания, защото „не може така да ти влизат в дома и да броят“. Всичко това е доста забавно имайки предвид, че тя също както 25% от населението на Германия има и активно използва карта Payback, които дават бонус към всяка покупка в 600 различни вериги магазини. Уловката е, че компанията зад Payback има право да продава абсолютно всичко за теб на когото си искат. Кога, какво, колко и колко често купуваш, с какво си платил, кой е адреса ти, името ти и прочие. В известен смисъл имат и местоположението ти и то дори по-точно от кутията на колата ми. При това продават не анонимизирана статистика, а пакети с лични данни на милиони клиенти.

При телематик пакетите това все още го няма. По договор данните може да се използват единствено и само за изготвяне на индекса и нищо повече. Не може да се предават на трети лица или дори да се използват за вдигане на вноската по застраховката, за които има точно определени критерии. По закон – още повече след GDPR – дори застрахователя няма достъп до данните физически, а системата и изготвянето на индекса се управлява от отделна фирма, която наемат. Те само получават два пъти в годината число колко трябва да ми върнат.

Това далеч не означава, че нещата ще останат така. Колкото повече хора използват услугата, толкова повече ще се повишават застраховките за всички останали. Така в един момент всички ще бъдат следени колко добре карат и наказвани на момента за лошо поведение. В известен смисъл разглеждайки всички тези данни вкуп и компаниите, които ги събират и обработват, прозира нещо подобно на това, което се изгражда в Китай. Там с камери и редица източници на информация се изготвя т.н. „социален индекс“. Който пресече на червено и камера разпознае лицето му – технология широко използвана навсякъде от десетилетие – ще получи негативни точки, например. Хората с нисък индекс губят достъп до определени услуги и възможности в обществото.

Ще ни се да мислим, че това е невъзможно в Европа, още повече, че в Китай видимо се използва, за да открива, следи и изолира дисиденти. Системи изграждани от частни компании обаче позволяват различни аспекти. При това, както аз направих, ги приемаме с отворени обятия, защото не отнемат, а дават бонуси. Накрая най-вероятно същите държавни служби имат достъп до данните, но в случая имаме поне чувството за контрол, тъй като сме прочели договор, разбрали сме го и сме го подписвали. Тоест сме се съгласили изрично. Поне така си мислим.

Тази дилема със следенето отдавна я няма при големите технологични гиганти. Google, Facebook и Apple отдавна са разкрили, че ни следят. Google наскоро отново призна, че дори да се спрат всички настройки за следене на телефона, пак ни следят. С други думи, всичко това, което предоставям като информация използвайки тази малка кутийка, е само част от това, което Google или Facebook знае за живота ми през телефона ми. Това не е никакво успокоение, но поне тия ми връщат някакви пари.

Не твърдя, че това е добро решение. Сигурен съм, че ще се явят онези, които ще подкрепят идеята, че ако караш внимателно следва да плащаш по-малко. В това отношение системата определено работи. Още повече, че поне при мен има определено и психологическия ефект. Получава се малко като игра – нерядко съм отварял сайта малко след като паркирам, за да видя как съм се справил. В зависимост от компанията, има и други екстри като следене къде ти е колата, което е полезно срещу крадци, както и предупреждения за опасно време в региона ти, което може да нарани колата като град или силен вятър.

От друга страна обаче чрез покачващите се вноски ще бъдат наказвани онези, които не искат да бъдат следени и то наказанието наравно с джигитите. Оценките също не отчитат само как караш, а кога и къде. Така дори да си идеален шофьор, ако ти се налага да ходиш до работа с колата и да висиш дълго в задръствания, то внимателното ти каране е без значение. Това е защото застрахователят съвсем естествено го е грижа най-вече за обезщетенията, които са повече при задръствания и натоварени пътища и части от деня. Докато това може да накара някои да се качат на публичния транспорт, за мнозинството от хората ще е невъзможно. Особено в Германия, където доста хора шофират поне час на посока до офиса. Те ще бъдат наказани и то защото са избрали да живеят в тихо село далеч високата престъпност и замърсяване в града.

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/telematik/feed/ 2
Малко данни за родилната помощ в България https://yurukov.net/blog/2018/danni-za-rodilnata-pomosht/ https://yurukov.net/blog/2018/danni-za-rodilnata-pomosht/#comments Fri, 14 Sep 2018 23:54:26 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=20896

Всяко чудо за три дни, но на всеки три дни – чудо.

Това, за жалост, е мантрата на общественото внимание в България. Преди месец почина жена по време на раждане. Две седмици рано – друга. Всеки такъв случай е строго индивидуален и всеки лекар ще ви каже, че нерядко е невъзможно да се прецени предварително ситуацията. В същото време описанията на притеснително голяма група жени буди тревога. Тази тема заля страната докато не беше изместена от следващият повод за притеснение.

Нека се върнем за кратко към нея

В началото на август написах статия обсъждаща майчината смъртност и факта, че смъртните случаи са голямо изключение. За този текст получих доста критика, че съм принизявал проблема и съм заемал страната на лекарите. В действителност се опитвах да оборя настояването на някои и чувството налагано в доста от изписаното по темата, че едва ли не жени умират всеки ден по подобен начин. Реалността е съвсем друга и шансовете нещо такова да се случи са нищожни. Налагането на такова впечатление обаче има осезаемо негативно влияние върху бъдещите майки.

В същото време е вярно, че никой не може да каже какво се случва в родилното. Дали извършените процедури са били нужни, какво е било отношението, зачитани ли са били правата и желанията на бъдещата майка и дори е поставен животът ѝ в опасност. Макар повечето раждания да протичат леко, всичко може да се промени в рамките на минути. Невъзможно е да се следи всяко раждане обективно.

Това, което може да следим обаче е резултата. За целта ни трябват данни от болниците, а такива няма на разположение. Мария Шаркова писа много правилно в Майко Мила, че е нужно да има стандарт и събиране на информация за случващото се по време на всяко раждане. „Липсата на данни означава, че нито едно твърдение не може да се отрече или потвърди.“ Напълно съм съгласен.

Данни обаче има… почти

Има едно такова чудо наречено регистър на ражданията, което от няколко години хуля в блога си. В предишната си статия посочих колко грешни са данните в него и направих паралел между лошото му поддържане и това на Търговския регистър. Многократно съм посочвал, че в този си вид публичните данни в регистъра единствено генерират фалшиви новини за раждаемостта и е най-добре да бъде спрян.

Затова някои може би ще се учудят, че тук ще цитирам именно този регистър. Всъщност, истинската му цел е именно тази, за която Мария писа – да се събира информация за ражданията с цел подобряване на родилната помощ в България. Докато в публичната част е достъпен само (неточният) брой раждания за всеки ден от годината във всяка област, в защитената част има още около 25 параметъра като възраст на майката, брой раждания преди това, използване на форцепс, цезарово, местене в друга болница, мерки на бебето, АПГАР и прочие. Тъй като тези данни съдържат доста лична информация, те са скрити и към тях би трябвало да имат достъп само специалисти и изследователи по темата. От отговорите, които получих от министерството – официални и неофициални – данните не са предоставяни за такива изследвания дори след като са поискани многократно. С други думи, информацията се събира, но не се използва.

Успях обаче да получа от надежден източник две справки, които биха били интересни за всеки, когото занимава темата. Показват броя раждания по болници в страната за 2015 и 2016 и в колко случая са правени определени манипулации. Тук ще посоча само някои числа от тази таблица, а цялата ще прикача в края на статията.

Условностите на данните

Преди да започна обаче искам да посоча някои важни условности. Данните идват от регистър, който сам аз определям като крайно ненадежден. Тази ненадеждност обаче е в контекста на общия брой раждания и по-малко в детайлите около тези, които са вече въведени. Поради липсата на контрол и санкции над болниците далеч не всички раждания се въвеждат. Това означава, че не може да се използва като статистика за ражданията, по което практически всички медии залитат. Поставя и въпрос обаче над това, което самите болници са въвеждали като детайли за всяко отделно раждане. В този смисъл сравнението между болниците тук би било единствено на база това, което самите те до голяма степен доброволно са въвеждали в регистъра със знанието, че това е защитена информация. Тук е моментът да кажа, че съм нямал достъп до регистъра и до каквито и да е лични данни. Това, което получих и пускам тук е единствено статистическа справка, която така или иначе следва да бъде публична.

Най-интересните изводи

Взимайки това предвид, ето някои числа от таблицата:

  • Най-много раждания в страната има в Майчин дом (София) – по 3900 на година. На второ място е Света София и Шейново с 2500 и 2300*
  • Извън София най-много раждания има в Проф. Д. Стаматов (Варна) и Свети Георги (Пловдив) с по около 2000
  • 50% от всички раждания в страната стават в 18 болници, от които 5 са в София. Останалите 50% са в други 92 болници
  • 30% от ражданията в страната стават в частни болници**
  • 60% от ражданията в частни болници са със секцио. При другите болници нивото е 37%
  • 41% от всички раждания със секцио са в частни болници
  • 52% от ражданията са класифицирани като нормални. 44% са със секцио. 1.5% са прематурни (1100). 0.18% са седалищни (108)
  • При 250 раждания (0.41%) е използван форцепс, а при 448 (0.74%) – вакум. От използвалите вакум повече от половината (232) са в Майчин дом (София).
  • При 53% от всички нормални раждания не е имало оперативна намеса. При останалите (24% от всички раждания) са приложени процедури, сред които епизиотомия.

*: закръглям
**: за частна болница смятам такава с поне 50% частна собственост

Най-много секцио има в Хигия (Хасково) – 106 от 108 раждания за двете години. Следват ги Св. Марина (Плевен), Торакс (Пловдив), УБ Лозенец (София), Д-р Щерев (София), Селена (Пловдив), Ниамед (Стара Загора), Здраве (Пловдив), Парк Хоспитал (Пловдив) и Света София (София) – всички с над 70% секцио. Логично обяснение е, че жени, които са се решили на секцио или имат планирано такова заради рискови фактори, биха предпочели частна болница. Също така, някои клиники може да са специализирани в по-тежите раждания. Тези фактори биха били особено изразени извън големите градове, където изборът на болници е значително по-малък. Затова прякото сравнение тук е доста трудно.

Все пак числата при някои от тях са доста интересни. За сравнение Шейново има 48%, а Майчин дом (София) – 49%. Сред частните тези с най-нисък процент са Хаджи Димитър (Сливен) с 26%, Рахила Ангелова (Перник) с 29% и Уни Хоспитал (Панагюрище) с 35% (от 64 раждания). Всички останали частни имат над 45%. Препоръката на WHO за „нормални нива“ е 15-20% взимайки предвид разликите във възрастта на родилките в световен мащаб. По тази тема писах по-подробно преди две години.

Това далеч не стига като информация

Тези данни, за жалост, не са достатъчни, за да се създаде добра картина на родилната помощ в страната. Дават обаче бърз поглед с какво разполагаме в момента като данни и открехват донякъде вратата. За да има възможност да се взимат адекватни решения на база задълбочен анализ, освен, че трябва данните да са надеждни и достъпни за изследователите, трябва да обхващат значително по-голям обем от параметри. Ще е интересно, например, да се вписва дали е присъствал бащата или друг придружител, използвано ли е „магаре“, дали е дадено веднага на майката, кога е започнала да кърми, колко време е прекарало детето при майката в болницата. Това ще позволи не само да се направи връзка между дейностите и изходът на раждането, но и ще е основа за интервюта с майките, задълбочен анализ на отношението в родилната зала и как да се подходи към този проблем.

Докато това се случи, може да свалите таблицата и да прецените сами. Не забравяйте обаче предупреждението ми за възможните проблеми заложени в събирането им.


В по-ранна версия на статията бях написал, че повече от половината раждания с вакум са в Св. Лазар, София. В действителност това е Майчин дом, София.

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/danni-za-rodilnata-pomosht/feed/ 3
Другият паднал регистър https://yurukov.net/blog/2018/drugiqt-padnal-registar/ https://yurukov.net/blog/2018/drugiqt-padnal-registar/#comments Mon, 20 Aug 2018 10:00:46 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=20859 Покрай провалът на Агенцията по вписванията и кабинета с Търговския регистър се сетих за това как стабилността на системите и качеството на данните е принципен проблем в администрацията. Един такъв пример е регистъра за ражданията, към който се връщам отново и отново покрай ширещите се фалшиви новини за демографията. Макар този регистър в никакъв случай да не е важен и дори да съм призовавал да се затвори публичната част, той е показателен за работата с подобна инфраструктура.

В началото на годината предвидих, че ще тръгнат „сензационни“ новини за критичен спад в раждаемостта. Причината е, че повечето журналисти не си правят труда да проверяват снесените им сензации, а и често гледат да създадат свои търсейки каквито и да е числа, с които да украсят материала си. В случая регистърът за ражданията е удобен макар да сервира невалидни данни, за което самото министерство признава. Дори ръководството на Националният център по обществено здраве говори за това, което обаче не им пречи да публикуват редовно справки от него. Такава е инструкцията явно.

Тази година данните са особено изкривени заради няколкото продължителни периода, в който регистъра не работеше. Това в никакъв случай не беше проблем. Дори беше добре, защото ни спести малко жлъч. Създаде трудности единствено за шепа журналисти в кафяви медии, които нямаха от къде да си набавят числа и се наложи да се обърнат към други подобни източници. Счупеният регистър обаче означаваше, че данни не се въвеждаха продължително време и дори болниците, които се опитват да подават някаква информация, им трябва време да наваксат.

При първия подобен инцидент през януари, когато регистърът падна за 2 седмици, показах как това се отразява на забавянето във въвеждането. След като през юни и юли отново се скапа, но вече за 6 седмици, и без това грешните данни показваха още по-ниско ниво на раждания. Днес, например показва 27583 раждания от началото на 2018-та, а за същия период на 2017-та показва с почти 10000 повече – 37186. Това, разбира се, не отразява реалността, но за жалост рядко се случва реалността да продава вестници и печели гласове.

Ето обновената графика със забавянията към днес. Вижда се, че в последните 4 седмици се въвеждат данни за раждания от преди средно 35-40 дни. Формалното изискване на МЗ е за 3 дни. Някои болници още въвеждат за януари.

Анализът се базира на данни, които събирам автоматично всеки ден за попълнения брой раждания в регистъра. Цялата таблица може да свалите тук. Съдържа 127756 записа с брой раждания във всяка област за всеки ден. Повечето записи са проверки за нови попълнени данни за един и същи ден на раждането. Например за броя раждания през 1-ви януари 2018 съм проверявал през всеки ден от 2-ри до сега, за да видя кога болниците са въвели за тази дата.

Закъснелите данни са само част от проблема на този регистър, както съм предупреждавал многократно до сега. Липсват стандарти и гаранции за качество на информацията, както и реални санкции за болниците. Данните показват, че някои въобще не въвеждат ражданията, за което може да има много причини, включително, че не искат да разкрият какви процедури са включени в тях. Всичко това е просто пореден пример за това как се прави поредния регистър без да се следи за качеството и поддръжката, което практически обезсмисля цялото усилие и разходи.

Регистрите са лесно чиновническо решение за всеки проблем. В повечето случаи законодател или министър виждат тези проблеми като по-скоро фонов шум и се опитват да го заглушат с имитиране на дейност. Именно затова ще получим нов регистър на инвалидите, например. Проблемът винаги е, че не е ясно нужни ли са тези регистри, какви са изискванията към тях, кой отговаря за събирането и качеството на информацията, какво е нужно да се поддържа и кой ще осигури средствата за това. В същото време често подаването на информация натоварва фирми и граждани изрично за нещо, което в крайна сметка може и да не се използва. Най-често тези регистри свършват в кофата, когато човекът поддържал го от началото, напусне и никой няма идея как да продължи.

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/drugiqt-padnal-registar/feed/ 18
Тази новина може да навреди на вашето здраве https://yurukov.net/blog/2018/tazi-novina-moje-da-navredi-na-vasheto-zdrave/ https://yurukov.net/blog/2018/tazi-novina-moje-da-navredi-na-vasheto-zdrave/#comments Tue, 31 Jul 2018 22:43:55 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=20846 В България умират по 4-5 жени заради бременност, по време на раждане или усложнения след него. На година. 5 жени през 2017-ма или 4.4 средно между 2010 и 2017. От около 65 хиляди раждания годишно.

Всяко от тях, без съмнение, е трагично и близките са в пълното си право да търсят отговори и да се съмняват. Разследванията са задължителни и при установени нарушения трябва да има последствия. Надали някой ще оспори това.

Прекрасно е, че в обществото ни има толкова голяма чувствителност към такъв проблем в здравната ни система. Обаче…

Самият факт, че доста не биха повярвали на числата, с които започнах, е пример за негативния ефект, който получаваме при преекспонирането на всякакви новини. Нямате нужда дори от статистика – всеки един случай се върти седмици наред в медиите, коментира се от зам. министри и експерти, бутат се микрофони в разплаканите гневни лица на близките и прочие „журналистически“ хватки.

Създава се чувството, че това се случва постоянно. Вкарват се необосновани и ненужни страхове на десетките хиляди жени, които са бременни към който и да е момент. Не на последно място, обезсърчават се хиляди здравни служители, които виждат себе си обрисувани като нехаещи касапи. И всичко това без осезаем положителен ефект върху майчината смъртност.

Многократно съм говорил за това как повърхностното и сензационно отразяване всъщност косвено задълбочава проблемите в демографията, здравеопазването и дори политическата ни система. Без контекст или с измислени числа всички аргументи биват лишени от смисъл извън гоненето на евтин ПР. За жалост, много инициативи с иначе добри намерения се осланят именно на такива тактики пренебрегвайки „страничните жертви“ на усилията си. А те, съдейки по наркотичния глад за жлъч на обществото ни, може да имат доста по-голям негативен ефект.

Несъмнено, всеки такъв случай не трябва да се гледа като поредната статистика, а да се разберат причините и да се вземат мерки. Нормално е за всички, още повече бъдещите майки и особено когато става дума за деца, да усещат как някой ги рита в сърцето. Очаквано близките търсят начин случая им да се разчуе и да стигне до горните етажи на властта в страха си да не бъде потулен. Недоверието в системата всъщност е един от основните ѝ дефекти, на който може да отдадем дори известна част от здравните проблеми на населението.

Всичко това обаче не променя факта, че тези случаи са голямо изключение. Това не никакво успокоение, когато точно на теб се случи, но някак поставя нещата в перспектива, когато иначе нямаш рискови фактори. Някои интервенции като секцио несъмнено повишават риска и това навярно не става достатъчно ясно. Има и доста други неща, които ще помогнат не само на родилките, а и на всички минаващи през здравната система. Следващия път като се вре микрофон на зам. министър, например, попитайте го за системния проблем с вътрешноболничните инфекции и практическото бездействие по решаването му в страната. Защото сравнително по-често се случва някой да влезе за рутинна операция и да си отиде от друго.

В никакъв случай не твърдя, че една смърт е по-тежка от друга. Как да намалим вероятността да се случва която и да е от тях обаче невинаги минава през шумни скандали, преекспониране или фокусиране върху конкретен аспект. И да, за съжаление е нужна една доза доверие в специалистите, колкото и да сме цинични по темата.

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/tazi-novina-moje-da-navredi-na-vasheto-zdrave/feed/ 4
В търсене на нов демографски оракул https://yurukov.net/blog/2018/nov-demografski-orakul/ https://yurukov.net/blog/2018/nov-demografski-orakul/#comments Fri, 06 Jul 2018 22:43:41 +0000 https://yurukov.net/blog/2018/%d0%b2-%d1%82%d1%8a%d1%80%d1%81%d0%b5%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%b4%d0%b5%d0%bc%d0%be%d0%b3%d1%80%d0%b0%d1%84%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%ba%d1%83%d0%bb/ За всички, които се шашкат по новината, че „ООН са изчислили, че българите сме вече 7 млн.“ – не, не са. Взели са оценката на НСИ в края на 2017-та, извадили са оценката на същите колко ще намалее населението през текущата година и са разделили на 365 дни. Поравно и добавят час по час. Смъртните случаи и ражданията. Това е. „Ама на еди коя си дата в 11 часа…“ Не. Също както белгийците не вкарваха по 0.106 гола на всеки 5 мин. на бразилците преди малко.

И не, не са 33 хиляди раждания до днес. Не знаем колко са, тъй като никой не следи точно и в реално време. Разбира се чак като НСИ събере данните през април идната година. Журналистите се уповават на тая играчка на ООН само защото страдат, че любимият им регистър на ражданията пак е скапан. И по-добре, защото той пък още по-грешни данни дава.

Миналия път го пуснаха като прозвъних де що служба има в министерството да питам какво става. Имах тихата надежда, че нарочно. Ама не. От тогава още не са наваксали с данните и няма да наваксат, защото доста болници не подават информация както трябва. Този път обаче няма да звъня да видя дали ще се усети някой. Не са виновни служителите – зам. министрите са виновни, че не са определили вътрешни правила, ясни отговорности и отчетност. Но така поне ще се изпълни сам отколешният ми призив или да го оправят, или да го спрат, че само фалшиви новини генерира.

Иначе за 7-те млн. – да, по някое време тази година живеещите в страната ще паднат под този брой. И да, емиграцията има голяма роля, но далеч не е основен фактор. Дори без емиграцията щяхме да стигнем 7, 6 и после 5 млн., но 10-тина години по-късно. Може би дори по същото време като се има предвид нуждата от изолация на държавата, за да се спре изцяло емиграцията.

Казвал съм го много пъти – всичко се корени в това, че нашите баби по едно време са осъзнали, че нямат нужда от 5, 6, 7 или 8 деца, за да има кой да ги гледа на старини. Ама чак като едно поколение се шашка, че изведнъж оцеляват всички. О чудо! Затова вече 2-3 стигат – само едно на сто ще умре до венчило за разлика от младините им. После майките ни са осъзнали, че две деца са супер, но не винаги се получава, а и трябва все повече образование. Да не говорим, че идват кризите и „айде не сега“ се превръщат в 15-20 години и в началото на новия век изведнъж всички се решават поне на едно, ама вече са в 40-те. Да, но сега тия дето трябва да раждат, не са се родили, щото някой е взел това решение преди. Сега същите тогавашни решили мрънкат, че „днешните не искали са раждат“. Че и акции и кампании правят. Не, просто не сте ги родили, а някои са и напуснали. Иначе раждат също толкова, колкото и родителите им.

Междувременно продължителността на живота расте, старите поколения дето като са се раждали по 5-6 и са оцелявали повечето за чудо на родителите си (нищо общо с антибиотиците и ваксините, разбира се – просто внезапно съвпадение), сега са вече пенсионери и са много. И ще са много още 10-15 г. После ще отмине тази вълна и следващото поколение ще се пенсионира – това дето сега мрънка, че не искат да раждат тия дето те самите не са раждали. Тогава обаче ще мрънкат, че няма кой да работи и пенсиите им били мизерни, а „едно време колкомпари правих“. Нищо, че доста от тях са се осигурявали цял живот на минимална заплата, ама това кой го гледа това.

Та това за 7-те млн.

Да започвам ли за имиграцията дето уж сме гостоприемен народ, ама гоним всички с расизъм и пиянски побоища, а в същото време няма достатъчно хора да работят?

Да, няма и то не защото „всичко свестно замина“, а защото едни хора са учили „нещо висше“ и трябва да ги обучаваш от нулата, защото техните са цакали и носили сякаш тапията дава прехрана, а не това, с което е подплатена. Щото 2/3 от от новите работни места не искат дори висше, а майсторлък и оправност. После обаче „ъ, ще му работя за 800 лв.“ и заминава да взима заветните 2000€ на място, където след данъци и разходи живее още повече под прага на бедността.

И за всичко това се правят стратегии, кампании, лозунги, анализи и прочие базирани много малко на данните и повече на фалшиви новини и масови заблуди. Оракул на демографията само им трябва, за да изплюе нещо дето изгледа научно, че без числа върви ли? Е, намериха нов. Поне докато някой от Центъра за обществено здраве не се разходи до двора на Медицински одит да натисне едно копче в една барака.

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/nov-demografski-orakul/feed/ 21
Предотвратимата смърт в България – само наполовина това, което си мислите https://yurukov.net/blog/2018/predotvratima-smart/ https://yurukov.net/blog/2018/predotvratima-smart/#comments Sun, 01 Jul 2018 09:34:25 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=20807 Хайде още малко четене с разбиране. Излезе обновения анализ на Евростат за „предотвратимата смърт“. Изчислено е, че около 40000 смъртни случаи е можело да бъдат предотвратени само в България.

Ето няколко детайла, за тези, които ще прочетат само заглавията в медиите. Първо, данните са от 2015-та. Отнема време докато се анализират. Второ, това число има два аспекта. Единият би се превел най-точно на български „избегнати“ и минава през това, което четем из новинарските агенции – липсата на ефективна бърза помощ, най-нови медикаменти и апаратура, понякога специалисти и прочие е можело най-малкото да отложи смъртта на опреден брой хора. За да сме по-точни – 19843.

Още толкова смъртни случаи – 19228 – са можело да бъдат предотвратени чрез нещо, което надали ще намерите из медиите – личното поведение на хората и средата, в която живеят. То се базира най-вече на здравната култура (спорт, хранене, пиене, пушене), превенцията (прегледи, кръвни тестове, ваксини), чиста околна среда (замърсяване на въздуха навън и вътре в жилищата) и други.

Казано иначе, изглежда точно колкото ни е виновна здравната система с болничните инфекции, наработещият спешен телефон, бавните линейки, нехаещи понякога лекари и груби сестри, толкова сме си виновни и ние с това, че просто не се грижим за здравето си и се сещаме за него чак, когато се наложи да се борим със 112, за да ги накараме да пратят линейка.

При това данните показват, че ситуацията при мъжете е много по-тежка. Почти двойно повече смъртни случаи на мъже е можело да бъдат предотвратени или избегнати. Още по-лошо е, че мъжете може да виним здравната система много по-малко от жените, тъй като случаите, в които смъртен случай е можело да бъде избегнат с по-добра лична грижа за здравето са 9% повече от тези, които са били заради лоша спешна помощ. Системата пък „предава“ жените по-често – 22% са по-малко предотвратимите смъртни случаи от тези, които е можело да бъдат избегнати на момента.

Изследването се прави отскоро, но пак може да се каже, че тенденцията и по двата показателя са нагоре. Докато между 2011-та и 2015-та, общата смъртност в България намалява за кратко и пак леко се увеличава, с аналогични темпове се движи смъртността, която е можела да бъде избегната с по-добри здравни грижи. В същото време смъртността, която е можело да се предотврати с повече грижа за личното здраве и среда се увеличава с над 9% за 5 години. Тоест докато системата на здравеопазването почти не се променя като качество въпреки стотиците милиони излети и течащи от нея и непрестанните опити за реформи и закрепване, другият фактор в здравето – хората – все повече оставят някой друг да се грижи за здравето им, сякаш е чужда работа.

Ако махнем от данните факторът на промяната на общата смъртност, ще видим, че вероятността някой да почине заради лоша работа на здравните власти всъщност е намаляла през онзи период. В същото време, вероятността някой да се почине от предотвратима смърт се е увеличила и то доста. Разбира се, периодът е твърде малък, за да се правят някакви генерални изводи, а и нямаме разбивка по възрастови групи. Разликата обаче е твърде значима, за да не се спомене.

Като цяло смъртността е аспект от демографията, който често не се разбира. Освен, че не може да сравняваме общата смъртност между държави и дори между годините в конкретна държава, причините са понякога различни и изискват различни мерки. Със застаряването на населението на България в следващите 15-20 г. определено ще се качва общата смъртност, но това не трябва да се бърка с влошаване на здравето на хората. Въпреки всичко изброено до тук, индикаторите сочат, че то се подобрява. Все пак, има много какво да се желае от здравната ни система – административно, като достъпност и отношение. Ако данните за предотвратимата смърт показват нещо обаче, то е че също толкова силен фактор за високата смъртност е и неглижирането на личното здраве, мръсната околна среда и недостатъчното стимули за използване на ранната диагностика и лечение.

Данните по темата ще намерите при Евростат и НСИ.

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/predotvratima-smart/feed/ 1
Отново ме блокираха във Facebook https://yurukov.net/blog/2018/block-facebook-2/ https://yurukov.net/blog/2018/block-facebook-2/#comments Mon, 04 Jun 2018 17:43:30 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=20783 За пореден път съм блокиран във Facebook и за втори път причината е, че цитирам с ирония думите на някого друг. В случая коментирах под пост на Йордан Стефанов, който списва „Наука и критично мислене“ и блога 6nine. Поводът беше негово участие при Коритаров, където говори за скорошните протести на антиваксърте срещу задължителния характер на ваксините. В общи линии малко повече може да се каже, отколкото при предишния им протест, но явно има нужда да се повтаря отново и отново. Затова е добре, че Йордан се наема да го прави.

За това си участие си той спечели поредна доза определения из едни групи във фейса. Едно от по-цветущите му изпратих и цитирах под поста му. Ето оригиналния коментар пуснат на стената на един от организаторите на активакс протеста:

Два дни по-късно профилът ми беше блокиран за 24 часа, тъй като коментарът ми не отговарял на стандартите на общността. Ясно съм го означил като цитат, а и от контекста после става ясно. Това, разбира се, няма значение, тъй като алгоритмите не разбират от контекст. Те търсят ключови думи, а в коментара ми определено има няколко притеснителни такива. Затова съм си спечелил и блокиране.

Тъй като статусът на Йордан беше частен, не мисля, че някой е подавал оплаквания конкретно за него. По-скоро са изпращали повече сигнали за мен и други неща, които съм писал. Когато алгоритъмът е хванал въпросната ключова дума, се е задействал. Нещо подобно стана преди две години, когато пак иронизирам мъжкарите, които се пънеха, че бежанците в Германия са били жени, но като стане дума за домашното насилие, всички опорстват. Предвид дебатът за оная конвенция този статус май е все по-актуален.

Интересното в този случай е, че цитираният от мен коментар си стои. Въпреки използването на същите ключови думи и въпреки многобройните докладвания. Моят вече е изтрит. Това всъщност е един дребен пример защо не трябва да се позволява на алгоритми да филтрират съдържание и да раздават наказания. Именно това се готви като предложение на ЕК, но при защитата на интелектуална собственост.

Но в крайна сметка мярката е само за 24 часа и отново ще получа извинение от Fb, както последните пъти. Щом участието на Йордан толкова е подразнило антиваксърите, значи си заслужава да го видите, както и да се насочите към блога му 6nine.

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/block-facebook-2/feed/ 2
За правото ни на избор да караме децата си пияни https://yurukov.net/blog/2018/kod-grozdova/ https://yurukov.net/blog/2018/kod-grozdova/#comments Fri, 01 Jun 2018 17:26:56 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=20760

Днес попаднах на нещо, което явно много добре се крие. Кой и с какви цели ще се разбере един ден.

Рових се аз в данните за катастрофите и открих с учудване, че 99.1% от катастрофите с жертви се причиняват от хора, които не са пили или поне частично са били трезви. Защо не се говори за това!? Опитват се да ни убедят, че да караш пил едва ли не убива на пътя, а то се оказва, че е над 100 пъти по-безопасно от това да караш непил. При това крият данните колко всъщност са били убити от пусти трезвеници и колко от порядъчно пияни.

Защо е всичко това? За пари, разбира се! Дали искат да унищожат изконната ни пивоварна индустрия за сметка на тия вредни сокове и коли? Дали защото искат просто по документи да изкарат някакви числа? Или да събират яки глоби?! Почти всеки прозрял истината и обърнал по няколко преди да се качи зад волана – само и само да спаси околните от нараняване – бива бързо глобен.

Всичко е наложено от западната медицина! Имало ли е изследвания, за да докажат, че у нас точно алкохолът не помага при каране?! Не, разбира се. Крият. Има обаче множество изследвания, които показват, че има дори повече катастрофи в Близкия Изток, където алкохолът е забранен. Какво крият от нас?! Колко живота щяха да бъдат спасени иначе?

Какво следва да се направи, ще питате. Въпреки всичко, което открих чрез научните си изследвания из мрежата, не съм против карането трезвен. Не смятам, че трябва да се задължават всички да карат пияни. Не е редно обаче да има забрани, ограничения и глоби за доказано по-безопасното. Трябва да е препоръчително. Всеки следва да може да направи свободен информиран избор дали да кара децата си пиян или не. Какво пречи това на другите – ако вярвате на пропагандата на подкупните ни власти, карайте си трезви като си мислите, че това пази децата ви. От къде на къде ще очаквате от другите да карат трезви? Това е тоталитарен режим!


Това, разбира се, е ирония. В същото време е и точен преразказ на това, което беше изписано като аргументи из антивакс групите. Единствено замених „не ваксинирам децата си“ с „карам децата си пиян“. Безотговорността при двете е приблизително еднаква. Разликата е, че пияните шофьори са убили една идея повече деца на пътя, отколкото неваксинирани деца са умрели от предотвратими болести в страната за последните 10 години. Голяма част от последните са били твърде малки, за да получат МПР ваксината, например.

С предложенията за отмяна на задължителния характер на ваксините и другите ограничения като детските надбавки и детските градини, в скоро време тази тенденция ще се обърне. Разбира се, всичко това се отрича от искащите „информиран избор“, тъй като те не вярват, че обществения имунитет пази най-малките и имунокомпрометираните или че ваксинациите водят до имунитет.

Всъщност, няколкократно съм посочвал, че съм за това ваксините да не са задължителни. Ще се подпиша първи на призив за това, но само при условие, че някой ми покаже как това би помогнало на повишаване на обхвата на ваксините. Това, че имунизационният обхват нямало да падне, се забелязва още след аргументите им и присъстваше в призива им преди 3 години. Тогава за пръв път се „ребрандиха“ от „против ваксини“ към „само искаме избор“ следвайки линията от антиваксърите в щатите. Никой обаче до днес не успя да обясни как точно ще стане това. Когато попитах, ми беше отговорено, че съм много нагъл да искам увеличение на покритието. При условие, че то и сега е опасно ниско в страната, лесно е да се досетите накъде ще тръгнат нещата. Именно затова страни като Италия, Франция и Австралия започнаха да прилагат мерки приближавайки се до тези в България.

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/kod-grozdova/feed/ 5
Лешоядите са всъщност много полезни създания https://yurukov.net/blog/2018/za-leshoqdite/ https://yurukov.net/blog/2018/za-leshoqdite/#comments Sat, 14 Apr 2018 06:32:39 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=20708 Снощи ми дойде в повече. По принцип се опитвам да не коментирам подходът на родните журналисти към трагични случаи като вчерашния. Не знам обаче този път какво ме жегна. Дали бяха снимките с дрон, паническото бягане между колите или служебните лица, които се опитваха да отпъдят камерите. Както на доста други, за пореден път ми остана лош вкус в устата.

Именно затова снощи седнах и обявих награда „Златен лешояд“. Скунксовете отдавана са обезценени заради поведението на въпросното предаване. Затова смених животното. „Раздадох ги“ на няколко репортера и водещи, които видях в конкретните емисии и които според мен прекрачиха дълбоко зад границата на благоприличието и етиката. Включих и редакторите им, тъй като поне те би следвало да хванат подобни издънки. Наградата не е само за вчерашните им подвизи, а за това, което виждам като модел на поведение в медиите им при всеки такъв случай.

Споменатите журналисти бяха от Нова и БТВ, тъй като именно техните емисии ме възмутиха. Не твърдя, че са единствените заслужили и ще се радвам, ако сами предложат техни колеги от други медии, които са се провинили по подобен начин. Сигурен съм, че има. Очакваме го някак от жълтите медии – този тон на притеснение към жертвите примесен с трескаво гонене на по-близка снимка, по-якра локва кръв, повече сълзи в интервю, повече мъка в близките, повече скандал в изказванията. Видях го вчера и макар на пръв поглед да беше просто стандартната „кървава“ статистика, с която ни обливат ежедневно в новините, някак ме накара да реагирам.

Малко след поста ми един след друг ми писаха няколко познати от двете телевизии. Питаха ме защо мисля така за техните колеги, защитаваха репортажите като професионални и грешките в тях като неизбежни. Интересното е, че и от двете телевизии посочваха другата като „ама те първо повлякоха крак с такова отразяване“ като аргумент защо са влезли при автобуса и пострадалите. Посочваха, че в късните емисии са „поизчистили“ кадрите, че първите излъчвания са били по-сурови, без редакторска намеса и прочие. Също, че е нечестно да се обиждат така журналисти с толкова добра кариера и професионално отношение. Единият коментар включваше „какво искаш, нали всичко го правят това и искат да видят“. Друг – „ако не сме ние, друг ще го направи“.

Наистина, постът ми беше по-скоро емоционален и може би би обидил журналистите. Навярно и аз с иначе „професионалното си отношение“ съм пуснал „радакторска намеса“ „по-сурово“ отразяване на работата им в репортажите. Може би, следвайки същата логика, сравнението произлиза от там, че „доста хора мислят така“ и „търсят такава“ оценка за днешната работа на тези журналисти. Може би не е коректно да определям като лешояди журналисти, поне част от които иначе уважавам и които имат доста качествена журналистика зад себе си.

Може би, ако някой от тях случайно е забелязал и се е обидил от определението, в контекста изложен до тук биха разбрали колко е важно да се внимава при подобни първосигнални „подхлъзвания“, както ми бяха обяснени недоразумения от вчера. Докато аз коментирам работата на шепа журналисти (и видимо прекалявам с иронията понякога), те излъчиха на живо шокът и страданието на доста хора. Някои дори пречеха на спасителите в процеса и напираха въпреки упреците на самите пострадали. Това е обидно, непрофесионално, неетично и най-малкото грозно на екрана.

Всъщност, наистина изборът на животно за статуетката не е коректно. Както отбелязаха под поста ми – лешоядът е изключително полезно животно. То е доста важно за прочистване на екосистемите и предпазване от болести. В този смисъл „лешояд“ би било похвала за тези журналисти и бих им го дал, ако се бяха поинтересували какво се случва с обещаните миналата година мерки за повече сигурност в автобусите. Ей така – не защото има сензация, а защото следва да гонят силните на деня, да задават неудобни въпроси и така биха се опазили поне няколко живота като тези днес.

Не поставям под съмнение професионализма по принцип на споменатите в поста ми. Не твърдя, че нямат критични интервюта и добри разследвания. Вчерашния ден обаче беше поредното дъно за журналистиката поне в тези две медии и се надявам да го осъзнават. Ако и те се оправдават, че „няма нищо лошо“, че са само няколко пропуска и че „другите са по-зле“, то въобще не трябва да се учудваме, че нивото е такова. Телеграф са в няколко нива надолу под дъното, но поне са наясно със себе си и какво правят.

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/za-leshoqdite/feed/ 3
Осъдих Външно за данните за издръжката на консулствата ни https://yurukov.net/blog/2018/osadih-vanshno/ https://yurukov.net/blog/2018/osadih-vanshno/#comments Fri, 13 Apr 2018 09:47:23 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=20687 Преди точно две години пуснах заявление за достъп до обществена информация до Министерството на външните работи. С него исках данни за работата на дипломатическите ни представителства. Запитването включваше както колко хора работят с граждани в консулствата и какви приходи имат от такси, така и колко са разходите за издръжка на представителствата. Исках да видя колко Външно инвестира като хора и ресурси и колко пари получава обратно от предоставените услуги.

От 8-те въпроса, които зададох, ми беше отговорено само на половината – тези за броя служители в консулствата. На тяхна база показах колко крайно недостатъчни са хората, които работят с българите зад граница. В западна Европа, САЩ и Канада през 2016-та е имало 26 консулски служби със 70 служителя. Българите в тези региони са над милион. Това е все едно кметство в малко градче да поеме управлението на град като София. 2/3 от всички консулства са били с един или двама служителя. Такъв беше случая с консулството във Франкфурт, което отговаря за 100 хиляди българи.

europe

Резултатът е, че за някои хора излиза по-бързо и евтино да летят до България да извадят нужните им документи. Електронните услуги, за които бяха платени стотици хиляди, не са достъпни за всички, а и не работят съвсем, както сам се убедих. За доста обаче пътуването не е възможно, както свидетелстват редовните опашки пред консулствата ни. В щатите и Канада това довежда до по-малко деца получили български акт за раждане, въпреки, че имат право на това. Това е процедура, която по закон консулствата следва да правят дори сами, но отсъства от вътрешните указания и е практически невъзможно.

Броят на служителите е обаче само една страна от монетата. Натоварването на консулствата е друг съществен аспект и е много трудно да се оцени. Един начин да се сравни колко пари получават от консулски услуги и колко Външно инвестира обратно под формата на техника, заплати и други. Консулите далеч не са само чиновници подпечатващи пълномощни или молби за паспорти. Те имат ред други задължения включително с българските общности и ако нямат достатъчно ресурс, няма да могат да ги изпълняват адекватно.

Именно тези данни ми бяха отказани от Външно и реших да ги съдя. Подадох жалба до Административен съд София-град и през октомври 2016 той отсъди в моя полза. Защитата на постоянния секретар на Министерство на външните работи беше, че данните били вече на страницата на министерството и са ме насочили да си ги взема от там. В действителност в бюджетните им отчети бяха публикувани само общо приходи и разходи от всички дейности без разбивка по консулства. Отделно по закон дори информацията да е достъпна някъде, при запитване по ЗДОИ следва да ми я предоставят директно като отговор, а не да ме насочват „вижте ни сайта“.

Скоро след това Външно обжалва пред ВАС и делото беше насрочено за март 2018. Вчера излезе решението, което потвърждава долната инстанция. Това означава, че Външно трябва да ми предостави данните във вида, в който съм ги искал. Съдейки по опита ми с тях обаче, имам известни съмнения, че това няма да стане съвсем. Предполагам, че пак ще се налага да пускам жалби за неизпълнение на съдебно решение, за което в случая постоянният секретар ще носи лична финансова отговорност.

Интересното в това дело е, че направих всичко през интернет без адвокат или друг представител. Пуснах жалбите и последвалите становища по мейл с електронен подпис. Платих таксата с електронно банкиране. Нямах възможност да присъствам и реших да пробвам без адвокат. Отделих доста време да се ровя из нормативните актове определящи дейността на Външно, както и вътрешните им правила. В становищата си се аргументирах коя дирекция и защо следва да има информацията, която искам и то именно във вида, в който я очаквам. Опитах се да оборя тезите в заповедта и жалбата на Външно и свободните им интерпретации на ЗДОИ. Единственото ми притеснение беше, че Външно ще искат да покрия разходите им за юристконсулта по тарифи за частен адвокат (около 500 лв). Докато чаках заседанието обаче промениха закона, че може да искат само сума колкото за служебен защитник (около 150 лв). Не се наложи обаче.

Този пример всъщност ми дава увереност да гоня през съда повече министерства и агенции, които са ми отказвали отговори. Докато в някои случаи просто решават да не отговорят и дори да дадат входящ номер, в други отказват да коментират или споделят източници на твърдения, които са правили. Както съм споделял преди, системата работи, но има нужда от побутване. Трябва упорство, а и отнема време, което е донякъде нормално предвид вида жалба и натовареността на съда.

Днес ще припомня на Външно да ми изпратят данните и ще пусна ново запитване за същите данни от 2016-та насам. Когато ги предоставят, ще пусна обновен анализ на това как държавата ни общува с българите в чужбина. Заявки виждаме много, но на практика може да се окаже, че емиграцията ни не само е най-големият инвеститор в икономиката, а и че практически издържа дипломатическите ни представителства.

Ето данните, за които осъдих Външно:

  1. Справка за приходите от такси за издаване на документи, сключване на граждански брак, легализация и заверка на документи, както и други услуги извършвани в консулските ни служби разделена по консулства и години за последните 10 години
  2. Справка за разходите за издръжка, заплати, командировъчни и представителни изплатени на консулските ни служби разделена по консулства и години за последните 10 години
  3. Справка за разходите за издръжка, заплати, командировъчни и представителни изплатени на всички останали дипломатически представителства (включително търговските представители в консулствата) разделена по представителства и години за последните 10 години
  4. Справка за разходите за ново техническо оборудване, поддържане или ремонт на съществуващото – компютри, телефони, копирни машини и друга техника необходима за извършване на консулски услуги – разделена по консулства и години за последните 10 години
]]>
https://yurukov.net/blog/2018/osadih-vanshno/feed/ 4
Прогноза за демографското време утре – мазно с превалявания от жлъч https://yurukov.net/blog/2018/demografsko-verme/ https://yurukov.net/blog/2018/demografsko-verme/#comments Wed, 11 Apr 2018 11:51:13 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=20667 Отново е април и наближава един вид празник за всички сутрешни блокове – обновяване на демографските данни на НСИ. Това ще стане утре и покрай много други показатели ще видим броя на ражданията и смъртните случаи за 2017-та. Писал съм доста по тези теми, както и за яркото неразбиране на процесите и дори терминологията от екрана.

Това, което може да очакваме в следващите дни е отново същата сензационност поднесена в мазен вестник и с ехидна усмивка на чичка от пазара, който определено не иска да задаваме въпроси защо вестникът е мазен и най-вече откъде е извадил това, което ни подава в него. Водещите ще канят знайни и незнайни експерти и също няма да поставят под съмнение нито мазния вестник, нито твърденията на гостите си. Поне стига да са достатъчно сензационни и жлъчни.

Разбира се, ще чуем неща като „българите сме на изчезване“ или че сме сред първите места по смъртност. Неизменно ще чуем и за регистъра за ражданията – този любим източник за фалшиви новини за родните журналисти. Тази година той предоставя още по-пикантни детайли. Ако сравните в него ражданията през първите три месеца от годината, както неизменно журналистите ще искат да „украсят“ данните на НСИ, ще забележите, че за 2017-ва са 14019, а през 2018-та – 10841. Тоест цели 3170 раждания по-малко или привидно намаление с 22.7%. Крайно изкушителна възможност за сензация, на която несъмнено доста ще се отдадат.

Истината обаче е отново в нещо, за което предупреждавам от години – регистърът е безполезен. През декември писах за големите забавяния и пропуски във въвеждането на данните. Различни лица в Министерството на здравеопазването признаха, че на практика липсва контрол над качеството на данните и не се налагат санкции над нарушаващите заповедта болници. Когато през януари сървърът на регистъра падна, отне три седмици да го възстановят. Причината далеч не беше това, че отделните служители не си вършат работата, а че организацията идваща от ниво заместник министри и предвидена в нормативната уредба е толкова сбъркана, че практически никой не отговоря да се следи изцяло правилната работа на регистъра. Наскоро разбрах, че донякъде това, че съм въртял телефони из дирекции в министерството всъщност е ускорило възстановяването на сървъра.

Резултатът от този проблем е, че имаше сериозно забавяне във въвеждането, което все още не е наваксано. Съществува допълнителен проблем със системата и сертификатите, които се използват от отговорни лица в болниците, за да въвеждат данните. Както изглежда, някои от тях все още нямат достъп до системата или просто са решили да не въвеждат повече. Резултатът е, че и без това забавените и неточни данни сега са с още почти 1/4 по-малко верни.

Както споделих преди, намерих начин да следя автоматично какво се въвежда в регистъра всеки ден. Накратко казано – ако на 7-ми януари се родят 20 деца в област Пловдив, мога да проследя кога са въведени в системата. Например 10 на третия ден, още 3 след седмица и останалите – в различни дни през следващия месец. На тази графика съм показал с какво забавяне са въвеждани данните по седмици. Не кога са се родили децата, а с колко средно са се забавяли болниците, когато са въвеждали в регистъра. Вижда се дупката през трите седмици, когато сървърът е бил паднал. Вижда се и пикът след това на забавените въвеждания.

Според изискването, данните следва да се добавят до 3 дни след раждането – маркирал съм тази граница в зелено. Средното забавяне е повече от две седмици тази година. Миналата година 1/3 от ражданията са били въвеждани чак след месец. При това тук говорим за данните, които се въвеждат. Както показах в предишните си анализи, има цели болници, които не въвеждат данни или до правят наведнъж няколко пъти в годината.

Дефектите не са само във вътрешната организации и непукизма на политическото ръководство на министерството, но и в самата система и достъпа до нея. Данните имат за цел не просто да броим ражданията, а да се правят научни изследвания какви са проблемите и как да се подобри както майчината грижа, така и да се намали детската смъртност и заболеваемост. Данни от регистъра обаче се отказват дори на тези, за които са предназначени – научните работници. Наскоро обявиха, че се планира създаването на нов регистър. Това обаче може би ще подобри само техническата страна, която е най-малкия проблем. WHO и UNICEF имат стандартизирани категоризации на състояния и събития, които следва да следим и у нас чрез такъв регистър. Дали ще се въведат е доста съмнително след като не могат да се оправят дори с наличното.

Всичко това показва, че очакваната сензация за „рекордно намаление на ражданията в началото на 2018-та“ ще е поредното журналистическо недоразумение по темата. Може да изглежда маловажно, но всъщност не е. Едното число е много важно в действителност, тъй като около него, тенденциите и анализите се формират политики. Затова виждаме странните опити на ДАБЧ да прокара идеята, че имало 8-9 млн. българи зад граница. Фалшивите новини влияят не само на широката публика, но и на официални лица, които би трябвало най-добре да знаят фактите. Новината за работещите българи в чужбина е друг пример за това.

Каква ще е реалният брой раждания на деца в България ще видим утре. Очаквам да е малко по-нисък от 2017-та, най-вече защото броят на жените в детеродна възраст намалява плавно. Описвал съм вече причините за това и защо цялата дискусия по темата е сбъркана.

При това условие някои биха ме запитали, както са правили и преди, „Какво се пениш, като все пак намаляваме?“ Позволете ми една аналогия – по редица причини губите контрол над колата и тя се забива в дърво. Ще се разминете ли с огъната броня или ще загинете? Има огромна разлика между това дали се движите с 120 и 20 км/ч, дали сте с колан и дали правите маневри преди сблъсъка. В момента ни облъчват с крясъци, че се движим с 200 км/ч към сигурна смърт и трябва да вдигнем ръце в паника. Истината е доста различна когато разберем данните, а не сравняваме ябълки с трактори. Да, няма толкова кръв и жлъч и това навярно е проблема. Може би имаме нужда от южноамерикански футболен коментатор, който с разпален глас да обяснява базови статистически концепции и анализи.

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/demografsko-verme/feed/ 20
Розовите играчки https://yurukov.net/blog/2018/rozovi-igrachki/ https://yurukov.net/blog/2018/rozovi-igrachki/#respond Tue, 27 Mar 2018 23:06:15 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=20622 Когато се роди Калина се опитах да наложа забрана на розовите дрехи. Не защото не исках да я обличам като момиченце, а защото не ми се нравеше да изглежда като топка захарен памук. Поне не през цялото време. Трябва известно усилие да се намерят, но има достатъчно шарени дрешки за момиченца и нещата бяха ок за известно време. Естествено, това не продължи дълго, а и се случи „Леденото царство“ и изведнъж „принцеският“ цвят се превърна в синьо. Сама си избира дрехите вече и макар да има розови неща, повечето не са.

Като родители си мислим, че може да повлияем на децата си. Дори често успяваме, но причината е по-скоро поведението ни, отколкото наставленията или укоряването. Ако пием достатъчно вода, и те ще пият вода. Ако крещим и бием – и те ще бият. Личният пример е неизмерно по-важен от думите.

В този смисъл важни са играчките и как играем с тях. Когато беше малка, гледахме да взимаме предимно дървени играчки просто защото ни харесват на допир. Тази тук ни допадна, защото спомага както за координацията, така и за логиката. Всъщност, вече не съм сигурен дали сме я купували или е получена като подарък.

Идеята е, че мечето-момче и мечето-момиче имат дрехи за различни ситуации, разделени са на три части като пъзел и трябва да се комбинират правилно. Например – ботуши с ушанка и яке или бански с лопатка. Доста сме си играли с нея на периоди, както често става с децата. После отива на дъното на кашона докато не бъде „открита“ отново след някой друг месец.

Така при едно такова „преоткриване“ забелязах нещо интересно. Бяхме наредили по пода всички комбинации от дрехи и съвсем очаквано бяха по двойки – плаж, зимно време, есенно време, спорт. Интересна беше комбинацията за „работа“. Когато се наредят всички останали двойки момиче-момче, остават само тези две възможни за „работа“.

Настрана от „униформата“ на момиченцето, асоциацията, която се прави, ми стана неприятна. Още повече като баща на дъщеря. Започнах да забелязвам много повече такива неща откакто се роди тя. Наистина, доста майки стоят вкъщи, но ми беше странно това да се предава чрез играчки. Конкретната кутия с мечета е купена в Германия, където този стеротип е не по-малко наложен. Споделял съм вече как се и утвърждава от самата система на образование, детски грижи, социална и данъчна политика.

Месеци по-късно се случи фиаското около Конвенцията на Съвета на Европа. Някак цялата вихрушка от дискусии що е то социално установен пол ме подсети за тези мечета, с които Калина си играеше. Изгубени в превода забравихме да говорим именно за тези стимули, на които се подлагат децата ни още от най-малки. А те са важни. Ако жената „се поставя на място“ там, където явно 80% от сънародниците ни смятат, че ѝ е мястото, то синовете ѝ също ще „поставят“ на място, а дъщерите ѝ ще го приемат. Никой закон или конвенция няма да промени този цикъл или да спре изцяло екстремума му под форма на насилие. Задачата на Конвенцията беше друга, но тя остана настрана покрай прегракналите ругатни и паника.

Промяната и възпитанието се прави с личен пример и отнема много време. В никакъв случай играчки като тази не трябва да бъдат „цензурирани“ или да се налага забрана на стереотипите, както аз се пробвах неуспешно преди 4 години. Всъщност, Калина нареди дрехите за „работа“ както на картинката, с която започнах. Може би, защото тя се облича така за градина, а за нея това е работата ѝ. Може би, защото майка ѝ се облича по подобен начин за работа. Рядко знаем как ще им повлияем и това прави задачата трудна. Тези неща обаче винаги се проявяват по някое време. Затова като видя дете да бие куклите си или да е грубо с други деца, имам едно на ум от къде вероятно идва това поведение.

Ако имате малко дете, разгледайте играчките му. Бързо ще откриете такива примери. Замислете се дали искате те самите да са в такива роли. Например домакиня с розова мини-рокличка или гамен с пистолет и бухалка. Въпросът не е да се избягват тези примери, а да се поставят в контекст. Поне ние така правим. Вие може да имате друг подход. Няма верен отговор. Грешните се виждат предимно когато е вече късно.

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/rozovi-igrachki/feed/ 0
Епидемията от туберкулоза в Украйна и смъртта на едно дете https://yurukov.net/blog/2018/tb-ukraine/ https://yurukov.net/blog/2018/tb-ukraine/#comments Fri, 02 Mar 2018 12:23:19 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=20593 Тръгнала е „сензационна“ новина по антивакс групите за временно спряна БЦЖ ваксина в Украйна. Ваксината е българска – на БулБио. Мярката е стандартна, временна и е взета след смъртен случай на новородено. Според лекарите е било здраво и са поставили БЦЖ ваксината, както е по календар. Отново според лекарите смъртта няма връзка с ваксината, но в съответствие с процедурата е спряна до изясняване на случая.

Разбира се, върти се заедно с фалшивата новина, че доц. Маркова от БАН била показала, че ваксината е потенциално опасна, което тя самата отрече да е казвала или да може да се направи като извод от изследването ѝ. Това и още подобни са препечатани вече в Actualno и още няколко сайта.

Интересен момент, който пропускат да споменат за Украйна е, че детската смъртност намалява почти толкова бързо колкото в България – докато при нас е намаляла с 58% за 20 години, при тях е с 55%. Случаите на туберкулоза при тях обаче са многократно повече от нас и се увеличават. При нас има намаление от 8% за 10 години. Към миналата година в България е имала 23 случая на 100 хиляди население, а Украйна – 91. В някои градове като Одеса те са над 110. Те също са в списъка на WHO с високорискови държави заради резистентни щамове на туберкулоза. Анализатори посочват, че проблемът с туберкулозата в Украйна може да създаде проблеми и за Европа. Системата им страда от същите проблеми, както и България, в последващото проследяване и грижа за болните, но в много по-голяма степен. Резултатът е, че смъртността заради туберкулоза при тях е 13 пъти по-голяма отколкото при нас – 0.83 спрямо 11 починали на всеки 100 хиляди население.

В този контекст имунизациите при тях са дори по-важни, отколкото при нас. Докато ние сме много по-близко до премахване на нуждата от масова имунизация и вече постепенно намаляваме реимунизациите, при тях тя още има важна роля в сваляне на заболеваемостта. Затова доверието в системата е толкова важна. Инциденти като този поставят това под въпрос. Причините може да са много и разследването тепърва трябва да посочи какво се е случило. Възможно е конкретната ваксина да е била замърсена. Това се е случвало и преди с БулБио, но винаги е било хващано още при доставките и никога такива не са достигали до лекарите. Тогава трябва да има проверки и последствия за компанията. Възможно е да не е съхранявана правилно, каквито проблеми имаше и в България. Лекарите обаче отричат. Не на последно място, както се посочва в самото съобщение на украинските власти, най-вероятно няма нищо общо с ваксината и става въпрос за състояние пропуснато от лекарите при раждането.

Независимо обаче какво е заключението на разследването, то няма да бъде тиражирано както тази новина в следващите седмици. Просто не е толкова сензационно и спекулативно. Твърдения неприсъстващи в съобщението на украинските власти и сега се вкарват от Actualno, за да направят историята по-пикантна. Тези ще бъдат допълвани и украсявани, както обикновено, докато след месец не видим да се споделя нещо почти незвъзано с оригиналното събитие. Точно както се случи с доц. Маркова от БАН и статията в сп. Осем.

Интересното сега е дали родната агенция по лекарствата ще се задейства да направи проверка на БулБио или ще чака случая да нашуми в медиите или Украйна да поиска такава. Министерството на здравеопазването все още далеч от ваксина, която да има същото ниво на ефективност, както останалите ваксини от календара. Инвестиции в такава се правят отдавна, включително от държавите в западна Европа, където все още десетки хиляди се разболяват всяка година.

Допълнение 11 Март

Още в същия ден, в който се завъртя новината за случая в Украйна се завъртя в родните медии, в Украйна вдигнаха мярката. Резултатът от разследването е открило, че няма връзка между смъртта на бебето и ваксината. Спешните мерки, които са взели и продължилото три дни разследване е стандартна процедура. Българската агенция по лекарствата не е уведомявана за такъв инцидент, което беше ранен сигнал, че всъщност разследването не е открило нищо. Цялата тази случка беше и ще бъде тиражирана в антивакс групите като пример колко били опасни ваксините. Всъщност, показва как дори при най-малкото съмнение за опасност се задейства системата дори в една държава, в която ефективно тече война.

Разбира се, не може да очакваме от медиите да пишат за това развитие – не е апетитен, сензационен и няма да се харесва на целевата им аудитория. Когато попитах редакторката пуснала навярно първият такъв материал за случая, тя ме блокира.

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/tb-ukraine/feed/ 2
Регистърът на ражданията спря сам засрамен от себе си https://yurukov.net/blog/2018/registar-rajdaniq/ https://yurukov.net/blog/2018/registar-rajdaniq/#comments Wed, 24 Jan 2018 23:35:28 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=20558 Писах по-рано тази седмица в социалките, е прословутия регистър за ражданията е паднал. Сайтът дава сървърна грешка при отваряне. За последно е бил достъпен на 10-ти януари и знам това, тъй като автоматично свалям данните от него. Използвам ги за да покажа колко некачествена е информацията в него и как липсата на контрол единствено генерира фалшиви новини.

Първоначално реших, че най-накрая Министерството на здравеопазването се е вслушало в призивите ми да се спре публичната част поне докато оправят качеството на данните. Предвид грешката обаче ми се стори малко вероятно, още повече, че подобна имаше за кратко и през декември. Затова отново завъртях телефоните на министерството с надеждата този път да получа отговори.

На няколко пъти бях изпращал запитвания по ЗДОИ, на които получавах половинчати отговори или най-често – никакви. Неофициално ми беше казано преди три години, че практически контрол няма. Този път по телефона имах повече късмет. Първо от Информация на МЗ ме насочиха към Националния център по обществено здраве и анализи. Преди също са ми посочвали, че точно те администрират регистъра. От там обаче ми отговориха, че само управляват достъпа до него – сертификати, които се дават на болници и на служители с цел анализи и попълване. Нямали достъп, а и право да администрират самият сървър, софтуера или да проверяват качеството на данните.

След това бях насочен към Медицински одит. Там бях прехвърлен през няколко души докато юристите потвърдиха това, което бях получил неофициално като информация от министерството преди време. Медицински одит не отговаря за проверка дали болниците въвеждат данните коректно, навреме или дали въобще ги въвеждат. Те проверяват дали медицинските дейности са изпълнени, а не дали документацията към министерството, каквото всъщност представлява този регистър, е изрядна. Интересното тук е, че именно министерството на няколко пъти официално са ми отговаряли, че точно Медицински одит следва да правят такива проверки, но не знаят дали има санкционирани.

Накрая се върнах на Министерството и ме свързаха с отговарящите за информационната им инфраструктура. Оказа се, че тъй като регистъра не е част от техните сайтове, не влиза в техните задължения. Още повече, че сървърът по някаква причина е в Медицински одит, които нямат нищо общо с него. Не е ясно как е правена техническа поддръжка до сега, но явно те ще се нарамят в бъдеще. Навярно ще видим сайта отново в следващата седмица, но от това, което разбрах от 10-тината разговори проведени днес излиза, че доста болници може да нямат възможност да въвеждат данни в скоро време.

Всичко това ме връща към темата, която дъвча от доста време – не се прави така. Регистърът за ражданията в никакъв случай не е най-големият проблем на здравеопазването. Може да се нарече дори маловажен. Сред информационните масиви обаче е най-видим и генерира най-много фалшиви новини. За известно време този на Фондът за лечение на деца получи по-голямо внимание, но беше закрит точно, защото показваше твърде много неудобни неща.

В случая с този за ражданията министерството дори изпуска поредна възможност да санкционира болниците за поредното нещо. Не това следва да е мотивацията тук обаче. Първоначалната цел на регистъра е да спомогне за подобряването на женското здраве в страната. Това е важно само по-себе си, но придобива и стратегически измерения в контекста на демографската криза. Регистърът не решава проблемът с раждаемостта, но данните, които следва да се събират в него може да посочат към проблеми, възможности за подобрение, положителни и негативни тенденции и стимули. В него далеч не се събира само броят на ражданията, но от това, което съм видял, следва да се събира дори повече информация.

Без качество на данните, отговорно въвеждане и отчетност обаче нищо от това няма значение. Сега имаме просто поредния софтуер, за който са похарчени едни пари и който бавно умира на някакъв сървър в прашно мазе. След още няколко системни грешки ще им писне и ще спрат да го рестартират и ще спря както толкова други регистри и добри иначе идеи.

В случая не е виновен никой от хората, с които разговарях днес. Самите те навярно са фрустрирани от ситуацията. Проблемът е системен и вина за тази счупена структура от взаимоотношения и отговорности носят именно министъра и зам. министрите. Както сегашните, така и всички преди тях. Да, наистина този регистър не е най-важното в доста проблемната ни здравна система. Същото може да кажем обаче за много подобни неща. Системните проблеми, които прозират тук, всъщност са причина за почти всичко, на което се ядосваме в здравеопазването. Работа на министъра не е да заповяда нещо да се оправи, а да изгради така структурите, че да се хващат такива проблеми веднага. Това важи както за счупен регистър, така и за корупция в болниците, лобизъм около лекарствата или източване на касата.

Междувременно за поне 2-3 седмици кафявите медии и сутрешните шоута ще бъдат лишени от любимата си януарска тема – как „българите сме на изчезване

]]>
https://yurukov.net/blog/2018/registar-rajdaniq/feed/ 22