Тия дни изчетох доста от написаното за Баба Алино. Твърденията на кмета на Варна, на предишния кмет, на Радевките, на ДНСК, на инвеститора и купилите имоти. Хареса ми как Красен Николов и Димитър Николов са подредили хронологията в Медиапул, но знам, че повечето няма да си направят труда да прочетат извън лозунгите на купувачи и политици.

В понеделник говорих по Дарик за темата за незаконното строителство, нарушенията, прозрачността на документите и контрола. Също за риска за пореден път единният регистър по устройството на територията да не се случи и да не позволи прозрачността, която служебния кабинет заложи в проекта. Най-вече, че липсата на отворени данни и прозрачност пречи на комуникацията между институциите, което всъщност стои в голяма степен в корена на проблема с ония 100 декара Баба Алино. Че злоупотреби и чадър е имало – имало е, че полицията не е съдействала също е вярно, но е вярно и че измамата е успяла, защото отговорните институции не си говорят.

Говорих също, че е грешно да се смята, че банките правят някакви реални проверки и щом са дали ипотека значи, че всичко било наред. Отдавна говоря как имотния (не)пазар поставя под огромен риск банковата ни система и управлението на този риск е под всяка критика гледайки данните за заемите на БНБ. Тук липсата на прозрачност – особено за сградите без акт 16 и фалиралите фирми-бушони на инвеститори – пречи да се осъзнае колко рискови всъщност са инвестициите в имот.

Тук обаче се чудя за съвсем друго

Купувачите на тези жилища в комбина с инвеститора изглежда искат да съдят общината и държавата, че ще им бутат сградите. Учудва ме, защото вместо това следва да съдят точно инвеститора за измама, на каквото всъщност сме свидетели в момента. Мисленето обаче е, че „то незаконно, ама нали минаваше номер до сега, защо изведнъж стана проблем“ по същия начин както някой си хвърля боклука през прозореца години наред и става агресивен като му направят забележка. Щом са си платили на някого там, значи имат право независимо, че всичко е незаконно и са засегнали защитена местност.

При това доста други хора ги защитават, а в същото време крещят за скоростно събаряне на единственото жилище – макар и незаконно – на семейства в ромски махали. Единствената разлика, която виждам е, че в случая в Баба Алино става въпрос за милиони и чадъри много години назад във всякакви институции, а във втория – за социален, образователен и в немалка степен плод на ефективната сегрегация в обществото ни.

Та затова говоря, че трябва да внимаваме за червените флагове и хората със схема. На теб може да не ти пука, че някой заобикаля закон и наредби и укрива данъци за няколко процента печалба отгоре. Могъл – откраднал, нали? Какво обаче те кара да мислиш, че по същия начин няма прецака и теб? Дори толкова повече следва да си сигурен. Затова е добре да прилагаме здрав разум.

А за случая във Варна тепърва следва да разбираме фактите. По паниката на предходния кмет ми става ясно накъде ще излязат нещата, ако не се заметат под килима в премиерския кабинет. С тази прокуратура в този вид обаче не очаквам шанс за реални мерки дори да се подмени главния прокурор.

Полезно стълпновение

За само няколко дни по темата за незаконните имоти се изказа половината администрация. Хареса ми интервюто на бившия служебен министър Найденов. През час излизат отрязани снимки на разрешения и решения – дали са за строеж, дали за търпимост, дали за ПУП или изготвянето на такъв. Неизменно са придружени не само от твърдения на собственици, но и сносни обяснения на архитекти, юристи и чиновници какво значат.

Замислих се, че този поток на документи може да е искрено полезен. Липсва основно разбиране как протича процесът и какво значат отделните документи. След толкова години дълбане в темата аз също едва виждам повърхността. Според архитекти много в самата гилдия не разбират дори половината. Затова ми хрумна, че този скандал е възможност не само да се осветлят механизмите за подобни измами, пропуските в регулацията и оперативната работа на администрацията, но и да служи като средство за повишаване на общата култура поне на онези, които следят случая. И отново – разбирането не значи да приемаме проблемите, сложността и ограниченията на самата администрация, а да задаваме по-добри въпроси и да искаме промени с конкретика.

Трябва ли да има по-късно майчинство?

Не, но… има две ключови мерки, които трябва да въведат.

Първо, тук единствено им искат да вържат бюджета като орежат плащанията за втората година. С това се изчерпва мярката им. Никой не се сеща, че голяма причина за увеличените разходи е редовното вдигане на максималния осигурителен доход, нали? В интервюто споменава, че трябвало повече ясли и всъщност това бил фокуса, но реално не е. Държавата не строи ясли. Може да помогне като дари земя на общините и им делегира повече бюджети, но не ги строи сама.

Тук идва първото ключово нещо, което трябва да се случи. Проблемът е, че ще им е изключително неприятно на Радевите хора и почти сигурно ще стане само с кметовете, които прегънат крак пред шефа на кабинета на Радев или алтернативно вдигнат достатъчно шум в публичното пространство. Знаем много добре колко много земя има държавата и е с „отпаднала необходимост“. Повечето е по държавни фирми, доста от които тънат в схеми. Ако искат повече ясли, това е начина.

Важна подробност – това е дългосрочна инвестиция и първите ще заработят чак след 2-3 години и то ако се намери достатъчно персонал и най-вече ако махнат безсмисленото изискването за медицински сестри в яслите. Т.е. за децата, които сега се раждат ще има обещание за повече ясли. Може би…

Тук идва втората мярка. Ок – искате да кърпите бюджета без да режете заплатите си или тези на полицията, която ще ви пази от протести или на службите, които ще снасят информация на братушките или да режете договора с Боташ. Ако искате да намалите разходите за втората година, въвеждате това, което го има вече в много европейски държави – част от платеното родителство да се използва задължително от бащата. Не е нужно да е 50/50 както скандинавските държави – 6 месеца по избор от тези две години са достатъчни за начало. Тъкмо ще направите нещо, което е всъщност прогресивно, за да се отсрамите от избора на име за партията си.

Това ще има няколко ползи, но най-вече ще е стимул бащите да участваме повече (или въобще) в гледането на децата в ранна възраст. Не просто да им се караме или да ги водим като такси, а да им сменяме памперсите и да знаем кой всъщност е личният лекар и къде са им дрехите. По-конкретно – от двете години платен отпуск един родител да може да използва до 18 месеца, а ако другият родител не използва другите шест, те се губят. Може да ги използват заедно по едно и също време.

Доказано това води освен до изграждане на по-стабилни личности от тези деца, но и до по-стабилни семейства и по-малко разводи, което ще може да го пакетирате добре в консервативната си реторика. Отделно има изследвания, че дългосрочно води до подобрение на раждаемостта, защото със споделяне на отговорностите и стабилността семействата се решават на повече деца. Ключът към демографския проблем сме бащите, но за това друг път.

За финансовия аспект, който явно предимно занимава Радевите хора – поне в ранен етап мярката ще доведе до намаляване на разходите за бюджета докато мъжете се пречупим да обърнем внимание на тия деца. Ще трябва адаптация, но хем не сте орязали социалните, хем ще направите нещо полезно за демографията, хем ще имате повече пари за лимузини и МИГ-ове.

Тези две мерки биха били нещо, което ще подкрепя. Останалото изговорено от Николов е куха реторика замаскираща опита да се орежат социални придобивки, което просто няма да стане.

Иначе bTV явно са били информирани или са се сетили, че опита им за журналистика не е Радевоугодна и освен да сменят заглавието горе са изтрили и публикацията си във Facebook, където старото заглавие се пази. До края на деня други от Радевите вече говориха, че не планират намаляване на майчинските, а искали повече ясли. Как ще стане това обаче не става ясно та им давам свободно да използват моите предложения.

Преди четири седмици пуснах карта на свлачищата на България, тъй като намерих трите отделни карти на трите отделни държавни дружества за недостатъчно удобни. Потърсих информация за работата на тези фирми както много други хора покрай пропадналия път за Пампорово. Днес реших да обновя данните на картата и искам да ви покажа какво се е променило за този период. В статията от началото на май ще намерите подробно описание на картата, методологията и анализ на работата им през времето като брой свлачища, проверки и прочие. Картата с вече обновени данни към 31-ви май ще намерите в портала ми за отворени данни и визуализации.

За последните точно четири седмици открих, че са били добавени четири свлачища. Първото е в гр. Оряхово и е било открито през април. Първата проверка обаче е била възможна на 14-ти май и затова е добавено след като свалих данните на 2-ри май. Второто по пътя от Царево за Бродилово и е открито на 14-ти май. За последните над две седмици не му е правена оценка. Третото е по единствения път за село Дядовци от Ардино. Открито и изследвано веднага на 20-ти май. Не на последно място са добавили и свлачището по пътя за Пампорово. Като дата на откриване са сложили 1-ви май и е било изследвано веднъж на 5-ти май. Всички тези са отбелязани като активни.

Както споменах в предишната си статия, данните от тези регистри помагат да се разберат някои детайли относно работата на държавните фирми. Например, че през май са направили три изследвания на свлачища – по една оценка на всяка служба за целия месец. За сравнение през май месец за предходните две години са били направени съответно 7 и 8. Средният брой такива проверки за последните две години общо за цялата страна е 7.9 на месец.

Разбира се, този тип работа не е на конвейер и не следва да бъде. Механизмите да се поръчва, плаща и обследват свлачища не са съвсем публични, но явно не са по график. Отделно тези фирми имат доста друга работа свързана със становища и подготовка на застрояване на курорти и населени места. Забелязва се, че 25-те проверки на известни и нови свлачища за първите пет месеца от тази година са аналогични на активността им в последните три години. Преди това са били значително повече за същия период от годината – около 40, но може да има причини за това с липсата на специалисти. Както пресметнах преди месец обаче, с това темпо ще трябват поне 20 години, за да се изследват само известните вече свлачища.

Забелязах също, че две свлачища са отбелязани вече като активни в картата за актуалното състояние. В с. Гостун край Места и единственият път за с. Сливито от Ветрен. Първото е изследвано последно през 2021, а второто – преди шест месеца. Изглежда последното се следи по-често.

Ако сте се движили по Цариградско нощем в последната година няма начин да не сте видели новия билборд-екран на 4-ти км. 94 метровия хотел са си го инсталирали заедно с артистично осветление около самата сграда. Още от самото начало имаше оплаквания от живеещите непосредствено до сградата, както и от каращи по булеварда. Има добра причина чл. 16а от наредбата за рекламните обекти в София да забранява видео елементи като този, а в жилищните квартали като цяло да се ограничава светлинното замърсяване.

В последната година на няколко пъти съм се опитвал да разбера как това е било разрешено въобще. Тази седмица най-накрая получих отговор – не е. Незаконен е видео билборда. Има разрешения за поставяне на други рекламни надписи по сградата, но специално за това няма. Искам да благодаря на районния главен архитект Горанов, че е извършил проверката след сигнала ми. Сега топката е прехвърлена на главния архитект на София Недев. Мисля, че е вероятно да открие, че артистичното осветление също няма разрешение и не е в оригиналния проект. Същото беше при NV Tower на Г.М. Димитров, където правиха цяла дискотека всяка вечер докато не спряха преди две години след оплаквания на живущи и аналогична проверка.

Промоционално видео от рекламната агенция, която продава време на този билборд, услужливо показва защо не отговаря на изискванията по наредбата. Забранено е излъчването на видеоклипове или анимация, мигащи или движещи се светлини. Тук виждаме всичко изброено. Остава отворен въпроса защо местната администрация не е обърнала толкова време внимание на това нарушение, но все пак е добре, че откликват на този специално сигнал.

Допълнение

Уведомиха ме, че в общината тече проверка на билборда още преди сигнала ми. Очакваме развитие на случая.

Озеленяването

Поисках по ЗДОИ от общината и ДНСК още документи за тази сграда. Както се вижда ясно на място и от сателитните снимки, сградата няма практически никакво озеленяване. Няколко храста и ниски дървета отпред не отговарят на изискванията за озеленяване, но така или иначе не стигат за минимума от 40%, 25% от които са високи дървета.

ДНСК ми отказаха днес да ги предоставят въпреки, че конкретните документи следва да са публични по принцип както е при много други подобни. В следващите дни ще обжалвам решението им в съда, за да разберем как е било допуснато такава сграда да получи акт 16 без озеленяване. Очаквам отговора и на общината и ще действам по аналогичен начин.

Точно при кръстовището разкопаха улицата. Първо я блокираха изцяло, а от тогава е заградена на три места. Липсва сигнализация или знаци, липса регулиране на движението, липсва информация защо и до кога. Колите се разминават и изчакват както си знаят. Боклукчийските камиони имат проблем да минат въобще, а ровът не беше обезопасен отвътре и се рискуваше пропадане на пътя, тъй като коли минават буквално по ръба.

Интересното тук е, че разкопките са най-вероятно незаконни. Точно на това място липсва действащо в момента разрешение за т.н. благоустройство. Това значи, че могат да копаят и прокарват каквото им трябва, ако обещаят да оправят настилката. Както видяхме в случая с Артекс на няколко стотин метра от там, казачеството е покъртително и трябваше 3-4 ремонта на ремонта. Когато нямат разрешително, практика е да се копае набързо през почивните дни и никой не проверява. Точно това се случи и тук. Друга честа схема е да се разберат с Топлофикация или Софийска вода, които да си измислят авария, инвеститора да плати за някакъв ремонт, който така или иначе се налага и междувременно да си свърже сградата заобикаляйки всякакви изисквания и процес. В случая се видя, че Топлофикация ремонтира нещо, но нито бяха отбелязали на страницата си, че има планиран или извънреден ремонт на това място, нито има такава информация където и да е на страницата на общината. Като питах работниците на място дали е авария отговориха, че свързват Тинтява 80. Виждаше се ясно от изкопите включително.

Дупките вече се запълват и даже на места е плеснат малко асфалт. Ще видим колко време ще пропада. Важното в случая е, че нещата се правят отново по другия начин, което за всеки купувач би следвало е червен флаг. Не, че практиката, с която конкретния инвеститор стана известен не е достатъчен такъв. По-важното е защо подобни действия се позволяват и им се разминава. Като блокираха пътя на място имаше патрулка и полицаят сам се чудеше какво да прави. Нямали разрешение да блокират толкова централна за района улица.

Макар да става въпрос „само“ за ремонт, който почти блокира улицата за „само“ десетина дни, такива ще има много в бъдещите години докато построят сградите наоколо. По-важното е, че предвид колко е малка улицата, колко движение има сега и колко се очаква да се увеличи, дори без ремонти подобно блокиране ще е ежедневна практика в бъдеще. Достатъчно е една кола да спре на стопове „за 5 мин“ и опашката от коли ще стигне туловищата на Артекс. Вече го виждаме. Тинтява далеч не е специална или изключение, а просто пример, който мога да дам.

Разбира се, възможно е да има разрешение да копаят там по начина по който го направиха. Възможно е Топлофикация да са забравили специално този ремонт да отбележат на сайта си. Тогава въпросите са дори по-сериозни в посока общината, комисията по транспорта, общинската фирма и КАТ защо се позволява нещо такова, защо не е публично и обявено, защо няма контрол над липсата на сигнализация, обезопасяване и възстановяване след това. Ключова роля за това има районния кмет, който би следвало да контролира именно такива случаи, но опитът на квартала показва, че не може да очакваме нищо от него, особено когато става дума за незаконни строежи и едри инвеститори.

Според закона за вероизповеданията те са свободни и равноправни. Според същия закон източното православие е традиционно за България, но това в никакъв случай не му дава привилегии спрямо останалите. Също така, че изповядването на религия не може да бъде използвано за политически цели, срещу здравето и правата както на членовете им, така и на другите. Доста може да се каже за това как основните религии у нас нарушават това правило в чл. 7, особено що се отнася до публичното здраве и вмешателството в светското образование. Тук ще говорим за друго обаче.

Чл. 18 задължава Софийски градски съд да поддържа публичен регистър на вероизповеданията и юридическите лица свързани с тях. Такъв публичен регистър не може да бъде намерен на страницата на съда. Чл. 12 ал. 3 задължава дирекция към Министерски съвет да поддържа регистър на храмовете. Това е дирекция „Вероизповедания“ и има регистър, но както ще стане дума след малко, с него има проблеми. Чл. 21 посочва, че вероизповеданията имат право на имоти, но регистър на тези няма.

Тръгнах да се ровя в темата покрай картата ми за собствеността на имотите в България. Тогава бях шокиран, че голяма част от Рила е собственост на Българската православна църква. Затова започнах да събирам информация за собствеността им. Задачата се оказа доста трудоемка. Върнах се към нея наскоро след като припомних за защитените стари сгради на ул. Шишман в София, които БПЦ като съсобственик има намерение да събори и застрои с жилищни блокове.

Успях да събера информация за над 19 хиляди поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти собственост на всичките 71 регистрирани в България вероизповедания. За целта използвах комбинация от няколко източника – имотния и търговския регистър и кадастъра. Не използвах регистъра на храмовете поради простата причина, че 45% от съдържанието няма координати, а доста от останалите са грешни – например поставени върху улицата, а не сградата, където е офиса на фирма регистрирана като религия.

Методология

В събирането на данните и изготвянето на картата разчитам изцяло на публични източници. Доколкото се налагаше да изчиства голяма част от тях, както и да комбинирам данните по подходящ начин, възможно е да има грешки в представянето на информацията. Ако откриете такива, моля оставете коментар, за да ги оправя. Някои от поземлените имоти или обекти имат повече собственици и само един да е вероизповедание. Има случаи, в които са вписани взаимоотношения различни от собственост като договор за ползване. В доста случаи ще забележите, че на картата е отбелязан поземлен имот, а религиозна организация притежава само сграда или офис на това място. Затова когато натиснете върху някой имот ще намерите подробности за източника на информацията, какъв точно обект и за какви взаимоотношения става дума. Например, може църквата да няма собственост върху поземления имот, а само право на строеж и да притежава апартамент или сграда там.

Имотен регистър

Събрах над 100 справки за имотното състояние на юридически лица регистрирани като вероизповедания. Някои от тях купих, други ми бяха изпратени от други, които са търсели информация по темата. Имотния регистър е най-точният източник предвид, че е т.н. system of records що се отнася до собствеността. Не е без своите проблеми. Най-очевидния са липсващи или унищожени актове, за което стана въпрос наскоро и дори се стигна до уволнения.

Не е нужно да има злоупотреба обаче. Сериозна част от актовете не са налични, тъй като никога не са били вписвани. Това става обикновено при прехвърляне или продажба. Макар да има записи дори от 1960 г., за голяма част от имотите в картата ми няма да намерите нищо там. Най-големият проблем е, че въобще се налага да се плащат тези справки особено за юридически лица. Има проблем и с формата – получаваме PDF, който изписва всякакви актове и всички замесени лица в тях. Това е полезна информация, но първо се обработва трудно, второ получаваме доста записи като уреждане на сервитути. В крайна сметка намерих начин да обработя информацията и да отделя само онези имоти, които конкретната проверявана фирма притежава.

Търговски регистър

Откакто отвориха данните им е значително по-лесно да се сверява информацията. В случая използвах един от многото сайтове предлагащи такава услуга, тъй като показваше архивирани юридически лица с прекъсната дейност. Търсейки по класификация на икономическите дейности (КИД) 94.91 открих 3843 юридически лица. 79 са с прекратена дейност. Открих също 39 фирми, които имат цялостна или частична собственост друго юридическо лице, което е регистрирано като вероизповедание. Доколкото в данните на търговския регистър по принцип няма данни за собственост, може да използваме събраният така списък с ЕИК за следващите стъпки.

Всичко това би следвало да е налично заедно с много друга информация на страницата на Софийски градски съд. Или аз не мога да го намеря, или наистина не е публичен както е изискването по закон. Това означава, че трябва да минаваме през Търговския регистър, както аз направих или да искаме информацията по ЗДОИ, от което чакам отговор от тях. Тази публичност е несъмнено важна за обществото. Така например разбрах, че преди 17 години собствениците на Артекс са участвали в основаването на строителна фирма в Габрово заедно с евангелистична църква.

Кадастър

Тук получаваме информация по няколко направления. В отворените данни на кадастъра намираме списък със собствеността на имотите. Коментирах вече проблемите с точността на тези данни. Знаем най-малкото, че вероятно не са актуални заради спецификите на вписването и липсата на свързаност между държавните регистри. Взимайки списъка с ЕИК номера, за които знаем, че са на вероизповедания, получаваме списък с имоти, за които кадастъра знае, че са тяхна собственост. Проблемът тук е, че за доста записи в кадастъра ЕИК номерата са объркани или са случайни, особено когато става дума за актове от преди повече от 20 години.

Отделно, в описанието на всеки имот има информация за вид собственост и тям е отбелязано когато е на „частна религиозна организация“. Може да използваме това категоризиране, за да съберем още имоти, които по една или друга причина не са намерени директно през ЕИК. Тук е важно да се повтори, че така получаваме информация не само за поземлени имоти, но и за сгради, магазини, офиси и жилища. Също така получаваме известната на кадастъра собственост за всякакви лица – не само търсените.

На последно място, взимам имотите отбелязани, че са на частни религиозни организации в кадастъра, взимам имената на юридически лица, за които кадастъра знае, че са собственици на имота. Изчистих тези, които видимо не са религиозни организации, а съсобственици или имат някакви други взаимоотношения. След това намерих всички имоти, които са собственост на фирми с точно тези имена. Правя това, защото както споменах има грешки с ЕИК номерата в кадастъра. Има обаче и грешки в изписването на името и това е просто защото се подава грешна информация. Този подход ми позволи да намеря още няколко стотин, за които нито има данни в имотния регистър, нито самия кадастър беше отбелязал че е на религиозна организация.

Един голям проблем тук е, че много села не са въведени в кадастъра. Стотици църкви в тези села не намират място на картата ми, тъй като просто не съществуват в кадастъра. Липсата на кадастриален идентификатор значи, че е практически невъзможно да бъдат намерени в имотния регистър дори да има информация за собственостт там.

Храмовете

Както споменах по-горе, не използвах този източник за търсене на имоти. Първо, координатите в регистъра или липсват, или са грешни за много от храмовете. Второ, това, че църква е в парк, не значи, че поземленият имот е на църквата. Възможно да е само сградата. Това обаче изисква да имам точни координати, за да открия полигоните на обекта. Все пак, добавих всички известни храмове на картата, за да може да съпоставяте информацията събирана от Министерски съвет, имотите и какво виждате на място.

Това, което получих от този регистър обаче е списъка вероизповеданията. Намира се във файл с номенклатурите. Впрочем сайта на дирекцията беше паднал за две седмици, но използвах архивно копие, което пазя. Този списък не може да замести регистъра задължение на СГС, тъй като липсват много детайли.

Категоризация по вероизповедания

Това, което ми се щеше да направя, е да категоризирам имотите по собственост. Например – БПЦ, Мюфтийство, Религиозната общност на евреите в България и всички останали. Липсата на регистър на вероизповеданията и свързаните с тях юридически лица обаче ме остави да гадая по имената кое към коя спада. Опитах се да ги категоризирам на ръка, но осъзнах, че това има потенциал за много грешки и ще направи визуализацията твърде неточна за това, което се опитвам да постигна. Затова направих картата с фокус по-скоро върху източника на информацията. Ако и когато бъде публикуван или ми предоставят по ЗДОИ задължителния по закон регистър, ще допълня картата с филтри.

Представяне на данните

Комбинирайки цялата тази информация създадох карта на имотите на всички вероизповедания в България. За да е по-прегледна при разглеждайки големи площи като области или цялата страна, показвам в началото с шестограми къде има най-много такава собственост. При увеличение на ниво град вече се виждат отделните поземлени имоти. Колкото по-тъмен е цветът на шестограмите или имотите, толкова повече територия е на религиозни организации в първия случай или толкова по-надеждна е информацията. Например, справка в имотния регистър е по-надеждно от косвените данни в кадастъра.

Когато натиснете на някой поземлен имот ще видите данни за него, както и каква информация за какви обекти в него или самия него съм намерил. Понякога има еднакви записи както от имотния регистър, така и в кадастъра, защото съм засякъл, че юридическото лице е по КИД 94.91.

Горе вляво има бутон за добавяне на всички известни храмове на картата. Работи само когато се увеличили на ниво град и виждате отделни парцели. Ако натиснете някой маркер ще видите името и вида на църквата или джамията или каквото е, името на вероизповеданието и съобщеното ѝ състояние. С другия бутон над него може да смените на сателитни снимки на мястото.

Картата може да разгледате тук или на цял екран.

От картата виждаме няколко интересни неща. Първо, тук виждаме набралата известност сграда по Шишман отчасти собственост на настоятелството на Ал. Невски. За това разбираме както от имотния регистър, така и от проверка в данните на кадастъра след справка в търговския регистър за ЕИК. В съседство виждаме обаче апартамент собственост на църква, цяла сграда собственост на софийската митрополия, още един парцел със сграда собственост на друга църква, 18 апартамента възстановени от нотариален акт от 1981 на синода и още два парцела и обекти на евангелистична църква.

На тази снимка е илюстрирано това, което описах в методологията. На картата ще видите отбелязан цял парк – в случая този на ул. Опълченска в София, а в детайлите се вижда, че има собственост само на един обект – в случая църква.

Виждаме и доста големи масиви из България. Голяма част от Рила, заради която започнах всичко това, както и земите около Бачково, Орехово, Сатовча, Мелник, Чепеларе, Сливен и Бургас. Има още много други из страната, но тези ми направиха най-голямо впечатление.

На следващата снимка виждаме индикация защо за още много имоти нямаме данни. Това е центъра на София. Виждаме Невски и Св. София вдясно и джамията и снагогата горе вляво. Виждат се обаче няколко православни църки, които не са отбелязани, включително Св. Петка и руската църква. Виждат се два молитвени домове на евангелисти и адвентисти, за които не намирам данни за собственост никъде. За сметка на това виждаме премного апартаменти и офиси пръснати из града и собственост на вероизповедания.

Допълнение

След обратна връзка в Linkedin добавих легенда за цветовете. При изгледа на отделни имоти, какъвто виждате горе, показва източника на информацията. Собствеността е най-сигурна от имотния регистър и затова е с най-тъмен цвят. При общия изглед където картата е разчертана на шестоъгълници легендата показва до колко декара имоти са отбелязани на картата на това място. На места са над десет хиляди сумарно, но съм оставил най-тъмния цвят за всичко над две хиляди. Както описах по-горе, отбелязан на картата поземлен имот не значи, че самият той е собственост на юридическо лица на вероизповедание. Възможно е само сграда или офис на това място да са техни.

На снимките долу виждате двата вида легенди. Сменят се при увеличаване и намаление на картата. Първо виждаме района около Велико Търново. На втората виждаме с. Орешак, където се виждат имоти открити чрез всички видове източници.

Липса на прозрачност

Целта на тази карта, както и всички останали, които съм правил, е да разберем по-добре какво е положението. Даряват се стотици милиони в публични средства, имоти и преки дарения към вероизповеданията. Това е добре и така следва да бъде. Дали следва да се дават публични средства и имоти и какъв да е механизма е въпрос на дебат, който изглежда не сме готови да проведем. Следва ли да даряваме общинска земя за църкви отнемайки място за игра на децата, какъвто е случая в Изгрев, София, при условие, че БПЦ има множество имоти, които пустеят, но не се дават за детски градини и други социални функции? Правейки стъпка назад обаче, има доста противоречиви данни за това колко религиозни са българите и какво разбираме под религиозност. Преди девет години писах за това с импровизирано изследване. Изглежда БПЦ специално се притесняват да се отвори такъв дебат, за да не се окаже, че ще пресъхнат субсидиите и даренията, тъй като за разлика от немците много малко българи биха искали да им се взимат 8-9% от заплата и да се дават на местния свещеник.

От другата страна притеснения будят действията на редица вероизповедания и особено БПЦ с безотчетната си дейност. Доколкото следва да декларират печалби от наеми и търговия и да плащат данъци за тях, журналистически разследвания показват, че това практически не се случва. Имотите имат огромна роля в това и съществуват съмнения, че са инструмент за пране на тъмни капитали. На този фон постоянно се въртят каси и кампании за дарения за ремонт и строеж на църкви, които после заедно с общински имоти да бъдат прехвърляни синода. Имоти, които са били паркове и градинки, а биха могли да бъдат градини и училища.

Липсата на прозрачност кои юридически лица могат да си спестяват данъци и да остават необезпокоявани от регулаторите е повече от притеснителна. Затвореният с цел приход за хазната имотен регистър освен, че не позволява да разкрием измеренията на проблемите и вероятно злоупотребите в Агенцията по вписванията, пречи да видим кои имоти се управляват от тези лица. Вместо да се отвори повече, имотният регистър беше наскоро още повече ограничен със зле прикритата цел да попречи именно на журналистически разследвания.

Фасадна вяра

В този контекст всички вопли специално на БПЦ срещу Sofia Pride, срещу конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие в комбина на съветниците на Радев, срещу светското образование чрез въвеждането на нещо, което ефективно си е вероучение – всички тези са изглежда са само шум за отклонение на вниманието от същинската дейност на синода – да е най-голямата агенция за недвижими имоти в България.

Не виждам никакви сигнали от патриарха нещо от това, от ролексите и скъпите коли да се промени. Не виждам инициативи от тях за подпомагане на болни, гладни, уязвими, зависими, на строежа на градини и училища. Не виждам каквото и да е усилие от няколкото традиционни за държавата изповедания да дадат отпор на външни капитали финансиращи откровени секти експлоатиращи уязвими групи в обществото ни. Не виждам усилия, визия или дори интерес у висшия клир за връщане на доверието у вярващите в искреността на каквото и да е излизащо от устата на митрополитите.

А това доверие е крайно важно. Има хора, които имат нужда от вяра и някаква форма на организирана религия. В това няма нищо лошо. Липсата на доверие и деструктивната роля, която БПЦ специално има за правата, образованието и дори здравето на хората неизменно кара много да търсят тази вяра в първият, която им обърне повече внимание. За съжаление, нашумяха случаи, а и доста от нас имат познати, за които това не е свършвало въобще добре. Това в допълнение на опитите за политическо и социално влияние.

С действията си и в известен смисъл отказа от основната си мисия БПЦ като най-масовата у нас религия има косвена вина за всичко това. Щом настояват да се занимават предимно с имотите си, значи следва и ние да се вгледаме в тях.

Затова, както правя обикновено, седнах да направя карта, която да показва реалните данни на ограниченията на въздушното пространство. Доколкото има готови професионални инструменти за представяне на специализирания формат, целта ми беше по-скоро да направя карта, която да ни позволи да оценим работата на дирекцията и най-вече исканията за такива ограничения. Картата няма за цел да е отправна точка и всеки следва да сверява с официалната страница на ГД ГВА.

Методология и условности

Този път реших да направя картата на английски заради съдържанието на повечето полета във формата. Само текстовото описание на ограничението е на български, което намирам за странно в случая. Добавих филтри по тип ограничение и към тях добавих зоните над 50м. около летищата. Така може да се изключват категории като натиснете на легендата. При натискане където и да е се отваря информация за всички ограничения на това място спрямо филтрите. Така разбираме какво е естеството на ограниченията. Повечето са изискване за уведомяване или искане на разрешение в определен период преди полета. Има лице за контакт и други параметри. С бутоните горе вляво може да сменяте картата на сателитна снимка както и да я фокусирате върху местоположението си.

Направих така, че картата да зарежда всеки ден информацията за ограниченията, ако има нова такава. Докато я правих забелязах, че са обновили файла междувременно – на 15 и 18-ти май. Затова ми хрумна да заредя всички публични промени в последните години. Има 21 такива от май 2023-та насам. Преди това не са публикували JSON файла, а са разчитали на въпросната индикативна карта. Тя обаче няма историческа справка. Затова нямаме данните за зоната, например, около игрището, където Борисов риташе мачле край ресторанта на Сталийски.

19 от тези архива с ограничения добавих на картата. Може да се покажат с бутона горе вляво за филтър и после да се избере дата от менюто. Архивите от май и юни 2023-та, за съжаление, са неизползваеми. Както виждате долу, при създаването им са объркали географския формат на полигоните. Можех да ги оправя, но тогава ще трябва да правят твърде много предположения и се губи смисълът.

Това, което са добавяли тогава обаче в последствие е въведено все пак във валидни ограничения и ги виждаме в следващите архиви. Някои от зоните са изтривани и въвеждани наново. Ако натиснете на някоя от тях ще видите кога са първо въведени и кога са изтрити. Някои от тях обаче е да са въведени наново на по-късен етап и на същото място да е имало друга зона дори със същия идентификатор, макар с различни параметри. На доста от зоните пиша, че са въведени най-късно през 2023-та, тъй като нямам по-стари данни.

Хеликоптерните площадки

Както споменах в предишната си статия, към този момент има 20 площадки за медицински хеликоптери в болници из цяла България. На интерактивната карта на ГД ГВА няма ограничения за дронове на никоя от тях. В официалния JSON файл обаче има за 12 от тях. Тези без ограничения са:

• УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора
• МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ и МБАЛ „Свети Иван Рилски“ в Габрово
• МБАЛ „Света Петка“ във Видин
• МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в Сливен
• МБАЛ „Сърце и Мозък“ в Плевен
• МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД в Смолян
• МБАЛ „Хасково“

Всички тези са добавени в списъка на дирекцията след средата на 2025-та. Повечето от ограниченията за останалите 12 са добавени през 2024-та и преди запитването ми до ГД ГВА през 2025-та защо не се виждат такива на картата. Интересното тук е, че тогава те не ми отговориха, че всъщност има ограничения и картата е само индикативна. Вместо това ми отговориха, че все още се работи по процеса и всъщност не било задължително да има ограничения за дронове.

Особености на ограниченията

Моята интерактивна карта може да разгледате тук или на нов екран.

По нея може да направим няколко интересни наблюдения. В Тракия между Сливен и София, както и в северозападна България на запад от Плевен се виждат множество ограничителни зони свързани с площадки за борба с градушките. Друг пример са ограниченията около Росенец обхващащи почти целия полуостров, но без резиденцията на Доган.

Като друг пример виждате ограничения въведени между 8-ми и 15-ти май от земята до 305 метра за дронове по пътя между Бургас и Велико Търново и Пловдив и София. Това изглежда са ограничения свързани с провеждането на Giro d’Italia по това време. Тогава имаше доста хеликоптери отразяващи събитието и явно целта е била да се пазят те от дронове на зрителите.

По същото време се забелязва и добавено ограничение в Лозенец и Изгрев. Те съвпадат с Руското посолство, Руското търговско представителство и Руското училище в Лозенец и са в категория чувствителни обекти. Махнати са на на 18-ти май и не откривам публична информация защо. На същата карта виждате ограниченията около посолствата на Израел и САЩ в категория „чужда територия“. Такива обаче няма около руското, немското и другите посолства в района. Виждаме ограничения за „чувствителни обекти“ около комплекса на НСС и МВнР

Виждаме също ограничение ERM2 в Лозенец на границата на Борисовата градина. Там се намира намира подстанция Рила. Стана известна след спирането на тока в целия център на София по време на масовите протести през декември 2025-та. Тогава имаше обосновани предположения за умишлен саботаж. Интересно е, че ограниченията за дронове на това място до 120 м. е въведено четири месеца по-рано – през август.

На картата може да се видят още доста такива зони. Повечето са свързани с летища, военни или други държавни обекти. Има няколко в категория природни обекти, макар да се броят на пръсти. Един такъв е целият язовир Бели Искър. По някаква причина са добавили пречиствателните станции Бистрица, Панчерево и Кубратово в тази категория. Изглежда категорията не се отнася до опазване на защитени природни зони от шум, а на инфраструктура.

Какво друго интересно забелязвате в данните?

Много журналисти и организации се обявиха срещу промяната, защото не беше доказан какъвто и да е възпиращ ефект срещу имотните измами, но за сметка на това съвсем ясно затрудняваше значително журналистическите разследвания. Това, всъщност, пролича като най-ярката цел на тази промяна, особено предвид историята и работата на бившия общински съветник от ГЕРБ, няколкото разследвания за корупция сред съпартийците му и данните за възможното разпродаване на 4400 държавни имота, за което писах. Именно, защото ми беше полезен инструмент за няколко материала поместени тук, описах моите резерви спрямо текста и заедно с препратка към критичните становища на юристи. Общественото обсъждане и с какви аргументи са излезли вносителите все още може да се намери на страницата на кабинета.

Проба, 1, 2, 3… месеца

Все пак, промяната беше подписана и влезе в сила на 15-ти януари. Реших да пробвам как работи „новия режим“ месец по-късно. Не го направих веднага, защото исках да дам време на и без това претоварената Агенция по вписванията да намери начин да приложи новите правила, особено предвид, че създават много повече работа на съдиите по вписванията. Междувременно журналисти се оплакаха, че изпитват трудности да получават информация.

На 13-ти февруари исках незаверен препис на нотариалният акт, с който министърът в оставка Георгиев е дарил апартамент на съпругата си. Трябваше ми за друг материал, който пиша. Именно това писах в причините да търся препис – за журналистическо разследване. Доколкото няколко елемента като имена, дати и от скоро – оценка на имота са достъпни през портала на Имотния регистър, в нотариалните актове има много детайли, които са важни и в отделни случаи сочат към потенциална корупция, укриване на доходи, фиктивни прехвърляния и прочие. Платих таксата от 2.5 лв. и зачаках.

Още на следващия ден получих отговор, че имат нужда от повече информация. Първо – трябва да уточня точно за кое лице упоменато в акта имам интерес в разследването си, второ – повече подробности за самото разследване, както и доказателство, че съм журналист. Предоставих информацията както бяха инструкциите, описах, че не работя в никоя медия, но имам блог и статии се поместват в други медии. Отговор не последва. Питах няколко пъти за състоянието и след месец се сетих да звънна. Оказа се, че преписката е затворена и пряко на инструкциите просто да им пиша, трябвало да подам ново заявление.

Подадох ново заявление със същата информация и платих пак 2.5 лв. за преписката. Още на следващия ден ми казаха, че задължително трябва да предоставя журналистическа карта. Такава нямам. Всъщност, такъв официален документ не съществува по принцип. Затова си направих собствена с ChatGPT. Би била фалшификат, ако се представях за журналист от Капитал или БТА или член на някой съюз, но не това правя аз. Съвсем оригинална си е за проекта ми GovAlert. Няма нормативна дефиниция какво е журналистическа карта или изискване да е обвързана с организация с определена дейност или въобще регистрирана организация. В този смисъл журналистическата карта е толкова валидна, колко институциите решат да я припознаят.

И да, на картата пише „Репулика България“. Според ChatGPT така се изписва на печат и реших да го оставя да видя дали някой ще забележи от агенцията. Този път вече знаех, че трябва да подам ново заявление, а не да чакам. Копирах всичко до тук, добавих картата и след няколко часа получих преписката.

В миналото не се е налагало да предоставям такава информация, особено не и да обяснявам в кое лице или фирма се вглеждам и каква е целта на разследването ми. Към момента, в който получих нотариалният акт, Георгиев вече не беше министър. Дори преди това не мога да твърдя, че е упражнявал натиск да не бъде предоставена информация или че е бил изрично уведомен. С промените обаче има такава възможност от ръководната си позиция, но нямам причини да смятам, че се възползвал.

Това в известен смисъл е дори по-лошо – този утежнен процес е вече новият „нормален“ и по дизайн е направен да работи точно така. Той и други в кабинета се оправдаваха, че нямало всъщност да се пречи на журналистическите разследвания. Оказва се, че съвсем не е така и станах свидетел. Съдиите по вписванията са натоварени с нелеката задача да преценяват дали журналисти могат да разследват министри и магистрати, както и да бъдат между чука и наковалнята между общественото мнение и нужда от прозрачност и схемите на политици и икономически интереси.

С други думи, тестът ми на „новия режим“ не откри нарочното вмешателство станало възможно с новия текст на правилника, а новото базовото ниво на влошена прозрачност и затруднено разследване на корупция.

Впрочем, както е по същия правилник можех да си върна таксите за неизпълнените заявления. Попълва се този формуляр с извлечение от плащането. Пратих го през ССЕВ на 13-ти март отново като проба дали работи процесът. Едната такса получих месец по-късно – на 17-ти април, а другата преди седмица на 8-ми май.

Исканията и отказите за преписки

Междувременно, исках по ЗДОИ от Агенцията по вписванията данните за всички заявки по преписки по чл. 51 за последните 16 години. Тъй като е имало промени в правилата междувременно, особено обсъжданото тук, исках справката е по новия смисъл на правилника, т.е. предоставиха ми отделно заверени по ал. 1 и незаверени по ал. 3 и отделно незаверени по ал. 1. Общо данните показват 4.8 милиона заявки за цялата страна от 2010 г. до март 2026-та. 85% от тях или 4 милиона са незаверени преписи по чл. 51, ал. 1. На 2.14% от тях е отказано. 25% от всички искания за страната или 1.15 млн. са били в София

На графиката долу виждате как се увеличават през времето. От разговори с адвокати, най-общо казано може да се каже, че в синьо виждате справките поискани по служебен път от институции, както и в последните два месеца от журналисти. В червено са исканията за преписки от бъдещи купувачи и други лица чрез адвокати, брокери и частни съдебни изпълнители. Вижда се, че заверените остават почти константа през последните две години и почти няма промяна в последните два месеца.

Тук интересна е разбивката по брой одобрени, т.е. кога териториалните звена на Агенцията по вписванията е преценявала, че може да предостави документи. Тук виждате в синьо границите, в които са се движили одобренията между 2010 и 2024 включително – 97 до 100%. В жълто показвам 2025-та, която минава през същата зона, макар след изказванията на Георгиев да се вижда отчетливо намаление. В началото на 2026-та виждаме обаче драстичен спад до под 95%. Графиката отбелязва нивото преди 15-ти януари, когато влизат в сила промените, както и след него.

Незаверените преписи по ал. 1, които са значително повече, показва аналогичен спад. В червено се вижда как след въвеждането на промените одобрените преписи намаляват с почти 4 процентни точки средно за страната и остават под миниума за последните 15 години.

Показвам тези графики с 94 до 100% във вертикалната скала, за да се виждат по-ясно разликите. В действителност, ефектът е доста малък, както се вижда на коригираната графика долу. Това е защото журналистите търсещи такива данни са сравнително малко и както показах в началото, дори да не откажат информация, процесът е много затруднен и се разкрива на институциите и понякога самите разследвани лица информация за разследването докато още тече.

Разглеждайки данните по териториални дирекции забелязвам някои аномалии. Има доста ниски нива на одобрение като в Асеновград, Монтана, Трън, Елин Пелин и Плевен. Някои от тях имат по 94% одобрение, а други – под 80%. При някои като Елин Пелин одобренията спадат наполовина през летните месеци, а други като Хасково и Разлог и Монтана – в началото на годината. При повечето от тях обаче причините са, че имат твърде малко заявления по принцип и дори няколко отказа се отразяват значително

Най-голяма аномалия има обаче в Благоевград. Споменах ги изрично покрай данните на НСИ за застрояването, защото имаше аномалия и там. При преписките на нотариални актове се забелязва огромен брой откази – в пъти повече като дял от цялата страна. При това не виждаме това в определени месеци, а изглежда става дума за редовна практика.

Тук виждате, че вече съм сложил вертикалната скала от 0 до 100%, защото за разлика от горната, диапазонът на одобрения през последните 15 години се движи от 65 до 100% при първата хипотеза. Към края на 2025-та са одобрявали едва едно от четири заявления на моменти. В началото на тази интересно, но има скок в одобренията след 15-ти януари. След това обаче пак пада под 50%.

При незаверените преписи по ал. 1 – мнозинството от исканията, положението е една идея по-добре, макар отново значително по-зле от цялата страна. Особено през август виждаме спад до 50-65% одобрение. Интересното е, че отново обратно на останалата част от страната, в първите месеци на тази година няма драстичен спад и нивата на одобрение се движат в рамките на нормалното конкретно за Благоевград.

Не виждам нищо, което дори се доближава до този тип на работа в която и да е териториална дирекция в страната. Нямам представа на какво се дължи това и не смея да спекулирам. Може да отговорят единствено служителите.

Предупрежденията бяха точни

В публичното пространство като единствена причина за тези промени се тиражираше желанието на бившия вече министър Георгиев да пресече имотните измами. Доколкото съществуваше теоретична възможност това да се случи с искане наслуки на извадки от нотариални актове с цел откриване на уязвими жертви, аз и много други предупредихме, че тезата на министъра е абсурдна. Първо не бяха показани доказателства това да се е случвало някога, а още повече да се е превръщало в системен проблем, второ за да сработи трябва масово искане на извадки, което би следвало да се засече в съответната служба, ако изпълняват задълженията си по наредба, трето, собствениците ще знаят, че някой е искал извадка и четвърто и най-важно – нищо от това и фактическата измама не е възможна без участието на адвокати и корумпирани нотариуси. Именно това видяхме при няколко такива схеми, особено тази от последната седмица. Нищо от промените не пречи на тази категория хора да имат неограничен достъп до същите документи.

Като контрааргумент посочихме, че свободният достъп сега се използва масово за сверяване на предоставени документи от продавачи на имоти и строителни компании. Това предотвратява имотни измами, особено когато става дума за тежести или особени клаузи в нотариалните актове. Сравнително чести са тези при инвеститорите в нови сгради и продажбата на стари къщи и апартаменти. Виждаме от данните колко често се искат незаверени преписи. Промените ефективно влошават този важен за купувачите инструмент и всъщност така Георгиев помага на имотната мафия

В аргументацията на промените се посочва още нещо – правото на неприкосновеност на хората. Т.е. да не се разкриват детайли от частния им живот и конкретно какво пише като условия и детайли в актовете. Този аргумент има повече смисъл и засяга баланса между личните данни като договори и собственост и публичния интерес като предотвратяване на имотни и журналистически разследвания за корупция и пране на пари. Този баланс е уреден на редица места в закона, включително в Закона за достъп до обществена информация. В стария режим на вписванията има допълнителни защити за това, че се документира кой е имал достъп до преписките, има задължение да не се разпространяват личните данни отвъд целите на разследването и прочие.

В този смисъл в опита ми да взема препис на нотариалния акт на бившия министър, данните от самата агенция и същността на аргументите за промените прозира ясно това, за което предупреждавахме преди година – целта винаги е била блокиране или най-малкото затрудняване възможността за разследване на имотното състояние и подкупите в натура на политици, магистрати и свързани с тях лица.

Затова призовавам да бъде върната старата версия на правилника. Подобрение би било дори да се включи, че данните за собствеността и оценката на прехвърлянето, както и история на актовете към имот се публикуват като отворени данни по подобие на това, което прави кадастъра. Разбира се, това следва да става с кодирани лични данни също както се прави сега от кадастъра и търговския регистър. Дори следва да използват същия алгоритъм и кодове, за да може да се свързват уникалните хешове заместващи ЕГН-тата.

Това би помогнало на прозрачността и разследванията както за имотни измами, така и за корупция – нещо, за което този кабинет неспирно повтаря, че ще започне да бори. Ще е възможност също да докажат, че ще възпират лобизма и схемите от управлението на ГЕРБ и всичко това само с една министерска заповед.

От около 2000-те, за които говори БОЕЦ, открих къде са 8. Виждате ги на картата ориентировъчно. Беше ми интересно дали ще изскочи нещо. За съжаление, липсват голяма част от старите записи като описание в публичната част на кадастъра. Не споделям точните идентификатори нарочно.

Писах за данните на кадастъра, когато ги публикуваха, както и за проблемите, които виждам в тях и защо все пак са изключително важен инструмент. На страницата на БОЕЦ може да проследите развитието на историята с одита и изгубените нотариални актове.

Преди две години българската държава закупи първият си медицински хеликоптер. От тогава насам ги виждаме да прелитат редовно над големите градове и шумно в медиите се обявяват на кой спешен случай е било помогнато. Това, което се пропуска е, че въпросните хеликоптери се използват не по предназначение – да спасяват хора директно на мястото на инцидента, а като линейки между болниците. Също, че програмата закъснява значително със само половината машини купени, неизградени бази и отново рискуваме да загубим финансиране от 50 млн. евро.

За неефективността на сегашната ситуацията може да прочетете подробно в статията на Свободна Европа. Преди две години забелязах един значително по-дребен от описаното от тях детайл и го следя от тогава.

На страницата на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация ще намерим списък с всички хеликоптерни площадки използвани от тази система. През януари бившият министър Караджов се похвалил, че са вече 18, а през март виждаме добавени още две – в Смолян и в Хасково. 9 от площадките са регистрирани преди повече от година, а едната в Русе беше спряна за известно време средата на миналата година. На картата долу ги виждате всички към днешна дата.

Нещо, което забелязах при пускането на първите хеликоптери в началото на 2024-та е, че на картата с ограниченията за летене на дронове на ГД ГВА няма ограничение за тези нови площадки за медицински хеликоптери. Има такива за други частни площадки, като тази на сградата Милениум в София, но не и на медицинската в съседство. През април 2024-та исках информация по ЗДОИ и ми отговориха, че е много сложно и всеки момент ще стане.

Миналата година през юли описах как все още няма такива ограничения за дронове, но тогава ми отговориха, че имало забавяне и но всъщност не пречило, че няма такова ограничение и нямало изискване за ограничение, за да могат да се използват площадките.

Към днешна дата площадките са вече 20 и само една има такова ограничение и то е от отдавна, тъй като площадката е регистрирана през 2022-ра. Нито една от първите въведени през 2024-та, за които ми казаха, че „всеки момент“ ще бъдат нанесени ограничения, няма такова две години по-късно. Извадки от картата на ГД ГВА към май 2026-та виждате в тази галерия:

Това е малък детайл около сагата с хеликоптерите, но предвид нездравия интерес на някои медии към тежки инциденти и катастрофи, нямам съмнение, че ще се сблъскаме със ситуация, в която дронове на папараци ще поставят в опасност медицинския персонал и пациентите. Доколкото тези ограничителни зони са инструкция определено са по-добра такава от сегашната ситуация „ами внимавайте“. Като цяло липсата на такива при условие, че признаха, че са нужни, добавя още един щрих към общата дезорганизация и забавяне на процеса и въздушното (не)спасяване в България.

Поправка

След публикуването на тази статия в Bluesky @dhardestbattles.bsky.social ми отбеляза, че картата на страницата на ГД ГВА е грешна. Наистина, под нея пише, че е индикативна и следва да се гледа json файла, но се оказва, че всъщност няма нищо общо и изглежда не е обновявана от години. В момента правя нова карта, която директно да използва предоставените данни и ще пусна отделна статия-опровержение.

Всички сгради на картата са на база такива документи или на нанесените вече скици в слоевете Застрояване в портала на общината. Обясних подробно процеса и отговорих на критиките за тази методология.

Зеленина в рекламите, бетон в експлоатация

Излиза обаче още доста информация. Особено, ако обръщате повече внимание на темата, ще бъдете залети в социалните мрежи от реклами на нови проекти за сгради. Всички са плувнали в зеленина, с обещания за чист въздух, широки пространства и природа наоколо. Разбира се, практически никога реалността не наподобява тези картинки. Често си личи още от рано, например при снимките пуснати от кмета на Младост.

В някои случаи обаче чрез такива реклами научаваме за плановете на инвеститори за големи проекти, за които не само няма още разрешение за строеж, но не е искано промяна на ПУП дори или задействан какъвто и да е процес. Някои са по-скоро мечти, а други е ясно че ще се осъществят под някаква форма. Причини за това може да бъде собствеността на имота, зонирането в ОУП, както и връзките им в политически и съдебен контекст.

Тези планове се публикуват най-често с цел предварителна продажба. Това всъщност е забранено, но както много други неща в установената практика на строителството в България, просто формално се оформя по различен начин и регулаторите спят. В други случаи обаче – какъвто ще видим тук – целта е с помощта на платено съдържание и имотни инфлуенсъри да се масажира общественото мнение, за да се намали отпорът при искането за промяна на ПУП и разрешение за строеж в условията на повишена прозрачност. Важно е да поставяме такива планове в контекст, за да оценяваме ефекта на вече течащи проекти, както и като антидот на купеното влияние.

С тази цел добавих нова категория в 3D картата – проекти въведени само по картинки. За тези липсват скици, искания за ПУП или какъвто и да е процес в Столична община или СОС. По редица причини обаче имам достатъчно основания да смятам, че ще се случва в тези или аналогични параметри. Тук ще дам три примера и описвам защо съм ги добавил. По подразбиране са скрити на картата, но може да се покажат като отворите филтрите горе вляво и изберете категория „Само картинки“. Оцветил съм ги в златен цвят като компенсация за архитектите, които все негодуват колко грозни съм направил „следващите им зелени бижута“.

Залез над Дубайбад

В квартал Дианабад, район Изгрев където метрото пресича ул. Тинтява се е сгушил огромен комплекс, който почти две години стоеше изоставен. Все още е на акт 14 и наскоро беше ребрандиран в опит все пак да продадат апартаментите в него. Обещанието на небезизвестният инвеститор Грийн Лайф е да бъде завършен през 2027-ма, когато се надяваме да разчисти и незаконното сметище за строителни отпадъци на територията на бъдещия линеен парк.

Срещу тази сграда вече има разрешение за строеж на друг 50 метрова. Нейният инвеститор предлага да облагороди подмостовото пространство, за да е по-малко шумно на бъдещите купувачи, а и вероятно да пасва по-добре визуални с двора на сградата му. Следващата сграда, която сега се завършва, е сравнително малка, но първо е върху земя отредена за обществено обсъждане, второ се намира направо върху колектор, в който е натикана река Новачица. Последното създаде проблеми с наводняване на гаражите по време на строежа, но съдът вече беше отредил, че проблем не вижда. По-надолу на мястото на сегашната бензиностанция Петрол се обсъжда няколко пъти в комисия изграждането на 75 метрова сграда. Именно от тези обсъждания стана ясно интересното становище от транспортен анализ, че улиците там са били толкова блокирани от трафик, че още 100 семейства в повече няма какво толкова повече да влошат положението. Проблемът е, че не са само 100 и не е само тази една или три сгради.

От документите на портала на общината разбираме, че по Тинтява на мястото на сегашния автосервиз залепена до сградата на АППК ще има друга 50 метрова сграда. Зоната е сМФ също както всички съседни. Странното определяне точно на тези имоти, както и следващия, за който ще говорим, буди съмнения за добре известния лобизъм  в оформянето на ОУП на София. Тази сграда ще бъде съвсем близо до прозорците на ребрандираната Тинтява 80.

Наскоро ми изпратиха проект на още една 50 метрова сграда, която ще е отсреща на улицата. Инвеститорът Виа Ахинора е същият, който построи съседната сграда съдържаща клиника и ресторант Адела, но с практическа липса на озеленяване. Виждате я отбелязана в жълт… златно. За сградата няма искане за ПУП, виза или какъвто и да е публичен документ. Вече я рекламират на сайта си обаче и предвид зонирането и собствеността нямам съмнения, че ще я изпълнят както са решили. Картинките, разбира се, нямат общо с реалната ситуация в района, околните сгради зеленината и дори какво има в далечината. Друг проблем в случая е, че сградата ще е буквално на брега на река Новачица, която редовно прелива.

Това надали е известно на хората инвестирали вече в Тинтява 80, както и на онези замислящи се да купят от останалите апартаменти или в съседните изброени кули. Отделно, дори да се абстрахираме от плачевното състояние на улица Тинтява, тя е само 10 метра широка и практически без тротоари. Всичките ѝ изходи свършват в тапи, които и сега са крайно натоварени.

Единственото успокоение, ако може да се нарече така, е че съседният имот помещаващ сега Софтуни е собственост на Областна управа София. Т.е. държавна собственост. Той попада също в сМФ зона та ако правителството реши, може тихомълком да го продаде по отпаднала необходимост и да видим още една кула там и 30 хиляди кв.м. разгърната площ.

Към този „ансамбъл“, разбира се, следва да се добавят сградите на Артекс в близост, точно заради които в медиите се обсъжда, че са въведени лобистките промени в ЗУТ направили възможно всичко тук. В другата посока до метростанция Г.М. Димитров вече имаме данни за планираните кули на мястото на сградата на ПИБ.

Културна безстопанственост и фонд с история

На метри от злополучното кръстовище на Тинтява ще има друг проект, за който се говори отдавна. Историята около Аудиовидео Орфей в квартал Изгрев е дълга и емблематична за липсата на интерес на Министерството на културата да опазва не само на културата, но държавната собственост. Препоръчвам статията на Mediapool, в която Радослав Александров проследява делата и участниците. Също текста на Генка Шикерова в Свободна Европа от 2023 г. Холдингът стоящ зад тази драма е свързван от самото начало с Иван Костов и Стефан Софиянски.

Тук нямаме картинка, на която да стъпим. От изхода на делото обаче знаем, че се предвижда строеж на ново студио за Орфей като компенсация. Знаем също, че зоната позволява до 75 метра височина и абсурднен кинт 3.5, т.е. могат да построят 92 хиляди кв.м. разгърната площ. Разбира се, има доста други изисквания като отстояние, озеленяване и прочие, които ще повлияят на крайния проект. Ако се опитаме да си представим възможното, за да се увеличи максимално печалбата от това парче земя, ще получим нещо подобно на снимката долу.

Нямаме представа дали в крайна сметка ще изглежда така. Тук виждаме само една възможност Теоретично може да решат да запазят стила на квартала, да се концентрират върху качество, спокойствие, разумно строителство и реална зеленина, а не 5-те см. почва на Артекс. Това би било прекрасно, но предвид всичко видяно в града по-скоро се съмнявам. На този етап няма никаква публична информация или задействан процес. Ще обновя картата когато научим нещо.

Детска градина – залагалка

Говорейки за Артекс третият проект е техен. Отдавна се говори, че ще се строи нещо на мястото на Била в квартал Младост. Научихме какво миналата година от серия интервюта на собствениците на строителната фирма. Еднотипното съдържание, което само на места беше отбелязано като платено, каквото е изискването, видимо целеше да промотира проекта като едва ли не „полезен“ за квартала. Описват как ще подаряват детска градина на града. Аз го описах като подигравка и зададох насрещни въпроси като това кой ще поема разходите за довършителните работи, дали ще плащат родителите вход, за да влизат в комплекса. Най-вече дали наистина общината ще притежава имот или само акции в дружество, което реално държи сградата по добре познатата и опасна схема за избягване на данъци, в която НАП ги обвини. Що се отнася до публична инфраструктура и дарения на общината обаче, бих бил много внимателен какво всъщност правят и какво качество доставя Артекс предвид видимите резултати наскоро.

През януари виждам, че отново са говорили за сградата и са пуснали нови визуализации. В тези, както и предишните се забелязва, че са използвали аналогични полигони на тези в 3D картата ми, но сиви. Всъщност, не са аналогични – използвали са буквално стара версия на данните ми във визуализацията си. Точно това е целта на картата и се радвам, че е била полезна на тях или хората, които са наели да им правят картинките. При това условие обаче нямат право да я критикуват като неточна. Дори би следвало да се радват, че по снимките включвам модел на сградата им тук.

Този проект също няма задействана процедура, обсъждания или някаква публична информация извън опитите на Мирянови да омилостивят общественото внимание. Включвам я първо заради историята на Артекс в „магическо“ преодоляване на всякакви административни, законодателни и съдебни пречки. Второ, защото нямам съмнение, че след отшумяването на скандала с другия проект за 75 метрова сграда, районният кмет на Младост Кукурин ще лобира от името и на този инвеститор пред общината, СОС и жителите на квартала.

В съседство виждате вече строяща се друга сграда-стена пак на Артекс. Зад нея е старият неосъществен проект на Гаранти Коза. За него съм сигурен, че няма да изглежда така в бъдеще, но нямаме данни за промяна. Затова, както с другите над 20 хиляди сгради в София, разчитам на наличните документи.

Много шум за нещо

Изключение от това правило са тези три сгради и има причини да бъдат включени. Целта е същата както с целия проект – да информира за потенциалното строителство в София, как е замислено и какво е възможно. Почти всички сгради, които виждате, са одобрени от години или най-малкото строеж на това място с конкретните параметри е подсигурено административно с решения на СОС и/или ПУП-ове отдавна. Оперативно общината в момента може да забави или изиска корекция, но рядко да спре строеж. Без промени в ОУП, ЗУТ и Закона за София от страна на парламента, без строго съблюдаване на изпълнението на параметрите и озеленяването от ДНСК и самата община, но дори по-важно – без постоянство в съдебната практика и поне някакво разумно намаление на корупцията в административните съдилища, почти сигурно всичко червено на картата ще стане сиво от бетон. Разбира се, действията и практиките в общината са важни, но са предимно следствие и се движат в рамките на описаното.

Осъзнавам, че картата създава шум, който дразни инвеститори и създава допълнителна работа на общината. Всъщност, бивш и.д. главен архитект на София не пропусна да ме нахока точно за това в началото на миналата година настоявайки освен всичко друго, че изискванията за озеленяване са глупост и няма такова нещо като презастрояване. Отчитам, че картата понякога не се разбира въпреки подробно описаната методология. В същото време е вярно, че служи като инструмент за визуализация на притеснителни ситуации из града, които все по-често виждаме да се материализират. В този мисъл още тогава отговорих, че проблемът не е моето представяне, а в липсата на проследимост и абсолютна прозрачност от край до край на процеса, разбиране у обществото на базовите проблеми в градоустройството в София и да – липсата на доверие.

В посока на една от тези точки би помогнал отдавна закъснелият регистър по начина, по който е предложен от служебния министър Николай Найденов и съдържащ дигитално досие на всички такива планове и строежи в цялата страна. Както и другите отворени от него данни, този регистър ще предложи степен на прозрачност и свързаност на информацията надминаващо дори напредъка на София в последните две години. Сега постановлението е на етап съгласуване. Ако настоящото правителство на Радев реши да не спъне и тази прозрачност, каквито съмнения има, че се случва с данните на МВР и МРРБ, ще видим 3D карта като моята, но за цяла България.

Ако попаднете на други подобни реклами на сгради, за които не намирате информация, ще се радвам да ми ги изпратите. Ще се разровя и преценя дали може да се поместят на картата.

В последните седмици бяха обновени доста показатели в статистиката. Тъй като има много начини да се съпоставят, разделих темата на няколко части. Първо, както винаги, описвам условностите в данните и какво няма да видим в тях. Второ показвам жилищата в строеж, с разрешение и пуснати в експлоатация за цялата страна, както и по брой стаи. След това разглеждам поотделно тези данни за областите София, Пловдив, Благоевград, Варна и Бургас. После сравнявам ключови параметри и аномалии между областите. Накрая правя съпоставям с демографските данни и динамиката на домакинствата.

Условности

НСИ събира информация за разрешенията за строеж, започнатите сгради и пуснатите в експлоатация от различни източници. Колкото и методологията да е описана ясно, има практически разминавания, с които всички ние сме наясно. Например, измерването на полезна и жилищна площ се разминава между инвеститори, както ясно се вижда от обявите и като гледате на място. Отделно има промяна на методологията и след 2018-та смятат в жилищната площ кухните над 4 кв.м.

Има доста сгради, които се използват и в тях живеят от години семейства, които не са пуснати в експлоатация. Отделно има немалко жилища, които са незаконно изградени и разширени. Има цели такива сгради и етажи. Те не влизат в тази статистика. Също така, във времето между разрешението и пускането в експлоатация сградите претърпяват промени – по-често съкращаване на паркоместа, но понякога и разделяне или сливане на жилища. Не на последно място, има доста сгради, които не се водят за жилищни, но всъщност са такива заради лобистки недъзи в ЗУТ и общите устройствени планове на големите ни градове. Това се вижда най-вече в данните за започнатите строежи.

Не на последно място, тук разглеждаме само жилищни сгради и жилищата в тях. В сградите им има офиси, студия и други, които бързо се обръщат в жилища, но официално не се водят за такива. Има го и обратното – жилища се превръщат в офиси. Има сгради, които се водят формално за хотели, но продават апартаментите в тях. Те отново не влизат в тази статистика. Доколкото повечето си представяме блокове и бетонни стени по булеварди, много от тези жилища са и къщи. Именно те заемат по-голямата част от сегмента с 4 и повече стаи.

Всичко това би могло да повлияе на данните подадени на НСИ. За съжаление, оказва се изключително трудно да научим колко сгради са на ниво акт 14, но не са пуснати в експлоатация. Това би ни дало представа за някои от тези недъзи. От години се опитвам да събера такава справка. Миналата седмица пуснат запитване до НАП, които би трябвало да имат такива данни, и се надявам да ми предоставят справка.

Разрешени, в строеж и готови

Информация за тези фази на строежите ни дава НСИ заедно с доста параметри по тях. Това ни позволява да разгледаме не само стряскащото число за миналата година, а как се развива през времето. Виждаме, че наистина почти 40 хиляди жилища са били пуснати в страната, но общо 225 хиляди са били разрешени за строеж в последните 5 години. За същия период 139 хиляди са започнали да се строят.

Всъщност, миналата година за пръв път от последните 20 броят на жилищата е надвишил броя на започнатите строежи. Това ни дава индикация, че има много незавършени такива, както и много, които се използват без акт 16. Има много обяснения защо именно през 2025-та има такъв голям натиск да се довършат и повечето не си противоречат. Няма да се впускам в тях сега.

Интересно наблюдение има когато разделим полезната площ на броя жилища в данните на НСИ. Противно на пазарните анализатори, че се търсят по-големи жилища и пазара се ориентира към такива, всъщност има отчетливо намаление в разрешителните и започнатите строежи с около 10%. Това обаче са декларираните данни от строителите и те твърдят, че строят жилища средно по 115 до 130 кв.м. Това четем и по обявите и красивите обещания на зелено. Реално когато влязат в експлоатация и полезната площ пада на 90 до 100 кв.м. От нея жилищната площ, т.е. без идеални части, е между 65 и 80 кв.м. Забелязва се, че в последните 3 години жилищната площ на готовите жилища всъщност намалява с над 20%

Погледнато по стаи виждаме, че има увеличение на жилищата с 6 и повече, но не много. Най-големият растеж е сред тези от 2 и 3 стаи. С изключение на 2024-та, има растеж и на едностайните. Това отново противоречи на тиражираните от представяни за експерти на имотния пазар, строители, анализатори и инфлуенсъри тези как се движи пазара и какво се търси най-много. Алтернативно обяснение, че инвеститорите просто не следват съветите на изброените и строят каквото им е удобно. Както вече писах, този пазар не е особено пазарен, особено що се отнася до определянето на цените.

Растежът през последната година обаче озадачава. Особено след спадът средно за странта през 2024-та. Това важи не само за София, но и за областите Пловдив, Бургас, Варна и … Благоевград. Броят жилища пуснати в експлоатация в София и Пловдив през 2025-та е бил два пъти и половина повече от предходната година. Във Варна – с 50% повече, а в Благоевград – 90% повече. В Бургас е около средното за страната – 21%, но там пикът беше 2023-та. 10 хиляди от това увеличение е само в София.

На следната графика се вижда по-ясно тази промяна. Растежа започва още 2019-та подхранван най-вече от строителството в София. Това не значи, че не са започнати строежи, за което ще стане дума по-късно, а че не са довършени и пуснати в експлоатация. Бургас, Варна и Пловдив са относително стабилни до 2022-ра. През 2024-та има привиден спад но той е заради намаление извън София.

Тази графика създава впечатлението, че в София и Пловдив бетонирането надлъж и нависоко преуспява. Гледайки готовите сгради това е така, но историите са доста различни. Затова е важно да вникнем в данните на отделните области, за да разберем какво се случва.

Тук е важно да се разбере, че разрешенията за строеж са често формалност. Понякога са на база дела където административните съдилища са отменили предходен отказ. По-често почвата е била утъпкана – в буквален и преносен смисъл – с промени на ПУП на парче, решения на общински съвети, спорни градоустройствени заповеди и едноименни поправки на закони в парламента. След това въпросът по принцип не е дали ще се застроява, а как и колко.

София

В София виждаме огромно увеличение на разрешенията за ползване. Една част са на малки сгради на общината, а големите сгради са от ДНСК. Справка в картата с документи от градоустройството на GovAlert показват 778 документа в тази категория от ДНСК и 1493 – от общината. Разбира се, не всички са жилищни сгради, каквито 2468 са пуснати в експлоатация миналата година. Това значи, че за поне 200 нямаме публична информация, вероятно защото документите не съдържат достатъчно ясна идентификация на имота или просто не са публикувани.

Виждаме обсъждания вече скок на готовите жилища. Вижда се и пикът е разрешенията за строеж между 2020 и 2023. От 2024-та нататък разрешенията за строеж падат наполовина. Аналогичен е спада и на новозапочналите строежи на сгради. Това включва както големи кули , така и отделни къщи или комплекси от такива. Графиката долу, както и останалите подобни, не отчита броя разрешения за строеж, а жилищата упоменати в тях.

Това ни дава индикация, че довършените сгради в последната година са разрешени и започнати в последните години. Предвид натрупаните разрешения и множеството течащи строежи не очаквам да намалее потокът от готови жилища в близките години. Ако се запази обаче спада на започнатите такива, след няколко години ще има спад и там.

Гледайки разпределението по стаи, виждаме с учудване колко малко са жилищата над 4 стаи в сравнение със средното за страната. Това е индикация за повече апартаменти в София, малко от които са многостайни. Залага се много повече на двустайните.

Гледайки по квадратура виждаме доближаване в последните години на това, което е разрешено и се строи и какво се декларира като площ на готовите жилища. В София се движат около 100 кв.м., но се вижда отчетливо намаление в последната година, вероятно заради строежа на повече двустайни апартаменти.

Ако искате да видите как ще изглеждат не само разрешените за строеж сгради, но и тези, които са в процес на одобрение или са планирани в бъдеще на база ОУП и стари ПУП-ове, погледнете 3D картата на потенциалното застрояване на София. Доколкото тук говорим за нови жилища, опитах се да направя анализ колко стари са се продали миналата година фокусирайки се най-вече върху панелките.

Пловдив

Картинката в Пловдив е доста различна. Отново виждаме скок в последната година и леко намаление в новите строежи. Виждаме обаче стремглав ръст в разрешенията за строеж, особено в мандата на сегашния кмет. Всъщност, миналата година при три пъти по-малко население в Пловдив е имало повече разрешени за строеж жилища от София – 12666 спрямо 12484. Това значи, че при липса на срив в имотния пазар в следващите 4-5 години в Пловдив в гарантирано строителство в пъти повече, отколкото виждаме в момента.

Като брой стаи не виждаме особено по-различна картинка от София. Забелязват се значително повече жилища с 6 и повече стаи. Големият брой двустайни жилища обаче следва същата логика на инвеститорите, а не купувачите.

Като квадратура се вижда аналогична крива на София, но през последните години – дори по-големи жилища. Готовите жилища между 2021 и 2024-та са били средно около 111 кв., макар само 86 от тях да са били реално жилищна площ.

Благоевград

В разрешенията за строеж на Благоевград и още няколко области има аномалия, за която ще стане дума след малко. Вижда се обаче, че разрешенията за строеж, започнатите сгради и готовите жилища вървят в синхрон и със стабилен строеж в последните години. Учуди ме колко много жилища са били пуснати в експлоатация миналата година на фона на малкото население на областта.

Като брой стаи виждаме изключително много едностайни. Вероятно това се дължи на самият град Благоевград, както и курортните селища, където има много жилища с цел отдаване под наем. Учудващо малко са жилищата с 4 и повече стаи, които ми говори, че се строят малко нови къщи.

За разлика от Пловдив и София тук площта на готовите жилища е доста под 100 кв. м. и под полученото разрешение. Виждаме също спад през последната година, но като цяло виждаме, че в последните 20 се строят по-малки жилища. Това е странно предвид, че земята далеч не е толкова скъпа, колкото в други градове.

Бургас

Виждаме аналогичен на Благоевград ръст на разрешенията и започнатите строежи, но спад в пуснатите в експлоатация жилища. Тук интересното е, че има много ниско ниво на строителство между 2010-та и 2022-ра спрямо населението. Също аналогично има аномалия в разрешенията за строеж преди 2008-ма.

От гледна точка на броят стаи, виждаме доста едностайни жилища през годините с пик през 2023-та. В последните две дори са по-малко спрямо предишни години. Доста малко многостайни апартаменти като дял от всички в сравнение с други области.

От гледна точка на жилищната площ виждаме относително постоянство в Бургас. Доста по-ниско е от Пловдив и дори Благоевград и след кратък скок на готовите жилища през 2021-ва се вижда отново спад. Предвид колко малко жилища са били пуснати на пазара тогава, възможно е да е имало един или няколко по-големи комплекса с големи жилища, които еднократно да са отместили статистиката. Съдейки по разрешенията и започнатото строителство, изглежда същите са били строени поне 4 години.

Варна

За разлика от Бургас, във Варна има значително по-голямо строителство и то постепенно расте в последните години. Разрешенията за строеж и започнатите сгради са се удвоили за последните 10 години. За разлика от други градове пуснатите в експлоатация жилища ги следват доста точно, което може да значи, че по-малко биват изоставяни или без акт 16.

За разлика от Бургас има доста по-малко едностайни апартаменти и повече многостайни с 4 и повече стаи. Това е странно предвид, че и двата града са курортни и би било логично да се търсят повече апартаменти за отдаване под наем.

Като квадратура отново средното ниво е стабилно и доста под това в други области аналогично на Бургас. Разликата е, че всъщност разрешенията и започнатото строителство е с тенденция надолу, което значи, че в блузките години ще виждаме все повече жилища с реална площ от по 60 кв. м. във Варна описвани в рекламите като 100 кв.

Сравнение

Ако сравним разпределението по стаи на жилищата довършени през 2025-а г. виждаме големи разлики. Взимам отново 5-те града с най-много жилища пуснати в експлоатация. Пловдив, Варна и София са доста близки, макар да се виждат повече многостайни в Пловдив и Варна – вероятно къщи. Благоевград има много едностайни, което говори за апартаменти под наем. Виждат се и доста повече многостайни като дял от други области, което вероятно пак са къщи по подобие на дялът в „други“. Бургас е някъде по средата между Варна и Благоевград.

От гледна точка на площта, виждаме намаление при Пловдив, Благоевград и София между 2023 и 2025-та и увеличение при Варна и Бургас. Това може да зависи от вида жилища и големи проекти за комплекси, които са били довършени в дадените години. Може и да показва тенденция в местните пазари.

Споменах аномалии в статистиката за някои области що се отнася до разрешителните за строеж. Тук виждаме разбивката по брой жилища и избрани области. Виждаме колко много има в Бургас през 2006 до 2008-ма също както във Варна и Благоевград. Аналогичен сигнал виждаме в останалата част от страната, макар и не толкова драматично. Интересно е, че специално 2007-ма в Добрич е имало повече разрешения за строеж като брой жилища, отколкото следващите 18 години. Единствено Пловдив изглежда като изключение от областите по този показател.

Пазар за жилища или криптобетон

Споделял съм доста мнението си, че голяма част от строителството е това, което аз наричам „криптобетон“, т.е. спекулативен инструмент, а не материална собственост, която се използва по предназначение. Доколкото дигиталните инструменти като криптовалута и NFT-та нямат материално изражение, а апартаменти, офиси и прочие имоти могат да бъдат използвани теоретично в някакъв момент, важно е да разберем какво точно се крие в тази дума „теоретично“.

Отново данните на НСИ показват, че броят на домакинствата е намалял с 139 хиляди между двете преброявания през 2011 и 2021 г. Това е около 4.6% по-малко. Тук е важно да се разбере, че намалението на населението не се отразява пряко на броя домакинства. Възможно е при намаляващо население да има повече домакинства, какъвто е случая между преброяванията през 2001-ва и 2011-та, когато са отбелязани 83700 повече домакинства, но при 552 хиляди по-малко население. Причината за това е, че домакинствата стават по-малки – повече хора живеят отделно от родителите си, имат по-малко деца или живеят сами.

При 139 хиляди по-малко домакинства виждаме 208 хиляди жилища получили разрешение за строеж в периода между двете преброявания – 2012 и 2021 г. Също така за този период е започнал строежа на 135 хиляди жилища. 104 хиляди са били пуснати в експлоатация. Тези числа не бива да се събират, защото доста сгради са получили разрешение за строеж и са били довършени в рамките на тези 10 години.

По-интересно е обаче да се види разбивка по райони, защото демографската картина е различна. София е станала емблематична с масовото си застрояване. Данните от преброяванията дават аргумент защо пазарът би търсил повече жилища – домакинствата са се увеличили с почти 42 хиляди за 10 години. Това би означавало значително търсене на имоти. За същия период обаче 49 хиляди жилища са започнали строеж. В последните 4 години след преброяването още 39 хиляди жилища са също в строеж. Общо от 2012-та насам близо 149 хиляди жилища са получили разрешение за строеж, което е над два пъти и половина повече от най-оптимистичните прогнози за увеличението на домакинствата.

В Пловдив също има увеличение с 2841 домакинства между преброяванията, но за същия период са били започнати над 14 хиляди жилища. В последните 4 години – още 16 хиляди. Разрешенията за строеж от 2012-та насам са за 77 хиляди жилища. Това значи почти 20 пъти най-оптимистичните прогнози за увеличение на домакинствата.

В Бургас и Варна имаме леко намаление – съответно с 1230 и 221 домакинства. Въпреки това за тези 10 години е започнат строеж съответно на нови 21 и 26 хиляди жилища и още 16 и 18 хиляди отгоре в следващите 4. Разрешенията за строеж в последните 14 г. са за 40 хиляди жилища в Бургас и 51 хиляди във Варна при намаляващ брой домакинства. Предвид, че говорим за областите като цяло, там може да се спори, че става дума за ваканционни къщи и апартаменти. Предвид броя им и динамиката на населението обаче, неизменно повечето ще са с инвестиционна цел.

В Благоевград има намаление от близо 5000 домакинства, което е свиване с 4%. Въпреки това е започнал строеж на 4800 жилища между 2012 и 2021-ва и още 5000 след това. Общо 88 хиляди жилища са били разрешени за строеж в последните 14 г. Доколкото тук може отново да говорим за търсене на ваканционна къща и апартамент, особено около района на Банко и Гоце Делчев, все пак говорим за разлика от над 16 хиляди жилища между започнатите такива и очакваното намаление на домакинствата за този период.

Останалите области в България не ги виждате на графиката, тъй като там намалението е най-драматично. Виждаме 177 хиляди домакинства по-малко извън изброените горе между преброяванията. В същото време има 38 хиляди повече построени жилища за същия период и още 28 хиляди – след това. Разрешенията за строеж след 2011-та са 88 хиляди въпреки рязко намаляващия брой домакинства.

Надали някой ще бъде изненадан, но практически няма дърво на снимките му, което да е възможно въобще да е там. Първо „гората“ зад 75 метровата сграда вече е планирано да се застрои с 50 метрова сграда без никакво озеленяване съдейки по скиците. Второ, земята зад бл. 326 буквално до прозорците на живущите е очасти частна, а останалото вероятно ще бъде паркинг на въпросната спортна зала. Та нито едно дърво няма да остане там.

Второ, на картинките му не са отбелязани планираните пътища, които ще се изграждат на общинската земя и вече са отбелязани в isofmap. Не е отбелязана и сградата, която ще се строи точно до сегашния Lidl.

Трето, между картинките му има няколко несъответствия. На първата са сложили бл. 326 два пъти зад жълтата сграда, а в действителност там ще има паркинг. На втората пък липсва църквата. Както е нарисувана първоначално изглежда, че ще е на частен имот. Паркът нарисуван около нея също е върху частни имоти и вероятно ще бъдат застроени. Въобще, видимо е правено всичко с genai и без много мисъл дали отговаря на реалните планове. На общинската земя, отчасти заета от платения паркинг, някой някога е решил, че трябва да се сложи църква заемайки 1/3 от пространството при условие, че се вижда как цялото зелена площ наоколо ще бъде запечатана с бетон от край до край.

На снимките съм отбелязал в синьо къде са пътищата. В розово е отбелязана църквата, къде са частни имоти и ще се строи. Горе се виждат известните към този момент скици и обеми на сгради. В сиво се вижда одобреното от СОС по предложение на районният на Младост. В червено до него са двете сгради, които сега пуска като картинки. Вижда се, че отново въпреки критиките, 3D картата е доста точна години преди разрешението за строеж, макар и по-малко шарена от визуализациите на инвеститорите рекламирани от районния кмет. Долу снимките показват извадки от isofmap и собствеността на земята.

Утре, 12-ти май в 18:00 ще има протест пред районната община на Младост, в който живущите наоколо ще изразят недоволството си от това, което възприемат като презастрояване и претоварване на инфраструктурата на града.

В петък, когато се активизира свлачището на пътя между Пампорово и Смолян, направих карта на всички известни свлачища в България. Стана бързо. Тръгна от това, че Тома Белев писа, че свлачището го няма в регистъра, от където тръгнах да търся последния, за да потвърдя. Оказа се, че има три – на геозащита Варна, Плевен и Перник, в чиито район е въпросното свлачище. Имат и карти, които показват къде са регистрирани такива заедно със статуса им. Не ги намерих за удобни, а и са три отделни, та реших да направя своя още същия ден.

Причината едва сега да я публикувам е, че като свалих данните открих доста неща, които ме озадачиха. В следващите два дни покрай другото анализирах данните и търсех причини за някои странни неща в тях. Ще представя този път и се надявам да е полезен.

Картата със свлачищата

Картата обединява трите регистъра на Варна (Черноморски район), Перник (южна България) и Плевен (северна България). Данните са актуални към 2-ри май 2026 и показват 2273 свлачища. 40% са активни и още толкова са потенциални. Има възможност да се филтрират свлачищата с различен статус. Статуса е на база последното актуално състояние според картата на съответната служба по геозащита. При натискане на всяко свлачище се показват подробности като местоположение, брой документи, кога е било изследвано и линк към оригиналната страница. Може да фокусирате върху настоящото си местоположение и да сменяте картата със сателични снимки.

Може да видите картата на пълен екран тук. По-удобно е така на мобилен телефон.

Регистрите на трите служби дават доста индикации за свлачището като посока и наклон. За съжаление, показват само една точка, а не очаквания обхват или рисковата зона. Също така документите са показани като списък, но не са достъпни за преглеждане. Липсват и подробности или дори извод или установен статус на свлачището от всяко изследване.

Разбрах, че се готви нова система, която да замени тази и да поправи проблемите от вероятно техническо естество, които ще опиша след малко. Това е добре не само защото сегашната разчита на софтуер, който не е обновяван 10 години и има куп критични уязвимости, но и поради нуждата от по-добра функционалност и проследимост. Надеждата е, че следващият министър на регионалното развитие ще приеме толкова присърце прозрачността и дигитализацията, колкото сегашния служебен.

Важно уточнение тук е, че въпросните органи отговорни за трите части на България са всъщност държавни фирми. ЕООД-та по-специално и работата им е разписана в няколко наредби. Не са обаче агенция или друга структура в изпълнителната власт и не са на пряко подчинение на министъра. Собственост са МРРБ и освен изследване на свлачищата отговарят за становища, проучвания, проектиране, поддръжка на измервателна инфраструктура и друга помощ укрепването. Годишните им доклади ще намерите на страницата на министерството.

Разнопосочни сигнали в данните

Още на пръв поглед ще забележите нещо странно в картата горе. В района на Перник има много по-малко активни свлачища от останалите райони. Не се заблуждавате – по-малко от 11% от тези в Перник са маркирани като активни в сравнение с над 60% от тези в Плевен.

Реших, че това е грешка във въвеждането, различни инструкции или друг проблем с данни. Все пак това, което виждаме в регистъра и на тази карта разчита изцяло от това, което въпросните фирми въвеждат всяка седмица. В анализа ми на данните за лечението на тежко болни деца и работата на НЗОК показах, че именно качеството на данните е голям проблем. Затова в първата версия на картата от петък бях взел най-тежкия статус на всяко свлачище. Т.е. ако някое е обследвано 3 пъти и поне един от тях го показва като активно, то се виждаше на картата в червено. На тази снимка ще видите разликата в изгледа. Вляво е сегашното представяне, а вдясно – „песимистичния“ вариант.

Вижда се ясно разликата, но не ми даваше мира и се задълбах в данните. Изводите ме накараха да върна „актуалния изглед“ според техните карти. Впрочем, би трябвало данните да ги има и в слоя за свлачищата на ГИС картата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. За съжаление, не се зареждат.

Статистика на изследванията

Обичам да казвам, че често данните показват много за работата на тези, които са ги изготвили. Първо, открих няколко грешки в регистрите. Свлачище VAR 06.10135-04-12 регистрирано два пъти във Варна с различни статуси под номер 362 и 392. По-големият е актуалния. Аналогично SLV 24.72165-07 съществува под 408 и 409 отново с различни статуси и отново данните в по-големият номер са актуални. Слачище SHU 19.48773-01 също се среща е два пъти – 328 и 325, но с еднакъв статус. Свлачище RАZ17.47041.01 пък е с буква „А“ на кирилица в номера си. Всички тези грешки са въпрос на попълване и е проблем всъщност на софтуера, че не проверява и поправя.

Първото, което се запитах е кога са откривани тези свлачища. На следващите две графики ще видите брой свлачища откривани по години, както и кумулативно колко са ставали известни по години и райони на съответната служба по геозащита. Тук, разбира се, разчитаме, че всички исторически данни са въведени правилно.

Голяма част особено в северна България са били установени през 70-те и 80-те г. През 2005 и 2006, както и 2014-2015-та са добавени също толкова много и то най-вече в южна България. Може би някой може да подскаже дали е ставало дума за някаква програма.

Следващият ми въпрос беше колко изследвания на свлачища се правят на година. Това виждате на следващата графика. Рекордът е отново 2015-та, след което има значителна активност в южна България. След 2021-ва изглежда обаче намалява значително. Миналата година е имало 91 изследвания, а предходната – 104. С това темпо, обхождането и оценката само на известните свлачища в България ще отнеме повече от 20 години.

Затова следващият ми въпрос беше колко години свлачища в България остават без актуална информация. За Геозащита Варна активните свлачища средно са били проверявани преди 12.6 години, а потенциалните свлачища, т.е. тези с риск да „тръгнат“ – 22 години. При Геозащита Плевен (севена България) активните средно са проверявани преди 26 години, а тези със съмнения – преди 33 години. При Геозащита Перник обаче активните са изследвани средно преди 4.5 години, а тези със съмнения – преди 8. При това службата в Перни далеч няма малко известни свлачища – почти двойно на Варна.

Исках да видя как се е развивало това през времето и това виждате на следващата графика. Показва средният брой години, в които което и да е свлачище не е било изследвано в дадения район. Забелязваме, че през 2015-та доста се е подобрило положението в цяла България, както и през 2005-та в Плевен.

Друг начин да се погледнат тези данни е да попитаме каква част от известните свлачища в даден район са били изследвани в последните пет години. Виждаме, че при Перник положението се е подобрявало значително в последните 10 години и достига 45% сега. При Плевен има известно покачване, но отново е 1 от 8 свлачища. При Варна едва 1 от 13 свлачища са били оценявани в последните 5 години.

Тези числа не съвпадат с провала, който видяхме в петък – огромно свлачище, което нито е било документирано, нито оценено. Дават ми индикация обаче, че може би отчетливо по-малкото свлачища отбелязани като активни в района на Геозащита Перник са причина от по-честите проверки, които виждаме горе.

Отново припомням, че всичко описано се базира на публичната информация, която специалисти и чиновници въвеждат сами. При липса на публичност на документите от изследванията не може да знаем подробности за риска и препоръките на експертите. Има проблем както със софтуера и регистъра, така видимо и с процедурите щом това свлачище е било пропуснато. Но отново както често споменавам, тези данни ни дават възможност да задаваме по-добри въпроси.

Свлачища в градовете

Макар да има доста свлачища в близост до градове и села, няколко ми направиха впечатление. Виждам отбелязани три активни в София. Първото е на бул. Магесник в Редута над магазина на Lidl. Второто е на Околовръсно шосе при Ботаническата градина. Третото на запад от кв. Люлин за магазин Homemax и се вижда с просто око. И трите са изследвани последните три години. В Благоевград виждам няколко потенциални – все по склоновете над Вароша. Във Велико Търново има 10-тина активни и още 5-6 потенциални вътре в града. По морето около Бяла има доста, но особено много има във Варна и на север от града.

Разбира се, има още доста рискови райони и това, че някъде има отбелязано свлачище значи, че не само, че трябва да се укрепи, но и да не се строи нищо. Особено „подпорни хотели“. Ако трябваше да научим нещо от Елените, то е, че с природата шега не бива. Трябва контрол и публична инвестиция за безопасност.

За съжаление, голяма част от четвърт милиард евро, които преди седем години АПИ са похарчили за укрепване на пътища точно като този до Смолян, са изчезнали някъде без реален ефект. Може би е добра идея не само да питаме, но и този път да разберем кой и защо докато примерът от Смолян е още пресен. Иначе също както Елените ще забравим до следващата трагедия.

Допълнение 4-ти юни

Недовършената сграда до свлачището предизвика въпроси и мемета, но тъй като никой не видях да е писал на кого е и как се е стигнало до нея, реших да направя бърза справка.

Въпросният парцел е 67653.1.91. Почти всичко наоколо е категоризирано като гора или земеделска земя. Сградата е била там преди 15 години, но липсва в кадастъра или където и да е, вероятно защото е недовършена. Липсват документи за разрешение за строеж или каквото и да е друго, вероятно, защото са от преди над 20 години.

В имотния регистър се вижда, че е била собственост на Фуга Инвестмънт ЕОД. Между 2010 и 2012 е наложени редица запори заради задължения към охранителите Даикс, енергото и бивш прокурист на фирмата. Остава в списъците с големи длъжници за местни данъци към община Смолян още поне 6 години.

През 2016 частен съдебен изпълнител я продава на фирмата израелски гражданин, който 10 месеца по-късно я препродава на практически същата цена на Петър Красимиров Вулев. Фирмата е ликвидирана година по-късно.

Петър Вулев по публични данни виждам, че се занимава с хазартен бизнес. Негово е казиното Flash Palace в Ямбол. През март е получил удължаване на разрешението си с още 5 години според регистъра на НАП. Притежава също двата парцела 67653.1.92 и 67653.1.94 отсреща на пътя. Първият точно под изоставения строеж и наполовина в свлачището също е със статут за застрояване.

Вулев има сътружници, които изглежда също се занимават с хазарт. Интересен момент е, че един от тях има също фирма за предоставяне на социални услуги и през 2019-та взима под наем от община Котел имота и сградата на небезизвестното бившо ДДУИ „Св.Марина” в с. Медвен за срок от 10 години. Изискването е да го използва само за защитено жилище. Не намерих информация дали се използва за това или някакъв друг начин в момента. Не открих поне да е включено в списък с къщи за настаняване та не изглежда да е превърнато в хотел. Снимка от 2024-та от пътя показва, че не се използва.

Иначе както се вижда на втората снимка, всичко около пътя и в засегната от свалчището зона е частно. Показва изглед от картата ми за собствеността на парцелите в страната. Изключение правят общински пътища под и над свлачището и няколко малки имота. На другите две снимки се виждат две бетонни стени, които вероятно са целели да укрепят и изравнят терена навремето. Сега ги виждаме да се въргалят в земната маса надолу по хълма.

Та накратко – знаем на кого е, но няма публична информация дали въобще и кой е позволил да се строи там, на каква база, имало ли е изследване на мястото и кой и кога е разрешил да се превърнат тези имоти от земеделска земя в такива за застрояване. Според коментари, строежът е бил незаконен изначално и спрян от тогавашния кмет на Смолян.

Допълнение 1-ви юли

Месец след тази статия обнових данните на картата и открих четири нови свлачища, три от които са изследвани – по едно за всеки район. Други изследвани свлачища за този месец няма, макар още две да са отбелязани като активни. Повече ще намерите в следващата ми статия.

Тази сграда стана известна, тъй като е на (предимно) общинска земя, но има много други, които са също толкова проблемни от гледна точка на транспорт, подземна инфраструктура, реки, отстояния и прочие. Само преди седмица имаше искане за ПУП за друга 75 метрова сграда. Там обаче по-скоро ще бледнее пред околните долепени едно до друго туловища, които вече са си осигурили гласовете в СОС преди няколко мандата.

Все по-често, когато стане такъв скандал, виждаме снимки от картата ми. В случая с Младост именно визуализацията от 3D картата беше използвана от всички, за да покажат мащабите на предложеното от районния кмет на Младост. Използвах я като показвахме схемата на пловдивския кмет и хуманитарната гимназия и плановете му за застрояване на практически нов квартал без инфраструктура. С нея показах къде минават реките на София и какво се планира да се строи върху тях. Често я срещахме и в отразяването на случая с 215-метровата кула на бул. Черни връх.

В същото време продължава критиката срещу картата ми за очакваното застрояване в София или както я представям обикновено – онази с шарениите. Критиката идва най-вече от инвеститори и архитекти, но и от някои в Столична община и определени районни кметства. Миналата година събрах и отговорих на почти всички упреци и твърдения, които някой е споменавал. Налагало ми се е да обяснявам и поправям твърдения какво показва картата и какво се случва в Младост. Най-вече чувам, че това, което се вижда на картата като обеми и строежи, няма да се случи въобще или няма да е баш така. Ако случая в Младост показа нещо, то е че всъщност картата е повече от точна. Виждаме го отново и отново, особено в междублокови пространства и зелени площи.

Криптобетон, ама нависоко

На база данните събрани в картата, виждаме 8 бъдещи сгради над 100 метра, 36 между 75 и 100 метра и 122 сгради между 50 и 75 метра. Някои от тях се строят, а други се виждат на картата на общината, но липсват всякакви документи кога и как е било решено. За последните знаем, че е на база скрити ПУП-ове и гласувания в СОС преди 2020 г., защото след това следя всички промени автоматично.

Всички обекти може да видите на 3D картата – отваряте филтъра с бутона с фунията, изключвате сградите до 50 метра (първите четири отметки) и остават само по-високите. В галерията долу ще видите няколко района в София с оставени само такива сгради. Може да спрете смяната на снимките с бутона за пауза горе вдясно.

Първата снимка показва планираната нова 75-метрова сграда на мястото на старата офис сграда на Филип Кутев до опасното кръстовище с Черни връх. Около нея се виждат предимно одобрени вече други проекти. Втората снимка показва кула до Японския хотел, както и още една точно пред прозорците на злощастния Златен век на Артекс. Последната кула е видима в портала на общината, липсва всякаква информация или публични документи как се появила и е върху общинска земя. Както видяхме със случаите на схеми за подаряване на милиони на частни интереси в Младост и Изгрев обаче, това не е никаква пречка. Доколкото настоящия районен кмет на Лозенец няма да пусне подобно предложение, това пак не пречи на икономическото мнозинство на СОС да прокара свое.

Следващите три снимки са по протежението на Цариградско шосе и се виждат множеството сгради достигащи и минаващи 75 метра. Вижда се и строящият се вече проект на Тиков исторически свързван с Пеевски, който щеше да бъде облагодетелстван от лобистките поправки на ИТН в предишния парламент. След това показвам Изгрев и Г.М. Димитров, където съм включил няколко сгради, които са малко под 50 метра. От там дойде заветната фраза от транспортен анализ, че „то така или иначе е блокирано движението – още няколко десетки семейства няма какво повече да влошат положението“. За съжаление, районният кмет не прави нищо за озаптяване на тези проекти въпреки заявките му, че спира строежи всякакви. Тук не трябва да пропуснем и абсурдните планове за сграда в Студентски парк и спряният отдавна проект от другия край на парка, заради който вече години улицата е пропаднала.

Следващите снимки показват плановете в Младост, включително от последния скандал. Повечето са по Малинов, в Бизнес парка и отсреща на булеварда. Разбира се, не може да не се върнем отново на Черни връх, където има най-много концентрация на сгради уж със смесени функции, които магически стават изцяло жилищни без паркоместа и отстояния. Плановете за Тодор Александров шокират всички, но тепърва ще видим стена от кули там предвид прецедентите за висок кинт от 6, 7 и нагоре при иначе и без това ненормално високия в части на ОУП на София от 3.5.

Накрая като тест съм въвел по визата за проектиране една вече готова сграда на бул. България. Заложил съм точно височината и очертанията от скицата както съм направил при всички други хиляди. Вижда се, че доста точно очертава какво реално са построили в последствие.

Картата – активност и събиране на данни

За последните 12 месеца картата е била посетена 305 хиляди пъти, 141 хиляди от които от потребители в България. Тук изключвам моите посещения, както и тези от търсачки. Има 36630 уникални IP адреса, което предполага най-много толкова посетители. 632 души отварят картата поне веднъж на седмица. От миналия юни, когато помолих за помощ, до сега 3200 души са подали 10871 сигнала, че сгради вече се строят или са готови. Повечето са обработени.

Питали са ме как добавям данните на картата. На едно събитие на Ratio миналата година показах тази графика, но сякаш не съм я пускал другаде. Днес я обнових с последните данни. Дава представа колко полигона съм добавял по дни от края на юли 2024 и сега. Вижда се, че първите два месеца съм добавял по няколко стотин на ден. Впрочем, нашумялата сграда в Младост е там от самото начало – бил съм я въвел още на 6-ти август 2024. Сега през седмица-две обработвам новите искания за ПУП-ове, визи за проектиране, градоустройствени заповеди и други актове със скици. В червено се виждат колко от полигоните въведени в дадения ден са изтрити на по-късен етап заради поправки или по-често – промени в плановете за застрояване.

За последните 21 месеца съм въвел почти 32 хиляди полигона на ръка. От тях 29 хиляди се виждат на картата. 11282 са събрани в 3757 сгради като всеки полигон показва различна височина на части от бъдещия строеж. Останалите 18 хиляди са самостоятелни сгради – от хилядите малки къщи, които никнат по полета и хълмове около София до 75 метрови кули.

Повече по темата

Ако искате да се информирате за нови документи и проекти в района ви или около конкретно място, може да се абонирате за бюлетина ми. Той ще ви информира за документи от общината и редица други институции свързани с имоти в София. Повече за проекта може да прочетете тук.

Писал съм доста за презастрояването, София конкретно и имотния пазар на база това, което виждам в данните. Тези статии може да са ви интересни в тази връзка:

• Четем сгрешени цени на имотите и това е сериозен проблем
• Що е то презастрояване и има ли почва у нас?
• Имотния пазар в София, панелките и „хубавото ново“
• Каква е собствеността на земята в България?
• За хората със схемите и дъх на мръсни чорапи
• Трябва да се ядосаме, … а после?
• Бетон и кора – бутафорното озеленяване в София

Решението на служебния кабинет гласи:

Правителството оттегли предложението до Народното събрание на Република България за одобряване на Програмата за упражняване правата върху имоти – държавна собственост, и върху имоти – собственост на държавни публични предприятия, и отмени решения на Министерския съвет.

Към Програмата е проявен значителен обществен и медиен интерес. По тази причина с Решение № 536 от 7 август 2025 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да разгледа и одобри Програмата, както и да приеме решение, с което до одобряването й да не се извършват разпоредителни действия с държавни недвижими имоти в полза на трети лица, освен за нуждите на държавни органи, агенции и комисии, общини и публични предприятия.

Към настоящия момент предложението не е разгледано и прието от 51-то Народно събрание.

Целта на проекта е да се осигури възможност за бъдещото редовно правителство да направи анализ на предложението до 52-то Народно събрание и при преценка да се предложат промени, съобразно провежданата държавна политика и програмата на правителството за управление на страната в областта на държавната собственост.

Това не значи, че програмата е спряна или има повече яснота или прозрачност какво се случва. Означава, че оставят за следващия кабинет да реши какво ще прави с плана, дали ще го прекроява, ще пита отново НС или ще търси други решение. Най-важното в случая е да променят практиката на ГЕРБ и ДПС НН за пълна липса на прозрачност и да вземат пример от служебния кабинет, който сякаш отвори повече данни за няколко месеца, отколкото всички кабинети за много години назад.

Какво се случи с онези 4400 имота всъщност?

През изминалата година от решението на кабинета Желязков няма обновен списък с „ненужни“ имоти, няма отговори как е съставен първият, последващи действа или каквото и да е свързано с темата. Дори оригиналният списък изчезна и повече не е публикуван.

Реших да обновя статистиката на търговете на АППК от декември и да видим какво се случило до сега. Виждаме ясно, че след спирането на портала през септември броят на активните търгове силно намалява и остава нисък. Към началото на март е имало 6 активни търга, а към днешна дата само един – имот на ББР в Разград, с който се надяват да получат поне 1.3 млн. евро.

Равносметката за тази година е, че от регистъра на електронните търгове в АППК, където и както са длъжни да продават всички дружества, научаваме за 92 обявени търгове. От тях 27 са прекратени предварително, а 22 са изтрити. Последното според отговор на агенцията е, защото са оттеглени. Най-много търгове за последната година е провела Земинвест ЕАД – 21, следвани от ББР и „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД по 16.

16 от търговете са успешни, т.е. някой ги е спечелил. От тях 6 се отнасят до имоти от списъка на Желязков. Общата сума предполагаемо спечелена така за държавата е не повече от 730 хиляди евро. Казвам предполагаемо, защото това, че е спечелен търг не значи, че сделката е била финализирана, имота прехвърлен и цената платена. Попадал съм на няколко търга за идентични имоти след като за същото е имало успешен търг по-рано.

Продадените имоти са в Тръстеник, с. Голяма Железна, Пловдив и Драгоево. Търговете в Трявна и Бургас се отнасят до повече от един обект от списъка на Желязков и са имало поне два неуспешни търга преди някой да бъде спечелен. Две от тези успешни продажби са направени през юли 2025-та, когато осветлих списъка. Една през септември, една през октомври и още две през ноември. Т.е. поне четири имота от списъка са имали успешни търгове след като кабинета на ГЕРБ и ДПС НН обявиха, че спират с продажбите. За нито един от тези имоти няма публична аргументация защо са ненужни, струват ли пари на държавата или нещо от останалото обещано лично от Желязков.

Всички търгове на АППК, както и данните от оригиналния списък на Желязков и ГЕРБ ще намерите на картата, която пуснах миналата година. Под първата ми статия следяща темата ще намерите списък с всички текстове от поредицата.

Добре скритите публични търгове

Проблемът с тези данни е, че изглежда не обхващат всички търгове с държавни имоти. Както казах, държавните предприятия са длъжни да използват само АППК за прозрачни и електронни търгове. Единствено Министерството на отбраната имаше специален режим и изключения, но и това беше променено. Въпреки това, откриваме, че е имало доста такива продажби.

Пример за това е Национална компания Железопътна инфраструктура (НКЖИ). Директна собственост е на министерството на транспорта. Няма нито един търг в АППК и такива липсват на страницата с търгове на собственият им сайт. Проверка в интернет архива или търсене по ключови думи на страницата им обаче показват, че е имало поне 15 търга за продажба на държавни имоти в последните 12 месеца. Липсва всякаква прозрачност дали тези търгове са спечелени, от кого и за каква сума. Скриват се от страницата за продажби или наеми след като приключат. НКЖИ има 448 имота в списъка на Желязков и не е известно колко са продали междувременно. Същото важи за стотиците други държавни компании.

Затова засегнах в началото колко важна е прозрачността и отворените данни що се отнася до действията на институциите. Не само за проследимост и възстановяването на доверие, но и в случая за постигане на най-добри продажни цени предвид, че не се крият фиктивни търгове за предварително съгласувани облагодетелствани.

Спрях се да снимам, при което двама мъже ме заградиха. Единият се представи като собственик (което не мога да потвърдя) и ми поиска лична карта, защото съм снимал частен имот. Казах му, че няма такова право и снимам, за да подам сигнал за незаконна сеч на дървета и разчистване на държавна земя. Тогава стана още по-нападателен и настоя, че е частен имота и може да прави каквото си иска. След малко разправии смени версията, че всъщност било на държавна фирма, но имал разрешение и кой па съм бил аз и прочие.

По стечение на обстоятелствата знам наизуст парцелите и границите им в района, та още там видях три проблема с твърденията му.

Първо, това, което виждате на снимките са три имота. Сградите са плътно бетонирали парцел, който незнайно как е станал частен преди 2000 г. и още по-малко ясно е дали са законни въобще. Има апокрифно разрешение за строеж на кафене и автосервиз, но на пръв поглед се вижда, че доста са надстроявали. Имотът, за който вероятно единия заградил ме говореше, е 68134.803.4182. Той е част от Железопътна инфраструктура и през ноември 2025-та е имало търг за наем. Не е обявено кой го е спечелил, но предполагаме, че за тях си е направен търга и те са си го спечелили. Интересното тук е, че точно този търг не е обявен на специалната страница на АППК за разлика от търговете на всички останали държавни дружества, както и други на това предприятие.

Тук обаче въпросът е, че този наем не им дава право да изсичат дърветата, нито договорът за наем е основание да им се дава такова право. За целта независимо от собствеността на имота трябва да искат разрешение от район Изгрев, които са наясно с това. По наредба тези заповеди се издават при строго определени хипотези, следва да са публични също както протоколите от общинския служител присъстващ на сечта. Такива не са публикувани и приемайки за чиста монета демонстрираната загриженост на районния кмет за зелените площи, приемаме, че разрешение за сеч нямат.

Вторият проблем е, че както се вижда на последната снимка, те са разчистили не само парцел 4182, но и 1.4 декара от 68134.803.4191. Вижда се с просто око дигата и бетонната стена. Този имот не влиза в хипотетичния договор за наем, а е основна част от Зеления ринг. За него със сигурност районният кмет Георгиев не следва да е подписал заповед за сеч предвид, че се похвали с това, че областния управител задейства прехвърлянето на въпросния парцел и други след решение на Министерски съвет и дълги усилия от неправителствени организации и Столична община да се случи това.

Третият проблем е, че от поне 15 години навесът, където се извършва основната дейност на автомивката не е законен, тъй като според кадастъра и ортофотозаснемането само малка част е в частния имот, а другите две части са в имота предполагаемо даден под наем, а имотът с решение за прехвърляне на общината минава точно между въпросните два парцела. Та, ако следваме стриктно закона, навесът следва да се събори и пространството с широчина от 2.5 да се освободи.

Бързах за детската градина и не ми се обясняваше всичко това. С поведението им и клишираните въпроси „ти па от къде знаеш, че е незаконно“ не видях и причина да се обяснявам. В крайна сметка ми освободиха пътя пред колелото и продължих, а те тръгнаха да звънят на някого. Имам идея с кого, но не искам да спекулирам точно сега.

Сигналът през call.sofia пътува към районния кмет. Да видим дали този път ще направи нещо за разлика от десетките други подобни в района.

Това далеч не е първият подобен случай на територията на бъдещия Зелен ринг. Миналия август писах как буквално на метри от това място терен беше заграден и изравнен за сметище за строителни отпадъци, а тонове почвен слой – изхвърлен. В последствие се разбра, че извършителят е небезизвестният инвеститор Грийн Лайф стоящ туловището на Тинтява 80. Нашумя със схемата за ощетяване на купувачи на друг техен обект. В случая последствия за него нямаше тъй като районният кмет си изми ръцете, че било собственост на държавно предприятие. Нищо, че никой няма право да прави сметище дори на частен имот и най-малкото следва да задейства процедурата по санкциониране и премахване.

Подобно неглижиране и раздаване на държавни и общински имоти, както и изискванията за озеленяване и строителен контрол виждаме редовно и с всякакви мащаби. Ето няколко примера, за които съм писал през времето:

• Възможно ли е градската среда да изглежда добре с ниски местни данъци?
• Малък пример как липсата на контрол прави градската среда опасна
• Малък пример как липсата на контрол вреди на градската среда
• Бетон и кора – бутафорното озеленяване в София
• Национален обект за авери, паркинги и купони
• Още една уж „подпорна стена“ и поредната схема на Кралев в София

Допълнение 29 април

С мен се свърза адвокат, който каза, че представлява собствениците на автомивката. Потвърди съмненията ми, които изразих в началото, че не са ме пресрещнали те или техни представители. Човекът разположил се на това място, режещ дърветата и направил паркинг създавал по думите му проблеми на тях самите и са подали също сигнали, на които изглежда няма реакция.

В статията горе описвам проблеми, които виждам на това място в съвкупност. Належащият е завземането на държавен, а скоро общински имот и унищожаването на зеленина и почвен слой. В същото време има проблем с навеса на автомивката и съмнения за такива за сградите на частния имот. Също така е документирано, че част от държавните имоти е изравнена и използвана като паркинг, макар да е доста по-малко и да няма индикации за отсечени дървета.

Все още очакваме реакция от районната община. Не отговарят на дежурните телефони и няма движение по моя и предишните сигнали. Междувременно работата по разчистването на място продължава. Районното традиционно в такива случаи отговаря, че няма отношение към такива действия.

Пиша за демографията и статистиката свързана с нея отдавна и в началото на всяка година критикувам журналисти и политици за сензационни твърдения хващайки се за първото налично число без да разбират какво всъщност значи. В следващата си статия ще опиша подробно петте числа, които имаме за ражданията в България. Сега искам да се спра по-подробно на едно от тях.

През годините винаги съм настоявал да се чака края на април, когато излизат данните на НСИ. Причината е, че за останалите нямаме методология или някакво обяснение какво показват. Това, което ще опиша тук, не променя това ми становище, а внася яснота какво виждаме.

НСИ и европейският регламент за статистиката

Заради значителното разминаване – с три до шест хиляди деца – между данните на НСИ и първо на регистъра на ражданията, а в последно време с тези на НЦОЗА и НЗИС, през годините многократно съм търсил информация и питал за детайлите около процеса и източника на данните. В публикуваната методология на НСИ е описано, че данните се регистрират чрез формуляр „Съобщение за раждане“ в ЕСГРАОН. Такъв формуляр се издава само в България от болниците регистриращи ражданията. Т.е. ражданията в България.

За съжаление, това не е цялата история и го научих едва наскоро след като зададох тези въпроси отново. Има добри причини за това и е важно да ги разберем.

От обяснението им става ясно, че имат задължение да съблюдават Регламент 2025/2458 на ЕП и Съвета. Там изискването е цялата статистика се води спрямо мястото на обичайното пребиваване на лицата. Това е логично, но създава трудности на практика. Трябва да знаем не само приблизително колко души пребивават предимно в България, а кои хора конкретно, в случай че им се роди дете. Както описах в статията ми за данните на диаспората ни в Германия, това е трудна задача дори за германската статистическа служба, която разчита на изключително стриктна адресна регистрация, но пак вижда разминаване между различните оценки за броя българи с до 19.2% или 70 хиляди души, а през 2022-ра направиха корекция надолу в преброяването с 10.18%. Аналогично, в България при преброяването имаше ревизия на населението с 9.47% надолу.

Какво общо има това с ражданията? Освен съобщенията за ражданията идващи от болниците, в ЕСГРАОН се вписват и деца родени в извън България на база актове за раждане от чужбина. Това означава, че поне някои от ражданията регистрирани от НСИ са се случили в чужбина. Това се прави за онези жени – или мъже когато майката не е българка – които не само имат настоящ адрес в страната, но и според данните събрани от МВР, НАП, НОИ, МВР и други източници няма информация, че са извън страната. Доколкото често при местене в друга държава не сменяме настоящия си адрес, останалите източници помагат да се допълнят тези данни.

Все пак, има немалко българи, за които няма данни, че са постоянно в чужбина. Част от тях имат деца, а част от тези ги регистрират в България, за да имат документи. Това създава няколко проблема.

Проблемът с „обичайно пребиваване“

Първо, НСИ са длъжни по европейски регламент да броят раждането към родната статистика независимо къде се е случило, тъй като няма надеждни сведения за друго постоянно пребиваване. Възможно е, например, детето да е родено в клиника по репродукция другаде или по време на пътуване. НСИ няма право да предполага според европейския регламент. Липсва и механизъм за обмен на информация между държавите в ЕС за регистрацията и пребиваването на граждани на други страни. Същите правила важат за всички статистически агенции в ЕС.

Вторият проблем е, че НСИ взима от ЕСГРАОН данните за децата родени в чужбина между февруари и април в календарната година. Както описах в последната ми статия с данните между 1990 и 2018-та, доста от тях се регистрират месеци и дори години по-късно. При това поради редица фактори дялът на регистрираните деца родени в чужбина не е постоянен във времето. Влияе се от отпуски, празници, проблеми с пътуването и прочие.

Към февруари 2025-та, например, само 8 хиляди деца родени в чужбина са били регистрирани в ЕСГРАОН с година на раждане 2024-та. Към същия момент обаче 15 хиляди са въведени на база акт за раждане в чужбина и година на раждане 2023-та. Скоро ще публикувам последните данни до този момент и оценка на тенденцията.

Всичко това значи, че НСИ отчита предимно децата, които са бързо регистрирани в България от родителите, за които няма данни, че са в чужбина въпреки, че не са променили настоящия си адрес. Това всъщност подобрява оценката, тъй като ако живеят обичайно в България, много по-вероятно е да регистрират детето си скоро след раждането. В такъв случай по-рестриктивен подход би помогнал още – да се гледа не само година на раждане, но и дали ЕГН-то е издадено до 3 месеца след чуждестранния акт.

Третият проблем е, че по този начин се отчитат само живородените, но не е мъртвородените. Няма механизъм за съобщаване на последните, а и няма акт за състояние или някакъв смисъл за родителите в такъв труден момент да взаимодействат с българската администрация. Това е очаквано и разбираемо. Ефектът обаче е, че така растат живородените и ражданията като цяло докато съотношението на мъртвородените стои нисък. Така виждаме известно изкривяване в статистиката на последните.

Родените на територията на България и още разминавания

Поисках от НСИ данните им за броят раждания в България и тези в чужбина, които са длъжни да включат по регламента. За 2024-та казаха, че имат информация за 49714 родени на територията на България и 3714 – в чужбина по критериите описани горе. През 2023-та – 51127 в България и 6070 – в чужбина. За последните 10 години дялът на тези в чужбина варира широко между 6 и 10% от ражданията в официалната статистика. Като дял от всички деца родени в чужбина и в последствие регистрирани в България, тези взети от НСИ са средно около 20-25%. За това може да има много фактори, както описах горе.

Тези числа не потвърждават данните на НЦОЗА и НЗИС и не оправдават вариациите в тях. Отклонението помежду им варира в граници от 1500 деца, което пак е много. През 2020 и 2022-ра НЦОЗА на база данните на НЗОК отчита съответно 225 и 478 живородени по-малко от НСИ, които грубо казано гледат издадени ЕГН-та. През 2018 и 2023-та пък отчита с 1082 и 1332 повече. Разликата с НЗИС за 2023 и 2024-та е съответно 263 и 603.

Тези отклонения достигащи 2.5% са достатъчни, за да продължим да се съмняваме в данните на НЗОК гледаща само фактурите и НЗИС разчитаща на съвеста на болниците да въвеждат информация своевременно. Непостоянството през времето неизменно ще води до грешни изводи. Поставят също сериозни въпроси относно качеството на здравната ни статистика отгоре на вече известните проблеми с данните по причини за смъртност, особено тези свързани с бременността, данните за вътрешноболничните инфекции и диагностиката.

Доколкото точното число на броя раждания може да не е от значение за някои, всъщност е важен компонент от демографията. Причината защо тази нова информация, че се включват някои раждания от чужбина, да не променя позицията ми спрямо данните на НСИ е, че няма как по друг начин да изчислим коефициенти като раждаемост и фертилност.

Защо е неизбежно и не променя ключовите демографски параметри?

Раждаемостта често се бърка като термин с броя раждания. В действителност показва броя живородени деца на всеки 1000 души население. Заедно с фертилността – или по-точно коефициента на плодовитост – са ключови показатели за посоката, в която се движи населението на станата и колко бързо. Ако фертилността е под 2.1, както е случая с цяла Европа и почти целия свят, няма заместване на населението. България е под това ниво, но все пак едно от най-високите в Европа – над 1.7.

Тези коефициенти се изчисляват на база население за първия и жени по възрастови групи за втория, за които се знае, че пребивават в България. Отново – следва се стриктно европейския регламент. Докато може да знаем, че едно раждане на жена на 28 години се е случило извън страната, то далеч не може да знаем дали още 100 жени на 28 години не са в действителност в България. Ако изключим това раждане от статистиката на НСИ въпреки, че нямаме никакви данни, че майката живее постоянно в чужбина, то тогава изкуствено ще влошим статистиката за раждаемостта и фертилността. С други думи – с настоящия си подход НСИ не само отговарят на статистическите стандарти, но и съпоставят сравними неща – брой раждания от родители, за които нямаме данни, че са в чужбина спрямо цялата оценка за населението, за което нямаме данни, че е в чужбина.

Така получаваме коефициент на плодовитост 1.72 за 2024-та и 1.81 през 2023-та. Преди две години обясних защо са толкова високи числата и защо имаше привиден скок преди това. Причината беше, че с преброяването НСИ обнови базата си данни и оценката за населението надолу. От там доста повече хора бяха маркирани като живеещи извън страната, отколкото деца регистрирани на база чуждестранен акт за раждане. Това нямаше да е възможно, ако не се използваше тази методология и не се правеше ревизия на населението.

Разбираема е критиката, че тези няколко хиляди бебета може би никога не биха се върнали в България със семействата си и следователно не бива да ги броим така. Навярно е така, но от друга страна поне в момента се оказва, че доста се връщат. По данни на имиграционните в Германия, само от там за 2025 с 10 хиляди български граждани повече са се изнесли, отколкото са се нанесли. Данните на двете статистически служби до сега сочат, че мнозинството са се насочили към България. По-важното е, че в този метод на статистика има коректив – при преброяването се прави ревизия на старите данни и предположения, които не са могли да бъдат проверени към настоящия момент.

Утре ще излязат демографските данни за 2025-та на НСИ и ще обясня по-подробно как се различават методологиите на различните източници.

Предишни статии за ражданията в България

Това са част от текстовете по темата, които съм писал до сега:

• Възрастово разпределение при раждане от 1960 до сега и за какво отказваме да говорим – февруари 2026
• Картата на Евростат за плодовитостта и какво всъщност ни показва? – март 2025
• Числото, което ще чуете днес, е грешно – февруари 2025
• За семейството, църквата и всичко останало само на база две числа – юли 2023
• Възрастово разпределение на родилките в България – 2021 – декември 2021
• Ражданията, смъртните случаи, корона, грип и отново справките на НЦОЗА – май 2020
• Децата на България родени в чужбина – февруари 2020
• Крие ли се броят раждания и защо е тъжен Костя? – януари 2020
• Няколко числа за мъртвородените в Сливен – декември 2018
• В търсене на нов демографски оракул – юли 2018
• Малко данни за родилната помощ в България – септември 2018
• Регистърът на ражданията спря сам засрамен от себе си – януари 2018
• Мързелът на журналиста, фалшивите новини и регистърът за ражданията – декември 2017
• Как един регистър се превърна в инкубатор за фалшиви новини – февруари 2017
• Ражданията, Цезар и лекарите – ноември 2016
• Децата раждат деца. Да, но колко? – февруари 2016
• Раждаемостта от 1968 насам и какво е бъдещето на България – ноември 2015
• Една административна мярка ще повиши ражданията с 10% – август 2014

Повечето данни, които разглеждам идват от DeStatis – немското НСИ. В последните два месеца излязоха два ресурса от тях – данните на имиграционните и тези от т.н. микропреброяване. Макар да съм критикувал доста числата на имиграционните им, те са единствените, които имаме с разбивка по общини. Т.е. само от тях може да научим къде точно са българите в Германия. Има още няколко числа посочващи общия брой българи в Германия обаче, които е важно да разберем.

Българите в Германия намаляват

През февруари описах подробно защо има различни числа за броя българи в Германия, как се различават те, какво значат, какво показват и какви условности имат. Накратко, имиграционните казват, че през 2023-та в Германия е имало 436860 хора с българско гражданство, а според адресите регистрации статистическата служба казват, че са 410623. След преброяването в Германия обаче, последното число обаче е коригирано с около 10% надолу и вече ще намерите, че българите в Германия са 371128 през 2023-та. В този брой не се включват българите взели германско гражданство, които са между 1600 и 2800 в последните 10 години.

През 2024-та година виждаме намаление в оценките за диаспората ни – имиграционните отчитат 1.1% намаление или 4780 души на 432080, а по адресна регистрация намалението е с 2.4% на 362421. За 2025-та имаме данните само на имиграционните и виждаме ускоряване на намалението с 2.36% или 10185 души достигайки 421895 български граждани. Данните за демографията на Германия ще излязат през август, така че тогава ще разберем колко е тяхната оценка за намаление.

На долната графика виждате динамиката на данните на имиграционните от 1990 до сега. В жълто е промяната година за година в процент. Виждаме, че през 2004-та година е имало за кратко намаление и почти никаква промяна през 2005 и 2006-та. След присъединяването към ЕС се вижда няколко години подред 25% растеж в миграцията ни, който обаче отслабва след 2017-та поради редица фактори в България и най-вече в Германия. След короната практически се изравняват напусналите и пристигащите се в Германия като в последните две вече намаляват.

Карта на българите по общини

В последните 10 години поддържам една карта, която показва оценката на имиграционните къде се намират българите по общини. Пуснал съм картата в статии подобни на тази през времето, които ще намерите в линковете накрая. Тази година освен, че обнових данните, реших да обновя картата. Първо защото кодът ѝ беше на десетилетие, второ, защото открих някои неточности и исках да я направя по-функционална.

Картата разглежда периодът от 1998-ма до сега. Междувременно е имало няколко промени на административното делене в Германия, където общини са били сливани, свободни градове са променяли статута си и прочие. Това усложнява задачата за разглеждане на данните, тъй като тези за предходни години трябва да се преразпределят в различно териториално деление в сегашния контекст. Отделно на места като Saarland събират данни за няколко общини наедно, затова съм ги събрал. Доколкото отчитах тези промени в миналото, заех се да преразгледам всички такива в последните 30 години и да ги отбележа наново. На картата виждате сегашното административно делене на Германия и в сегашните общини се събират демографската и имиграционна статистика от предишни години преди промените.

Друга промяна е, че направих картата да работи на цял екран и на мобилно устройство. Добавих изглед освен абсолютен брой на българите и индекс спрямо населението (българи на всеки 100 хиляди души), също и промяна в броя българи спрямо предходната година. Така може да се види по-лесно къде има отлив на българи и къде има увеличение. Не показвам тази оценка за места, където има до 50 българи, защото тогава дори 10 добавени ще означават 20% увеличение, което не е толкова релевантно. Остава възможността за анимация, която може да пуснете през менюто и ще върти през годините, за да покаже нагледно промените. Натискайки на отделна община ще покаже графика само за нея и детайли като съотношение мъже/жени, население и прочие.

Картата може да разгледате и на цял екран тук.

С бутоните вляво горе може да сменяте режима на картата. Бутонът за „play“ пуска или спира анимацията, която прехвърля годините. Следващия бутон показва на картата сума от българите по общини. Следващия показва какъв процент от населението са българите там. Последният показва в зелено или червено дали има увеличение или намаление спрямо предходната година и с колко. Ако натиснете на графиката на определена година се виждат данните конкретно за нея. На мобилни устройства и малки екрани се скрива графиката, но може да се отвори с бутона долу вляво.

Демографски аспекти

Следващите данни и числа се базират на т.н. микро-преброяване. Това е редовно допитване, което немската статистическа служба осъществява, което допълва интересни аспекти за населението на Германия. В случая – миграцията. Таблиците им ще намерите тук. Достъпна информация за самото преброяване има тук. Следващите изводи и графики се основават на тези данни за 2025-та като използвам същите методи и изчисления като в предходните ми статии по темата. Поради промяна в параметри, метрики и възрастови отрязъци обаче сравнение с предходни години не винаги възможно.

На долната графика ще видите възрастовата структура на диаспората ни. Виждате, че най-много хора има между 30 и 50 годишна възраст. Разпределението мъже/жени не изненадва и следва това,което срещаме в България. Вижда се ясно, че има все по-малко хора между 19 и 30 годишна възраст, което потвърждава тенденцията описана горе.

На следващата графика виждаме колко време са стояли българите в Германия. Избраните периоди не са с равномерен отрязък, тъй като се базира на това как имиграционните водят статистиката си, а тях ги интересува колко хора имат право на немско гражданство след 7-мата и 8-мата година. Тук виждаме, че най-много българи вече за минали 10-тата година престой в Германия. На този фон намаляващия дял на българите взели немско гражданство всяка година трудно може да се обясни само с тромавата администрация. Изглежда остава мнението сред диаспортата ни, че няма особен смисъл.

Интересен е погледа над това къде са родени българските граждани в Германия. Тук виждаме, че мнозинството от българчетата до 5 г. са родени в страната, както и над половината от тези между 6 и 9 години. Това значи, че са деца на мигранти, които все още нямат право на немско гражданство. В противен случай биха получили автоматично такова и нямаше да се причисляват към тази статистика. Пикът при възрастите над 45 г. е поради това, че в статистиката ги бяха групирали на 10 годишни отрязъци.

В данните от микропреброяването виждаме и няколко нови интересни метрики, които дават нов изглед над произхода на българските граждани в Германия. Една от тях е за месторождението по държави.

Както споменах, оценката на имиграционните за българите в страната е за 421895. От тях обаче 77.8% са родени в България. 10.1% са родени в Германия, както се вижда на графиката горе. 18165 български граждани или 4.3% са родени в Македония. 6255 или 1.5% са родени в Турция – най-вероятно наследниците на насилствено изселените български турци. 4395 или около 1% са родом от Молдова. Иначе казано, 22% от диаспората ни или около 39 хиляди български граждани в Германия не са родени в България.

94.8% от българите са в западна Германия. По провинции най-много има в Nordrhein-Westfalen – 24.2%, следвана от Bayern – 15.5% и Baden-Württemberg с 12.3%.

В това число не се включват обаче тези, които са взели германско гражданство. Според оценката на имиграционните това са 33 хиляди души родени в България. Доколкото някои от тях са се отказали от българското си гражданство, тези случаи са около 4 хиляди и са предимно от преди приемането ни в ЕС. 29 хиляди души родени в България имат двойно гражданство като жените са две трети от тях. Сред децата на българи родени в Германия, за които родителите им се е занимавало да извадят български акт за раждане, 15 хиляди има двойно гражданство и разпределението момчета и момичета е равномерно. Общо 44 хиляди български граждани (независимо къде са родени) имат двойно гражданство според германските институции.

59.4% от хората родени в България и живеещи в Германия говорят основно български в дома си. 8% говорят само немски, а още 5.2% – предимно немски. 23.9% говорят предимно турски в дома си. 43.5% не говорят немски въобще.

84.3% се определят като здрави. 37% са с наднормено тегло, а 18.9% с много наднормено тегло (т.е. обезитас). 58.5% не пушат, от които 72% никога не са пушили. Т.е. 16% от българите в Германия са пушили някога и са се отказали. 41.5% пушат и 77% от тях пушат редовно.

Социални аспекти

Следващите данни се отнасят само за хората в Германия, които са родом от България и нямат германско гражданство, както и за техните деца и домакинства.

39% от българите в Германия са неженени. 52.9% имат брак като 84.8% от тези с брак към са се оженили за друг мигрант в Германия – предимно други българи. Това е високо предвид повечето млади хора в диаспората ни спрямо населението на България и причината е, че има финансова изгода – със семейното доходно облагане включването на брак дори фиктивно намалява данъчната тежест в мнозинството от случаите. Около 5.48% са разведени.

12.6% от българите са все още в училищна възраст или са в университет. От останалите, 32.5% имат завършено само основно образование. 31% имат само средно. Отгоре на тях още 18.5% имат професионално и само 18% имат някакво висше образование, което не е дори непременно университет. Писал съм за този аспект преди и как влиза в противоречие с възприятието на обществото за структурата на имиграцията ни.

Като домакинства, 61% от българите в Германия живеят в семейства с деца. Трудно е да се прецени колко средно деца имат, тъй като тази статистика не отчита партньорите немци, както и децата с немско гражданство. 19.7% от хората родени в България, но живеещи в Германия живеят в двойки без деца. 18.4% живеят сами като 26% тях се налага да споделят жилище с други (т.н. WG или просто съквартиранти).

58.4% от българите са заети. Тук интересното е, че тези нива са значително по-високи от средното за Германия. Само 47.9% от жените в Германия са заети – без значение гражданство или произход. Сред жените мигрирали в Германия средното е 49.1%. При българките – 53.1%. Аналогично е при мъжете – средното за всички в Германия е 54.9%. Сред мигрантите – 62.09%, а сред българските мъже – 64.9%.

По часове на графиката долу виждаме, че мнозинството работи по около 40-42 часа седмично. Почти толкова българки обаче работят на половина работен ден, колкото на пълен. Основна причина за това, според мен, е лошият достъп до детски градини и късият им график. Често затварят в 4 или 5 следобед. Същото важи и за доста училища, където местата в занималните не стигат. Това е особено вярно в големите градове, където мнозинството от съгражданите ни живеят.

32% от сънародниците ни работят в неделя като отново има превес при мъжете – 34.4% спрямо 30.2% за жените. 21.6% работят в неделя и 16.6% работят на смени. 24.3% работят в производството. 34.3% работят в магазини, места за настаняване или транспорт.

Гледайки доходите, най-голямата група българи в Германия (около 43%) получава между 1500 и 2500 евро чисти (т.е. нето). При жените доходите са значително по-ниски и най-голямата група получава между 1000 и 2000 евро нето. Причините за това са отчасти по-малкото отработени часове, но и редица типични за Германия и Европа фактори ограничаващи растежа в кариерата. Разбира се, от тези „чисти“ пари, не сме приспаднали значителните местни такси, сметки за ток, множеството практически задължителни застраховки и прочие.

Средно може да кажем, че работещите българи получават около 1986 евро нето. При жените това е 6.9% по-малко на 1849 евро, а при мъжете – 6.4% повече и 2114 евро нето. Тези стойности са значително по-ниски за средното за Германия. Нето заплатата на българите е 11% по-ниска от средното за страната. При жените е аналогична заплатата спрямо средното за мигрантите, но отново с 11% надолу спрямо всички работещи жени в Германия. При мъжете разликата е по-драматична – 16% по-малко от средното за всички мигранти и 23.5% по-малко от средното за страната.

На следващите графики виждате разбивка по нето доходи и какъв дял от съответната демография спада към коя група. Първо виждате средно за хората в Германия родени в България като сравнение с другите мигранти и всички в страната. Вижда се, че мнозинството получават под 2500 евро и много малък дял получават над 3500 в сравнение със средното за страната.

В следващите две графики виждате разбивка на мъже и жени отделно. При жените се забелязва подобна крива сред българките и всички мигрантки. Тази е за българките е с определена грешка заради по-малката извадка и закръглянето от DeStatis до 1000 души. Интересно е, че кривата сред всички жени в Германия не много по-различна. Това дава допълнителни индикации за структурните проблеми в Германия по отношение на възможностите, образованието и подкрепата в семейството влияещи на тези и други индикатори за равенство на половете.

При мъжете се вижда аналогични криви, но с отчетливо изместване на по-голямата част от сънародниците ни към позиции със значително по-ниски доходи. Докато най-голям дял от хората в Германия печели над 3500 евро нето, аналогичен дял сред българите прибира двойно по-малко на месец.

Разчитайки само на тези доходи получаваме, че поне 34.3% от българи пренесли се в Германия живеят под прага на бедността. Ако добавим допълнителните социални помощи този дял намалява на 22.9%. Това отново е доста над средното за България за 2025-та от 21.2%. Някой ще оспорят, че линията на бедност е различна и означава различни неща. Индикаторът обаче е условен с причина и се отнася до разпределението на доходите на населението по еднаква формула. Линията на бедността е условна и е индикатор каква част от населението има проблем да свързва двата края независимо, че работи. Много от тези хора под линията са т.н. работещи бедни.

Сред работещите българи има 42% по-голяма вероятност да живеят в бедност въпреки труда си, отколкото средното за Германия и 21% по-голяма вероятност от всички мигранти. Има сериозна разлика и при половете. При работещите българки в Германия 44.2% са под линията на бедността или 83.3% по-голяма вероятност от средното за населението на Германия и 56.3% повече от средното за всички жени работещи е страната. Подобно е нивото на българките и всички останали мигрантки. При мъжете ни има само 8% по-високо ниво на бедност от средното за цялото население. Ако обаче сравняваме с всички мъже в Германия обаче, вероятността мъж роден в България и работещ в Германия да е под линията на бедността е с 74% по-голяма, отколкото при останалите мъже там. За разлика от жените, има голяма разлика между българските мъже и останалите мигранти – 55% по-висок шанс да са в бедност.

Затова не трябва да ви учудва, че 16.5% получават помощи за безработица и социални. Пенсия получават 3.9%. Още 10.3% получават друга форма на помощ, което значи, че доходите им са твърде ниски, за да свързват двата края. Доколкото виждаме увеличение сред получаващите помощи за безработица (например спрямо 2018-та г. когато отчетох 15%) и намаление сред т.н. бедните работещи, сравнението е подвеждащо. Първо, защото микропреброяването тогава разглеждаше домакинства, а не отделни работещи, но най-вече защото промените в социалната система са причина много хора в затруднено положение да нямат достъп до помощ. Не на последно място, много се говори за работата на черно и как заетостта реално е по-висока. Доколкото го има този феномен, също е вярно, че хиляди българи само се водят проформа регистрирани в Германия надувайки статистиката на отпадналите от трудовия пазар.

Предишни статии за българите в Германия

Тук съм събрал повечето от статиите, които съм писал в последните 14 години за диаспората ни в Германия, икономически и социални аспекти, които ги засягат. Картата поместена горе публикувах за пръв път през август 2017-та. В някои от останалите статии съм публикувал обновени версии, както данни аналогични на тези, които описах горе.

• Германско гражданство или обратно в България – кога се прави този избор? – февруари 2026
• За данните за българите в Германия и дали се връщат – февруари 2026
• Риск от бедност и изключване за чужденците в Германия – февруари 2026
• Колко и какви са българите в Германия – август 2025 (статия от поредица на Капитал)
• Няколко бързи справки за българите в Германия – февруари 2025
• Данни за българите в Германия за 2023 – юни 2024
• Данни за българите в Германия за 2020 – септември 2021
• Данни за българите в Германия за 2019 – февруари 2021
• Колко са българите в Германия? Зависи кого питаш – април 2020
• Майчинските в Германия и социалният проблем надничащ зад тях – февруари 2020
• Данни за българите в Германия за 2018 – септември 2019
• Майчинските в Германия – април 2019
• Мрънкането на един бг-татко за една детска градина в Германия – декември 2018
• Данни за българите в Германия за 2017 – ноември 2018
• Преброяване на българите в Германия по общини и години – август 2017
• Няколко интересни числа за българите в Германия – декември 2016
• Българите в Германия – последни данни – август 2014
• Калейдоскоп с разходите и инфлацията в Германия – ноември 2013
• Колко български студенти има в Германия? – март 2012
• Престъпността в Германия – март 2012
• Колко българи има в Германия? – март 2012

Други статии свързани с Германия, които може да са ви интересни:

• Тротоари (на цени) като в Германия
• Възстановяване на данък от дивиденти изплатени в Германия
• Поръчване на лекарства с рецепта от Германия
• Промяната в данъчното споразумение с Германия, която засяга всички работещи сезонно там
• Германия вече със задължение да се ваксинира
• Ваксините и една ясла в Германия

Не защото едните си мечтаят да са следващите „мишки“ на Путин, както се самоопредели Орбан, а другите са в джоба на Пеевски. Не дори защо при схемите за гласове изскачат едни и същи лица и партии, а други привличат невъобразими капитали със съмнителен произход. Това са все добри и валидни причини.

Ще гласувам със 7️⃣, защото искам хора с правилна мотивация, знания и план да влязат в парламента, а не едни хора със схема. Всички се дразним на схемаджиите и ги подминаваме, но същите са редовно в управлението. Прокуратурата е една голяма схема, регулаторите – също. В същото време всички сме свидетели как когато хора с план поемат юздите нещата се случват в полза на хората и закона. Виждаме го в МВР и МРРБ и много други в последните седмици.

Ще гласувам със 7️⃣ с преференция в моя район 23 София за Божидар Божанов (105). Съжалявам, че не съм в район 24, за да гласувам за Анна Бодакова (110) или в Пловдив за Чило Попов (108) или за многото други, които виждате в снимките долу.

Защото истината е, че след изборите на шахматната дъска наречена парламент фигурите ще се наредят и макар броят във всяка група да има значение, в края на деня всичко ще опре до няколко царици, топове и офицери. Защото когато наистина трябва да се свърши нещо, да се приемат закони, да се пресече наказателна процедура, да се потуши криза или вземат мерки за обществено значим въпрос, тогава всички спират камерите, притихват и в комисии и лидерски съвети гледат гузно към лицата, които виждате долу. Всички, които сега крещят от сцени, сменят партии, за да се закрепят на избираемо място, продават влиянието си за пари за гласове и апартаменти в Дубай или тръпнат докато Пеевски държи тях и тежкаря им лидер на каишка, когато трябва да се свърши нещо в парламента се обръщат конкретно към хора от Да, България или направо копират програмата или законопроекти.

Тогава защо да не дадем на именно тези, които идват с план, повече тежест в този парламент, за да се случват нещата не само, когато ножът опре до кокала или някой висш държавен служител изтупа съвестта си от прахта? В понеделник всички ще се поздравяват с някакво разбиране за победа, но ще знаят, че управляването на държавата не е възможно без конкретни знания и опит – не как се правят схеми, а как се градят работещи институции и се решават проблемите на хората с дела, а не с думи.

След това ще трябва да намерят начин да работят заедно от наше име, да намерят обща основа, на която да стъпят, за да изпълнят програмите си. Как ще протече това пренареждане зависи единствено и само от гласовете ни тази неделя.

Затова моля гласувайте на 19-ти април.

Снощи ми дадоха идея, че толкова много съобщение за арести и разкрити схеми биха били по-лесно осмислени, ако се сложат на карта. Затова седнах на правих набързо такава. В тази карта се оптивам да събера информацията за тези случаи. Източникът на известните случаи в профилът на Георги Кандев във Facebook и страницата на МВР. Към всеки случай има линк към оригиналния му пост. На картата виждате случаи за поне 810 хил. евро между 18 март и 15 април 2026, т.е. около 80% от обявените от главния секретар на МВР заловени суми. Някои от разкритите случаи нямат упомената точна сума, затова не се вижда на картата. Някои от схемите нямат споменато местоположение или са организирани online, затова не са поместени тук.

Местоположението на случаите в тази карта е приблизително спрямо споменатите градове, села и общини. При всяко отваряне ще е малко различно за тази цел. Поместената информация се базира изцяло на публикациите на лица от МВР и обвиненията за купуване на гласове следва да се докажат в съда от разследващите и прокуратурата. Това, разбира се, ако последните благоволят да се заемат въобще с тези случаи вместо да опъват чадър, в това число 30 кандидати за депутати, за които не е искано сваляне на имунитета. За разлика от МВР, те все още се управляват от незаконен главен прокурор, който се държи на поста именно с цел спокойствие за купения и контролиран вот и атаки срещу длъжностни лица опитващи се да му се противопоставят.

Може да видите картата на цял екран тук.

Този сайт не е обвързан МВР, Георги Кандев или който и да е държавен орган или официално лице. Създаден е без тяхно знание или разрешение на база публична информация и не претендира за изчерпателност или точност на детайлите отвъд това, което е публикувано към дадения момент. Ще го допълвам с още информация, когато стане налична.

Glasuvam.org

Започвам с картата на секциите в чужбина, която поддържам от 13 години и 15 вота до сега. Всички предходни ще намерите на основната страница на проекта. Самата карта ще намерите тук. Повече за секциите ще прочетете в предходната ми статия заедно с още една карта показваща къде е машинният вот в чужбина. В по-ранна статия показах и разликата между отворените сега секции и предишни години.

Данните за картата събирам от заповедите на МВнР. Обикновено сам ги намирам и поставям на картата. В последните години седмица преди вота публикуват и таблица с адресите, а от предишния вот и карта. От там взимам по-точно местоположение и изменени адреси преди изборния ден. В последните три дни, например, има три секции със изменен адрес и още две, които бяха без адрес, но вече са със заповеди.

При публикуване на картата и при изменение на адресите уведомявам с индивидуални email-и всички абонирани за бюлетина на Glasuvam.org заедно със съвети за деня на гласуване. Преди и след това пускам също съобщения и новини, като например за процеса на заявления, промени в начина на гласуване и прочие. Към този момент има над 3100 абонирани за бюлетина. Анонимизираното разпределение от къде са се вижда на картата на заглавната страница на проекта.

В последните няколко години картата и проекта са с логото на Демократична България като част от усилията на Да, България в помощ на българите зад граница. На тези избори може да подкрепите кандидатите и програмата с номер 7 в бюлетината. Призовавам ви да разгледате профилите им, защото има не само прекрасни хора, кои и прекрасни истории, стратегии и опит зад тях. Както често казвам, сред тях ще намерите хората с план като контрапункт на хората със схема, за които съм писал премного до сега.

Новата карта на ЦИК

Буквално преди часове за пръв път ЦИК публикува карта на всички секции в страната и чужбина. Данните за чужбина съвпадат с тези от картата на МВнР, която ще спомена след малко. В България секциите имаха публикувани адреси до сега, но за пръв път ги виждам поставени на картата за цялата страна. Опитах се да го направя преди години, но се отказах след като поне една четвърт не успях да открия. Например „старото читалище“ в някое село, както често се случва.

Към този момент картата показва местата и секциите, както и броят гласоподаватели в тях. Разрових се в кода и данните, които зарежда страницата и има функционалност за показване на активност, резултати, PDF-и и видео. Към този момент са изключени, но предполагам, че в деня на изборите ще публикуват текущи данни, а след това може би резултати и излъчване на живо от преброяването. Надявам се да е така и за тази цел да е предвиден кода в страницата.

Картата ще намерите с банер на страницата на ЦИК или направо през този линк. С филтрите може да изберете секциите в чужбина или за цяла България или за определена област. Може също да покажете обобщена информация по РИК или държави.

Картата на София

Столична община публикува портал вече няколко вота подред с цялата нужна информация за изборите. Там ще намерите гео портал и карта на всички секции. В допълнение на информацията, която ЦИК публикува днес, картата на Столична община показва и районът, в който гласуват в дадената секция, както и дали е достъпна за инвалиди. Тук виждате, например, една секция в Лозенец.

За съжаление, не мога да показа на картата в коя секция би следвало да гласува Пеевски, защото както BIRD писаха преди четири години, според ГРАО той няма право да бъде поместен в никой изборен списък. Защо не отговаря на условията да гласува, а се кандидатира и е бил депутат междувременно, ЦИК отказва да отговори или провери.

Картата на Външно

Министерство на Външните Работи публикува втори вот подред карта на секциите в чужбина. Заедно с това предоставя и таблица с адресите на секциите на български и английски. В предишни години тези адреси се събираха от общото усилие на доброволци и сверяваха със заповедите публикувани от МВнР. Последните са сканирани, отделни документи и беше много трудоемко да се извлече някаква информация.

Картата им е обикновена Google Maps карта, но с последните промени в приложението им позволява да я добавите като слой на картата, която много използват за навигация. Така за някои може да е по-удобно да намерят секциите. Не работи обаче с Apple Maps, но тогава се отваря като страница.

Бонус – карта на активните българи в чужбина

След всеки вот използвам анонимизираните данни, които платформата на Glasuvam.org събира, за да направя анализ за движението на българи в чужбина. Не пазя лична информация за хора, макар тя да е достъпна в изборните списъци, а само хешове на публичните записи от заявленията за гласуване. На тяхна база мога да направя оценка за това как някои българи са се местили по света приемайки, че заявлението им за гласуване отчита пребиваване. Разбира се, част от тях може да са само на почивка и да има съвпадение на имената.

Повече за методологията как изчиствам тези и други проблеми съм описал в статията за първата карта, която направих преди 10 години. За последно публикувах карта след изборите през 2021-та. Направих анализа и след изборите през 2024-та, но не я бях публикувал до сега. Може да я намерите на този линк. Препоръчвам първо да прочетете предходните статии с разясненията, за да я разберете.

Доколкото картата умишлено не предоставя възможност за проследяване на отделни хора, тя дава обща картинка за движението на миграцията ни. Например кои градове биват напускани от хора и в кои има прираст. Разбира се, това далеч не е представително и съм го описал подробно в миналото. Картата има за цел колкото да предостави обща картина, колкото и да има естетическа стойност, поне в моите очи.

Показва също какво е възможно да бъде постигнато с данните публикувани от избирателните списъци, особено тези в България, ако някой наистина се заеме. Призовавах доста години наред да се спре с публикуването им и да се премине към проверка през защитена услуга подобна на тази, която има при ГРАО. За съжаление, това не се случи.

Бонус – карта на купения вот

В последния месец сме свидетели на поток от информация за заловени купувачи на гласове. Всички бяхме учудени как МВР си върши работата, когато „отгоре“ не ги карат „да се приберат“. Всички искаме същото да се случи и с прокуратурата, които сега всячески опъват чадър над добре познатите изборни схеми.

Снощи ми дадоха идея, че ще помогне всички тези случаи да се сложат на карта. Успях набързо да събера информацията и да направя такава. С нея не претендирам за изчерпателност, но по публична информация ще намерите схемите с около 80% от събрания милион евро за купен вот, който беше обявен тези дни.

Ето няколко важни неща, които трябва да знаете:

• Изборният ден започва в 7:00 сутринта местно време и свършва в 8:00 часа вечерта
• Може да гласува всеки български гражданин независимо дали е подал заявление или не. Тогава просто попълвате на място декларация по приложение 28, за да ви добавят в списъка.
• Гласува се с валидна българска лична карта или паспорт. 
• Секциите отбелязани горе са актуални към 10-ти април. Възможно е в следващата седмица да има промени или корекции. Затова Ви препоръчвам да проверите преди изборния ден отново на картата и на сайта на МВнР. 
• Независимо от отбелязаната в заявлението Ви секция, ако сте подали въобще такова, може да гласувате където и да е в чужбина. 
• Извън България може да гласува всеки български гражданин независимо от обичайното му пребиваване. Това означава, че ако пътувате зад граница по работа или на почивка, може да упражните гласа си в близка до Вас секция. Отново, няма значение дали сте подавали заявление.
• Ако все пак сте в България по време на изборите, може да гласувате само по постоянен адрес. Тогава попълвате приложение 22, че не сте гласували в чужбина и са длъжни да Ви отбележат. Присъствате в списъка и след името Ви е отбелязано МВнР.
• В чужбина за Народно събрание има възможност да гласувате само за партия/коалиция. Възможност за преференции, каквито има в страната, отново няма да има след промени в Изборния кодекс в последния момент, за които писах преди. Запознайте се също с бюлетината.
• Препоръчвам да се гласува с машина, където това е възможно. На картата ще видите тази информация избирайки секция до вас. Гласуването с машина е по-бързо и гарантира, че гласът Ви ще бъде преброен и няма шанс да бъде отбелязан като невалиден.
• Препоръчвам да се гласува възможно най-рано, тъй като опитът показва, че с хартиено гласуване с напредването на деня стават струпвания на някои места. Ако имате съмнения и спомени за такива и имате друга близка секция с по-малко натоварване, препоръчваме да отидете там. На картата на Glasuvam.org може също да споделяте и преглеждате обратна връзка от други колко са чакали на това място.

Мейл с най-близките три секции изпратих на над 3100 абонирани за бюлетина на Glasuvam.org. Ако има промяна по някоя от секциите

Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК и МВнР. Тази година ЦИК са добавили секция с често задавани въпроси. МВнР са направили своя карта със секциите, която може да заредите в Google Maps на телефона си, ако ви е по-удобно. Забелязах, че някои промени по адресите на секции не са въведени там 4 дни по-късно та съветвам да сверявате все пак с други източници. Такъв е случая с Нант, Франция и една от секциите в Бурса, Турция.

Тази година виждам, че и Facebook отново напомня за изборите на всички българи в страната и чужбина макар и само с линк към страницата на ЦИК.

Секциите с машинен вот

Заради намаления брой секции и утежнената ситуация с възможността на сънародниците ни зад граница да гласуват, реших да направя отделна карта визуализираща къде има секции с машинен вот. Аналогично преди две седмици направих карта с местата, където е имало секции преди, но сега няма да има заради новия Изборен кодекс.

Както споменах по-горе, гласуването с машини не само е по-сигурно и спира редица изборни измами, но е и по-бързо. Вероятно затова ЦИК са решили да концентрират най-много машини във Великобритания и Турция, където натоварването е най-голямо. Тук ще намерите всички секции. В червено са тези, където има поне една секция с машинен вот. Размерът на точките показва колко секции има на това място. Същата информация ще намерите и като избирате отделни места за гласуване в картата със секциите.

Всички те вече може да видите на картата на Glasuvam.org. Адресите на около 30% от тях са ясни, тъй като са дипломатически представителства. Още няколко места са нови и не са ясни адресите. Останалите най-вероятно ще бъдат същите като предишни години, но това следва да се потвърди от Външно. Очаквам да излязат с решенията за отваряне на секциите. Тогава ще обновя картата с точните адреси и ще изпратя индивидуални съобщения на над 3100 абонирани за новини с най-близките три секции до тях.

Основни потърпевши от тези промени са сънародниците ни във Великобритания, Турция и САЩ, където традиционно има много гласуващи. В самото решение на ЦИК се споменава, че в UK са събрани достатъчно заявления за отваряне на секции на 66 места извън дипломатическите представителства. В Турция – 55, а в САЩ – 34. Всички те ще бъдат ограничени до 20 въпреки значителната активност на сънародниците ни зад граница. В други страни като Чехия приемащата страна не е позволила отваряне на секции извън посолството, а в доста арабски страни МВнР е препоръчала да не се отварят секции заради войната между Иран, САЩ и Израел.

Спрямо предишния вот, така най-голямо намаление виждаме в Турция, където има 141 секции по-малко на 101 места. Следва Великобритания с 84 по-малко секции на 78 места и САЩ с 29 по-малко секции спрямо октомври 2024-та. Няма да има секции в Йордания, Катар, Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия.

Сред останалите, повече секции ще има в Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Молдова и Франция – с между 2 и 4 секции. В Испания на 4 места ще има секции за пръв път от последните поне 6 вота, в Молдова – 3, а в Ирландия и Нидерландия – по 2. Общо 21 места в 14 държави ще са със секции за пръв път най-малкото от няколко години. В 22 държави ще има повече секции, а в 29 държави броят на секциите и местата няма да се промени, но е възможно смяна на точния адрес на някои секции.

За да се илюстрират по-добре тези промени, направих карта сравняваща секциите през октомври 2024 и април 2026-та. В червено са тези, които няма да се открият този път.

Може да я разгледате също на цял екран.

От следващия парламент ще зависи дали ще бъде възстановен режима за отваряне на секции в чужбина, какъвто беше години наред и позволяваше максимален брой от сънародниците ни да упражняват гарантираните иначе от конституцията права. Също толкова важно – дали избирателен район чужбина най-накрая ще влезе в сила и ще има както представителност на вота зад граница, така и по-малко изкривяване на местен вот по усмотрение на ЦИК. Има отдавна взето решение и нормативно заложена възможност за дистанционен електронен вот, който така и не се случи. Гласуването с машини нарочно беше спряно предвид колко изборни измами се предотвратяваха така и как маркирането на бюлетини на десетки хиляди българи като невалидни стана невъзможно.

Всичко изброено зависи от това дали и начина, по който гласуваме на 19-ти април.

Продукти

• Месо и кокали – части или цели пилешки бутчета или пиле, телешко рагу, кокали с костен мозък
• 3-4 големи глави лук или 5-6 малки
• Моркови, целина и по желание пащърнак, праз и малко чушки
• 100 грама масло и 50 гр. зехтин
• Връзка магданоз, дафинов лист, черен пипер на зърна
• По желание доматена паста

Процес на приготвяне

За пилешкия бульон събирам и замразявам остатъци от пилета като готвя. Например, когато правя пилешка супа обикновено използвам по две бутчета, които сварявам и обезкостявам. Бульонът от сварените бутчета прецеждам и използвам за супата, а останалото замразявам в торбички във фризера. Аналогично като правя пиле с ориз взимам цяло пиле и го разфасовам за месото и останалото отива във фризера

Когато събера 2-3 килограма, ги използвам за бульон. Само ги оставям да се размразят за около час. За последния път намерих много намалени пилешки бутчета и взех 4-5. Може да използвате и цяло пиле, ако намерите някъде на промоция. За телешки бульон купувам като намеря евтино рагу. По месарниците има и телешки кокали с костен мозък. Аз поръчах от Meat Revolution, но има на много места по-евтини. Независимо от какво месо го правите, слагате го в тава и го печете на грил функцията на 240 градуса докато се запече добре. Внимавайте да не загори, защото ще се отрази на вкуса на бульона.

Междувременно нарязвате лука на едро по дължина (от корена нагоре) и го карамелизирате. За целта загрявате около 100 грама масло (каквото и да е) и още поне 50 гр. зехтин в голям тиган. Като видимо е загряло без да загаря добавяте лука и намалете котлона на средно ниво. През 2-3 мин. бъркайте да не загори и да се разпредели топлината равномерно. Колкото по-дълго го правите, толкова по-карамелиран ще стане.

Останалите зеленчуци – моркови, целина и може би пащърнак, праз и/или чушки – нарежете на едро. След като махнете месото от фурната, на дъното на тавата ще остане сок и/или запечени парчета. Не го хвърляйте, а добавете зеленчуците да се запекат малко като бъркате и тях. Така ще оберат и те от ароматите.

Накрая добавяте всичко в тенджера. Колкото по-голяма имате, толкова по-добре. Аз имам, за съжаление, само две по 6 литра и трябваше да използвам тях. Сложих ги на два котлона, макар единият да беше по-малък от тенджерата и разпределих зеленчуците и месото. Добавих измит магданоза както е на цели стръкове, няколко листа дафинов лист и по 10-тина зърна черен пипер.

Всичко това направих вечерта след вечеря та бях готов тъкмо към 11 часа когато започва нощната тарифа. Напълних вода почти до горе на тенджерите, затворих плътно капака и пуснах да заври. Като даде първи индикации, че завира, намалих котлона на минимум. След 30 мин. проверих дали още бълбука леко и увеличавам. Целта не е да кипи, а съвсем леко да къкри.

Оставам го така цяла нощ. Колкото по-дълго, толкова по-добре, но е хубаво да е поне няколко часа. Моят котлон има навика да спира след 5-6 часа, което е достатъчно. Следете първия път обаче да не изкипи в началото докато свикнете на какво ниво да оставяте котлоните.

На сутринта ще забележите, че отгоре се е насъбрали парцали от месото, махам ги и ги изхвърлям. По принцип в рецептите пише да се махат редовно, но като го оставям цяла нощ не мога и нямам нерви. Прецеждате бульона в друг съд и оставате да се отдели мазнината отгоре. Може да я оставите, но аз изхвърлям колкото мога с малко черпаче или лъжица.

След това затварям бульона в стерилизирани буркани (обливам ги с вряла вода няколко пъти и отделно капачките). Аз използвам такива с винт от лютеница и кисело мляко. Тях изварявам за 5 мин. – в моя случай по 4-5 в същите тенджери и ги обръщам да изстинат. Не забравяйте да проверите дали капачките са вдлъбнати, т.е. добре вакумирани.

След като прецедите бульона, ще забележите две неща. Първото е, че къщата мирише на варено месо, което може би няма да е особено приятно за някои членове на семейството. Второто е, че останалото съдържание на тенджерите няма особен вкус. Все пак, ако имате останали буркани или както в моя случай стъклени бутилки от сок с капачки с винт, може да добавите още вода колкото да покрият зеленчуците и местото и варите на по-силен огън около два часа. Прецеждате остатъчния бульон по същия начин. Ще забележите, че не е толкова силен на аромат и вкус. Него използвам като основа за следващите си бульони вместо вода. Така използвам максимума от месото и зеленчуците и следващите стават по-силни.

Вариации

В много рецепти добавят доматена паста към месото докато го пекат. Това определено добавя вкус, включително към бульона. Забелязах обаче, че при мен вместо да се запича месото добре, изгаря доматената паста. Отделно предпочитам бульона да няма домати в случай, че искам да го използвам за рецепти като ризото.

Ще забележите, че никъде не съм писал за сол и чесън. Причината е, че нямате нужда от сол за консервиране, тъй като затваряте в буркани. По-добре е да оставите безсолно и да добавяте колкото е нужно в крайната манджа. Същото за чесъна – ако го сложите в бульона ще го има във всичко, което готвите. Може да добавяте всякакви подправки, но най-добре е да са зелени на стръкове.

Ако искате чист пилешки или телешки бульон, няма нужда да добавяте каквито и да е зеленчуци. Добра идея е пак да запечете месото и да добавите подправки като дафинов лист и черен пипер. Ще имате просто нужда от доста повече месо и кости. Веднъж пък направих само зеленчуков бульон. Тогава пропуснах месото и добавих повече и различни зеленчуци.

Всъщност, повечето стъпки тук са по желание. Ако не ви се занимава, няма нужда да карамелизирате лука, печете месото или да допичате зеленчуците. Подготовката може да стане супер бързо – само нарязвате всичко и го изсипвате в тенджерата. Въпрос на време и предпочитание.

Цена и време

8-10 големи буркана с пилешки бульон сметнах, че ми излизат около 10 евро. За телешкия е малко повече. Всичко може да е много по-евтино и вкусно, ако го правите лятно време, когато зеленчуците са по-свежи и намерите месо и кокали на оферта. Основната цена е във времето, тъй като трябва да се занимавате вечер с рязане и бъркане, а сутринта със затваряне на буркани. На мен ми отнема два часа вечерта и два часа сутринта. Ако минавам втора вода – малко повече. Струва си обаче от гледна точка на вкуса.

Бонус

Загрявате препълнена супена лъжица масло в касеролче и добавяте 3 супени лъжици брашно. Бъркате докато загрее 30 секунди и изливате плавно буркан телешки бульон. Бъркате без прекъсване и получавате прекрасен гъст сос за печено место. Само добавете сол и черен пипер на вкус.

С по 3 буркана телешки и пилешки бульон може да направите френска лучена супа. Покрай точно нея започнах да правя бульони и последната ми най-накрая се получи прекрасна. Следвам рецептата от това видео на шеф Жан-Пиер. Само не забравяйте да не слагате зелените части на праза, не пропускайте брашното и добре да карамелизирате лука.

Ще се радвам споделите опит, ако сте пробвали рецептата и допълнителни идеи, ако сте забелязали нещо полезно.

Бонус – тиганите

Ще забележите, че готвя в стоманени тигани без покритие. Абсолютно ги препоръчвам. След като последните с незалепващо покритие се надраскаха и осъзнахме колко от самото покритие попада в храната. Затова като бяха за смяна взехме стоманени. Аналогично изхвърлихме всички пластмасови контейнери и ги сменихме със стъклени. Не само заради надраскването, но и от миенето в миялна остарява пластмасата и покритието. Така се лющят допринасяйки към микропластмаса в храната. Със стоманени тигани и тенджери трябва да се свикне, защото трябва да са добре загряти, за да не залепват. Колко зависи от печката ви, но се свиква лесно и ще откриете, че тогава са дори по-добри.

Добре да не държите продължително храната в стоманена тенджера – например ако е останало след вечеря и я приберете в хладилника за няколко дни. Да се готви в тях е супер, но продължително седене на храна води до разтваряне на никел и други метали, особено ако в храната има доматен сок. Това може да доведе до алергии у децата. Затова винаги пренасям остатъка от храната в стъклени съдове дори да са с пластмасов капак. Алтернативно, ако ви се занимава, може да ги прибирате в буркани.