Блогът на Юруков https://yurukov.net/blog Нещата които искам да споделя с другите Mon, 16 Dec 2019 06:53:36 +0000 bg-BG hourly 1 https://wordpress.org/?v=5.3.1 За въздуха, праха и как го мерим – опит за сравнение https://yurukov.net/blog/2019/sravnenie-airsofia/ https://yurukov.net/blog/2019/sravnenie-airsofia/#comments Mon, 16 Dec 2019 06:41:20 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22746 През февруари пуснах статия, в която се оборих твърдение в Труд, че на AirSofia не може да се вярва. В нея казвах, че да, измерванията не отговарят на тези на ИАОС и има недостатъци в по-евтината апаратура и поставянето ѝ, но сайтът е важен и достатъчно точен инструмент за целите, за които се използва. Именно на работата на всички тези доброволци се дължи фактът, че сега темата за въздуха е поставена така на дневен ред за разлика от допреди 4 години.

В този текст написах, че измерванията на станциите от мрежата на LuftDaten, от която е част AirSofia, се разминават с 5% от тези на агенцията. В последствие ме питаха за това число, което ме накара да се замисля. Бях цитирал сравнение, което направихме в началото на проекта. Тогава станциите бяха малко, също както и извадката. Това само по себе си не беше качествено сравнение – поне не достатъчно за стандартите, към които се опитвам да се придържам.

Затова започнах да събирам данни от станциите и да правя по-добър алгоритъм за сравнение. Първият прототип показах на среща на Заедно в час в Берлин в края на март, където говорих за отворени данни и как да ги използваме. Тогава още използвах данните за 2018-та. После реших да изчакам да мине зимата и да направя сравнението за месеците около Нова година.

В следващите седмици се връщах към анализа ми, добавях данни, поправях грешки, пробвах с отстояния, изчистване на пикови стойности и прочие. Често нямах време и малко по малко се видя, че има риск този анализ да последва пътя на данните за санкциите за пушене и тези за жертвите от войните ни – все числа, които съм събрал, но така и не съм публикувал в разбираем вид.

С началото на този сезон постовете за класации на градове, маски и поредните извинения на Фандъкова ме върнаха към темата. Все още не съм доволен от резултата, но ако не го пусна сега – надали ще види бял свят. Не знам дали ще се получи, но да видим. Цялата таблица с формулите ще добавя под статията в следващите дни, когато успея да я оформя в по-четим вид.

Изводите

Основният проблем с числото, което съм посочил, е до какво точно се отнася. 5% разминаване в какво? Затова разгледах различни аспекти от данните и статистиката – абсолютни стойности, средни по часове и дни, индикация за проблем с въздуха и колко пъти над нормата е.

Накратко:

  • В 94.2% от случаите AirSofia и ИАОС показват еднакво дали през деня замърсяването е надвишило лимита и в колко пъти. Т.е. разминаване с 5.8%.
  • В 91.3% от случаите показват еднакво дали в същия час е надвишен лимита и в колко пъти
  • В 81% от случаите среднодневната разлика между двете е под 20 µg/m3, а ако сравняваме час по час – 90.5%.
  • Ако вземем само дните с до 70% влажност, 96.5% от случаите познават колко пъти е надвишил лимита и в 90% от случаите разликата е под µg/m3.
  • Средната абсолютна разлика в отчитането е 7 µg/m3 по дни и 9.7 – по часове.
  • Най-малко разминаване има между станциите в Надежда и Дружба.

Методология

Данните покриват периода юли 2017 до юни 2018. Тези на ИАОС съм тегля още от началото на 2016-та, а тези за станциите на AirSofia съм взел вече обработени от AirTube, който определено препоръчвам. В последните данни липсват две седмици, както виждате на графиките долу, но са във време с ниско замърсяване. За осредняване на данните и лимитите използвам методологията на ИАОС и ЕК.

За сравнението избирам станции на AirSofia, които са на по-малко от 500 м. от тези на ИАОС. Тук виждате карта кои са точно. Вдясно може а сменят филтри за избраните станции. В крайния резултат за София използвам средни стойности между всички.

Пробвах с един и 1.5 километра, но вариацията стана твърде голяма. Резултатите бяха близки, но смятам, че по-малък кръг ги прави по-значими. Средната стойност между избраните изчислявах като давах по-голяма тежест на по-близките като квадрат от отстоянието.

Това, което не направих е да изчистя пиковите стойности в оригиналните данни. 95-ти и дори 99-ти квентил щяха да свършат добра работа. Така щях да изключа случайни моментни пикове. Нямах време да обработя обаче изходните данни и затова използвах наготово тези на AirTube. Ефектът от това е понижаване на оценката за точност.

Тъй като по спецификация сензорите в т.н. „частни станции“ следва да работят до 70% влажност, направих отделна оценка на база само дните отговарящи на този критерий. Също така махнах всички измервания над 1000 µg/m3, колкото е лимита на сензора. Тези условия не означават непременно, че данните са грешни, а че производителят не гарантира за предвидената точност от 10%. В този индекс значителна част от измерванията отпаднаха – до 80% в някои дни.

Сравнение

Когато сравним измерванията между ИАОС и AirSofia като процент, виждаме, че се движат между 20 и 40%. Това, в известен смисъл, е измамно, тъй като дори разлика от 5 µg/m3 в ден с ниско замърсяване може да е 50%. Все пак дава представа за разминаванията. Виждаме и по-малко разминаване в изчистените стоности. Пиковете там се дължат до голяма степен на дни с малко останали данни.

Тъй като данните са доста обширни, а горните графики не особено преглежни, не намерих друг начин да ги представя, освен като календар. Обозначил съм седмиците от годината и дните. В сиво са маркирани липсващите данни.

Това, например, е разликата в проценти между ИАОС и AirSofia. По-тъмно червено показва по-голяма разлика. Средното отклонение е 21%.

Когато използваме изчистените данни (под 70% влажност), получаваме тези разлики в проценти. Това, всъщност са горните графики, но като календар. Туук средното отклонение намалява до 14.5%.

Тук отново е показано в кои дни от годината са „отпаднали“ най-много данни заради влажност над 70% и отчитане над 1000. Средно 34.2% от измерванията.

Макар да не е особено полезна за сравнение, тази графика е интересна да покаже измеренията на проблема през зимата. Показва измерените нива от всички станции за всеки час от измерения период. Вижда се ясно, че както ИАОС, така и „частните“ станции са единодушни, че проблемът е огромен независимо каква скала се използва или колко е червена картата.

Дискусия

Проблемът с което и да е такова сравнение е, че няма правилен подход или отговор. Дори с условностите, които съм посочил горе, има няколко начина да се обработят данните, които биха довели до близки, но различни резултати. Отчасти това беше причината да отлагам толкова време публикуването на тези числа – пробвах доста подходи и търсех този, който дава най-смислен резултат.

Истината е, че частните и сертифицираните станции не могат да дават еднакви резултати и причините бяха обсъждани многократно навсякъде.

Първата, разбира се, е технологията. Евтините станции имат висок праг на грешка (10%) и проблем с влажността (<70%). Дори да се използва по-добър сензор от този вид, пак мъглата изкривява резултатите, тъй като бива засичана като прах. Има методи за намаляване на този ефект, но те или оскъпяват и усложняват отделната станция и я правят нерентабилна, или не дават достатъчно добри резултати.

Втората е средата, в която се поставят. Тези на ИАОС отговарят на изисквания за отстояние, класификация и прочие. Умишлено не се слагат директно до източници на замърсяване, защото целта им е да отчитат фоновото замърсяване. В този смисъл тези на AirSofia показват много повече какво дишаме в домовете си. Това може да е както въпросното фоново замърсяване, така и отопление на съседни сгради или жилища, горене на боклук, барбекю наблизо, коли под прозореца и дори вятър вдигащ прах от ерозирала почва и мръсната фасада. Те обаче страдат много повече от инцидентни пикове, които се трупат и изкривяват данните.

Третата е поддръжката. Докато ИАОС чисти и поддържа станциите си, при частните това е рядкост. Някои сензори имат режим на почистване, но пак с времето се натрупва прах и точността намалява. Аз самият не съм чистил дори веднъж моята станция, а трябва. Спорно е, всъщност, доколко това е проблем. AQICN, колкото и критика да отнасят от мен за данните и представянето си, правят доста такива експерименти и бяха показали, че нечистенето добавя още 5-6% неточност на данните.

Взимайки всички тези фактори ще видим, че дори две частни станции поставени в непосредствена близост една до друга няма да отчетат еднакви резултати. Именно това е основата на отказа на ИАОС да използва станциите на AirSofia за анализите си. По мое мнение са прави. Докато техните отговарят на ясно зададените критерии на ЕК, частните станции дават добра представа за топологията на замърсяването. В този анализ използвам данните от само 29-те най-близо до тези на агенцията, а в София има вече стотици.

Друг важен аспект от данните е не само качеството им, но и представянето. Числата са си числа, но малко хора могат да ги осмислят. Затова практически всички сайтове и приложения опират до цветови скали и сравнения. Те, разбира се, са различни по цветове, нива и дори смисъл. Това не пречи на много да ги снимат и цитират.

Тук съм направил кратко сравнение. До преди няколко месеца AirSofia използваше същата гама като AirTube, но намалиха границите на проблемни и опасни стойности. Тези на европейския индекс пък са далеч по-високи поне цветово. При AQICN и AirVisual пък говорим за индекс според EPA сандарта, който взима предвид 6 замърсителя. При праховото замърсяване се взимат среднодневни стойности. Затова скалите изглеждат така.

Натиснете за по-голяма снимка.

AirVisual, впрочем, е сайта, който много споделят заради класацията по градове. Там София излиза все в топ 10. Тези дни някои се усетиха, че е заради мистериозна станция във Васил Левски, която дава нереалистични стойности – такива в пъти над тези на ИАОС и AirSofia. На този етап май никой няма представа каква е станцията. Доколкото знам, черпят данни от AQICN заедно с индекса и методологията. Последните също не дават да се разбере как получават данните си и съм хващал значителни разминавания. Но тази станция не е от тях явно.

Възприятието е силно нещо. Цветовете по карти и графики са само част от нещата, които ни влияят. Несъмнено въздухът е много мръсен и почти нищо не се прави от общината по въпроса. Вярно е също така, че има леко стабилно намаление на замърсяването. Трудно е да се каже дали вина за това има вариации в местния климат между годините, промяна в движението и типа коли на столицата или малкото мерки приложени преди години. Вероятно е комбинация от всички тези. Във всеки случай твърдението, че сега е най-зле просто не е вярно.

Също не е вярно, че София е единствената с такъв проблем. Всъщност повечето големи градове са със завишено замърсяване. Това важи дори за градовете в планината. Макар източниците на замърсяване да са подобни, решенията навярно не са. Всеки град има свои особености и следва да се работи и анализира всеки поотделно. Сега всички се фокусираме върху София, заради ефектните снимки от инверсията и прочие. А не трябва. При това дори не сме започнали да говорим за замърсяването с азотен диоксид, който е дори по-опасен и тепърва ще става сериозен проблем у нас.

Кой според вас е следващият най-замърсен град в България?

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/sravnenie-airsofia/feed/ 1
Явор Колев е прав на думи за изчезналите, но все още липсват дела https://yurukov.net/blog/2019/qvor-kolev-e-prav/ https://yurukov.net/blog/2019/qvor-kolev-e-prav/#respond Mon, 25 Nov 2019 09:37:39 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22725 Явор Колев е прав. Бих му го казал директно, ако не си беше беше спрял профила във Facebook. Почти всичко от интервюто му, което намери място в материала на 120 минути по БТВ вчера, беше вярно. Включиха част от моите наблюдения, както и примери от проекта Lipsva.

Наистина България се е включила в системата Amber Alert. Съдейки по думите на хора от системата е вярно, че е въведена технически и има формална процедура да се задейства. Наистина, има точно определени критерии да се използва и наистина това не се е случило до сега. Наистина има известен проблем „частни сайтове“ да поддържат самостоятелно списъци с изчезнали, тъй като не може да се гарантира качеството на информацията.

Обаче…

Като погледнах последно през януари, имаше много съмнения дали МВР има готовност въобще да използва Amber Alert. Сега има сигнали, че все пак могат, но остава въпросът защо не е. В част от интервюто за „120 минути“ посочих, че наистина преценката за всеки отделен случай опира до разследващите. Същото казах и в интервю за Нова през август. Именно експертите следва да преценят дали е нужно да се използва такъв инструмент или не. Точно като при раждането със секцио, има много субективни фактори и нещата се развиват твърде бързо, за да можем отстрани с откъслечна информация да дадем оценка дали са действали правилно или не.

Това, което може да видим е общата картина. Докато за последните 21 месеца Гърция са използвали системата 13 пъти, България не я е използвала нито веднъж. По това не може да съдим дали е трябвало да се използва механизма в случая като Николаево, но определено е сигнал, че явно не се използва достатъчно. Или в България има невероятно по-малко случаи на изчезнали деца от Гърция, или полицията има много добри други инструменти за разпространение на такива случаи в медиите, или имат организационен и институционален проблем. Няма данни подкрепящи първото. За второто знаем много добре, че не е така въпреки раздразнението на Колев и протеста му. Третото обяснение е всъщност пословичен проблем в системата на МВР. Виждаме белезите на бюрократичната машина и в самото изказване на Колев – не били „подали“ информация „другите“ по веригата.

Напълно споделям мнението му, че не може да се гарантира достоверността на информацията в самостоятелни частни сайтове. Какво следва обаче от това? Lipsva никога не е имала за цел да замести комуникацията на МВР, а да им покаже, че има нужда от подобен сайт, който те да поддържат. В началото, когато на всяко интервю бутаха в лицето на тогавашния шеф на сектор Издирване картата ми, имаше сякаш някакво разбиране за това. Проведохме срещи, имаше идеи за сътрудничество, хареса им, някои хора дори бяха доста ентусиазирани по въпроса. Дори направих формално предложение за безвъзмездна помощ.

Нищо не последва. 10 години по-късно начинът, по който МВР обявява случаите на безследно изчезнали не се е променил въобще. Все още се поместват на 30-тина места под различна форма и с различна надеждност. Все още на местно ниво се случва разследващи да спускат „екскузивно“ снимките и описанието на определени издания. Все още тихомълком се свалят обявленията без ясна информация дали случаите за приключени и дали всичко е завършило благополучно.

Именно това исках от МВР толкова години наред – не „вътрешна“ информация, а някаква прозрачност. Далеч не всички случаи следва да се обявяват и в никакъв случай не следва да знаем ненужни подробности за останалите. За онези 5-10%, в които обществото може да помогне обаче, първите часове са критични, а МВР не е напреднало особено в комуникацията си. Затова исках от тях не достъп, а да поддържат единен надежден публичен списък с всички лица, които се търсят. Това е.

С такъв източник на надеждна информация доброволци като мен могат да правят това, което висшият ешелон на МВР видимо не е способен – да говорят с обществото не като с враг, а като с партньор. Lipsva имаше точно такава цел – още преди 10 години изпращаше готови за печатане плакати на списък с абонирани фирми и граждани, разпространяваше на регионално ниво съобщения в социалните и дори засичаше хора, които са се тагнали в близост до последното известно местоположение и им пращаше съобщения. Постигаше и друг ефект – показваше как мнозинството от публично известните случаи всъщност завършват успешно. Това е нещо, което МВР има голям проблем да комуникира и Колев трябва най-добре да знае защо.

Lipsva не беше решение, а пример как може да работят нещата. При това не толкова добър – кадрите по БТВ вчера показаха простоват сайт дори по стандартите на онова време. Повтарях, че не е нужно да използват точно моята система, а да направят все пак нещо по въпроса.

Всичко това обаче е безсмислено, ако го няма този надежден източник на информация, който чакаме от МВР. Затова, след като видях, че не стигам до никъде и отнема значително време да се пресяват статии, сигнали от родители и от самата полиция, спрях активната част на проекта. От тогава насам в Twitter се публикуват автоматично сигнали само от официалните страници на полицията и Интерпол. Когато те ги свалят, трие се съобщението и в социалките.

Навярно затова Amber Alert посочват именно акаунтите на Lipsva като източник за България – защото с прост скрипт се опитвам да компенсирам един сериозен недостатък в комуникацията с обществото, който 10 години МВР не успя да оправи – надеждна информация за безследно изчезналите. Няма да спра да повтарям, че МВР работи на парче в такива случаи, колкото и да се дразни Явор Колев.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/qvor-kolev-e-prav/feed/ 0
Справките на НЦОЗА https://yurukov.net/blog/2019/ncphp-data/ https://yurukov.net/blog/2019/ncphp-data/#comments Fri, 22 Nov 2019 13:53:18 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22698 Ако не сте запознати с това съкращение, значи може би тези данни няма да са ви интересни. Става дума за Националния център за обществено здраве и анализи. На страницата си те публикуват справки и анализи на заболеваемостта, извършени процедури и други аспекти от общественото здраве. С тези данни обаче има два основни проблема.

Първият е, че често не са верни. Лесно е да се отхвърлят като „стъкмистика“, макар все повече медиите да ги използват с готовност когато могат да подплатят нуждата от сензационност. Липсата на публикувана методология не ни позволява да разберем как точно се събират, обработват и какво означават таблиците, които публикуват. Това не пречи на повърхностното отразяване и сравнение. Разминаванията с НСИ са сериозни, но биха били нормални, ако показваха различни неща.

Всъщност след доста разговори с хора както в агенцията, така и в МЗ и НСИ стана ясно, че НЦОЗА основно черпят данни от здравната каса и с директно подаване болници и РЗИ. В това се корени и проблемът – данните на НЗОК са скръб, а почти не се контролира дали и с какво качество се подава информация от болниците. Това беше ясно от години за злощастния регистър за ражданията и явно важи за другите им данни.

Това не означава, че справките им не могат да бъдат полезни – напротив. Понякога те са единственият ни източник за информация за неща като абортите и имунизациите. Когато се вглеждаме в тях обаче, трябва да внимаваме за условностите, потенциалните проблеми и да ги маркираме ясно в анализите си. Именно това направих в тези статии, в които се позовавам именно на НЦОЗА:

Вторият проблем е, че справките се публикуват за предходният период и изтриват след това. Така губим информацията за предишни тримесечия и години. Докато не мога да направя нищо за качеството на данните, мога да споделя старите справки. От известно време архивирам всичките им справки именно с тази цел. За жалост, нямам нищо преди 2017-та. Би било добре НЦОЗА да ги публикува някъде, по възможност в по-четим формат като Excel или CSV, но предвид това, че вече са изтрили всичко за 2018-та, надали ще пожелаят.

Споделям PDF-ите им в архив в оригиналния формат, защото получих няколко запитвания в последните месеци дали ги имам. Явно има интерес към тях. Все пак, отново предупреждавам, че винаги, когато използвате тези числа, трябва да упоменавате, че има голям риск да не са точни или верни. Особено що се отнася до раждаемостта – там следва да чакаме данните на НСИ през април.



Ако някой има възможност и въведе тези таблици в Excel или друг лесен за обработване формат, може да ги сподели тук, за да е по-лесно за останалите. Ще обновявам архива когато излизат нови файлове от НЦОЗА.

За съжаление, имаме склонността да се заглеждаме критично в данните само, когато не пасват на презумпциите ни. Затова ето нещо, което може да накара доста да направят точно това – според тези файлове абортите през първите 9 месеца на 2017, 2018 и 2019-та са били съответно 17800, 17357 и 16449, Това е ясна тенденция надолу, каквато виждаме от години насам. Отделно, че както коментирах в свързаната по-горе статия, голяма част от тези случаи не са по желание.

Какви други неща забелязвате в данните?

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/ncphp-data/feed/ 8
Германия вече със задължение да се ваксинира https://yurukov.net/blog/2019/impfpflicht/ https://yurukov.net/blog/2019/impfpflicht/#comments Thu, 14 Nov 2019 14:20:30 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22685 След Италия, Австралия и други, Германия също въведе задължение да се ваксинира. На този етап е само за морбили, но промените отварят вратата при спаднал по подобен начин покритие и обществен имунитет за други болести да се въведат подобни мерки.

Бундестагът прие днес задължителна имунизация срещу морбили с огромно мнозинство. Влиза в сила от март 2020. Ще бъдат налагани глоби до 2500€, а ясли, градини, училища и други подобни форми на грижа се задължават да следят и отказват постъпване на деца, които нямат имунизации. Важи както за частни, така и за държавни. Същото изискване се предвижда и за здравни работници, учители и възпитатели, макар там да не е точно ясно как ще бъде приложено и от кога.

Имунолози и лични лекари подкрепят задължението, макар да им се налага допълнителна работа с него. В законопроекта е предвидено отпускането на целеви средства, но те са почти изцяло за държавни и общински институции. Разходите на лекарите ще бъдат поети от здравните каси, които ще работят също с градини и училища по програми за имунизация директно на място.

В обсъждането се открояваше категорична подкрепа за имунизационната програма и възмущение от фалшивите новини в мрежата. Особено резки бяха лекарите. Имаше изказвания от AFD, в които цитираха именно измислиците, които виждаме в антивакс групите. От тях се чуха и нападки към бежанците като „носещи зарази“, а в изказвания извън заседанието – към емигранти като тези от България. Всъщност, промените вече предвижда задължение и за имунизация на всички бежанци, които се установят в страната.

Изказани бяха притеснения дали задължението няма да има негативен психологически ефект върху родителите и те няма да решат да не ваксинират децата си срещу други болести. Имаше критика от опозицията, че CDU са забавили толкова тази мярка, както и че не правят въобще достатъчно за борба с дезинформацията и за стимулиране на имунизациите срещу други тежки болести, включително ЧПВ. Също, че не взимат мерки за подобряването на имунизационното покритие на по-големите деца и младите, сред които също е ниско при доста болести.

Отделно имаше коментари, че всъщност в Германия няма налична отделна ваксина за морбили, а само комбинирана с МПР. Аналогично на България, тя присъства така в календара им като се поставя заедно с ваксина срещу варицела. Това обаче не е проблем според вносителите. Щяло да се работи за набавяне на дози моноваксина, но повечето родители ще изберат така или иначе комбинираната както е по календар. Аз си бих опреснителна в началото на тази година.

Отново, това е добра новина за България, тъй като най-голямата ни диаспора емигранти е именно в Германия. Доста от епидемиите и отделните случаи, които забелязваме през годините са с произход именно от там. По-малко заразени в Германия означава и по-малко епидемии в България.


Текстът на промените както и запис на обсъждането ще откриете тук. Може да чуете коментара ми при Веселин Дремджиев докато течеше дискусията. Темата за задължителните ваксини съм коментирал многократно. Линкове към поредната фаза от дебата в България ще намерите в началото на предишната ми статия.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/impfpflicht/feed/ 2
Отец Янакиев все пак помогна с нещо за ваксините https://yurukov.net/blog/2019/yanakiev-pomogna-za-vaksinite/ https://yurukov.net/blog/2019/yanakiev-pomogna-za-vaksinite/#respond Wed, 13 Nov 2019 11:17:38 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22659 … почти.

Не съм писал нарочно тук за случая със свещеника и делото му в Сливен. Както многократно съм обсъждал до сега, въпросът не е медицински, а юридически и психологически. Лекари и имунолози не обсъждат дали ваксините са нужни и безопасни, а кои и в каква комбинация да се поставят. Как да се стимулират хората да не пропускат тези за себе си и децата си е вече въпрос на социалната система, здравната култура и условията в конкретно общество.

Здравните аспекти са ясни и ги чуваме постоянно. Научаваме и все повече неща за вредата от болестите, които са иначе лесно предотвратими с ваксините. Трудът на Велислава Петрова е показателен за това. Относно юридическият аспект на нещата, тук адвокати имат най-вече думата. Препоръчвам интервюто на Мария Шаркова по БНТ и обзора на Ивайло Везенков в Свободна Европа. Дискусията на Силвия Петкова в Маргиналия и Веселина Седларска в Редута, също добавят аспекти към темата, ако искате да прочетете повече.

Всички са единодушни, че решението на АС Сливен се базира на грешно тълкуване на закона и конвенцията и че ще падне при обжалването. Тепърва чакаме отговор от Министерството на здравеопазването дали и какво са предприели въобще по това дело. Междувременно обаче „постижението“ на свещеника доведе не само до повдигане на вежди в обществото, но и до ликуване на доста из антиваксърските групи.

Макар символично, това което Янакиев сътвори има значителен негативен обществен ефект. Подобен виждаме при други борещи се активно с имунизациите и въобще този вид превенция на инфекциозни заболявания. Точно той обаче излезе на преден план в последно време. Затова подобно на миналата година, реших да направя нещо добро вместо него.

На името на отец Янакиев има вече дарение за световната борба с полио. Дарението е от 100 лв. – по един лев за всеки случай до сега за тази година по последни данни. Благодарение на фондацията на Мелинда и Бил Гейтс, сумата се утроява. Събраните пари ще бъдат използвани за купуване на още ваксини, съкранението им, осигуряване на здравни служители по места и физическата им сигурност. Ако желае, може да свали и картичка, което отбелязва дарението му.

Тази година видяхме четирикратно увеличение на случаите на единият дивите щамове полиомиелит в последните две държави, където се среща – Афганистан и Пакистан. Като основна причина се сочат религиозни фанатици борещи се срещу имунизационната програм и лекарите, които ваксинират. Добрите новини обаче са, че щам 3 вече е официално обявен за заличен след като същата съдба достигна щам 2, а целият континент Африка беше обявен за свободен от полио.

Има доста път напред, за да остане тази болест в историята. Радвам се, че отец Янакиев помага така в посока имунизирането на повече хора, макар в другата си дейност ефективно да помага на връщането на болести като морбили и рубеола.

Ако искате и вие да дарите за борбата срещу полио и други заболявания, може да го направите на End Polio, както и на сайта на Уницеф или на фонда на Bob Keegan подкрепящ здравните работници станали жертви на атаки от религиозни антивакс фанатици. Ако искате да научите повече за борбата срещу полиото, ще намерите всичко на GEI инициативата.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/yanakiev-pomogna-za-vaksinite/feed/ 0
Гошо и чудовището https://yurukov.net/blog/2019/goshko-i-chudowishteto/ https://yurukov.net/blog/2019/goshko-i-chudowishteto/#comments Thu, 31 Oct 2019 14:45:15 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22633 Истерията покрай разни конвенции и стратегии докара много шум и малко разбиране. Наскоро показах колко малко хора всъщност сътворяват фалшиви новини и всяват паника. Други обрисуваха целият път за изкривяване на темата в общественото пространство, крайните религиозни елементи, които се опитват да диктуват общественото мнение и как с мълчанието и дори активната помощ на политици и медии този абсурд се е загнездил в общественото съзнание.

Проблемът с домашното насилие е сериозен и не е от днес. Трудно може да кажем дали се е задълбочил или е по-добре от преди в някаква степен. Все още е тема табу и всеки опит да се говори за нея бива посрещана на нож, защото било срамно и лично. За това трябва да се говори, защото когато не си бил в такава ситуация, не разбираш жертвите, защо са жертви, защо често не могат да си помогнат сами и защо се проваляме в защитата им.

Конкретно за закрилата на децата беше бурята тази година. Твърденията са, че НПО-та искали да прибират милиони, да крадат и продават деца, особено от бедни семейства. Въртяха се фалшиви истории или такива с доста украсени детайли и подправена същност. Изказват се адвокати цитиращи текстове, които ги няма никъде в стратегията или закона и такива предупреждаващи за конспирация прозираща „между редовете“ на готвените промени.

Същите тези НПО-та се опитаха да илюстрират какво всъщност правят и за какво получават пари. Че готвените промени от кабинета в отговор на истерията всъщност концентрира дейностите в ръцете на социалните, които нито имат ресурса, нито могат да помагат така по места. Повтаряха, че нито имат право да взимат деца, нито да решават кое дете е в риск. В огромната си част, също както в Норвегия, действията на социалните е спомагателна – да помогнат на семействата да живеят заедно в по-добри условия, по-малко стрес и социални проблеми. НПО-тата спомагат именно там.

Ето един пример от Германия. Бележки като горната виждам отдавна, но едва наскоро се зачетох. Указват, че във въпросния магазин, банка или аптека персоналът на касата е обучен да работи с малки деца, които търсят помощ. Децата пък ги учат в училище да разпознават тези знаци и ако имат някакъв проблем, могат да разчитат, че това е безопасно място и ще има възрастен, които да им помогне.

За целта едно НПО е взело сериозни пари, за да обучи куп служители в региона, да ходи по училищата, да проверява дали всичко е наред и прочие. Това е допълнителна работа и отговорност за служителите на фирмите и не е лесно. Те трябва да се научат да разпознават кога детето има нужда от помощ, как да го успокоят, дали има нужда от лекар и прочие. Опасността би могла да бъде нещо като други деца, които го тормозят (или скинари, какъвто случай имаше миналата година), родител, на които му е прилошало та до сравнително редките, но опасни ситуации като сериозни инциденти в града, опити за отвличане или системно насилие в дома.

Именно срещу подобни инициативи се борят онези, които наименувах торбаланци. Никое от тези неща не спира домашното насилие или тормоза над децата, но ни помагат да разпознаваме проблемите, да не ги нормализираме, да не си затваряме очите, да ги хващаме по-рано и да се помага в такива ситуации семействата да останат заедно и да се справят преди да са ескалирали нещата.

Често обръщаме гръб или не забелязваме. Днес попаднах на един текст, които ми направи впечатление и реших да го адаптирам на български. Не открих автора, но го намерих на много страници с религиозно съдържание. Най-вече евангелистки, впрочем, но явно не от сектанстките вариации, които са навлезли в България и от които тръгна голяма част от тази и други истерии. Повтарям, че текстът не е мой – само го преведох.

В понеделник Гошо без домашно дойде
„Защо“ учителка попита
Той каза, „Чудовище ми го взе
Защото казах лъжа“

„Знаеш Гошо, чудовища няма“
Каза учителката
„Ако не си пишеш домашните
няма да има междучасие за теб“

Във вторник Гошо стомах го боля
„Защо“ учителка попита
Той каза, „Чудовище десерта ми взема
че дори вечерята“

„Гошо, казах ти вече“
Каза учителката
„Няма чудовище,
Ще ядеш като дойде обяда.“

В сряда Гошо с чело синьо беше
„Защо“ учителка попита
Той каза „Чудовище ме гонеше
и се ударих в една врата“

„Гошо бе, стига вече“
Каза учителката
„Да не чувам повече,
Сам си ударил вратата.“

В четвъртък Гошо да седне не щеше
„Защо“ учителка попита
Той каза „Чудовището ме биеше
защото не спирах да плача“

„Гошо, не съм глупава“
Каза учителката
„Наказан си в ъгъла,
че не спря с това“

В петък Гошо в час не беше
„Защо“ учителка попита
Да каже, но в болница лежеше
Чудовището го вече стигна

„Чудовища има“
Каза учителката
И тежко преглъна
Та си урока продължи

А в ъгъла Лили ръчичка потърка
Синьото още боли
Но казват ѝ, „сама си виновна,
Че беличка ти сътвори.“

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/goshko-i-chudowishteto/feed/ 2
Стъпка напред и стъпка назад в борбата срещу полио https://yurukov.net/blog/2019/stapka-napred-nazad-polio/ https://yurukov.net/blog/2019/stapka-napred-nazad-polio/#comments Fri, 25 Oct 2019 12:00:39 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22627 Вчерашният ден, освен корупционната пародия на родната сцена, донесе както добри, така и лоши новини в борбата с едно друго заболяване – полио.

Вече официално обявиха дивия щам 3 за изчезнал. Не е имало случай от 7 години. Това означава, че в скоро време ще го изключат от оралната ваксина, която се използва в страните с висок риск. По същия начин преди няколко години обявиха за изчезнал и щам 2 и го махнаха от ваксините в безпрецедентна координирана акция в световен мащаб.

Лошата новина е, че има увеличение на случаите на единствения останал див щам 1 като вече надвишават 90. Това е в пъти повече от миналата година. Случаите са концентрирани в Пакистан и Афганистан и в огромна степен стъпката назад се дължи на талибаните там, които подават ухо на същите конспиративни теории и фалшиви новини, които чувам от родните антиваксъри. Разликата е, че онези убиват здравни работници всеки месец, а тези у нас, за които кабинета и в частност МЗ отказват от години да направят каквото и да е било, само се заканват.

Също както миналата година, и тази ще даря известна сума от името на накой виден роден антиваксър за глобалната инициатива за елеминация на полио. Това ще им помогне да купят повече ваксини и да осигурят повече лекари. Само още не съм решил кой ще е точно. Идеи?

Друга добра новина от началото на годината е, че Африка беше обявена за свободна от дивите щамове на полио. Имат обаче все още немалко случаи на един циркулиращ щам произлязал от оралните ваксини. Той е доста по-лек от дивия, лекува се по-лесно и се разпространява при лоши хигиенни условия. От него най-много случаи има от тип 2 и тъй като вече го няма във ваксините, се очаква рязък спад в следващите горини. Отделно в скоро време се очаква страните в Африка да минат на IPV, каквато използваме в България от няколко десетилетия заедно с останалата част от Европа и Америките и която не носи дори теоретичен риск за паралич или въпросните щамове на полио. Това допълнително ще намали риска от cDVPV.

Заради забавянето в южна Азия породено от политическа нестабилност, липса на доверие във ваксините и радикални групировки, пълното елеминиране на полиомелита ще се забави с 15-20 години спрямо първоначалните прогнози. Само до преди 10 години все още се смяташе, че днес вече ще сме пратили и тази болест в историята, както едрата шарка, но уви.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/stapka-napred-nazad-polio/feed/ 1
10 пъти когато Урумов е имал общо с истерията покрай стратегията за децата https://yurukov.net/blog/2019/urumov-i-torbalancite/ https://yurukov.net/blog/2019/urumov-i-torbalancite/#comments Fri, 11 Oct 2019 16:25:08 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22604 След скорошните събития на всички стана ясно, че истерията около стратегията за децата е сериозен проблем. Борисов и Дончев обявиха, че са били запознати с проблема, но не стана ясно, защо не са били взимани каквито и да е мерки, включително открита позиция, каквато виждаме чак сега. Дончев сподели и че ПР в МО е участвал в разпалването на тази истерия. Бързо стана ясно, че става дума за Александър Урумов, който е привлечен лично от Каракачанов и е доста близък до него и партията му. Урумов от своя страна отрече да има нещо общо. Повече за него ще намерите в Свободна Европа.

Е, следейки активността му в дори само в основната група на торбаланците, виждаме съвсем друго. Той не само споделя фалшиви новини и разпространява лъжи за практиката на социалните служби и същността на стратегията, но и е един от уважаваните членове на тази групичка.

Преди месец направих анализ на активността на групата и покрай това имам почти всички коментари и кой ги е пускал. Тук съм събрал 10 от дискусиите, в които Урумов е участвал и който не е успял да изтрие. За по-скорошните явно се е сетил, както и отделни коментари от по-старите. Тук съм цитирал два от изтритите.

Вие преценете дали някой му дължи извинение както сам изисква докато медиите на Пеевски му пригласят охотно.


Натиснете снимките, за да ги отворите като галерия в по-голям размер.

31 март

1 май

5 май

11 май

15 май

12 юни

(линк) Отдолу съм добавил и няколко по-интересни коментара от тези, които е изтрил.

„Между другото, дойде един емисар да ме сдобрява с този помияр на снимката. И то след това писмо:)Казах му – “като плашите някой с уволнение, първо питайте дали го е страх ”:)И други неща му казах;)Замина си обезкуражен:)“


„“Толерантните” и “дискриминираните”, милите те. Ето какво пишат по адрес на съпротивата срещу техните безумия и срещу хората, които им се противопоставят.Избрани “истанбулски” моменти.“

25 юли

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/urumov-i-torbalancite/feed/ 6
НЗОК и болните деца – 6 месеца бюрокрация https://yurukov.net/blog/2019/nzok-i-bolnite-deca/ https://yurukov.net/blog/2019/nzok-i-bolnite-deca/#comments Mon, 30 Sep 2019 13:23:13 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22571 Изминаха повече от три месеца от статията ми критикуваща НЗОК и работата им по заявленията за лечение на деца. В седмиците след нея си разменихме любезности, чиновниците се разбързаха да въвеждат информация и да придвижват документи, а новите данните показаха само, че нещата са били дори по-зле, отколкото предполагахме.

Минаха почивните месеци юли и август и реших да проверя какво се е променило. Ако трябва да съм честен, струва ми се, че намаляха кампаниите за събиране на пари. Това, разбира се, е строго субективно наблюдение, защото може просто да са били заравяни в стената ни под тоновете новини за скандали, корупция и грозна паника, която ни залива.

Не се чу обаче почти нищо за този аспект на работа на касата. Донякъде това е странно предвид колко шум се вдигна тогава и какви проблеми се видяха, особено покрай смърта на едно дете. От друга страна, както знаем добре, всяка буря у нас идва и отминава, за да даде път на следващата. А следващата беше скандалът с НАП. Явно сега пак чакаме да умре поредното дете, за да се сетим, че я има НЗОК и проблемите в нея тлеят.

Данни и условности

За да разбера какво се случва, се обръщам отново към регистъра с данните за лечение на деца. Както описах подробно в последната статия по темата и всички преди нея, с тези данни има редица проблеми. Анализът тук и графиките са само толкова точни, колкото е въведеното от чиновниците в касата. Това важи както за отбелязване на дейности и дати, така и дали случаите са приключени, оттеглени или актуални. Презумпцията следва да бъде, че щом на сайта на касата все още пише, че близките следва да гледат именно регистъра за движението по заявленията, то информацията следва да е вярна и навременна. Същото повториха в многобройни прессъобщения.

Все пак, предвид, че регистърът е доста нескопосан и създаден като формат за друг вид процеси и административна структура, доста от информацията бива въвеждана в свободен текст. Поне половината от датите за одобрени заявления и дейности по тях е именно в полето „коментари“. Затова пак се наложи да обработя на ръка заявленията и да извлека липсващата информация. Това предполага грешки, но надали толкова колкото намерих в данните, които касата имаше повече от 3 месеца да оправи.

Предвид тези условности, ето няколко бързи числа:

  • НЗОК има подадени и вписани в регистъра 734 заявления за 6 месеца работа
  • 402 или 54.8% са приключени. От тях всички освен 7 са одобрени.
  • Средното време от подаване до одобрение на заявление е било 36.3 дни
  • Увеличава се времето, което отнема да се вземе становище от експерти – от средно 2.2 дни през 2018-та на 10.3 дни откакто НЗОК пое нещата
  • От „наследените“ от фонда заявления, 146 са били прехвърлени в края на март. 48 от тях са били решени в до края на юли и още толкова – в последните два месеца. Средно е отнело 50 дни да се реши едно такова заявление.

Добрите новини

Нека започнем с нещо положително. След като пуснах статията си и докато НЗОК всякак се опитваше да отрича всичко, чиновниците им трескаво триха записи, въвеждаха и поправяха. За две седмици вече изглежда бяха изчистили нещата, защото добавяха само нови заявления. Тази активност беше ясно различима когато гледаме всички данни в публичния по закон регистър наедно, а не отделни записи, както могат близките.

Сега виждаме, че същото продължава. Тук съм показал този аспект от качеството на работа на чиновниците в касата за тези 6 месеца. В синьо се виждат данните, с които направих първия си анализ на 19-ти юни. Всяка колона показва брой записи по седмица на подаване. В черна точка съм отбелязал именно тази дата. В червено са записите добавени в двете седмици след статията ми. Вижда, че над две трети са добавени със задна дата, често над месец след като са подадени. Това означава, че родителите не са откривали в регистъра входящия номер, за който са чакали решение от над месец.

През юли и август обаче се забелязва, че въвеждат само навременна информация. Има доста промени по стари заявления, но това е защото не са решени все още. Вижда е и доста по-малко приети заявления през август. Може само да спекулираме за причините, но надали е защото децата имат по-малка нужда от скъпоструващо лечение през почивните месеци. Възможно е обаче да е затруднена диагностиката, получаването на офери и прочие през този период заради отпуски у нас и в чуждестранни клиники.

На следващата графика показвам отново колко заявления са били подадени през последните две години към фонда и след това в касата. През март има голям пик, за който получих отговор от касата, че е всъщност пренесени стари заявления от фонда. Вижда се, че има доста подадени през юни и юли, както и че много от тях остават нерешени. От друга страна се вижда, че има много по-малко откази, което е хубаво.

Друго положително нещо е броят решени заявления. Докато в предишната графика показвах колко са подадени през всеки месец, тук показвам колко са били решени за всеки месец през последните две години. Вижда се, че отбелязват доста одобрени решения, особено през юли. Това означва, че по-малко залежават продължително. Също, поне съдейки по този един параметър, изглежда имат капацитет поне да вземат решение по тези случаи.

Лошите новини

Тук обаче има едно голямо „обаче“. Както споменах, регистърът като структура на данните отговаря на други вътрешни процеси. НЗОК след като вземе решение за одобрение, прави препоръка за заповед за одобрение. След заповедта следва заповед за плащане и плащане. В регистъра за повечето „привършени“ случаи може да съдим само по решението с предполжение за одобрение. Макар тези записи да са маркирани като „одобрени“, често липсва индикация дали и кога е пусната документално заповедта и кога всъщност са преведени парите. Това е малък, но важен детайл, защото в малкото случаи, в които това е отбелязвано, се забелязва забавяне от седмици между формалното одобрение и заповедта за превод или самия превод. Това сочи към допълнителни бюрократични проблеми и ненормално бавна комуникация между отдели вътре в самата каса.

Да оставим това настрана и да вземем най-ранната възможна дата, в която родителите са разбирали, че всъщност детето им ще има шанс да живее. Дори тогава нещата не изглеждат добре. Почти нищо не се е променило от май и юни. Все още средно се чака над месец. През август има малко подобрение като са одобрявали заявления подадени средно 36 дни по-рано. Това обаче може да се обясни с малкото взети решения и то предимно в началото на месеца.

В предишната графика виждаме отново голямото време, което се е чакало за становище от експерти. В тази тук съм показал известните дейности извършени по месеци. Отново трябва да предупредя, че не всички дейности отнемат еднакво време – пращането на писмо е сигурно половин час,а взимането на становище – няколко дни. Също така, някои от дейностите са отбелязани само в коментарите. Има страшно много написани писма напред назад, например, за отговор на които се чака с дни и седмици.

Все пак дори само от въведеното в правилните колони виждаме, че се търси много повече мнение на експерти и несравнимо повече се връщат документи към близките на болните деца. Не отбелязват също да търсят епикриза или подходяща болница – съдейки по коментарите, това се прави чрез пращане на писма до близките. Има немалко сигнали от чакащи отговор, които са били карани да събират документи из болници и лекари – нещо, което касата следва да иска по служебен път или да има вече.

Всичко това се води до сериозно забавяне на решенията на касата. Макар да има повече такива в последните няколко месеца, те са изключително бавни. Тук се вижда, че одобреното финансиране в рамките на седмица остава под средното на това по времето на фонда. Същото важи и за решенията в рамките на месец. Затова вече повече от половината заявления вече получават отговор след над месец чакане. По-точно, това са 51.6% от заявленията като през 2018-та фондът е оставят само 17.3% от родителите да чакат толкова много.

Работи се по случая, какво толкова искате?

След статиите ми през юни и разменянето на реплики през медиите, реших да попитам НЗОК какво всъщност правят. Направих го по ЗДОИ през новия портал за целта. Препоръчвам го, впрочем. Получих отговор към края на юли. Отне им доста повече от законовото изискване и не отговориха на всички въпроси, но все пак отговориха нещо.

В отговора си казват, че пикът от заявления през март са прехвърлени автоматично от фонда и подалите заявление не са били натоварени с допълнителна бюрокращина. Такива са били 146 случая и „всички са разгледани“. Както описах преди, това „разглеждане“ не означава, че случаите са получили своето одобрение или че парите са преведени. Означава, че са били погледнати и нещо е свършено по тях. Всъщност, според данните в регистъра им към този момент, само 95 от тези 146 прехвърлени са решени. При това средно е отнело 50 дни са решаването им и то само защото смятаме датата на прехвърляне, а не оригиналната дата на подаване на заявлението към фонда. От тези 95 решени половината са били решени в първите три-четири месеца, а останалите – в последните два.

Казват също, че 279 заявления са били подадени от началото на април до края на юни към касата и всички са били разгледани. Отново „разгледани“ не означава много. Данните в регистъра показват 299 подадени заявления и 207 решени – т.е. около две от всеки три са получили одобрение.

Индикация за това, че „разгледани“ не означава „детето ще получи лечение“, е и друг техен отговор. Казват, че към 19 юли са издали 198 заповеди за одобрение, от които 48 са за заявленията прехвърлени от фонда. С други думи, за почти четири месеца са приключили работа по една трета от „наследените“ заявления и половината от тези подадени директно към тя. От останалите нерешени, 4 са били върнати от ВАС след обжалване на откази, 7 не са били приключени, защото са липсвали документи и две заявления са оттеглени от родителите. С останалите стотина известни към онзи момент не става дума какво се е случило.

Не знаят как се справят

Отговарят , че нормативно срокът за решаване на един случай е 14 дни и комисията имала ежедневни заседания. Известни са им само две жалби за забавени преписки, за едната от които е било установена, че е неоснователна, защото заповедта била издадена в рамките на 13 дни. Отговарят, че срокът от 14 дни се спазва. Това е повече от странно, тъй като според собствения им регистър, дори ако смятаме само записите с правилно попълнена информация, излиза, че решенията отнемат средно над два пъти този срок.

Смут буди и другият им отговор – че не правят анализ на ефективността на работата си и сравнение с тази на фонда за лечение на деца. Като основна причина посочват, че правилникът и начинът на работа е бил различен между фонда и касата. Това е вярно, но не отменя възможността и нуждата за сравнение между най-важният за децата показател – времето от подаването на заявление до положителен отговор стигнал до родителите. За това отговарят, че не е сравнимо, защото изискването за фонда било между 30 и 45 дни, а при фонда – 14 дни. Непонятно ми е какво общо има това с каквото и да е.

Показах ясно горе обаче, че не само може да ги сравним по този показател, а и че значително са увеличили бюрокрацията и времето нужно да се предостави финансиране за критично важни лечения. При това няма индикации за подобрение въпреки критиката към касата, срещите на министерството с пациентски организации и заявките на министъра. Явно именно този изводи са истиснката причина да не правят такъв анализ.

Чакаме следващото обещание

Накрая потвърждават нещо, което беше ясно отдавна – че регистъра е публичен и не съдържа лични данни. Не е ясно обаче защо са спрели лесната възможност да се обследват всички данни и се налага хора като мен с помощта на доброволци да губим толкова време да ги разглеждаме и търсим. За пореден път заявиха, че подготвят изграждането на нов регистър, но индикации за това липсват.

Всичко това води до един извод – касата не е била готова да поеме работата на Фонда за лечение на деца и след първоначален хаос, са заложили на тежко бюрократична процедура, която бави случаите значително повече от преди. Дори след критиката и обществения натиск малко се е променило, а качеството на данните в регистъра, макар и въвеждани вече сравнително навреме, е все още ниско и не позволява прозрачност на процедурите и изискуемата по закон възможност да си съставим мнение за работата им.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/nzok-i-bolnite-deca/feed/ 1
Данни за българите в Германия за 2018 https://yurukov.net/blog/2019/bgde-2/ https://yurukov.net/blog/2019/bgde-2/#comments Tue, 24 Sep 2019 15:25:44 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22554 Стана традиция да пускам данни за различни аспекти от емиграцията ни. Фокусирам се върху Германия тъй като е страната с най-голямата диаспора. В края на тази статия ще намерите линкове към предишните числа и други теми около българите в чужбина. Добавил съм тук и обновена карта с разпределението на българите по общини за последните 20 години.

Демография

Към края на 2018-та българите в Германия са били 337015. Това означава увеличение от 26600 спрямо предходната година или 8.6%. Макар да е доста, това увеличение всъщност сочи към силно забавяне на тенденцията. В предходните 6 години увеличението е било с между 36 и 47 хиляди на година. През 2018-та е имало с 1/3 по-малко спрямо средното за предишните години.

Жените продължават да са 46% от емиграцията в страната, макар да се забелязва леко увеличение. Най-голямата възрастова група са българите между 30 и 35 години – 41 хиляди. Общо българите между 25 и 55 в Германия представляват 60% от емиграцията. 6550 са българите в пенсионна възраст.

Децата под 6 години живеещи в Германия са 26590. В това число се включват само деца, които нямат германски паспорт. Тези имащи право на германски го получават автоматично и дори да имат родители българи, които са са му извадили български паспорт, в германската статистика се водят за германски граждани. Колко са последните е трудно да се каже, но по общи преценки не са повече от няколко хиляди в последните 20 години.

От тези само с българско гражданство, 16420 са родени в Германия. Това означава, че 10170 са децата под 6 години, които са емигрирали със семействата си. Общо българчетата до 18 годишна възраст, които живеят в Германия са 72065. 27% от тях са родени в Германия. 52665 са дошли в Германия най-вече в рамките на последните 10 години.

Тук отново е важно да се разбере, че немалко от изброените не са пристигнали от България. С поредицата кризи в Европа, несигурността във Великобритания и други проблеми много български емигранти се местят в рамките на Европа. Илюстрирах го преди с изборните данни. Освен оценките на НСИ, има индикации, че сериозна част от българите в Германия дошли в последните години са пренесли се от страни като Гърция, Италия, Испания и Великобритания.

Движение и промени

Броят на придобилите гражданство през 2018-та е 690. Така общият брой българи взели германски паспорт за последните 20 години е около 7700. Към 2018-та 80% от емигрантите ни са живели по-малко от 8 години в страната. Това означава, че в следващите 2-3 години близо 100 хиляди българи в Германия ще имат вече право на такова гражданство след като са живели поне 8 години в страната. Колко от тях ще се възползват от това право е трудно да се каже. До сега по-малко от 10% от българите взимат германски паспорт като интересът намаляваше предвид броя българи имащи такава възможност. С оглед на горните числа обаче се очаква увеличение на абсолютния брой българи с двойно гражданство, особено, ако видим още негативни сигнали за стабилността на Европейския съюз.

През 2018-та към диаспората в Германия са се присъединили 195 хиляди и са я напуснали 49 хиляди българи. 4400 българчета (без германски паспорт) са се родили, а 325 българи са починали. 53550 българи са пристигнали в Германия за пръв път, а 17400 са дошли отново – най-често емигрирали отново или дошли от трети страни. 46 хиляди са напуснали Германия, за 20 хиляди от които типът дерегистрация може да сочи, че са се върнали в България. От дошлите 60% са между 20 и 45 годишна възраст. 13% са под 15 годишна възраст. При напусналите страната разпределението е идентично.

Интересното е, че 25% от българите напуснали Германия са били в нея по-малко от година. Още 57% са се решили да се върнат в рамките на 6 години. 235 души са се върнали миналата година след като са прекарали над 30 години в Германия.

Микро-преброяване 2018

Данни за наследниците на емигрантите ни в Германия може да получим от микро-преброяването през 2018-та. Така виждаме, че 86% от българите в Германия са всъщност емигрирали, а останалите 14% са родени в страната. В това число включваме както тези взели германско гражданство, така и онези деца с един или двама родители българи, които не са получили българско ЕГН.

Според данните на немските служби малко над 17 хиляди българи имат двойно гражданство. 10 хиляди от тях са жени. Голяма част от тях са го взели след присъединяването ни към ЕС, но не трябва да забравяме, че онези взели германски паспорт преди 2007-ма е трябвало да се отказват от българския си за целта. Интересното е, че от тези 17 хиляди, 12 хиляди са емигрирали сами. Други 5 са родени в Германия и имат двойно гражданство. Според данните на ГРАО, тези деца са значително повече (7359 само между 2004 и 2013), което означава, че в голяма част от случаите тази информация не се споделя с немците.

55% от родените в България и емигрирали в Германия са били над 25 години когато са пристигнали. 15% са били под 10 години. Половината от пълнолетните българите в Германия имат брак като за тези, чиито родители са емигрирали, е с 18% по-малко вероятно да имат брак.

30.7% от семействата, в които поне един член е български емигрант декларира, че в дома се говори основно немски. Това навярно са предимно смесени двойки. 12.4% казват, че говорят турски. 6% от емигрантите отговарят, че са пристигнали в Германия заради учение – най-често университет. 38.6% – заради работа като почти половината са нямали предложение за работа преди да пристигнат и тепърва са търсили. 31.8% са пристигнали, тъй като семейството и вече е било в страната. 6% са пристигнали заради нов брак.

Доходи и заетост по домакинства

Ще разгледаме домакинствата с поне един български емигрант в него и ще сравним с домакинствата, в които всички са емигранти и нямат германско гражданство, както и с домакинствата, в които всички имат гражданство, но нито те, нито родителите им са били емигранти.

В домакинствата с българи в тях 28% живее само този българин. Тоест домакинство от един. Средното за емигрантите без германски паспорт 53%, а сред немците без преки емигрантски корени – 45%.

В домакинствата с българи в тях 13.9% няма работещ човек. Това може да означава, че са в пенсия, на социални помощни или двама родители взели продължителен отпуск по бащинство или майчинство едновременно. Средното за емигрантските домакинства е 32.4%, а за немските домакинства в смисъла описан по-горе – 36.6% . 37.3% от домакинствата с българи се издържат със заплатата на двама или повече работещи. Средно 1.29 души работят в едно домакинство. Сред емигрантските домакинства виждаме по-ниски нива – 20% се издържат със заплатите на двама и повече работещи и средно – 0.92 работещи. Сред немските – 28.7% повече от двама и средно – 0.97 работещи. Тук е трудно да се отделят пенсионерите, но дори смятайки по възрастови групи виждаме ясно, че в домакинства с българи в тях много по-често се случва и двамата да работят, отколкото сред немските семейства.

От гледна точка на доходи, имаме данни за нето (след платени данъци) общо на домакинствата. Тези, в които има поне един българин роден в България виждаме 22.6% да получават под 1300 евро за цялото на месец за цялото домакинство. 46% получават до 2600 евро, 22% получават между 2600 и 4500 евро на месеца, а 7.3% домакинствата получават над 4500 евро нето на месец.

Средно домакинствата с поне един българин в тях получават от всички заплати 2321 евро нето. На човек това излиза 1075 евро. Според данните от микро-преброяването, 49% от българските домакинства в Германия живеят под прага на бедността в страната. Тази граница се дефинира по същия начин, както в България и е индикация за линия на доходи под които хората изпитват проблеми да свързват двата края, да си позволяват почивка и неочаквани разходи. Този дял пада до 40%, ако включим домакинствата не само с българи емигрирали в Германия, а и тези родени там, но с български родители. Тази оценка се основавана различни фактори като почасова работа, нужда от социални помощи, различните прагове на бедността в западна Германия и градовете, където предимно живеят сънародниците ни и прочие. Предишната ми оценка преди две години за 35 до 40% не отчиташе последните.

За сравнение, в домакинствата само от емигранти без германски паспорт 35% получават под 1300 евро на месец. Сред намските домакинства този дял е 18%. Тези получаващи между 1300 и 2600 са съответно 39.4 и 37% – значително под делът на българите в тези граници на доходи. 18% от емигрантските семейства получават между 2600 и 4500 и 5.6% – над 4500 евро на семейство на месец нето. Последните два показателя са значително по-ниско от доходите на българите, което показва, че емигрантите ни печелят по-добре от средното за емигрантските семейства. Спрямо немските обаче е вижда друга разлика – 15% от немците получават над 4500 евро нето на месец – двойно спрямо дела на българите. Средно едно домакинство на емигранти получава 2066 евро, а германско такова – с почти 50% повече – 2908.

Това трябва да ви даде представа и по принцип какви са доходите в Германия и колко може да очаква да получава един емигрант. Освен, че разходите са значителни предвид местните такси и цените на наемите, трябва да се разбере и друга разлика. Докато доходите на домакинствата съставени от немци без преки емигрантски корени са с 25% по-високи от доходите на тези с българи в тях, забелязва се и че в тях предимно работи един човек – обикновено мъжа. Това означава, че постигат този по-висок стандарт с една висока заплата, докато за да могат едва 50 от българите да живеят над прага на бедността, се налага предимно и двамата да работят.

Разликата в тези доходи не означава, че за една и съща работа се заплаща различно. Макар и това да се случва понякога, то зависи от много фактори като вид договор, данъци и други фактори. В голямата си част разликата може да се обясни с различни сфери на работа с различна степен на заплащане и квалификация. Няма точни данни за това в преброяването, но индикации под формата на работа в събота и неделя и сферите като производство и магазини. Не е изключение българи с добър опит и образование да работят на позиции с по-ниска квалификация заради непризнаване на дипломи или други фактори.

Индивидуални доходи и заетост

Гледайки индивидуалната статистика, 2/3 от българите работят в магазини, транспорт и производство. 7.4% са на свободна практика. Средната нето заплата на работещите на пълен работен ден е 1465 евро на месец. 49% получават по-малко от 1300 евро нето. 42% получават между 1300 и 2600 евро на месец нето. Само 4% получават над 3200 евро на месец. За сравнение, средното за Германия е 30% да получават под 1300 евро на месец, а 13% или 3 пъти повече от емиграцията ни да получават над 3200 нето. Средната нето заплата за Германия е с 47% по-висока от тази на българите емигранти – 2157.

Затова не е чудно, че някаква форма на пари за безработица получават 15% от българите, които са емигрирали в Германия. От тях повечето са на прословутата Hartz IV. Средното за Германия е 4% на пари за безработица. Сред немците без преки емигрантски корени – 2.7%. 3% от българите се издържат от пенсия. 32% получават твърде ниски доходи и се налага да търсят помощ от държавата под друга форма – социални жилища, храна и други услуги. Това число обаче не означава, че получават тази помощ, а че са изразили нужда от него. Дори когато я получат, тя е често временна и ограничена.

Забелязва се също, че при жените е доста по-вероятно да се налага да търсят пари за безработица и социална помощ от мъжете – разликата е от 4 процентни точки. При заплатите също има сериозна разлика – средната при жените е 1234 евро, а при мъжете – 1646 нето. Това е точно 1/3 повече от жените. При жените над 2/3 получават под 1300 евро, а при мъжете – 32%. Разликата обаче е значително по-малка от средното за Германия и особено за хората без мигрантски корени. Сред немците 40% от жените получават под 1300 евро и средната заплата е 1668 евро. От мъжете пък 16% получават под 1300 евро и средната заплата е 2603 евро нето. Това е 56% повече от немкините или с над 2/3 по-голямо разминаване на доходите спрямо българските емигранти.

От гледна точка на изработеното време, 24% от българските емигранти работят на половин работен ден или по-малко. 8.7% работят над 45 часа седмично. 42.3% работят в събота, а 24.8% – в неделя. Както посочих преди обаче, последните числа са доста занижени, защото тази работа невинаги се отчита. Аз, например, често се случва да работя през почивните дни, но понякога договорът не изисква да се отчита отделно или просто това не се прави.

Разпределение по региони

Тук може да видите разпределението по общини, региони и градове през годините. Може да смените картата да показва и колко са българите спрямо населението на региона.

Източник: DeStatis


Още по темата ще намерите в тези статии:

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/bgde-2/feed/ 7
Групата на торбаланците – кой, по колко и за какво става реч https://yurukov.net/blog/2019/torbalancite/ https://yurukov.net/blog/2019/torbalancite/#comments Fri, 06 Sep 2019 22:53:07 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22529 Постоянно се сблъскваме с всякакви глупости в мрежата. Това е едно от проклятията ѝ – мигновената масова комуникация изкарва понякога доброто, но по-често най-лошото у хората. А хората вярват в какво ли не. Свикнали сме да ги филтрираме, както не обръщаме внимание на поредния мрънкащ нещо на себе си в автобуса. Те обаче се намират един друг, увещават се, развиват конспирациите си и си играят със страховете на лековерните. Лесна мишена и инструмент са за по-зловедни намерения.

Всяка истерия има свое начало. Тази срещу злощастната стратегия за детето започна черпейки сили от другата истерия – срещу т.н. истанбулска конвенция. Аргументите са подобни, фалшивите новини, и дори хората са същите. По аналогичен начин медиите се опитваха да играят на някакъв фалшив баланс между това, което е и това, което хората ги е страх, че е. Ефектът е, че се създаде впечателение за някаква масовост.

Няма да засягам аргументите в едната и другата посока. От министерството са го направили вече. Препоръчвам и тази статия на Десислава Лещарска по въпроса. В Тоест Йоана Елми също е разгледала дейността на групата.

Вместо това ще разгледам основната сцена, от която се създаваха тези страхове и контролираха усилията за разпространяването им – групата „НАЦИОНАЛНА ГРУПА НЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕТЕТО“. Нещо подобно направих преди 5 години с антиваксърите – доста преди WHO да ги обяви за заплаха за общественото здраве и обществото да ги разпознае като такива. С тази група нещата не стоят много различно.

Редици

Към този момент групата има почти 158 хиляди члена. Открита е през февруари и има множество местни групи и такива на близки теми. Сравнявайки списъците с членове обаче виждаме, че го голяма степен се припокриват. С други думи именно в тази група ще намерим всички, които са и в другите. Същото се забелязва и при публикациите, които често се копират или репостват между групите.

От тези 158 хиляди члена, 2518 са публикували общо 7827 поста. От тях 1526 души са пуснали само един пост. 23.4% от всички публикации пък се дължат на по-малко от 1% от постващите. 16% са от само 10 души. От тях една – Христина Рунтова – има най-много и колкото следващите петима взети заедно.

При коментарите нещата са подобни. Има 280493 коментара от 22961 души. 8306 са пуснали само един коментар в групата. Отново 27.8% се дължат на 1% от коментиращите, а 18% се дължат на 100 души. Начело на този списък ще намерим и онези 10, които генерират най-много съдържание. 7 души имат над 1000 коментара за тези няколко месеца.

Избори, работно време

Докато активността в групата започва бавно през февруари и март, в края на април нараства с бързи темпове. Пикът е май около Изборите за европейски парламент. Тогава има 2544 поста и 83270 коментара – двойно повече от всеки друг месец. След това активността намалява значително и въпреки готвения днес протест и засилването на активността на ядрото пишещи, не успяват да активизират хората в групата да генерират съдържавне. Поне не както в началото.

Това далеч не означава, че групата замира. Говорим за публикация на всеки 20 мин. и коментар всяка минута. С такава активност не могат да се похвали почти никоя медия в България. Най-висока активност при публикуващите има между обяд и 5 часа и сравнително намалява вечерта. При коментиращите пикът е в 9 часа вечерта и отново около обяд. По дни най-много виждаме в петък и събота и рязко намалява в неделя.

При ядрото публикуващи и коментиращи виждаме нещо доста различно. Имат относително постоянна активност през деня и силен пик в 9 и 10 часа. По дни с постовете са най-активни пък в понеделник и петък. С коментарите пък са най-активни в неделя. Точно обратното на масовия потребител на групата.

По месеци се виждам, че в началото е имало 47 публикуващи и само двама от ядрото на групата. През март стават 122, април – 501, а през май – 1231 публикуващи. После броят активни намалява рязко и сега се е стабилизирал на 450 постващи на месеца. Като изключим ядрото публикуващи. Средно останалите имат по 1.8-2.2 поста на човек на месец. При ядрото в началото са били 40 до 80, но през май и юни намаляват на 19. Сега, след като активността на грпата залязва, се вижда покачване на 27 средно поста. Аналогична е промяната на активността на същите няколко души и при коментарите.

Ключови думи

От гледна точка на размерът на текстовете, ядрото публикува средно по 500 знака докато останалите – почти двойно по-малко – 281 знака на пост. Тук изключвам 27% празни публикации, където са споделили само снимка, клип или чужд текст, който е бил свален от Facebook или изтрит.

Когато погледнем какво всъщност е написано, виждаме доста честа употреба на определени ключови думи. Например, в 43.8% от публикациите е споменат „родител“ и в текста и коментарите се споменава 7.9 пъти. В 33.8% от публикациите – майка (5.2 пъти във всяка), а в едва 19.6% и 3.1 пъти във всяка – баща. „Стратегията“ се споменава съвсем очаквано в 43.5% (5.6 пъти), а вариации на „конвенцията“ – в 13.1% (2.5 пъти).

„Ценност“ се споменава в 16% от публикациите, „семейство“ – в 39%, „социалните“ – в 32%. За права и закона се говори съответно 28% и 40% в дискусиите. Вариации на „бог“ се спенават в над 1/3 от текстовете и то често – по 5 пъти. Евангелистката църква се споменава само 284 пъти във всички десетки хиляди коментари, а православната – над 3200.

Всъщност, гледайки профилите на ядрото от организаторите на всичко това, виждаме доста активност от религиозни групи, семинари на църкви и секти и премного текстове на руски. Няколко от тях споделят редовно публикации от паравоенните организации, включително обучения от компанията ESA, за която bellingcat разкри, че работи с неофашистките организации из Европа.

Норвегия има видно място, разбира се – 21.3%. Следва я Швеция и Германия. Карбовски е споменат 1031 пъти в 281 публикации. За Сорос говорят повече – 1394 пъти в 758 публикации. Споменават и организацията Анимус 1000 пъти на 450 места. За НПО-та по принцип се говори поне 6700 пъти. Защо са замесени и какви глупости се говорят по темата ще прочетете при Георги Богданов, който ги е обобщил доста добре.

Именно в текстовете прозира грозната страна на тази истерия. Макар голяма част от емоционалните въдици, псувните и конспирациите да се предават чрез картинки и линкове, и в съдържанието на публикации и коментари виждаме премного от тях. Определят целите на стратегията като „разврат“ на 583 места. Говорят за секс учудващо често – 4688 пъти в 16% от всички публикации. В 13.6% – повечето припокриващи се с тези за секса, се опитват да направят връзка с педофилия. На общо 1040 места дават различни определяния за LGBTQ обществото, включително позоваваки се библията и притчите за Содом.

Споменават и шамарите – на 919 места. 376 пъти става въпрос за ваксините като 1/3 от тях се дават като пример за опитите на властта да изтрепи децата им. В по-голямата си част обаче се опитват да убедят родителите, че пропуснатите ваксини щяло да бъде аргумент да им се вземат децата. Говори се много за отнемане – 13752 пъти. И за приемните родители говорят – е 16.7% от публикациите и то все нелицеприятни неща.

Погледнете и вие

Всичко това в никакъв случай не може да даде пълната картина за измеренията на тази истерия. Това, което се опитах да направя обаче е да дам обща представа кои са и какво пишат. Виждаме, че едно малко ядро от 10 публикуващи и още няколко десетки коментиращи генерират огромна част от съдържанието и го насочват срещу страховете и лековерието на родителите. При липсата на адекватна журналистика, политически и обществен дебат, този тип провокации процъфтяват. В основата на това стоят Христина Рунтова, Валентин Желев, Мария Янакиева, Юлия Грозданова, Мариана Илиева и Михаела Берова.

Ако искате да видите какви думи и фрази са използвани най-често във въпросната група, може да свалите двете таблици през линковете. Ако някой иска да анализира пълния архив със съдържанието на групата, моля да ми пише да го изпратя. Не съдържа никакви лични данни, а само публична информация за активността им в тази публична група.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/torbalancite/feed/ 19
От немислимото до непонятното https://yurukov.net/blog/2019/nemislimoto/ https://yurukov.net/blog/2019/nemislimoto/#respond Thu, 29 Aug 2019 13:01:31 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22502 Тежко болно дете – кошмарът на всеки родител. При това с отказано финансиране от фонда. Терминална диагноза, която родителите отказват да приемат. В мъката си търсят някой или нещо да понесе вина. Нормална човешка реакция в такъв немислим момент. В един етап решават, че е заради ваксина и настояват въпреки становищата на де що има лекар у нас и в чужбина. Да оставим това засега настрана.

Събират пари. Такива виждаме често – sms-и, кутии, концерти дори. Много лечения за други тежки болести са прескъпи, а и да се гледа дете в такова състояние освен немислимата болка не е въобще лесно или евтино. Парите от дарения обаче са в голямата си част за „лечение“, каквото за въпросното състояние практически няма. Нито у нас, нито където и да е. В последно време кампаниите са били за събиране на десетки хиляди лева за клиника в Габрово, която „лекува“ с хомеопатия и диагностицира по аура, биорезонанс и „квантов анализ“. Това съвсем сериозно. Даже шарлатанските номера с барокамерите въртят, както стана модерно в България напоследък. Общо взето са прескъп спа-хотел.

Вярно е, че доверието в здравната система е на санитарния минимум и има много добри причини за това. Вярно е, че палиативна грижа в България практически липсва. Вярно е, че най-малкото административно подходът към лечението на тежко болни деца е под всякаква критика и аз съм сред тези, които се опитват да го покажат. Вярно е и че надеждата умира последна и надали има родител, които не би се хванал за дори последното зрънце такава. Помощта и подкрепата, която получават такива родители чрез дарения и други способи е прекрасна и показва, че ни е грижа за околните.

Когато обаче немалка част от тези ресурси отиват у шарлатани експлоатиращи мъката на хората без да стъпват на каквато и да е медицинска основа, нещата придобиват съвсем друг оттенък. Една такава клиника в Пловдив пак така „лекуваше“ рак с хомеопатия. И за тях имаше кампании за събиране на пари докато не я спряха. Още по-мрачни стават нещата, когато в мъката си и нуждата за рационално обяснение за немислимото, близките се хвърлят в кампания, която пряко ще навреди на стотици хиляди други деца. Защото едно е да бесен на системата и да не приемаш, че нещо такова може да ти се случи – никой не би могъл, друго е да решиш, че било от ваксина, че лекарите от Берлин до Анкара нищо не разбират и да тръгнеш да убеждаваш всичко живо, което иска да слуша, че трябвало да се спрат.

Защото това върви в момента и никоя стратегия, глоба или сухо изказване на чиновник не може да го промени. При това политици, медии и публични личности поемат и пригласят на тази нишка, защото им било звучало толкова познато и логично. Загубата на вярата в институциите е в корена на проблема. Подхранваме го всеки ден с уж невинни изказвания и действия. Конспирациите и шарлатаните виреят в такава среда.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/nemislimoto/feed/ 0
Лична мобилност под наем https://yurukov.net/blog/2019/lichna-mobilnost-pod-naem/ https://yurukov.net/blog/2019/lichna-mobilnost-pod-naem/#comments Fri, 16 Aug 2019 08:42:58 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22453 Всеки град си има своите особености като свързаност, терен, натовареност на трафика, разстояния и възможности за придвижване. Тенденцията, особено в Европа, е да се намалява броят на колите в централната част за сметка на публичния транспорт, колелета и прочие.

Напоследък са популярни електрическите скутери под наем. Особено в по-големите градове във Франция, Швейцария и Австрия. В Германия бяха забранени до преди няколко месеца. Веднага след забраната улиците на няколко по-големи града се напълниха с такива.

Най-важното за който и да е такъв транспорт под наем е критичната маса. Имат шанс да са рентабилни единствено в големи градове, където хората се придвижват много и до на средни разстояния. Трябва да има достатъчно скутери, за да можеш да си относително сигурен, че ще намериш такъв като ти трябва и цената не трябва да е много по-висока от публичния транспорт или други варианти за придвижване.

Във Франкфурт веднага след вдигането на забраната по улиците се забелязаха поне 4 марки скутери. Първи бяха TIER и станаха най-популярни. След това дойдоха CIRC и WIND, а от скоро се виждат все повече LIME.

Всъщност, въвеждането им беше споходено от попътен вятър, което може би е било част от плановете им. Точно тогава затвориха значителна част от метро линиите за поредния ремонт, а някои от линиите на автобуси и трамваи бяха разредени и скъсени. Времето на тези ремонти съвпадна нарочно с лятната ваканция на учениците, но въпреки по-малкото хора в града скутерите се радваха на голям интерес.

При претоварени линии на транспорта дойдоха точно навреме да помогнат на хората да се придвижат до работа. Именно така започнах да ги използвам и аз – особено предвид проблемите с градския транспорт, които по принцип има в нашия край на града.

За да се наеме един, трябва да си включиш GPS-а на телефона и да въведеш кредитната си карта. След това ти показва всички скутери в региона, чиито батерии не са изчерпани. Както се вижда на тези снимки, TIER имат доста машини в централната градска част, но и другите добавят постоянно.

Скутер се наема като избереш някой или сканираш QR кода му и натиснеш, че го наемаш. След като стигнеш пак на телефона натискаш, че го освобождаваш. По закон в Германия скоростта им не трябва да надвишава 20 км/ч и тези под наем са ограничени софтуерно на толкова. Като ги караш се усеща колко силно ускоряват докато не стигнат тази скорост. В доста държави има такова ограничение и определено е добра идея. Особено предвид колко са нестабилни. Малко е досадно за колоездачите, защото скутерите често се карат по техните алеи, а с колело обикновено се кара с над 25 км/ч.

Скутерите се паркират обикновено на тротоарите, макар да съм виждал навсякъде, включително захвърлени в храстите или просто така на пътеки за колелета. На първите две снимки ще забележите, че има червени зони. Това са парковете, където също е забранено да се кара и паркира. Освен, че приложението ще откаже да приключите пътуване там, понякога когато съм минавал по границата на парк, скутера е отказвал да ускори, защото е засичал, че е в червена зона. Явно го правят, за да не си навлекат неприятности с общината.

Всъщност, понякога скутерите спират да работят, особено, когато е много горещо. Имаше няколко седмици с над 35 градуса и се усещаше как батериите им прегряват. Тогава просто спират за 10-15 секунди и или се отказваш, или буташ за известно време. Друг проблем е стабилността и размера на гумите. Машинките са тежки и трябва известен опит да се кара, особено толкова близко до колите и автобусите по пътя. За разлика от колелетата, например, изискват много по-равен път лишен от дупки, чакъл и дори малки препятствия. Затова се виждат все повече скутери направо на пътя между колите и вече има пострадали във Франкфурт. В град като София, където вело-алеите са крайно недостатъчни и често се блокират от паркирали коли, движението на скутери по пътя ще е по-скоро правило, отколкото изключение.

Това означава и че се налага да подбирам пътя, по който минавам, за да избягвам разбити улици. Не минавам, например, по същия път, който бих с колело. Така се удължава пътя и цената. Средно от нас до офиса със скутер ми струва 4 до 4.5 евро. Всички имат подобни цени – едно евро за начало на пътуването и между 18 и 22 цента за минута. В рамките на 3 до 6 евро може да стигнеш до всяка част на централната част.

За сравнение, едно пътуване на градския транспорт в същата зона струва 2.75 евро, а целодневен билет излиза 5.35 евро. С други думи не си струва да се придвижва човек всеки ден с такъв скутер, но е полезно, когато няма друг вариант. Аз, например, съм ги използвал когато не искам да се изпотя по пътя за офиса. Забелязвам, че и доста костюмари ги карат, а преди това не съм виждал толкова много да карат колелета.

Всъщност, другата алтернатива на транспорт под наем я има отдавна – колелетата. Най-известни и масово използвани са тези на Deutsche Bahn. Има още няколко, включително на Visa и LIME, но почти никой не ги използва. Причината е една – тези на DB просто са удобни и са навсякъде.

В града са отдавна и доста хора ги използват редовно. Имам колеги, които пътуват час от съседни градове, оставят колите си на буферен паркинг и после взимат такова колело до офиса, тъй като места за паркиране почти няма, а и са безбожно скъпи. Те си взимат годишна карта от 50 евро и могат да карта колкото си искат. Първите 30 мин. на каране са им безплатни, после струва по евро на час.

Аз използвам колелетата на DB поне 5-6 пъти в месеца и използвам друга тарифа – 3 евро годишна такса и по евро на всеки половин час, включително първия. Общо взето от нас до офиса с колело излиза под тези 30 мин., така че рядко се е случвало да плащам повече от евро на пътуване. На границата съм да има смисъл да си платя годишна карта. И двете тарифи позволяват да се наеме второ колело при същите условия, което е полезно за семейства.

Така колелото излиза много по-евтино от скутерите. Всички колелета имат подобни ценови схеми. Има обаче една голяма разлика между тези на DB и другите колелета и дори скутерите – паркирането. Тъй като червените бяха първите в града и предхождаха останалите с много, отрано се видя, че има проблем. Хората ги изоставяха къде ли не. Няма все още въведено изискване от общината, но след множество оплаквания DB са седнали с властите и са се разбрали сами да се ограничат. Много такива неща в Германия стават полу-формално на принципа „направете нещо, че ако се намесим ще имате сериозен проблем“.

Така от няколко години колелетата на DB се взимат и оставят само на определени стоянки. По-горе в последната снимка съм показал приложението им и къде са стоянките. Те са често на кръстовища, паркове, площади и паркинги за колелета. Ако оставиш колело извън тях, има глоба от 5 евро, защото някой трябва да отиде и да го премести.

Никое от другите услуги за колелета под наем не е въвело обаче такова ограничение и затова може да ги намериш практически навсякъде. Блокират пешеходни пътеки, входове на метрото, заемат места за вързване на колелета и дори паркоместа. Недоволство има, но общината е доста мудна в решението. Критиката обаче се отразява и на бизнеса им – доста хора ги избягват именно, защото не са доволни колко са пръснати. Иронията тук е, че именно същите тези клиенти ги оставят къде ли не, но се отразява върху репутацията на самата услуга.

Подобен проблем има и при скутерите. На няколко пъти за малко съм се пребивал с колело, защото скутер е паднал върху вело-алея. Все по-често се забелязва да блокират пешеходни пътеки и да не позволяват на колички да минат, особено, когато е тясно. Когато се опиташ да ги махнеш пък се включва аларма.

Други градове са се сблъсквали отдавна с такива проблеми. В Париж знам, че са определяни като напаст и протестиращи са ги изхвърляли по кофите. В Австрия на места се забранява да се карат и паркират по пешеходни пътеки. В Швейцария е имало серия от инциденти, включително заради софтуерни грешки. Всъщност, всички скутери изискват преди наемането да потвърдиш, че носиш каска, както е изискването. До сега не съм видял нито един да носи такава, аз включително.

Да се въведе смислена регулация за този тип услуги е много трудно. От една страна искаш да предпазиш както градската среда, така и използващите ги. От друга – да не спреш развитието и конкуренцията между тези услуги. Трябва да започнем да мислим сериозно за тези неща в София, където се готви пускането на такива скутери. Мерките взети в други страни на Европа като ограничаване на скоростта и къде може да се кара са добро начало.

JOHANNES EISELE/AFP/Getty Images

Опитът на Китай с колелетата под наем обаче дават притеснителни сигнали. В някои градове там различни startup-и са пуснали стотици хиляди колелета, именно заради нуждата от критична маса, за да е рентабилна услугата им. Така обаче са се образували планини от колелета в паркове и площади, което е накарало общините да плащат огромни суми за изчистването им. Горе се вижда поле с изоставени колелета от такива услуги под наем.

При скутерите има подобен проблем. Заради високата цена на една машина не се изоставят така, че именно тя прави самата услуга икономически неизгодна. В щатите са изчислили, че за да се изплати един такъв скутер, трябва да се наема по 7-8 пъти на ден всеки ден в рамките на поне 3 години. И това е в най-добрия случай. На практика малко оцеляват достатъчно, за да постигнат дори 1/3 от цената си. Причината е, че повечето компании използват готови скутери, които всеки от нас би могъл да купи, но които не са създадени за такова натоварване.

Все пак, в такива startup-и се наливат стотици милиони и макар да губят бързо пари, надеждата е, че ще развият собствена технология за по-устойчиви и по-евтини скутери, за да могат в един момент да са на печалба. До тогава ще има сериозна обращаемост на техниката, а често нямат дори план как да рециклират батериите, което малко по-малко ще стане сериозен проблем, тъй като тези на скутерите се скапват доста по-бързо, за разлика от колите.

Алтернативи като Spark в София са доста добри, но вървят в обратна посока на целта да се ограничи максимално трафика на коли в градската среда. Все пак са за предпочитане пред тези с вътрешно горене предвид какво е замърсяването на въздуха и колко повече дизел се внася в България след забраните в страни като Германия. Именно за този внос законодателя трябва да вземе мерки на национално ниво и то спешно.

Всякакви ограничения за скутерите е добре да стават на местно ниво в контекста на нуждите и проблеми на града. Макар далеч не е от най-сериозните теми за София, например, добре е да говорим и за това преди изборите и преди да стане истински проблем.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/lichna-mobilnost-pod-naem/feed/ 3
Lipsva.com, МВР и какво се промени за десет години https://yurukov.net/blog/2019/lipsva-mvr/ https://yurukov.net/blog/2019/lipsva-mvr/#comments Fri, 02 Aug 2019 09:24:13 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22473 Вчера с мен се свърза журналист от Нова телевизия във връзка с един мой стар проект – Lipsva.com. Отговорих на няколко въпроси и част от интервюто беше поместено във вечерната им емисия.

Тъй като този репортаж привлече доста интерес както към сайта, така и към страницата му във Facebook, реших да пусна пълния запис на интервюто. В него обсъждам доста аспекти на работата на неофициалния регистър, комуникацията ми с МВР, защо съм го спрял и защо смятам, че е нужно полицията да има нещо подобно.

На това началник сектор Издирване е отговорил „Наистина има такава идея, но тя подлежи на по-широко обсъждане в МВР“. Това е същият отговор, който получих преди 8 години от тогавашния началник, както и шефа на ГДНП. Не мога обаче да виня конкретния човек – комуникацията вътре в самото МВР е под всякаква критика, самите инспектори се жалваха години наред колко мудно тече всичко и как хората ги е страх да поемат инициатива и да взимат дори решения на ниско ниво.

Всяка промяна идва бавно, ако въобще стане и такъв инструмент в помощ на комуникацията с гражданите просто не им е важен. Страниците на РДВР-тата наистина бяха обновени и уеднаквени, но пръснатите съобщения за изчезнали, неактуалните или изцяло липсващи такива, различната методика на работа и продължаващото „спускане“ на информация специално за познати журналисти продължава. Почти нищо не се е променило откакто пуснах сайта.

В тези статии ще прочетете по-подробно по тези въпроси:

Нещо, което не споменавам в интервюто, е че европейската организация Amber alert, към която се включи България преди 10 месеца, все още посочва социалните акаунти на Lipsva като източник за информация за безследно изчезналите деца в България. Това въпреки, че единственото останало от проекта са няколко скрипта, които събират случаи от Интерпол и пръснатите страници на МВР и ги публикуват в социалките. Не стана ясно как са ги намерили и дали именно полицията им ги е посочила в предварителните разговори.

Ето целия запис с добавени въпросите:

Заради всичко изложено в горните статии, което повтарям и в този запис, не мога да потвърждавам и споделям съобщения за безследно изчезнали, които не идват от официални източници. За жалост такива призиви за помощ има много и доста от тях пишат на страницата на Lipsva във Facebook с молба да бъдат споделени. След като отделих значително време в рамките на 5 години от живота си, нямам капацитета да ги преглеждам и разпространявам, още повече, че сайта е спрян. Те все така става видими на страницата за всички, дори да са споделени от посетители.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/lipsva-mvr/feed/ 3
За местния вот и едната надежда https://yurukov.net/blog/2019/mestniq-vot/ https://yurukov.net/blog/2019/mestniq-vot/#comments Thu, 01 Aug 2019 11:14:01 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22460 Във Франкфурт, както и в други големи градове на Германия, има една особена форма на представителност. Може да ги определите като местни съвети, квартални събрания или просто формализирани организации от живеещите там. За тях има избори паралелно с местния вот с огромни бюлетини и дори кампании. За тези неща се харчат милиони от бюджета, с които ефективно се подпомагат местни печатници, но резултатът е особен. Целта на тези съвети, както и на другите заети с въпросите на емигрантите и прочие, имат ролята на емисари пред кмета и общинския съвет – да повдигат въпроси, проблеми и да връщат отговорите на местно ниво. Работата е там, че единственият ефект от цялото това упражнение е чист PR.

На срещите наистина се обсъждат проблеми, обещава се, че ще се говори с кмета и на следващата се или се обяснява, че „ма то сега няма пари“, „ма не е чак толкова зле“, „чакаме одобрение на ремонта“, „така беше по план“, или се обявява като победа нещо отдавна предвидено в общината. Настрана от това, че членовете често са свързани с избраните общински съветници, самата идея на тези съвети е да потушава местното недоволство докато в същото време създава доста силно чувство, че правиш нещо, че гласът ти има значение и се чува.

Именно последното е изключително важно за една демокрация. Не до голяма степен инсценирано, както горния пример, а реално. Няма значение дали говорим на местно или държавно ниво, ако хората не виждат, че гласът в урните или гласът им на улицата има някакво значение и променя нещо, то те най-често ще гласуват с краката си. В една лекция на Иван Кръстев описваше именно този ефект на отворените граници.

Все повече от хората, които най-много имат нужда от промяна заради икономическото, социалното си състояние или средата, в която живеят, са обезверени от демократичния процес и въобще възможността да променят нещата около себе си за всички. И не гласуват, не участват. Вместо това решават да променят нещата за себе си като се преместят. Преди показах как огромен процент от българските емигранти в Германия живеят под прага на бедността. Не малко специалисти с добри доходи в България решават да заминат независимо, че няма да могат да работят на нивото, на което са били до сега и дори да имат същия стандарт, както в България. Причината за избора им е не икономически, а в убеждението, че някъде там ще могат да влияят на средата си повече, отколкото там където са били до сега. Че има по-добър изглед напред дори стъпвайки на по-ниско стъпало в обозримо бъдеще.

В последните месеци и години в България нещата са тръгнали назад. Докато икономиката и доходите се носят по течението на общия подем в Европа, демокрацията, социалното развитие, върховенството на закона и свободата на медиите са се засили надолу. Убедени сме, че гласовете ни нямат значение и затова не гласуваме. Знаем, че законите, етичните кодекси, прозрачността няма значение и същите тия ще крадат, наказват и затварят устата без да се крият.

Действията на кабинета и прокуратурата в последните седмици са показателни за това. Оставки за фатални грешки, некадърност, безпринципни решения и очевидна корупция няма. Нито при лечението на деца, тол системата, пробива на НАП, къщите за гости или евтините апартаменти. Безскрупулността на прокуратурата смесена с некомпетентност и неприкрит реваншизъм водят до още по-дълбоко обезверяване в собствените сили и търпение да промениш нещо, дори с нещо малко като гласа си.

В този смисъл оптимистичният поглед към местния вот след по-малко от три месеца изгледа като хлапашки наивитет. Призивите за гласуване звучат празно. Как да промениш нещо щом всичко е оплетено като свински черва?

Наистина, в Истанбул постигнаха промяна – отнеха властта от човек почти осъществил амбицията си да стане диктатор. Въпреки реториката, с която обличаме тази победа на протестния вот там, спечелилият далеч не е „човек от народа“. Екрем има дълга политическа кариера и далеч не е „аусайдер“ или граждански активист, както го рисуват някои. Това не променя голямата промяна, която донесе със самото си идване, но и показва, че за такава не е нужна само едната амбиция и това да си против статуквото, а да имаш конкретен план и по-важното – личностен и политически капацитет да го изпълниш.

Истанбул обаче е най-вече пример за надежда – нещо се променя. Имахме такива не един или два в последните 10 години, но скоро след това нещата тръгваха още по-надолу. И докато Борисов реже лентички когато астролозите му кажат, че може, а Цацаров и сие натрапчиво отказват да разследват КОЙто би трябвало, младите активни хора на България все повече се обезверяват, че гласът и протеста им има значение.

Местният вот е шанс да се промени това. Докато парламента и правителството са тези, които определят накъде върви държавата, местната власт е тази, която влияе най-пряко и бързо на живота на всеки от нас. Това са тротоари, замърсяване, градини, паркинги, презастрояване, инвестиции, данъци и прочие елементи на градската среда и местната икономика. През местната власт се разпределя учудващо огромен публичен ресурс и се вижда най-бързо някаква промяна или бездействие.

В никакъв случай не казвам, че трябва да въвеждаме съвети като онези във Франкфурт. Има доста неща, които не следва да заемаме от „европата“. Показателни са обаче как се повишава доверието в работата на местната власт и чувството, че гласът ти има значение. В България имаме множество такива граждански инициативи, които критикуват, предлагат и обсъждат. Проблемите идват когато се търси сцепление с местната власт, диалог, търсене на компромис не само с бизнеса, но и между самите граждани и желанията им. Това вече е същинската политика във вида както следва да работи и до голяма степен онова, което виждаме както във Франкфурт и дори Истанбул.

Въпросът е дали ще я видим в София, Пловдив, Варна, Бургас и всяко малко градче и село в България. В повечето навярно не – твърде овладяни са от местни деспоти. В големите градове обаче е възможно. При това не просто смяна на властта с който там обещае добре звучащи неща, а и с възможност да се изпълнят същите и да срещне позициите на поне повечето в града. Защото докато се жалваме от мръсния въздух и тесните тротоари, никой не иска да се стеснят улиците или ограничат колите в центъра. Често не се замисляме колко аспекти на местното управление има отвъд това, което може да снимаме в градската среда.

Възможността, която този местен вот предоставя, е да се покаже, че може да се промени нещо. Това е сигнал толкова нужен на демокрацията ни в момент на институционален произвол, окопаване на олигарси и безотчетност на политици. Един кмет или общински съвет може да изглежда нещо маловажно, но всъщност често влияе много повече и по-пряко на ежедневието ни, отколкото ония в парламента.

Затова в следващите 12 седмици вникнете повече в кандидатите, които се издигат – кои са, какво предлагат, колко са наясно не само с предложенията си, но и със същността на местната влас, какъв е капацитета им да изпълнят обещанията си и какъв сигнал ще изпратят дори със самото си избиране. Ще има много популисти, демагози и протестни кандидати. Трябва да ги премерим и отсеем.

Важното е да разберем, че местния вот има също толкова голямо значение като националния и не следва да минава незабелязан. Иначе гласът ни определено няма да има значение.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/mestniq-vot/feed/ 4
Поправка: българи в чужбина споменати в #НАПЛийкс https://yurukov.net/blog/2019/popravka-napleaks/ https://yurukov.net/blog/2019/popravka-napleaks/#comments Sun, 28 Jul 2019 14:53:57 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22432 В последната си статия критикувах НАП за функционалността на услугата, която би следвало да позволи на всеки да провери дали данните му са изтекли в мрежата. В действителност тази проверка не дава достатъчно информация, за да се вземат някакви мерки след положителен отговор, но и практически прави невъзможна проверката от българи живеещи в чужбина.

Част от тази статия правеше твърдение, че ЕГН-то, имената и местоположението на около 100 хиляди българи в чужбина може да бъде намерено в архива на #НАПЛийкс. Това число се базираше почти изцяло на таблицата AEOI_OUT/I_NSSI_PENS_EU.csv. След допълнителна проверка днес открих, че съм направил грешка в обработката на данните.

Картата, която използвах в предишната статия, преди да бъде коригирана.

Таблицата съдържа повторни записи с различни кодове и идентични местоположения. При изолиране на уникални ЕГН-та, броят на засегнатите е в действителност малко над 14 хиляди, а не както първоначално твърдях – 100 хиляди. Това отново е сериозен брой хора, но е значително по-малко от първоначалната ми оценка.

Горе показвам снимка на картата, която бях изготвил на база въпросните данни. Тя практически не се променя, тъй като оригиналните местоположения са същите. Броят българи на тях обаче е по-малък. На база коригираните данните направих карта показваща точните местоположения описани в данните. Докато горната групира емиграцията ни с точност до 50 км. тази тук е до 5 км. или общо казано град или по-голям квартал.

Същинската причина да погледна отново тази таблица, беше да открия на колко от българите в Германия са изтекли данните. Както съм обсъждал преди, диаспората ни в Германия е най-голямата в света и в последните години се увеличи значително.

Както коментирах преди, не знаем колко са актуални данните, а за голяма част от тях не знаем все още и какво означават. Тази таблица обаче показва 33208 записа на 4268 българи, които са отбелязани, че живеят в Германия. Това са 1.18% от емиграцията ни.

Разглеждайки по-подробно по възрастови групи се вижда, че почти всички са над 65 годишна възраст. Това, както и някои от кодовете в таблиците в папката показват, че става дума за пенсии и различни социални плащания. В таблицата има и доста суми и конкретни плащания, но не става ясно дали са такива изплатени в България или суми, които България е превеждала в чужбина.

Сравнение на броя, възрастовата структура и дела на българите живеещи в Германия и тези от тях, чиито данни се намират в изтеклия от НАП архив.

В тази графика съм показал в синьо възрастовото разпределение на цялата ни емиграция към края на 2018-та. В червено е броят на споменатите българи живеещи в Германия в теча на данни по възрастови групи в зелено съм отделил споменатите българи като дял от всички отчетени като живеещи в Германия. Забелязва се, че тези на 85 са дори повече в изтеклите данни, отколкото DeStatis отчита в страната. Това може да се дължи на различно време на отчитане и промяна в населението заради смърт или миграция. В тази възрастова група са около 60 човека, така че такива разминавания са очаквани.

На база на това може да се каже, че данните на голяма част от българите пенсионери в Германия или такива получаващи пенсия от Германия са изтекли. Тази справка отчита само една таблица създадена от НОИ, а не всички данни, които са изтекли от тях. В други папки и таблици се съдържат много други данни, немалко от които са на българи живеещи отдавна в чужбина или емигрирали в последните 10 години.

Поправката в конкретното число, което цитирах в предишната си статия, не променя факта, че трябва да има начин сънародниците ни зад граница да могат да проверяват дали данните им са изтекли, както и всички да знаят какви са измеренията на теча. Само това, което сам научих за тази таблица по косвени сведения показва, че е въпрос на време докато се осмисли всичко и някои недобросъвестни наши съграждани не прибегнат до злоупотреби.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/popravka-napleaks/feed/ 4
НАП признава за 1% от изтеклите лични карти и изключва българите в чужбина от проверката https://yurukov.net/blog/2019/nap-nehae/ https://yurukov.net/blog/2019/nap-nehae/#comments Fri, 26 Jul 2019 12:47:21 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22409

Най-накрая НАП пусна справка, с която да проверим дали са позволили личните ни данни да изтекат в мрежата. Оставаме на страна, че им отне повече от седмица, а други услуги със същото ниво на информация се появиха 48 часа след теча. Предполагам, че са проверявали измеренията на проблема.

Проверката става на check.nra.bg и освен ЕГН изисква и мобилен телефон. Това, изглежда, е идеята им за някакво ниво на сигурност и защита на личната информация. Това обаче е абсурден метод, но явно единството, което им е хрумнало при липсата на електронна идентификация и сигурен начин администрацията да общува с нас. Както каза Божо, причината да я няма е, че вече три години проекта се бави.

Облаче ле бяло…

Друг проблем обаче е, че тази проверка може да се използва почти изцяло само от хора живеещи в България. За сънародниците ни зад граница е практически неприложима, тъй като може да нямат или да не могат да използват български номер където се намират. (Допълнение: от НАП обещаха да измислят нещо). А данните на хиляди българи зад граница могат да се намерят в теча. Освен декларациите на някои от тях, се вижда например, че са декларирали отказ от здравни права, както и социални и пенсионни плащания. На някои има целия им адрес в страната и в чужбина. Само в таблицата AEOI_OUT/I_NSSI_PENS_EU.csv има записи с ЕГН, име, местоживеене в чужбина с точност до пощенски код и друга информация за над 14 хиляди наши сънародници (*).

Тук съм показал къде се намират те. Виждаме, че почти всички са в Европа, което може да е заради спецификата на данните в конкретната таблица. Не съм включил около 100-тина с грешни пощенски кодове, както и още няколко хиляди, чиито точни адреси намерих. Всяка от тъмните точки показва до няколко стотин засегнати от #НАПЛийкс.

Интересното на тази карта е, че е навярно най-точната карта на концентрацията на емиграцията ни. Не съм показал точното местоположение от данните на тези записи (*). За целите на тази статия съм ги групирал по региони с радиус от 50 км.

НАП признава за 1% от личните карти

Дори в страната обаче проверката на НАП не е особено полезна. Това, което дава като информация е дали ЕГН-то ти присъства в теча или не. Нито дава представа какви са измеренията на проблема лично за теб, нито дава съвети.

Все пак след вълната от критика снощи, пуснаха няколко съвета днес като допълнение на списъка от сряда. В тях за пореден път обясняват, че всъщност нямало нужда да се сменят личните карти или друг повод за притеснение. В тях твърдят, че данните от личните карти на само 189 българи са станали публично достояние. Днес добавят, че поне 50-тина от тях са били вече уведомени за проблема.

В действителност, в базата данни виждаме десетки хиляди номера на лични карти и паспорти. Само в таблицата GAMON/PLAYER.csv се виждат 19420 български лични карти, които са издадени в последните 9 години и следователно би трябвало да са валидни. След проверка на няколко от тях се вижда, че има както невалидни, така и вече сменени.

Надявам се, че НАП са направили именно такава проверка и затова твърдят, че само 189 или под 1% от хората с изтекли номера на лични карти са в риск. Не се съмнявам, че ще отговорят така. Ако е вярно обаче, това означава, че цялата концепция на регистрирането в сайтовете за хазарт е сбъркана, щом над 99% от хората слагат невалидни данни. Всъщност, записите във въпросната таблица са над 45 хиляди и голяма част от другите са въвели измислени числа в полето за личната карта. Очевидно никой не проверява, за да са толкова сбъркани собствените им данни. Забелязват се и дузина номера на паспорти от Германия.

И к’во като ми пратиха SMS?

Номерът на заявката беше закрит от автора.

Тази седмица писах пуснах текст в Майко Мила за измеренията на проблема и какви мерки може да вземе всеки от нас. Общо взето – почти нищо не може да направим. Най-важното е това, което НАП също посочиха след статията ми – банки, мобилни оператори и други компании да са бдителни и да внимават в идентификацията на клиенти.

Това, което НАП обаче настояват е, че проблем с личните карти почти няма и хората в риск ще бъдат уведомени лично. В данните обаче виждаме друго. Затова бих препоръчал на всеки, който е въвеждал такава информация в сайтове за хазарт и все още е със същите лични документи, да се замисли.

За жалост, справката на НАП не изпълнява основната задача, за която следваше да бъде създадена. Въпреки всички съображения, които изтъкнах, другите „частни“ услуги правеха същото, а в случая на Биволъ – дори повече. За жалост, те са вече свалени. Проверката на НАП отговаря на въпроса дали данни са изтекли, но не и какво следва от това, което е същественото. Какви мерки могат да вземат хората? Дали домашния им адрес, доходите, роднините, заемите и/или договорите им са изтекли?

В този смисъл проверката пусната от НАП е малко повече от отбивана на номера, а доста хора, къде на шега – къде на сериозно се усъмниха, че НАП така не само събират телефонни номера, но има риск и тези данни да изтекат. Показателно е, че хората имат повече доверие на Биволъ и дори анонимни услуги, отколкото на Министерството на финансите. Нищо в това разследване или досегашната работа на институцията под ръководството на Горанов не ни кара да мислим различно.

Поправка 28 юли

В предишна версия на статията беше посочено, че в изтеклите данни се съдържат записи за около 100 хиляди българи живеещи в чужбина. След допълнителна проверка открих грешка в анализа. Повторни записи свеждат това число до малко над 14 хиляди.

Корекциите горе са отбелязани с (*). Картата местоположенията остава непроменена като структура, но броят българи на всяка точка е значително по-малък. Остават непроменени критиката и изводите на статията.

Повече за тази поправка и допълнителна информация съм публикувал в Поправка: българи в чужбина споменати в #НАПЛийкс. Извявам се за грешката.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/nap-nehae/feed/ 10
Лични данни – това звучи гордо! https://yurukov.net/blog/2019/nap-danni/ https://yurukov.net/blog/2019/nap-danni/#comments Thu, 25 Jul 2019 15:46:26 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22397 Този текст беше публикуван първо в Майко Мила на 22-ри юли. Дискусията по него може да проследите и на страницата им във Facebook.


Има един лаф – „Документ – това звучи гордо!“ Препратка е към свеждането на същността на индивида до номера и подпечатани листа хартия. До преди 100 години това отношение към човека се е смятало за нецивилизовано, но с конфликтите, индустрията и глобалното село, което създадохме, всичко се променя – въвеждат се паспорти, данъчни номера, визи и прочие. Днес всеки от нас е просто серия от числа – ЕГН-то, личната карта, банковата сметка и съдържанието ѝ, кредите и сроковете им, имотите и колите, покупките в мола, списъкът с приятели във Facebook и историята на търсене в Google.

Повечето от тези данни са тривиални, но други определено не бихте искали да стават публични. Е, миналата седмица разбрахме, че доста от тях вече са независимо какво искаме. Архивът от източената база данни на НАП съдържа ЕГН-та, номера на лични карти, облагаеми доходи, имоти в България и чужбина, коли, заеми и плащанията по тях, договори и плащания от фирми и друга информация за милиони българи. За мнозинството от нас има само няколко записа от данъчните декларации, но други се споменават стотици пъти.

От променливите и противоречиви изказвания на НАП и Горанов и от самото съдържание на архива може да предположим, че е хакната база данни, в която различни служители са копирали цели таблици от други институции и са си правили справки. Ако системите на администрацията бяха наистина свързани, ограничавани и наблюдавани – както следва да бъде в едно електронно управление – това нямаше да е нужно и щеше да има ясен контрол кой до какви данни и кога има достъп. В случая обаче са се пренасяли ей така записи заедно с въпросните лични карти и плащания по заеми и са ги зарязвали така. Това също означава, че информация е разпокъсана, отчасти стара, отчасти навярно неточна. Трудно е да се провери и осмисли такъв масив, но повярвайте ми – въпрос на време е.

Тук отново доста хора биха махнали с ръка подавайки ухо на успокоенията идващи от ефира, че било малък теч и всъщност не е проблем, защото някои неща така или иначе били в нета отдавна. Течът въобще не е малък, но е вярно, че сме много лежерни с данните си. Онова приложение за състаряване на снимки е пресен пример – освен, че собствениците имат пълни права над образа ви, те имат всичките ви контакти и в голяма степен какво сте правили в социалните мрежи. За някои навярно изтичането на тази им история би било дори по-страшно от публикуването на ЕГН и доход. Да знае някой обаче, че сте коментирали нездравословно много по групите на мамите в София, не позволява вземе заем от ваше име. С данните на НАП има шанс.

„Лични данни – това звучи гордо!“ би каза пиесата днес. Вече няма нужда друг да има личната ви карта, за да вземе заем – достатъчно е да знае какво пише в нея. Такива истории има от 10-тина години, макар да чуваме само за онези, които са хванати. Разбира се, това е престъпление и то не ново, но течът на НАП го прави толкова по-лесно и то срещу стотици хиляди в страната. Банки, мобилни оператори и други компании разчитат на същите лични данни, за да дават информация по телефона и да правят промени по сметки и договори – например да пратят нова банкова карта на сменен адрес. Улеснени са и по-тривиалните заплахи като телефонните измами, изнудванията и обирите. Знаейки кой колко доходи има и къде живее е безценна информация в такива случаи.

Ако се следва закона и вътрешните правила на институции и компании, този теч на данни не би следвало да навреди на почти никого. Ако наистина се следваха обаче теч въобще нямаше да има, а ей го на. Затова е важно да сме бдителни. Банки, мобилни оператори и други трябва да затегнат контрола над идентификацията на клиентите си и да не разчитат само на няколко откъслечни числа. Това навярно ще създаде неудобство за някои, но ще спести главоболия и загуби.

В личен план може да направим малко, тъй като ЕГН-то не може да се смени, а данните за доходи и заеми са вече в публичното пространство. За жалост няма до сега търсачка, която еднозначно да покаже, че е изтекъл номера на личната ви карта (може би тази на Бивол). Съмнявам се, че и обещаната от НАП ще дава такава информация. Все пак, ако се притеснявате, не е лоша идея да я смените. Също така, включете известяване със SMS за промени навсякъде, където е възможно – банкови сметки, имотен и търговски регистър. Говорете и отново с роднини – особено по-възрастните – да не вярват на телефонни обаждания и тем подобни с искания за пари докато не се свържат с вас лично.

Този теч не е първият, няма да е и последният в България. Не се ограничава до тази агенция или дори само публичната администрация. Нито е голям в световен мащаб, нито е най-обширния. Обстоятелствата около него обаче показват колко плачевно е състоянието на информационната ни инфраструктура. Горанов започна вече да подлага клатещия си стол с извинението, че това бил едва ли не вроден дефект на електронното управление.

В действителност, една от причината да се случи е именно работата на парче и блокирането на нужните мерки за електронно управление от редица министри, включително Горанов. Прекият ефект от политиката му е, че сегашното състояние на електронните услуги се различава слабо от аналоговата чиновническа идилия. Да, за по-малко неща се кланяме на гишета, но отново има струпани папки с лични досиета на граждани по коридорите на държавни институции и селски кметства. Вече не са на хартия, а дигитални, но сигурността им е същата. Това не е електронно управление, а екселска бюрокращина – същият манталитет като папките в коридора, но след изхарчени няколко милиарда евро.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/nap-danni/feed/ 2
#НАПЛийкс: улики срещу доказателства https://yurukov.net/blog/2019/napleaks-uliki/ https://yurukov.net/blog/2019/napleaks-uliki/#comments Thu, 18 Jul 2019 18:17:26 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22389 Този текст е в отговор на коментар публикуван от Светлин Наков във Facebook и повторен в няколко медии.


… Файлът, който се явява улика срещу набеденият за теча на данни от НАП експерт по компютърна сигурност Кристиян Бойков е фалшифициран!

Хакерите използват Linux, особено истински добрите хакери, няма съмнение за това. Точно както дизайнерите ползват Mac и няма съмнение за това. ZIP архивът, който изтече (minfin_leak.zip) е създаден под Linux (вижте на картинката).

Подпъхнатият по-късно файл .~lock.DEC73_DETAILS.csv# е създаден под Windows, от някой друг, не от този, който е създал архива с експорта на Oracle базата данни на НАП от системата за възстановяване на ДДС.

Най-вероятно Кристиян е набеден за теча на данни …

Еми съжалявам, но оная улика в архива на #НАПЛийкс не е фалшифицирана.

Би могла да бъде, както всяко нещо във въпросния архив, впрочем, но също толкова вероятно е да са свалени и разгледани файловете на win машина, после прехвърлени и архивирани под linux. Вярно е, че тези, които бихме определили като хакери, работят предимно на linux, но малко хора се ограничават до една система или една машина, особено, когато работата им или специфичните инструменти го изискват.

Има добри аргументи защо някой би подхвърлил такава улика предвид какво работи Кристиян, но също толкова вероятно е да се дължи на пропуск – нещо, което дори най-добрите правят, особено когато са твърде самоуверени. Затова твърде категоричните изказвания за този аспект са по-скоро непрофесионални.

Единственото важно в случая е, че този файл не е и не може да бъде доказателство. Той е важна улика, която може да насочи разследването, но като всяка друга намерена в неконтролирана среда и непроследими обстоятелства следва да се постави под въпрос и подкрепи с преки доказателства. Такива биха били скриптове, с които е точил данните, логове от машините да е посещавал тези сайтове или да е минавал през VPN мрежи, от адресите на които има повиквания към НАП, други изтеглени данни, които не са още публични и т.н.

Изглежда ГДБОП ги нямат тези неща и не виждат надежда да намерят. Иначе Кристиян щеше да е още в ареста. Нищо от това не означава всъщност, че не е той – ако е, значи си е прикрил добре следите, въпреки конкретния пропуск. Ако не е той, значи някой определено не го харесва особено. И в двата случая всяко ново изказване на ГДБОП и НАП показва само колко зле са в защитата на информация, поддържането на системите си и такива разследвания.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/napleaks-uliki/feed/ 15
Компютри, компоти, Горанов и НАП https://yurukov.net/blog/2019/24-chasa-goranov/ https://yurukov.net/blog/2019/24-chasa-goranov/#comments Wed, 17 Jul 2019 13:42:17 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22374 От вчера в медийното пространство има една буря, която продължава с все сила и днес. Скандалът около изтеклите данни в #НАПЛийкс предизвика много коментари. Доста медии копираха или преразказаха статията ми от вчера сутринта, в която изброявам какво знаем и какви са рисковете от този теч.

Един вестник обаче пое друг подход. Скоро след статията ми и призива министър Горанов и определени негови подчинени да поемат отговорност за случилото се, 24 часа публикува жлъчна статия за мен. Няма автор, анонимна е и внушава връзка между мен и атаката срещу НАП. Посочват многократно това, че подкрепям „Да, България“, че съм компютърен специалист и определят предупрежденията ми за опасността от данните и призивът за оставка като „удивителна осведоменост“ за действията на хакера.

Всъщност, статията ми излезе почти денонощие след като медиите получиха въпросния архив. В нея обобщих всичко, което много публикуваха вече в социалните мрежи и добавих моята оценка за ситуацията и риска. Това, в което т.н. вестник ме обвинява всъщност е, че мога да боравя с данни. При това добре. Явно доста по-добре от тях, тъй като за няколко часа – след като не много разумни медии публикуваха адреса за теглене – съм научил повече, отколкото те за почти ден. С други думи – че си разбирам от работата. Това е нещо, в което те определено са невинни.

По-късно през деня сами обобщиха известното им до тогава рецитирайки дословно извиненията на Горанов и НАП. Там отново ми вменяваха някаква вина, но този път посочваха, че службите са ме включили в разследването като евентуална „връзка“. Както в първата, така и в тази статия се опитват да създадат впечатление у читателите, че всичко това има някаква връзка с „Да, България“ и критиката като цяло към правителството. Определят го като политическа и дори личностна атака – нещо, което самия Горанов се опита да изкара, за да потуши недоволството около провала на подупечното му ведомство.

Всичко това, защото съм успял да изложа по лесен за разбиране начин измеренията на проблема, това, което се знаеше на толкова ранен етап и съм поискал оставка на определяният за „министъра на Пеевски“ в кабинета. Това обяснява и защо текстовете на 24 часа бяха препечатани в кръга му от медии. Тази сутрин, когато се разбра, че е извършен арест, някои от тях дори са следели стената ми във Facebook съобщавайки, че последната ми активност е от преди 6 часа спекулирайки дали не съм аз арестувания.

Е, разбра се, че е друг, макар да имам свои съмнения. Начинът, по който беше разпространен архивът говори за известен опит, който не би позволил разкриване в рамките на два дни. Също така има разминаване в първоначалните изказвания на агенцията, че атаката е отвън – което предполага определени превантивни мерки от който и да е хакер – и това, което сега се тиражира като новини. Надявам се да имат солидни преки доказателства, а не просто да са го хванали, защото се е опитвал да провери защитите и да му приписват нещо, което може да не е направил. Предполагам, че ще разберем в хода на делото.

Връщайки се назад, в статията, където ме рисуват като някакъв прикрит политически хакер, правят и други неверни твърдения. Първото е, че съм се бил радвал на теча на информация, защото давало възможност за изследвания и анализи на икономиката ни. Далеч не това описвам в статията си. Казвам, че би било възможно, макар да не е ясно дали е допустимо юридически. Възможност за достъп до подобни данни се дава от други държави на изследователи след стриктни проверки и мерки за сигурност. У нас обаче е практически невъзможно.

Другото твърдение е, че съм се бил „борил“ за прозрачност на доходите, както в Швеция. Всъщност със статията си започвам дискусия какво следва да се случи с тези данни, тъй като вече са в публичното пространство. Както предвидих тогава и казах, че е неизбежно, вече има сайт (*), където може да проверите дали ЕГН-то ви е сред изтеклите данни. Какво следва да направим с останалата информация и как тя ще се отрази на обществения живот извън нуждата от поемане на отговорност от определени висши чиновници в правителството.

Всички тези недомлъвки и жлъч бяха очаквани предвид, че аз и много други искаме оставката на Горанов. Очаквано медиите на Пеевски скочиха да го защитават и оправдават. Спрели са се на мен единствено, защото статията ми събра такъв интерес. Забавното тук е, че само точно месец 24 часа са цитирали дословно изводите ми за проблемите при лечението на деца в НЗОК. Не ме упоменават като източник, но казват, че само тези данни са налични поради непрозрачността на касата.

Тогава явно не са намирали за „удивителна осведоменост“ доста по-подробния ми анализ на аналогични институционални проблеми с дори по-голям негативен ефект върху живота на съгражданите ни. Може би защото онзи министър не е близък до техния шеф.


Повече за проблемите около теча, причините за него и как може да се предотврати в бъдеще може да чуете в интервюто ми за Дарик и това на Божидар Божанов.


(*) – не знам кой е създал сайта за проверка. Виждам, че пада от време на време. Имайте предвид, че няма гаранция дали проверката в него е вярна, както и дали информацията, която въвеждате под формата на ЕГН-ти си, е защитена. Възможно е да следи въвеждането на личните номера и да ги записва заедно с IP адреса. Просто го имайте предвид при този и всички следващи такива сайтове.

]]>
https://yurukov.net/blog/2019/24-chasa-goranov/feed/ 6
10 неща, които трябва да знаете за #НАПЛийкс и едно, за което не искате да мислите https://yurukov.net/blog/2019/napleaks-10-neshta/ https://yurukov.net/blog/2019/napleaks-10-neshta/#comments Tue, 16 Jul 2019 08:18:41 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22356
  • Масивът на #НАПЛийкс съдържа данни за 6 млн. български граждани – 4.66 млн. живи и 1.38 починали. Пълнолетното население на България е 5.8 млн., а тези в трудоспособна възраст са 4.2 млн.
  • В мейла си до медиите хакерите дават да се разбере, че имат още толкова данни изтеглени от сървърите на Министерството на финансите. Макар да използват руски мейл, далеч не може да сме сигурни, че са руснаци
  • Има 57 папки, някои от които са системна информация за базата данни на НАП
  • Някои от таблиците включват потребителски имена, пароли и други данни за работата на служители на НАП и други държавни структури. Има и доста лични сертификати на граждани
  • Ако сте работили или плащали някакъв данък в последните 10 години, то е почти сигурно, че най-малкото ЕГН-то, името, адреса и дохода ви е в базата. Основната част от данните обхващат последните 10 години
  • Освен данъчни декларации, данните включват плащания по заеми, номера на превозни средства, граждански договори, данни на много българи зад граница получавали пенсии или отказали се от здравно осигуряване, IP адреси и информация дали играете хазарт
  • Базата съдържа индикации за сигнали между НАП и европейски институции и елементи от разследвания
  • Течът на данните е бил възможен заради неспазването на елементарни мерки за сигурност в администрацията – нещо, за което предупреждаваме отдавна
  • Макар данните да не донесат пряка вреда за повечето хора, те може да навредят на текущи данъчни разследвания, както и да се използват от телефонни измамници или за изнудване.
  • В същото време публичността на тази информация, колкото и вредно да е за националната сигурност, ще даде възможност на изследователи да направят по-добра картина за доходите на населението, безработицата и социалните придобивки. Също така ще подпомогнат журналистически разследвания в имотното състояние на публични лица и отказа от проверки на самите служби в злоупотреби като #АпартаментГейт
  • Първото, което следва да се направи сега, е да се понесе политическата и професионалната отговорност. Горанов следва да подаде незабавно оставка заедно с ръководителите на отговорните за този пропуск структури. Трябва да има криминално разследване как се е допуснало това и обвинения, макар последното да е малко вероятно предвид в какво се е изродила прокуратурата ни.

    Паралелно с това следва да се направи одит на цялата информационна инфраструктура на обществения сектор. Правила и закони, които определят как следва да се пазят данните, кой следва да има достъп до какво има, но не се спазва, както стана ясно. Време е да започне администрацията сериозно да мисли за електронно управление и съпътстващите мерки за сигурност, системи за проверка и достъп.

    Не на последно място обаче, трябва да разберем, че този теч на данни е стряскащ само защото вече не може да си затваряме очите за състоянието на държавните бази данни. Истината е, че почти всеки в администрацията е имал достъп до същата информация, а заедно с тях и познатите им. Хазарта започва една от последните си песни с „Имам човек в НАП…“. Е, доста хора имат човек тук и там. Един мой приятел разказваше как започнал успешен консултантски бизнес в България и скоро след това дошли „гости“ заедно със служител на НАП в неприкрит опит да разберат какво прави фирмата и дали може да се присвои.

    Сега вече няма нужда да „имаш човек“ или поне не за доходите от 2007-ма насам. Въпрос на време е някой да пусне публична търсачка за информацията. Не съм съгласен, че трябва да се направи, но толкова хора имат вече архива, че е неизбежно.

    И тук идваме към точката, за която не искате да мислите – какво правим с тази информация? Не тази, че са хакнали НАП, а с това, че всички ще знаят доходите ви. Нормално е да сте бесни. Трябва да сте бесни. Ако не защото личната ви информация е навсякъде, то най-малкото защото администрация за милиарди е позволила това. Само бесните хора могат да свършат нещо.

    По-важен е въпроса дали следва всички да го знаем това? Не само сега и занапред Дали го искаме? В Швеция техният аналог на НАП прави публични всички данъчни декларации в края на годината. Отделни може да се видят с телефонно обаждане, но условието е, че отсрещната страна ще разбере, че сте видели декларацията им. Заедно с това публикуват детайлни справки за доходите по възрастови групи, региони, професии, нива на квалификация и прочие. Тази прозрачност в доходите е помогнала на много компании да поемат инициативата и сами да информират служителите си колко взимат колегите им на същото ниво.

    Ние обаче не сме Швеция и това не е прозрачност. Това е престъпно нехайство. Макар голяма част от данните наистина да не заплашват пряко населението, части от тях и цялата им съвкупност наистина са проблем за националната сигурност.

    Някой ще направи портал позволяващ лесна проверка. Всеки ще може да види доходите на съседа, колегата, известни и небезизвестни личности. Как това ще се отрази на взаимоотношенията ни, на обществения и политическия живот?

    Какво следва от тук?


    Допълнение [15 юли 13:40]

    НАП са излезли със съобщение, че „само 3%“ от данните им били откраднати. Така изглежда се опитват да изкарат, че само 3% от населението е засегнато. Всъщност, личните данни на над 95% от работещите в България са в онзи архив. Макар НАП да има наистина много повече данни, това не означава, че ЕГН, име и доходи за 10 години назад на милиони не са изтекли заедно с друга защитена информация.

    Нещо повече – изложеното до тук обхваща само това, което знаем. Хакерите твърдят, че имат още толкова данни, които предвид, че не са публикували, може да съдържат много по-вредна за засегнатите и за държавата като цяло информация. Възможността за измами и изнудване са само най-очевидните рискове.

    ]]>
    https://yurukov.net/blog/2019/napleaks-10-neshta/feed/ 45
    Направи го (кат’ ти се ще, ама що за глупости са това) сега https://yurukov.net/blog/2019/dnk-crap/ https://yurukov.net/blog/2019/dnk-crap/#comments Tue, 09 Jul 2019 04:30:14 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22303 Като забелязах първите изяви на „ДНК“ на #иваниандрей, реших да си замълча. Формално целта е добра, макар да имах резерви към изказванията им. С времето обаче започнаха откровено да си измислят числа и статистика. Това, ако сте чели моите текстове тук, не го трая. Затова от известно време критикувам отделни техни изявления, особено, когато са свързани или идват от едни патрЕотични елементи.

    Та така до ето това недоразумение за рекламна кампания. В началото беше глупава, после смущаваща и като попаднах на последните снимки – откровено обидна. И след като #иваниандрей, а и доста други смятат, че могат като мъже на средна възраст да говорят какво следва да правят жените – особено когато става дума за детеродните им органи – изглежда е съвсем приемливо да се изкажа и аз.

    Както направих с рекламите на Булгартабак преди години, реших да „поправя“ и тези тук. Този път замених просташките майтапи, които #иваниандрей в отговор на въпрос към тях определят като „фино чувство за хумор, което не всеки притежава“, с полезни и образователни послания. Предвид какво сме видели от тях двата, а и от доста от „доверилите се известни и успешни българи“ (пак техен цитат), надали следва да се учудим, че възприемат ония им шеги като „фин хумор“. Такъв е мат’риала, както каза един мафиотски бос преди години. Навярно най-прям отговор им даде Кристина.

    Първо започвам с лесна за разглеждане галерия. После съм изредил снимките една по една.

    Тук лиричната героиня е възприела буквално посланието на кампанията и е ‘емнала на публично място младежа, който видимо е нямал много избор. Това, както би следвало да знаете, е наказуемо.

    Оригиналният текст казва, че с възрастта намалявали яйцеклетките, което формално е вярно, но безполезно като информация, защото яйцеклетките не свършват просто така. Има редица проблеми, които могат да настъпят с напредване на годините, но тук говорим за болестни състояния или след 45, а не 35. Наистина, рискът за увреждания и усложнения се увеличава с времето, но той е по начало изключително нисък. Да се всява паника и вменява вина на двойките, че не са започнали преди 30-те, е не само глупаво, но и контра-продуктивно.

    Децата не са, за се чувстваш привлекателен. Всеки грижил се дори малко за дете знае, че по-скоро е обратното. Тия идеални снимки из инста и фейса са толкова фейк, колкото всички останали.

    Също, това, че си го направил детето, не е повод за гордост. Почти всеки може да направи дете, но да го отгледа е предизвикателство. И не с обратното на ръката, като ти пречи и не да го оставяш на майка му, когато не ти се занимава. Това е дете, не играчка. Да те хвалят, че веднъж си оставил жена си да се наспи също не е гордост – под абсолютния минимум е. Да си баща е отговорност, не постижение.

    Иначе в оригиналния плакат има нещо донякъде полезно – че тесните дънки намалявали репродуктивните способности. Всъщност твърдението се базира на доста спорни изследвания, но да оставим това настрана. По-важното е, че мъжете следва да се грижим много повече за здравето си. Особено що се отнася до прегледите при уролог и кардиолог над определена възраст. Неслучайно най-високата смъртност е сред мъжете между 40 и 50 – умираме на инат. Това дете като го направите някой трябва е жив да му вдига сватба, нали? Айде беж при личния.

    Отново, тъй като вече или по-точно все още е широко прието като мъж да се изказвам за органите на жените, ето един полезен съвет, който учудващо малко жени знаят. Носете удобни сутиени. Ние мъжете трудно може да си представим защо не биха, но явно доста не го правят. Твърде стегнатите или малки размери увеличават значително риска от рак на гърдата, а той е сред основните новообразувания сред жените в определена възраст. Съвсем сериозно това. Говорете с гинеколога си.

    Бебето си е шеф. Гърчи те здраво. На ненормиран работен ден, без извънредни или почивка. Като тръгне да ходи и до тоалетната не те оставя сам. Ако като баща не си го изпитал това, значи определено няма с какво да се гордееш.

    Да, България има най-продължителното платено майчинство и то с един от най-високите проценти от дохода. Но същото важи и за бащинството. Много малко обаче се възползват от него. А опитът на по-развити общества от нас показва, че дори два месеца отпуск по бащинство водят до по-добра връзка с детето, повече помощ в домакинството, по-стабилен брак, по-малко домашно насилие и по-стабилни връзки и взаимоотношения на самото дете в по-нататъшния му живот. Само дето тия два месеца бащата трябва да се грижи предимно за детето – не да си грабне шапката и да тръгне за риба. Пробвайте го – супер е. От личен опит знам.

    Да, щъркелите ще имат повече работа. И лекарите и акушерките дето не достигат. Само дето майките – не толкова. Все още е стандартна практика майките да бъдат уволнявани като забременеят. Някои направо напускат, за да си спестят тормоза и драмата. Други фирми прилагат административни хватки, за да ги уволнят на ръба на закона.

    Търсенето на работа после е почти невъзможно, освен, ако не си в една определена сфера. Извинението е, че това бил избор на жената и не може да се очаква от фирмите да се жертват. Очаква се това от жените обаче и им се вменява вина ей с такива плакати като горните, ако са дръзнали да не искат да правят този невъзможен избор. А той е ненужен и незаконен. Служителките с деца наистина имат нужда от по-гъвкаво работно време, но и това не би било проблем, ако мъжете им си стъпим на мястото. За сметка на това са далеч по-всеотдайни и продуктивни. Отново – знам го от личен опит с хора, които съм наемал.

    Тук честно казано нямам какво повече да кажа. Освен може би, че идеята, че има една яйцеклетка и един сперматозоид, които участват в задачата или дори, че един е успешният в ситуацията и надвива всички останали показва само колко остра е нуждата от адекватно сексуално образоване в нашата шарена страна.

    Та, ако искате да повишите раждаемостта:

    • наемайте служителки с деца
    • не поставяйте избора в работното място като „дете срещу кариера“
    • поправете тротоарите и асансьорите по подлезите
    • не спирайте по тротоарите с колите си „щото няма къде“ – особено, ако самите правите кампания призоваваща хората да раждат повече
    • помагайте на жените си и призовавайте другите да го правят
    • помагайте на познатите си
    • не карайте хората да се страхуват за живота на децата си
    • ваксинирайте си децата

    Ако все пак искате да подкрепите някоя „ДНК“ инициатива, препоръчвам една, която наистина помага на бъдещото поколение на България – ДНК – Детски Научен Клас.

    ]]>
    https://yurukov.net/blog/2019/dnk-crap/feed/ 10
    НЗОК без да иска ни показа, че двойно бави заявленията за лечение на деца https://yurukov.net/blog/2019/nzok-dvoino-bavi-zaqvleniqta/ https://yurukov.net/blog/2019/nzok-dvoino-bavi-zaqvleniqta/#comments Mon, 08 Jul 2019 05:39:39 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22281 Няма три седмици откакто пуснах статията си за НЗОК и това как вършат един аспект от работата си. Припомням, че от началото на април поеха функциите на злощастния Фонд за лечение на деца и заедно с него – „публичния“ регистър на заявленията. Анализ на данните именно в него показа голямо забавяне на заявления, липса на обратна връзка, пропуски в справките, към които сами насочват родителите и системен проблем в прозрачността.

    За последните 18 дни доста неща се случиха в този регистър. Нормативното изискване да е публичен и да не съдържа лични данни имаше за цел не само да могат близките да получават навременна информация за молбите си, но и всички ние да може да си формираме мнение за работата на институцията. Именно това правя тук.

    За да се постигне това обаче, трябваше да следим какво се променя в регистъра и колко често. Тази задача се оказа непосилна за сам човек предвид огромния брой справки, които трябва да се правят на ръка и отнемат често дни. Затова няколко доброволци се притекоха на помощ и благодарение именно на работата им може да си направим изводите, които ще изложа тук.

    Накратко казано

    • 456 заявления подадени към НЗОК от април до сега
    • 165 или 36% одобрени заедно с още 43 останали от фонда
    • Двойно забавяне във времето нужно за одобрение спрямо миналата година – между 45 и 72 дни се чака сега, над половината се бавят повече от месец
    • 65% от заявленията подадени преди статията ми от 19 юни са въведени в едва след нея. Почти толкова не са били достъпни като информация за родителите поне две седмици след подаването.
    • При 56 заявления или 12% са подменени входящите дати с такива доста след като първо за забелязани в регистъра и така значително променяйки статистиката за забавянето им
    • Множество грешки са изчистени и са изтрити 25% от всички записи в базата данни, които са дублирали други даващи противоречива информация
    • Голяма част от новините по случаите се въвеждат в текстови вид в полето за коментари

    Ударно въвеждане на данни със задна дата

    Както писах на 23-ти юни, веднага след моята статия администрацията на НЗОК се зае да въвежда и обновява пропуснатите данни в регистъра. Тук съм показал кога какво е въвеждано.

    Първо в червено виждаме, че от края на май до 19-ти юни има въведени само 11 заявления. В този период има 15 работни дни, което прави по 0.7 заявления на ден. Тук показвам само новите вписани, а не промените по стари такива, тъй като е трудно да се прецени колко са те. Ще обясня после защо.

    Между първата и третата ми статия по темата (втората беше реакция на отговора на НЗОК) са въведени 86 заявления за два работни дни или средно 43 средно на ден. Отбелязал съм го в жълто по седмици на подаване на заявлението, а сивите ленти са кога е свършило въвеждането. Вижда се, че някои от заявленията са били стари 5 седмици.

    В следващите три работни дни до 26-ти са въведени още 149 заявления в регистъра (графиката в зелено) или 50 средно на ден. Тук са показани само 41 от тях, защото останалите са с дата 30-ти март. Има общо 130 заявления с входяща дата края на март, т.е. преди да поемат функциите. По-долу обсъждам какви са те. И тук се вижда доста заявления, които са липсвали още от началото на април и май.

    Последната графика в оранжево показва въведеното в последните два работни дни от миналата седмица – 46 или по 23 средно на ден. Отново доста от тях са стари и липсващи от седмици в регистъра.

    Обединявайки всички тези в една графика виждаме кога какво е въвеждано. В синьо са тези въведени през април и май, когато е имало по 3 въвеждания на ден. 122-те заявления от тогава заедно с 11-те до 19-ти юни (червено) са най-вече това, на което базирах оригиналния си анализ.

    Вижда се колко много повече семейства са били подали искане за финансиране на скъпи струващо лечение на деца и са чакали със седмици без входящия им номер да е бил отчетен. Едва в последните 3-4 дни (в лилаво) се вижда, че добавят само скорошни заявления. В двете седмици след статията ми почти изцяло са вкарвали данни със стара дата.

    Проблеми във въведеното и условности в данните

    В тази статия показвам изводите в същите графики, както до сега с презумпцията, че ако следите историята ще сте свикнали с тях и ще знаете как да ги разчитате. Има доста аспекти на публичните данни, които не могат да се представят с графики.

    Едно такова нещо е динамиката на въвеждането. Заедно с новите заявления, както споменах минали път доста от входящите номера са променени. Най-често това е смяната на „Е“ на кирилица с „E“ на латиница в началото. Във формуляра за справки пише изрично, че трябва да е на латиница, но едва когато една майки не ми изпрати входящия номер на дъщеря ѝ за пример за заявление, което се бави с над месец, не разбрах, че доста са вписани по погрешка на кирилица. В последните дни са променени, което е странно, защото надали са уведомили родителите.

    Друга промяна са датите. Една от метриките, която публикувам по-долу, е забавянето на заявленията – времето от подаване до решаване. При обработването на последните данни, които ми подадоха доброволците, забелязах рязко намаление на този показател. Дори проверих сам въпросните записи, за да съм сигурен, че няма грешка. Това би било похвално наистина – НЗОК показва, че си върши работата бързо, но просто не го е документирала.

    След като сравних записите обаче се оказа, че просто са сменили входящата дата средно с 5-6 седмици напред. Това се забелязва при 56 заявления. Знам, че са грешни, защото тези входящи номера не само са били в регистъра доста преди новите им входящи дати, но и все още по тях се виждат становища и дати на писма от по-рано. Анализът и изводите по-долу са направени с оригиналните входящи дати. Има, всъщност, още 4-5 заявления, където пише, че са подавани отново без да е известно защо. Тях не ги включвам. Освен, че променят статистиката, тези „поправки“ са абсурдни, защото означават, че близките не могат да открият въобще информация за заявленията си.

    Друг интересен момент е колко много заявления са с дата на подаване 30-ти март – 134. От тях 108 са въведени скоро след моята статия. Нямам отговор какви са тези заявления. Поставих този въпрос, както и доста други в запитване по ЗДОИ. Вариантите са или да са подадени към НЗОК преди да поемат функции, да са прехвърлени заявления от фонда, но с нови номера или просто да са със сгрешени дати и всъщност подадени в последните 3 месеца.

    Ако сте чели внимателно първата ми статия, ще забележите, че говоря за 161 заявления към касата. Тук обаче посочвам, че 131 от тях са въведени между 30-ти март и 19-ти юни. Други 30 тогава бяха с входящ номер започващ с E113-02. Такива номера ми бяха споделени в групи във фейса от чакащи финансиране през май и така разбрах, че въобще ги има. Както писах преди, открих, че НЗОК по всяка вероятност използва регистъра и за заявления за лечение на възрастни. Това би обяснило разликата в номерата. Задал съм и този въпрос в запитването си, но предвид колко е вероятно, този път съм изключил тези записи от анализа.

    Доста записи от регистъра всъщност бяха изтрити за този период. Всички те бяха повтарящи се номера. Когато попълниш във формуляра номер и дата, просто ти излизат два, три, а понякога и 4 записа с противоречаща си информация. В един момент 25% от всички записи бяха повтарящи се.

    Накрая, един аспект от данните е донякъде извън контрола на касата – структурата на регистъра в този си вид не позволява подробно описание на всички дейности, които се изпълняват. Лечението на тежко болни деца не пасва в един калъп, а полетата са еднакви. Затова много от информацията се вписва в текстови формат в полето за коментари. Един недостатък тук е, че е много трудно да се разбере кои заявления са активни и кои – прекратени по една или друга причина. Това направи анализа толкова по-труден – моята задача беше именно да изведа информацията от тези полета и да разбера кои заявления са решени, кога и колко са се забавили. Разбира се, решението е просто и трябваше отдавна да бъде въведено – новия истински публичен регистър, който обещаха от самото начало. За жалост няма изгледа да се случи скоро.

    Малко решения, но пък бавни

    Може да предположим, че чиновниците в са привършили с въвеждането на старите данни. Освен, че обещаха в интервю пред БТВ да изчистят всичко до юли и в последните дни въвеждат само скорошни, виждаме, че заявленията между 30-ти март и 19 юни са 376. Това почти съвпада с казаното от касата в отговора на статията ми. Тогава илюстрирах с конкретни номера на заявления на какво базирам изводите си и дадох възможност на всеки да провери, както е предвидено по закон. Разликата от над 200 записа са били въведени едва след това и сами по себе си не говорят в тяхна полза – едва 14% са били решени до тогава. 2/3 от тези решения са взети едва през юни, т.е. скоро преди статията ми.

    Връщайки се към изводите, които направих преди, виждаме значително увеличение на чакащите заявления. Тази графика не показва колко са подавани, а колко залежават на нечие бюро във всеки един момент. В синьо са тези, които ще бъдат решени в бъдеще, а тези в червено – онези, които са чакали месец без действие по тях. Нормално е в последните седмици броят на решените да намалява, но много натрупани чакащи е показателен.

    В следващата вече показвам колко са били подадени по месеци разделени по статус. Вижда се пикът през март дължащ се почти изцяло на въведените от НЗОК с входяща дата 30-ти март. Повтарям, че чакам отговор на какво се дължи това струпване. Най-вероятно е поредната грешка и всъщност са подадени по някое време през следващите три месеца.

    Тук показвам същите данни като горе, но в проценти. Вижда се, че значително повече заявления през април и май са останали без решение. Докато тези в края на юни и началото на юли са твърде от скоро и донякъде е нормално да чакат, много от останалите през юни се бавят вече месец.

    Тук показвам заявленията не по месец на подаване, както горе, а по месец на решаване. Обяснимо се виждат по-малко заявления. Виждаме и че през последните месеци не са одобрявани по-малко заявления от преди година, например.

    Така и не получих отговор от Фонда преди и НЗОК сега за „дупката“ през октомври до декември миналата година. Тогава сякаш фонда ефективно спира работа – нито приема нови заявления, нито решава стари.

    Това, което е различно в последните 3 месеца обаче е времето, което е отнело всяко едно решение. Вижда се, че то е двойно спрямо предишните години. Средно тежко болните деца са чакали между 45 и 73 дни за решение от НЗОК. При това огромна част от това забавяне се е дължала на административни неуредици, а не на чакане на експерти. Изключвайки заявленията подадени на 30-ти март практически не променя този извод.

    Същото чуваме и от анекдотни примери в жалбите на редица родители, които съобщават за забавяне от два месеца и дори повече. Докато в трагичния случай с починалото наскоро момиче това протакване да не е довело до по-лоши здравни грижи, при много други именно това се случва. Особено когато става дума за скъпоструващи медикаменти и лечение в чужбина. Мудността на администрацията и високопарното според някои родители отношение, което струеше и от отговора на касата до мен, води и до косвени щети – болници, особено такива в чужбина, са все по-предпазливи в предлагането на такива здравни услуги, тъй като нямат гаранции, че ще си получат парите.

    Да говорим за средни стойности обаче е често измамно. Възможно е да има множество бързо решени заявления и няколко, които са се забавили значително по обективни причини. Не това виждаме в данните обаче.

    Тук съм показал движението на решенията на НЗОК и фонда преди това разделени по време отнело да го вземат. Вижда се колко малко заявления са решени до една седмица (в синьо) и има тенденция за намаление. Докато преди повечето заявления са били решавани до максимум месец, откакто НЗОК пое функциите на фонда за мнозинството отнема доста над месец.

    Данните явно са важни

    Не спирам да повтарям, че нищо от това няма да излекува някое дете или дори да помогне на решението дали да се одобри заявлението на родителите му. Задачата на фонда преди и касата сега е несъмнено трудна предвид баланса между налични средства, шансове за успех на лечението и предпазването от множеството шарлатани, които се експлоатират болката на тези семейства и ламтят за публичните средства отделени за целта. Затова и навремето имаше обществен съвет, който макар не без своите проблеми, помагаше да се постигне този баланс.

    Данните, които анализирам обаче ни дават толкова важния поглед над една затворена безотчетна система на финансиране, от която зависят стотици човешки животи. Отдавна трябваше касата да поеме скъпоструващото лечение на децата, но това не се случваше, защото не бяха готови административно. Виждаме ясно, че това не се е променило въобще и дори по всичко личи, че става по-зле.

    Разбираемо е, защо не искат прозрачност и усложняват максимално справките в публичния регистър. Нищо от изложеното тук не е лицеприятно. Разбираемо е и защо на среща на министъра с подчинените му и представители на неправителствени организации в седмицата след статията ми той е бил горещо уверяван, че всичко е наред, че се спазва процедурата и парите текат – главите на определени висши чиновници, а и немалко постъпления в определени болници зависят от това.

    Нищо в тези данни не показва, а и не може да покаже злоупотеби. За такива чуваме обаче редовно – точене на касата, подмяна на препарати за лечение на рак с фалшиви или по-евтини, износ на животоспасяващи лекарства и прочие. Не е далеч от мисълта, че прилагат същата етика и към тежко болни деца, а и сведения за това имаме от членове на обществения съвет към фонда преди години.

    Това, което данните показват, е мудността на администрацията, която дори при най-добри намерения на практика убива. Именно затова търсим прозрачност и то не само при лечението на деца, не само в касата, не само в здравната сфера – за да знаем какви въпроси да задаваме и накъде да насочим прожекторите. Искаме същата прозрачност и от прокуратурата, съдилищата, МВР и прочие институции и не я получаваме по същата причина – където нещата не стават заради корупция, се спъват в неработещи структури плачещи за метла от уволнения и дори наказателна отговорност.

    ]]>
    https://yurukov.net/blog/2019/nzok-dvoino-bavi-zaqvleniqta/feed/ 12
    Онкоболните не са се увеличили 3 пъти – отново проблем с данните в МЗ https://yurukov.net/blog/2019/onkobolnite-ne-sa-se-uvelichili-3-pati/ https://yurukov.net/blog/2019/onkobolnite-ne-sa-se-uvelichili-3-pati/#comments Wed, 03 Jul 2019 14:01:27 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22251 Преди седмица няколко медии излязоха със заглавие, че онкоболните са се увеличили три пъти в рамките на 40 години. Информацията, а и почти целият текст на новината са копирани от БГНЕС. Сред тях бяха БТВ и Дарик.

    По принцип прескачам новините споменаващи рак, защото или се цитира повърхностно някое изследване с твърдения как кафето я го причинява, я го предтовратява, или за пореден път се правят прибързани твърдения, че лек е намерен. Сега обаче се загледах, навярно, защото говореха за статистика и твърдението ми се стори странно.

    Източник на информацията е справка на Националния център за обществено здраве и анализи за 2017-та. На подобна пак от тях базирах статията си за абортите в България. В случая посочват, че през 1980-та е имало 113 хиляди онкоболни докато преди две години – почти 293 хиляди. Това е драматично увеличение, особено предвид намаляващото население за същия период.

    Оставям настана, че разликата не е три пъти, а 2.6 и не е за 40 години, а за 37. Това са детайли. Както при данните за абортите и тези от регистъра за ражданията се усъмних, че числата тогава са сравними с числата сега. Причините за това може да са много – разлика в съобщаването, категоризацията, методологията на събирането на данните, а гледайки по-специално заболяването – диагностиката, възрастовата структура на населението и други. Никое от тези неща не би означавало, че няма увеличение, но ще даде контекст и може би ще покаже, че новината не е толкова сензационна, колкото я изкарват медиите. Нещо подобно показах с данните за смъртността.

    Бях прав да се усъмня

    Когато съм използвал информация от НЦОЗА тук, съм отправял критика към това, което публикуват, липсата на методология и яснота за качеството и значението на данните. Направих го при абортите, данните за заболеваемостта, смъртността, ражданията и прочие. Тази тема няма да е изключение.

    Докато търсих информация попаднах на Националния раков регистър и годишните им доклади. Да си призная бях възхитен от изчерпателността и методологията в тях – нещо, което доста рядко се среща в която и да е институция – частна или обществена – от която съм черпел данни. Особено ми хареса това, че съпоставят данните на база стандартизирана заболеваемост и смъртност. Това означава, че изключват от уравнението промяната във възрастовата структура на населението, тъй като именно възрастта е водещия фактор при рака. Такава стандартизация използвах като сравнявах общата смъртност.

    За да разбера повече по темата се свързах с тях. Оказа се, че съмненията ми са били напълно основателни. Проблемите с тази новина са няколко. Първо и най-важно, данните идват от НЦОЗА, а не от раковия регистър. НЦОЗА показват с числата си не броя болни от рак към 2017-та, а явно отчетените от пътеки, през които тези болни са минали. Тъй като един онкоболен се случва да мине през 5 и повече клиники и болници за изследвания, консултации и терапии, доста от отчетените в тази статистика се броят многократно. От друга страна възможността за диагностика и лечение през 80-те са били по-малко и по-локализирани. Така се съпоставят несравними неща.

    Също така има наистина разлика в засичането на рака днес и преди. Сега много повече случаи се хващат значително по-рано, което означава и много повече шансове за успех на лечението. Не по-малък фактор е намалението на общата заболеваемост и увеличената продължителност на живота. Увеличаването на последното само с няколко години се превежда в много повече възрастни хора, които до преди 4 десетилетия биха се споминали от други болести доста по-рано.

    Какво трябваше да направят журналистите?

    В този смисъл новината не следва да е, че са се увеличили „3 пъти“ онкоболните, а че почти три пъти повече консултации и терапии са получили болните от рак в България на година. Да, не е толкова стряскаща новината, но би отговаряла на истината.

    Тази проверка не е въобще трудна. Казвал съм го и друг път – често е достатъчно едно телефонно обаждане. Ако бяха си направили труда, щяха да открият още интересни аспекти. Например, че макар формално да имаме раков регистър, той от години е в немилост и бива прехвърлян като топка между институциите в сферата на здравеопазването.

    Както при имунизациите, има нужда от достоверна информация, за да се правят скрининги, подготвят кадри, организират информационни кампании, оценя ефективността на мерки и дори подготвя финансиране. По думите на проф. д-р Валерианова до 2014-та това е било възможно и България е можела да се похвали с една от най-качествените и стари бази данни за онкологичните заболявания в света. До тогава е имало стегната организация по събиране и проверка на данни, проследявали са всеки отделен случай и са използвали стандартни класификации и формати за обмен на данни.

    Всичко това се променя, когато по чисто чиновнически маниер регистърът се мести от структура в структура, разваля се организацията на събирането на данните и се орязва бюджета. Тук логиката на министерството следва онази на регистъра на ражданията, имунизации и въобще цялата здравна информационна система – че е достатъчно да има някъде някакво формулярче с прикачена наредба задължаваща някой да го попълва.

    Резултатът е, че вече 4-5 години няма надеждни данни за болните от рак в България. За този период има само прогнози с висока степен на неотчетени случаи. Това отгоре на свързаните проблеми със скъпоструващите лекарства, изотопите, пътеките, лечение на деца в чужбина и прочие. За да знаем дали има влошаване по видове рак, трябва да имаме надеждни данни. За целта трябва да има система за проверка и контрол на качеството, за което трябват хора и някакъв бюджет – не просто електронен формуляр някъде. Това не е интернет анкета.

    Да, има повече онкоболни

    В годишника от 2014 има доста интересни данни и ви препоръчвам да го прелистите, ако ви интересува темата. Ето тук се вижда същото, което обсъждаха медиите в миналата седмица – разликата спрямо 1980-та. Тук първо, че се гледат случаите на всеки 100 хиляди души, а не абсолютен брой и второ – изключва се факторът на застаряващото население чрез използване на стандартизирана структура. Така виждаме, че при мъжете заболеваемостта се вдигнала всъщност с 55%, а при жените – 45%

    При смъртността промяна пък почти няма. Причина за това, както споменах, е до голяма степен ранната диагностика и значително по-високите шансове на заболелите.

    Гледайки по възрастови групи виждаме, че 1/4 от случаите на рак при деца то 14 годишна възраст са левкемия. С това са диагностицирани около 30-тина деца на година. При новообразуванията сред мъжете между 15 и 30 над 1/3 или 54 случая са на тестисите. При жените в тази възрастова група 40% или 67 случая са на щетовидната жлеза, шийката на матката или гърдите.

    Между 30 и 45 г. при мъжете нищо не се откроява, макар да се вижда, че се увеличават случаите като цяло – 643 за 2014-та. Все пак са двойно по-малко от жените в тази възрастова група. При тях над 1/3 са рак на гърдата, а още 20% са на шийката на матката.

    Между 45 и 75 сред мъжете има рязък скок на случаите на рак и основна част заемат тези на белия дроб и трахеята – 21% или 2486 случая, както и тези на меките тъкани. При жените рака на гърдата остава водещ с между 25 и 30% от случаите.

    Изброеното до тук са само новите случаи за 2014-та. Интересното е, че е имало поне 1500 нови случая на рак на шийката на матката и меките тъкани при жените и още няколко стотин подобни при мъжете, за сериозна част от които се знае, че се причиняват от ЧПВ. Страни въвели масова имунизация с ваксината срещу най-опасните щамове показват над 90% намаление в заболевамостта и новообразуванията. Успешна превенция са и при мъжете, където рака на ануса, пениса и гърлото причинени нерядко от ЧПВ.

    Междувременно, в България всеки ден по 5 жени биват диагностицирани само с рак на шийката на матката, а по една умира. Ако повторим успеха на имунизационните кампании в други държави, това би означавало хиляди по-малко болни от рак и стотици по-малко починали на година.

    Важен проблем с много спекулации

    Несъмнено новообразуванията са един от най-големите здравни проблем в едно развито общество наравно с диабета и сърдечните заболявания. Причините за увеличената заболевамост ще намерим в замърсяването на въздуха, храната, която ядем, липсата на движение и като цяло различния начин на живот, който водим в сравнение с няколко поколения назад.

    В никакъв случай не може да се каже, че сега сме по-болни или че тогава са яли по-здравословна храна – всичко сочи към обратното. Тривиални днес инфекциозни болести са взимали много повече жертви преди 100 години, отколкото сега. Замърсеността на водата и храната с болести и паразити е била несравнимо по-голяма. От друга страна сега има доста повече химикали, които замърсяват същите. Доста се спекулира за измеренията на последния проблем, но малко оспорват, че е допринасящ фактор към рака.

    За да започнем да говорим за причините и мерките, които следва да вземем, трябва да разбираме добре измеренията на проблема и как те се променят през времето. Това важи колкото за демографската криза, толкова и за рака. Събирането, проверката и комуникирането на тази информация не е проста работа и не следва да се възприема като проста чиновническа задача.

    По всичко личи, че Министерството на здравеопазването има точно това отношение не само към данните за онкоболните в България, но и към здравната информационна инфраструктура като цяло. Настрана, че технически възприемат нещата като проста интернет анкета, но и сякаш не разбират нуждата от контрол на качеството и специалистите заети с него. Както при НЗОК и тежко болните деца тези данни няма да излекуват никого, но са безценни както за обществеността, така и са самите институции в оценката на ефективността и разпознаване на проблемите.

    ]]>
    https://yurukov.net/blog/2019/onkobolnite-ne-sa-se-uvelichili-3-pati/feed/ 5
    Явно пак чакаме да умре дете https://yurukov.net/blog/2019/qvno-chakame-da-umre-dete/ https://yurukov.net/blog/2019/qvno-chakame-da-umre-dete/#comments Tue, 25 Jun 2019 12:20:22 +0000 https://yurukov.net/blog/?p=22222 Защо все чакаме да умре дете, за да се сетим, че нещо не е наред? Може би, защото децата ни са скъпи. Навярно затова хората бяха толкова скандализирани от евтините имоти на властта – апартаментите също са ни скъпи. Бързо обаче забравихме и нехаем, че прокуратурата опъна чадър над политици и висши чиновници изпрали парите си по този начин.

    Аналогично възмущението ни от поредната смърт на дете пряко или косвено породена от институционална немощ или бюрокрация е от ден до пладне. Виждаме го редовно и с Фонда за лечение на деца слят сега с Националната здравна каса – умря момиченце и макар мудността на касата да не е пряка причина, за други беше и ще бъде за още. Значи чакаме следващия ковчег, нали?

    Тук обаче няма да говоря за скандалa в касата, а за друг проблем – ваксините. По-специално тази срещу морбили, паротит и рубеола. В България, както и в целия развит свят, тя се поставя около първата година с втора доза след няколко месеца. Доста държави препоръчват и реимунизация през 30-те, каквато си направих наскоро.

    Макар да следя темата за антиваксърите и негативният им ефект не само върху доверието в науката, но върху общественото здраве като цяло и децата в частност, този текст не е за тях. Той е отново за Министерството на здравеопазването. Вдигнал съм им мерника този месец явно.

    Преди да започна обаче, трябва да спомена, че докато предходните ми няколко статии за здравната система, както и другите ми на тема ваксини обсъждат публично достъпни данни и изводи на лекари, тук такива просто няма или не са достатъчно надеждни, за да ги спомена дори. Именно за този аспект ще стане въпрос.

    Има проблем при имунизациите

    Антиваксърите са само част от проблема. Друг сериозен е в следенето на имунизациите, покритието и превантивните кампании като цяло. Сигнали за това виждаме не само от отделни лекари, но и от хора работещи в системата. Истината е, че толкова важен аспект от общественото здраве е оставен почти изцяло в ръцете на лични лекари и педиатри. Разчита се на тяхната почтеност, отговорност и често – изобретателност. Те следят кой има нужда от имунизация, те се налага да спорят с „мамита“ дето чели нещо в нета и да успокояват онези родители, които съвсем обяснимо подават ухо на вълната от псевдонаучна жлъч, която ни залива отвсякъде. Те биват глобявани когато някой пропусне имунизация и дори понякога когато откаже.

    Не ме разбирайте погрешно – някои лични лекари мамят не само с пътеки и бележки, но и с картони за имунизация. Здравна система е счупена по много параграфи. Според мен обаче пропуските в превантивната медицина са един от най-сериозните рискове към общественото здраве в дългосрочен план. Достатъчно е само да видим какво става в Украйна, където морбили епидемия от 54 хиляди души вече взима човешки животи, а се борят с редица други завръщащи се болести, включително увеличена заболеваемост от туберкулоза. Голяма роля за това имат именно личните им лекари, които са отказали да носят отговорност и в голяма степен правят всичко само по документи.

    У нас този феномен не е изследван. Има слухове, има изказвания на експерти, но нямаме представа колко всъщност не са имунизирани така. Проблемът с проследяването на ваксинираните всъщност не се изчерпва с документалните измами. Според имунолози РЗИ-тата имат разминаваща се методология как да събират данните за покритието. Общо казано, питат личните лекари в своя регион кой колко са ваксинирали. Тук голям недостатък е как смятат колко е трябвало да бъдат ваксинирани, колко са получили ваксините късно, и прочие. Също отново педиатрите пазят информацията, но покриват само децата, които са регистрирани при тях. Макар да е трудно да получим прям отговор, изглежда, че семейства без избран личен лекар или без здравни осигуровки не се броят. Според оценки само последната група са 400 хиляди.

    Съобщен е 1000-ния случай на морбили у нас

    Фокусирам се върху морбили най-вече, защото е изключително заразна болест, която се връща в цяла Европа най-вече заради отказани ваксини. Втората причина е, че днес беше регистриран 1000-ния случай на морбили в България от началото на годината. Макар в страни като Украйна и Филипините да регистрират по толкова на седмица, у нас това показва с каква скорост пламна болестта сред населението спрямо предишните епидемии.

    Последната голяма епидемия беше през 2010-та с първите случаи регистрирани още през 2009-та. Тогава 9000 деца бяха хоспитализирани, 24 починаха, а според доклад на НЦЗПБ, още около 36 са показали трайни мозъчни увреждания в последвалите години. По време на онази епидемия най-засегнати бяха ромски села и махали. Имало е кампании за имунизация покрили десетки хиляди. Доклад на БХК отбеляза пропуските в здравните услуги и по-специално имунизациите в тези общности.

    10 години по-късно сме на прага на поредна такава епидемия. Средно смъртността в развития свят е 1 на 1000 болни, макар това да варира много според възрастовото разпределение и други фактори. В Румъния при последната епидемия беше 1 на 600. С други думи, явно чакаме първия смъртен случай. Както ние, така и Министерството на здравеопазването.

    Несъмнено взимат мерки както тогава, така и сега. Случаите се следяха, имаше мобилни пунктове за имунизация, информационни кампании и прочие. Всичко това, когато започна епидемията. Аз обаче се интересувах какво са направили в последните 10 години, за да се предотврати това. По закон имунизациите са задължителни, макар, както многократно да съм писал, задължението да е на практика само формално.

    Запитване до МЗ за взетите мерки

    Пуснах запитване по ЗДОИ и след известно забавяне ми отговориха. Накратко казано, в последните 10 години почти нищо не е направено. Оправдават се с чл. 59 от Закона за здравето, че можело да правят имунизационни кампании само при епидемия или отчетено намаление на покритието. Същия член, впрочем, една националистическа парти и най-вече тяхна депутатка, която сега е зам. министър в социалното министерство, се опита съвсем да обезсили по предложение и проект на активаксърите.

    Тук обаче идва един ключов момент – кой и как отчита това намаление и в какъв мащаб. Сега Министерството признава, че много деца в ромските махали и села засегнати в последните седмици не са имунизирани. При това говорим за хиляди деца. Навярно затова през 2013-2014-та РЗИ Благоевград отчита 95-98% покритие на МПР ваксината, а сега именно 5 годишните са сред най-засегнатите от болестта.

    В интерес на истината, е имало една имунизационна кампания обхващаща 4700 деца в 5 области плюс София (без Благоеврградско). Причината са били 14 случая на морбили. През останалото време не е имало никакви опити да бъдат обхванати тези рискови групи, защото, както МЗ отговаря, не е имало случаи, а на национално ниво обхватът е бил добър.

    Ако има нещо, което научаваме от епидемиите в България и в световен мащаб, то е, че започват от джобове с ниско ниво на имунизация. Макар често това да са градини и училища на антиваксъри, нерядко в Европа се случва да са маргинализирани групи с лош достъп до здравни грижи. Затова в щатите и Германия все повече въвеждат задължения и глоби за отказ от ваксини, но и работят директно с общностите.

    У нас министерството сякаш с гордост отговаря, че мерките им не са насочени към отделен регион, демография или етнос, а следва да бъдат. Лесно е да се каже, както правят, че са осигурили формално начин тези родители да си имунизират децата в РЗИ-тата. Това е по-трудно обаче, отколкото звучи. Здравната култура е проблем и прехвърлянето на вината само върху родителите е отказ от отговорност.

    Наистина, казват, че работят със здравните медиатори за повишаване на това образование и макар последните да правят много, това далеч не е достатъчно. Не е и сериозно хваленето им, че в рамките на „Европейската имунизационна седмица“ са провело кръгла маса в Народното събрание, срещи тук-таме и са пуснали новина на сайтовете на РЗИ-тата. Това е отбиване на номера и усвояване на бюджет, а не опит за подобряване на общественото здраве.

    Превенцията срещу управление на кризи

    Признавам, че е лесно да се изискват допълнителни здравни и социални услуги за малцинствата, но всъщност това има икономически смисъл. До тук в рамките на сегашната епидемия разходите за бюджета са били по-големи, отколкото биха били в последните 10 години, ако всяка година се обикаляха махалите и се имунизираха децата. При това не отчитаме човешките животи, уврежданията и допълнителното бреме за тези семейства задълбочаваща и без това трудното им положение. Превенцията винаги е по-евтина и има несъизмерима икономическа полза.

    Едно решение на проследимостта е регистър на имунизациите. Малко известен факт е, че България има два. Първият е към електронните здравни досиета и практически не се използва. До голяма степен за това има вина и умишлено спряната електронна идентификация. Вторият е разработен от НЦЗПБ и е тестван в реални условия. Проблемът там обаче е, че нямат ресурс да го поддържат и никой в министерството не иска да вземе решение какво следва.

    Всъщност, показателно е, че човешкият и финансов ресурс, отделен за следене, изследване и борба с инфекциозните болести и епидемии в България е сравним с този на чистачките в министерството. Не се опитвам да принизя работата на чистачките – явно вършат доста повече работа от някои чиновници в Здравната каса. Дава ни обаче представа за приоритетите.

    Проблемите не се изчерпват с един регистър и хората. Има обективни пречки като голямото движение на семействата из ЕС и липсата на проследимост на децата, дали и къде са имунизирани. Има и недостиг на ваксини както у нас, така и в световен мащаб.

    Определени мерки засягащи организацията и бюрокрацията обаче могат да помогнат много в предотвратяването на епидемии и детска смърт. Първото и най-трудното е промяната на манталитета. Не е сериозно от Министерството да ми се хвали, че са направили кръгла маса в Народното събрание и ще са създали формално възможности някъде някак някой да си имунизира децата.

    Другото важно нещо е не само да се правят стратегии, но и да се работи по тях. Когато са известни такива джобове на неимунизирани, а те са пределно известни, да се работи с тях. Извинението с чл. 59 не е сериозно, тъй като не отчита локалния спад в имунизациите. Ако смятат, че Законът за здравето създава пречки пред изпълнението на собствената им програма за изкореняване на морбили, то да се предприемат стъпки към подобряването на нормативната уредба.

    Липсват критични данни за общественото здраве

    И тук обаче има пропуски. Сред въпросите ми имаше такива за наложените глоби и отхвърлените от съда постановления. И по двете точки отговориха, че не пазят данни за тях. Тук възниква въпроса от къде идват числата за глобените родители за отказ от ваксини, които различни официални лица от МЗ цитират в медиите. По-важен обаче е факта, че явно МЗ няма идея колко глоби се налагат и дали имат рефект. А хич не е рядкост съда да отмени по формални причини постановления след такъв акт на РЗИ. Търсейки в портала на ВСС намираме десетки такива. Липсата на данни колко и защо означава, че не могат да коригират практиките си и да предложат промени в нормативната уредба, за да бъдат реално налагани тези глоби.

    Както многократно съм посочвал тук, данните са просто инструмент, който ни помага да намерим къде да търсим отговори. В сферата на общественото здраве данните са ключови. При имунизациите в момента здравните власти – според отговорите на същите и сведения на лица работещи сферата – действат на сляпо, хаотично и реакционно.

    Вината на родители отказващи или пропускащи по незнание или нехайство ваксините на децата си безспорна. Когато са шепа хора това не е такъв проблем, но явно далеч не е така. Сегашната епидемия го показва добре.

    Днес случаите от морбили станаха 1000 и няма изгледи за забавяне. Макар имунолозите да говорят за цикличност на тези епидемии, факторите са предимно социални и институционални. Тази епидемия ще мине и замине както предишните. Ще отнесе със себе си няколко деца и няколко милиона от бюджета. Въпросът е дали в следващите 10 години ще правим просто кръгли маси в парламента или ще се работи с постоянство и разбиране там, където има повишен риск.

    Защо следва да ви пука?

    Ако смятате, че нищо от това не ви засяга, не забравяйте следните пет неща:

    • Морбили е изключително заразна – 9 от 10 души в контакт се заразяват
    • 1 на няколко стотин заразени деца ще умрат. Още толкова ще останат с увреждания
    • Бебетата нямат защита след първия месец на раждането и ваксината се поставя едва след годинка. Т.е. са уязвими на който и да е болен в близост до тях. Епидемии вършеят из цяла Европа
    • Никоя ваксина не е ефективна на 100%. Затова се поставят повече дози и опреснителни след време. Някои хора включително губят имунитет след няколко години
    • Другите болести, срещу които се ваксинираме са също толкова страшни, макар и по-малко заразни

    Затова говорейки за ваксини говорим за обществено здраве. Защото вие може да се чувстване неуязвим, но болести като морбили повалят дори най-здравите. Отделно, че хората около вас може да не са далеч в толкова добро състояние. Най-вече бебетата, възрастните и тези с компрометирана имунна система.

    ]]>
    https://yurukov.net/blog/2019/qvno-chakame-da-umre-dete/feed/ 6