Блогът на Юруков https://yurukov.net/blog Нещата които искам да споделя с другите Sun, 16 Feb 2020 12:57:29 +0000 bg-BG hourly 1 https://wordpress.org/?v=5.3.2 Майчинските в Германия и социалният проблем надничащ зад тях https://yurukov.net/blog/2020/maichinski-de-2/ https://yurukov.net/blog/2020/maichinski-de-2/#comments Sun, 16 Feb 2020 12:57:25 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22947 Тези дни германската статистическа служба обнови данните за изплатените майчински. Писах за тях миналата година разгледайки по колко месеца и колко често взимат майки и бащи.
Нещата малко са се променили тази година. Увеличението на изплатените суми съответстват с повишените заплати, но и доста точно с нарастващата инфлация. Затова реално положението е същото. Тенденцията все повече мъже да получават обезщетение за бащинство се запазва, което е добър сигнал.

Това, което ми направи впечатление, а го бях пропуснал миналия път като гледах данните, са сумите. Посочих разпределението тогава, но днес забелязах колко много от жените получават минимума. По-точно, 45% от изплатените майчински са под 500 евро, a общо 63% – под 750 евро. За сравнение 781 евро е линията на бедността за сам човек в Германия. Едва 8.4% жени са получавали над 1500 евро и то защото заплатите им са били над 3000 евро нето – нещо, което е доста по-рядко, отколкото доста тръгнали към Германия си мислят.

Смятайки средно парите, излиза, че половината от жените в Германия взимат майчински близки до средното в България. Разликата е, че се взимат по-кратко време в Германия, а втората година няма въобще обезщетение. Минималните суми се оказва, че са също близки.

Причината за разликата е в предишните доходи. Докато 86% от мъжете са имали работа преди това, при 52% от жените са нямали такава, а при половината от останалите заплатата е била толкова ниска или часовете малко, че са били около минималното обезщетение. Това проличава не само при майчинските, но и с още по-голяма сила при пенсионното осигуряване. Пенсиите на жените са с 20 до 35% по-ниски в зависимост от сектора и провинцията. Много получават само социална пенсия. Така гледайки само пенсиите, над 60% от жените остават под прага на бедността, особено след развод или смърт на партньора.

В младините им обаче на фона на ниските доходи за немалка част от населението и факта, че обезщетението за майчинство и бащинство са в най-добрия случай 60% от нето заплатата, е направо учудващо, че някои бащи взимат бащинство. Единствената причина на този етап е, че 2 месеца от платеният отпуск могат да бъдат взети само от другия родител – почти винаги бащата. 64% от тях не се възползват въобще от него. От останалите повечето са такива с висок доход, които могат да си позволят да загубят над половината от заплатата си с цел да изградят по-добра връзка с детето си. 8 от 10 бащи, които се решават на това, го взимат минимума от 2 месеца.

Аналогичен проблем има и в България и на много места, където има максимален доход и съответно обезщетение. Така родители в България в висок доход също ще загубят половината при майчинство или бащинство. Разликата е, че в Германия това се случва дори със средните и ниски доходи и намалението дори при тях е с поне 60% от чистите пари, а не 10% от брутото, както е в България.

Това, което не очаквах от данните, беше колко ниско обезщетение взима голяма част от семействата. При разлика в заплатите от 4-5 пъти, странно е, че над половината семейства получават същите майчински както средното в България.

Други статии, които може да са ви интересни в тази връзка, са тези с данните за българите в Германия, за социалните грижи и защитата на уязвимите и пенсионното осигуряване.

Източник: DeStatis

]]>
https://yurukov.net/blog/2020/maichinski-de-2/feed/ 2
Електрическите скутери и какво ги очаква в Германия https://yurukov.net/blog/2020/scooters-germany/ https://yurukov.net/blog/2020/scooters-germany/#comments Mon, 10 Feb 2020 00:36:42 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22931 През август писах за електрическите скутери под наем във Франкфурт. Също и за колелетата за споделяне, които се борят за същия пазар. Тогава споменах, че въпреки да са скъпи спрямо колелетата и градският транспорт, са доста полезни, когато последните не работят или бързаш без да искаш да се изпотиш.

Наложи ми се да ги използвам зимно време обаче и то доста. Редовно има проблеми с автобусите и метрото в града, а трябва да взема дъщеря ми от градината навреме. Забелязах няколко неща. Първо, когато е мокро след дъжд всички скутери се хлъзгат брутално. Особено на асфалт и бетонни плочи. Няколко пъти за малко да падна сериозно като спирах. В това отношение Lime са особено податливи, защото имат само една спирачка отпред. Tier са по-добре, защото имат спирачки и на двете гуми и така не поднася толкова.

Другото е за батерията. Нормално е да се разрежда по-бързо при студено време, но не очаквах такава драстична разлика. При температури около 5 градуса Lime губиха по 2-3 процента батерия на минута. Така, за да се прибера, трябваше да си търся скутер с поне 75% батерия докато обикновенно стигат и 30%. Първият път като знаех се наложи да спра и да търся нова тротинетка. Другият проблем при тях беше скоростта – при ниски температури не вдигат повече от 18 км/ч като по-често са 15. Отново Tier се справят по-добре заради по-голямата си батерия. Губят по процент на 1-2 минути и държат стабилно 20 км/ч дори когато е около нулата. Имам съмнение, че имат нагреватели на батериите, за да не губят заряд, но не съм търсил информация.

Проблемът при Tier обаче е, че трудно се намират скутерите им. Доста по-малко са въпреки, че смениха изцяло машините преди няколко месеца и увеличиха броя. Lime също смениха тротинетките си и може да ги намериш буквално навсякъде. Помага и че имат зелени лампи на дръжките и се виждат отдалеч.

Има и други компании, разбира се, но почти не се намират. Освен изброените в миналата ми статия преди дни започнаха да слагат нова – Voi. Не съм ги пробвал, но много приличат на Lime като структура и параметри.

Моментът за стъпване на германския пазар обаче може да е доста лошо избран. В четвъртък получих мейл от Lime призоваващ ме да подпиша призив за спиране на предложения в горната камара на германския парламент за промени в закона за движението и правата, които се дават на градове и провинции за ограничаване на този вид транспорт.

Най-общо казано, всички са пропищели от тези тротинетки. Наистина са полезни и ги използвам често, но все повече пречат и с навлизането на още марки проблемът се задълбочава. Редовно се намират посред на пътеки, велоалеи, градинки, че и на пътя. Приложението винаги напомня да ги оставиш на определени места, че и да снимаш как си ги оставил, но почти не се прави. To има изискване и за носене на каски, но досега не съм видял един човек с такава на електрически скутер.

Планираните промени са за по-високи глоби за такова паркиране, включително за изнасяне на тротинетките от служители на общината, разходите за което ще се поемат от самите компании. До сега компании като Lime са се опитвали да изпращат сметки на клиентите си за глоби за паркиране или минаване на червено и се очаква, че и тази цена ще се пренесе на крайния клиент. Това ще се отрази сериозно на печалбите и използването на услугата, както и другите промени – възможност градове и цели региони да ограничават колко компании по колко скутера могат да поставят в градовете. Именно последното е големият им проблем, защото те печелят пазар най-вече като са на всеки ъгъл. Ако Lime имат толкова машини колкото Tier, то нямат шанс предвид качеството и цената.

Както споменах в предишната ми статия, с колелетата си Deutsche Bahn са решили този проблем радикално – може да се спира само на определени точки в града иначе се плаща глоба от 5 евро някой да отиде да го вземе. Това се е случило след „неформален“ разговор с общината, в които е било „намекнато“, че трябва да се въведе някакъв ред. Никой от останалите услуги за колелета под наем, както и тротинетките не спазват такова правило и ще си го отнесат. Забелязва се обаче все по-често микробуси да обикалят града и да събират тротинетките. В голямата си част сигурно е да ги зареждат. Виждал съм обаче да вдигат, да местят и подреждат напълно заредени, така че явно усилието е, за да ги махат от пътеките. Пак ги оставят на видими места, където може да пречат на пешеходци, но не толкова. Впрочем, интересното е, че не използват брандирани бусове, а такива под наем. Lime конкретно съм виждал да използват Europcar, което е интересен момент за споделени услуги използващи други споделени услуги. Няма да се учудя софтуерът им да работи и в наети облачни услуги.

Голяма част от другите промени в парламента са свързани по-скоро със сигурността и най-вече за колелетата. Със засилващата се урбанизация в Германия, повечето коли на глава от населението, повечето CUV-та и все повечето родители, които карат децата си до училище, въпреки доста развитата мрежа от велоалеи инцидентите с колелета се увеличават драстично.

Затова има различни кампании, включително т.н. бели велосипеди, като този на снимката горе, които се слагат на места, където е имало трагични инциденти. Идеята е подобна на тази да слагат смачкани коли при тунелите по магистрала Тракия. Ефективността доколкото виждам също е аналогична.

Във всеки случай електрическите скутери създават проблеми и тук, защото са доста по-нестабилни от колелетата. Също така, въпреки, че има велоалеи на доста улици, те са тесни и позволяват само по едно колело да мине. Това в контраст с Белгия и Нидерландия, където си имат цели бело-булеварди. Това обикновено не е проблем, тъй като рязко увеличение на броят колоездачи не се очаква. Когато изведнъж по същите алеи се излеят доста електрически скутери с често неопитни водачи, започва да става тясно.

Казвам го като човек, който кара както колело, така и такъв скутер според случая. Често се минава по тротоарите и по самия път при колите. Затова всички на пътя искат ясни правила къде и как може да се кара със скутер. Това отгоре на изискванията за паркиране и сигурност. Всичко това бърка в маржа на компании като Tier и Lime, за които сегашният хаос е основа на развитието и дори съществуването им предвид колко пари на инвеститорите губят в момента.

]]>
https://yurukov.net/blog/2020/scooters-germany/feed/ 2
Стари изрезки от вестници: Ако можеха стените на Съдебната палата да говорят https://yurukov.net/blog/2020/tova-ne-e-vsichko/ https://yurukov.net/blog/2020/tova-ne-e-vsichko/#respond Tue, 28 Jan 2020 13:24:19 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22908 Текстът е публикуван във в. “Вечерни новини”, бр. 16, 24.I.1990 г.


Това не е всичко

Половин истина не означава полуистина, а осакатена истина…Ако можеха стените на Съдебната палата да проговорят…

Според един поовехтял вече политически виц Тодор Живков бил направил изявление, че е готов да предаде милионите си само срещу няколко минути телевизионно време. Щял да съобщи от малкия екран нещо важно, за да спрем да си блъскаме главите над толкова трудния въпрос: как така той, дълбоко неграмотният и впечатляващо посредствен човек, успя да ни управлява няколко десетилетия? Щял да каже също така как и защо са създадени някои от законите и как са ги спазвали тъкмо ония, които са получавали заплати, за да охраняват законността. Виц… А зад всеки виц се крие или някоя мечта на народа, или нелечима болка, или самоирония. Инак народът добре знае, че няма нито лесно, нито скоро да научим имената на всички продажници, които, освен че харизаха душите си, се и самоубиха професионално, залъгвайки съвестта си с измамната илюзия, че монархът ще живее над 100 години – колкото е живял дядо му, а дотогава?… И тъй като вицът си е виц, празна работа, някои институции запретната ръкави сами да издирват имена и престъпления. Рубриката “Разкрития на в. “Работническо дело” има благородни цели. Много добре. Не разбирам обаче кое наложи разкритата позорна истина да се поднесе на читателите от авторката Цветана Тошева в осакатен вид. Може би щях да подмина мълчаливо подборката от “абсолютно документални преписки и записки” под заглавие “Върховният съд на НРБ възстанови правдата” (бр. 14 от 14 януари), тъй като тя по същество е без позиция и не казва нищо ново, освен че към броя на репресираните от режима на Живков трябва да се прибави  и името на бившата му снаха. Щях да си мълча, макар да имам сериозни възражения по въпроса за репресията – все пак десетки български интелигенти за наказание бяха изпратени не в Москва като аспиранти (както бившата снаха на Живков), а в затворите и разпитите им бяха провеждани в “покоите” на Главно следствено управление, а не в луксозни вили. Та щях да си мълча, ако същата тази подборка от документи не завършваше с едно необяснимо и с нищо неоправдано предизвикателство в типичен преддесетоноемврийски стил. “Това е всичко” – казва авторката, а това не е всичко! Липсва най-важното. 

След няколко дни Георги Тамбуев направи допълнение към публикацията, с което се опита да заличи грешката на авторката, наричайки предложената от Цветана Тошева осакатена истина “пропуск”. И каза, че ако не бил този пропуск, публикацията щяла да спечели. Възразявам срещу такава квалификация, колега Тамбуев – това не е пропуск. Такава грешка може да допусне само юридически неграмотен човек, а Тошева е юрист и бивш прокурор. Един юрист и бивш прокурор не може да не знае, че не е следствието, което лишава от родителски права. Както и това, че съдът не може да даде ход на дело за лишаване от родителски права без участие на прокурор – прокурорът е защитник на интересите на детето. Е, щом като в съдебната зала е имало прокурор, как така той допусна процес при “строга секретност” – такава процесуална форма не е предвидена в Гражданско-процесуалния кодекс? Как така допусна да се даде ход на делото в отсъствието на “обвиняемия”, обвинен не в какво да е, а в държавна измяна? А правото на защита? Защо Тошева твърди, че не е имало следствие, като в протокола от съдебното заседание съвсем четливо се четат думите на прокурора Атанасов: “Да се даде ход на делото… да се приложат протоколите от разпитите.” А самите протоколи ги няма. Къде са сега? Защо ги няма към делото? Може би защото, ако ги има, щеше да се разбере, че това не са хвърчащи листове, а протоколи от следствени разпити, проведени в резултат не на незаконно, а на законно задържане, разпоредено от Главна прокуратура. Следователно прокуратурата не е непричастна към “събитията”. Веригата е “следствие – прокуратура – съд”, а не “МВР – съд” или “Държавна сигурност – съд”. Кому беше нужно да се щади заместник-главния прокурор Атанас Атанасов и оглавявания от него “наказателен сектор” в институцията. 

Трябва да е ясно: едва след обвинителната реч на прокурора идват думите: “В името на народа…”. Едва след като прокурорът е убедил съда, че изводите на следствените органи са верни, че престъплението е доказано и че извеждането на малкия Тодор и заселването му в САЩ освен че застрашава детето да не бъде възпитано в комунистически морал и нравственост с извеждането му на Запад, е “груба политическа провокация” против НРВ от специалните американски служби. Човек не може да не възкликне: “Браво на българските специални служби” или поне: “Горските американци, не можаха ли да измислят нещо “по-така” за уронване на престижа на режима на Живков? Защо са мислили, че най-голям удар за дядото ще бъде внукът му да не е възпитан в България?…”

Работата е там, че не само делото срещу Мирчевска поражда въпроси. Кой замрази за цяла година следственото дело срещу по-големия внук на Тодор Живков – Тодор Славков, за изнасилване? На този въпрос може да отговори заместник главния прокурор Атанас Атанасов. С чие прокурорско участие (в тандем пак с председателя на Софийския градски съд Михаил Менев) Тодор Живков незаконно осинови внучката си, дъщеря на Людмила Живкова. А две години по-късно беше “осъвременен” Семейния кодекс, за да се даде възможност, вече законно, и на други дядовци и баби от върховете да осиновят внуците си и да им оставят в наследство име, пари, имоти, и надяваха се, власт… И на този въпрос може да отговори само Атанас Атанасов. Както  и на много други въпроси. Ако можеха стените на Съдебната палата да говорят…

Кому беше нужен и реверансът към Върховния съд? Нима е подвиг, че е обезсилил едно съдебно решение, издадено от един, по смисъла на закона, “некомпетентен съд”. Следователно решение, което никога не е влизало в сила, не би могло да влезе в сила. (Обезсилил го е, а не го е отменил – отменя се нещо, а не нищо. А това дело, юридически погледнато, не е нищо – градският съд не е компетентен да се произнася по дела от такъв характер. А това, че уж го бил иззел от районния съд, комуто е подсъдно, и което му е позволено от закона, това не прави съдебния състав с председател Михаил Менев “компетентен”. По същата причина – изземва се нещо от районен съд, а не нищо, а такова дело в районния съд не е завеждано никога).

И освен това Върховният съд се произнесе след 10 ноември. Щеше ли и преди тази дата да се обезсили (или да отмени) подобно съдебно решение? Мисля, че това ръкопляскане на Върховния съд е по-скоро подигравка с него – известна е неговата “независимост” преди 10 ноември.

Като слушам исканията “Съд за Тодор Живков!” (слава богу, най-после задържан “под стража”), ми се иска да попитам: народе, ти, който справедливо искаш този съд, замисляш ли се над въпроса: кой ще ги съди? Същите ли тези, които газеха през законите, за да се возят в служебни мерцедеси  и да имат по бюрата си “петолъчка”? Същите ли тези, които подготвяха закони, пожелани от вожда, така както готвачите му спретваха манджите – според апетита и настроението му. Същите ли тези, които заличаваха разпоредби, наредби и постановления, нехаресвани вече от Живков, така както чистачките бършеха праха от вещите му. Ако ще са тези, по-добре да няма съд…

Мислех си по едно време да призова колегите журналисти, с които през последните десетина години пишеха “на правни теми”, тоест за безправието и беззаконието, да направим гладна стачка – белким предизвикаме нечия съвест да заговори. После си казах, че е глупаво, след толкова години духовен глас за свобода, сега да гладуваме и физически, за да се отървем от охранените. Затова вместо колегите си, призовавам главнокомандващите  и техните помощници от сферата на правозащитните, правоохраняващите и правораздаващите органи: ако разполагате с достатъчно и по безспорен начин доказани обвинения срещу себе си в предателството срещу законите на НРБ преди 10 ноември, подайте си оставките!

Виолета РИЗОВА

]]>
https://yurukov.net/blog/2020/tova-ne-e-vsichko/feed/ 0
Документалната трилогия на Генка Шикерова „Социалната война” https://yurukov.net/blog/2020/socialna-voina/ https://yurukov.net/blog/2020/socialna-voina/#respond Mon, 27 Jan 2020 10:25:44 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22893 Навярно, сте го виждали из мрежата, но си струва да се повтори отново. Този документален филм беше крайно нужен и е жалко, че някой не се е наел да го направи в началото на миналата година преди нещата да стигнат до тук. За жалост това е състоянието на медиите в България, а сам журналист не може да се наеме с такова разследване. Дори сега националните телевизии отказват да излъчат трилогията, въпреки, че им е предоставена безвъзмездно от продуцентите от DNews.

За темата за групата, която наричам „торбаланците“, писах през септември. Прегледах активността, за какво говорят, кои са най-активните членове в ядрото, кой създава съдържанието и какво може да научим от профилите им. От тогава доста от тях бяха „изчистени“ и по-радикалното съдържание беше изтрито. Групата вече се е превърнала в политически активна, а връзките с крайни религиозни елементи и националистическите партии не се крият.

Тук ще намерите списък с всички излъчени части от трилогията, заедно с неизлъчени откъси. С добавянето на последния епизод идната седмица, списъкът ще се обнови.

]]>
https://yurukov.net/blog/2020/socialna-voina/feed/ 0
Крие ли се броят раждания и защо е тъжен Костя? https://yurukov.net/blog/2020/broi-rajdaniq/ https://yurukov.net/blog/2020/broi-rajdaniq/#comments Sat, 25 Jan 2020 02:44:33 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22855 Отдавна не ми се беше случвало да ми кипва толкова бързо от повърхностно или подвеждащо изказване, но явно беше време. Днес ми изпратиха видео публикувано от Костадин Костадинов от партия „Възраждане“. Ако не знаете кой е – честито. Няма значение всъщност, защото твърденията му относно демографията в България ги чуваме най-редовно. Стандартна практика е той и хора с неговите убеждения и капацитет да подменят числа и да рисуват апокалиптични картини. В този случай обаче знам и съм описвал многократно какво точно стои зад всяко негово изречение.

Няма да пускам линк към записа, за да не му давам излишно внимание. Лесно ще го намерите в YouTube. Ще започна с основните му идеи, повечето от които е поместил в първата част от записа. След тях развива тези за завладяване, изчезване, конспирации и прочие.

Защо няма водещи негативни новини в началото на годината за намалели раждания? Замислете се – явно данните се крият!

О, разбира се! Наистина тази година почти не виждаме такива заглавия. Чак не смеех да се зарадвам. Години наред писах на редакциите на основните медии да спрат да пускат евтини сензации на база грешни данни. Всъщност, по едно време се беше стигнало до комичната ситуация, че ражданията се бяха увеличили, но водещите настойчиво повтаряха за „нов антирекорд“.

Къде е „броячът“ на ражданията? Защо се крие?

Това, което той нарича „брояч“, всъщност беше регистърът за ражданията на Министерството на здравеопазването. Именно на него разчитаха журналисти и политици за негативните си послания и стряскащи заглавия. В действителност, както многократно илюстрирах тук, регистърът беше не само грешен, но и с непостоянно качество. Събирането на информацията беше оставена на произвола, голяма част се въвеждаше с месеци закъснение, а понякога и самият регистър отказваше да работи. Това правеше сравнение дори между различни периоди невъзможно.

Години наред призовавах да се спре публичната част, тъй като не върши никаква друга работа, освен да генерира фалшиви новини. Най-накрая го спряха, но беше доста по-отдавна от миналия октомври, когато Костадинов явно е забелязал.

На 2-3-ти януари излизат данните за раждаемостта, смъртността и за емиграцията.

Не. Данните за раждаемостта и други демографски процеси излизат през април, когато НСИ са събрали информация от всички източници. Не, не са му казали „категорично“, че нямат данни и че „може би“ ще ги имат през април. Има си календар и излизат в една и съща седмица от годината всяка година.

МЗ също не са му казали, че нямат информация. Ако се е изтърсил пред портиера или деловодството да търси числа, нормално е да му кажат, че на място ги нямат. За тази цел си има питания по ЗДОИ. Данни обаче имат в НЗОК и по болниците и тази информация вече е събрана. Там обаче има условности, които не очаквам Костадинов да иска или да може да разбере. Най-вече какво се брои, към кой регион, кога и как се вписва.

Разполага с „техни“ източници, които му казали, че ражданията били 41-42 хиляди през 2019, а за 2018 – над 50 хиляди.

Тук прихнах да се смея. Първо, защото числата са далеч от истината, за което ще разберете след малко. Най-вече обаче, защото като каза 42 хиляди веднага разбрах кой е тайният му „източник“. Това са съвсем публичните отчети на Националният център по обществено здраве и анализи. На страницата си те публикуват различни справки, част от които са за ражданията.

Един от проблемите на Костя обаче е, че са пуснали справки само за първите три тримесечия на 2019-та, т.е. до септември. Ако съберем числата там излизат точно 41828 раждания. За 9 месеца. Ако сметнем обаче за цялата 2018-та излизат 56099 раждания. Не е съвпадение, защото другаде такива оценки няма.

Всъщност, в известен смисъл аз също съм му „таен“ източник, тъй като макар публични, справките на НЦОЗА са достъпни само няколко месеца назад. Тези за 2018-та и назад са отдавна изтрити от сайта им. Затова през ноември публикувах архива си, в който съм ги запазил. Много вероятно е да ги е взел точно от тази ми статия. Явно обаче е прескочил изчерпателните ми предупреждения за ниското качество на данните, че се отклоняват сериозно от истинския брой раждания и че всъщност справките на НЦОЗА отчитат само част от реалните събития.

България е държавата с най-висок „процент“ смъртност в света.

Това тук винаги ме дразни като изказване, но признавам, че не е толкова лесно да се разбере. Написах две статии обсъждащи този проблем – как смъртността не е просто едно число и как всъщност следва да се сравняват държавите, за да има някакъв смисъл.

Накратко – не може да се сравнява смъртността в България и Сирия или Афганистан, защото структурата на населението е коренно различна. С всичките болести и убийства там, смъртността сред хората над 60 навсякъде е много по-голяма. Все едно да сравнявате колко хора страдат от артрит в стар комунистически блок и студентско общежитие. За да има смисъл сравнението, се използва стандартизирана структура на населението, спрямо която се смята както заболеваемостта, така и смъртността. Така виждаме, че България всъщност е в средата на скалата в световен мащаб, но все още доста след останалите страни от ЕС.

Да, общата смъртност може да се използва за сравнение в контекста на намалението на населението, но и там фокусирането само върху тази метрика и само за една година без контекст е подвеждащо. Най-малкото детската смъртност сега у много страни е на нивото на България от преди 50 години. Отделно динамиката на населението през десетилетията обезсмисля всякакви внушения за линейно намаление. Затова и ООН и СЗО отдавна се опитват да въведат ASDR като метрика. Качеството на данните в развиващия се свят обаче е пречка.

Броят на емигриралите няма как да се каже колко е… но е 100 хиляди отгоре на данните на НСИ.

За няколко секунди се успокоих, че ще каже нещо смислено, но бързо се впусна в отвлечени числа без обосновка или почва. Наистина нямаме точна представа колко са емигрантите и наистина има такива, които са все още регистрирани в страната. НСИ обаче не брои населението по адресна регистрация – по нея се изготвят изборните списъци. От там идват ония легенди за 1-2 милиона „мъртви души“.

Всъщност, доста хора сме се опитвали да опишем и картографираме българите в чужбина. Имаше отделно опити за сензации от данни измислени от Външно. Имаше и измислици повтаряни 100 пъти от министри и шефове на агенции, докато не станаха истина за медиите. Едни националисти като Костадинов се опитаха да говорят и за 6, 7 и 8 млн. българи зад граница та да им се разшири схемичката, но сега са в ареста. Реалността обаче, че при отворени граници и неработеща система за адресна регистрация е невъзможно да се разбере кой точно къде е. Някои и не искат.

Затова опираме до това, което знаем – раждаемостта, смъртността и методологията на НСИ. Няма хора без акт за раждане и смърт. Изваждайки тези числа получаваме около 1.2 млн. българи родени в страната или получили гражданство, които вече живеят някъде другаде. Това е. Къде са точно може само да гадаем.

700 хиляди напуснали страната за 10 години при Бойко. 150 хиляди за една година или повече от жертвите дала България от Първата и Втората световна война.

Чудя се откъде е извадил този това число 700 хил. при условие, че толкова хора не са се раждали, а емиграцията намалява въпреки всичко, което Борисов е сътворил в последните години. Всъщност, сещам се от къде – често при такива сметки „забравят“ да отчетат смъртността и приписват цялото намаление на населението на емиграция. Ще се радвам да сподели източника си все пак.

Тук в никакъв случай не защитавам Борисов и тези около него. В огромната си част хората напускат страната вече не толкова заради финансови проблеми, а заради липса на надежда, че нещо ще се промени към по-добро. Не е обнадеждаващо да плаваш по течението на просперитета в Европа докато кабинета усилено гребе в обратна посока чрез ерозия на демократичните принципи, медийната свобода и върховенството на закона. Обсъжданото в записа обаче няма общо с изброеното, а е първосигнална емоционална въдица с цел атака към другите.

Втората част си е обидна, но за жалост доста типична за реторика като неговата. Да оставим настрана грешните числа, които цитира. За него българите в чужбина са се споминали вече. Не съществуват. Хем призовава хората да се върнат, хем ги сравява с мъртви. Такова отношение не е само тук, не е от сегс и го срещам често. Всъщност, немалко хора са напуснали страната включително заради хора като него. Вчера точно стана дума как познати не биха се върнали, защото националисти от типа на Констадинов ги тормозят и пребиват на улицата, заради това какви са се родили. Може би може да започне с промяна на собственото си отношение срещу цели групи българи, ако иска все пак да направи нещо за страната.

Крият ли се данните и защо се вързваме?

Често се бърка некадърността, мързела и лошата организация със зла умисъл. От последната има премного в институциите ни. Агенцията по околната среда крие суровите данни за замърсяването на въздуха. Прокуратурата крие информация по какво е работил Пеевски и Гешев. Финансовото министерство крие данните за къщите за тъщи и ред други измами. Дела за информация има много и по-често се печелят.

В повечето случаи обаче информацията или я няма, или не става за нищо. Често я има всъщност, но не означава това, което ти се иска. Затова има методологии, но защо са му на човек, като може да си измисли число и да пусне гневно клипче в тубата. Точно на база такива измислени числа бяха сензациите за демографията всеки януари, по които милее Констадинов.

Администрацията ни има проблем със събирането на информация и поддържането на качествени регистри. Казвам го отдавна и давам постоянно примери. Това не означава, че всяка статистика, която не ни се нрави, е грешна, а всяко число, което не може да ни предоставят на момента, се крие.

Броят деца родени и живеещи в страната ще разберем през април и то не защото Костадинов е влетял в нечий кабинет, а защото всяка година излизат по едно и също време. И да, те най-вероятно ще са по-малко от предходната. Няма да са 42 хиляди, а отново над 60. Да, пак ще са по-малко от починалите и емигриралите. За това има много причини, които сме обсъждали тук и ще обсъждаме отново.

Грешно е обаче да се говори с патос и да се гонят евтини сензации. Демографията е любима тема на националистите в цял свят, защото им помага лесно да преекспонират проблеми, да премълчат други и да насочат страха на хората срещу „различните“. Именно това виждаме в обсъжданото видео. Нито родните наци-оналисти са го измислили, нито го прилагат най-успешно. Не означава обаче, че не е също толкова вредно както за обществения дебат, така и за намирането на някакво решение на демографския проблем и дори по-важното – придържането към него отвъд края на мандата.

]]>
https://yurukov.net/blog/2020/broi-rajdaniq/feed/ 16
Немската стратегия за детето и как се прилага https://yurukov.net/blog/2020/de-social-workers/ https://yurukov.net/blog/2020/de-social-workers/#comments Tue, 14 Jan 2020 13:02:49 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22840 Във връзка със случая с 7 месечното бебе в Хамбург предупредих тези дни да не се избързва, тъй като не знаем цялата история, а и често тези случаи далеч не са толкова прости.

Днес пак коментирах случая и случайно забелязах, че германската статистическа служба е пуснала данни за това, което в България наричаме доставчици на социални услуги. В прословутата Национална стратегия за детето, също както в предишната, те поемат голяма част от социалното подпомагане на семейства в затруднение, включително емоционална, психологическа, здравна помощ, както и обучения, временни жилища и прочие. Новите промени, които правителството готви след нездравият медиен шум, цели именно премахването на този тип организации и помощта, която те предлагат на семействата. Както ще видим тук, други държави вървят в обратната посока.

Покрай тези числа се зарових в други данни, които са пускали. Нещо подобно направих и с данните на българската диаспора в Германия, майчинските и пенсиите на немците. Като тръгна с една таблица и преди да се усетя вече имам 20 и доста данни за сравнение. Пускам числата заради истерията, която виждаме по тази тема идваща както от групи в социалните мрежи, така и от политици.

През 2018-та броят на доставчиците на социални услуги са били 37150. Това е увеличение с 13.6% спрямо 8 години по-рано, когато са били 32676. 78.6% са на НПО-та и религиозни организации. Малко под 8000 имат връзка с общини и институции. За последните 8 години броят и на двата вида доставчици расте, но тези на НПО-та увеличават дела си.

В същото време броят места на всяко едно заведение намалява – от 9.7 над 8.3. Това означава, че се отварят повече, но по-малки защитени домове, социални групи и дневни занимални. За сметка на това се увеличава броят на педагозите във всяка – от 6 през 2010-та на 6.8 в края на 2018-та. Също така само 10% от заетите в сферата са административен персонал с тенденция за намаление. Всички останали работят с децата и семействата.

Интересни са действията, които са предприети. Относно тези в Норвегия имаше доста спекулации, които бяха използвани включително от големите медии за манипулиране на общественото мнение. Тук е много важно да се разбере, че никое от тези действия нямат общо с въпросните доставчици на социални услуги – всичко това се прави единствено и само от институциите при съдебен контрол. Това важи както за Германия, така и за България и практически всички европейски държави.

Общо „предприети действия“ от социалните в Германия има средно по 30 хиляди на година. Половината от тях са частично или цялостно извеждане на децата от дома. Понякога това става заедно с майката с цел защита. 30% от останалите са спешна социална помощ, 14% са указания и различни видове забрани за настойниците, а 6% – указания за методите на възпитание и обучение.

През 2018-та пълно отнемане на деца е имало е 7512 случая, а 8523 са били с частичен достъп до детето. Тези мерки не означават, че после децата не са върнати при родителите след разследване или показване от страна на семейството, че са взети нужните мерки. Предприемат се единствено при доказан и непосредствен риск за децата и решение на съда. Няма данни колко са били върнати, защото процесът може да отнеме месеци, а понякога години. От нашумелите случаи обаче става ясно, че сравнително често се връщат. Също така броят на тези мерки варира много през годините, но като цяло не се увеличава въпреки нарастващото население и емиграция.

Финансирането на тези организации е друг интересен момент, с който често се спекулира в медиите у нас. Преки постъпления от бюджетите на германското правителство и местна власт представляват 3.5 милиарда евро. Преди 10 години сумата е била 2.6 млрд., тоест е имало увеличение от над 35%. В същото време обаче разходите им миналата година са били 51 милиарда. Те са се увеличили почти двойно за 10 години – с 90%. Това означава, че едва 7% от разходите се покриват със субсидии от бюджета. Разликата идва от дарения, еврофондове и финансиране от религиозни организации. Заради липсата на толкова силна култура на дарителство у нас и пасивността на православната църква в социалната сфера, но също и другите вероизповедания, аналогичните организации в България разчитат в много по-голяма степен на бюджетни средства и европрограми.

Разбивката по типове разходи в Германия показва, че 66% отиват за дневни занимални и градини. Тези са в помощ на семейства, които не могат да си позволят да работят иначе заради острият недостиг на градини в Германия. 24.7% отиват за защитени домове, където се предлага убежище на жени и деца в риск. Те не участват в извеждането на деца от семействата, също както в България, но подпомагат социалните, когато някой потърси защита.

Всички тези данни ще намерите в базата на DeStatis с кодове 22542-0001, 22522-0003, 12411-0005, 12211-0604, 22551-0001 и 22551-0002.

]]>
https://yurukov.net/blog/2020/de-social-workers/feed/ 3
Стари изрезки от вестници: Славчо Трънски за личността и управлението на Живков https://yurukov.net/blog/2020/stari-izrezki-slavcho-transki/ https://yurukov.net/blog/2020/stari-izrezki-slavcho-transki/#respond Sun, 12 Jan 2020 14:03:55 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22825 Текстът е публикуван във в. “Учителско дело”, бр. 49, 29.XI.1990 г. Повече за Славчо Трънски ще прочетете в desebg.com.


Изказване на народния представител Славчо Трънски през XI сесия на Народното събрание

Другарки и другари народни представители, 

Поставен е въпросът пред Народното събрание за освобождаването на Тодор Живков от поста председател на Държавния съвет. Ако до вчерашния пленум някой е имал съмнение дали да му благодари и пожелае щастливи старини, то след изказванията на редица другари, които разкриха неговия истински лик на ръководител, у никого не ще остане съмнение, че той заслужава такава чест. 35 години той стои на кормилото на партията и държавата и 35 години тормози нашата икономика с какви ли не концепции, реорганизации и най-различни измишльотини. 35 години той насажда последователно и настойчиво командно-бюрократични методи, обявява съвсем произволно и ненаучно етапите на социализма, наричайки ги ту зрял, ту реален, ту толкова развит, че родил две Българии, а ние сега виждаме, че няма нито една – каквато сме искали и мечтали. Груб волунтаризъм, безпределна самонадеяност, високо самочувствие и редки пръсти – ето с какво се характеризира неговото дългогодишно ръководство. Ние тепърва ще разберем как са вземани решение за строителството на заводи-гиганти, за които са изразходвани милиарди, тепърва ще чуем за неговите методи на ръководство, за недопустимите подходи на човек от този ранг, как е противопоставял един на друг своите колеги, как е налагал своето мнение, как е премахвал неудобните или тези, които е подозирал, че ще му вземат мястото. Свидетел съм на много неща и аз. 

Неведнъж през целия команден състав на Българската народна армия той е унижавал министъра на народната отбрана ген. Добри Джуров, наричайки го въшкар, как изгони от ЦК на партията, а сетне и от Народното събрание др. Р. Григоров, защото той се осмели да изрази несъгласие с неговото неудачно предложение за издигане на длъжност секретар на ЦК по селското стопанство не агроном, а минен инженер, защото се беше влюбил в него, а само след няколко години го разлюби и го извади от ЦК; как обруга Стоян Михайлов, за да го извади от ЦК.

В последно време той не можеше да се владее и често губеше равновесие. Толкова беше уверен в своята несменяемост, та на три пъти подхвърли в ЦК, че баща му живял 105 години, с други думи – мислете му, няма скоро да умра.

Малко са ръководителите в света, които си издигнаха приживе паметник, а нали е хитрец, уж от скромност нареди на милицията да вдигне паметника от родното му село. После се разбра, че го е вдигнал не от скромност, а защото не го е харесал. Тази фалшива скромност се разкрива на всяка крачка. Погледнете колко са трудовете му – те дори не могат да се преброят. Какво са Достоевски, Балзак, Вазов при световноизвестния “писател” Тодор Живков  и жалко е, че неговият послушник Любомир Левчев не го прие за член на Съюза на писателите – това е голям пропуск. Няма кътче на света, където да не са издадени. Но, разбира се, за издаването им плаща не някой друг, а българския народ. При това плаща валута за най-фина хартия и най-скъпа подвързия. Може да запитате – кога ли го пише? Имате право. Пише ги колектив от 20-ина души, а той само се подписва. Стана практика отчетни доклади от ЦК за пленуми или конгреси, върху които са работили по няколко десетки души, да се отпечатват като негови лични доклади, а следователно и негови трудове, но, разбира се, това не би могло да става, ако нямаше такива блюдолизци като Милко Балев, който пак за сметка на държавата се разхождаше по целия свят, за да донесе на автора лично първия екземпляр. Може спокойно да запитаме имат ли съвест тези хора, или нямат?

Едно време цар Фердинад, а сетне и синът му Борис са имали всичко на всичко 4 резиденции – Варна, Кричим, Боровец и Евксиноград. А колко има нашият цар, когото сме направили герой на България  и на социалистическия труд, и от скромност, видите ли, не пожела да му се присвои и трето геройско звание. Сега Тодор Живков има не по-малко от 30 резиденции и ненапразно хората се шегуват, че по резиденции на глава от населението България е на първо място. Поне да се използват! А те стоят с години и чакат или президента, или някой гостенин, за да преспи, а разходите по поддържането им си вървят. Вчера направих предложение на пренума на ЦК да се помисли за най-рационалното им използване, защото и най-богатата държава не постъпва така. И още нещо – резиденция “Евксиноград” при цар Борис беше отворена за посещение  и много ученици са видели как живее царят, а днес Еквсиноград е недостъпен за туристи и други посетители. Да не говорим пък за ловните стопанства. Почти цяла България е превърната в резервати, в които ловува президентът, и естествено е той да има най-богатата колекция от сърнешки и еленови рога и свински зъби, и който не ги е видял, да отиде в Ловно-рибарския съюз да ги види. Пита се кога намира този човек време и дебели книги да пише, и концепции да разработва, и на лов да ходи, и речите да си готви? Станал е смешен и със своите докладни записки до Политбюро. Минат не минат няколко месеца и следва докладна. Ще попитате: толкова ли неговите другари не му дават възможност да се изкаже в Политбюро, та им пише докладни записки? Сигурно такава обстановка е създал, такъв стил е въвел. Нашият президент е майстор, страшен майстор на реорганизации.  И съсипа България с тези чести реорганизации. Ама че някаква организационна структура още не е изявила своите хубави и лоши страни – няма значение, и ако днес е предложил някаква огранизационна структура, след като преспи, му хрумва друга, отменя старата и въвежда нова. Не ми е ясно защо другарите в ЦК му уйдисваха на акъла, защо му позволяваха да разваля добри организационни форми, за да прави неудачни и непригодни. Ние в България сме станали за смях пред другите страни с тези реорганизации. Но и тук се майсторлък и шопска хитрост. Хем нищо съществено да не правим, хем да се създава впечатление, че правим нещо ново и голямо. 

Другари и другарки, народни представители, аз много се съмнявам дали той искрено желае и се стреми към преустройство. Сигурно си спомняте неговата докладна записка до Политбюро от 4.II.1987 г. Основната нишка, която пронизваше писмото, бе, че ние с Априлския пленум сме извършили преустройство, следователно няма какво да преустройваме и за първи път той каза, че ще правим преустройство, когато бе на посещение в Китай. Моля, ако греша, да ме поправите, но мисля, че така беше. Помня това писмо, защото сътрудниците в съветското посолство бяха в паника – какво става, защо така? И аз съчиних оправдание: “Че какво пък, рекох, нека, има и такива страни, които да са стабилни, за да помагат на тези, които се преустройват.”

Нашият президент е страшно злонамерен човек и преследва до дупка. И аз съм му сърбал попарата. И нещо още по-лошо, опитвал се е да вбива клин между мен и най-близките ми бойни другари. Той не веднъж инценираше сложни обстановки около мен и когато нещата идваха до моето разпъване на кръст, той се явяваше в ролята на мой спасител. Нали всичко трябваше да е негова заслуга, негово дело. Той не търпеше и не можеше да търпи край себе си хора, които са имали по-голям актив от неговия и които са по-полулярни от него. Най-характерно за неговия стил  и подход е старата мисъл – “разделяй и владей”. Той не само, че противопоставяше хората един на друг и подпираше най-верните нему, но и забележеше ли някои от апарата на ЦК много да се сближават, той незабавно ги разгонваше. Страхуваше се очевидно от преврат. В стила му бе да създава такива ситуации, че накрая да дойдат работите до него. Той да ги реши – да се подчертае, че именно той, а не друг го е решил. Пак благодарение на неговия душеприказчик Милко Балев. Ето как изкуствено се създаваше ореол около неговата личност. И все беше недоволен от написаното от него в мемоарната литература. Недоволен бе от Веселин Андреев и го подгони; недоволен беше и от Добри Джуров, недоволен бе и от Петър Илиев и все за това, че малко са написали за него, че не са изтъкнали особено силно неговата роля и личност. Такъв ненаситен и жаден за слава е нашият досегашен президент. Беше време, когато издателствата не печатаха мемоарна книга, ако в нея не е изтъкната и особено подчертана ролята на Тодор Живков. Зная, че мнозина се поддаваха на това. Известно ми е, че негови бойни другари от отряда “Чавдар”, желаейки му добро, са ходили при него да му внушат по другарски, че Милко Балев не е чистоплътен човек, че той срива неговия авторитет и са отправяли призив да се освободи от него, но вместо да се вслуша в техните призиви, ги постави в крайно трудно положение. И това е обяснимо. Кой сече дясната си ръка? Кой убива душеприказчика си, своя образ и подобие?  

Другарки и другари, нашата страна беше много близко до обстоятелството до стане наследствена социалистическа република. Към това Тодор Живков се стремеше с всички сили. Знаете, че той направи член на Политбюро дъщеря си, а преди около два месеца разбута един отдел в ЦК, за да направи от него три, единият от които за неговия Владко. Е, сигурно е мислил най-напред да го направи зав. отдел, следващия скок – или секретар на ЦК, или направо член на Политбюро. И това пак благодарение на блюдолизците, някои от които бяха в Политбюро и Секретариата, а други в Държания съвет.

Ние всички имаме деца и всеки родители милее за децата си. Затова и разбирам неговия стремеж. Но трябва да има пипе, да има качества. И все пак вълнува ме въпросът – какво научихме от нашия президент и с какво ще го запомним? С оглед да се увековечи личността на Живков и фамилията му се разсипаха луди пари за Правец. Помня, едно време той разказваше как Хрушчов при едно негово посещение го питал: “Тодоре, ти направили ли нещо в селото си?” Живко отвърнал: “Не съм”. “Е, това ти е грешката” – рекъл Хрушчов. Но Тодор Живков бързо поправи грешката си и превърна Правец в дворец и втора столица на България начело с неговия монумент. Че нали заради увековечаването на фамилията бе и създаването на фондацията “Людмила Живкова”, която се предава по наследство, и “Знаме на мира”, и “Камбаните”, и много други неща. Целта е всяка вечер по телевизията да се чува фамилията Живкови. На всичко това шопът би казал: “Боже, боже, аз ли се криво молих, или ти ме криво разбра”.

Сега се носят най-различни разговори около фондацията “Людмила Живкова”. А следствието на Живко Попов и други задържани от органите на МВР и минали през съда показва, че тази фондация е давала възможност на мнозина да натрупат големи богатства. Ето защо предлагам да се създаде партийно-правителствена комисия, и ако трябва да остане да съществува, да се запушат всички канали, през които биха изтичали средства. Освен това през тези дни чуждите радиостанции излъчиха съобщение, че Владимир Живков (Владко) е проиграл в някаква столица на комар няколко милиона долара. Да се провери вярно ли е това и ако е вярно, да се провери чии са тези пари – негови, таткови или народни, и да се потърси съдебна отговорност.

Известно ви е, че през годините 1948-1952, или както го наричаме период на култа, от органите на МВР бяха задържани десетки комунисти, между тях много бивши партизани, сред които и аз.  Тези другари бяха подложени на нечуван физически и морален тормоз. Това дойде до знанието на Политбюро и Владимир Поптомов пое инициативата да се създаде комисия до Политбюро, която да надникне в следствието. Но на 1 май 1952 г. др. Поптомов почина и Тодор Живков, използвайки отсъствието на Поптомов, приписа заслугата за създаването на тази комисия на себе си. Нали мъртвите не могат да говорят, той обра славата и за това, и за много други неща. Той съчини версията, че в навечерието на 9-и септември е оглавил някакво оперативно бюро, което осъществило въстанието. Това нещо се оспори преди известно време от другарите Антон Югов, Георги Чанков и Цола Драгойчева в доклад до ЦК, като казват, че такова бюро не е имало.

И така благодарение на подлизурковците всичко се свързва с името на Тодор Живков – и въстанието, и победата, и строителството на социализма. Но ще се вдигне завесата, ще се научи истината. Ще се научи истината и защо на Бузлуджа в мемориала наред с Д. Благоев е направен берелеф  от мозайка и на Тодор Живков. Но на него не му неудобно от едно такова превъзнасяне и приравняване със световноизвестни исторически личности. Напротив, той се чувства много добре редом с Дядото и Георги Димитров. Обяснението е, че той бе всьо и вся, хората се стараеха да му угаждат и свързваха едва ли не цялото съществуване на България от основаването и до днес с неговата особа и се разтапяше от задоволство, когато го наричаха “стратег” и “архитект на априлския период”, когато изтъкваха неговия “почерк”, че, виждате ли, само той може да вижда новото, само той може да прозре бъдещето, а сега и ние виждаме докъде доведе България  това негово ясновидство. Добре е, другарки и другари, че ни се отдава възможност да му кажем тия неща, когато е жив и е сред нас, да чуе и се убеди във фалша и своето божество. И когато говорим за тези неща, ние същевременно напомняме и на новия председател на Държавния съвет, и на другите другари да бъдат внимателни, да не се поддават на хвалби суперлативи, защото подхалимите си нямат друга работа, освен да хвалят и да превъзнасят, защото са сигурни, че от това ще имат лична полза.

Другарки и другари, народни представители. Това, което казах, е само една малка част от онова, което трябва да се каже за Тодор Живков, за неговия стил и живот.

Съгласен съм той да бъде освободен от поста председател на Държавния съвет, поддържам предложението да бъде избран за поста председател на Държавния съвет др. Петър Младенов и поддържам всички останали предложения за назначения и ще гласувам за тях.

]]>
https://yurukov.net/blog/2020/stari-izrezki-slavcho-transki/feed/ 0
10 пъти по-нисък риск за рак на шийката на матката с ваксина https://yurukov.net/blog/2020/hpv-vaksina/ https://yurukov.net/blog/2020/hpv-vaksina/#comments Thu, 09 Jan 2020 12:22:59 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22811 10 години след началото на имунизационната програма срещу ЧПВ в Шотландия виждаме предварителните резултати. Сред първите имунизирани момичета, които днес са вече на 25, случаите на среднотежка и тежка цервикална дисплазия са намалели с 88%. Това е предраково състояние, което често се развива в рак на шийката на матката на по-късна възраст. Сравнението горе е спрямо момичета от същата възрастова група 8 години по-рано, които тогава не са били ваксинирани.

Покритието на ваксината довело до това намаление е било 90% сред момичета на 13 години и 65% при по-възрастните момичета. Забелязвало се и намаление на случаите на предракови образувания дори при неваксинирани момичета, тъй като при това ниво на имунизация общата заболеваемост е намаляла – т.н. обществен или стаден имунитет. Това повтаря наблюденията в Австралия, които са вече на път почти да елиминират ЧПВ сред младите.

За сравнение, в България през 2013 и 2014-та година, когато започва програмата, покритието на ЧПВ ваксината е съответно 24% и 19%. През следващите години пада до 2.7% и 0.7% заради силната антивакс кампания, която виждаме до ден днешен. Резултатът е, че все още всеки ден умира по една българка от рак на шийката на матката и има тенденция на увеличение.

Забележете, че ваксината използвана тогава в Шотландия е само за двата основни щама – 16 и 18. Да, ваксината не е „срещу рак“, а предотвратява с висока ефективност „само“ два от стотиците щамове на ЧПВ. Те обаче са отговорни за над 75% от новообразуванията конкретно при шийката на матката и в държавите приложили програми и успешно преборили се с антивакс истерията се вижда вече десетократно намаление на опасните случаи сред младите. Показани са и като безопасни и са оборени с реални данни всички твърдения, че водели до МС и автоимунни заболявания.

Новите ваксини с 4 и повече щама дават дори по-добри резултати, включително при момчетата, където случаите на рак на меките тъкани не са само сериозен, но често подценяван проблем. От тази година в Шотландия вече се поставят и на момчетата и виждаме подобни мерки във все повече държави.

У нас едни хора уж се борят срещу стратегии и ваксини. Уж децата пазели, а всъщност ги обричат на 10 пъти по-голям риск от определени видове рак и други предотвратими болести. Същите пускат и конспиративни теории, че имало превенция срещу рака, но се криел. Виждаме, че наисина има поне отчасти и става ясно кой всъщност пречи на хората да се предпазят.

Изследването може да свалите тук или в журнала. Кратко описание има и в тази статия. Може да разгледате и националната стратегия 2017-2020, която описва проблемите и какво смята да прави Министерство на здравеопазването по въпроса. Целите им са красноречиви: „Възходяща тенденция в постигнатия ваксинален обхват“. Т.е. носене по течението.

]]>
https://yurukov.net/blog/2020/hpv-vaksina/feed/ 3
За въздуха, праха и как го мерим – опит за сравнение https://yurukov.net/blog/2019/sravnenie-airsofia/ https://yurukov.net/blog/2019/sravnenie-airsofia/#comments Mon, 16 Dec 2019 06:41:20 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22746 През февруари пуснах статия, в която се оборих твърдение в Труд, че на AirSofia не може да се вярва. В нея казвах, че да, измерванията не отговарят на тези на ИАОС и има недостатъци в по-евтината апаратура и поставянето ѝ, но сайтът е важен и достатъчно точен инструмент за целите, за които се използва. Именно на работата на всички доброволци от проекта се дължи фактът, че днес темата за въздуха е поставена така на дневен ред за разлика от преди 4 години.

В онзи текст написах, че измерванията на станциите от мрежата на LuftDaten, от която е част AirSofia, се разминават с 5% от тези на агенцията. Впоследствие ме питаха за това число, което ме накара да се замисля. Бях цитирал сравнение, което направихме в началото на проекта. Тогава станциите бяха малко, също както и извадката. Това само по себе си не беше качествено сравнение – поне не достатъчно за стандартите, към които се опитвам да се придържам.

Затова започнах да събирам данни от станциите и да правя по-добър алгоритъм за сравнение. Първият прототип показах на среща на Заедно в час в Берлин в края на март, където говорих за отворени данни и как да ги използваме. Тогава още използвах данните за 2018-та. После реших да изчакам да мине зимата и да направя сравнението за месеците около Нова година.

В следващите седмици се връщах към анализа ми, добавях данни, поправях грешки, пробвах с отстояния, изчистване на пикови стойности и прочие. Често нямах време и малко по малко се видя, че има риск този анализ да последва пътя на данните за санкциите за пушене и тези за жертвите от войните ни – все числа, които съм събрал, но така и не съм публикувал в разбираем вид.

С началото на този сезон постовете за класации на градове, маски и поредните извинения на Фандъкова ме върнаха към темата. Все още не съм доволен от резултата, но ако не го пусна сега, надали ще види бял свят. Проблемът е, че има много данни и начин да се гледат, затова избрах най-същественото. Цялата таблица с формулите ще добавя под статията в следващите дни, когато успея да я оформя в по-четим вид.

Изводите

Основният проблем с числото, което съм посочил, е до какво точно се отнася. 5% разминаване в какво? Затова разгледах различни аспекти от данните и статистиката – абсолютни стойности, средни по часове и дни, индикация за проблем с въздуха и колко пъти над нормата е.

Накратко:

  • В 94.2% от случаите AirSofia и ИАОС показват еднакво дали през деня замърсяването е надвишило лимита и с колко пъти. Т.е. разминаване с 5.8%.
  • В 91.3% от случаите показват еднакво дали в същия час е надвишен лимита и с колко пъти
  • В 81% от случаите среднодневната разлика между двете е под 20 µg/m3, а ако сравняваме час по час – 90.5%.
  • Ако вземем само дните с до 70% влажност, 96.5% от случаите познават колко пъти е надвишил лимита и в 90% от случаите разликата е под 20 µg/m3.
  • Средната абсолютна разлика в отчитането е 7 µg/m3 по дни и 9.7 – по часове.
  • Най-малко разминаване има между станциите в Надежда и Дружба.

Методология

Данните покриват периода юли 2017 до юни 2018. Тези на ИАОС тегля още от началото на 2016-та, а тези за станциите на AirSofia съм взел вече обработени от AirTube, който определено препоръчвам. При последните липсват две седмици, както виждате на графиките долу, но са във време с ниско замърсяване. За усредняване на данните и лимитите използвам методологията на ИАОС и ЕК.

За сравнението избирам станции на AirSofia, които са на по-малко от 500 м. от тези на ИАОС. Тук виждате карта кои са точно. Вдясно може да сменяте филтри за избраните станции. В крайния резултат за София използвам средни стойности между всички.

Пробвах сравнение и със станциите на 1 и 1.5 километра, но вариацията стана твърде голяма. Резултатите всъщност бяха близки, но смятам, че по-малък кръг ги прави по-значими. Средната стойност между избраните изчислявах като давах по-голяма тежест на по-близките като квадрат от отстоянието.

Това, което не направих е да изчистя пиковите стойности в оригиналните данни. 95-ти и дори 99-ти квентил щяха да свършат добра работа. Така щях да изключа случайни моментни замърсявания като мръсна кола под сензора. Нямах време да обработя обаче изходните данни и затова използвах наготово тези на AirTube. Ефектът от това е понижаване на оценката за точност в ущърб на AirSofia.

Тъй като по спецификация сензорите в т.н. „частни станции“ следва да работят до 70% влажност, направих отделна оценка на база само дните отговарящи на този критерий. Също така махнах всички измервания над 1000 µg/m3, колкото е лимита на сензора. Тези условия не означават непременно, че данните са грешни, а че производителят не гарантира за предвидената точност от 10%. Ето изследване по тази тема в лабораторни условия. В този индекс значителна част от измерванията отпаднаха – до 80% в някои дни.

Сравнение

Когато сравним измерванията между ИАОС и AirSofia като процент, виждаме, че се движат между 20 и 40%. Това, в известен смисъл, е измамно, тъй като дори разлика от 5 µg/m3 в ден с ниско замърсяване може да е 50%. Все пак дава представа за разминаванията. Виждаме и по-малко разминаване в изчистените стоности. Пиковете там се дължат до голяма степен на дни с малко останали данни.

Тъй като данните са доста обширни, а горните графики не особено преглежни, не намерих друг начин да ги представя, освен като календар. Обозначил съм седмиците от годината и дните. В сиво са маркирани липсващите данни.

Това, например, е разликата в проценти между ИАОС и AirSofia. По-тъмно червено показва по-голяма разлика. Средното отклонение е 21%.

Когато използваме изчистените данни (под 70% влажност), получаваме тези разлики в проценти. Това, всъщност са горните графики, но като календар. Тук средното отклонение намалява до 14.5%.

Следващият календар отново показва кои дни от годината са „отпаднали“ най-много данни заради влажност над 70% и отчитане над 1000. Средно 34.2% от измерванията.

Макар да не е особено полезна за сравнение, тази графика е интересна да покаже измеренията на проблема през зимата. Показва измерените нива от всички станции за всеки час от измерения период. Вижда се ясно, че както ИАОС, така и „частните“ станции са единодушни, че проблемът е огромен независимо каква скала се използва или колко е червена картата.

Дискусия

Проблемът с което и да е такова сравнение е, че няма правилен подход или отговор. Дори с условностите, които съм посочил горе, има няколко начина да се обработят данните, които биха довели до близки, но различни резултати. Отчасти това беше причината да отлагам толкова време публикуването на тези числа – пробвах доста подходи и търсех този, който дава най-смислен резултат.

Истината е, че частните и сертифицираните станции не могат да дават еднакви резултати и причините бяха обсъждани многократно навсякъде.

Първата, разбира се, е технологията. Евтините станции имат висок праг на грешка (10%) и проблем с влажността (<70%). Дори да се използва по-добър сензор от този вид, пак мъглата изкривява резултатите, тъй като бива засичана като прах. Има методи за намаляване на този ефект, но те или оскъпяват и усложняват отделната станция и я правят нерентабилна за такава масовост, или не дават достатъчно постоянни резултати.

Втората е средата, в която се поставят. Тези на ИАОС отговарят на изисквания за отстояние, класификация и прочие. Умишлено не се слагат директно до източници на замърсяване, защото целта им е да отчитат фоновото замърсяване. За него допринасят всички замърсители в града, които се разсейват, така и прах донесен от съседни държави и дори отвъд Средиземно море.

В известен смисъл AirSofia показват много повече какво всъщност дишаме конкретно в собствения си дом. Това може да е както въпросното фоново замърсяване, така и отопление на съседни сгради или жилища, горене на боклук, барбекю наблизо, коли под прозореца и дори вятър вдигащ прах от мръсната фасада и ерозиралата почва на градинката пред блока. Така обаче страдат много повече от инцидентни пикове, които гледайки целия град се трупат и изкривяват данните.

Третата е поддръжката. Докато ИАОС чисти и поддържа станциите си, при частните това е рядкост. Някои сензори имат режим на почистване, но пак с времето се натрупва прах и точността намалява. Аз самият не съм чистил дори веднъж моята станция, а трябва. Спорно е, всъщност, доколко това е проблем. AQICN, колкото и критика да отнасят от мен за данните и представянето си, правят доста такива експерименти и бяха показали, че нечистенето добавя още 5-6% неточност на данните.

Взимайки всички тези фактори ще видим, че дори две частни станции поставени в непосредствена близост една до друга вероятно не биха отчели еднакви стойности. Именно това е основата на отказа на ИАОС да използва станциите на AirSofia за анализите си. По мое мнение са прави в контекста на специфичната им работа. Докато техните отговарят на ясно зададените критерии на ЕК, частните станции дават добра представа за топологията на замърсяването. В този анализ използвам данните от само 29-те най-близо до тези на агенцията, а в София има вече стотици.

Друг важен аспект от данните е не само качеството им, но и представянето. Числата са си числа, но малко хора могат да ги осмислят в таблица. Затова практически всички сайтове и приложения опират до цветови скали и сравнения. Те, разбира се, са различни по цветове, нива и дори смисъл. Това не пречи на много да ги снимат и цитират.

Тук съм направил кратко сравнение. До преди няколко месеца AirSofia използваше същата гама като AirTube, но намалиха границите на проблемни и опасни стойности. Тези на европейския индекс пък са далеч по-високи поне цветово. При AQICN и AirVisual пък говорим за индекс според EPA стандарта, който взима предвид 6 замърсителя и различни интервали. При праховото замърсяване се взимат среднодневни стойности. Затова скалите изглеждат така.

AirVisual, впрочем, е сайтът, който доста хора споделят заради класацията по градове. Там София излиза все в топ 10. Тези дни някои забелязаха, че причината е в мистериозна станция във Васил Левски, която дава нереалистични стойности – такива в пъти над тези както на ИАОС, така и на AirSofia. На този етап май никой няма представа каква е станцията. Доколкото знам AirVisual черпят данни от AQICN заедно с индекса и методологията. Последните също не казват как получават данните си и съм хващал значителни разминавания. Но тази станция не е тяхна явно.

Възприятието е силно нещо. Цветовете по карти и графики са само част от нещата, които ни влияят. Несъмнено въздухът е много мръсен и почти нищо не се прави от общината по въпроса. Вярно е също така, че има леко, но стабилно намаление на замърсяването. Трудно е да се каже дали вина за това има вариации в местния климат между годините, промяна в движението и типа коли на столицата или малкото мерки приложени преди години. Вероятно е комбинация от всички изброени. Във всеки случай твърдението, че сега е най-зле просто не е вярно.

Също не е вярно, че София е единствената с такъв проблем. Всъщност повечето големи градове са със завишено замърсяване. Това важи дори за градовете в планината. Макар източниците на замърсяване да са подобни, решенията навярно не са. Всеки град има свои особености и следва да се работи и анализира поотделно. Сега всички се фокусираме върху София, заради ефектните снимки от инверсията, а и концентрацията на население. А не трябва. При това дори не сме започнали да говорим за замърсяването с азотен диоксид, който е още по-опасен и тепърва ще става сериозен проблем у нас.

Кой според вас е следващият най-замърсен град в България?

Допълнение

Ето тук ще намерите таблицата с формулите и част от графиките. Данните за частните станции са изчислени както е описано горе на база средните стойности по часове събрани от AirTube. Тук е пресеният списък заедно с най-близката станция на ИАОС и разстоянието до нея.

Ще се радвам, ако прегледате данните и сметките ми и споделите, ако откриете неточности или предложите подобрение. Ще ги обсъдим в коментарите тук.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/sravnenie-airsofia/feed/ 10
Явор Колев е прав на думи за изчезналите, но все още липсват дела https://yurukov.net/blog/2019/qvor-kolev-e-prav/ https://yurukov.net/blog/2019/qvor-kolev-e-prav/#respond Mon, 25 Nov 2019 09:37:39 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22725 Явор Колев е прав. Бих му го казал директно, ако не си беше беше спрял профила във Facebook. Почти всичко от интервюто му, което намери място в материала на 120 минути по БТВ вчера, беше вярно. Включиха част от моите наблюдения, както и примери от проекта Lipsva.

Наистина България се е включила в системата Amber Alert. Съдейки по думите на хора от системата е вярно, че е въведена технически и има формална процедура да се задейства. Наистина, има точно определени критерии да се използва и наистина това не се е случило до сега. Наистина има известен проблем „частни сайтове“ да поддържат самостоятелно списъци с изчезнали, тъй като не може да се гарантира качеството на информацията.

Обаче…

Като погледнах последно през януари, имаше много съмнения дали МВР има готовност въобще да използва Amber Alert. Сега има сигнали, че все пак могат, но остава въпросът защо не е. В част от интервюто за „120 минути“ посочих, че наистина преценката за всеки отделен случай опира до разследващите. Същото казах и в интервю за Нова през август. Именно експертите следва да преценят дали е нужно да се използва такъв инструмент или не. Точно като при раждането със секцио, има много субективни фактори и нещата се развиват твърде бързо, за да можем отстрани с откъслечна информация да дадем оценка дали са действали правилно или не.

Това, което може да видим е общата картина. Докато за последните 21 месеца Гърция са използвали системата 13 пъти, България не я е използвала нито веднъж. По това не може да съдим дали е трябвало да се използва механизма в случая като Николаево, но определено е сигнал, че явно не се използва достатъчно. Или в България има невероятно по-малко случаи на изчезнали деца от Гърция, или полицията има много добри други инструменти за разпространение на такива случаи в медиите, или имат организационен и институционален проблем. Няма данни подкрепящи първото. За второто знаем много добре, че не е така въпреки раздразнението на Колев и протеста му. Третото обяснение е всъщност пословичен проблем в системата на МВР. Виждаме белезите на бюрократичната машина и в самото изказване на Колев – не били „подали“ информация „другите“ по веригата.

Напълно споделям мнението му, че не може да се гарантира достоверността на информацията в самостоятелни частни сайтове. Какво следва обаче от това? Lipsva никога не е имала за цел да замести комуникацията на МВР, а да им покаже, че има нужда от подобен сайт, който те да поддържат. В началото, когато на всяко интервю бутаха в лицето на тогавашния шеф на сектор Издирване картата ми, имаше сякаш някакво разбиране за това. Проведохме срещи, имаше идеи за сътрудничество, хареса им, някои хора дори бяха доста ентусиазирани по въпроса. Дори направих формално предложение за безвъзмездна помощ.

Нищо не последва. 10 години по-късно начинът, по който МВР обявява случаите на безследно изчезнали не се е променил въобще. Все още се поместват на 30-тина места под различна форма и с различна надеждност. Все още на местно ниво се случва разследващи да спускат „екскузивно“ снимките и описанието на определени издания. Все още тихомълком се свалят обявленията без ясна информация дали случаите за приключени и дали всичко е завършило благополучно.

Именно това исках от МВР толкова години наред – не „вътрешна“ информация, а някаква прозрачност. Далеч не всички случаи следва да се обявяват и в никакъв случай не следва да знаем ненужни подробности за останалите. За онези 5-10%, в които обществото може да помогне обаче, първите часове са критични, а МВР не е напреднало особено в комуникацията си. Затова исках от тях не достъп, а да поддържат единен надежден публичен списък с всички лица, които се търсят. Това е.

С такъв източник на надеждна информация доброволци като мен могат да правят това, което висшият ешелон на МВР видимо не е способен – да говорят с обществото не като с враг, а като с партньор. Lipsva имаше точно такава цел – още преди 10 години изпращаше готови за печатане плакати на списък с абонирани фирми и граждани, разпространяваше на регионално ниво съобщения в социалните и дори засичаше хора, които са се тагнали в близост до последното известно местоположение и им пращаше съобщения. Постигаше и друг ефект – показваше как мнозинството от публично известните случаи всъщност завършват успешно. Това е нещо, което МВР има голям проблем да комуникира и Колев трябва най-добре да знае защо.

Lipsva не беше решение, а пример как може да работят нещата. При това не толкова добър – кадрите по БТВ вчера показаха простоват сайт дори по стандартите на онова време. Повтарях, че не е нужно да използват точно моята система, а да направят все пак нещо по въпроса.

Всичко това обаче е безсмислено, ако го няма този надежден източник на информация, който чакаме от МВР. Затова, след като видях, че не стигам до никъде и отнема значително време да се пресяват статии, сигнали от родители и от самата полиция, спрях активната част на проекта. От тогава насам в Twitter се публикуват автоматично сигнали само от официалните страници на полицията и Интерпол. Когато те ги свалят, трие се съобщението и в социалките.

Навярно затова Amber Alert посочват именно акаунтите на Lipsva като източник за България – защото с прост скрипт се опитвам да компенсирам един сериозен недостатък в комуникацията с обществото, който 10 години МВР не успя да оправи – надеждна информация за безследно изчезналите. Няма да спра да повтарям, че МВР работи на парче в такива случаи, колкото и да се дразни Явор Колев.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/qvor-kolev-e-prav/feed/ 0
Справките на НЦОЗА https://yurukov.net/blog/2019/ncphp-data/ https://yurukov.net/blog/2019/ncphp-data/#comments Fri, 22 Nov 2019 13:53:18 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22698 Ако не сте запознати с това съкращение, значи може би тези данни няма да са ви интересни. Става дума за Националния център за обществено здраве и анализи. На страницата си те публикуват справки и анализи на заболеваемостта, извършени процедури и други аспекти от общественото здраве. С тези данни обаче има два основни проблема.

Първият е, че често не са верни. Лесно е да се отхвърлят като „стъкмистика“, макар все повече медиите да ги използват с готовност когато могат да подплатят нуждата от сензационност. Липсата на публикувана методология не ни позволява да разберем как точно се събират, обработват и какво означават таблиците, които публикуват. Това не пречи на повърхностното отразяване и сравнение. Разминаванията с НСИ са сериозни, но биха били нормални, ако показваха различни неща.

Всъщност след доста разговори с хора както в агенцията, така и в МЗ и НСИ стана ясно, че НЦОЗА основно черпят данни от здравната каса и с директно подаване болници и РЗИ. В това се корени и проблемът – данните на НЗОК са скръб, а почти не се контролира дали и с какво качество се подава информация от болниците. Това беше ясно от години за злощастния регистър за ражданията и явно важи за другите им данни.

Това не означава, че справките им не могат да бъдат полезни – напротив. Понякога те са единственият ни източник за информация за неща като абортите и имунизациите. Когато се вглеждаме в тях обаче, трябва да внимаваме за условностите, потенциалните проблеми и да ги маркираме ясно в анализите си. Именно това направих в тези статии, в които се позовавам именно на НЦОЗА:

Вторият проблем е, че справките се публикуват за предходният период и изтриват след това. Така губим информацията за предишни тримесечия и години. Докато не мога да направя нищо за качеството на данните, мога да споделя старите справки. От известно време архивирам всичките им справки именно с тази цел. За жалост, нямам нищо преди 2017-та. Би било добре НЦОЗА да ги публикува някъде, по възможност в по-четим формат като Excel или CSV, но предвид това, че вече са изтрили всичко за 2018-та, надали ще пожелаят.

Споделям PDF-ите им в архив в оригиналния формат, защото получих няколко запитвания в последните месеци дали ги имам. Явно има интерес към тях. Все пак, отново предупреждавам, че винаги, когато използвате тези числа, трябва да упоменавате, че има голям риск да не са точни или верни. Особено що се отнася до раждаемостта – там следва да чакаме данните на НСИ през април.



Ако някой има възможност и въведе тези таблици в Excel или друг лесен за обработване формат, може да ги сподели тук, за да е по-лесно за останалите. Ще обновявам архива когато излизат нови файлове от НЦОЗА.

За съжаление, имаме склонността да се заглеждаме критично в данните само, когато не пасват на презумпциите ни. Затова ето нещо, което може да накара доста да направят точно това – според тези файлове абортите през първите 9 месеца на 2017, 2018 и 2019-та са били съответно 17800, 17357 и 16449, Това е ясна тенденция надолу, каквато виждаме от години насам. Отделно, че както коментирах в свързаната по-горе статия, голяма част от тези случаи не са по желание.

Какви други неща забелязвате в данните?

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/ncphp-data/feed/ 12
Германия вече със задължение да се ваксинира https://yurukov.net/blog/2019/impfpflicht/ https://yurukov.net/blog/2019/impfpflicht/#comments Thu, 14 Nov 2019 14:20:30 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22685 След Италия, Австралия и други, Германия също въведе задължение да се ваксинира. На този етап е само за морбили, но промените отварят вратата при спаднал по подобен начин покритие и обществен имунитет за други болести да се въведат подобни мерки.

Бундестагът прие днес задължителна имунизация срещу морбили с огромно мнозинство. Влиза в сила от март 2020. Ще бъдат налагани глоби до 2500€, а ясли, градини, училища и други подобни форми на грижа се задължават да следят и отказват постъпване на деца, които нямат имунизации. Важи както за частни, така и за държавни. Същото изискване се предвижда и за здравни работници, учители и възпитатели, макар там да не е точно ясно как ще бъде приложено и от кога.

Имунолози и лични лекари подкрепят задължението, макар да им се налага допълнителна работа с него. В законопроекта е предвидено отпускането на целеви средства, но те са почти изцяло за държавни и общински институции. Разходите на лекарите ще бъдат поети от здравните каси, които ще работят също с градини и училища по програми за имунизация директно на място.

В обсъждането се открояваше категорична подкрепа за имунизационната програма и възмущение от фалшивите новини в мрежата. Особено резки бяха лекарите. Имаше изказвания от AFD, в които цитираха именно измислиците, които виждаме в антивакс групите. От тях се чуха и нападки към бежанците като „носещи зарази“, а в изказвания извън заседанието – към емигранти като тези от България. Всъщност, промените вече предвижда задължение и за имунизация на всички бежанци, които се установят в страната.

Изказани бяха притеснения дали задължението няма да има негативен психологически ефект върху родителите и те няма да решат да не ваксинират децата си срещу други болести. Имаше критика от опозицията, че CDU са забавили толкова тази мярка, както и че не правят въобще достатъчно за борба с дезинформацията и за стимулиране на имунизациите срещу други тежки болести, включително ЧПВ. Също, че не взимат мерки за подобряването на имунизационното покритие на по-големите деца и младите, сред които също е ниско при доста болести.

Отделно имаше коментари, че всъщност в Германия няма налична отделна ваксина за морбили, а само комбинирана с МПР. Аналогично на България, тя присъства така в календара им като се поставя заедно с ваксина срещу варицела. Това обаче не е проблем според вносителите. Щяло да се работи за набавяне на дози моноваксина, но повечето родители ще изберат така или иначе комбинираната както е по календар. Аз си бих опреснителна в началото на тази година.

Отново, това е добра новина за България, тъй като най-голямата ни диаспора емигранти е именно в Германия. Доста от епидемиите и отделните случаи, които забелязваме през годините са с произход именно от там. По-малко заразени в Германия означава и по-малко епидемии в България.


Текстът на промените както и запис на обсъждането ще откриете тук. Може да чуете коментара ми при Веселин Дремджиев докато течеше дискусията. Темата за задължителните ваксини съм коментирал многократно. Линкове към поредната фаза от дебата в България ще намерите в началото на предишната ми статия.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/impfpflicht/feed/ 4
Отец Янакиев все пак помогна с нещо за ваксините https://yurukov.net/blog/2019/yanakiev-pomogna-za-vaksinite/ https://yurukov.net/blog/2019/yanakiev-pomogna-za-vaksinite/#respond Wed, 13 Nov 2019 11:17:38 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22659 … почти.

Не съм писал нарочно тук за случая със свещеника и делото му в Сливен. Както многократно съм обсъждал до сега, въпросът не е медицински, а юридически и психологически. Лекари и имунолози не обсъждат дали ваксините са нужни и безопасни, а кои и в каква комбинация да се поставят. Как да се стимулират хората да не пропускат тези за себе си и децата си е вече въпрос на социалната система, здравната култура и условията в конкретно общество.

Здравните аспекти са ясни и ги чуваме постоянно. Научаваме и все повече неща за вредата от болестите, които са иначе лесно предотвратими с ваксините. Трудът на Велислава Петрова е показателен за това. Относно юридическият аспект на нещата, тук адвокати имат най-вече думата. Препоръчвам интервюто на Мария Шаркова по БНТ и обзора на Ивайло Везенков в Свободна Европа. Дискусията на Силвия Петкова в Маргиналия и Веселина Седларска в Редута, също добавят аспекти към темата, ако искате да прочетете повече.

Всички са единодушни, че решението на АС Сливен се базира на грешно тълкуване на закона и конвенцията и че ще падне при обжалването. Тепърва чакаме отговор от Министерството на здравеопазването дали и какво са предприели въобще по това дело. Междувременно обаче „постижението“ на свещеника доведе не само до повдигане на вежди в обществото, но и до ликуване на доста из антиваксърските групи.

Макар символично, това което Янакиев сътвори има значителен негативен обществен ефект. Подобен виждаме при други борещи се активно с имунизациите и въобще този вид превенция на инфекциозни заболявания. Точно той обаче излезе на преден план в последно време. Затова подобно на миналата година, реших да направя нещо добро вместо него.

На името на отец Янакиев има вече дарение за световната борба с полио. Дарението е от 100 лв. – по един лев за всеки случай до сега за тази година по последни данни. Благодарение на фондацията на Мелинда и Бил Гейтс, сумата се утроява. Събраните пари ще бъдат използвани за купуване на още ваксини, съкранението им, осигуряване на здравни служители по места и физическата им сигурност. Ако желае, може да свали и картичка, което отбелязва дарението му.

Тази година видяхме четирикратно увеличение на случаите на единият дивите щамове полиомиелит в последните две държави, където се среща – Афганистан и Пакистан. Като основна причина се сочат религиозни фанатици борещи се срещу имунизационната програм и лекарите, които ваксинират. Добрите новини обаче са, че щам 3 вече е официално обявен за заличен след като същата съдба достигна щам 2, а целият континент Африка беше обявен за свободен от полио.

Има доста път напред, за да остане тази болест в историята. Радвам се, че отец Янакиев помага така в посока имунизирането на повече хора, макар в другата си дейност ефективно да помага на връщането на болести като морбили и рубеола.

Ако искате и вие да дарите за борбата срещу полио и други заболявания, може да го направите на End Polio, както и на сайта на Уницеф или на фонда на Bob Keegan подкрепящ здравните работници станали жертви на атаки от религиозни антивакс фанатици. Ако искате да научите повече за борбата срещу полиото, ще намерите всичко на GEI инициативата.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/yanakiev-pomogna-za-vaksinite/feed/ 0
Гошо и чудовището https://yurukov.net/blog/2019/goshko-i-chudowishteto/ https://yurukov.net/blog/2019/goshko-i-chudowishteto/#comments Thu, 31 Oct 2019 14:45:15 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22633 Истерията покрай разни конвенции и стратегии докара много шум и малко разбиране. Наскоро показах колко малко хора всъщност сътворяват фалшиви новини и всяват паника. Други обрисуваха целият път за изкривяване на темата в общественото пространство, крайните религиозни елементи, които се опитват да диктуват общественото мнение и как с мълчанието и дори активната помощ на политици и медии този абсурд се е загнездил в общественото съзнание.

Проблемът с домашното насилие е сериозен и не е от днес. Трудно може да кажем дали се е задълбочил или е по-добре от преди в някаква степен. Все още е тема табу и всеки опит да се говори за нея бива посрещана на нож, защото било срамно и лично. За това трябва да се говори, защото когато не си бил в такава ситуация, не разбираш жертвите, защо са жертви, защо често не могат да си помогнат сами и защо се проваляме в защитата им.

Конкретно за закрилата на децата беше бурята тази година. Твърденията са, че НПО-та искали да прибират милиони, да крадат и продават деца, особено от бедни семейства. Въртяха се фалшиви истории или такива с доста украсени детайли и подправена същност. Изказват се адвокати цитиращи текстове, които ги няма никъде в стратегията или закона и такива предупреждаващи за конспирация прозираща „между редовете“ на готвените промени.

Същите тези НПО-та се опитаха да илюстрират какво всъщност правят и за какво получават пари. Че готвените промени от кабинета в отговор на истерията всъщност концентрира дейностите в ръцете на социалните, които нито имат ресурса, нито могат да помагат така по места. Повтаряха, че нито имат право да взимат деца, нито да решават кое дете е в риск. В огромната си част, също както в Норвегия, действията на социалните е спомагателна – да помогнат на семействата да живеят заедно в по-добри условия, по-малко стрес и социални проблеми. НПО-тата спомагат именно там.

Ето един пример от Германия. Бележки като горната виждам отдавна, но едва наскоро се зачетох. Указват, че във въпросния магазин, банка или аптека персоналът на касата е обучен да работи с малки деца, които търсят помощ. Децата пък ги учат в училище да разпознават тези знаци и ако имат някакъв проблем, могат да разчитат, че това е безопасно място и ще има възрастен, които да им помогне.

За целта едно НПО е взело сериозни пари, за да обучи куп служители в региона, да ходи по училищата, да проверява дали всичко е наред и прочие. Това е допълнителна работа и отговорност за служителите на фирмите и не е лесно. Те трябва да се научат да разпознават кога детето има нужда от помощ, как да го успокоят, дали има нужда от лекар и прочие. Опасността би могла да бъде нещо като други деца, които го тормозят (или скинари, какъвто случай имаше миналата година), родител, на които му е прилошало та до сравнително редките, но опасни ситуации като сериозни инциденти в града, опити за отвличане или системно насилие в дома.

Именно срещу подобни инициативи се борят онези, които наименувах торбаланци. Никое от тези неща не спира домашното насилие или тормоза над децата, но ни помагат да разпознаваме проблемите, да не ги нормализираме, да не си затваряме очите, да ги хващаме по-рано и да се помага в такива ситуации семействата да останат заедно и да се справят преди да са ескалирали нещата.

Често обръщаме гръб или не забелязваме. Днес попаднах на един текст, които ми направи впечатление и реших да го адаптирам на български. Не открих автора, но го намерих на много страници с религиозно съдържание. Най-вече евангелистки, впрочем, но явно не от сектанстките вариации, които са навлезли в България и от които тръгна голяма част от тази и други истерии. Повтарям, че текстът не е мой – само го преведох.

В понеделник Гошо без домашно дойде
„Защо“ учителка попита
Той каза, „Чудовище ми го взе
Защото казах лъжа“

„Знаеш Гошо, чудовища няма“
Каза учителката
„Ако не си пишеш домашните
няма да има междучасие за теб“

Във вторник Гошо стомах го боля
„Защо“ учителка попита
Той каза, „Чудовище десерта ми взема
че дори вечерята“

„Гошо, казах ти вече“
Каза учителката
„Няма чудовище,
Ще ядеш като дойде обяда.“

В сряда Гошо с чело синьо беше
„Защо“ учителка попита
Той каза „Чудовище ме гонеше
и се ударих в една врата“

„Гошо бе, стига вече“
Каза учителката
„Да не чувам повече,
Сам си ударил вратата.“

В четвъртък Гошо да седне не щеше
„Защо“ учителка попита
Той каза „Чудовището ме биеше
защото не спирах да плача“

„Гошо, не съм глупава“
Каза учителката
„Наказан си в ъгъла,
че не спря с това“

В петък Гошо в час не беше
„Защо“ учителка попита
Да каже, но в болница лежеше
Чудовището го вече стигна

„Чудовища има“
Каза учителката
И тежко преглъна
Та си урока продължи

А в ъгъла Лили ръчичка потърка
Синьото още боли
Но казват ѝ, „сама си виновна,
Че беличка ти сътвори.“

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/goshko-i-chudowishteto/feed/ 5
Стъпка напред и стъпка назад в борбата срещу полио https://yurukov.net/blog/2019/stapka-napred-nazad-polio/ https://yurukov.net/blog/2019/stapka-napred-nazad-polio/#comments Fri, 25 Oct 2019 12:00:39 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22627 Вчерашният ден, освен корупционната пародия на родната сцена, донесе както добри, така и лоши новини в борбата с едно друго заболяване – полио.

Вече официално обявиха дивия щам 3 за изчезнал. Не е имало случай от 7 години. Това означава, че в скоро време ще го изключат от оралната ваксина, която се използва в страните с висок риск. По същия начин преди няколко години обявиха за изчезнал и щам 2 и го махнаха от ваксините в безпрецедентна координирана акция в световен мащаб.

Лошата новина е, че има увеличение на случаите на единствения останал див щам 1 като вече надвишават 90. Това е в пъти повече от миналата година. Случаите са концентрирани в Пакистан и Афганистан и в огромна степен стъпката назад се дължи на талибаните там, които подават ухо на същите конспиративни теории и фалшиви новини, които чувам от родните антиваксъри. Разликата е, че онези убиват здравни работници всеки месец, а тези у нас, за които кабинета и в частност МЗ отказват от години да направят каквото и да е било, само се заканват.

Също както миналата година, и тази ще даря известна сума от името на накой виден роден антиваксър за глобалната инициатива за елеминация на полио. Това ще им помогне да купят повече ваксини и да осигурят повече лекари. Само още не съм решил кой ще е точно. Идеи?

Друга добра новина от началото на годината е, че Африка беше обявена за свободна от дивите щамове на полио. Имат обаче все още немалко случаи на един циркулиращ щам произлязал от оралните ваксини. Той е доста по-лек от дивия, лекува се по-лесно и се разпространява при лоши хигиенни условия. От него най-много случаи има от тип 2 и тъй като вече го няма във ваксините, се очаква рязък спад в следващите горини. Отделно в скоро време се очаква страните в Африка да минат на IPV, каквато използваме в България от няколко десетилетия заедно с останалата част от Европа и Америките и която не носи дори теоретичен риск за паралич или въпросните щамове на полио. Това допълнително ще намали риска от cDVPV.

Заради забавянето в южна Азия породено от политическа нестабилност, липса на доверие във ваксините и радикални групировки, пълното елеминиране на полиомелита ще се забави с 15-20 години спрямо първоначалните прогнози. Само до преди 10 години все още се смяташе, че днес вече ще сме пратили и тази болест в историята, както едрата шарка, но уви.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/stapka-napred-nazad-polio/feed/ 1
10 пъти когато Урумов е имал общо с истерията покрай стратегията за децата https://yurukov.net/blog/2019/urumov-i-torbalancite/ https://yurukov.net/blog/2019/urumov-i-torbalancite/#comments Fri, 11 Oct 2019 16:25:08 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22604 След скорошните събития на всички стана ясно, че истерията около стратегията за децата е сериозен проблем. Борисов и Дончев обявиха, че са били запознати с проблема, но не стана ясно, защо не са били взимани каквито и да е мерки, включително открита позиция, каквато виждаме чак сега. Дончев сподели и че ПР в МО е участвал в разпалването на тази истерия. Бързо стана ясно, че става дума за Александър Урумов, който е привлечен лично от Каракачанов и е доста близък до него и партията му. Урумов от своя страна отрече да има нещо общо. Повече за него ще намерите в Свободна Европа.

Е, следейки активността му в дори само в основната група на торбаланците, виждаме съвсем друго. Той не само споделя фалшиви новини и разпространява лъжи за практиката на социалните служби и същността на стратегията, но и е един от уважаваните членове на тази групичка.

Преди месец направих анализ на активността на групата и покрай това имам почти всички коментари и кой ги е пускал. Тук съм събрал 10 от дискусиите, в които Урумов е участвал и който не е успял да изтрие. За по-скорошните явно се е сетил, както и отделни коментари от по-старите. Тук съм цитирал два от изтритите.

Вие преценете дали някой му дължи извинение както сам изисква докато медиите на Пеевски му пригласят охотно.


Натиснете снимките, за да ги отворите като галерия в по-голям размер.

31 март

1 май

5 май

11 май

15 май

12 юни

(линк) Отдолу съм добавил и няколко по-интересни коментара от тези, които е изтрил.

„Между другото, дойде един емисар да ме сдобрява с този помияр на снимката. И то след това писмо:)Казах му – “като плашите някой с уволнение, първо питайте дали го е страх ”:)И други неща му казах;)Замина си обезкуражен:)“


„“Толерантните” и “дискриминираните”, милите те. Ето какво пишат по адрес на съпротивата срещу техните безумия и срещу хората, които им се противопоставят.Избрани “истанбулски” моменти.“

25 юли

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/urumov-i-torbalancite/feed/ 7
НЗОК и болните деца – 6 месеца бюрокрация https://yurukov.net/blog/2019/nzok-i-bolnite-deca/ https://yurukov.net/blog/2019/nzok-i-bolnite-deca/#comments Mon, 30 Sep 2019 13:23:13 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22571 Изминаха повече от три месеца от статията ми критикуваща НЗОК и работата им по заявленията за лечение на деца. В седмиците след нея си разменихме любезности, чиновниците се разбързаха да въвеждат информация и да придвижват документи, а новите данните показаха само, че нещата са били дори по-зле, отколкото предполагахме.

Минаха почивните месеци юли и август и реших да проверя какво се е променило. Ако трябва да съм честен, струва ми се, че намаляха кампаниите за събиране на пари. Това, разбира се, е строго субективно наблюдение, защото може просто да са били заравяни в стената ни под тоновете новини за скандали, корупция и грозна паника, която ни залива.

Не се чу обаче почти нищо за този аспект на работа на касата. Донякъде това е странно предвид колко шум се вдигна тогава и какви проблеми се видяха, особено покрай смърта на едно дете. От друга страна, както знаем добре, всяка буря у нас идва и отминава, за да даде път на следващата. А следващата беше скандалът с НАП. Явно сега пак чакаме да умре поредното дете, за да се сетим, че я има НЗОК и проблемите в нея тлеят.

Данни и условности

За да разбера какво се случва, се обръщам отново към регистъра с данните за лечение на деца. Както описах подробно в последната статия по темата и всички преди нея, с тези данни има редица проблеми. Анализът тук и графиките са само толкова точни, колкото е въведеното от чиновниците в касата. Това важи както за отбелязване на дейности и дати, така и дали случаите са приключени, оттеглени или актуални. Презумпцията следва да бъде, че щом на сайта на касата все още пише, че близките следва да гледат именно регистъра за движението по заявленията, то информацията следва да е вярна и навременна. Същото повториха в многобройни прессъобщения.

Все пак, предвид, че регистърът е доста нескопосан и създаден като формат за друг вид процеси и административна структура, доста от информацията бива въвеждана в свободен текст. Поне половината от датите за одобрени заявления и дейности по тях е именно в полето „коментари“. Затова пак се наложи да обработя на ръка заявленията и да извлека липсващата информация. Това предполага грешки, но надали толкова колкото намерих в данните, които касата имаше повече от 3 месеца да оправи.

Предвид тези условности, ето няколко бързи числа:

  • НЗОК има подадени и вписани в регистъра 734 заявления за 6 месеца работа
  • 402 или 54.8% са приключени. От тях всички освен 7 са одобрени.
  • Средното време от подаване до одобрение на заявление е било 36.3 дни
  • Увеличава се времето, което отнема да се вземе становище от експерти – от средно 2.2 дни през 2018-та на 10.3 дни откакто НЗОК пое нещата
  • От „наследените“ от фонда заявления, 146 са били прехвърлени в края на март. 48 от тях са били решени в до края на юли и още толкова – в последните два месеца. Средно е отнело 50 дни да се реши едно такова заявление.

Добрите новини

Нека започнем с нещо положително. След като пуснах статията си и докато НЗОК всякак се опитваше да отрича всичко, чиновниците им трескаво триха записи, въвеждаха и поправяха. За две седмици вече изглежда бяха изчистили нещата, защото добавяха само нови заявления. Тази активност беше ясно различима когато гледаме всички данни в публичния по закон регистър наедно, а не отделни записи, както могат близките.

Сега виждаме, че същото продължава. Тук съм показал този аспект от качеството на работа на чиновниците в касата за тези 6 месеца. В синьо се виждат данните, с които направих първия си анализ на 19-ти юни. Всяка колона показва брой записи по седмица на подаване. В черна точка съм отбелязал именно тази дата. В червено са записите добавени в двете седмици след статията ми. Вижда, че над две трети са добавени със задна дата, често над месец след като са подадени. Това означава, че родителите не са откривали в регистъра входящия номер, за който са чакали решение от над месец.

През юли и август обаче се забелязва, че въвеждат само навременна информация. Има доста промени по стари заявления, но това е защото не са решени все още. Вижда е и доста по-малко приети заявления през август. Може само да спекулираме за причините, но надали е защото децата имат по-малка нужда от скъпоструващо лечение през почивните месеци. Възможно е обаче да е затруднена диагностиката, получаването на офери и прочие през този период заради отпуски у нас и в чуждестранни клиники.

На следващата графика показвам отново колко заявления са били подадени през последните две години към фонда и след това в касата. През март има голям пик, за който получих отговор от касата, че е всъщност пренесени стари заявления от фонда. Вижда се, че има доста подадени през юни и юли, както и че много от тях остават нерешени. От друга страна се вижда, че има много по-малко откази, което е хубаво.

Друго положително нещо е броят решени заявления. Докато в предишната графика показвах колко са подадени през всеки месец, тук показвам колко са били решени за всеки месец през последните две години. Вижда се, че отбелязват доста одобрени решения, особено през юли. Това означва, че по-малко залежават продължително. Също, поне съдейки по този един параметър, изглежда имат капацитет поне да вземат решение по тези случаи.

Лошите новини

Тук обаче има едно голямо „обаче“. Както споменах, регистърът като структура на данните отговаря на други вътрешни процеси. НЗОК след като вземе решение за одобрение, прави препоръка за заповед за одобрение. След заповедта следва заповед за плащане и плащане. В регистъра за повечето „привършени“ случаи може да съдим само по решението с предполжение за одобрение. Макар тези записи да са маркирани като „одобрени“, често липсва индикация дали и кога е пусната документално заповедта и кога всъщност са преведени парите. Това е малък, но важен детайл, защото в малкото случаи, в които това е отбелязвано, се забелязва забавяне от седмици между формалното одобрение и заповедта за превод или самия превод. Това сочи към допълнителни бюрократични проблеми и ненормално бавна комуникация между отдели вътре в самата каса.

Да оставим това настрана и да вземем най-ранната възможна дата, в която родителите са разбирали, че всъщност детето им ще има шанс да живее. Дори тогава нещата не изглеждат добре. Почти нищо не се е променило от май и юни. Все още средно се чака над месец. През август има малко подобрение като са одобрявали заявления подадени средно 36 дни по-рано. Това обаче може да се обясни с малкото взети решения и то предимно в началото на месеца.

В предишната графика виждаме отново голямото време, което се е чакало за становище от експерти. В тази тук съм показал известните дейности извършени по месеци. Отново трябва да предупредя, че не всички дейности отнемат еднакво време – пращането на писмо е сигурно половин час,а взимането на становище – няколко дни. Също така, някои от дейностите са отбелязани само в коментарите. Има страшно много написани писма напред назад, например, за отговор на които се чака с дни и седмици.

Все пак дори само от въведеното в правилните колони виждаме, че се търси много повече мнение на експерти и несравнимо повече се връщат документи към близките на болните деца. Не отбелязват също да търсят епикриза или подходяща болница – съдейки по коментарите, това се прави чрез пращане на писма до близките. Има немалко сигнали от чакащи отговор, които са били карани да събират документи из болници и лекари – нещо, което касата следва да иска по служебен път или да има вече.

Всичко това се води до сериозно забавяне на решенията на касата. Макар да има повече такива в последните няколко месеца, те са изключително бавни. Тук се вижда, че одобреното финансиране в рамките на седмица остава под средното на това по времето на фонда. Същото важи и за решенията в рамките на месец. Затова вече повече от половината заявления вече получават отговор след над месец чакане. По-точно, това са 51.6% от заявленията като през 2018-та фондът е оставят само 17.3% от родителите да чакат толкова много.

Работи се по случая, какво толкова искате?

След статиите ми през юни и разменянето на реплики през медиите, реших да попитам НЗОК какво всъщност правят. Направих го по ЗДОИ през новия портал за целта. Препоръчвам го, впрочем. Получих отговор към края на юли. Отне им доста повече от законовото изискване и не отговориха на всички въпроси, но все пак отговориха нещо.

В отговора си казват, че пикът от заявления през март са прехвърлени автоматично от фонда и подалите заявление не са били натоварени с допълнителна бюрокращина. Такива са били 146 случая и „всички са разгледани“. Както описах преди, това „разглеждане“ не означава, че случаите са получили своето одобрение или че парите са преведени. Означава, че са били погледнати и нещо е свършено по тях. Всъщност, според данните в регистъра им към този момент, само 95 от тези 146 прехвърлени са решени. При това средно е отнело 50 дни са решаването им и то само защото смятаме датата на прехвърляне, а не оригиналната дата на подаване на заявлението към фонда. От тези 95 решени половината са били решени в първите три-четири месеца, а останалите – в последните два.

Казват също, че 279 заявления са били подадени от началото на април до края на юни към касата и всички са били разгледани. Отново „разгледани“ не означава много. Данните в регистъра показват 299 подадени заявления и 207 решени – т.е. около две от всеки три са получили одобрение.

Индикация за това, че „разгледани“ не означава „детето ще получи лечение“, е и друг техен отговор. Казват, че към 19 юли са издали 198 заповеди за одобрение, от които 48 са за заявленията прехвърлени от фонда. С други думи, за почти четири месеца са приключили работа по една трета от „наследените“ заявления и половината от тези подадени директно към тя. От останалите нерешени, 4 са били върнати от ВАС след обжалване на откази, 7 не са били приключени, защото са липсвали документи и две заявления са оттеглени от родителите. С останалите стотина известни към онзи момент не става дума какво се е случило.

Не знаят как се справят

Отговарят , че нормативно срокът за решаване на един случай е 14 дни и комисията имала ежедневни заседания. Известни са им само две жалби за забавени преписки, за едната от които е било установена, че е неоснователна, защото заповедта била издадена в рамките на 13 дни. Отговарят, че срокът от 14 дни се спазва. Това е повече от странно, тъй като според собствения им регистър, дори ако смятаме само записите с правилно попълнена информация, излиза, че решенията отнемат средно над два пъти този срок.

Смут буди и другият им отговор – че не правят анализ на ефективността на работата си и сравнение с тази на фонда за лечение на деца. Като основна причина посочват, че правилникът и начинът на работа е бил различен между фонда и касата. Това е вярно, но не отменя възможността и нуждата за сравнение между най-важният за децата показател – времето от подаването на заявление до положителен отговор стигнал до родителите. За това отговарят, че не е сравнимо, защото изискването за фонда било между 30 и 45 дни, а при фонда – 14 дни. Непонятно ми е какво общо има това с каквото и да е.

Показах ясно горе обаче, че не само може да ги сравним по този показател, а и че значително са увеличили бюрокрацията и времето нужно да се предостави финансиране за критично важни лечения. При това няма индикации за подобрение въпреки критиката към касата, срещите на министерството с пациентски организации и заявките на министъра. Явно именно този изводи са истиснката причина да не правят такъв анализ.

Чакаме следващото обещание

Накрая потвърждават нещо, което беше ясно отдавна – че регистъра е публичен и не съдържа лични данни. Не е ясно обаче защо са спрели лесната възможност да се обследват всички данни и се налага хора като мен с помощта на доброволци да губим толкова време да ги разглеждаме и търсим. За пореден път заявиха, че подготвят изграждането на нов регистър, но индикации за това липсват.

Всичко това води до един извод – касата не е била готова да поеме работата на Фонда за лечение на деца и след първоначален хаос, са заложили на тежко бюрократична процедура, която бави случаите значително повече от преди. Дори след критиката и обществения натиск малко се е променило, а качеството на данните в регистъра, макар и въвеждани вече сравнително навреме, е все още ниско и не позволява прозрачност на процедурите и изискуемата по закон възможност да си съставим мнение за работата им.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/nzok-i-bolnite-deca/feed/ 1
Данни за българите в Германия за 2018 https://yurukov.net/blog/2019/bgde-2/ https://yurukov.net/blog/2019/bgde-2/#comments Tue, 24 Sep 2019 15:25:44 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22554 Стана традиция да пускам данни за различни аспекти от емиграцията ни. Фокусирам се върху Германия тъй като е страната с най-голямата диаспора. В края на тази статия ще намерите линкове към предишните числа и други теми около българите в чужбина. Добавил съм тук и обновена карта с разпределението на българите по общини за последните 20 години.

Демография

Към края на 2018-та българите в Германия са били 337015. Това означава увеличение от 26600 спрямо предходната година или 8.6%. Макар да е доста, това увеличение всъщност сочи към силно забавяне на тенденцията. В предходните 6 години увеличението е било с между 36 и 47 хиляди на година. През 2018-та е имало с 1/3 по-малко спрямо средното за предишните години.

Жените продължават да са 46% от емиграцията в страната, макар да се забелязва леко увеличение. Най-голямата възрастова група са българите между 30 и 35 години – 41 хиляди. Общо българите между 25 и 55 в Германия представляват 60% от емиграцията. 6550 са българите в пенсионна възраст.

Децата под 6 години живеещи в Германия са 26590. В това число се включват само деца, които нямат германски паспорт. Тези имащи право на германски го получават автоматично и дори да имат родители българи, които са са му извадили български паспорт, в германската статистика се водят за германски граждани. Колко са последните е трудно да се каже, но по общи преценки не са повече от няколко хиляди в последните 20 години.

От тези само с българско гражданство, 16420 са родени в Германия. Това означава, че 10170 са децата под 6 години, които са емигрирали със семействата си. Общо българчетата до 18 годишна възраст, които живеят в Германия са 72065. 27% от тях са родени в Германия. 52665 са дошли в Германия най-вече в рамките на последните 10 години.

Тук отново е важно да се разбере, че немалко от изброените не са пристигнали от България. С поредицата кризи в Европа, несигурността във Великобритания и други проблеми много български емигранти се местят в рамките на Европа. Илюстрирах го преди с изборните данни. Освен оценките на НСИ, има индикации, че сериозна част от българите в Германия дошли в последните години са пренесли се от страни като Гърция, Италия, Испания и Великобритания.

Движение и промени

Броят на придобилите гражданство през 2018-та е 690. Така общият брой българи взели германски паспорт за последните 20 години е около 7700. Към 2018-та 80% от емигрантите ни са живели по-малко от 8 години в страната. Това означава, че в следващите 2-3 години близо 100 хиляди българи в Германия ще имат вече право на такова гражданство след като са живели поне 8 години в страната. Колко от тях ще се възползват от това право е трудно да се каже. До сега по-малко от 10% от българите взимат германски паспорт като интересът намаляваше предвид броя българи имащи такава възможност. С оглед на горните числа обаче се очаква увеличение на абсолютния брой българи с двойно гражданство, особено, ако видим още негативни сигнали за стабилността на Европейския съюз.

През 2018-та към диаспората в Германия са се присъединили 195 хиляди и са я напуснали 49 хиляди българи. 4400 българчета (без германски паспорт) са се родили, а 325 българи са починали. 53550 българи са пристигнали в Германия за пръв път, а 17400 са дошли отново – най-често емигрирали отново или дошли от трети страни. 46 хиляди са напуснали Германия, за 20 хиляди от които типът дерегистрация може да сочи, че са се върнали в България. От дошлите 60% са между 20 и 45 годишна възраст. 13% са под 15 годишна възраст. При напусналите страната разпределението е идентично.

Интересното е, че 25% от българите напуснали Германия са били в нея по-малко от година. Още 57% са се решили да се върнат в рамките на 6 години. 235 души са се върнали миналата година след като са прекарали над 30 години в Германия.

Микро-преброяване 2018

Данни за наследниците на емигрантите ни в Германия може да получим от микро-преброяването през 2018-та. Така виждаме, че 86% от българите в Германия са всъщност емигрирали, а останалите 14% са родени в страната. В това число включваме както тези взели германско гражданство, така и онези деца с един или двама родители българи, които не са получили българско ЕГН.

Според данните на немските служби малко над 17 хиляди българи имат двойно гражданство. 10 хиляди от тях са жени. Голяма част от тях са го взели след присъединяването ни към ЕС, но не трябва да забравяме, че онези взели германски паспорт преди 2007-ма е трябвало да се отказват от българския си за целта. Интересното е, че от тези 17 хиляди, 12 хиляди са емигрирали сами. Други 5 са родени в Германия и имат двойно гражданство. Според данните на ГРАО, тези деца са значително повече (7359 само между 2004 и 2013), което означава, че в голяма част от случаите тази информация не се споделя с немците.

55% от родените в България и емигрирали в Германия са били над 25 години когато са пристигнали. 15% са били под 10 години. Половината от пълнолетните българите в Германия имат брак като за тези, чиито родители са емигрирали, е с 18% по-малко вероятно да имат брак.

30.7% от семействата, в които поне един член е български емигрант декларира, че в дома се говори основно немски. Това навярно са предимно смесени двойки. 12.4% казват, че говорят турски. 6% от емигрантите отговарят, че са пристигнали в Германия заради учение – най-често университет. 38.6% – заради работа като почти половината са нямали предложение за работа преди да пристигнат и тепърва са търсили. 31.8% са пристигнали, тъй като семейството и вече е било в страната. 6% са пристигнали заради нов брак.

Доходи и заетост по домакинства

Ще разгледаме домакинствата с поне един български емигрант в него и ще сравним с домакинствата, в които всички са емигранти и нямат германско гражданство, както и с домакинствата, в които всички имат гражданство, но нито те, нито родителите им са били емигранти.

В домакинствата с българи в тях 28% живее само този българин. Тоест домакинство от един. Средното за емигрантите без германски паспорт 53%, а сред немците без преки емигрантски корени – 45%.

В домакинствата с българи в тях 13.9% няма работещ човек. Това може да означава, че са в пенсия, на социални помощни или двама родители взели продължителен отпуск по бащинство или майчинство едновременно. Средното за емигрантските домакинства е 32.4%, а за немските домакинства в смисъла описан по-горе – 36.6% . 37.3% от домакинствата с българи се издържат със заплатата на двама или повече работещи. Средно 1.29 души работят в едно домакинство. Сред емигрантските домакинства виждаме по-ниски нива – 20% се издържат със заплатите на двама и повече работещи и средно – 0.92 работещи. Сред немските – 28.7% повече от двама и средно – 0.97 работещи. Тук е трудно да се отделят пенсионерите, но дори смятайки по възрастови групи виждаме ясно, че в домакинства с българи в тях много по-често се случва и двамата да работят, отколкото сред немските семейства.

От гледна точка на доходи, имаме данни за нето (след платени данъци) общо на домакинствата. Тези, в които има поне един българин роден в България виждаме 22.6% да получават под 1300 евро за цялото на месец за цялото домакинство. 46% получават до 2600 евро, 22% получават между 2600 и 4500 евро на месеца, а 7.3% домакинствата получават над 4500 евро нето на месец.

Средно домакинствата с поне един българин в тях получават от всички заплати 2321 евро нето. На човек това излиза 1075 евро. Според данните от микро-преброяването, 49% от българските домакинства в Германия живеят под прага на бедността в страната. Тази граница се дефинира по същия начин, както в България и е индикация за линия на доходи под които хората изпитват проблеми да свързват двата края, да си позволяват почивка и неочаквани разходи. Този дял пада до 40%, ако включим домакинствата не само с българи емигрирали в Германия, а и тези родени там, но с български родители. Тази оценка се основавана различни фактори като почасова работа, нужда от социални помощи, различните прагове на бедността в западна Германия и градовете, където предимно живеят сънародниците ни и прочие. Предишната ми оценка преди две години за 35 до 40% не отчиташе последните.

За сравнение, в домакинствата само от емигранти без германски паспорт 35% получават под 1300 евро на месец. Сред намските домакинства този дял е 18%. Тези получаващи между 1300 и 2600 са съответно 39.4 и 37% – значително под делът на българите в тези граници на доходи. 18% от емигрантските семейства получават между 2600 и 4500 и 5.6% – над 4500 евро на семейство на месец нето. Последните два показателя са значително по-ниско от доходите на българите, което показва, че емигрантите ни печелят по-добре от средното за емигрантските семейства. Спрямо немските обаче е вижда друга разлика – 15% от немците получават над 4500 евро нето на месец – двойно спрямо дела на българите. Средно едно домакинство на емигранти получава 2066 евро, а германско такова – с почти 50% повече – 2908.

Това трябва да ви даде представа и по принцип какви са доходите в Германия и колко може да очаква да получава един емигрант. Освен, че разходите са значителни предвид местните такси и цените на наемите, трябва да се разбере и друга разлика. Докато доходите на домакинствата съставени от немци без преки емигрантски корени са с 25% по-високи от доходите на тези с българи в тях, забелязва се и че в тях предимно работи един човек – обикновено мъжа. Това означава, че постигат този по-висок стандарт с една висока заплата, докато за да могат едва 50 от българите да живеят над прага на бедността, се налага предимно и двамата да работят.

Разликата в тези доходи не означава, че за една и съща работа се заплаща различно. Макар и това да се случва понякога, то зависи от много фактори като вид договор, данъци и други фактори. В голямата си част разликата може да се обясни с различни сфери на работа с различна степен на заплащане и квалификация. Няма точни данни за това в преброяването, но индикации под формата на работа в събота и неделя и сферите като производство и магазини. Не е изключение българи с добър опит и образование да работят на позиции с по-ниска квалификация заради непризнаване на дипломи или други фактори.

Индивидуални доходи и заетост

Гледайки индивидуалната статистика, 2/3 от българите работят в магазини, транспорт и производство. 7.4% са на свободна практика. Средната нето заплата на работещите на пълен работен ден е 1465 евро на месец. 49% получават по-малко от 1300 евро нето. 42% получават между 1300 и 2600 евро на месец нето. Само 4% получават над 3200 евро на месец. За сравнение, средното за Германия е 30% да получават под 1300 евро на месец, а 13% или 3 пъти повече от емиграцията ни да получават над 3200 нето. Средната нето заплата за Германия е с 47% по-висока от тази на българите емигранти – 2157.

Затова не е чудно, че някаква форма на пари за безработица получават 15% от българите, които са емигрирали в Германия. От тях повечето са на прословутата Hartz IV. Средното за Германия е 4% на пари за безработица. Сред немците без преки емигрантски корени – 2.7%. 3% от българите се издържат от пенсия. 32% получават твърде ниски доходи и се налага да търсят помощ от държавата под друга форма – социални жилища, храна и други услуги. Това число обаче не означава, че получават тази помощ, а че са изразили нужда от него. Дори когато я получат, тя е често временна и ограничена.

Забелязва се също, че при жените е доста по-вероятно да се налага да търсят пари за безработица и социална помощ от мъжете – разликата е от 4 процентни точки. При заплатите също има сериозна разлика – средната при жените е 1234 евро, а при мъжете – 1646 нето. Това е точно 1/3 повече от жените. При жените над 2/3 получават под 1300 евро, а при мъжете – 32%. Разликата обаче е значително по-малка от средното за Германия и особено за хората без мигрантски корени. Сред немците 40% от жените получават под 1300 евро и средната заплата е 1668 евро. От мъжете пък 16% получават под 1300 евро и средната заплата е 2603 евро нето. Това е 56% повече от немкините или с над 2/3 по-голямо разминаване на доходите спрямо българските емигранти.

От гледна точка на изработеното време, 24% от българските емигранти работят на половин работен ден или по-малко. 8.7% работят над 45 часа седмично. 42.3% работят в събота, а 24.8% – в неделя. Както посочих преди обаче, последните числа са доста занижени, защото тази работа невинаги се отчита. Аз, например, често се случва да работя през почивните дни, но понякога договорът не изисква да се отчита отделно или просто това не се прави.

Разпределение по региони

Тук може да видите разпределението по общини, региони и градове през годините. Може да смените картата да показва и колко са българите спрямо населението на региона.

Източник: DeStatis


Още по темата ще намерите в тези статии:

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/bgde-2/feed/ 8
Групата на торбаланците – кой, по колко и за какво става реч https://yurukov.net/blog/2019/torbalancite/ https://yurukov.net/blog/2019/torbalancite/#comments Fri, 06 Sep 2019 22:53:07 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22529 Постоянно се сблъскваме с всякакви глупости в мрежата. Това е едно от проклятията ѝ – мигновената масова комуникация изкарва понякога доброто, но по-често най-лошото у хората. А хората вярват в какво ли не. Свикнали сме да ги филтрираме, както не обръщаме внимание на поредния мрънкащ нещо на себе си в автобуса. Те обаче се намират един друг, увещават се, развиват конспирациите си и си играят със страховете на лековерните. Лесна мишена и инструмент са за по-зловедни намерения.

Всяка истерия има свое начало. Тази срещу злощастната стратегия за детето започна черпейки сили от другата истерия – срещу т.н. истанбулска конвенция. Аргументите са подобни, фалшивите новини, и дори хората са същите. По аналогичен начин медиите се опитваха да играят на някакъв фалшив баланс между това, което е и това, което хората ги е страх, че е. Ефектът е, че се създаде впечателение за някаква масовост.

Няма да засягам аргументите в едната и другата посока. От министерството са го направили вече. Препоръчвам и тази статия на Десислава Лещарска по въпроса. В Тоест Йоана Елми също е разгледала дейността на групата.

Вместо това ще разгледам основната сцена, от която се създаваха тези страхове и контролираха усилията за разпространяването им – групата „НАЦИОНАЛНА ГРУПА НЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕТЕТО“. Нещо подобно направих преди 5 години с антиваксърите – доста преди WHO да ги обяви за заплаха за общественото здраве и обществото да ги разпознае като такива. С тази група нещата не стоят много различно.

Редици

Към този момент групата има почти 158 хиляди члена. Открита е през февруари и има множество местни групи и такива на близки теми. Сравнявайки списъците с членове обаче виждаме, че го голяма степен се припокриват. С други думи именно в тази група ще намерим всички, които са и в другите. Същото се забелязва и при публикациите, които често се копират или репостват между групите.

От тези 158 хиляди члена, 2518 са публикували общо 7827 поста. От тях 1526 души са пуснали само един пост. 23.4% от всички публикации пък се дължат на по-малко от 1% от постващите. 16% са от само 10 души. От тях една – Христина Рунтова – има най-много и колкото следващите петима взети заедно.

При коментарите нещата са подобни. Има 280493 коментара от 22961 души. 8306 са пуснали само един коментар в групата. Отново 27.8% се дължат на 1% от коментиращите, а 18% се дължат на 100 души. Начело на този списък ще намерим и онези 10, които генерират най-много съдържание. 7 души имат над 1000 коментара за тези няколко месеца.

Избори, работно време

Докато активността в групата започва бавно през февруари и март, в края на април нараства с бързи темпове. Пикът е май около Изборите за европейски парламент. Тогава има 2544 поста и 83270 коментара – двойно повече от всеки друг месец. След това активността намалява значително и въпреки готвения днес протест и засилването на активността на ядрото пишещи, не успяват да активизират хората в групата да генерират съдържавне. Поне не както в началото.

Това далеч не означава, че групата замира. Говорим за публикация на всеки 20 мин. и коментар всяка минута. С такава активност не могат да се похвали почти никоя медия в България. Най-висока активност при публикуващите има между обяд и 5 часа и сравнително намалява вечерта. При коментиращите пикът е в 9 часа вечерта и отново около обяд. По дни най-много виждаме в петък и събота и рязко намалява в неделя.

При ядрото публикуващи и коментиращи виждаме нещо доста различно. Имат относително постоянна активност през деня и силен пик в 9 и 10 часа. По дни с постовете са най-активни пък в понеделник и петък. С коментарите пък са най-активни в неделя. Точно обратното на масовия потребител на групата.

По месеци се виждам, че в началото е имало 47 публикуващи и само двама от ядрото на групата. През март стават 122, април – 501, а през май – 1231 публикуващи. После броят активни намалява рязко и сега се е стабилизирал на 450 постващи на месеца. Като изключим ядрото публикуващи. Средно останалите имат по 1.8-2.2 поста на човек на месец. При ядрото в началото са били 40 до 80, но през май и юни намаляват на 19. Сега, след като активността на грпата залязва, се вижда покачване на 27 средно поста. Аналогична е промяната на активността на същите няколко души и при коментарите.

Ключови думи

От гледна точка на размерът на текстовете, ядрото публикува средно по 500 знака докато останалите – почти двойно по-малко – 281 знака на пост. Тук изключвам 27% празни публикации, където са споделили само снимка, клип или чужд текст, който е бил свален от Facebook или изтрит.

Когато погледнем какво всъщност е написано, виждаме доста честа употреба на определени ключови думи. Например, в 43.8% от публикациите е споменат „родител“ и в текста и коментарите се споменава 7.9 пъти. В 33.8% от публикациите – майка (5.2 пъти във всяка), а в едва 19.6% и 3.1 пъти във всяка – баща. „Стратегията“ се споменава съвсем очаквано в 43.5% (5.6 пъти), а вариации на „конвенцията“ – в 13.1% (2.5 пъти).

„Ценност“ се споменава в 16% от публикациите, „семейство“ – в 39%, „социалните“ – в 32%. За права и закона се говори съответно 28% и 40% в дискусиите. Вариации на „бог“ се спенават в над 1/3 от текстовете и то често – по 5 пъти. Евангелистката църква се споменава само 284 пъти във всички десетки хиляди коментари, а православната – над 3200.

Всъщност, гледайки профилите на ядрото от организаторите на всичко това, виждаме доста активност от религиозни групи, семинари на църкви и секти и премного текстове на руски. Няколко от тях споделят редовно публикации от паравоенните организации, включително обучения от компанията ESA, за която bellingcat разкри, че работи с неофашистките организации из Европа.

Норвегия има видно място, разбира се – 21.3%. Следва я Швеция и Германия. Карбовски е споменат 1031 пъти в 281 публикации. За Сорос говорят повече – 1394 пъти в 758 публикации. Споменават и организацията Анимус 1000 пъти на 450 места. За НПО-та по принцип се говори поне 6700 пъти. Защо са замесени и какви глупости се говорят по темата ще прочетете при Георги Богданов, който ги е обобщил доста добре.

Именно в текстовете прозира грозната страна на тази истерия. Макар голяма част от емоционалните въдици, псувните и конспирациите да се предават чрез картинки и линкове, и в съдържанието на публикации и коментари виждаме премного от тях. Определят целите на стратегията като „разврат“ на 583 места. Говорят за секс учудващо често – 4688 пъти в 16% от всички публикации. В 13.6% – повечето припокриващи се с тези за секса, се опитват да направят връзка с педофилия. На общо 1040 места дават различни определяния за LGBTQ обществото, включително позоваваки се библията и притчите за Содом.

Споменават и шамарите – на 919 места. 376 пъти става въпрос за ваксините като 1/3 от тях се дават като пример за опитите на властта да изтрепи децата им. В по-голямата си част обаче се опитват да убедят родителите, че пропуснатите ваксини щяло да бъде аргумент да им се вземат децата. Говори се много за отнемане – 13752 пъти. И за приемните родители говорят – е 16.7% от публикациите и то все нелицеприятни неща.

Погледнете и вие

Всичко това в никакъв случай не може да даде пълната картина за измеренията на тази истерия. Това, което се опитах да направя обаче е да дам обща представа кои са и какво пишат. Виждаме, че едно малко ядро от 10 публикуващи и още няколко десетки коментиращи генерират огромна част от съдържанието и го насочват срещу страховете и лековерието на родителите. При липсата на адекватна журналистика, политически и обществен дебат, този тип провокации процъфтяват. В основата на това стоят Христина Рунтова, Валентин Желев, Мария Янакиева, Юлия Грозданова, Мариана Илиева и Михаела Берова.

Ако искате да видите какви думи и фрази са използвани най-често във въпросната група, може да свалите двете таблици през линковете. Ако някой иска да анализира пълния архив със съдържанието на групата, моля да ми пише да го изпратя. Не съдържа никакви лични данни, а само публична информация за активността им в тази публична група.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/torbalancite/feed/ 22
От немислимото до непонятното https://yurukov.net/blog/2019/nemislimoto/ https://yurukov.net/blog/2019/nemislimoto/#respond Thu, 29 Aug 2019 13:01:31 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22502 Тежко болно дете – кошмарът на всеки родител. При това с отказано финансиране от фонда. Терминална диагноза, която родителите отказват да приемат. В мъката си търсят някой или нещо да понесе вина. Нормална човешка реакция в такъв немислим момент. В един етап решават, че е заради ваксина и настояват въпреки становищата на де що има лекар у нас и в чужбина. Да оставим това засега настрана.

Събират пари. Такива виждаме често – sms-и, кутии, концерти дори. Много лечения за други тежки болести са прескъпи, а и да се гледа дете в такова състояние освен немислимата болка не е въобще лесно или евтино. Парите от дарения обаче са в голямата си част за „лечение“, каквото за въпросното състояние практически няма. Нито у нас, нито където и да е. В последно време кампаниите са били за събиране на десетки хиляди лева за клиника в Габрово, която „лекува“ с хомеопатия и диагностицира по аура, биорезонанс и „квантов анализ“. Това съвсем сериозно. Даже шарлатанските номера с барокамерите въртят, както стана модерно в България напоследък. Общо взето са прескъп спа-хотел.

Вярно е, че доверието в здравната система е на санитарния минимум и има много добри причини за това. Вярно е, че палиативна грижа в България практически липсва. Вярно е, че най-малкото административно подходът към лечението на тежко болни деца е под всякаква критика и аз съм сред тези, които се опитват да го покажат. Вярно е и че надеждата умира последна и надали има родител, които не би се хванал за дори последното зрънце такава. Помощта и подкрепата, която получават такива родители чрез дарения и други способи е прекрасна и показва, че ни е грижа за околните.

Когато обаче немалка част от тези ресурси отиват у шарлатани експлоатиращи мъката на хората без да стъпват на каквато и да е медицинска основа, нещата придобиват съвсем друг оттенък. Една такава клиника в Пловдив пак така „лекуваше“ рак с хомеопатия. И за тях имаше кампании за събиране на пари докато не я спряха. Още по-мрачни стават нещата, когато в мъката си и нуждата за рационално обяснение за немислимото, близките се хвърлят в кампания, която пряко ще навреди на стотици хиляди други деца. Защото едно е да бесен на системата и да не приемаш, че нещо такова може да ти се случи – никой не би могъл, друго е да решиш, че било от ваксина, че лекарите от Берлин до Анкара нищо не разбират и да тръгнеш да убеждаваш всичко живо, което иска да слуша, че трябвало да се спрат.

Защото това върви в момента и никоя стратегия, глоба или сухо изказване на чиновник не може да го промени. При това политици, медии и публични личности поемат и пригласят на тази нишка, защото им било звучало толкова познато и логично. Загубата на вярата в институциите е в корена на проблема. Подхранваме го всеки ден с уж невинни изказвания и действия. Конспирациите и шарлатаните виреят в такава среда.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/nemislimoto/feed/ 0
Лична мобилност под наем https://yurukov.net/blog/2019/lichna-mobilnost-pod-naem/ https://yurukov.net/blog/2019/lichna-mobilnost-pod-naem/#comments Fri, 16 Aug 2019 08:42:58 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22453 Всеки град си има своите особености като свързаност, терен, натовареност на трафика, разстояния и възможности за придвижване. Тенденцията, особено в Европа, е да се намалява броят на колите в централната част за сметка на публичния транспорт, колелета и прочие.

Напоследък са популярни електрическите скутери под наем. Особено в по-големите градове във Франция, Швейцария и Австрия. В Германия бяха забранени до преди няколко месеца. Веднага след забраната улиците на няколко по-големи града се напълниха с такива.

Най-важното за който и да е такъв транспорт под наем е критичната маса. Имат шанс да са рентабилни единствено в големи градове, където хората се придвижват много и до на средни разстояния. Трябва да има достатъчно скутери, за да можеш да си относително сигурен, че ще намериш такъв като ти трябва и цената не трябва да е много по-висока от публичния транспорт или други варианти за придвижване.

Във Франкфурт веднага след вдигането на забраната по улиците се забелязаха поне 4 марки скутери. Първи бяха TIER и станаха най-популярни. След това дойдоха CIRC и WIND, а от скоро се виждат все повече LIME.

Всъщност, въвеждането им беше споходено от попътен вятър, което може би е било част от плановете им. Точно тогава затвориха значителна част от метро линиите за поредния ремонт, а някои от линиите на автобуси и трамваи бяха разредени и скъсени. Времето на тези ремонти съвпадна нарочно с лятната ваканция на учениците, но въпреки по-малкото хора в града скутерите се радваха на голям интерес.

При претоварени линии на транспорта дойдоха точно навреме да помогнат на хората да се придвижат до работа. Именно така започнах да ги използвам и аз – особено предвид проблемите с градския транспорт, които по принцип има в нашия край на града.

За да се наеме един, трябва да си включиш GPS-а на телефона и да въведеш кредитната си карта. След това ти показва всички скутери в региона, чиито батерии не са изчерпани. Както се вижда на тези снимки, TIER имат доста машини в централната градска част, но и другите добавят постоянно.

Скутер се наема като избереш някой или сканираш QR кода му и натиснеш, че го наемаш. След като стигнеш пак на телефона натискаш, че го освобождаваш. По закон в Германия скоростта им не трябва да надвишава 20 км/ч и тези под наем са ограничени софтуерно на толкова. Като ги караш се усеща колко силно ускоряват докато не стигнат тази скорост. В доста държави има такова ограничение и определено е добра идея. Особено предвид колко са нестабилни. Малко е досадно за колоездачите, защото скутерите често се карат по техните алеи, а с колело обикновено се кара с над 25 км/ч.

Скутерите се паркират обикновено на тротоарите, макар да съм виждал навсякъде, включително захвърлени в храстите или просто така на пътеки за колелета. На първите две снимки ще забележите, че има червени зони. Това са парковете, където също е забранено да се кара и паркира. Освен, че приложението ще откаже да приключите пътуване там, понякога когато съм минавал по границата на парк, скутера е отказвал да ускори, защото е засичал, че е в червена зона. Явно го правят, за да не си навлекат неприятности с общината.

Всъщност, понякога скутерите спират да работят, особено, когато е много горещо. Имаше няколко седмици с над 35 градуса и се усещаше как батериите им прегряват. Тогава просто спират за 10-15 секунди и или се отказваш, или буташ за известно време. Друг проблем е стабилността и размера на гумите. Машинките са тежки и трябва известен опит да се кара, особено толкова близко до колите и автобусите по пътя. За разлика от колелетата, например, изискват много по-равен път лишен от дупки, чакъл и дори малки препятствия. Затова се виждат все повече скутери направо на пътя между колите и вече има пострадали във Франкфурт. В град като София, където вело-алеите са крайно недостатъчни и често се блокират от паркирали коли, движението на скутери по пътя ще е по-скоро правило, отколкото изключение.

Това означава и че се налага да подбирам пътя, по който минавам, за да избягвам разбити улици. Не минавам, например, по същия път, който бих с колело. Така се удължава пътя и цената. Средно от нас до офиса със скутер ми струва 4 до 4.5 евро. Всички имат подобни цени – едно евро за начало на пътуването и между 18 и 22 цента за минута. В рамките на 3 до 6 евро може да стигнеш до всяка част на централната част.

За сравнение, едно пътуване на градския транспорт в същата зона струва 2.75 евро, а целодневен билет излиза 5.35 евро. С други думи не си струва да се придвижва човек всеки ден с такъв скутер, но е полезно, когато няма друг вариант. Аз, например, съм ги използвал когато не искам да се изпотя по пътя за офиса. Забелязвам, че и доста костюмари ги карат, а преди това не съм виждал толкова много да карат колелета.

Всъщност, другата алтернатива на транспорт под наем я има отдавна – колелетата. Най-известни и масово използвани са тези на Deutsche Bahn. Има още няколко, включително на Visa и LIME, но почти никой не ги използва. Причината е една – тези на DB просто са удобни и са навсякъде.

В града са отдавна и доста хора ги използват редовно. Имам колеги, които пътуват час от съседни градове, оставят колите си на буферен паркинг и после взимат такова колело до офиса, тъй като места за паркиране почти няма, а и са безбожно скъпи. Те си взимат годишна карта от 50 евро и могат да карта колкото си искат. Първите 30 мин. на каране са им безплатни, после струва по евро на час.

Аз използвам колелетата на DB поне 5-6 пъти в месеца и използвам друга тарифа – 3 евро годишна такса и по евро на всеки половин час, включително първия. Общо взето от нас до офиса с колело излиза под тези 30 мин., така че рядко се е случвало да плащам повече от евро на пътуване. На границата съм да има смисъл да си платя годишна карта. И двете тарифи позволяват да се наеме второ колело при същите условия, което е полезно за семейства.

Така колелото излиза много по-евтино от скутерите. Всички колелета имат подобни ценови схеми. Има обаче една голяма разлика между тези на DB и другите колелета и дори скутерите – паркирането. Тъй като червените бяха първите в града и предхождаха останалите с много, отрано се видя, че има проблем. Хората ги изоставяха къде ли не. Няма все още въведено изискване от общината, но след множество оплаквания DB са седнали с властите и са се разбрали сами да се ограничат. Много такива неща в Германия стават полу-формално на принципа „направете нещо, че ако се намесим ще имате сериозен проблем“.

Така от няколко години колелетата на DB се взимат и оставят само на определени стоянки. По-горе в последната снимка съм показал приложението им и къде са стоянките. Те са често на кръстовища, паркове, площади и паркинги за колелета. Ако оставиш колело извън тях, има глоба от 5 евро, защото някой трябва да отиде и да го премести.

Никое от другите услуги за колелета под наем не е въвело обаче такова ограничение и затова може да ги намериш практически навсякъде. Блокират пешеходни пътеки, входове на метрото, заемат места за вързване на колелета и дори паркоместа. Недоволство има, но общината е доста мудна в решението. Критиката обаче се отразява и на бизнеса им – доста хора ги избягват именно, защото не са доволни колко са пръснати. Иронията тук е, че именно същите тези клиенти ги оставят къде ли не, но се отразява върху репутацията на самата услуга.

Подобен проблем има и при скутерите. На няколко пъти за малко съм се пребивал с колело, защото скутер е паднал върху вело-алея. Все по-често се забелязва да блокират пешеходни пътеки и да не позволяват на колички да минат, особено, когато е тясно. Когато се опиташ да ги махнеш пък се включва аларма.

Други градове са се сблъсквали отдавна с такива проблеми. В Париж знам, че са определяни като напаст и протестиращи са ги изхвърляли по кофите. В Австрия на места се забранява да се карат и паркират по пешеходни пътеки. В Швейцария е имало серия от инциденти, включително заради софтуерни грешки. Всъщност, всички скутери изискват преди наемането да потвърдиш, че носиш каска, както е изискването. До сега не съм видял нито един да носи такава, аз включително.

Да се въведе смислена регулация за този тип услуги е много трудно. От една страна искаш да предпазиш както градската среда, така и използващите ги. От друга – да не спреш развитието и конкуренцията между тези услуги. Трябва да започнем да мислим сериозно за тези неща в София, където се готви пускането на такива скутери. Мерките взети в други страни на Европа като ограничаване на скоростта и къде може да се кара са добро начало.

JOHANNES EISELE/AFP/Getty Images

Опитът на Китай с колелетата под наем обаче дават притеснителни сигнали. В някои градове там различни startup-и са пуснали стотици хиляди колелета, именно заради нуждата от критична маса, за да е рентабилна услугата им. Така обаче са се образували планини от колелета в паркове и площади, което е накарало общините да плащат огромни суми за изчистването им. Горе се вижда поле с изоставени колелета от такива услуги под наем.

При скутерите има подобен проблем. Заради високата цена на една машина не се изоставят така, че именно тя прави самата услуга икономически неизгодна. В щатите са изчислили, че за да се изплати един такъв скутер, трябва да се наема по 7-8 пъти на ден всеки ден в рамките на поне 3 години. И това е в най-добрия случай. На практика малко оцеляват достатъчно, за да постигнат дори 1/3 от цената си. Причината е, че повечето компании използват готови скутери, които всеки от нас би могъл да купи, но които не са създадени за такова натоварване.

Все пак, в такива startup-и се наливат стотици милиони и макар да губят бързо пари, надеждата е, че ще развият собствена технология за по-устойчиви и по-евтини скутери, за да могат в един момент да са на печалба. До тогава ще има сериозна обращаемост на техниката, а често нямат дори план как да рециклират батериите, което малко по-малко ще стане сериозен проблем, тъй като тези на скутерите се скапват доста по-бързо, за разлика от колите.

Алтернативи като Spark в София са доста добри, но вървят в обратна посока на целта да се ограничи максимално трафика на коли в градската среда. Все пак са за предпочитане пред тези с вътрешно горене предвид какво е замърсяването на въздуха и колко повече дизел се внася в България след забраните в страни като Германия. Именно за този внос законодателя трябва да вземе мерки на национално ниво и то спешно.

Всякакви ограничения за скутерите е добре да стават на местно ниво в контекста на нуждите и проблеми на града. Макар далеч не е от най-сериозните теми за София, например, добре е да говорим и за това преди изборите и преди да стане истински проблем.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/lichna-mobilnost-pod-naem/feed/ 4
Lipsva.com, МВР и какво се промени за десет години https://yurukov.net/blog/2019/lipsva-mvr/ https://yurukov.net/blog/2019/lipsva-mvr/#comments Fri, 02 Aug 2019 09:24:13 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22473 Вчера с мен се свърза журналист от Нова телевизия във връзка с един мой стар проект – Lipsva.com. Отговорих на няколко въпроси и част от интервюто беше поместено във вечерната им емисия.

Тъй като този репортаж привлече доста интерес както към сайта, така и към страницата му във Facebook, реших да пусна пълния запис на интервюто. В него обсъждам доста аспекти на работата на неофициалния регистър, комуникацията ми с МВР, защо съм го спрял и защо смятам, че е нужно полицията да има нещо подобно.

На това началник сектор Издирване е отговорил „Наистина има такава идея, но тя подлежи на по-широко обсъждане в МВР“. Това е същият отговор, който получих преди 8 години от тогавашния началник, както и шефа на ГДНП. Не мога обаче да виня конкретния човек – комуникацията вътре в самото МВР е под всякаква критика, самите инспектори се жалваха години наред колко мудно тече всичко и как хората ги е страх да поемат инициатива и да взимат дори решения на ниско ниво.

Всяка промяна идва бавно, ако въобще стане и такъв инструмент в помощ на комуникацията с гражданите просто не им е важен. Страниците на РДВР-тата наистина бяха обновени и уеднаквени, но пръснатите съобщения за изчезнали, неактуалните или изцяло липсващи такива, различната методика на работа и продължаващото „спускане“ на информация специално за познати журналисти продължава. Почти нищо не се е променило откакто пуснах сайта.

В тези статии ще прочетете по-подробно по тези въпроси:

Нещо, което не споменавам в интервюто, е че европейската организация Amber alert, към която се включи България преди 10 месеца, все още посочва социалните акаунти на Lipsva като източник за информация за безследно изчезналите деца в България. Това въпреки, че единственото останало от проекта са няколко скрипта, които събират случаи от Интерпол и пръснатите страници на МВР и ги публикуват в социалките. Не стана ясно как са ги намерили и дали именно полицията им ги е посочила в предварителните разговори.

Ето целия запис с добавени въпросите:

Заради всичко изложено в горните статии, което повтарям и в този запис, не мога да потвърждавам и споделям съобщения за безследно изчезнали, които не идват от официални източници. За жалост такива призиви за помощ има много и доста от тях пишат на страницата на Lipsva във Facebook с молба да бъдат споделени. След като отделих значително време в рамките на 5 години от живота си, нямам капацитета да ги преглеждам и разпространявам, още повече, че сайта е спрян. Те все така става видими на страницата за всички, дори да са споделени от посетители.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/lipsva-mvr/feed/ 2
За местния вот и едната надежда https://yurukov.net/blog/2019/mestniq-vot/ https://yurukov.net/blog/2019/mestniq-vot/#comments Thu, 01 Aug 2019 11:14:01 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22460 Във Франкфурт, както и в други големи градове на Германия, има една особена форма на представителност. Може да ги определите като местни съвети, квартални събрания или просто формализирани организации от живеещите там. За тях има избори паралелно с местния вот с огромни бюлетини и дори кампании. За тези неща се харчат милиони от бюджета, с които ефективно се подпомагат местни печатници, но резултатът е особен. Целта на тези съвети, както и на другите заети с въпросите на емигрантите и прочие, имат ролята на емисари пред кмета и общинския съвет – да повдигат въпроси, проблеми и да връщат отговорите на местно ниво. Работата е там, че единственият ефект от цялото това упражнение е чист PR.

На срещите наистина се обсъждат проблеми, обещава се, че ще се говори с кмета и на следващата се или се обяснява, че „ма то сега няма пари“, „ма не е чак толкова зле“, „чакаме одобрение на ремонта“, „така беше по план“, или се обявява като победа нещо отдавна предвидено в общината. Настрана от това, че членовете често са свързани с избраните общински съветници, самата идея на тези съвети е да потушава местното недоволство докато в същото време създава доста силно чувство, че правиш нещо, че гласът ти има значение и се чува.

Именно последното е изключително важно за една демокрация. Не до голяма степен инсценирано, както горния пример, а реално. Няма значение дали говорим на местно или държавно ниво, ако хората не виждат, че гласът в урните или гласът им на улицата има някакво значение и променя нещо, то те най-често ще гласуват с краката си. В една лекция на Иван Кръстев описваше именно този ефект на отворените граници.

Все повече от хората, които най-много имат нужда от промяна заради икономическото, социалното си състояние или средата, в която живеят, са обезверени от демократичния процес и въобще възможността да променят нещата около себе си за всички. И не гласуват, не участват. Вместо това решават да променят нещата за себе си като се преместят. Преди показах как огромен процент от българските емигранти в Германия живеят под прага на бедността. Не малко специалисти с добри доходи в България решават да заминат независимо, че няма да могат да работят на нивото, на което са били до сега и дори да имат същия стандарт, както в България. Причината за избора им е не икономически, а в убеждението, че някъде там ще могат да влияят на средата си повече, отколкото там където са били до сега. Че има по-добър изглед напред дори стъпвайки на по-ниско стъпало в обозримо бъдеще.

В последните месеци и години в България нещата са тръгнали назад. Докато икономиката и доходите се носят по течението на общия подем в Европа, демокрацията, социалното развитие, върховенството на закона и свободата на медиите са се засили надолу. Убедени сме, че гласовете ни нямат значение и затова не гласуваме. Знаем, че законите, етичните кодекси, прозрачността няма значение и същите тия ще крадат, наказват и затварят устата без да се крият.

Действията на кабинета и прокуратурата в последните седмици са показателни за това. Оставки за фатални грешки, некадърност, безпринципни решения и очевидна корупция няма. Нито при лечението на деца, тол системата, пробива на НАП, къщите за гости или евтините апартаменти. Безскрупулността на прокуратурата смесена с некомпетентност и неприкрит реваншизъм водят до още по-дълбоко обезверяване в собствените сили и търпение да промениш нещо, дори с нещо малко като гласа си.

В този смисъл оптимистичният поглед към местния вот след по-малко от три месеца изгледа като хлапашки наивитет. Призивите за гласуване звучат празно. Как да промениш нещо щом всичко е оплетено като свински черва?

Наистина, в Истанбул постигнаха промяна – отнеха властта от човек почти осъществил амбицията си да стане диктатор. Въпреки реториката, с която обличаме тази победа на протестния вот там, спечелилият далеч не е „човек от народа“. Екрем има дълга политическа кариера и далеч не е „аусайдер“ или граждански активист, както го рисуват някои. Това не променя голямата промяна, която донесе със самото си идване, но и показва, че за такава не е нужна само едната амбиция и това да си против статуквото, а да имаш конкретен план и по-важното – личностен и политически капацитет да го изпълниш.

Истанбул обаче е най-вече пример за надежда – нещо се променя. Имахме такива не един или два в последните 10 години, но скоро след това нещата тръгваха още по-надолу. И докато Борисов реже лентички когато астролозите му кажат, че може, а Цацаров и сие натрапчиво отказват да разследват КОЙто би трябвало, младите активни хора на България все повече се обезверяват, че гласът и протеста им има значение.

Местният вот е шанс да се промени това. Докато парламента и правителството са тези, които определят накъде върви държавата, местната власт е тази, която влияе най-пряко и бързо на живота на всеки от нас. Това са тротоари, замърсяване, градини, паркинги, презастрояване, инвестиции, данъци и прочие елементи на градската среда и местната икономика. През местната власт се разпределя учудващо огромен публичен ресурс и се вижда най-бързо някаква промяна или бездействие.

В никакъв случай не казвам, че трябва да въвеждаме съвети като онези във Франкфурт. Има доста неща, които не следва да заемаме от „европата“. Показателни са обаче как се повишава доверието в работата на местната власт и чувството, че гласът ти има значение. В България имаме множество такива граждански инициативи, които критикуват, предлагат и обсъждат. Проблемите идват когато се търси сцепление с местната власт, диалог, търсене на компромис не само с бизнеса, но и между самите граждани и желанията им. Това вече е същинската политика във вида както следва да работи и до голяма степен онова, което виждаме както във Франкфурт и дори Истанбул.

Въпросът е дали ще я видим в София, Пловдив, Варна, Бургас и всяко малко градче и село в България. В повечето навярно не – твърде овладяни са от местни деспоти. В големите градове обаче е възможно. При това не просто смяна на властта с който там обещае добре звучащи неща, а и с възможност да се изпълнят същите и да срещне позициите на поне повечето в града. Защото докато се жалваме от мръсния въздух и тесните тротоари, никой не иска да се стеснят улиците или ограничат колите в центъра. Често не се замисляме колко аспекти на местното управление има отвъд това, което може да снимаме в градската среда.

Възможността, която този местен вот предоставя, е да се покаже, че може да се промени нещо. Това е сигнал толкова нужен на демокрацията ни в момент на институционален произвол, окопаване на олигарси и безотчетност на политици. Един кмет или общински съвет може да изглежда нещо маловажно, но всъщност често влияе много повече и по-пряко на ежедневието ни, отколкото ония в парламента.

Затова в следващите 12 седмици вникнете повече в кандидатите, които се издигат – кои са, какво предлагат, колко са наясно не само с предложенията си, но и със същността на местната влас, какъв е капацитета им да изпълнят обещанията си и какъв сигнал ще изпратят дори със самото си избиране. Ще има много популисти, демагози и протестни кандидати. Трябва да ги премерим и отсеем.

Важното е да разберем, че местния вот има също толкова голямо значение като националния и не следва да минава незабелязан. Иначе гласът ни определено няма да има значение.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/mestniq-vot/feed/ 4
Поправка: българи в чужбина споменати в #НАПЛийкс https://yurukov.net/blog/2019/popravka-napleaks/ https://yurukov.net/blog/2019/popravka-napleaks/#comments Sun, 28 Jul 2019 14:53:57 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22432 В последната си статия критикувах НАП за функционалността на услугата, която би следвало да позволи на всеки да провери дали данните му са изтекли в мрежата. В действителност тази проверка не дава достатъчно информация, за да се вземат някакви мерки след положителен отговор, но и практически прави невъзможна проверката от българи живеещи в чужбина.

Част от тази статия правеше твърдение, че ЕГН-то, имената и местоположението на около 100 хиляди българи в чужбина може да бъде намерено в архива на #НАПЛийкс. Това число се базираше почти изцяло на таблицата AEOI_OUT/I_NSSI_PENS_EU.csv. След допълнителна проверка днес открих, че съм направил грешка в обработката на данните.

Картата, която използвах в предишната статия, преди да бъде коригирана.

Таблицата съдържа повторни записи с различни кодове и идентични местоположения. При изолиране на уникални ЕГН-та, броят на засегнатите е в действителност малко над 14 хиляди, а не както първоначално твърдях – 100 хиляди. Това отново е сериозен брой хора, но е значително по-малко от първоначалната ми оценка.

Горе показвам снимка на картата, която бях изготвил на база въпросните данни. Тя практически не се променя, тъй като оригиналните местоположения са същите. Броят българи на тях обаче е по-малък. На база коригираните данните направих карта показваща точните местоположения описани в данните. Докато горната групира емиграцията ни с точност до 50 км. тази тук е до 5 км. или общо казано град или по-голям квартал.

Същинската причина да погледна отново тази таблица, беше да открия на колко от българите в Германия са изтекли данните. Както съм обсъждал преди, диаспората ни в Германия е най-голямата в света и в последните години се увеличи значително.

Както коментирах преди, не знаем колко са актуални данните, а за голяма част от тях не знаем все още и какво означават. Тази таблица обаче показва 33208 записа на 4268 българи, които са отбелязани, че живеят в Германия. Това са 1.18% от емиграцията ни.

Разглеждайки по-подробно по възрастови групи се вижда, че почти всички са над 65 годишна възраст. Това, както и някои от кодовете в таблиците в папката показват, че става дума за пенсии и различни социални плащания. В таблицата има и доста суми и конкретни плащания, но не става ясно дали са такива изплатени в България или суми, които България е превеждала в чужбина.

Сравнение на броя, възрастовата структура и дела на българите живеещи в Германия и тези от тях, чиито данни се намират в изтеклия от НАП архив.

В тази графика съм показал в синьо възрастовото разпределение на цялата ни емиграция към края на 2018-та. В червено е броят на споменатите българи живеещи в Германия в теча на данни по възрастови групи в зелено съм отделил споменатите българи като дял от всички отчетени като живеещи в Германия. Забелязва се, че тези на 85 са дори повече в изтеклите данни, отколкото DeStatis отчита в страната. Това може да се дължи на различно време на отчитане и промяна в населението заради смърт или миграция. В тази възрастова група са около 60 човека, така че такива разминавания са очаквани.

На база на това може да се каже, че данните на голяма част от българите пенсионери в Германия или такива получаващи пенсия от Германия са изтекли. Тази справка отчита само една таблица създадена от НОИ, а не всички данни, които са изтекли от тях. В други папки и таблици се съдържат много други данни, немалко от които са на българи живеещи отдавна в чужбина или емигрирали в последните 10 години.

Поправката в конкретното число, което цитирах в предишната си статия, не променя факта, че трябва да има начин сънародниците ни зад граница да могат да проверяват дали данните им са изтекли, както и всички да знаят какви са измеренията на теча. Само това, което сам научих за тази таблица по косвени сведения показва, че е въпрос на време докато се осмисли всичко и някои недобросъвестни наши съграждани не прибегнат до злоупотреби.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/popravka-napleaks/feed/ 4
НАП признава за 1% от изтеклите лични карти и изключва българите в чужбина от проверката https://yurukov.net/blog/2019/nap-nehae/ https://yurukov.net/blog/2019/nap-nehae/#comments Fri, 26 Jul 2019 12:47:21 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22409

Най-накрая НАП пусна справка, с която да проверим дали са позволили личните ни данни да изтекат в мрежата. Оставаме на страна, че им отне повече от седмица, а други услуги със същото ниво на информация се появиха 48 часа след теча. Предполагам, че са проверявали измеренията на проблема.

Проверката става на check.nra.bg и освен ЕГН изисква и мобилен телефон. Това, изглежда, е идеята им за някакво ниво на сигурност и защита на личната информация. Това обаче е абсурден метод, но явно единството, което им е хрумнало при липсата на електронна идентификация и сигурен начин администрацията да общува с нас. Както каза Божо, причината да я няма е, че вече три години проекта се бави.

Облаче ле бяло…

Друг проблем обаче е, че тази проверка може да се използва почти изцяло само от хора живеещи в България. За сънародниците ни зад граница е практически неприложима, тъй като може да нямат или да не могат да използват български номер където се намират. (Допълнение: от НАП обещаха да измислят нещо). А данните на хиляди българи зад граница могат да се намерят в теча. Освен декларациите на някои от тях, се вижда например, че са декларирали отказ от здравни права, както и социални и пенсионни плащания. На някои има целия им адрес в страната и в чужбина. Само в таблицата AEOI_OUT/I_NSSI_PENS_EU.csv има записи с ЕГН, име, местоживеене в чужбина с точност до пощенски код и друга информация за над 14 хиляди наши сънародници (*).

Тук съм показал къде се намират те. Виждаме, че почти всички са в Европа, което може да е заради спецификата на данните в конкретната таблица. Не съм включил около 100-тина с грешни пощенски кодове, както и още няколко хиляди, чиито точни адреси намерих. Всяка от тъмните точки показва до няколко стотин засегнати от #НАПЛийкс.

Интересното на тази карта е, че е навярно най-точната карта на концентрацията на емиграцията ни. Не съм показал точното местоположение от данните на тези записи (*). За целите на тази статия съм ги групирал по региони с радиус от 50 км.

НАП признава за 1% от личните карти

Дори в страната обаче проверката на НАП не е особено полезна. Това, което дава като информация е дали ЕГН-то ти присъства в теча или не. Нито дава представа какви са измеренията на проблема лично за теб, нито дава съвети.

Все пак след вълната от критика снощи, пуснаха няколко съвета днес като допълнение на списъка от сряда. В тях за пореден път обясняват, че всъщност нямало нужда да се сменят личните карти или друг повод за притеснение. В тях твърдят, че данните от личните карти на само 189 българи са станали публично достояние. Днес добавят, че поне 50-тина от тях са били вече уведомени за проблема.

В действителност, в базата данни виждаме десетки хиляди номера на лични карти и паспорти. Само в таблицата GAMON/PLAYER.csv се виждат 19420 български лични карти, които са издадени в последните 9 години и следователно би трябвало да са валидни. След проверка на няколко от тях се вижда, че има както невалидни, така и вече сменени.

Надявам се, че НАП са направили именно такава проверка и затова твърдят, че само 189 или под 1% от хората с изтекли номера на лични карти са в риск. Не се съмнявам, че ще отговорят така. Ако е вярно обаче, това означава, че цялата концепция на регистрирането в сайтовете за хазарт е сбъркана, щом над 99% от хората слагат невалидни данни. Всъщност, записите във въпросната таблица са над 45 хиляди и голяма част от другите са въвели измислени числа в полето за личната карта. Очевидно никой не проверява, за да са толкова сбъркани собствените им данни. Забелязват се и дузина номера на паспорти от Германия.

И к’во като ми пратиха SMS?

Номерът на заявката беше закрит от автора.

Тази седмица писах пуснах текст в Майко Мила за измеренията на проблема и какви мерки може да вземе всеки от нас. Общо взето – почти нищо не може да направим. Най-важното е това, което НАП също посочиха след статията ми – банки, мобилни оператори и други компании да са бдителни и да внимават в идентификацията на клиенти.

Това, което НАП обаче настояват е, че проблем с личните карти почти няма и хората в риск ще бъдат уведомени лично. В данните обаче виждаме друго. Затова бих препоръчал на всеки, който е въвеждал такава информация в сайтове за хазарт и все още е със същите лични документи, да се замисли.

За жалост, справката на НАП не изпълнява основната задача, за която следваше да бъде създадена. Въпреки всички съображения, които изтъкнах, другите „частни“ услуги правеха същото, а в случая на Биволъ – дори повече. За жалост, те са вече свалени. Проверката на НАП отговаря на въпроса дали данни са изтекли, но не и какво следва от това, което е същественото. Какви мерки могат да вземат хората? Дали домашния им адрес, доходите, роднините, заемите и/или договорите им са изтекли?

В този смисъл проверката пусната от НАП е малко повече от отбивана на номера, а доста хора, къде на шега – къде на сериозно се усъмниха, че НАП така не само събират телефонни номера, но има риск и тези данни да изтекат. Показателно е, че хората имат повече доверие на Биволъ и дори анонимни услуги, отколкото на Министерството на финансите. Нищо в това разследване или досегашната работа на институцията под ръководството на Горанов не ни кара да мислим различно.

Поправка 28 юли

В предишна версия на статията беше посочено, че в изтеклите данни се съдържат записи за около 100 хиляди българи живеещи в чужбина. След допълнителна проверка открих грешка в анализа. Повторни записи свеждат това число до малко над 14 хиляди.

Корекциите горе са отбелязани с (*). Картата местоположенията остава непроменена като структура, но броят българи на всяка точка е значително по-малък. Остават непроменени критиката и изводите на статията.

Повече за тази поправка и допълнителна информация съм публикувал в Поправка: българи в чужбина споменати в #НАПЛийкс. Извявам се за грешката.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/nap-nehae/feed/ 10